|
| |||||||
|
V. Наследство/Продължителност 5НАСЛЕДЯВАНЕ НА СВЕТА
Петият и последен принцип на библейския завет е принципът законност-наследство. Може да бъде наречен и принцип на продължителността. В икономическата област принципът на наследството управлява предаването на богатството от родителите към техните деца. Но библейският модел на това семейно предаване е свързан с предаване на собствеността от Бога на Неговите хора. На Адам и Ева беше дадена Едемската градина, за да я покоряват и пазят (Битие 2). Те е трябвало да използват този опит като период на обучение; от градината те е трябвало да излязат и да покорят целия свят. Забележете: притежаването не става автоматично. Те имаха целия свят като законно наследство от Бога, но не можеха да го притежават безплатно. Трябваше да го спечелят, точно както децата трябва да покажат своята способност да управляват пари преди да влязат във владение на семейното наследство. Първородният син Адам е първородният земен син на Бога, направен по образа на своя Баща (Битие 1:26-27). Новият Завет проследява родословното дърво на Исус и завършва с Адам, който е Божий син (Лука 3:38). Думите “син на” са вмъкнати от издателите на King James Version, но наистина това е смисълът на гръцки. При проследяване на родословното дърво на Исус, на гръцки пише: “Йосиф, който беше (син) на Илий, който беше (син) на Матат . . .,” докато се стигне до Адам. Думата “на” означава бащинство. Адам е син на Бога. Адам изгуби своите права на син когато се разбунтува срещу Бога. Той става лишен от наследство син. От тогава единственият начин да се възвърнат синовните права пред Бога е чрез осиновяване. Бог избира хора да влязат в Неговото заветно семейство, като ги възстановява чрез Своята благодат (Ефесяни 2:8-9). Затова Евангелието от Йоан заявява в първа глава относно Исус Христос: ”А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). Когато Адам постави себе си морално под управлението на Сатана, с това той даде на Сатана възможността да открадне неговото първоначално наследство. Адам е юридически мъртъв в Божия поглед. Той се отказа от своето наследство. Сатана веднага взе собствеността върху света като незаконен притежател, тоест докато законният наследник се върне и изиска своето откраднато наследство. Чрез благодат Бог осинови евреите като Свой народ и им даде земята на Ханаан като тяхно наследство. На това малко парче недвижима собственост в Средния Изток Бог установява Своята временна земна главна квартира за завладяването на земята. Исус Христос е законият наследник Исус Христос е вторият земен Син, но е първородният вечен Син, Който беше с Бога Баща от самото начало (Йоан 1:1-5). Павел Го нарича “последния Адам,” обратно на първия Адам (1 Коринтяни 15:45). Именно Той наследи законно това, което трябваше да бъде наследство на Адам. Чрез Своето съвършено покорство пред Божия закон Той доказа Себе Си като законен наследник на Бащата. Той заяви това в Своята притча за отсъствуващия земевладелец. Тя говори за върховното притежание на Бога върху света. ”Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му” (Матей 21:33-34). Очевидно Бог притежава лозето, защото Той го е създал. Той дори насажда в него капиталови активи. “А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото” (Матей 21:35-36). Земеделците бяха крадци. Те искаха плодовете на лозето. Те разпределиха земята и нейните плодове “в името на Народа.” Отсъствуващият земевладелец вече няма да се възползва от тях! “Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха” (Матей 21:37-39). Земеделците се опитаха да подражават на Бога, Който изгони Адам от градината. По-късно евреите изпълниха притчата, като изведоха Исус от Гетсиманската градина и Го доведоха пред лъжлив съд, осъдиха Го и Го екзекутираха чрез римските власти. Каква е идеята на притчата? Че евреите убиха пророците и ще убият и Него. Скоро след това идва съд. “Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матей 21:43). Накратко, те се отказаха от своето наследство. Те последваха Адам, разбунтуваха се и ще бъдат разпръснати. Те отнеха собствеността от нейния законен собственик и Бог обеща да им отнеме това, което щеше да им приналежи. Последствията от това преобразяват света: Хората на Христос наследиха царството. Това царство е целият свят. Исус и юбилейната година Исус започна Своето обществено служение когато влезе в синагогата в Назарет и стана, за да прочете свитъка от книгата на Исая, който Му подадоха. Той прочете от тази част, която днес означаваме като Исая 61. Исус прочете следните думи: "Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18-19). След това върна свитъка на свещеника и седна. Тогава им заяви, “Днес се изпълни това писание във вашите уши” (Лука 4:21). За какво говори този текст? За юбилейната година. Какво е юбилейната година? Юридически и исторически тя е част от военното завладяване на Ханаанската земя. Символично тя тя е част от избавлението на Божиите хора. Преди евреите да завладеят Ханаан, Бог установи система за възнаграждение на участниците в това военно нашествие. Той установи това, което политиците наричат система на военна плячка. Семействата от всяко племе, които участват във войната, ще наследят конкретни парцели земя. Бъдещото разделение деление беше начертано от Моисей преди да влязат в земята (Числа 34-36). Единственото племе, което нямаше право да наследи за постоянно земя е свещеническото племе, левитите. Те можеха да притежават земя само в градовете (Числа 35:2-7). Юбилейната година ги засяга по различен начин (Левит 25:32-34) На всяко семейство е гарантирано постоянно право на собственост като стимул да воюват. Не им беше позволено да лишат своите бъдещи биологични наследници от наследство. На всеки петдесет години всеки парцел земя трябваше да се връща на законния кръвен наследник на първоначалното семейство. Това е трябвало да става в известната юбилейна година, която е описана в Левит 25. (Няма историческо или библейско доказателство, че юбилейната година изобщо е била спазвана.) Юбилейната година следва седмата съботна година: петдесетата година. На всяка седма (съботна) година всички дългове на еврейските длъжници бяха опрощавани, всички еврейски роби бяха освобождавани и земята си почиваше – не се сееше или жънеше (Левит 25:1-7). Седемте съботни цикъла сочеха към идващата година на пълно освобождение, когато семейната земя се връщаше на законния собственик от човека, който временно я притежава. Семействата, които са загубили своята земя, имаха надежда. Накратко, юбилейната година е годината, която възстановяваше изгубеното наследство на семейството. Тя символизира годината на пълното освобождение. Тя символизира възстановяването на всички неща. Християните като законни наследници Бог прехвърли собствеността над Ханаанската земя, когато обеща на Авраам, че неговите наследници ще я наследят (Битие 15:7). Те не успяха да я завладеят в следващите четири поколения, както Бог предсказа. Притежаването на наследството не става автоматично. Земята на завладения Ханаан трябваше да служи на евреите така, както градината служи на Адам: като учебен център. Те трябваше да я използват като базов лагер в програма за завладяване на целия свят – завладяване чрез етика. Служението на Йона е великият старозаветен пример. Но евреите се провалиха в тази задача за евангелизиране на целия свят. Сатана си остана незаконен наследник на земята. Когато Исус обяви началото на Своето служение чрез провъзгласяване на изпълнението на юбилейната година, с това Той заяви прехвърляне на правото на собственост: от покойния Адам към въплътения Божий Син. Какво включва това прехвърляне? Целия свят. Исус поиска Своето наследство като законен Божий Син. Незаконният притежател Сатана е предупреден: наследникът е дошъл. Исус излезе и изпълни условията на Исая 61: утешаваше съкрушените по сърце, лекуваше болните и освобождаваше духовните пленници. След това умря на кръста. Старозаветните закони за наследството определят братята на починалия като законни наследници, ако той не е оставил нито жена, нито деца (Числа 27:9). Кои са законните наследници на Исус? Неговите етични последователи. “И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!”(Матей 12:49). Онези, които се подчиняват на моралните закони на Исус, са наследниците на Неговото наследство. Това означава, че християните са законни наследници на земята. Затова Исус заповяда на Своите последователи да излязат и научат (обучават и управляват) народите (Матей 28:18). Те трябва да поискат своето наследство в Неговото име. Основата, на която днес християните получават своето законно наследство, е усилена работа, морална вярност към Бога и човека и натрупване на семейни спестявания. Те трябва да спечелят своето наследство по същия начин, по който Адам е трябвало да го спечели: чрез мъдро управление на наследството – чрез упражняване на господство. Те трябва да докажат, че са верни синове. Юбилейната година беше изпълнена от Исус, както Той обяви. Петдесетгодишният цикъл за притежаване на земята в Израел е премахнат завинаги, точно както жертвоприношението на животни в Храма е премахнато завинаги. Наследството на евреите в Палестина е отнето от тях. Вече няма нужда от юбилейната година като средство за връщане на земята, защото вече няма наследство, основано на първоначалното военно завладяване на Ханаан. Днес имаме по-добър юбилей: световно господство. Ние имаме притежаваме целия свят; сега трябва да изпълним задачата за господство, за да докажем, че сме верни синове. Отговорни синове Системата за наследство в Стария Завет беше основана на един основен принцип: законният наследник е отговорният наследник. Обикновено първородният син наследяваше двоен дял (Второзаконие 21:17). Тоест, наследството се разделяше на броя на синовете плюс един. Ако човек е имал шест сина, наследството се е разделяло на седем части, като най-големият син е наследявал две части. Защо двоен дял? Защото първородният син поема най-голямата отговорност за издръжката на родителите. Защо дъщерите не получават наследство? Те получават наследство, ако няма живи синове (Числа 27:1-11). Ако семейството има синове, те не получават наследство. Защо не? Защото те са получили зестра под формата на пари и вещи, когато са се омъжили. Техните съпрузи са отговорни за други родители. Предполага се, че ако зетят се съгласи да подпомага родителите на своята съпруга, той също е можел да стане законен наследник. Помислете си какво означава това за първородния син. Той е задължен да се грижи за своите родители, когато те остареят. Заради това има право на двоен дял. Родителите са разбирали, че не могат да живеят вечно. Те са разбирали, че са под Божието проклятие заради греха на Адам. Затова е трябвало да се подготвят като натрупат спестявания, за да имат техните деца достатъчно капитал, за да ги подпомагат. От друга страна, децата са разбирали тази отговорност и са очаквали да наследят това, което техните родители са оставяли след своята смърт. Двупосочна отговорност Тази система на наследство включва двупосочна отговорност. Първородният син знае, че ще носи най-голямата отговорност за своите родители, а също знае, че ще наследи двоен дял. Другите деца приемат, че няма да наследят толкова, колкото първородният син, но от друга страна те нямат същата отговорност да се грижат за родителите. Накратко, на когото много е дадено, от него много ще се изисква (Лука 12:48). Родителите е трябвало да мислят за бъдещето, за да натрупат капиталова база за своите деца. Децата е трябвало да внимават да поддържат тази капиталова база, за да не им се наложи да използват собствените си ресурси, за да поддържат своите остарели родители. И двете поколения осъзнават, че са имали взаимна отговорност един към друг. Връзката баща-син или връзката родител-дете не е била просто емоционална връзка, а също заветна, правна и икономическа. И за родителя, и за детето семейният капитал е означавал дългосрочна, ориентирана към бъдещето отговорност. Родителите са разбирали, че една от техните цели на земята е да предадат праведно наследство на своите деца, но тъй като са знаели, че техните деца е трябвало да бъдат отговорни за тях, когато остареят, те е трябвало да предадат също и познание за Божиите закони и разбирането за Божията собственост. Книгата Притчи заявява, че родителите имат отговорност да научат детето по кой път да върви, за да не би, когато порасне, детето да изостави своите отговорности (Притчи 22:6). Бог предупреждава родителите да учат своите деца на Божия закон: “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (Второзаконие 6:6-7). Праведните родители са разбирали, че имат задължение към себе си и към обществото като цяло да научат децата си на Божието Слово. Вярността към Божия закон е била основата за наследяване в Израел. Това е разбирането, че родителите дължат на децата праведно наследство, а децата дължат на родителите спокойни старини. Така няма пропаст между поколенията, защото основата за взаимно слугуване е Божието Слово. Всяка страна може да очаква плащане от другата. В същото време всяка страна разбира своите задължения към другата. Това е изявление на библейския принцип, че успехът идва чрез слугуване (Марк 9:35) и че капиталът идва чрез дългосрочна ефективна вярност (Матей 25:14-30). Данъците върху наследството Едно от най-бедствените открития на 20 век е почти повсеместното възприемане на моралната приемливост и политическата необходимост от много високи данъци върху наследството на богатите. Този възглед е предимно резултат от завист: омраза към онези, които са по-добре, желание да бъдат съборени, дори това да наранява тези, които ги събарят. Гласоподавателите знаят, че има много малко богати хора. Те знаят, че когато гласуват за политици, които от своя страна приемат закони, позволяващи на държавата да ограбва законно наследство под формата на данъци, няма да има достатъчно конфискувано богатство за да се облагодетелствуват гласоподавателите. Просто няма достатъчно богати хора на този свят. Дори ако всички наследства на богатите бъдат дадени на правителството, количеството пари ще бъде толкова малко в сравнение с данъците, взети от хората от средната класа, че никой дори няма да забележи тези пари. Комисията Грейс е изчислила, че ако целият личен доход надвишаващ 75,000 долара годишно в Съединените Щати бъде събран като данък, този допълнителен приход ще покрие разходите на Федералното правителство само за 10 дена. (И на следващата година богатите хора ще скрият доходите си или ще спрат да работят и да поемат рискове за да ги спечелят.) Така че кой в действителност взема наследството на богатия човек? Две групи хора. Първо, в частния сектор в Америка през 20 век, това са безлични бюрократи, които управляват фондации с милиони долари, основани от богатите, за да избегнат плащането на данъци. Второ, в държавното управление, това са също толкова безлични, защитени от държавата бюрократи, които управляват държавни програми с бюджет от милиарди долари. Социализмът винаги облагодетелствува държавните бюрократи и политиците, които гласуват за тези програми за изразходване на средства. Накратко, искането за високи данъци върху наследството няма почти нищо общо с действителното количество данъци, събирано от държавата. То е свързано със завистта: да събориш преуспелия човек само заради удоволствието от разрушението. Данъкът върху наследството е основан върху завистта и хората, които гласуват за него, са завистливи. През последните сто години политическата популярност на по-високите данъци върху наследството за богатите е повсеместна в Западната цивилизация. Оправданието за високите данъци върху наследството е, че децата на богатите не са направили нищо, за да спечелят тези пари. Политиците твърдят, че родителите може да са били производителни в някакво начинание или да са имали късмет, но за това техните деца нямат никаква заслуга. Краткосрочно мислене Икономическата грешка на такова мислене е, че то е изключително краткосрочно. Един от стимулите на ориентираните към бъдещето бизнесмени е да натрупат значително количество капитал, което да бъде разпределено между техните деца. Идеята е да се предадат на децата уменията за увеличаване на този капитал, за да може те също да продължат да разширяват своето господство над това, което им е поверено от родителите. Идеята е да се разшири господството на семейството чрез постоянно увеличаване на капитала. Родителите разбират, че ако техните синове или дъщери не се научат на уменията на мъдрото управление, тези деца в крайна сметка ще изгубят парите. Мъдрият родител обучава своите деца да управляват пари, да служат на обществото, да печелят в условията на конкуренция, да изграждат капиталова база. Ако родителят се провали в това, очевидно семейният капитал няма да надживее второто поколение, или поне третото. (Единственото наистина богато семейство в Съединените Щати, което непрекъснато е увеличавало своя капитал в продължение на 150 години, е семейство Дюпон.) Важното е следното: родителят има икономически стимул да направи от своите деца добри бизнесмени и добри управители. Ако той знае, че държавата ще се намеси и ще вземе парите, той има далеч по-малък стимул да научи децата си на умения в бизнеса. Ако въобще ги научи на нещо, това ще бъдат политически умения. Незаконен наследник Това, което държавата всъщност твърди, когато установява данъци върху наследството, е, че държавата е по принцип законният наследник на всички семейства. Политиците казват, че съвременните синове и дъщери на богатите нямат право на наследство, след като те не са тези, които в крайна сметка се грижат за родителите, тоест “родителите като цяло.” Защо трябва “родителите като цяло” да протестират, ако държавата като техен бъдещ благодетел и поддръжник наследи семейното богатство? Съвременната социалистическа държава обещава да се грижи за всички, ако е необходимо от утробата до гроба. Например, изоставена е идеята, че родителите са отговорни за образованието и издръжката на своите деца. Държавните служители твърдят, че те са отговорни за образованието и благосъстоянието на децата. Защо трябва децата да протестират когато държавата наследява? В края на краищата истинският родител е държавата. Държавата ги е образовала, закриляла и сега им обещава доживотна трудова заетост. (Доживотната заетост е основен закон в Съединените щати: Законът за пълната заетост от 1946. В него се твърди, че правителството има правна отговорност да създаде условия за пълна заетост, ако е необходимо и чрез масова инфлация.) Тъй като държавата си присвоява властта над децата, това прави родителите много по-краткосрочни в тяхното мислене. Те осъзнават, че не са тези, които имат основната отговорност за образованието и обучението на децата. Осъзнават, че са прехвърлили отговорността на друг изпълнител, държавата. Държавата също разбира това и политиците налагат нов принцип: наследството преминава в държавата. Държавата обещава, че родителите ще получават пенсия от Социалното осигуряване или от друг капитал, управляван от държавата (ха!). Децата не са направили нищо, за да заслужат наследство от родителите си, нито пък се очаква от тях да правят нещо в бъдеще. Държавата се превръща в заместител на родителите за децата и в заместител на децата за родителите. Държавата поема отговорността да поддържа и младите, и възрастните, затова естествено настоява за плащане, като че ли е законен наследник. Няма бягство от библейския принцип: двойният дял на наследството принадлежи на сина, който поема пълната отговорност да се грижи за родителите. Съвременната държава изисква не само двоен дял, но и в някои случаи троен, четворен и повече. Това, което виждаме, е незаконното навлизане на държавата в ролята едновременно на родител и наследник. Държавата се превръща в незаконородено дете, което иска наследство. Резултатът е огромно увеличаване на властта на държавата над живота на отделните хора, както и огромно увеличаване на намесата на държавата в живота на семействата. За хората, които приемат съвременната теология на държавата като Спасител, няма бягство от тази намеса. Тя е неизбежна като се има предвид първоначалната презумпция: а именно, че държавата, а не семейството, е икономически отговорна да осигури благосъстоянието на членовете на семейството. Където има зачитаща Бога отговорност, там неизбежно има и власт. Където има плащане, неизбежно има изисквания. Където има незаконно присвоена отговорност, ще има и незаконна власт. Ние не получаваме нещо за нищо, било когато искаме държавата да ни издържа в нашето образование, или да издържа нашите деца в тяхното образование, или да ни издържа на старини. Колкото повече правим държавата заместител на родителите, толкова повече автоматично я правим заместител на децата ни. Държавата ще вземе наследството на нечестивите, онези, които не спазват Божия закон относно семейната отговорност. Защо нечестивите? Защото когато праведните не изпълняват своята отговорност, те са станали нечестиви и в крайна сметка държавата ще вземе тяхното наследство. Библейският отговор на социалната държавата Съвременната държава обещава да се грижи за своите граждани от утробата до гроба. Тя образова децата, грижи се за възрастните и постепенно прехвърля власт към държавните служители чрез поемане на нови отговорности. Тя облага с данъци нашия труд, нашите печалби и наследството на нашите деца. Тя става измества родителя за децата и измества детето за възрастните родители. Тя поема икономическите отговорности, които всяко едно поколение трябва да носи. Затова настоява, че е законният наследник. Всъщност съвременната “Държава Спасител” е незаконороден претендент. Това е още един опит на Сатана да задържи властта си над наследството, което е отнел от Адам. Той все още държи тази власт като изкушава хората в греха. В този случай това е грехът на семейната безотговорност. Това също е грехът на идолопоклонство към държавата. Как трябва християните да се опитат да си върнат силата и властта, които държавата им е отнела? Отправната точка трябва да бъде родителите и членовете на семейството да възстановят своята отговорна роля като назначен от Бога институционален източник на тяхното собствено благосъстояние. Семейството е основната институция за социални грижи във всяка цивилизация. Държавните служители могат да отричат това, могат да се опитат да отнемат за себе си властта за социалните грижи, която законно принадлежи на семейството, но няма начин държавата да може напълно да наложи това прехвърляне на отговорността. Ако ве пак се опита, ще банкрутира. Може също да доведе и своите поданици до банкрут. Държавата винаги извлича богатство от семейството в този нечестив опит да стане законен наследник. “Благотворителността започва от дома.” Това е известен израз в американския живот. Това е правилен израз. Точно от там трябва да започва благотворителността. Това не означава, че благотворителността се ограничава само в дома. Напротив, благотворителността само започва от дома; но не трябва да свършва там (2 Коринтяни 8). Децата трябва да научат основните на благотворителността и благотворителността трябва да е насочена от семейството към други семейства. Семейството е основната институция за социални грижи и в общност, в която има силни семейства, ще има все по-малка политически обоснована необходимост от неморалните форми на управлявани от държавата социални грижи. Единственият начин да се постигне децентрализирана власт – да се отнеме властта от съвременната социалистическа държава – е да се направи така, че семейството отново да стане основна институция за социални грижи. Социалната държава е незаконна. Социалното семейство е библейската основа за повечето дейности на социалните грижи. Отговорност на главата на всяко семейство е да се грижи за онези членове на неговото семейство, които са в нужда. Можем да видим тенденцията в социалистическите общества през 20 век. Държавата възнамерява да отнеме богатството на праведните. Държавата действа като политически представител на завистливите, некадърните и заблудените. Държавата си присвоява власт над живота на хората, защото си присвоява власт за социални грижи, която някога е била строго ограничена в семейството. Докато семействата не си възвърнат властта над семейното богатство и не натрупат капитал за наследство за праведни деца и внуци, социалистическата държава ще продължи да изземва богатството на населението и да го прахосва. Държавата ще продължи да се опитва да прави себе си единствен законен наследник. Библейското решение на бедността и социалната държава е установяването на частни, доброволни социални програми за подпомагане като описаните в книгата на Джордж Грант, В сянката на изобилието. Всяко друго решение води до тирания. То води до създаването на извратено семейство-заместител – което разрушава капитала на тези, които са “осиновени” от него. Заключение Адам загуби своето законно наследство, когато се въстана срещу Бога. Сатана получи това наследство като незаконен собственик. Той завладя света за един ден поради грешката на Адам. Служението на Исус възстанови наследството на Неговите хора. Той обяви служение за завладяване на света чрез проповядване на евангелието на мира. Християните трябва да следват същата програма световно господство, която Бог първоначално възложи на Адам и след това на Ной (Битие 9:1-17). Трябва да има продължителност във времето. Капиталът трябва да расте във времето. Основата на тази продължителност на икономическия растеж в историята е наследството. Капиталът се предава в поколенията. Съвременната социална държава е сатанински опит за отнемане на капитала на съвременния човек, точно както Сатана отне наследството на Адам. Тя е последният опит на Сатана да измами християните да изоставят своето законно наследство. Докато те възприемат неговата нечестива теория за държавата като институция за социални грижи и следователно законен наследник, Божията програма за световно господство ще бъде забавена. Ако християните искат да упражняват своите отговорности по господството, те трябва да спазват библейските принципи за наследството. Те трябва да осъзнават, че:
|
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |