|
| |||||||
|
I. Трансцендентност/Всеприсъствие 1БОГ ПРИТЕЖАВА СВЕТА
Аз имам четири деца. Нещо, което забелязах много рано, е, че има определени понятия, които децата осъзнават много лесно. Мисля, че втората дума, която всички те научиха, беше “не!” Това е разбираемо: моята съпруга и аз ги обучавахме многократно на тази дума – с подходящи учебни пособия. Друга дума, която всички те научиха невероятно бързо беше “мое!” Мисля, че това беше тяхната трета дума, с изключение на сина ми Скот. Това беше неговата първа дума, ако не ме лъже паметта. “Мое!” Толкова лесно е да се осъзнае. Като че ли тази идея е вградена в малките мозъци, готова да се покаже веднага щом проговорят. Мисля, че тя наистина е вградена в носителите на Божия образ. Това, което не е толкова лесно да бъдат научени, е понятието “твое.” Всъщност това е едно от понятията, на които е най-трудно да научиш хората. Заради него се водят войни. Заради него политиците биват избирани (или губят). Хората понякога действуват така, като че ли няма познати ограничения на “мое,” което пък означава, че няма сигурни гаранции за “твое.” Какво имам предвид под “мое”? Какво имате предвид под “ваше”? Дава ли ни Библията познание, което да ни помогне да различаваме тези две противоположни думи? Негово Нека започнем от началото, първата глава на книгата Битие. Първият стих заявява: “В началото Бог създаде небето и земята.” Това е достатъчно ясно. Бог е Създателят. Това ни довежда до най-важното основно учение в Библията: разграничението Създател-създание. Има основна разлика между Създателя и Неговото създание. Това учение заявява, че Бог и само Бог е абсолютен владетел над цялото създание. Бог постановява законите, чрез които създанието действа и Той непрестанно съди цялото създание според Своя закон и Своите изисквания. Това е учението за първоначалното сътворение. Бог е създал света; следователно Той го притежава. Той е абсолютен собственик над всичко. Както ще видим по-късно, Той е възложил собствеността върху земята на човечеството. Детето е направено по Божия образ (Битие 1:26) и затова за детето е толкова лесно да научи понятието “мое.” Но Бог не е възложил всичко на един човек или на една институция. Грешните хора може да се опитат да спорят, че Бог е възложил всичко на държавата (наричаме това икономическо учение “социализъм”). Или могат да действуват така, като че ли Бог е дал всичко на тяхната съсловна група. Ето защо “твое” е толкова трудно понятие за научаване и преподаване. “Твое” означава, че това, което е мое, е ограничено. Грешните хора мразят такива ограничения. Но “мое” е винаги ограничено. “Мое” задължително означава “твое.” Единствено Бог е абсолютен собственик; единствено Той притежава всичко. По същество това, което Той прави, е дава под наем Своята собственост на хората. Всичко, което притежаваме, включително и самия живот, го дължим на Бога. Накрая всеки човек ще бъде съден според това колко добре е управлявал Божията собственост. Дали сме добри настойници на Божията собственост? Как да разберем? Не трябва ли да правим преценка на нашата честност, нашата спестовност, мъдростта на нашите решения и дали мъдро сме инвестирали това, което Бог ни е подарил? Очевидно да управляваш Божията собственост предполага стандарти за правилно управление на собствеността. Къде откриваме тези стандарти? В Библията. Сътворението и първоначалната собственост Първият принцип на библейския завет е принципът на трансцендентността: Божието абсолютно върховенство. Бог владее над всичко. Това означава, че Той е високо над създанието и е напълно различен от него. Говорим за един върховен Бог. Накратко, Бог води парада. Този принцип на трансцендентност е свързан с икономиката, защото собствеността в основата си е теоцентрична (съсредоточена в Бога). Той е създал всичко, което съществува, и Той е в центъра на вселената като неин собственик. Това означава, че в основата си собствеността е религиозно понятие. Тя не може да бъде правилно разбрана без разбирането за Бога като абсолютен собственик на създанието. По същия начин, не е възможно да се разглеждат правилно отговорностите на притежаването на собственост (с които тази книга се занимава) без също да се разглежда какво точно Бог изисква от хората в качеството им на притежатели на собственост. Провидение Учението за сътворението води до друго учение, учението за провидението, непрекъснатото управление и поддържане на създанието от Бога. Бог лично бди и се грижи за вселената. Той не само я е създал, но и я поддържа. Той се грижи тя да продължава във времето и земята и цялата вселена около нея съществуват единствено чрез Божията сила. В новозаветната книга Колосяни четем “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:16-17). Идеята е напълно ясна: Бог не само създаде земята, но също я поддържа. Благодарение на Неговия син Исус Христос съществува историята и светът продължава да се движи. Накратко: няма Бог – няма вселена. Бог е създал и поддържа всичко. Затова псалмистът Давид заявява, че Бог е собственик на цялата земя. Добитъкът по хиляда хълмове е Негов и самите хиляда хълмове са Негови (Псалм 50:10). Няма нищо на земята, което Бог да не притежава изцяло. Ето защо можем да бъдем уверени, че когато погледнем към Библията, ще намерим отговор на въпроса: Кой какво притежава? Един от големите спорове, които разделят обществата през двадесети век, е спорът по въпроса за социалистическата собственост срещу частната собственост. Социалистите твърдят, че държавата трябва да притежава средствата за производство. През 30-те години националсоциалистите (Нацистката партия в Германия) и фашистите в Италия твърдят, че държавата трябва да контролира средствата за производство, макар все още собствеността да е официално частна. Обратно на това, свободният пазар е система, основана както върху частната собственост, така и върху частния контрол върху средствата за производство. Триединна собственост Каква система на собственост поучава Библията? Намираме началото на нашия отговор в учението за Бога, конкретно в новозаветното учение за Триединството, съюзът между Бог Баща, Сина Христос и Святия Дух. Когато приемем учението за Триединството, което е най-основното ново теологично учение на новозаветното християнство, трябва да осъзнаем, че Бог е едновременно един и много. Има три Личности в Триединството, но Той също е един Бог. Системата на собственост, която Той изисква, отразява Неговото Триединно естество. Откриваме, че Бог постановява правила за собственост, които едновременно са колективни и индивидуалистични. Някои видове собственост се притежават от индивиди; други от семейства; трети от сдружения и корпорации; някои са притежание на църкви, а други се притежават от правителството, тоест държавата. В Библията намираме и система на припокриваща се собственост. Определени видове собственост са притежавани главно от индивидите и едва на второ място от държавата. В други случаи собствеността е притежавана от индивиди, но семействата им също имат законни права. С други думи, собствеността никога не може да бъде определена като изключително и абсолютно притежание на един единствен индивид или на една единствена човешка институция. Това заключение е вложено в самото твърдение, с което започнахме тази глава: че единствен Бог е абсолютен собственик на цялото създание. Той и само Той притежава абсолютни права на собственост. Всички други права на собственост са подчинени. Когато говорим за човешка собственост, трябва да говорим за дадена от Бога собственост. Бог е абсолютен и върховен владетел над цялото създание и следователно е абсолютен собственик на създанието. Казано е, обаче, че Бог е възложил на човека отговорността да се грижи за създанието (Битие 1:28). Следователно човекът е настойник под върховния надзор на Бога. Това означава, че човекът е отговорен пред Бога за всичко, което е самият той, и е отговорен пред Бога за правилното управление на всичко, което му е поверено. Частна собственост Няма никакъв спор относно утвърждаването от Библията на частната собственост. Това включва и Новия Завет. Исус дава следната притча като описание на Божието царство. Една сутрин земевладелец изпраща своя слуга да наеме работници. Някои са наети сутринта. Слугата се връща няколко пъти на борсата през деня. Всеки път по няколко човека се съгласяват да работят на полето. В края на деня собственикът плаща на всички еднаква заплата. Онези, които са работили цял ден, се оплакват: защо не са получили повече пари от онези, които са дошли по-късно. Какво се опитва да ги научи Исус? Че Бог спасява някои хора в началото на техния живот, някои хора на средна възраст, а други точно преди да умрат. Защо първите се оплакват? Те са искали работа и са я получили. Не са ли разбрали условията? Стопанинът ги укорява: “Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?” (Матей 20:15). Исус сравнява върховната власт на Бога в даването на спасение на хората с властта на собственика над неговата собственост. Ранната църква в Ерусалим е имала доброволна обща собственост над притежанията. Те са били предупредени от Исус, че Ерусалим ще бъде превзет от Рилмяните (Лука 21), и затова са продали своите вещи докато все още са можели, и са ги направили обща собственост. Една семейна двойка, Анания и Сапфира, продават своя имот, заделят част от парите за себе си и дават останалото на църквата. Но казват на водачите, че дават цялата сума от продажбата на църквата. Точно преди Бог да осъди и двамата на смърт за измамата, Петър напомня на Анания: “Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога” (Деяния 5:4). Идеята на Петър е ясна: Бог не изисква система на социалистическо или комунистическо притежание при управляване на собствеността. Общата собственост е доброволна. Общата собственост е била доброволен дар, а не морално изискване, да не говорим пък за законово изискване. Следователно един от най-разпространените аргументи на “християнските” социалисти, че ранната църква има обща собственост, е всъщност аргумент срещу изисквания и наложен от държавата социализъм. Единствено в Ерусалим църквата приема такава политика на обща собственост, защото само Ерусалим е бил заплашен с пророкувано разрушение. И все пак тази практика, която е била временна и доброволна, е използвана от зли хора за защита на постоянна и недоброволна система на кражба чрез изборната урна, съвременния социализъм и социалната държава. Собствеността като обществена функция Собствеността е обществена функция. Повечето хора не разбират това. Критиците на капитализма определено не го разбират. Когато критиците разсъждават върху частната собственост, те мислят за алчен, сребролюбив, безскрупулен и стиснат собственик, който използва своята собственост изключително за лично облагодетелстване. Те представят капиталиста като Ебенезер Скруч (Скръндзата). Това е традиционната анимационна версия на капиталиста във всички социалистически партии. Капиталистът е смятан за експлоататор. На него се гледа като на някой, чиито планове трябва да бъдат осуетени от общността като цяло, действуваща политически чрез държавата, за да бъдат защитени интересите на общността. Това е пълно неразбиране на частната собственост. Индивидите притежават собственост като двойно настойничество: първо пред Бога и след това за обществото. Разберете: не казах, че хората имат собственост за благото на държавата. Държавата и общността не са едно и също нещо (макар че защитниците на Тоталната Държава рядко споменават това). Хората не трупат собственост главно за да облагодетелстват държавата, тоест политическите и бюрократични институции, които Бог е постановил да наказват злотворците. Собствеността в Библията, а също и на свободния пазар не е функция на държавата. Аз твърдя, че собствеността е обществена функция и че хората трябва да разпределят собствеността според изискванията и нуждите на общността като цяло, ако собствениците искат да бъдат мъдри вложители и да получат най-високите печалби и ползи от своята собственост. Накратко, държавата и обществото не са едно и също нещо. Обществото е много по-широко понятие от държавата: то се състои от семейства, църкви, училища, фирми и доброволни сдружения от всякакъв вид. Длъжностните лица на държавата законно представляват общността само по ограничени от Библията начини: те дават защита на живота и собствеността (Изход 22), съдебно отсъждане (Изход 18; Римляни 13:1-7), национална сигурност (Съдии), медицинска карантина (Левит 13 и 14) и гражданска сигурност (Изход 21:28-36). Парче земя Нека видим как действува на практика обществената функция на собствеността. Нека предположим, че даден човек притежава парче земя. Тази земя може да бъде използвана за много различни цели: земеделие, място за фабрика, място за училище, място за къщи или апартаменти и т.н. С други думи, земята има повече от една възможна употреба и следователно индивидуалният собственик трябва да определи най-добрия начин за употреба . Ако той е собственик, ориентиран към печалба, би си задал следния въпрос: “Какво биха искали хората от общността да направя със своята собственост?” За да отговори на този въпрос, той трябва да определи възможната възвръщаемост, от продажба на собствеността или от даването й под наем. За да получи най-висока печалба от земята, той трябва да произвежда това, което хората ценят най-много, което се определя от тяхното желание да плащат. Нормалното правило, използвано от продавача за се определи какво общността (участниците на пазара) иска, е това: печели този, който дава най-много. Икономиката е всъщност един огромен търг. Нека предположим, че човекът решава, че неговата собственост трябва да се използва или да се построи блок с апартаменти, или да се произвежда храна. Хората искат място за живеене и блокът с апартаменти е начин, по който те могат да получат евтино място за живеене. Но използвайки земята като място за построяване на апартаменти, той прави невъзможно земята да се използва за да произвежда храна. Той отказва на други потребители достъп до собствеността. Това е същността на всяка собственост: отказ на достъпа до даден актив. Това е правната способност да кажеш, “Тази употреба, а не другата.” Такова решение трябва винаги да се взема на основата на този принцип: “Аз съм отговорен.” Какво ще стане ако един земеделец също иска тази собственост. Какъв икономически стимул би предложил земеделецът на собственика на земята, за да го убеди, че на него, земеделецът, трябва да се позволи да управлява собствеността. Очевидно най-добрият начин да го направи е да предложи на собственика аренда или наем или дори пари в брой за да получи изключителното право над собствеността. В този пример една група потребители печели, а друга група губи. Някои потребители са по-заинтересовани от повишаване на предлагането на апартаменти, което прави жилищното пространство по-евтино, докато други са по-заинтересовани от повишаване на предлагането на храна, което прави храната по-евтина. Строителят на жилищната сграда действува като посредник за хората, които искат да наемат жилище. Подобно на това, фермерът действува като посредник за хората, които искат да купят по-евтина храна. От икономическа гледна точка, всяка група потребители има свой представител. Той не е юридически представител, а икономически представител. Той не притежава документ, подписан от всеки член от групата, на който пише: “Този човек е нашият законно назначен представител.” Той е просто човек, който желае да вложи свои собствени пари (или пари, които е взел назаем и за които е отговорен) с надеждата да продаде икономическия продукт от собствеността на група със специални интереси, за която той вярва, че ще му плати най-високата цена. И строителят, и земеделецът иска да продаде или даде под наем употребата на собствеността на “своята” група потребители, не защото ги познава, а защото вярва, че те желаят да платят най-много за собствеността в наддаването, което ние наричаме свободен пазар. Икономически въпрос номер едно е: кой ще предложи най-високата цена? Потребителите на храна или потребителите на жилищна площ? Собственикът на земята е назначен да действува като настойник (управител на собствеността) в полза на онези хора от общността, които са готови да платят повече за земята. Ако откаже да следва това правило, той няма да може да спечели максимална икономическа възвръщаемост от тази собственост. Важно е да се разбере, че бъдещата печалба, която той очаква да направи от продажбата на земята, е неговият икономически сигнал от бъдещите потребители, че те искат той да я продаде на купувача, предложил най-висока цена. Нека предположим, че земеделецът (“представителят” на бъдещите купувачи на храна) не желае да даде толкова за собствеността, колкото “предтавителят” на бъдещите обитатели на жилищна площ. Въпреки това човекът, който понастоящем притежава собствеността, позволява на земеделеца да наеме или купи земята на по-ниската цена. Той печели пари от продажбата на земята на земеделеца, но за да направи това, той трябва да се откаже от парите, които строителният предприемач би му платил за земята. Той понася финансова загуба: губи парите, които е могъл да спечели като продаде собствеността на строителния предприемач, минус парите, които сега е спечелил като е продал земята на земеделеца. Няма нищо удивително в този анализ за това как работи свободният пазар. Това е един гигантски търг. Обикновеният човек разбира този процес дори ако никога не е разсъждавал толкова много върху него. Всичко, което показва този анализ, е: “Не можеш да получиш нещо срещу нищо.” Живеем в свят на оскъдност. Оскъдността означава, че ако всяка стока се продава на нулева цена, ще има повече търсене отколкото предлагане. Така че ние слагаме цени на различните стоки, за да ограничим търсенето. Решаваме кой какво ще получи чрез система от наддавания, точно като при търг. За да получи едно нещо, човек трябва да се откаже от нещо друго и през повечето време вземаме нашите решения на основа на правилото: който даде повече, печели. Правим най-доброто, което можем, с това, което имаме. Но какво е “най-доброто”? Търсим “най-доброто” като си задаваме въпроса: “Коя е най-добрата (най-високата) цена, която мога да получа за тази вещ или услуга?” Собствеността не е безплатна Собственикът има законовото право да прави каквото поиска със своята собственост, но не може да избегне икономическите последствия от своето решение. С други думи, можем да кажем, че той е свободен да продаде своята собственост, но собствеността не е безплатна. Собствеността носи разходи. Собствеността струва скъпо. Направете грешката да продадете твърде ниско и ще понесете икономическите последствия. За да вземете най-високата цена като продавач, трябва да послушате представителя на онези потребители, от които се очаква в бъдеще да платят най-висока цена. Това е представителят, който ще ви плати най-висока цена, за да поеме управлението на собствеността. В конкретния случай трябва да послушате бъдещите наематели, а не бъдещите потребители на храна. По какъв стандарт човекът взема решение как да използва своята собственост? Има много отговори на това: да облагодетелствува определена заинтересована група, или организация, или конкретна група от потребители в общността, или политическите власти, или кои да са други вероятни купувачи и потребители на собствеността. Но един много важен фактор, когато на човека бъде позволено да вземе решение за какво ще се използва собствеността, е въпросът за печалбата или загубата. Собственикът има законовото право да субсидира (да подпомага финансово) определена група, като продаде собствеността на цена по-ниска от пазарната, но не може да направи това безплатно. Като продава собствеността на цена, която е под цената, която друг купувач би предложил, продавачът лично понася загубата. Каква загуба? Парите, които той губи, защото продава под пазарната цена. Всъщност той прави подарък на купувача, равняващ се на разликата между нормалната пазарна цена и действителната продажна цена. Няма нищо морално лошо в това да се правят такива подаръци, но подаръкът не може да бъде безплатен. Няма безплатни подаръци, както няма и безплатни обяди. (Дори безплатният подарък на Божията благодат към човечеството в Исус Христос трябваше да бъде платен: на кръста.) Кой друг понася загуби? Всички онези потребители, които са искали техният “представител” да купи собствеността на по-висока цена, но които не са успели да убедят продавача да се съобрази с тях. Но тези разочаровани потребители получават удовлетворение, като знаят, че продавачът е понесъл финансова загуба поради своето решение. Ако те губят, тогава и той губи. Търгът Как обществото убеждава отделните хора да задоволяват нуждите на най-големите и производителни слоеве на това общество? Това става чрез конкурентно наддаване. Следователно собствеността много прилича на гигантски търг: обикновено печели този, който дава по-високата цена. Дори когато най-високата цена не печели, известната най-висока предложена цена винаги се отразява в действителното решение на продавача. Продавачът трябва да реши дали иска повече пари или повече удовлетворение от това, че дава цялата собственост или част от нея на конкретен човек или група. Но обществената функция на собствеността не може да бъде избягната. Във всеки час и във всяка минута човекът, който притежава някаква собственост, се отказва от прихода, който той иначе би получил, ако просто продаде тази собственост или я използва за нещо друго. Не може да се избяга от този процес. Пазарът ясно присъствува във всяка една част от деня поради прихода, който се губи от всички конкурентни начини на употреба на собствеността. В ума на собственика ползите, получени от конкретна употреба на собствеността, покриват тези загуби. Теоцентрична собственост Вече казах, че цялата собственост е дадена от Бога и е управлявана от Него. Следователно всяка собственост е провиденческа. Следователно собствеността е теоцентрична. Бог е в центъра на всяка собственост. Това има важни икономически следствия. Ограниченото знание на човека Една от характеристиките на Бога е, че Той знае всичко, което може да се знае. Той е всезнаещ. Преди да започне времето, Бог е знаел всичко, което става днес, и Той знае всичко, което ще стане в бъдещето (Ефесяни 1). Във вселената няма нищо, което Бог не познава напълно. Да знаеш всичко е способност, която изцяло принадлежи на Бога. Тази способност не може да бъде прехвърлена върху друго създание. Има тайни неща, известни само на Бога (Второзаконие 29:29). Поради тази истина от света на познанието хората не могат истински да твърдят, че знаят всичко, било като отделни хора или като група. Те не могат искрено да твърдят, че знаят всеки възможен начин на използване на собствеността. Те не могат искрено да твърдят, че знаят най-добрата възможна употреба на тази собственост. Те правят преценки. Правят предположения. Правят най-доброто, което могат, за да определят къде могат да получат най-висока възвръщаемост на своя капитал. Но в крайна сметка те никога не могат да знаят със сигурност дали използват собствеността си по най-печелившия начин, или по най-полезния за обществото начин, или по най-моралния начин. Затова правото на собственост е винаги морална отговорност. То е полза, но е и тежест. Библейски закон Къде намираме ръководство относно това кои видове собственост трябва да бъдат притежавани от отделните хора и кои видове собственост трябва да бъдат притежавани от други сдружения или институции? Къде намираме най-добрите насоки (“инструкции”)? Отговор: трябва да погледнем в библейския закон. Когато изследваме това, което Бог е ни открил за Себе Си и Своето творение, ние намираме насоки (“инструкции”) относно правилното разпределение на собствеността. Намираме ръководство за частното право на собственост, за наследяване на собствеността, за издръжка на бедните, за издръжка на държавната власт и т.н. Ако не се обърнем към Библията и библейския закон за да открием тези отговори, ще се оплетем в безплодни, противни на Бога спорове между конкурентни хуманистични политически и икономически философии. През цялата история е имало безкрайни спорове за “частната собственост срещу колективната собственост.” Тези спорове не са решени просто защото хората нямат съгласие по отношение на основните неща, в които вярват. Те нямат обща морална отправна точка. Те нямат съгласие относно произхода на вселената и кой я управлява. Затова не се съгласяват един с друг и за произхода на собствеността и стандартите за правата върху собствеността. Не се съгласяват за настойничеството. Не могат да стигнат до никакви общи изводи относно това кой какво притежава и кой какво трябва да притежава. Тази малка книга представлява опит да се изяснят някои от тези основни въпроси. Никоя книга не може да покрие всички важни теми, но може поне да послужи като общо въведение. Няма съмнение, че това, което Библията ни учи за правото на собственост, е противоположно на съвременните социалистически икономически теории, както и на теориите за абсолютната частна собственост. Но като цяло разбираме, че Бог е възложил повече отговорности на частните сдружения, особено на семейството, отколкото е възложил на държавната власт и нейните бюрократични учреждения. Заключение Библейският възглед за собствеността е съсредоточен в Бога. “Защото Мои са всички горски зверове, и добитъкът, който е по хиляда хълмове” (Псалм 50:10). Бог е абсолютен собственик на цялото създание и Той го поддържа чрез Своята върховна управляваща власт. Той е определил човека за управител над Своята собсвеност и е положил закони за управление и прехвърляне на собствеността, които трябва да бъдат спазвани, за да може за да може тази дейност да бъде производителна. Хората трябва да бъдат верни Божии настойници. Частната собственост не е абсолютно правило, както не е и държавната собственост. Но както ще видим, голямата част от собствеността в Библията не се управлява нито от държавната власт, нито от църквата. Голямата част от собствеността се управлява от семейства или икономически представители на семействата. Цялата собственост е обществена. Купувачи и продавачи се конкурират – купувачи срещу купувачи и продавачи срещу продавачи – за оскъдните ресурси на създанието. Този процес на конкуренция, който някои икономисти наричат процес на откриване, налага икономически натиск върху собствениците да управляват своята собственост в полза на потребителите. Юридически Библията позволява огромна свобода за управлението на частната собственост, но от икономическа гледна точка всяко решение (или липса на решение) от страна на собственика носи съответните разходи. Всеки притежател на собственост, който откаже да задоволи търсенето на потребителите, губи или приходи, или увеличаване на стойността на собствеността, или и двете. Той плаща цената за пренебрегване търсенето на потребителите. Той е по принцип юридически свободен да прави каквото иска със собствеността, докато не наранява (физически или морално) другите хора; но той не може да използва безплатно собствеността си. Ние трябва да започнем да изследваме библейските икономически принципи чрез приемането на следните вярвания:
|
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |