12

ОТГОВОРНОСТИ НА ЦЪРКВАТА

Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол . . . (Откровение 3:15-17).

Църквите днес, както всяка друга институция, са по-богати от най-смелите мечти на хората през миналия век. Огромното увеличение на производителността, което свободният пазар създаде след края на 18 век преобрази всички нас. По исторически стандарти ние сме фантастично богати.

Въпреки това църквата днес е нещастна, бедна и сляпа, точно както църквата в Лаодикия по времето на Йоан. Тя не е нито топла, нито студена. Загубила е влиянието си в обществото. В либералния лагер църквите не могат да се съревновават с революционните групи, или с либералната политика, нито дори с вечерните телевизионни предавания. В евангелските кръгове църквите не могат да се съревновават с големите телевизионни служения, наричани “електронна църква,” или дори с вечерните телевизионни предавания

Консервативните фундаменталистични църкви нарастват и едно малцинство от тези църкви започва внимателно да прави опити с обществени дейности (главно в областта на абортите), християнски училища и политика. Засега те все още нямат голямо политическо влияние и със сигурност нямат голямо икономическо влияние в обществото като цяло, особено извън Юга и селскостопанските райони в Средния Запад.

Църквата не трябва да става основна институция за социални грижи. Семейството е тази институция. Църквата, обаче, трябва да пази семейството. Ако семействата се окажат във финансови проблеми, църквата трябва да се намеси и да види какво може да се направи. Павел помоли църквата в Коринт да събере пари (2 Коринтяни 8) за да помогне на обеднелите семейства в Ерусалим (1 Коринтяни 16:3) Ако семействата отиват към финансови проблеми, църковните служители трябва да се намесят и да дадат напътствия.

Десятъкът

Църквата има право да получава десятък, или десет процента семейните приходи след данъците. Това е от дните, когато Авраам плати десятък на Мелхиседек, първосвещеник на Салим (Битие 14:18-20), който по-късно стана Еру-Салим. Тъй като църквите вече не проповядват постоянно това изискване за десятъка, те нямат възможност да съсредоточат власт в себе си. Властта се движи към онези институции, които понасят обществените рискове и поемат отговорност. Църквите не призовават своите членове да им предоставят средствата, за които Бог казва, че принадлежат на Неговата църква. Така църквите, както семействата, са преотстъпили своята власт на държавата.

Десятъкът е част от дейността на човека. Или го плащаме на църквата, или го плащаме на държавата. Църквата ограничава своите законни изисквания до 10%; държавата взема всичко, което може. Съвременната социална държава изисква много повече от десятък. Общата тежест на всички данъци на всички нива на държавно управление в Съединените Щати надвишава 40% от националния доход.

Това е грях. Това е също Божият съд за бунтовниците. Това става всеки път, когато хората се разбунтуват срещу десятъка. Данъците по времето на Йосиф в Египет са били наполовина на това, или 20% (Битие 47:24). Пророк Самуил дойде при евреите и ги предупреди, че царят, когото те искат, в крайна сметка ще взема 10% от тяхното богатство: “Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.” (1 Царе 8:15).

Християните живеят в страна, която взема от тях четири пъти повече от десятък, и гласуват за политици, които им обещават още повече държавни разходи. Те са роби, но не могат да го осъзнаят. Те са в Египет, но не могат да го осъзнаят.

Програма за реконструкция

Първата стъпка, която църквите трябва да направят, е да изискат всеки член с право на глас или глава на семейство да плаща 10% от дохода след данъци на църквата. “Никакво представителство без данъчно облагане.” Това ще накара хората вземат насериозно отговорностите на пълното членство. Това също ще ги принуди да осъзнаят важността на църквата като институция за социални грижи.

Второ, църквите вероятно трябва да отделят поне 10% от десятъците и даренията за социални грижи. Трябва да се грижат за бедните или да работят с местни църкви, които имат служения към бедните. Така самите църкви могат да плащат десятък.

В Стария Завет имаше специален десятък за бедните в края на всяка трета година. Бедните, чужденците и левитите трябваше да бъдат канени на национален празник (Второзаконие 14:22-29). Парите се използваха за финансиране на всяко семейство в земята като специален празник пред Бога. Някои коментатори смятат, че всяка трета година целият десятък е бил отделян за бедните. Други смятат, че е било една трета от десятъка всяка година. Най-близките празници, които имаме днес в Съединените Щати, са годишните вечери с пуйка на Денят на Благодарността и Рождество, когато в местната мисия се дава безплатно ядене на бедните. Заможните членове на църквата никога не присъствуват. Това не е истински общ празник.

Въпрос: Защо църквите не правят това? Защо това се прави от парацърковни или нецърковни служения?

Трето, църквите трябва да проверяват, дали всяка съпруга на всеки глава на семейство има застраховка в нейна полза върху живота на нейния съпруг за закрила на нея и на децата. Тя трябва да притежава полицата и да я плаща от своите собствени пари. Това я утвърждава като собственик на полицата.

Защо тя трябва да притежава такава полица? Първо, тя не е част от неговия имот, така че не подлежи на данък наследство. Второ, какво става с нея, ако той се откаже от църквата, разведе се с нея и се ожени повторно? Ако той притежава полицата, най-вероятно ще посочи новата си съпруга като получател, оставяйки първата съпруга без издръжка в случай, че умре. Ако е необходимо, съпругът може да дава парите за вноските. Така, ако умре, жената е защитена и църквата няма да банкрутира опитвайки се да я издържа.

Има една чудесна компютърна програма за семеен бюджет написана от Андрю Тобиас. Казва се “Managing Your Money.” Продава се за 200 долара. Можете да я купите и на половин цена от няколко магазини за намалени цени, като 47th Street Computer в Ню Йорк. Тази програма има няколко превъзходни качества, които помагат на семействата да управляват своите разходи. Най-доброто качество е частта за изчисляване на застраховките живот. Задават се основните въпроси: брой на децата, колко време остава докато сами започнат да се издържат, възраст, нужди на съпругата, очаквана възвръщаемост върху плащанията по полицата и т.н. Съпругът казва на програмата какво иска, а тя му казва какви застрахователни условия са необходими, за да постигне своите цели.

Досега не съм срещал мъж на възраст под 40 години, чиято жена (по негова оценка) не се нуждае от поне 500,000 долара. Единственият начин да получите това е със срочна застраховка. При това можете да го получите много евтино! В някои случаи под 400 долара на година.

Срочната застраховка е проста: Ако осигуряваният умре, компанията плаща на получателя. Лесно е да изчислите разхода върху хиляда долара застрахователна сума: разделете номинала на полицата на годишната застрахователна вноска. Човек на 35 години трябва да плаща по-малко от 2 долара на хиляда. Една фирма, която продава евтини застраховки, е Old Line Life Insurance, Милуоки, Уисконсин. Друга такава е Kemper Insurance Co. Дяконите трябва да се уверят, че всяка съпруга има такава закрила.

Какво става, ако семейството е наистина бедно? Ако не може да си позволи 200 долара годишно за закрила? В този случай дяконите трябва да се намесят и да дадат на съпругата достатъчно пари за годишните вноски към застрахователната компания. Това освобождава църквата от необходимостта да издържа вдовицата и децата, ако съпругът почине. Дяконите действат от името на Бога, на съпругата (която се нуждае от закрила), съпруга (чието задължение е да я закриля) и църквата (която също се нуждае от закрила).

Четвърто, църквата трябва да провери дали всяко семейство има достатъчна здравна застраховка. Църквата е отговорна, ако се случи катастрофа и семействата обеднеят поради медицинските разходи. Следователно църквата има законна функция да да провери дали всеки член има достатъчна здравна застраховка. Отново, ако семейството е много бедно, църквата трябва да плаща вноските, докато бащата се възстанови финансово.

Пето, църквите трябва да помагат на нецърковните служения, които помагат на бедните: болници, групи за добра воля, благотворителни мисии и т.н. Нека онези, които по-добре разбират нуждите (и “неволите”) на бедните, да управляват тези средства.

Шесто, църквите трябва да събират средства за ученически стипендии за бедните семейства в църквата и малко за семейства извън църквата. От икономическа гледна точка, и според това, което църквите трябва да правят, това е далеч по-добро от основаване на църковни училища. (Поради държавния контрол върху образованието, църковните училища могат да са начин за временна защита на християнското образование, но църковното училище трябва да е последно средство. Християнското образование трябва да е независимо от църковната власт и една група членове не трябва да бъде задължавана да финансира образованието на децата членовете от средната класа, като като се създава училище с такси по-ниски от разходите.)

Седмо, църквите трябва да проверяват дали семействата се грижат за своите остарели родители без да разчитат на държавата. Това не означава, че семействата трябва да банкрутират, за да извадят родителите си от държавното медицинско осигуряване или държавното жилищно настаняване, но трябва да намалят семейните разходи до минимум в опит да възстановят своята отговорност към родителите. Например, всеки, който е достатъчно заможен да притежава свой собствен дом или да има финансово участие в някаква сграда, няма извинение да приема помощта на държавата, нито за себе си, нито за своите родители. Да приемаш такива плащания означава да създадеш опасна зависимост от държавата и да потвърдиш религиозната вяра в съвременната държава като спасител.

Осмо, пасторите трябва редовно да поучават върху темата за отговорността на църквата към бедните. Те също трябва да изясняват, че такова учение открито се противопоставя на съвременното учение за отговорността на държавата към бедните. Те трябва да призовават за промяна, а не за финансирано от църквата допълнение към съвременната социална държава. Всеки, който проповядва за повече частна благотворителност без също да призовава за намаляне на финансираната от данъци благотворителност, е манипулатор чрез вина и съучастник на социалистите.

Девето, програмите срещу бедността трябва да бъдат съпътствувани от проповядване и обучение относно моралната отговорност на работоспособните да работят. Павел пише: “Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.” (2 Солунци 3:10). Светът не дължи прехрана на никой работоспособен човек. Нито Бог му я дължи. Да подпомагаш финансово мързела означава да подпомагаш финансово злото. Дългосрочната цел на всички програми срещу бедността трябва да е да направят получателите финансово независими.

Съвременните социалистически програми срещу бедността са именно това: програми за увеличаване на бедността. Помощта към зависимите деца става помощ към неморалните неомъжени майки. Днес има трето поколение получатели на социални помощи във всяка социална държава. Рим е имал подобни програми в епохата на ранната църква. Тези програми са банкрутирали империята финансово, но Рим е бил банкрутирал морално много преди това. Доказателството за този банкрут е било съществуването на политиката на хляб и зрелища. Днес нещата не са различни от това.

Десето, пасторите трябва да проповядват библейските принципи за финансов успех: самодисциплина, пестеливост, трудолюбие, служение към потребителите, пестеливост, ориентация към бъдещето, спестяване за пенсия, пестеливост, рентабилност, нисък или нулев дълг, пестеливост, дълги часове, семейни жертви, умерен начин на живот и пестеливост. Те трябва да приготвят своите хора за най-лошото, така че хората да могат да се справят с най-доброто, когато то дойде.

Църквите трябва да обучават своите членове в теологията и конкретните неща на християнското господство във всяка област от живота. Ние трябва да наследим земята. Всъщност, ние вече сме наследили земята. Но все още не сме я завладели. Все още не сме установили своята власт. Адам наследи земята преди да съгреши и я изгуби, но дори и в своетго безгрешно състояние той трябваше да влезе в притежание на своето наследство. Той получи правото да го притежава, но не и пълното притежание.

Чрез Христос ние сме наследили земята. Сега трябва да влезем в притежание на своето наследство. Имаме правото на притежание, но не и пълното притежание. Пълното притежание изисква програма за господство.

Ако настоящата система продължи

Самоналоженото безсилие на църквата, нейният отказ да поеме отговорност, са направили възможен възхода на социалната държава. Либералните теолози приветствуват този ход на събитията, докато консервативните християни мърморят, но не са направили нищо институционално против него.

Нека предположим, че системата продължи. Както обикновено тя ще бъде противна на бизнеса. Данъците ще останат високи, държавните дефицити ще продължат и в крайна сметка политиците ще спасят системата чрез парична инфлация. Държавата ще прикрие своя банкрут с издаване на пари.

Ще имаме поредица от унищожителни финансови кризи, точно както Рим след 200 година и точно както Франция преди и по време на Френската Революция (1785-1795). Инфлацията ще разруши вярата на хората в държавата и ще направи трудна издръжката на семействата.

Когато тези кризи дойдат, църквите ще бъдат подложени на икономически натиск, какъвто не са виждали от Голямата Депресия през 30-те. Даренията ще спаднат рязко, освен ако членовете не са самодисциплинирани (и дори църковно дисциплинирани). Членовете на църквата ще губят работата си и ще видят своите спестявания стопени. Бедните ще се умножават. Този път обаче, за разлика от 30-те, държавата ще е изразходила всякакъв резерв за данъчно облагане. Този път няма да има “спасителна мрежа” финансирана от държавата.

Кои групи ще бъдат готови да предложат подкрепа чрез желание и способност да организират и предложат благотворителност? Кои групи ще са подготвили своите членове за поемане на рискове и носене на отговорност, необходими за оцеляване в икономическа криза? Кой ще бъде готов да води?

Заключение

Църквите едва сега започват да се приготвят да разглеждат такава промяна в отговорностите, да не говорим за промяна във властта. Ако дойде съживление заедно с икономическите кризи, както очаквам, църковните ръководители трябва да бъдат готови да отговорят на тези основни въпроси:

1. Как световната икономика е стигнала до такава бъркотия?
2. Кои библейски принципи са нарушени от 1913 година насам?
3. Как да се върнем към библейските икономически принципи?
4. Кой трябва да финансира възстановяването?
5. Какво трябва да правя с моите пари?
6. Какво трябва да правя, ако загубя работата си?
7. Как мога да си позволя да плащам десятък?

Днес пасторите и дяконите са почти напълно неподготвени да поемат ръководството. Всъщност никой не очаква да го направят. Те са смятани за ненужни от повечето хора. В края на краищата, вярващата в Библията църква е имала малко или нищо да каже относно икономическите въпроси през този век. Икономиката е смятана за “външна” област за проповедниците в консервативните църкви.

Това ще се промени, и то ще се промени бързо, когато кризата удари. Тогава онези, които започнат да упражняват отговорност, ще се окажат в положение на ръководители в националните и може би в световните промени, които ще последват. По-добре църквите отсега да започнат да проповядват Божиите принципи за успех и Божиите принципи за отговорно даване.