|
| |||||||
|
I. Трансцендентност/Всеприсъствие 6“НЕ ПРЕМИНАВАЙ!”
Във втората половина на тази книга ще дам примери за това как хората са законни управители под Бога и защо същата петточкова заветна схема се изявява и в човешките дела. Първият принцип на библейския завет е трансцендентността. Бог е Създателят. Какво означава това за човека и неговото отношение към създанието? Човекът е направен по Божия образ. Следователно човекът също е управител над създанието. В Стария Завет пазители на Божието светилище бяха свещениците. Затова Старият Завет понякога нарича религиозните ръководители богове. “Бог стои в Божия събор, съди всред боговете. До кога ще съдите несправедливо и ще лицеприятелствувате към нечестивите?” (Псалм 82:1-2). Хората управляват, съдии над създанието. “Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като хора и ще паднете като един от князете” (Псалом 82:6-7). Божието осъждение идва върху религиозните ръководители точно както идва върху князете. Те всички са съдели несправедливо. И така, хората трябва да упражняват власт, подобно на абсолютната власт, която Бог упражнява над Своето създание. Именно към това сочи първият принцип на завета, разграничението Създател-създание между трансцендентния Бог и зависимите хора. Човекът е Божий образ и Божий законен представител на земята. Синорът Синорът е това, което е определяло границите на собствеността на дадено семейство. Днес ние използваме подобна техника: земемерство. Когато прилагаме този библейски закон днес, ние правим незаконна подмяната на съдебните архиви, които определят конкретните парцели и техните собственици. Ние дори имаме застраховка върху правото на собственост, така че ако се появи някаква нередност в историята на притежаване на собствеността и някой друг докаже, че има право да я притежава, първоначалният купувач е обезщетен от застрахователната компания за загубата. Човек, който притежава земя, има правото да изключи правото на достъп за повечето хора през повечето време. Има няколко изключения от това правило. При спешни случаи, полицията, като пълномощник на съд, който е издал съдебно нареждане или пълномощно, има право да навлезе в иначе защитена частна собственост. Но в повечето случаи собственикът има законовото право да не позволи на други хора да влизат в неговата собственост. Белег на това право е оградата или заключената врата. Друг пример е заключената врата на дома. Идеята е, че “домът на човека е неговата крепост” – законова крепост, която трябва да бъде зачитана. Когато някой собственик постави на входната врата или някъде в своята собственост надпис “Не преминавай,” неговите желания са законово изискване. Той има законовото право да не позволява на хората да влизат в неговата собственост. Законовото право да изключваш други хора от употреба на твоята собственост е същността на всяко право на собственост. Има някои ограничения върху това право на изключване. Например, библейският закон казва, че пътникът има право да взема храна от частни земеделски стопанства. Той няма право да сложи храна в кошници или в полите на дрехата си, но има право да вземе колкото може да носи в ръцете си (Второзаконие 23:25). Исус и Неговите ученици беряха житни класове в събота, но фарисеите не ги обвиниха в кражба, а само за бране и стриване на житни зърна в събота (Лука 6:1-5). И все пак има много малко такива изключения. В едно основано на Библията общество частната собственост трябва да бъде широкоразпространена, а това означава, че много хора трябва да имат почти абсолютна власт над своята собственост. Очевидно принципът на границите и правото на изключване важи и за другите видове собственост освен земята. Затова трябва да разгледаме понятието граница. Първоначалната граница Бог постави Адам и Ева в градината. “И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази (Битие 2:15). Какво означава думата “да пази”? Означава да пазиш нещо от някого. От кого да пазят градината? От натрапника, Сатана. Те е трябвало да я поддържат под властта на Бога като Негови назначени представители. Това означава, че те е трябвало да поставят знак “Не преминавай” вътре в градината срещу всички, които се противят на Божия закон. Тогава Сатана дойде и ги изкуши да не се покорят на Бога, да приемат дяволското тълкуване за закона, вместо Божието. Какво е изискването на закона? Да зачитат границата, която Бог е поставил около дървото за познаване на доброто и злото. То е било забранено за тях. Нямали са право да го докосват (Битие 3:3) или да ядат от него. То не им е принадлежало. Бог ги беше изключил. Това показва Неговото положение на първоначален и върховен собственик. То им напомня, че са под Божията власт. Те са Негови подчинени. Но тази граница напомня и за техните отговорности като пазители на градината. Те също трябва да служат като стражи. Трябва да гонят всеки нашественик. Тъй като Бог, като върховен и абсолютен собственик, може законно да не ги допуска да Своята собственост, така те имат власт чрез Божия закон да не допускат Сатана до своята собственост (тоест Божията собственост, която Бог им е поверил). В момента, в който те откраднаха Божията собственост като преминаха забранената граница, те по принцип изоставиха градината, както и целия външен свят, на дявола. Ако те могат законно да наложат своята власт чрез престъпване на Божията собственост, тогава Сатана също може законно да престъпи тяхната собственост. Ако не желаят да зачитат правото на друг Собственик да ги изключва, на какъв закон могат да се позоват, за да наложат своите права на собственост? Те нарушават правата на космическия Съдия. Кой тогава може да зачете техните искове срещу Сатана? Като приемат законността на кражбата, те стават жертви на най-големия крадец във вселената. Като приемат възгледите на този космически крадец за Божиите права на собственост, те поставят себе си под моралния (неморалния) закон на Сатана. Те потвърждават своята вяра в неговия възглед за библейския закон. Какво могат да кажат против него след своя бунт? Изключване: Собственост Бог осъди всички. Той изхвърля всички от градината: Адам, Ева и Сатана. Хората вече нямат физически достъп до дървото на живота, източника на вечния живот (Битие 3:22-24). Той постави ангели и горящ меч на входа, за да не ги допусне да влязат. На границите на Неговата собственост има надпис “Не преминавай,” белег на истинска власт. Той вече не разчита на тяхната самодисциплина, за да ги държи далеч от Своята собственост. Той наложи незабавно наказание. Бог не отмени частната собственост, когато прокле Адам и Ева. Напротив, Той я утвърди. Самата градина потвърждава законността на знака “Не преминавай.” Преди бунта дървото на познаване доброто и злото беше временно забранено. Сега цялата градина стана забранена завинаги. Бог не изостави принципа “Не преминавай”; Той всъщност го потвърди като постави ангелски стражи и горящ меч като възпиращи средства. Следователно, хората все още имат право да изключват другите от своята собственост. Те също могат да призоват държавната власт да наложи физически или други санкции срещу онези, които нарушават тяхното изключително право на собственост, точно както Бог призовава Своите ангели да защитават Неговото изключително право на собственост. Господството се основава на изключването. Хората са въведени във владение над собствеността и са законово отговорни пред Бога за управлението на тази собственост. Ако злоупотребяват със своята собственост (например, ако я използват като оръжие) и нарушават правата на други хора върху тяхната собственост, тогава са законово отговорни пред държавната власт, а и пред църковната власт, ако са членове на църквата. Те са не само законово отговорни, но и икономически отговорни. Както казах по-рано, те са икономически отговорни пред потребителите. Ако откажат (или не могат) да използват своята собственост по ефективен (с ниски разходи) начин, за да посрещнат пазарното търсене, те понасят загуби. Притежаването на собственост е обществена функция. В мига, в който държавната власт позволи на крадците да върлуват в обществото, защото държавата отказва да ги накаже или откаже да изисква от осъдените престъпници да възмездят своите жертви (Изход 22), държавата започва да отслабва защитата на собствеността. Ако гражданите насърчават своите политически представители да гласуват за отнемане на собствеността на другите, те самите стават участници в престъплението. Социализмът и другите форми на политическо преразпределение на благосъстояние са форми на кражба. Защо? Защото държавата нарушава правата на настоящите собственици законово да изключват други хора от употреба на своята собственост или от плодовете на своя труд и собственост. Държавата започва да изключва законните собственици от тяхната собственост. Изключването е неизбежна реалност. Въпросът е: Кой кого ще изключва и на каква основа? Дали властта е в грубата сила или в Божия закон? Божият закон ли ще определя кой ще бъде изключван, или човешкият закон? Изкупените хора трябва да увеличават своята власт и господство. Те трябва постепенно да изключват последователите на Сатана от властта във всяка област от живота. Как трябва да стане това? Не чрез упражняване на сила, а чрез следване на Божия закон. Изкупените хора трябва да конкурират другите. Те трябва да станат богати чрез производителност. Трябва да дават пари като пример на благотворителност. Трябва да се кандидатират за политически постове, особено на местно ниво, където според Библията трябва да бъде съсредоточена главната държавна власт. Трябва да носят все по-голяма отговорност във всяка област от живота. Властта отива при онези, които носят отговорност. Накратко, изключването на неправедните до позициите на обществената власт трябва да се извърши чрез налагане на Божия закон. Първо и най-важно, чрез християнско себевладение под Божия закон. Второ, чрез спечелването от християните на политическа подкрепа от мнозинството гласоподаватели в полза на Библейския закон. Трето, чрез налагане в обществото на Божия закон. Това означава упорита и систематична замяна на днешните хуманистични съдии със съдии, които са съгласни да налагат Божия закон. Нека не се заблуждаваме: християнското господство неизбежно означава изключването на антихристияните от обществената власт. Това отчасти е политически процес. Това е процес отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Но трябва да има политически победители и губещи. Нашата цел като християни е да направим хуманистите и сатанистите политически и обществени губещи. Трябва да правим това чрез по-добра работа, по-добра организация и чрез Божиите благословения. Божиите избрани трябва да печелят изборите. Изключване: Брак Осмата заповед е много ясна: “Не прелюбодействувай!” (Изход 20:14). Десетата заповед е също много ясна: “Не пожелавай жената на ближния си!” (Изход 20:17). (Този закон включва и жените да не пожелават мъжете на други жени.) Святостта на семейството трябва да бъде поддържана от всички Божии заветни власти: църква, държава и семейство. Всички три институции трябва да налагат наказания (санкции) срещу онези, които нарушават брака чрез прелюбодейство. Това е много ясен пример за правото на изключване. Това е поставяне на доживотен знак “Не преминавай” на вратата на спалнята. Повечето хора, които подкрепят по-меката форма на социализъм – така наречената социална държава – вероятно ще признаят, че правото на изключване при брака не е същото като правото на изключване при частната собственост. Те казват, че правото за изключване е законнопо отношение на личните взаимоотношения, но не и по отношение на икономическите стоки. Въпреки това е интересно да се отбележи, че с разпространяването на философията на социалната държава, се разпространяват също разводите и прелюбодейството. Това просто съвпадение ли е? Марксистки комунизъм През 1848 Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват известния Комунистически манифест. В част II на тази книга те открито признават: “С една дума, Вие ни укорявате, че възнамеряваме да отнемем вашата собственост. Точно така е; именно това възнамеряваме.” На следващата страница (в английския превод) те продължават, като призовават за премахване на семейството. Те внимават да не го правят открито (защото пишат пропагандна брошура), но казват, че “буржоазното семейство,” тоест един мъж-една жена, е извратено, защото в обществото има прелюбодейство. Следователно, комунизмът трябва само да възприеме онова, което вече е общоприето: “система на обща собственост върху жените.” Те казват: “Комунистите нямат нужда да откриват общата собственост върху жените; тя съществува от почти незапомнени времена.” Това е исторически безсмислено; то е слабо оправдание за тази нечестива особеност на комунизма. Самият Енгелс прави това забележително наблюдение: “Любопитно е, че във всяко едно революционно движение, въпросът за ‘свободната любов’ излиза на преден план.” Разбира се, че излиза: това, което революционерите мразят, е християнският принцип за законово изключване. Това, което те мразят, е правото на Бога да ги изключи от вечния живот, а цялото естество на изключителните законови права сочи към законовото право на Божиите хора да се наслаждават на Божието благоволение на земята и във вечността. Не е изненада, че Енгелс никога не се е оженил и е имал няколко любовници, и че Маркс прелъстява прислужницата на своята жена (да, “д-р Комунизъм” е имал доживотна прислужница, на пълен работен ден) и е баща на нейния незаконен син, Фред Демют.[1] През първите две десетилетия на комунизма в Съветския Съюз е имало “свободна любов,” широкоразпространени аборти и бързи разводи. След това, в средата на 30-те години Сталин вижда какво става със семейството. Раждаемостта намалява, производството се свива и комунистическото общество започва да се разпада. Той се отказва от по-ранните възгледи за “свободната любов” и рязко засилва контрола на държавата върху семейството. Това решение спасява комунистическия експеримент. През 1965, само няколко месеца след оттеглянето на Никита Хрушчов, Съветският съюз отново променя възгледите си, по същото време, когато ги променя и целият некомунистически Западен свят, и въвежда семейното планиране (главно чрез евтини аборти, спонсорирани от държавата). Библията говори за кучето, което се връща в бълвоча си (2 Петър 2:22); така и социалистическите общества в крайна сметка се връщат антисемейните действия. Те мразят правото на изключване, във всяка област от живота. Но принципът на изключването е неизбежен. Социалистите и хуманистите искат хората да изключват бебетата от живота. Те искат хората да “пазят своите градини” от плачещи кърмачета. Отново, въпросът не е дали има или няма изключване. Въпросът винаги е кой кого изключва и на каква основа. Изключване: Осиновяване Всички сме чували ужасни разкази за това как някое семейство осиновява нежелано дете и по-късно биологичната майка променя мисленето си и решава, че иска “своето” дете. Тя отива в съда и намира някой мразещ Бога съдия да й присъди попечителството върху детето. Полицията придружава “майката” и предава детето на нея. Представете си мъката на родителите. Те са вложили любов в това дете. Тяхното емоционално посвещение е голямо. Смятали са себе си за отговорни пазители на това дете и въпреки това са зачетени исканията на биологичната майка. Тя взема детето, въпреки протестите на самото дете и протестите на родителите. Осиновяването – Божието заветно решение за греховете на човека (Йоан 1:12) – се смята за второкласно бащинство от хуманистичните съдии в едно общество, което е изправено пред Божия съд. За да избегнат този ужас, родителите наемат адвокати (с високи хонорари), за да са сигурни, че първоначалната майка няма да направи това в бъдеще. Лицензираните от държавата агенции за осиновяване полагата големи усилия за да скрият името на биологичната майка от осиновителите, и също толкова големи усилия за да скрият името на осиновителите от биологичната майка. Без тези правни презастрахования осиновяването става твърде рисковано. Това още повече важи за Божието законно осиновяване на нас, изкупеното човечество. Бог ни дава властта да станем Негови синове (Йоан 1:12). След като се извърши това осиновяване, Сатана не може да оспорва законовите права на Бога като Баща на Своите хора. Затова Павел пише: “Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож?” (Римляни 8:34-35). След това той отговаря на своя риторичен въпрос: “Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 8:38-39). Бог има изключителни права върху живота на всички хора. Като ограничени създания, никой от нас няма неограничени права върху нещо или някой, защото само Бог има неограничени права. Но ние имаме законни ограничени права един към друг: като партньори в брака (1 Коринтяни 7:4-5), като родители (Изход 20:12; Ефесяни 6:1-3), като членове на църквата (Ефесяни 5:21) и като граждани (Римляни 13:1-7). Тези права са определени и описани в библейския закон. Следователно те са защитени взаимоотношения. Говорим за правна защита на взаимното право на собственост (изключване). Например, родителите нямат право да пребият своите деца до смърт, но могат законно да наложат физическо наказание и Библията настоява да го правят. Родител, който откаже да го прави, мрази своето дете (Притчи 13:24). (Погледнете стиховете, съдържащи думата “rod” – “пръчка, тояга” – в Strong’s Concordance, особено в книгата Притчи.) Така че държавата има някаква власт, но тя е минимална. Тя може да закриля живота на детето – законова граница или законово изключване – но не и неговите задни части. Тя не може законно да забрани физическото наказание на децата от родителите или от онези, на които родителите са дали законова власт да ги представляват при физическото наказание (учителите). Социалистите мразят идеята, че Бог изключва от вечния живот всички, които Го мразят. Това разделение между спасени и изгубени ги ужасява. Те правят всичко възможно да изключат християнството и неговото зло учение за Божието изключително вечно благоволение към някои хора (но не към всички). Там, където социализмът е широкоразпространен сред хората, църквата е гонена или поне подтискана. Социализмът е по естество антихристиянски, а християнството е по естество антисоциалистическо. Изключване и господство Моделът на осиновяването е основа на модела на притежаване на собственост. Ако Бог установява Своите вечни права на собственост върху човечеството, не трябва да ни учудва, че Той държи хората отговорни за управлението над Неговата собственост. Управлението на собствеността е учебен център за господство. Това означава, че определени хора трябва да бъдат направени законово и икономически отговорни пред Бога и другите хора. Те се нуждаят от правото да изключват другите хора от тяхната законна собственост, за да станат мъдри управители на тази собственост. Те също се нуждаят от тази закрила като насърчение да правят тежките жертви, необходими за успеха на всеки проект. Жертвите на собствениците в увеличаването на тяхната собственост са подобни на жертвите на осиновителите. Осиновителите настояват за (и се нуждаят от) уверението, че тяхното положение на родители ще бъде защитено от закона. Същото важи за собствениците. Правото на собственост не трябва да се превръща в монопол на елитна клика от държавно-назначени или държавно-избрани чиновници, както това не трябва да става и с родителските права. То не е просто някаква далечна бюрокрация да притежава изключителното право да не допуска другите до “държавната” собственост (което в крайна сметка означава собственост, контролирана от администрацията). Всеки човек трябва да бъде насърчаван да стане собственик – отговорен настойник пред Бога. Само децентрализираната собственост може да се възползва от библейския принцип за разделение на труда. Интересно е да се отбележи, че в комунистическите общества, от утопичната (от “утопия” – “никъде,” “несъществуващо място”) “Република” на Платон до съвременното съветско общество, държавните чиновници искат родителски права над децата. Те основават целодневни детски градини и изискват работещите майки да оставят своите деца под грижите на държавата. Нещо повече, задължителното образование в държавните училища е повсеместна част от съвременната Държава Спасител. Ръшдуни е прав, когато наименува своята книга за държавното образование Месианският характер на американското образование (R.J. Rushdoony, The Messianic Character of the American Education, Craig Press, 1963). Държавата като Спасители е видението на съвременните педагози, както Ръшдуни доказва от техните трудове. Почитащият Библията християнин определя задължителното държавно образование като форма на узаконено отвличане. Заключение Бог изключи Адам и Ева от дървото за познаване на доброто и злото. Те от своя страна трябваше да изключат Сатана от градината като произнесат Божията присъда срещу неговите лъжи и след това да чакат Бог да се върне в градината да го осъди. Тогава Бог изключи Адам, Ева и Сатана от градината като наказание. Относно човечеството, беше необходимо да изключи всички от вечен живот, освен на основата на Божието благодатно осиновяване. Хората трябваше да бъдат изключени от дървото на живота. Собствеността е оскъдна – земя, умения, добро име и всички други форми на продаваемо благосъстояние. Това означава просто, че при нулева цена има по-голямо търсене на оскъдната собственост отколкото предлагане. Следователно всяко общество трябва да намери начини да изключи определени хора от контрол върху конкретни части собственост. Изключването не може да бъде избегнато. То e неизбежно. Двата практически въпроса са: Кой кого ще изключва, и на каква основа? Библията говори, че Бог изключва изгубените в деня на съда. Тя също казва, че семейството и икономиката трябва да бъдат основани върху правото на отделния човек да притежава частна собственост и да изключва другите от достъп до членовете на неговото семейство и собствеността на семейството. Това възмущава социалистите, които искат само държавата да притежава това право да изключва. Библейският принцип на изключването води до следните изводи:
[1] Robert Payne, Marx (New York: Simon & Schuster, 1968), pp. 265-67. |
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |