V. Наследство/Продължителност

10

НАСЛЕДСТВОТО НА ПОЗНАНИЕТО

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката. Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, и огърлица около шията ти (Притчи 1:7-9).

Петият и последен принцип на библейския завет е принципът наследство-продължителност. Можем също да го наречем принципа на законността.

Кое е най-важното наследство, което един родител може да остави на своите деца? Библията е ясна: страхът от Бога и познаването на Божиите заповеди. Както авторът на Еклисиаст (който вероятно е Соломон, съставителят на Притчи) казва в края на книгата си: “Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека; Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 12:13-14).

Затова Псалм 119, най-дългата глава в Библията, е посветен изцяло на Божия закон. Ето защо на родителите е заповядано да учат своите деца на закона от сутрин до вечер: “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (Второзаконие 6:6-7).

Ако знанието е най-важното нещо, което родителите могат да предадат на своите деца, тогава трябва да осъзнаем важността на всяко институционално устройство, което увеличава наличното познание в обществото. В тази глава твърдя, че именно свободният пазар, повече от всяка друга система на собственост, увеличава количеството и качеството на познанието в обществото.

Икономическите въпроси, на които трябва да отговорим, са следните:

1. Как да стигнем от лично незнание до обществено (колективно) познание?
2. Кой определя кои са най-важните цели, краткосрочни и дългосрочни?
3. Как трябва хората да бъдат организирани, за да постигнат тези цели?
4. Как да им бъде предавана всекидневна информация за техния успех или неуспех?
5. Какви стимули трябва да бъдат предлагани, за да накараме хората да променят плановете си, когато е необходимо?
6. Кой решава колко струва всеки човек в цялостния производствен процес?
7. Кой казва на онези, които раздават наградите, дали техните преценки са правилни?

Колко малко знам

Преди години, Ленърд Рийд задава следния въпрос на президента на най-голямата компания за производство на моливи в Съединените Щати: “Как се прави молив?” Първоначално човекът си помислил, че това е подвеждащ въпрос, но не било така. Това бил един от най-умните въпроси в историята на икономическата мисъл. Рийд показва идеята си чрез последователност от съвършено логични въпроси:

Знаете ли достатъчно за добива и преработката на графит, за да направите “сърцевината”?

Ще имате нужда от дървесина. Как се садят дървета, как се секат и как се превозват? С помощта на моторни резачки и камиони? А как се правят моторни резачки или камиони? Или откъде вземате материалите, които се използват за производството на моторните резачки и камионите?

Как боядисвате молива? С машина за боядисване? Чудесно, но как се прави машина за боядисване? Как се прави боя?

А знаете ли как се сади каучуково дърво и после как се бере? А как се вулканизира каучук? Не? Тогава вашият молив няма да има гумичка?

А какво ще кажете за металната гривничка, която прикрепя гумичката за молива? Какво можете да ми кажете за металургията?

Тогава президентът на компанията признал, че ако Рийд постави нещата по този начин, той няма и най-малката престава как се прави молив. Нито пък който и да е друг в компанията. Всичко, което те можели да правят, е да купуват почти завършените съставки на молива и да ги сглобяват.

Истината е, че никой на земята не знае как се прави молив. Въпреки това моливите са евтини . . . дори моливите с гумичка. Това е чудото на разделението на труда. Това също е чудото на свободния пазар. Заедно можем да произведем това, което никой сам не знае как да направи.

Но ако никой не знае как да направи дори един молив, помислете си за всички онези неща, които никой сам човек не знае нищо. Всички ние сме слепи сами по себе си. Въпреки това днес имаме повече познание (макар ве роятно не и повече мъдрост) от всяко друго общество в историята. Следователно живеем като старовременни царе. Всъщност, живеем по-добре от старовременни царе.

Днес средният човек с евтин домашен компютър има по-добър, по-евтин и по-бърз достъп до всякаква информация отколкото цял екип от учени е имал през 1960 или дори по-късно. Как сме постигнали това? Още по-важно, как сме я “сглобили” в малки, “удобни за ума” пакети от полезна информация? Ако знаем толкова малко като отделни хора, защо сме толкова умни като цивилизация?

Побеждавайки незнанието

В Глава Девета представих защита на огромното нарастване на производителността, което разделението на труда предлага на човечеството. Обясних защо системата на свободния пазар за награди и наказания, печалба и загуба, е най-доброто устройство за увеличаване на личната производителност чрез разделението на труда. Тя ни помага да победим оскъдността.

Но аз само загатнах за една по-важна страна на разделението на труда: разделението на интелектуалния труд. Не става въпрос само за физическия труд; става въпрос също и за умствения труд.

Като хора всички ние притежаваме високоспециализирано познание. Всички имаме определена уникална информация, уникална гледна точка и уникален възглед за света. Хората не са всезнаещи, нито като отделни хора, нито като общност. Никога не можем да знаем всичко (дори и на небето). Само Бог знае всичко. Следователно един от начините, по които хората могат да увеличат общото познание, свързано с определена тема или проблем, е съвместен умствен труд. С други думи, има разделение на интелектуалния труд.

Цените са сигнали

Най-важната институция, създавана някога от човека за най-добро използване на разделението на интелектуалния труд, е конкурентният свободен пазар. Благодарение на информацията, която цените ни дават на конкурентния пазар, хората могат да преценяват истинските условия на търсенето и предлагането. Цените са сигнали. Цените са информация. Без тях ние сме като слепи.

Кой управлява цените? Потребителите. Именно чрез тяхното конкурентно наддаване ресурсите биват движени в икономиката. Най-високата цена печели. Потребителите се съревновават един с друг на свободния пазар и резултатът е широко многообразие на цени. Съревновавайки се един с друг на свободния пазар, потребителите имат колективна власт над цените. Те определят икономическите цели на цялата икономика и тяхното средство за съвместна конкуренция, конкурентното парично наддаване (принципът на търга) им дава техническото средство, чрез което те управляват производителите: пазарните цени.

Като производители хората могат да решават кое ще бъде най-изгодно за тях да произвеждат, предвид техните конкретни умения и ресурси. Като потребители те имат информация коя е най-добрата цена, за да постигнат своите цели. С други думи, системата на цените и системата печалба-загуба намалява прахосването (увеличава ефективността) в обществото. Тя прави хората по-ефективни настойници. Те не прахосват толкова много от своите ресурси, което означава, че не прахосват Божиите ресурси.

Свободният пазар дава възможност познанието да се използва за решаването на милиони проблеми, макар и това познание да не може да се организира от единствена планова агенция. Не знаем какво има в главите на другите хора. Не знаем как да ги подтикнем да преровят най-дълбоките места на своето естество за намиране на решения. Като централни плановици не можем да знаем как да мобилизираме всичкото това знание, което човечеството притежава като цяло.

Мобилизиране на познанието

Тогава как да мобилизираме – да организираме и да направим достъпно за наша лична употреба – необходимото познание? Не чрез централно икономическо планиране, а като позволим на хората да поемат инициативата, да бъдат съзидателни в измислянето на по-добри продукти и по-добри начини за производство за да правят печалба. Ние насърчаваме производството и доброволната размяна на специализирано познание. Постигаме това като даваме на хората възможност да излязат на конкурентния пазар и да предложат стоки и услуги за продажба, или пък да предложат пари, за да купят стоки и услуги.

Накратко, позволяваме им да купуват и продават идеи.

Чрез конкурентното наддаване на продавачи и купувачи пазарът дава информация на всички участници – информация, която не може да бъде открита при никоя друга система за собственост, защото дори продавачите първоначално не осъзнават важността (и стойността) на цялото знание, което те притежават, преди пазарът да им открие това, което другите са готови да платят за него. Сами те никога не биха имали пълен стимул да се заемат с кой да е проблем.

Следователно свободният пазар е основното средство за побеждаване на оскъдността, включително и на оскъдността на познанието. Книгата Притчи ни говори, че трябва да търсим мъдрост (глави 1-9). Това, разбира се, може да бъде направено чрез изучаването на книги или чрез изучаването на Божието Слово, но мъдростта е също въпрос на опит и упражняване на добра преценка. Необходими са години конкуренция, за да разбереш пазара, поне за повечето хора. Необходими са много години обучение, много години конкуренция, за да развиеш уменията за добра, ефективна преценка, да не говорим за добра и праведна преценка.

Това, което свободният конкурентен пазар ни позволява да правим, е да изнесем на пазара най-доброто от производителността на хората, така че да можем да определим кой прави най-доброто, кой е достоен за подражание, кой трябва да бъде следван и какъв ред на производство е най-важен. Не можем да знаем това предварително. Само съществуването на конкурентен свободен пазар ни дава възможност да открием какви са възможностите на другите хора и на другите подходи към даден проблем, и да открием какви стоки и услуги могат да бъдат предлагани.

Съвместяване на личните планове

Тъй като всеки човек, било като потребител или като производител, упражнява своята воля и показва своите способности на пазара, и тъй като неговата работа се оценява от пазара чрез печалбата и загубата, хората могат логично да изработват своите планове. Въпреки това няма единствен земен обединяващ план, като че ли има единствен земен плановик в производствения процес. Напротив, плановете на действуващите хора са много често противоположни един на друг. Въпреки това, чрез конкуренцията на свободния пазар конкурентните планове на всички участници могат да се съвместят по производителен начин.

Продавач и купувач

Когато се срещнат продавач и купувач, те могат да имат много различни цели в ума си. Могат да имат много различни планове. Тъй като могат да се конкурират един с друг, и тъй като могат да се спазаряват един с друг, и тъй като всеки един от тях може да търси алтернативи, има отворена възможност за съвместяването на тези различни планове.

И продавачът, и купувачът искат да сключат сделка. Ако те направят доброволна размяна, тогава всеки от тях е направил това, очаквайки да спечели. Всеки от тях очаква да спечели. Няма “равностойна размяна.” Всеки от тях си мисли, че ще бъде по-добре след сключване на сделката. На свободния пазар никой не печели за сметка на другия.

Библията изрично говори за това. Когато продавач и купувач се пазарят, всеки от тях може да се оплаква каква ужасна загуба понася: “Лошо е! лошо е! казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали.” (Притчи 20:14) “Горкият аз!” плаче се той, докато другият вече не може да го чува; а после разказва на своите приятели каква невероятна сделка е направил.

Накратко, когато продавач и купувач сключват сделка, всеки от тях очаква да спечели.

Разбира се, всеки човек прави прогнози за бъдещето. Тези прогнози може и да не се сбъднат. Ние сме хора; не познаваме бъдещето съвършено. Някой може да си мисли, че цената на даден предмет ще се покачи в бъдеще, така че иска да го купи сега. Друг пък може да смята, че цената му ще падне и иска да продава. Те могат да се срещнат и да сключат сделка, като всеки действува според своето най-добро познание, и макар един от двамата да не е прав, пазарът отново извлича полза (информация) от решението на всеки един от тях.

Най-добрата информация, която всеки човек има, се изнася на пазара, и в резултат на всички тези конкурентни планове и виждания за бъдещето свободният пазар позволява ефективното (с ниски загуби) съвместяване на всички планове.

Това не означава, че винаги всеки ще е доволен от резултатите. Правим грешки. Някои хора губят пари, докато други печелят. Нечии планове са възнаградени с печалба, други наказани със загуба. Идеята е, че на свободния пазар има постоянен процес на награди и наказания. Добрите идеи и добрите планове се награждават с печалби, а лошите идеи и лошите планове се наказват със загуби. Така през целия ден или през цялата финансова година плановиците получават обратна връзка от пазара – обратна връзка от потребителите, която им казва дали да продължават или да променят настоящото производство.

Накратко, свободният пазар е саморегулираща система за поддържане на върховенството на потребителите, тоест властта на купувача. Той е основан на принципа на служение към клиентите.

Кой друг може да прави (и налага) планове?

Ако потребителите не са върховни на пазара, тогава някакъв друг управител трябва да спуска на производителите плановете за производство за следващия месец, година или десетилетие. Ако потребителите не управляват като ръководители на процеса на производство, като негови режисьори, тогава някой друг трябва да го прави. Има само една друга институция, която може да го прави: държавата. Специализирани бюрократични плановици спускат директиви към производителите и след това държат тези производители отговорни за всичко, което са направили, и всички ресурси, които са използвали.

Не може да се избяга от производството на планове, и не може да се избяга от системата на информация и стимули, които следят дали производителите следват даден план. Трябва да има ревизия на плановете винаги когато те не задоволяват нуждите на онези, които правят плановете в капиталистическото общество. Но в една социалистическа система може въобще да няма ревизия на плановете, докато цялата икономика се срути или бавно умре.

Обратно, в капиталистическата икономика потребителите имат законовото право да променят своите предпочитания и производителите или се съобразяват с промяната във вкусовете, или банкрутират. В една социалистическа икономика производителите следват плана на плановото учреждение, а не преките искания на потребителите. Те или се съобразяват с изискванията на плановиците, или са уволнени . . . или по-лошо.

В капиталистическата икономика на власт са потребителите. В социалистическата икономика на власт са бюрократите. Въпрос: Кой по-добре представлява истинските нужди на обществото?

Представителство

И така, икономическият въпрос е въпросът за представителството. Кой най-добре представлява потребителите? Дали това е политически избраното правителство, което от своя страна наема специализирани бюрократични плановици, които да правят планове и да надзирават производството, или потребителите са най-добре представени от отчета за печалба и загуба на отделния бизнес? Дали потребителите най-добре представляват своите интереси като гласоподаватели, или като купувачи. Трябва ли тяхното представителство да бъде политическо, чрез изборната урна, или икономическо, чрез отчета за печалби и загуби на бизнесмена?

Ясно е, че на децентрализирания свободен пазар именно системата печалба-загуба свързва в едно цяло талантите на всички хора, които се опитват да произвеждат, за да задоволят нуждите на потребителите. Единствената друга възможност е шепа държавни чиновници да вземат решенията – чиновници, които може да са на хиляди километри от потребителите в даден магазин в даден момент.

Колко достоверна е информацията, притежавана от бюрократичните плановици, отдабечени на 3-4 хиляди километра? Тя не може да се сравни с печалбата или загубата на дадена компания, нито като стимул, нито като точна информация за потребителските вкусове. Потребителите са задоволени, когато фирмите имат най-добра информация за техните нужди и имат система от стимули, която ги принуждава да съобразяват своите производствени усилия с информацията, подавана от потребителите. Когато говорим за точността на информацията, и когато говорим за силата на стимулите, нищо не съвместява по-добре решенията на участниците от отчета за печалбите и загубите.

Нещо повече, кой трябва да каже дали бюрократите действуват наистина като представители на потребителите? Не е ли много по-лесно да вярваме, че те действуват като представители на своя собствен интерес? Кой налага дисциплина върху бюрократите? Как потребителите в една социалистическа държава могат бързо и ефективно да наложат своята воля върху плановиците? На следващите избори? А ако бюрократите имат пожизнени длъжности? А ако бюрократите използват своето познаване на бюрократичните правила за да манипулират гласоподавателите? Накратко, кой контролира икономическите контрольори? Кой управлява управляващите?

Чудото на свободния пазар е, че той ни позволява да вземаме решения, които ни донасят полза, дори и да сме част от политическото малцинство. За да спечелим избори ни трябват 50% плюс един глас. А за да “спечелим” изборите в супермаркета ни трябват само пари. Когато купуваме, получаваме каквото искаме; рядко получаваме каквото искаме, когато гласуваме – особено осем месеца след като “нашият” кандидат е спечелил.

Никога не забравяйте закона на Стан Евънс: “Когато нашите приятели спечелят изборите, те вече не са наши приятели.”

Това, което имаме в икономиката на свободния пазар, е съчетаване на много планове и много таланти на много участници. Единството произлиза от разнообразието. Свободата на хората да следват своето призвание пред Бога води до система за максимално производство и максимална власт на потребителите, поради съществуването на парите и на отчета за печалба и загуба, който счетоводителите представят на собствениците на фирмите, които правят плановете. Всъщност парите са абсолютно необходими в икономика на високо разделение на труда.

Каква е функцията на държавната власт в управлението на икономиката? Тя е предимно наказване на измамните и насилствени действия и така намаляване на техния брой. Тя установява правилата за конкуренция и налага тези правила. Тя трябва да се съобразява с библейските инструкции за държавната власт, а в областта на икономиката да зачита принципите за работната сила, свободната търговия, конкурентното наддаване и да налага спазването на доброволните договори. Тя също трябва да осигурява честни мерки и теглилки (честни пари). Ако всички участници предварително познават принципите, тогава ще могат да изграждат своите планове на основата на тях.

Заключение

Бог ни казва, че трябва да увеличаваме нашето познание. Трябва да търсим познание. И трябва да предаваме познанието и уменията за намиране на повече познание на нашите деца.

Следователно, за да се покоряваме на Бога, трябва да научим децата си да уважават Божия закон. Трябва да ги научим да спазват законите на собствеността, законите срещу пожеланието и кражбата и закона на наследството. Ако правим това, ще им предадем моралните и правни основи на най-важния източник на ново познание, измислян някога в човешката история: икономиката на свободния пазар.

Свободният пазар е институционална наредба, която дава на хората стимули да дадат на своите ближни най-доброто познание, което имат. Свободният пазар позволява на всеки един от нас да купува и продава своите таланти, включително и своите интелектуални таланти, на всеки, който иска да сключи сделка с нас. Пазарът също ни дава метод да разбираме кога потребителите са доволни и кога цените са твърде високи. Това е системата, която наричаме печалба и загуба.

Ако не успеем да разберем защо свободният пазар е нашият най-голям източник на нова информация под Бога, и ако не успеем да научим нашите деца да уважават библейските закони за собственост, ще лишим нашите деца от наследство. Те ще ни прокълнат за това, че сме разпилели тяхното наследство от Бога.

Трябва да разбираме тези принципи относно събирането и наследяването на икономически ценно познание:

1. Никой човек сам по себе си не притежава достатъчно лично познание, за да оцелее сам.
2. Всички ние зависим от разделението на интелектуалния труд за да оцелеем.
3. Всеки има нещо за продаване и всеки има нужди, които трябва да задоволява.
4. Ние общуваме един с друг безличностно, чрез свободния пазар.
5. Цените са средството за отчитане на информацията, необходима на потребители и производители.
6. Плановете на конкуриращите се участници се съвместяват и настройват от участниците на пазара чрез на печалбата и загубата.
7. Свободният пазар позволява потребителите да бъдат представени на отчета за приходи и разходи.
8. Печалбата и загубата служат като стимули за намиране на повече и по-добри решения.
9. Печалбата и загубата са средство за отделяне на “зърното” от “плявата.” “Зърното” е информацията за задоволяване на нуждите на потребителя.
10. Хората имат конкурентни цели и конкурентни планове за бъдещето.
11. Системата на стимули в икономиката трябва да насърчава промените в плановете за задоволяване на потребителите.
12. Системата на стимули трябва да представлява потребителите колкото е възможно по-пряко.
13. Социалистическите икономики представляват интересите на бюрократите (или това, което бюрократите тълкуват като “истински” нужди на потребителите), а не на потребителите.
14. Някой или някаква система трябва да управлява управляващите.
15. Свободният пазар прави потребителите управляващи: те печелят по-пряко влияние чрез “гласуване чрез харчене,” отколкото чрез изборната урна.