|
| |||||||
|
III. Закон/Господство 3КРАЖБА
Третият принцип на библейския завет е принципът етика-господство. Основата на дългосрочната власт е покорството пред Божия закон. Този принцип на господство чрез морално покорство е свързан с икономиката по много начини, но нищо не е по-ясно от библейската забрана срещу кражбата. Осмата заповед (седмата, ако сте лутеранин) забранява кражбата. Това безспорно е основата на защитата на идеята за частната собственост. Още по-важно, както научаваме от десетата заповед, Божият закон изисква закрила на семейната собственост. Десетата заповед забранява пожелаването на което и да е нещо, което принадлежи на съседа ни. Тя забранява умствената основа на кражбата, алчността. Осмата заповед забранява кражбата – външна изява на този процес на пожелаване. Тя установява за всички времена, че е незаконно и неморално да се краде собственост, която принадлежи на друг. Както ще видим, пред Бога е също толкова незаконно държавата да вместо вас. Заповедта не казва: “Не кради, освен чрез мнозинство.” Откраднатият плод Най-важният пример за кражба, който имаме в Библията, е кражбата от Адам и Ева на плода от дървото за познаването на доброто и злото (Битие 3). Бог установи законова граница около дървото. Той им каза, че могат да ядат от всяко дърво от градината, с изключение на това дърво (Битие 2:16-17). Изпитанието на отговорността на хората под Бога видимо беше изпитание на уважението към чуждата собственост. Дали щяха да позволят на Бога да си запази притежанието над тази собственост по време на Неговото видимо отсъствие? Той не присъствува, за да защити Своето притежание на собствеността. Дали щяха да влязат и да откраднат, въпреки че им е казано, че то не им принадлежи и е абсолютно забранено да се докосват или да ядат от това дърво? Сатана дойде при тях и конкретно при Ева и ги изкуши да нарушат Божието Слово. Той им каза, че няма да бъдат наказани както Бог каза, че няма да умрат в деня, в който ядат от него. Всичко, което трябваше да направят, е да влязат и да вземат от плода. Толкова просто! Всъщност Сатана попита: “Кой ще забележи, че нещо липсва? Бог не е там. Плодът изглежда добре и няма причина хората да не го притежават. Бог е монополист. Той монополизира собствеността над това дърво. Защо Бог да има правото да отказва на хората нещо толкова важно? Защо действува като скъперник, твърдейки, че единствен има истинска власт над тази собственост? Време е човекът да наложи своите права. Време е човекът да предизвика този монополистичен собственик, Всемогъщият Бог, Който всъщност не е толкова всемогъщ. Повярвай ми. Ще видиш, че съм прав.” Резултатът, разбира се, беше осъждение. Адам и Ева се оказаха под Божието осъждение, както и Сатана. От този ден нататък господството на човечеството над земята стана много по-болезнено и трудно. Семейството също беше разрушено, тъй като Каин в крайна сметка уби Авел, отказвайки на Авел неговата право на частна собственост над неговия собствен живот. Поколения по-късно, Фараонът открадна свободата на еврейските роби (Изход 1) и открадна земята, която неговият предшественик бе дал на евреите (Битие 47:5-6). Той ги зароби, точно както похитителят отвлича беззащитните. Същото става поколения по-късно, когато асирийците завладяха десетте северни племена, тоест северното царство на Израел, и след това, когато вавилонците завладяха южното царство: племената на Юда и Вениамин. Това е често срещано в историята. Отново и отново тираните се опитват да откраднат свободата и собствеността на своите поданици, както и на хората отвъд своите граници. Кражбата се проявява по различен начин. Библията казва: “Не кради.” Библията не казва “Не кради, освен чрез мнозинство.” Ахав и Навутей Когато хората се възползват от демокрацията и гласуват за отнемането на богатството на своите сънародници, те не се различават по принцип от злия цар на Израел Ахав, чието царуване е описано в Трета книга на Царете. В двадесет и първа глава на тази книга четем разказа за Навутей, невинен собственик на лозе. Лозето му е било пред двореца на царя и Ахав е поискал да го вземе. Когато Навутей отказва да го продаде на царя, защото този имот е наследство за неговите деца, царят е ядосан. Неговата жена Езавел го пита защо е ядосан и той й обяснява. Тогава тя наема лъжливи обвинители, които твърдят, че са видели Навутей да проклина Бога и царя. Така че съдиите го извеждат извън града и го убиват с камъни, според Божия закон. Тогава царят отиде и отне имота на Навутей. (Днес това ще бъде направено в “името на Народа.”) Всичко напълно законно, нали разбирате. Именно заради това Бог унищожи Ахав и Езавел. Ахав още от самото начало беше нечестив цар и предизвикваше Бога при почти всяка възможност, но именно този грях доведе до неговото падение (3 Царе 21:17-19). Социалисти, вземете си бележка. Защитници на прогресивните данъчни ставки, вземете си бележка. Защитници на високите данъци върху наследството, вземете си бележка. Защитници на преразпределянето на богатството чрез мнозинство, вземете си бележка. В алчността си да отнемате собствеността на другите вие сте се превърнали в лъжливи обвинители на милиони свои съграждани, чието единствено престъпление е производителност за задоволяване на потребителите. Доброволно сътрудничество на основата на собствения интерес Защо частната собственост е толкова важна? Има много причини. Една от най-важните е, че хората стават производителни, заради стимула да изграждат своята собственост, да се радват на своята собственост, и да я прехвърлят на своите деца или на онези организации, които най-добре представят техните цели, идеали и мечти. Хората се дисциплинират и слугуват на пазара. Адам Смит, великият икономист от 70-те години на 18 век, заявява, че когато искаме услугите на месаря или хлебаря (освен ако сме просяци), ние не се позоваваме на нашите нужди, а на собствения интерес на месаря и хлебаря за задоволяване на нашите нужди. Позоваването на собствения интерес всъщност е средството – мотивацията – чрез което ние като индивиди печелим сътрудничеството на другите. Това е средство не да владеем над тях, а да ги възнаграждаваме. По този начин печелим вниманието на пазара. Ние им предлагаме печеливши възможности те да служат на нас и с това да служат на себе си. Можем ли да очакваме от хората да се трудят през целия си живот и да жертвуват настоящите си удоволствия за да спестяват за бъдещето, ако очакват, че в края на техния живот други хора ще дойдат и ще конфискуват тяхната собственост? Можем ли да очакваме от тях да усъвършенствуват трудните умения, които са нужни за толкова много професии, ако вярват, че всичките печалби и по-голямата част от заплатите, които са спечелили чрез упражняването на тези умения, ще бъдат използвани за издръжка на мързеливи и безотговорни хора, които те никога не са срещали? Отговорът е очевиден: не! Те вече няма да правят такива дългосрочни жертви (инвестиции). Така обществото ще бъде лишено от ползите и благословенията на тези капиталови инвестиции. Ако Бог искаше светът да бъде управляван чрез “сътрудничество чрез благотворителност,” Той никога нямаше да ограничи изисквания десятък до 10% върху приходите на човека. Ако искаше “власт чрез просене,” Той никога нямаше да даде на хората закони за лично преуспяване и обществен икономически растеж. Той иска Неговите хора да избягват просенето, а не да изграждат своята цивилизация на основата на просене (Второзаконие 28:1-14). Религията на социализма Социалистът приема, че (1) цялата собственост трябва да принадлежи на обществото, тоест държавата; (2) не трябва да има такова нещо като частна собственост; и (3) хората трябва да работят за “обществото като цяло” със същата сила и посвещение, с които те ще работят за своите собствени семейства или за себе си. Тези допускания биват опровергавани винаги, когато бъдат опитани на практика. Това, разбира се, не променя мисленето на социалиста. Причината, поради която социалистът не променя своя начин на мислене, е, че социалистът е дълбоко религиозен човек. Той има конкретен възглед за Бога, човека и закона. Има точно определено мнение за естеството на човека. И това, което казва, е, че обществото, чрез въвеждане на социалистическите средства за производство и социалистическата собственост, може да преобрази самото естество на човека. Това е основата на марксиската система и се подразбира във всички други социалистически системи. Тя приема едно от тези две неща: (1) човекът е напълно различен от това, което Библията казва или това, което ние знаем за себе си, или (2) човекът може да бъде преправен чрез държавата да съответствува на социалистическия модел, социалистическия възглед за истински посветения и напълно алтруистичен (безкористен) човек. Има и друго, върху което да разсъждаваме. Ако човекът вярва, че неговата собственост може лесно да бъде отнета от държавата, неговата цел ще бъде да започне да завземе властта над своите съседи чрез политика или бюрокрация. В крайна сметка за много хора ще стане много по-важно да получат власт над собствеността на съседа чрез политиката, отколкото в действителност да произвеждат нещо. Така не само икономическата производителност ще спадне, но и ресурсите, времето, енергията и вниманието на хората ще бъдат използвани за усъвършенствуване на уменията за политическа кражба, вместо за действително производство на стоки и услуги за потребителите. Това да ви прилича на двадесети век? Определено да. Кражба срещу господство С увеличаването на кражбите, които са бунт срещу Божия закон, способността на обществото да упражнява нарастващо господство намалява. Хората се страхуват. Те започват да крият това, което притежават. Започват да харчат пари за алармени инсталации и ключалки. Бизнесмените престават да произвеждат потребителски стоки и започват да произвеждат алармени инсталации и ключалки. Потребителите се оказват с повече ключалки и по-малко потребителски стоки. Започват да купуват по-малко инструменти. Трябва да работят по-усилено, за да защитават собствеността, която имат, и така количеството и стойността на собствеността намаляват. Кражбата намалява богатството на честните хора. Нещо повече, тя намалява икономическата способност на хората да купуват и продават. Кражбата намалява бъдещата производителност. Хората стават все по-загрижени да запазят това, което имат, вместо да измислят нови начини да го увеличават чрез законно господство. С други думи, те са по-малко загрижени да служат на нуждите на обществото като цяло, защото стават все по-параноични към всеки, който мине по улицата нощем. С нарастването на страха, толкова хората отделят повече пари за предпазване от престъпления и кражби. Това намалява капиталовата основа на обществото. С намаляването на капиталовите инвестиции намалява броя на средствата за производство, а също и способността на хората да покоряват производително земята и да изпълняват условията на Божия завет за господство с човека (Битие 1:26-28). Намалява и икономическият растеж. Изостаналите общества Къде можем да видим доказателство за това? Виждаме го в гетата на големите американски градове. Виждаме го в страните от Третия свят. Виждаме го в общности, които са управлявани от скрити общества като Мафията. Обществото не може да преуспява там, където кражбата става начин на живот, където частната собственост е подтискана, било от държавни или от частни крадци. Виждаме зли дела на хора, които в кратък период увеличават тяхното лично богатство. Това ни тревожи. То определено е тревожело и псалмиста (Псалм 73:3-12). Ако държавните власти позволят тези действия да продължат без да бъдат наказвани, тогава в дългосрочен план тези зли, видимо печеливши деяния ще намалят богатството на почти всички в обществото, включително и на злотворците. Тогава къде ще предпочете да живее човек? В капиталистическия Запад, където кражбите са ограничени? Където държавата до началото на 20 век се е въздържала от крадене на богатството на своите граждани чрез високи данъци? Или ще предпочетат да живеят в някоя изостанала селскостопанска или изостанала езическа цивилизация? Ще предпочетат ли хората да бъдат царе в някоя изостанала област или ще искат да бъдат хора от средната класа, които се наслаждават на всички предимства на съвременната медицина, съвременните технологии и всички други предимства, които имаме в Западните общества? Извратените хора, които обичат да упражняват власт над други хора, ще предпочетат да бъдат царе в изостанали общества, но повечето ще предпочетат да бъдат граждани от средната класа в богати и развиващи се общества. Разновидности на кражбата Има много видове кражба. Кражбата не е само да влезнеш в нечия къща и да вземеш нещо от там. Тя не е само да опреш оръжие в гърба на човека и да му поискаш портфейла. Измамата е кражба. Рекламираш, че даден продукт е с определено качество, а той не е. Рекламираш, че продуктът работи по определен начин, а той не работи така. Казваш на някой човек, че ако извърши определено количество работа по определен начин, ще му платиш премия. Но не му плащаш. Освен за работодателите, това се отнася и за работниците. Работникът казва, че ще работи усилено за определена заплата, но не го прави. Отива на работа и там прекарва времето си като си говори по телефона с приятели или през работно време върши личните си дела. Той краде от своя работодател. Има много начини да се краде, но всички са основани на един и същи основен подтик. Крадецът отхвърля правото на другия да живее живота си по начина, по който той желае. Той отрича правото на другия да задържи ползите, които е придобил чрез своя тежък труд и поемането на рискове. Крадецът пречи на другия да следва своите законни цели. Крадецът краде средствата на другия човек и с това краде неговите цели – законно следвани цели. Ориентация към настоящето Ето защо кражбата прави хората да са силно ориентирани към настоящето. Те искат да запазят това, което имат в настоящето, вместо да жертвуват за бъдещето. Решават, че важното е да се радват на настоящето, докато все още имат нещо, преди крадците да дойдат и да го отнемат. Тази ориентация към настоящето разрушава икономическия растеж. Тя разрушава самия подтик към господство. Когато хората не желаят да жертвуват за бъдещето, да работят за бъдещето и да планират бъдещето, способността им да управляват бъдещето рязко намалява. Класовото деление и времето Обществата, ориентирани към настоящето, са по принцип изоставащи общества. Обществата, ориентирани към настоящето са общества на нисшата класа. Ние обикновено мислим за класовата принадлежност на някой според това колко пари притежава той, но това всъщност не е точно. В дълъг срок класовата принадлежност на един човек се определя от неговия възглед за бъдещето, и колкото повече той е ориентиран към настоящето, толкова по-нисша класа е. Сега той може да има един милион долара, но ако е ориентиран към настоящето, най-вероятно след година или две или пет години няма да има един милион долара. Ще има по-малко. От друга страна, ако човекът е ориентиран към бъдещето и е готов да жертвува за бъдещето, тогава няма значение колко малко има сега: най-вероятно той ще преуспее в бъдещето. Един току що завършил студент с добра професия може да няма много пари за харчене днес, но в едно капиталистическо общество след 20 години той най-вероятно ще има много повече пари за харчене, отколкото ако не беше отделил време да получи своето образование. Но ако го заплашите с прекалено високи данъци за в бъдеще, тогава защо да жертвува толкова много в настоящето заради бъдещето? Очевидно е, че няма да го направи. За нещастие, социалистите и онези, които гласуват за тях, отказват да признаят очевидното. Престъпление срещу цивилизацията Кражбата не е просто престъпление срещу отделния човек. Кражбата е престъпление срещу цивилизацията. Тя е престъпление срещу самите основи на цивилизацията. Затова една от най-важните функции на държавната власт е да ограничава способността на крадеца да подкопава обществото като цяло. Закрилата на частната собственост от кражба, измама или насилие е самото естество на държавната власт. През настоящия век държавата е загубила подкрепата на обществото до степента, до която тя пропилява средствата си за други цели, различни от закрилата на частната собственост и закрилата на живота и безопасността на хората. Когато хората не зачитат Божия закон чрез себевладение, за обществото става много скъпо да се защитава срещу загуба на активите. Трябва да бъдат похарчени милиарди долари за правораздаване, за съдебни системи и всички други механизми за защита срещу кражбите. Ако хората владеят себе си чрез страх от Бога и чрез вътрешното си чувство за лична почтеност, ще видим рязко намаляне на кражбите и бързо увеличаване на икономическия растеж и индивидуалното богатство. Възпиране на кражбите Как може да се предпази едно общество от кражби? Най-важната от всички задръжки е страхът от Бога. Ако хората вярват, че Бог е съвършен Съдия и че Той ще ги съди със съвършено наказание за вечността, те ще внимават много да не се отдават на своите грехове и похоти. Така че първото и най-важно възпиране е страхът от Бога. Себевладението под Бога е основното средство за възпиране. Второ, отговорност на семейството е да поучава основните принципи на праведността, така че ролята на бащата като учител по морал и дисциплина в ранните години (Второзаконие 6:6-7) е изключително важна. Трето, проповядването в църквите срещу кражбата е основа за изграждане на праведно общество. Двете хиляди години такова проповядване са направили възможно богатството на Западната цивилизация. На последно място, разбира се, държавната власт е определената от Бога земна институция за наказание. Държавата трябва да бъде институция срещу кражбите, насилието и измамите. Кражба чрез избирателната урна Какво става с обществото, когато хората започнат да гласуват за притежаване на собствеността на своите съседи? С други думи, какво става когато хората започнат да крадат едни от други чрез избирателната урна? Какво става, когато решат да “гласуват да бъдат богати” (политическа алчност)? По-точно, какво става като решат “да гласуват техните по-богати съседи да станат бедни” (политическа завист)? Какво възпиране може да бъде наложено? Ако хората вярват, че могат да обложат своите съграждани с по-високи проценти на данъчно облагане в сравнение със себе си, те също ще бъдат изкушени да дадат на държавата властта да конфискува собствеността на тези граждани. Никога не забравяйте, че изключително богатите членове на обществото винаги имат достатъчен брой адвокати, счетоводители и законови вратички, за да избегнат високите данъци. Хората, които първи са главните жертви на “данъчната реформа,” са от по-висшата средна класа. Те са най-инициативните хора; те са гръбнака на Западното общество. Те работят по-умно от другите хора (макар и не непременно по-усилено). Социализмът е предназначен да пречупи този гръбнак. В крайна сметка, чрез масовата инфлация повечето хора влизат в категорията на най-високите данъчни ставки и така те самите попадат в капана на кражбата чрез избирателната урна. Изненада, изненада! Бог не е за подиграване. Един начин да бъдат възпрени хората в техните страсти да придобията по-голяма част от богатството на своите съграждани е прилагането на еднакви данъчни ставки за всеки човек. Това понякога се нарича равен данък (пропорционално облагане). В Библията той се нарича десятък. Така, когато хората решат да увеличат данъчното облагане, това вреди на тях точно толкова, колкото и на техните съседи. Социалистите и комунистите мразят идеята за равния данък. Затова Карл Маркс включва прогресивно подоходно облагане (по-високи данъчни ставки за богатите) като втора точка в своята десетточкова програма за разрушаване на капитализма. (Комунистически манифест, 1848, последен раздел от Част II.) Библията ни учи, че всички закони трябва да се прилагат еднакво за всички членове на обществото. Библията ни учи, че Бог не гледа на лице. Това означава, че Бог няма любимци. Това е многократно подчертавано в Библията като принцип на справедливост (Левит 19:15; Второзакониe 1:17; 16:19; Деяния 10:34). Не трябва да се прокарват закони, които онеправдават определени слоеве от населението, освен ако Божият закон ги определя като престъпници. Заключение Първата задача, която Бог даде на човека, беше задачата да владее (Битие 1:28). Това е заветът за господство. Тази заповед отразява върховната власт на Бога над Неговото създание (първа точка от завета). Тя установява йерархия: Бог над човека, човекът над създанието (втора точка от завета). След това Той определи граници: забранения плод (етични граници: трета точка от завета). Кражбата беше първото престъпление на човека в Едемската градина. Същността на това престъпление е отхвърляне на (1) Божията върховна власт, (2) Неговата йерархия на властта и (3) Неговия закон. Хората са направени по Божия образ; затова, когато се опитват да откраднат от други хора, те атакуват Божия образ. Всъщност те повтарят престъплението на Адам срещу Бога. Кражбата е престъпление срещу личната цялост и законната власт на другия и непряко това е престъпление срещу цялостта и властта на Бога. Кражбата се основава на възгледа за съвременния обществен ред, според който Бог е разпределил собствеността грешно или неправилно. Крадецът взема нещата в свои ръце – буквално. Той преразпределя собствеността по начин, който е изгоден за него. Той прави себе си малък бог, съдия на настоящия обществен ред и на Бога, Който го е постановил в историята. Кражбата пречи на процеса на господството. На хората е възложена задачата да прилагат своите умения и таланти на земята за Божия слава. Тази отговорността да се поема инициатива – заветът на господство – не може да бъде избегната. Тя е вградена в самото естество на човека. Но тя се превръща в изопачен, зъл нагон, когато хората започнат да упражняват господство по противни на Бога начини. Във всяко общество, което желае да спазва изискванията на Божия план за човека да господствува над земята, е задължително властите във всяка институция да предприемат мерки срещу кражбата. Възниква въпросът: Какво трябва да прави държавната власт? На този въпрос ще отговорим във втората част на тази книга, но най-важният принцип е принципът на реституцията: възстановяване на притежанията на законния собственик. Жертвите трябва да получат обратно откраднатото плюс наказателно плащане (Изход 22). Така държавата не расте за сметка на престъпника, нито за сметка на жертвата. Когато държавата се превърне в крадец чрез налагане на тежко и прогресивно данъчно облагане или чрез други принудителни закони, които пречат на доброволните сделки между хората, тогава всеки неин поданик се превръща в потенциална жертва. Когато държавата се превърне в крадец-представител на мнозинството от хората, вече няма нищо сигурно. Когато държавата се превръща в институция за корупция, основната институция за борба със злото става корумпирана. Ако хората са крадци в сърцата си и използват избирателната урна за да направят кражбата законно деяние, тогава цялото общество става крадливо и в крайна сметка губи своята способност да расте и да се развива. Бог не е за подиграване. Осъждението идва върху такова общество. Следните библейски икономически принципи са жизнено важни, ако искаме да упражняваме ефективно, почитащо Бога господство:
|
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |