IV. Съд/Санкции

9

ПЕЧАЛБА И ЗАГУБА

Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всички хора (1 Коринтяни 12:4-6).

Четвъртият принцип на библейския завет е принципът съд-наказание, наречен още принцип на санкциите. Бог е върховният съдия. В икономическата област този принцип най-добре се изявява чрез принципа на върховенството на потребителя, тоест властта на купувача да прави предложения. В икономическите дела на свободния пазар потребителите, действуващи като конкурентни участници в огромен търг, избират икономическите победители и губещи измежду съревноваващите се продавачи. Със своите пари те награждават някои производители и наказват други. Те изключват някои производители от бизнеса като ги довеждат до банкрут. Накратко, потребителите съдят и те съдят според това, което искат, а според това, което производителите желаят те да искат: продукти, цени, условия на плащане и т.н.

В социалистическата икономика правилото е върховенство на бюрокрацията, в смисъл на държавна власт. Държавните бюрократи и политици определят икономическите победители и губещи. Но не може да се избяга от икономическите присъди. Съдът е неизбежна реалност. Въпросът не е дали има или няма съд. Въпросът е каква присъда и от кой съдия.

Библията ни учи да зачитаме принципа на разделение на труда. Ние трябва да работим заедно като човешки род за да прославим Бога, като всеки човек представя своите най-добри таланти в служение първо към Бога и второ към другите. Заедно можем да произведем повече, отколкото като изолирани индивиди. Отшелниците не изграждат цивилизации.

Разделението на труда в църквата

Павел пише за църквата в 1 Коринтяни 12. Той твърди, че църквата е съставена от хора с много различни таланти и в същото време църквата е единна, обединена организация. “А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особеното, както му е угодно. Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос (1 Коринтяни 12:11-12). Църквата е съставена от много хора и Христос ги ръководи. Но помнете: Той не ги ръководи лично. Той ги ръководи чрез представители (църковни служители) чрез тяхното лично познаване на Библията и техните лични обстоятелства.

Павел посочва, че тялото се нуждае от много различни части и нито една част от тялото не може да съществува и действува възможно най-ефективно без другите части.

Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. Пък, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни (1 Коринтяни 12:14-21).

Павел продължава да разсъждава до края на главата в същия дух. (Той пише по същата тема в Римляни 12:4-8). Той се опитва да обясни идеята, че църквата е единно цяло, въпреки че е съставена от различни части, които имат различни действия и много различни дарби. Той насърчава единството, но не за сметка на разнообразието. Следователно църквата е обединена, защото има една глава, Исус Христос, и също е разнообразна, тоест е съставена от множество хора, които са много различни един от друг и притежават много различни таланти.

Връщаме се отново към по-ранната теологична тема, а именно възгледът за единството и различията. Триединството е едновременно обединено и все пак един Бог. Следователно, църквата отразява същото това разнообразие и единство. Тя може да бъде единство, защото има един Бог, който е дал едно откровение на човека и членовете на църквата са заветно свързани с този Бог и са отговорни пред Него.

(Интересно е, че защитниците на движението Ню Ейдж също говорят за единство и разнообразие. Но те нямат всемогъщ Бог в небето, който ръководи човешката история, нито имат надеждно, разбираемо, открито на всички Божие Слово, от което да се учат. Те подражават на Божията програма и в същото време я изопачават. Това е, което Сатана прави от началото.)

Заветът включва йерархия или власт (втори принцип), както и морални стандарти (трети принцип). Заветната структура е единна, защото има една личностна жива глава, и е разнообразна, защото има много хора, които са отговорни пред тази глава. Тя има програма за действие, защото има откритото Божие Слово: Библията. Има краен съд според нейното действие като колектив, защото Бог е съдия на колективите. Виждаме това в трета глава на Откровение, където Йоан пише до няколко църкви, които не са действували според Божиите стандарти и той ги предупреждава, че Бог ще се занимае с тях като отделни колективни единици, а не само като индивидуални членове.

Разделението на труда в икономиката

Може би най-известният учебен пример за разделението на труда в икономиката се намира в първата глава на Богатството на народите (1776) на Адам Смит. Той описва фабрика за производство на карфици. Всеки човек има специализирани машини, с които да работи, и всяка машина изпълнява само едно просто действие. Десет човека заедно произвеждат 48,000 карфици на ден. Ако един човек трябваше да свърши сам цялата работа, той може би нямаше да може да произведе и една карфица на ден. Купувачът на карфици печели от огромното увеличение на производителностт. Без разделението на труда никой от нас не би могъл да си позволи такава проста потребителска стока като карфица. Този продукт даже не би се предлагал за продажба.

Никой не насилва някого от тези 10 работници да отиде на робота. Никой не насилва купувачите да купуват. Въпреки това свободно се произвеждат карфици и потребителите печелят от това. Доброволната икономическа размяна изяснява принципа на разделението на труда в икономиката на свободния пазар. Разделението на труда увеличава богатството на обществото на глава от населението (индивидуалното богатство).

Друг пример: да вземем човек, притежаващ стопанство от 100 акра. За него ще бъде много трудно да обработва стоте акра освен ако има много сложно оборудване. Представете си един такъв човек преди 100 години, който е нямал много сложно оборудване. Как би могъл сам да обработва своята земя ефективно? Не би могъл. Ще му е изгодно да наеме помощник да търкаля трупите или да мести тежки камъни, или да върши каквато и да е тежка работа, която би била невъзможна за сам човек.

Хората работят заедно в мир не главно защото се обичат, или защото уважават възгледите един на друг, или защото имат еднакви дългосрочни цели, или защото искат да си правят услуги един на друг, а защото от полза и за двете страни е да си сътрудничат за определени периоди от време за да постигнат определени цели. С други думи, те подчиняват своите страсти на своя стремеж към икономическа сигурност, или към богатства, или към каквото и да е друго, което искат. Така проклятието върху земята се превръща в полза за човечеството като цяло, защото то принуждава хората да си сътрудничат, което те в противен случай не биха правили.

Печалба или загуба

Моделът на разделението на труда, който Бог установява за църквата, е подобен на модела, който Той е установил в икономиката. Не е точно същият, но е подобен. В случая с църквата няма видима глава и няма един единствен човек, който говори съвършените думи на Христос. Има проповядване на Словото, но проповядването е винаги тълкувано проповядване и е винаги тълкувано слушане. Няма бягство от пълната отговорност пред Бога нито за проповедниците, нито за слушателите. В същото време никой човек не е съвършен и затова винаги ще има несъвършенства в проповядването и слушането.

Същото нещо важи за стандартите за действие на пазара. Хората трябва да упражняват своите призвания пред Бог като отговорни, надеждни личности. Христос не се появява лично всеки ден или всеки миг за да ни каже дали вършим добра работа или не. Въпреки това ние сме отговорни пред Него според това, което ни е открил в Библията, а също и според уменията и способностите, които притежаваме. Трябва да представим себе си пред Бога като жива жертва (Римляни 12:1), но не можем да бъдем абсолютно сигурни във всеки един случай дали тази жертва е угодна на Бога.

Подобно, когато служим на другите хора с нашето призвание, никога не можем да бъдем абсолютно сигурни, че работим точно така както потребителите искат от нас. Трябва ни някакво ръководство, някакъв стандарт (“инструкция”), по който да определим дали като цяло служим на нуждите на нашите ближни като производители. В Божието Слово няма специални стихове, по които да оценим нашето действие като производители, както имаме такива като за дейността си като християни в църква, като родители в семейството или като служители в държавната власт. Но имаме някакъв стандарт.

Какъв е този стандарт? Стандартът е печалба или загуба. Отчетът за печалбите и загубите показва на отделния производител на стоки или услуги, че обществото определя, че той е свършил добра работа, или че той е свършил толкова лоша работа, че то възнамерява да го извади от бизнеса. Печалбата и загубата му служат като показател за успеха.

Показател за успеха

Без показател за успеха не може да има дългосрочно успешно производство. Ще има само прахосване на ресурси. Всеки производител се нуждае от дългосрочен показател за успеха, за да насочва своето производство към задоволяване на нуждите на бъдещите потребители. Това е, което отчетът за печалбите и загубите му дава.

Няма личностен, индивидуален ръководител, който да казва на отделния производител:, “Браво, свърши добра работа.” Никой отделен човек не се намесва да действува като представител на потребителите като цяло, да казва на производителя дали работи добре или зле. Въпреки всичко производителят има критерий. Той управлява своя бизнес чрез цифрови данни, тоест количеството печалба, изразено в паричната единица (долар, марка, лира, йена и др.). Неговите печалби му казват ясно дали ефективно служи на потребителите. Производителят може да погледне в своите счетоводни книги и да разбере дали прахосва ресурси.

В края на месеца (или в друг отчетен период), той събира разходите и ги сравнява с приходите. Така той открива дали неговите усилия са били плодотворни. Той взема решение дали да продължи да предлага своите стоки за продажба при същите цени, външен вид и т.н. Неговата печалба или загуба му говори за досегашния успех или провал на бизнеса и това му помага да прави прогнози и да взема решения относно бъдещето.

Пресмятането на разходите прави възможно широкоразпространеното разделение на труда. Това означава, че хората, които, библейски казано, са око, могат да си сътрудничат производително с хората, които са ухо. Кратака могат да си сътрудничат с ръцете. С други думи, поради възможността за съчетаване на плановете на всеки чрез пазарната конкуренция и това, което икономистите наричат “размяна на ресурси” (търгуване на едно нещо за друго), конкурентният свободен пазар дава възможност на хората да изявят и съчетаят различните таланти, които всеки от нас притежава, и да го направят по начин, който не прахосва ресурси. Пазарът също позволява на потребителите да влияят върху това, което ще се произвежда и върху неговата цена.

Очи и уши заедно

Тъй като очите могат да се съсредоточат върху това да бъдат очи и краката могат да се съсредоточат върху това да бъдат крака, в крайна сметка цялата икономика има по-добро зрение и по-стабилно стоене. Това означава, че всеки от нас може да се съсредоточи върху своите специални умения и да печели, като предлага тези високоразвити специални умения на потребителите на пазара. Това дава възможност всички ние като потребители да призоваваме хората в икономиката да ни служат със своите способности като специализирани производители. Ние сме облагодетелствувани от високоспециализираните производствени умения на хиляди и дори стотици хиляди производители.

Едно общество не може да действува, ако всеки иска да стане професор по икономика. Обществото не би могло да действува, ако всеки негов член би искал да върши точно една и съща задача в живота си. По същият начин църквата би се самоунищожила, ако всеки иска да върши едно и също служение в нея. Това е посланието на апостол Павел в 1 Коринтяни 12. Той призовава всеки член на църквата да върши своето собствено служение като боящ се от Бога човек под властта на Христос, така че всеки член на църквата да се ползва от специализираните умения на всички останали членове. Този същият принцип действува във всяка организация и особено на свободния пазар.

Следователно свободният пазар ни дава средство да съчетаваме многото различни специализирани таланти на всички производители в икономиката. Той го прави като дава на потребителите върховната власт да влизат на пазара и да влияят на производителите да им послужат. Това е система, която наричаме върховенство на потребителя. Потребителят плаща и следователно потребителят определя какво ще се произведе следващия път. Старата поговорка, “Който плаща, той поръчва музиката,” описва много добре системата на върховенство на потребителя на свободния пазар.

Развитието на двустранното счетоводство през 14 век в Италия е едно от най-важните постижения в световната история. Именно чрез двустранното счетоводство бизнесмените могат да изчислят успеха или провала на своите начинания. Те могат да кажат дали определени звена в техния бизнес са печеливши или трябва да бъдат коренно променени или дори премахнати. Без показателя на съвременното счетоводство за успех би било невъзможно да се управлява съвременната капиталистическа икономика.

Читателите трябва да осъзнаят защо системата печалба-загуба действува за бизнеса по същия начин, както духовния съвет за църквата. Бизнесът не се управлява от формално избран йерархичен съвет, както църквата. Въпреки това, бизнесът има своите правила точно както църквата има откритите правила на Библията. Бизнесът действува в система на единство, дори и в него да работят много хора.

Върховенство на потребителя

Защо потребителите управляват икономиката на свободния пазар? Защото в тях са парите. Те са ги спечелили като производители, които са служили на потребителите; като потребители те награждават или наказват производителите. Правилото на успеха е ясно: служи на потребителите. Ако не го правиш, те ще пренесат своя бизнес (своите пари) на друго място.

Средството за контрол, което потребителите притежават, е системата печалба-загуба. Премахнете това и така отнемате властта на потребителя да предлага стимули на производителя да служи на интереса на потребителя. Затова бюрократичните социалистически общества са централизирани. Те заместват властта на потребителя с властта на държавните чиновници. Те дават на няколко избрани чиновници законовото право да раздават награди и наказания. Така производителите започват да служат на изискванията на тези няколко централни плановици.

Тогава потребителите губят своята власт в икономиката. Те са почти безсилни да изместят бюрократите. Вече не могат “да гласуват” със своите портфейли да наградят един производител за сметка на друг. Премахвайки печалбата и загубата на конкурентния свободен пазар, социалистите централизират икономическата власт в своите ръце. Първоначално това е победа на политиката над икономиката; след това става победа на бюрокрацията над политиката.

Кои са губещите? Всички освен: (1) облагодетелствуваните производители, които са избрани от бюрократите да получат държавна финансова помощ и (2) чиновниците, които дават тази помощ. Кой финансира тази система? Потребителите като данъкоплатци. Те са принудени да финансират своето собствено унищожение като върховни потребители.

Когато хората гласуват за програми за социалистическо преразпределение на богатството, те осъждат себе си на робство. Бог не е за подиграване. Когато доброволно изоставят своята роля като върховни съдии на икономиката, те биват съдени от бюрократичните плановици, които винаги обещават “да работят в интерес на Народа.” Вместо това, бюрократите работят за своя собствен интерес, но с пари, конфискувани от гласоподавателите. Така гласоподавателите гласуват срещу своята свобода като потребители.

Заключение

Разделението на труда прави възможно масовото производство в съвременния свят. Именно конкурентната пазарна система съчетава намеренията на всички хора, така че да се постигне максимална производителност и потребителското търсене да бъде задоволено най-ефективно.

Хората са отговорни пред Бога за управлението на активите, които са им възложени, и затова трябва да вземат основното решение какво да се прави с тези активи. Те вземат своето познание, своите умения, своите способности и своето разбиране за това, което пазарът иска и трябва да работят максимално добре, за да посрещнат пазарното търсене. Само защото няма централно планово учреждение не означава, че това е беззаконна система.

Тогава кой служи като съдия? Потребителите. Като потребители ние казваме на един на друг като производители точно какво искаме да купим. И тъй като почти всички сме производители и почти всички сме собственици, имаме от една страна властта да определяме това, което трябва да се произвежда, а от друга отговорността да изискваме то наистина да се произвежда. Или служиш на нуждата на потребителя, или банкрутираш.

Следователно това, което учението за господството ни учи, е учение за представително управление. Това не се отнася само за държавното управление, но за всички форми на управление, било семейството, църквата, държавата, бизнеса, благотворителността, здравеопазването, образованието и т.н. Няма единствена власт, единствена йерархия. Има много власти и хората трябва да бъдат отговорни представители пред Бога и хората за всичко, което им е поверено.

Когато държавата си присвоява властта, която по право принадлежи само на Бога, виждаме едновременно тирания горе и съпротива и смутове долу, като хората търсят начин да пречат на държавата и на плановиците. Следователно съвременният социализъм е система на планиран хаос. Това е обществото на Сатана, общество на безредие.

Принципите, които са в основата на библейския принцип на разделението на труда в икономиката на свободният пазар, са следните:

1. Никое общество не може да действува без съдии.
2. В икономическата област съдии са или потребителите, или държавните чиновници.
3. Триединството е едновременно един и много, единство и многообразие.
4. Църквата е единно тяло с много членове, които притежават уникални дарби.
5. Църквата като единство може да постигне това, което нейните отделни членове никога не биха постигнали отделно.
6. Свободният пазар е институционална наредба, която събира много участници.
7. Заедно те могат да постигнат онова, което никога не биха постигнали поотделно.
8. Грешниците си сътрудничат на пазара, защото е в техния собствен интерес да го правят дори когато се мразят. Това увеличава мира.
9. Разделението на труда побеждава оскъдността, включително оскъдността на точното познание.
10. Отчитането на разходите е обединяващото средство, чрез което производителите правят икономически оценки.
11. На пазара потребителите “гласуват чрез харчене.”
12. Потребителите са върховни в свободния пазар; те служат като съдии.
13. Пазар, отворен за нови конкуренти, стабилни пари и система печалба-загуба: това са трите неща, които дават върховна власт на потребителите.
14. Когато потребителите доброволно гласуват да изберат политици, които им обещават да крадат от други хора, те поставят себе си в робство.
15. При социализма бюрократите, служещи на своя собствен интерес, ще наследят земята, ако Бог позволи на социализма да продължи.