II. Йерархия/Власт

2

ГОСПОДСТВО ЧРЕЗ ПОКОРСТВО

И Бог каза: Да създадем човека по нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.” И Бог създаде човека по своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята (Битие 1:26-28).

Вторият принцип на библейския завет е принципът власт-йерархия. Бог пряко и лично управлява Своето създание (първи принцип: трансцендентност). Въпреки това Бог, върховният собственик, създал вселената, е възложил на човечеството пълната отговорност да се грижи за създанието като цяло. Бог не управлява пряко земята без тези, които е избрал да управляват Неговата собственост. Той пряко е управлявал всичко през първата седмица на сътворението, но вече не го прави. В Своето провиденческо управление и милост Той е решил да възложи управлението на Своята собственост на човечеството за цялата история.

За да ограничи всеки човек, а също и да му даде увеличената производителност, която става възможна чрез съвместни усилия (1 Коринтяни 12), Бог е установил няколко йерархични системи, чрез които хората да упражняват дадената им от Бога власт. Трите определени от Бога йерархии са семейството, църквата и държавата. Всички те са управления. Всички се характеризират с клетва пред Бога. Всички те са системи на апелативен съд отдолу-нагоре, особено църквата и държавата. Християнската зрялост нараства когато индивидуалното себевладение под Божия закон се увеличава.

Това поражда съвкупност от много трудни въпроси. Най-важният въпрос е: Какво или кой е главният управител на Божията собственост?

Семейната собственост

Безспорно Библията ни учи, че собствеността преди всичко е притежание на семействата. В същия смисъл както самият Бог е семейство от три личности, така е и човечеството. Човечеството се възпроизвежда и увеличава своето господство над създанието чрез най-универсалната институционална единица, семейството. Бог постави Адам и Ева под условията на завета на господство като семейство. Той им каза да се плодят и размножават – биологична задача, която трябва да се осъществи в рамките на семейния завет. Това определено не е бюрократична задача, дадена на църквата или държавата. Затова семействата са главните притежатели на собствеността, защото семейството е главната институция за господство. Разбира се, семейството никога не работи независимо от държавното управление. Когато незаконни се опита да го направи, то се превръща в тиранична местна държавна власт. Но семейството е главната институция за господство, не църквата или държавата.

Поради наложения от Бога принцип на разделение на труда (1 Коринтяни 12), ние се нуждаем от сътрудничество. Но ние трябва да си сътрудничим не само с другите членове на църквата. Как можем да си сътрудничим с нехристиянския свят? Чрез нашата способност да им предложим икономически стимули. Ето защо икономиката е основното средство за общественогосподство: тя позволява на християните да използват способностите и капитала на онези, които не споделят нашите основни житейски принципи. Те си сътрудничат с нас, за да постигнат своите цели, но техните действия в крайна сметка водят до разширяване на Божието царство в историята.

В Стария Завет собствеността е била безспорно семейна и семействата са имали ясно определени отговорности за дългосрочната грижа и разпореждане със земята, която е била поставена под тяхно управление. По принцип това не се променя в новозаветните времена. Макар че вече не притежаваме собственост чрез членство в едно от дванадесетте племена (Числа 36), както при древните израилтяни, ние все пак притежаваме собственост като настойници на семейства.

Индивидуална собственост

Означава, ли това, че отделните хора, които не са женени и които никога не са били женени, нямат право да притежават собственост? Не, защото те също са глави на домакинства. Това обаче означава, че хората са отговорни за грижата за своите родители в случаите, когато родителите не могат да се грижат за себе си (Изход 20:12). Също означава, че несемейният човек трябва да взема решения, относно това кой ще наследи неговата собственост. Следователно той трябва да действува в името на друго семейство или друга институция по отношение на наследството. Ако той откаже да избере законен наследник, тогава държавата се намесва след неговата смърт и решава кой ще наследи собствеността. Следователно не може да се избяга от отговорността на управлението на собственост. Някой ще я наследи. (Вж. Глава Пета: “Наследство.”)

Очевидно повечето хора рано или късно се женят и създават семейства. В книгата Битие четем, че човек излиза от властта на своите родители когато се жени, като създава независима семейна единица, която вече не се управлява от първоначалното семейство (Битие 1:24).

Повечето хора казват, че биха се отказали от почти всичко заради своите семейства. Повечето мъже твърдят, че работят за да подобрят общественото положение, икономическото положение или образованието на своите семейства. Няма съмнение, че в повечето случаи човекът, който е женен, ще има различни интереси и различно чувство за отговорност от тези, които нежененият човек обикновено има.

Проучвания са показали, че женените мъже живеят по-дълго от неженените, по-малко склонни са към престъпни действия от неженените и вероятността да не успеят в обществото е по-малка от тази при неженените. Бракът води до стабилност, преуспяване и предсказуемо морално поведение. Без силни семейни единици обществото ще бъде много по-бедно и в повечето случаи всеки човек в обществото ще има по-малко благосъстояние.

С други думи, стоките и услугите отиват при онези, които поемат лична отговорност за собствените си дела и делата на хората, които Бог е направил зависими от тях за определен период от време. Както и Библията казва: “А богатството на грешния се запазва за праведния” (Притчи 13:22б).

Хората притежават права на собственост, тоест правото на човека законно да изключва другите от управление на дадена собственост. Никога не забравяйте: хората притежават права на собственост. Следователно правата върху собствеността са всъщност човешки права. Известният лозунг, “човешките права са по-важни от правата върху собствеността,” е просто лозунг. Много често това е заблудителен лозунг. Почти винаги той се използва за да се увеличи властта на държавната бюрокрация над собствеността за сметка на семействата. Хората са обикновено членове на семейства и семейните единици имат важни законови права над индивидите и следователно над собствеността. Но това означава, че семействата притежават дадени от Бога права на собственост да изключват държавата.

Всяка от трите законно определени от Бога човешки институции – семейство, църква и държава – притежава дадена от Бога власт в областта на икономиката, но основната институция на икономическата власт е семейството. Семейството е основната институция за господство, а господството включва увеличаване на властта на човека над различните дейности на създанието.

Автономия и безсилие

Хората биват съдени според изпълнението на наложените им задължения пред Бога и пред другите хора. Делата и думите на хората имат смисъл, защото има Бог, Който ги е създал, Който ги поддържа и Който внимателно ръководи и се грижи за света, в който хората живеят. Светът има смисъл, защото има Божий план, а също и съвкупност от етични стандарти, които Бог е постановил. Светът и животът на човека имат смисъл само защото и светът, и хората са под Божието ръководство и управление.

Това означава, че в създанието е вграден възгледа за властта. Бог управлява Своето създание. Хората трябва да отговарят пред Бога. Основата на всяка власт на човека над земните създания и ресурси е неговото смирение и неговото доброволно покорство пред върховния и всезнаещ Бог. Това е, което Исус има предвид, когато казва: “Блажени са кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5). Той има предвид кротки пред Бога. Няма предвид “мекушави пред хората.” Има предвид точно обратното. Ние се нуждаем от смирение, за да имаме власт.

Стремеж към властта

Когато хората забравят това и действуват като независими управници над земята, те постепенно губят своята власт. Това е една от ирониите в историята, защото когато Адам се разбунтува срещу Бога, той се опитваше да своето управление над създанието. Хората се бунтуват против Бога и Божиите морални стандарти за да увеличат своята власт. Този бунт се връща върху тях.

Когато хората изоставят Бога, Който ги е създал и Който поддържа тях и вселената, те изоставят единствения източник на дългосрочна сила и власт, даден на човека. Накратко, това, което твърдя, е, че хората или са под Бога и упражняват господство над създанието, или се опитват да пренебрегнат Бога и се оказват все по-силно контролирани от създанието (в това число и от други хора).

Хората, които мразят Бога, могат да казват, че работят за да придобият власт над създанието, но такива усилия означават, че определени се опитват да управляват всички нас. Когато “човек започне да управлява човека,” това означава, че един властолюбив елит се опитва да управлява всички останали.

Хората или групите от хора, които се опитват да управляват други хора противно на Божиите закони, винаги срещат съпротива. Те се въвличат във войни, политически убийства, битки за власт и всякакви кризи, които идват, когато хората забравят Бога, пренебрегнат Неговия закон и се опитат да наложат своята воля без никакви задръжки.

Мойсей и Фараонът

Виждаме един добър пример за такова властолюбие в опита на Фараона по времето на Мойсей да запази властта си над еврейските роби. Когато Мойсей идва при него, за да поиска от него да пусне евреите на тридневно пътуване за да пожертвуват на своя Бог, Фараонът отговоря с риторичен въпрос, “Кой е Йеова, та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йеова и затова няма да пусна Израиля” (Изход 5:2). Други тирани, господствуващи над Израел по-късно, отправят подобни надменни предизвикателства към Бога.

Защо еврейският народ е бил в робство? Защото Бог казва на всички хора, че когато забравят, че Той е източника на всички човешки блага – че Той е върховният владетел над създанието – те в крайна сметка ще се озоват в робство. Когато хората забравят Бога, с това те забравят свободата. Хората, които се бунтуват срещу Бога на Библията, винаги ще се озоват под господството на някой лъжлив бог.

Многократните поражения и робство на евреите са причинени от техните многократни бунтове срещу Бога. Всъщност Бог им казва: “Тъй като решавате да се покланяте на друг бог, Аз ще ви поставя под властта на този чужд бог, на когото вие решавате да се покланяте.” Това се случва отново и отново. То води до диктатура над евреите от царе, фараони или тирани, които се покланят на други богове – богове, към които евреите “са се отклонили” да се покланят. Когато хората бягат от Бога, те бягат към робство. Чуждите тирани над Израел често твърдят, че са действителния физически образ или представители на тези други богове и затова те лесно господствуват над евреите, защото те вече не могат да извикат към Бога на Библията, Когото са отхвърлили, като се покланят на други богове.

Затова Бог им казва: “Искате да се покланяте на други богове? Добре, направете го. Нека да ви покажа какво наистина представляват тези богове. Нека да ви покажа обществото, създадено от хора, които се покланят на това чуждо божество. Нека да ви покажа какво е да служиш на политици и бюрократи, които се бунтуват срещу Мен в името на този бог.” Дори този Бог да е Човекът.

Ние сме или под Бога на Библията или под някакъв друг бог. Не е възможно за хората да избягнат да служат на по-висша власт. Въпросът е: Коя власт? Ще служат ли хората на любящия Бог, Който ги е създал, или ще служат на създания, направени от техните умове (Римляни 1:18-23)? Ще служат ли на личностния Бог на Библията или ще служат на някой самозван диктатор, някоя тиранична политическа партия, някой главатар или друг лъжлив бог, който се перчи по лицето на земята и върху гърбовете на смазаните човешки тела?

Власт и покорство

Учението за господството учи, че има йерархия във вселената. Бог, като създател на вселената, управлява всичко, което става във вселената. Той седи на Своя престол като Съдия на вселената и Той решава кой живее според Неговите стандарти и кой ги е нарушил. Бог е Съдията. Ние сме подсъдимите.

Бог управлява вселената и утвърждава Своята власт над човека. Хората, като представители на този върховен Бог, притежават дадена им от Бога власт над създанието. Бог е Бог на закона и Той е установил морални и други закони над Своето създание. Като създаден по Божия образ, човекът може да разбира тези закони и да ги прилага. Той, като върховен пълномощник – пълномощник, действуващ под Божието управление – служи като малък съдия, представител на Божията върховна власт (1 Коринтяни 6:3). Той няма върховна власт, но има законна възложена власт: властта, която Бог му е дал, за да взема правилни решения тук на Земята.

Когато Адам се разбунтува срещу Бога в градината, едно от проклятията, което му беше наложено е, че полето ще произвежда плевели и други нежелани растения (Битие 3:18). Животните също се превръщат в заплаха за човека и едва след големия Потоп в Ноевите дни Бог поставя страх от човека в сърцата на животните (Битие 9:2). Човекът разбра какво означава да се бунтуват против него.

Непокорство

Адам се разбунтува срещу Божията власт и тогава природата се разбунтува срещу властта на Адам. Адам разбра какво е да управлява непокорни хора, които са готови на всичко да откажат да подчинят себе си на Божието върховно ръководство, като отказват да се подчинят на човешкото ръководство. Освен това той разбра какво е да понесе смърт. Господството на Адам върху земята е прекъсвано от болести и смърт. Защо? Защото Адам се опита да утвърди ролята си на съдия между истината на Божието Слово и истината на словото на Сатана. Но има само един върховен съдия и този съдия е Бог.

Поради бунта на Адам за човека стана много по-трудно да упражнява господство над земята. Грешните хора разбират, че светът около тях е в постоянен бунт срещу тях. Грешните владетели също разбират, че техните подчинени са упорити и непокорни на техните заповеди. Някои дори са готови да се разбунтуват срещу тях. Колкото повече хората се опитват да си присвоят Божията власт, която не е тяхно право, толкова повече произвеждат омраза и бунт в хората под тяхната власт.

Това не означава, че всяка власт е грешна. Това просто означава, че противната на Бога, беззаконна власт е грешна.

Множествена йерархия

Точно както Бог управлява създанието, винаги ще има хора, които упражняват власт над други хора. Винаги има възходяща йерархия, но всеки опит да се създаде единствена йерархия е демоничен, защото нито една човешка институция не притежава абсолютна власт. Има водачи на църквата и на държавата. Има водачи в областта на бизнеса. Има управители на клубове, организации с идеална цел и много други различни доброволни групи. В организираните спортове има капитани и трябва да има треньор. Трябва да има и съдия.

Християните разбират, че те са духовни войници в истинския смисъл на думата. Те трябва също да осъзнават, че като всеки добър войник, всеки християнин е под нечия власт. Покорството пред вастта власт е тренировка за бъдеща власт и бъдещи отговорности. Ние винаги започваме като подчинени, а не като ръководители.

Бог съди човека според това колко добре той върши своята работа под властта на друг човек. В зависимост от това как действува под тази власт, той трябва или не трябва да стане ръководител на други хора. Това важи за семейството, за бизнеса и за военните действия. Това важи за всяка област от живота. Властта над другите е винаги според положението. Властта над другите е винаги чрез завет (законово обвързваща междуличностна връзка под Бога: църква, държава или семейство) или договор (законово обвързващо споразумение между хора). Всеки завет или договор изисква хората да се подчиняват на властта на някой управляващ пълномощник, дори това да е само някаква силова власт.

Триединството

Християнството ни учи, че има три личности в Бога. Всяка личност е равна по чест и величие, сила и слава, и все пак всяка личност има различна функция по отношение на човечеството и създанието. По време на своето служение Исус заявява, че Той само върши волята на Своя Баща, от Своята младост (Лука 2:49) до Своята смърт (Матей 26:39). Това не означава, че Исус е по-нисш от Бога Баща в Своето естество; това просто означава, че Той е подчинен в Своето действие по отношение на Бога, тоест подчинен в Своите дейности по отношение на църквата и създанието като цяло. Подчинението на Исус под властта на Бащата в историята не означава морална непълноценност или по-нисше естество. (Винаги, когато се прогласява по-нисшето положение на Исус, това е белег за лъжлива теология, обратно на Неговото функционално подчинение в историята под Бога Баща.)

Също виждаме, че Святият Дух е изпратен от Бащата (Йоан 14:26) и Сина (Йоан 16:7), за да служи на човечеството. С други думи, Святият Дух е едновременно под властта на Бащата и Сина. Това също не означава, че Святият Дух е по-нисш по Своето естество в сравнение с Бащата или Сина. Това означава само, че Той е под Тяхната власт в Своето действие в историята.

Ако две от личностите в Триединството не завиждат на Бащата, не трябва и хората да завиждат на законната власт.

Семейството

Мъжете трябва да упражняват праведно, отговорно господство и трябва да поемат отговорността за действията на членовете на своите семейства, именно защото главите на семействата са определените от Бога представители на Земята за членовете на семействата. (Ефесяни 5:22-23, 6:1-4; 1 Петър 3:1-7). Съпрузите трябва да следват Божиите закони. Тяхната власт не е независима от Божията власт. Те са под властта на Бога и други институции, църква, държава, бизнес, благотворителни организации.

В човешкото семейство също има йерархия на отговорността и властта. Жените са под властта на своите съпрузи. Това не означава, че жените са по някакъв начин морално по-нисши от своите съпрузи. В много от случаите жените могат морално да превъзхождат своите съпрузи. Въпреки това те трябва да им се покоряват, за да се научат да упражняват власт в семейството. Упражняването на правилната власт изисква покорство на правилната власт. Накратко, господството изисква подчинение. Ако жените искат да упражняват власт в други области от живота, те трябва да станат покорни на своите съпрузи точно както съпрузите трябва да станат покорни на Бога, църквата и държавата. За да водите, първо трябва да следвате. Хората не започват като генерали във войската – не и във войска, която има намерение да побеждава.

Като отхвърля този основен принцип, “женското освободително движение” допринася много повече за отнемането на дългосрочната власт от жените в сравнение с всяко друго интелектуално или политическо движение през този век. Виждаме това ясно в юридическото понятие “развод без вина.” Последните проучвания показват, че една година след такъв развод общото икономическо благосъстояние на бившите съпруги спада с над 70%. Това освобождение ли е? Не; това е форма на робство.[1] Всеки бунт срещу Бога и Божиите стандарти завършва с робство.

Жените не са призвани на бъдат “изтривалки.” Никой не е призван да бъде “изтривалка.” Ако те притежават благодатта и мъдростта да бъдат икономически производителни без да престават да помагат на своите съпрузи и деца, те трябва да го направят (Притчи 31). Те увеличават богатството и властта на семейството като служат на своите съпрузи, деца, работодатели и потребители.

Господството е чрез слугуване. Господството е чрез подчинение. Господството е чрез завет. “Власт” се постига чрез “подчинение.” Следователно властта се постига чрез следване на установени закони. Въпросът е: Чии закони ще спазват хората? Божиите закони или нечии други? Въпросът е: Чий завет?

Бог е създал цяла съвкупност от отговорни човешки институции. Никоя институция няма абсолютна власт над коя да е друга институция. Определено, никоя институция няма абсолютна власт над всички други институции. Всяко такова присвояване на абсолютна власт е предизвикателство срещу учението за върховния Бог и неизбежно води към тирания.

Държавата

В нашето поколение именно държавата, повече от всички други институции, си присвоява такава всеобхватна власт над хората. Докато вярват в такова учение за върховенството на държавата, хората поставят себе си под властта на други хора, чиито грехове, невежество, грешки и чиято липса на мъдрост ще заведе до пропастта. Библията говори за слепеца, който води слепеца в ямата (Лука 6:39). Когато държавни бюрократи, плановици и политици водят всички останали към пропастта, всеки страда.

С други думи, това, което Библията ни учи, е система на множествена йерархия и множествени власти, като всички са под Божията власт. Когато хората се самоуправляват – когато хората упражняват себевладение под Бога според Божия изявен закон – виждаме как държавата, църквата и други могъщи институции са ограничени. Когато хората си присвояват автономна (собствен закон) власт над своите дела и с това отрррекат Божията власт над тях, виждаме как обществата се разкъсват от борби между групи, които настояват за анархия – общество без държава – и враждебни на тях групи, които настояват за тоталитарна държава. Хората биват управлявани или от хора, които заветно представляват Бога и Божия закон, или ще бъдат управлявани от хора, които представляват друг бог и неговия закон.

Власт: Отгоре-надолу или отдолу-нагоре?

Основата на господството е сътрудничество под Бога. Всяка институция трябва да има определена йерархия на властта и отговорностите, за да могат хората да разбират и приемат: (1) наложените им от Бога ограничения, (2) дадените им от Бога задачи, (3) тяхната лична отговорност за ресурсите, с които Бог ги е снабдил, тоест (4) установените от Бога стандарти за вземане на решения, които организацията налага на своите членове.

Без тези насоки (“инструкции”) хората не могат да вземат правилни икономически решения. Те не могат да решат какво да правят и кога да го правят. Общество без йерархия е невъзможно – това е мит. Всяко общество, което няма много групи с вътрешна йерархия, е основано на хаос. Обществата не могат да оцелеят без йерархия. Йерархията е неизбежна реалност. Въпросът никога не е “да има или да няма йерархия”; въпросът е винаги коя йерархия или йерархии.

Въпреки това, библейското християнство никога не твърди, че някоя власт е абсолютно върховна, освен Създателят Бог. Това означава, че трябва да има определени от Бога и ограничени от Бога институции за решаване на спорове. Това също означава, че не трябва да има централна планираща институция над цялата икономика.

Библейският възглед за обществения ред не е пирамида на политическа власт отгоре-надолу, а система на апелативни съдилища. Инициативата трябва нормално да започва на по-долното ниво на обществената система. (Разбира се, изключение е войната. Но дори и тогава повечето от подробностите за изпълнение на коя да е задача трябва да бъдат изпълнявани на ниво взвод.)

Владимир Ленин, комунистическият революционер, който завладява Русия през 1917, е създател на тиранична, пирамидална организация. Веднъж той сравнява своята “революционна политическа демокрация” (болшевишката партия) с по-малко централизираните социалисти, Социалните демократи: “Последните желаят да действат отдолу-нагоре. . . . Първите действат отгоре. . . . Моята идея . . . е ‘бюрократична’ в смисъл, че Партията се изгражда отгоре-надолу. . . .” Той преобразува Русия в Съветския Съюз на основата на тази идея. Тя е демонична в самото си естество.

Заключение

Бог е възложил на човечеството управлението на Земята. Трябва да правим всички неща за Божия слава. Трябва да се подчиним на Божия закон. Законът е нашето средство за власт и законът е стандартът, според който Бог ще ни съди в последния ден. Затова като отговорни пълномощници трябва да управляваме себе си и всички онези, над които имаме дадена законна власт. Трябва да управляваме себе си според същия законов ред, който ще очакваме да бъде установе с крайния съд (Матей 7:1).

Хората, които са избрани по благодат от Бога да станат Негови осиновени деца (Йоан 1:12) – тези, които публично са заявили своята вяра в Исус Христос като единствената приемлива жертва, която задоволява вечния Божий гняв, и които са заветно свързани с (под управлението на) местна църква – вече не са под проклятието на Божия закон. Но те не отричат своята нужда от закрилата на закона. Те искат Божията закрила, което неизбежно означава, че искат и закрилата на библейския закон. Това означава, че искат закрила чрез законно установени институции, които са основани и ограничени от Божия изявен закон. Те искат закрила от тези институции, които отричат, че са под Божията власт и Божия закон. Те искат свобода под Бога и Божия закон; искат да отхвърлят тиранията на друг бог и друг закон.

Накратко, християните трябва да осъзнаят, че властта е неизбежна и следователно йерархията е неизбежна. Въпросът винаги е чия власт и каква йерархия.

За да разберем естеството на отговорното притежаване на собственост пред Бога, трябва да знаем следните библейски принципи:

1. Хората са отговорни главно пред Бога.
2. Бог е единственият истински централен плановик.
3. Основната единица за икономическо планиране е семейството, като основен притежател на собственост.
4. Главното лице в семейството е съпругът.
5. Социалистическото централно планиране е демонично; то е опит на човека да замести Бога.
6. Социалистическото централно планиране изисква тираничен елит.
7. Индивидуалната отговорност изисква индивидуална инициатива.
8. Индивидуалната инициатива изисква лична свобода.
9. Покорството пред Бога е основата на свободата.
10. Разрешаването на различията изисква система на апелативни съдилища (множествени).
11. Хората са отговорни (подчинени) пред няколко човешки институции.
12. Никоя човешка институция не е абсолютно върховна.
13. Подчинението към властта е абсолютно неизбежно. Човек трябва да служи на някого.
14. Ръководството започва от “следването.”
15. Хората, които действуват независимо от Бога (автономия), стигат до провал и поражения.
16. Богатството отива при онези, които поемат лична отговорност за действията си.
17. Отговорната дейност изисква възглед за закона и етиката.
18. Библейският закон е основата на отговорното господство.