IV. Съд/Санкции

4

ОСКЪДНОСТ

А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш (Битие 3:17-19).

Четвъртият принцип на Библейският завет е принципът съд-оценяване. Заветът определя наказания за нарушаване условията на завета. Това, което икономистът нарича оскъдност, е всъщност Божието времево проклятие над Адам и средата около него. Адам наруши Божия завет и Бог му наложи наказание.

Икономистът има техническо определение за оскъден ресурс. Ако на нулева цена има по-голямо търсене на ресурса отколкото предлагане, то този ресурс е оскъден. Това означава, че той е икономическа стока.

Някои стоки не са икономически стоки. Например, обикновено въздухът не е икономическа стока. Няма нужда да плащаш за него. Но изстуденият или филтрираният въздух е икономическа стока и хората плащат за да го получат. Те плащат на електрическата компания и на фирмата, произвеждаща климатични инсталации, за да го получат. Но ако при нулева цена търсенето е равно или по-малко от предлагането, то ние вече не говорим за оскъдна икономическа стока. Просто е, нали?

Оскъдността може би не се е появила като резултат от проклятието върху човека. Но оскъдността става товар за човека след грехопадението в градината.

Пример за нещо, което е било оскъдно преди Падението, е времето. Не че Адам не е могъл да живее достатъчно дълго за да постигне всички свои цели, но все пак е трябвало да прави само по едно нещо във всеки момент. Да избере да направи нещо е означавало да не може да направи друго. Така че той е трябвало да разпределя времето си. Той е трябвало да разпределя времето си. Трябвало е да взема решения кои неща да прави и в какъв ред. Следователно времето никога не е било безплатен ресурс (на нулева цена). Той е трябвало да се откаже от някои неща, за да свърши други по същото време.

Оскъдицата се превърна в товар, проклятие, точно както трудът се превърна в проклятие за човека. Разгледайте труда на Адам преди Падението. Той работеше за да покори земята. Наименува всички животни (Битие 2:19) и имаше поне някаква представа за красота, защото трябваше да облича и да пази градината (Битие 2:15). Но след Падението Бог прокле труда на Адам и неговата среда.

Проклятието върху земята

Защо Бог прокле природата? Първо, както видяхме в Глава Втора, Той я прокле за да покаже на Адам какво е да понасяш непокорство от по-ниските нива на йерархията. Бог искаше да покаже на Адам какво означава светът да се разбунтува срещу него, точно самият Адам се разбунтува срещу Бога.

Друга причина да прокълне Адам беше за да напомни на Адам за наказанията за непокорството. Работата му вече няма да бъде напълно приятно и удовлетворяващо занимание, както беше преди Падението. Сега светът е проклет. Ще израстнат плевели и бодили; те ще го бодат и нараняват. Това също е наказание. Светът вече не може да бъде толкова лесно управляван, както беше преди бунта срещу Бога.

Нещо повече, ще са нужни повече време и усилия, за да завладява земята. Ще трябва да плаща повече – да се откаже от повече ползи и удоволствия – за да постигне своите цели в живота. С други думи, без съмнение проклятието върху земята е възпиращ фактор върху човека и осъждение за него.

Ползи

Въпреки това, от проклятието имаше и ползи. Това се отнася за всички Божии проклятия. Ползите са до известна степен проклятия, както и проклятията са до известна степен ползи. Кое определя дали присъдата срещу даден човек е повече проклятие или благословение? Отговор: сърцето на човека, неговите цели и неговото положение пред Бога (спасен или изгубен, пазител на завета или нарушител на завета) определят дали една присъда е повече проклятие или благословение.

Например, един човек наследява един милион долара. Той може да напусне своята работа или да прекрати образованието си, да прахоса парите и накрая да се окаже в по-лошо положение, отколкото е бил в началото. Най-известният библейски пример за този нагон за прахосване вероятно е притчата на Исус за блудния син. Блудният син иска своето наследство преди да е станал зрял човек, преди да го е заслужил и преди да е дисциплиниран да бъде добър настойник на това наследство. Бащата му дава наследството. Младият мъж отива в далечен град, впуска се в греховните удоволствия на живота, прахосва наследството си и накрая се оказва абсолютно банкрутирал в период на глад и бедност.

Тогава е поставен пред труден избор: (1) да умре от глад; (2) да отиде да работи в свинеферма, като събира рошкови за прасетата (ужасяващ избор за един евреин), или (3) да се остави на милостта на своя баща и да бъде възстановен до положението на обичан син. Той неразумно избира второто и след това разумно взема правилното решение: смирение (Лука 15).

Това е трудният избор на всеки човек, който съгрешава срещу Бога: (1) да умре сега; (2) да се опита да изработи своето спасение и да умре по-късно, но за цялата вечност (ада и огненото езеро); или (3) да се върне при Бога Баща и да помоли за прошка. Третият избор е разумният избор.

Но как проклятието върху земята става благословение за човека? Божието проклятие е ясно: земята сега се противи на господството на човека. Това от друга страна е благословение. Благословение е, защото живеем в свят на грешници и убийци, които биха искали да пролеят нашата кръв. Каин уби Авел. Не би било безопасно да се ходи спокойно по никоя улица, ако хората можеха да направят всичко, което искат, без да понасят икономическите последствия от своите постъпки.

В свят, в който повечето стоки са оскъдни, хората се нуждаят от доброволното сътрудничество на другите хора, за да постигнат своите цели. Хората са принудени да работят един с друг поради това, че светът е проклет с тежестта на оскъдността. Сътрудничеството преодолява ограниченията на оскъдността. Доброволното сътрудничество е това, което Бог изисква и благославя. Това е морално сътрудничество.

Масовото производство от и за средната класа

Друга важна страна на преодоляването на оскъдицата очевидно е масовото производство. Винаги сме имали някакво производство, но развитието на едромащабното масово производство е това, което промени света. То започва към края на Средновековието – от 1000 до 1500 – и се увеличава през периода на Ренесанса и Реформацията (1500-1700). Но истинското, впечатляващо увеличение на производителността започва през 70-те и 80-те години на 18-ти век в Англия и началото на 19-ти век в Съединените Щати. Наричаме тази епоха Индустриална Революция.

Тайната на големите богатства е високата производителност. Един от най-странните особености на пазара е, че голямото лично богатство се постига обикновено чрез създаване на производствени системи, които съчетават ниски цени, високи заплати и големи печалби. Малко са хората, които разбират тази тройна връзка.

Социалистите твърдят, че богатият става богат като се възползва от други хора, хората, които работят за него и хората, на които той продава своите стоки и услуги. Но “богатството чрез експлоатация” е мит. Начинът, по който привличаш най-ефективната и производителна работна сила е като плащаш на работниците високи заплати. (“Получаваш това, за което си платил!”) Начинът да привлечеш много потребители е да предложиш ниски цени. Тайната на голямото богатство се крие в това да се научиш как да прилагаш “тайната чудодейна формула” на капитализма на свободното предприемачество: високи заплати, ниски цени и високи печалби.

Това е, което прави Хенри Форд. Той намира начин да произвежда масово един автомобил, Модел Т. Към края на 1913 вдига заплатите на невероятното ниво от 5 долара на ден. Днес това не изглежда много, но разберете, че това е преди голямата инфлация на долара. За онова време Форд плаща най-високите заплати в промишлеността. Той също произвежда най-евтините коли, които някой някога е виждал. През 1915 той въвежда метод за дялово участие на своите служители. Джорж Гилдър описва действията на Форд:

По време на рецесията през 1914 той два пъти намалява цените двойно и продажбите се покачват, докато други компании фалират. До 1916 цената на Модел Т пада до 360 долара и увеличава своя пазарен дял от 10% до 40%, докато дялът на Дженерал Мотърс спада от 23% на 8%. До 1921, след като е намалил с 30% цените по време на икономическата криза от 1920, Форд вече контролира 60% дял от един пазар, който се е се е увеличил 12 пъти за едно десетилетие. До 1927 той е продал над 15 милиона коли с общ обем на продажбите 7 милиарда долара, а нетната стойност на компанията, без никакви притоци на капитал с изключение на първоначалните 28,000 долара, се е повишила до 715 милиона долара, от които 600 милиона долара парични активи. Със същата стратегия Форд завладява и пазара за трактори.[1]

Той става милиардер преди да умре през 1947. Всъщност, той става милиардер в края на 20-те, две десетилетия след пускането на Модел Т, а това е по времето, когато 1 милиард долара са били доста сериозна сума.

Ценова конкуренция

Масовото производство преодолява оскъдността чрез една особена форма на конкуренция. Наричаме я ценова конкуренция. Вместо да произвеждат за царе, благородници и аристокрацията, производителите започват да произвеждат за нарастващата средна класа. Средната класа има значително повече пари от всички богати хора по света. Защо? Защото в едно капиталистическо общество има много повече хора в средната класа. Вие се насочвате към техните нужди, потребности и желания.

Разбира се, потребителят от средната класа няма толкова много пари в сравнение с един преуспяващ бизнесмен или висш управник. Но ако обедините всички “икономически гласове” – тоест всички долари, лири стерлинги, марки или каквато и да е валута – на потребителите от средната класа, те могат почти винаги да победят (да похарчат повече от) богатите.

Тайната на капитализма е, че капиталистите са изобретили начини за огромно разширяване на техниките за масово производство. Създаването на взаимозаменяеми части е едно от най-големите изобретения за всички времена, първо за оръжията, а след това за почти всички други продукти. Един важен деятел за въвеждане на употребата на взаимозаменяеми части е Ели Уитни, който развива тези производствени техники по времето, когато изобретява памукоразделителя през 90-те години на 18 век.

Следващата стъпка е натрупването на големи количества капитал от дребни спестявания, от петачетата на бедните хора. Чрез развитието на банки и други техники за натрупване на капитал тези петачета се превръщат в огромни суми капитал. Тогава този капитал е можел да се използва да се намерят източници на суровини, които преди това не са били открити. По-добрите методи за използване на суровините означават по-добри методи за намаляване на отпадъците: ето я “тайната” на капитализма. Именно съкращаването на разходите и намаляването на цените са това, което повече от всичко друго прави възможно масовото производство на съвременния свят.

Следователно развитието на съвременния капитализъм прави възможно огромното увеличение на личното благосъстояние, което Западният индустриален свят преживява 80-те години на 18 век. Но това историческо развитие е в голяма степен резултат от християнството. Ранният капитализъм е основан на възгледа на личната отговорност, правната защита на частната собственост, доброволното сътрудничество, откритата конкуренция и честните мерки и теглилки (включително и парите). Той включва възглед за времето, който е ориентиран към бъдещето, и възглед за пестеливостта, който ние днес, поглеждайки назад, наричаме протестантска етика. Всички тези фактори са били съчетани чрез ориентирана към бъдещето саможертвена усилена работа и организирани хора, които са осъзнавали стойността на образованието. Този нов мироглед, основан на важността на образованието, е направил възможна съвременната победа над бедността.

Социалистическият мит на естествената производителност

Един от най-влиятелните митове на социализма е идеята, че светът е естествено производителен, но съществуващите човешки закони и институции за съжаление задушават както естествената производителност на природата, така и естествената производителност на човека. Социалистите заключават, че чрез преустройство на институциите в света тази вродена производителност ще може да се изяви напълно и хората ще работят само по няколко часа на ден за да постигнат своите икономически си цели. С други думи, техният възглед е за свят, който наистина е съществувал преди Падението, и според тях той може да се възстанови просто чрез преустройство на правните и икономически институции.

Това, което те предлагат, е мащабен план за преразпределение на богатството чрез увеличаване на данъците върху приходите на средната и висшата класи. (Но когато техните програми за държавни разходи създадат огромни бюджетни дефицити, те бързат да наложат данъци върху продажбите, които се плаща от бедните – ДДС.) Те предлагат държавата да стане или собственик на средствата за производство, или управител на средствата на производство. Едната система се нарича комунизъм или социализъм, а другата фашизъм или корпоративна държава. Целта е една и съща: елитна група oт централни плановици да планира живота на всички чрез научни техники.

Тези монополистични централни плановици ще определят кой какво да получи, колко и на каква цена. Като превръщат икономиката в огромна йерархична верига, те вярват, че могат да преобразят не просто природата на човека, но и природата на самата природа. Природата ще се превърне в земя, в която текат мляко и мед на нулева цена.

Това е програма за спасение чрез закон. Тя проповядва новорождение на обществото чрез сила. Тази програма изисква принудителна свобода. Социалистите вярват, че ще са способни да освободят “скритите сили на производителността,” които са били задушавани от злите институции – предимно институциите на капитализма и частната собственост.

Накратко, те не признават, че светът е под Божието проклятие, че оскъдността е резултат от моралния бунт на човека и че производителността е резултат от вярността на обществото към заветните Божии закони (Второзаконие 28:1-14). Те не вярват в спасение чрез вяра в Бога; те вярват в спасение чрез човешки закони. Следователно те вярват в детерминизма на средата. Променете средата, твърдят те, и ще промените и човечеството. Променете средата чрез “научно планиране” и елитните плановици ще могат да новородят човечеството. Те ще могат да установят хуманистичен Нов Световен Ред.

Големият спор: Социализъм срещу капитализъм

Спорът между социалиста и капиталиста рядко се води с религиозни аргументи, но всъщност той е по същество религиозен. Спорът е между противни един на друг възгледи за човека, за естеството, за закона и за Бога.

Социалистът приема, че Падението на човека не е било бунт срещу Бога, а просто бунт срещу други хора, станал когато първият човек е сложил граници около “своята” собственост и е обявил себе си за частен собственик. Социалистът приема, че Бог не е проклел земята. Социалистът приема, че Бог не изисква сътрудничество между хората и че е дал на хората икономически стимули за сътрудничество. Социалистът се осланя или на страха на човека (държавата) или на алтруизма на човека (жертвоготовна любов), за да постигне едновременно най-високата икономическа производителност и най-цялостно сътрудничество между хората.

От друга страна защитникът на системата на пазарната икономика и частната собственост признава извратеността и човешките пороци и необходимостта от позоваване на личния интерес на човека, за да създаде производително доброволно общество. Капиталистът не казва, че всички хора са по природа добри и алтруистични. Защитникът на капитализма твърди, че хората са егоисти по природа, но че системата закриляна от закона частна собственост дава възможност на обществото да получи най-добрите услуги и най-големите усилия от хора, които иначе биха били егоисти, властолюбиви, обичащи кражбата и унищожението.

Накратко, системата на свободния пазар не прави хората вътрешно добри; единствено Божията новораждаща благодат може да извърши такова преобразяване. Това, което общественият ред на свободния пазар прави, е да насърчава хората да служат доброволно на желанията и потребностите на останалите, поради уникалната комбинация на частна собственост, личен интерес, конкурентно наддаване и лична отговорност. Тази система от насърчения за слугуване е възможна благодарение на правен ред, зачитащ Божиите закони.

Държавният закон не е достатъчен. Хората трябва да бъдат себеобуздани в сърцата си. Не е достатъчно просто да дадеш на хората възможност да работят на свободния пазар в търсене на печалба. Кражбата е в сърцата на повечето хора. Човечеството напредва само дотолкова, доколкото хората са самодисциплинирани. Хората трябва да бъдат дисциплинирани – самодисциплинирани.

Правораздаването не може да бъде насочвано от една централизирана бюрокрация отгоре-надолу, именно защото няма налични достатъчно икономически ресурси, за да бъдат наблюдавани всички хора денонощно във всяко нещо, което правят, да не говорим опит да бъдат изследвани техните сърца и мотиви. Всяко управление трябва да бъде основано първо върху себевладение под закона. Закононарушителите трябва да бъдат наказвани от местните институции. Управлението трябва да се осъществява отдолу-нагоре чрез серия от апелативни съдилища, които да съдят злите публични действия на хората (Изход 18; Матей 18). Няма друг начин за създаване на обществен ред. Обществото ще самоунищожи ако се опита да постигне такава власт над страстите и видимите действия на хората, каквато съвременните централни плановици се опитват да наложат.

Заключение

Оскъдността е Божие проклятие върху човека, земята и животните. Тя е наложена от Бога заради моралния бунт на човека. Човекът се разбунтува срещу Бога, конкретно като открадна това, което предварително беше обявено за забранено. Затова хората са проклети с особен вид тежка оскъдност, в която са принудени да работят много по-усилено от преди Падението. Също получават и оскъдност на продължителността на живота, така че трябва да работят още по-усилено, за да постигнат своите цели. Вече нямат това количество време пред себе си, което иначе биха притежавали.

Оскъдността е благословение, защото принуждава хората да си сътрудничат доброволно. Ако хората желаят да се покорят на Божия закон и да установят такива законни институции на частен и семеен капитал, които Библията изисква, тогава за тях става възможно да преодолеят много от ограниченията на оскъдността.

Днес Западните граждани живеят в икономически свят, не работим така усилено, както нашите дядовци, както те не са работили така усилено както техните дядовци и така назад до края на 18 век. Хората не прекарват живота си в мръсотия в Западните индустриални общества. Те могат да се разболяват от язви, могат да страдат от различни болести, но живеят по-дълго. (Божието осъждение, наречено СПИН, може да промени това през следващите две десетилетия). Те нямат същите проблеми с потенето, каквито хората са имали от времето на Адам до 20 век.

Откриваме, че проклятието на оскъдността постепенно изчезва когато хората се съобразяват етично с Божиите закони и Божиите изисквания. Всичко това може да стане примка, ако хората забравят отново за своя Създател и Дарител, както биваме предупредени във Второзаконие 8:17. Но идеята е, че проклятието на потта и проклятието на плевелите постепенно биват премахнати в резултат на съвременния капитализъм, който представлява практическо приложение на библейския закон и библейските икономически принципи.

Макар че съвременното богатство води до надменността на съвременния човек и може да доведе до още по-голямо осъждение, ако хората откажат да възстановят онези обществени институции, които са създали това богатство, ние все пак сме облагодетелствувани от огромното натрупване на благосъстояние, надминало и най-смелите мечти на хората живели до края на 19 век. Ние сме облагодетелствувани от разделението на труда, а резултатът от него е огромно увеличаване на способността на човека да упражнява господство и да управлява разумно света.

Ако искаме постепенно да преодоляваме ограниченията и товара на Божието проклятие на оскъдността, трябва да разбираме Божиите принципи за благосъстоянието. Ние трябва да зачитаме тези библейски икономически принципи:

1. Бог е абсолютен собственик на света.
2. Човекът въстана срещу Бога.
3. Бог прокле човека и средата на човека.
4. Бог изисква от човека да упражнява господство, въпреки това проклятие.
5. Проклятието може постепенно да бъде преодоляно чрез покорство към Бога.
6. Проклятието е отчасти благословение: то насърчава доброволното сътрудничество.
7. Сътрудничеството в голяма степен е основано на личния интерес.
8. Свободният пазар дава стимули за слугуване: стремеж към печалби.
9. Пазарната конкуренция намалява отпадъците и създава нови възможности за потребителите.
10. Най-важната форма на конкуренция при свободен пазар е ценовата конкуренция.
11. Свободният пазар увеличава размера и влиянието на средната класа.
12. Социализмът е основан на погрешен възглед за човека и природата: сътрудничеството и производителността са естествени, а частната собственост е причина за бедността.
13. Социализмът проповядва спасение чрез закон.
14. Основната форма на управление е себевладение под бибейския закон.