|
| |||||||
|
III. Закон/Господство 8ДА СКЛЮЧИМ СДЕЛКА
Третият принцип на библейския завет е принципът етика-господство. За да започне да упражнява господство Бога, човекът трябва да представи себе си като жива жертва пред Бога (Римляни 12:1). Трябва да му се позволи да предлага своите таланти пред Бога и хората. Накратко, трябва да му се позволи да стъпи на всеки пазар и да предложи своите стоки или услуги на потребителите. Много лесно е да изтълкуваме погрешно думите на Павел. Той не говори за това как да отидем на небето. Той говори какво да правим на земята преди да сме стигнали до небесните врати. Павел не казва да изработваме своя път към небето или да направим нашите дела основа на нашето спасение. Това, което той казва, е да изработим спасението, което е наше, със страх и трепет. Той приема, че вече сме получили нашето спасение по благодат чрез вяра в изкупителното дело на Исус Христос на Голгота. Той е напълно ясен в своето послание към Ефесяните: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:8-10). Спасението идва чрез Божията благодат; човек отговаря на този дар на спасението като признава своя вечен дълг към делото на Христос на Голгота; и след това прекарва остатъка от своя живот, правейки най-доброто, на което е способен, за да ходи в добрите дела, които Бог определил за него. Това означава, че Бог ни е спасил чрез Своята благодат, но Той ни е спасил, за да работим усилено, да издържаме себе си, да поемаме отговорност за нашите действия и да вършим добри дела. С други думи, наша отговорност е да изработваме спасението, което Той ни е дал, и да го изработваме със страх и трепет. Ние трябва да разбираме величието на това, което ни е дадено, и да разбираме величието на това, за което сме отговорни. Трябва да Му се покоряваме, като се покоряваме на Неговия закон. Свободата да служиш За да може човекът да изработва своето спасение със страх и трепет, той се нуждае от достатъчно свобода, за да постигне своите цели. Християнинът не трябва да става роб, ако може да го избегне. “В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая)” (1 Коринтяни 7:21). Ако човекът може да получи по-висока отговорност, той трябва да го направи, ако искрено вярва, че неговите умения и способности ще му помогнат да упражнява ефективно тази отговорност. Следователно неговата цел трябва да бъде той да стане свободен човек, отговорен пред Бога за своите действия, и да се облагодетелствува от производителността, която принася пред Бога. Това означава, че човекът, ако сериозно иска да служи на Бога, трябва да се възползва от всяка свобода, която му се предлага. Той го прави, защото може да стане бъде по-добър слуга пред Бога като упражнява повече господство, отколкото ако само изпълнява заповедите на друг човек. Той може да действува според своето познание, своите умения и своите цели. Християнинът, който е зрял във вярата, е най-добрият съдия пред Бога за своите способности и за да бъде насърчен да дава най-добрата производителност, трябва да му бъде дадена свобода да се облагодетелствува от своите усилия. Цивилизация, която позволява на трудолюбивите, ориентирани към бъдещето и пестеливи хора да изработват своето спасение със страх и трепет, е общество, което ще се облагодетелствува от съвместните усилия на тези производителни граждани. Роби на държавата Обратно, ние имаме управлявано от държавата социалистическо общество, което поставя множество ограничения върху това, което хората могат да работят, кога кога да работят и колко могат да получават при изпълнение на своите задължения. То също налага множество документация и други формални изисквания върху хората, които постоянно трябва да докладват на своите началници, които пък нямат преки икономически стимули (“лични премии”) от добрата работа на подчинените. Производителните хора трябва да прекарват повече време в попълването на документи, отколкото в измислянето на творчески идеи да служат на потребителите. Една от причините Западното общество през последните двеста години да има много по-ускорен икономически растеж от всяко друго общество в историята е, че хората са оставени свободни пред Бога да правят най-доброто, на което са способни, и да служат на Бога и човека по начин, който им е най-изгоден, като се имат предвид техните ограничени умения, ограничени пари за инвестиране и ограничено познание. Те са оставени също да запазват плодовете на своя труд, своята проницателност и своите печеливши планове. Накратко, оставени са да печелят. Като позволява на хората да се конкурират на свободния пазар, като всеки човек дава най-доброто от себе си, за да послужи на нуждите на потребителите, Западното общество се е възползвало от уменията на стотици милиони хора – хора, които може би никога не биха положили усилия да усъвършенствуват своите умения и способности си ако бяха останали роби на държавата или роби на други хора. Библейската основа на свободния труд, тоест законово свободния труд, е учението за личната отговорност на всеки човек да упражнява своята професия, тоест своето призвание пред Бога. Тъй като на всеки човек е казано да изработва спасението си със страх и трепет – да бъде отговорен за своя живот и прехрана – Бог изисква от държавата да избягва да да казва на хората как да се договарят с други хора. Когато позволяваме на хората да служат като свободни хора на пазара, ние утвърждаваме система, в която всеки човек има възможност да докаже своите способности на ближния си. Всеки човек има възможност да дойде при всеки друг човек и да предложи да размени своите стоки и услуги за цена, която смята, че е изгодна и за двете страни. Това не означава, че държавата трябва да позволява неморалното поведение да продължава без наказание. Това означава, че ако дадена професия е законна пред Бога, държавата няма право законово да се намесва в споразуменията, сключвани от хората в техните доброволни сделки един с друг. Това просто означава, че аз мога да дойда при вас и да ви кажа, “Ще ти предложа много по-изгодна сделка от моите конкуренти.” Трябва да имам законовото право да предложа. Моите конкуренти трябва да имат същото право. Това е смисълът на конкуренцията. Купувачи и продавачи Преди години стоях в задния двор на къщата на мой приятел, който е много успешен бизнесмен, Робърт Тод. Той е завършил училището за бизнес в Харвард и беше (и все още е) старши съдружник в една изключително успешна многомилионна компания, изкупуваща други компании. Той говореше със своя четиригодишен син и се опитваше да му обясни защо бащите трябва да ходят на работа. “Защо трябва да ходя на работа всеки ден, Роби?” Четиригодишният Роби имаше много добър отговор: “За да купиш пари.” Неговият баща отговори, “Не, Роби, не за да купя пари – за да спечеля пари.” В този момент се намесих. “Не, Роби е прав. Ти ходиш на работа за да купуваш пари.” Четиригодишното дете нямаше степен в Харвард, но имаше по-добро обяснение от своя баща защо баща му ходи на работа. Бащата се замисли и след това призна, че Роби е прав. Ние казваме, че печелим пари. Това е само израз. Ние купуваме пари. Когато продаваме нашия труд, ние купуваме пари. От друга страна купувачът на работна сила продава пари. Очевидно във всяка сделка има купувач и продавач. При всяка доброволна размяна всеки един от нас е едновременно купувач и продавач. Поради общоприетите изрази ние не мислим по този начин, но това наистина е същността на сделката. Ние винаги забравяме, че всеки купувач е продавач и всеки продавач е купувач. Винаги казваме, че продавачът (на стоки) е човекът, който контролира сделката. Казваме го, защото сме били научени на това. Всъщност “продавачът” не контролира сделката, защото и двете страни са продавачи. Единият човек продава стоки или услуги; другият продава пари. Конкуренция Кой срещу кого се конкурира в доброволната икономическа размяна? Обикновено смятаме, че купувачът се конкурира с продавача, като имаме предвид, че купувачът на стоки се конкурира с продавача на стоки. Но в повечето случаи това не е вярно. Вярно е, че в едно малко общество, в което има само бартерни сделки, има някаква истина в идеята, че купувачът се конкурира с продавача. Колкото по-свит е пазарът, толкова по-малко купувачът е запознат с избора, който има, след като не е специалист в пазарното търсене. Той вероятно е в по-неизгодна конкурентна позиция (на познание) в сравнение с продавача. Но в съвременното общество на свободния пазар има милиони купувачи и много продавачи. Продавачите не се конкурират с купувачите. Продавачите се конкурират с продавачите, а купувачите с купувачите. Ако отида в магазина и предложе да купя дадена стока и предложа на продавача по-малко пари от написаното на ценовия етикет, може да имам възможност да я купя. Ако е дошло времето за плащане на данъци или има някакви проблеми в бизнеса, собственикът на магазина може да готов да ми даде стоката за цена по-ниска от етикета. (Продавачът може да не рискува, освен ако не съм в бизнеса с автомобили). Но в повечето случаи, собственикът ще откаже да направи продажбата. Защо? Защото той очаква, че някой друг купувач ще му предложи обявената на етикета цена. Освен това, той не иска да се разчуе, че е готов да преговаря за всяко нещо в магазина, защото накрая ще започне да прекарва цялото си време в договаряне на цени вместо да продава. В съвременното общество на свободния пазар ценовият етикет определя условията на сделката. Тъй като условията са определени и следователно предсказуеми, това води до повече продажби, повече удовлетворение за потребителя и повече печалби за бизнеса. Продавачи: Продавачът се конкурира с други продавачи. Продавачът се притеснява, че ще вляза, ще видя неговите стоки и ще реша, че цената е твърде висока. Ще пресека улицата и ще купя подобна, но по-евтина стока или дори същата стока на по-ниска цена. Така, че продавачът на стоки се конкурира с други продавачи на стоки. Купувачи: На търга аз съм купувач на стоки с моите пари. Аз съм в пряка конкуренция с други потенциални купувачи на стоки с техните пари. Водещият на търга решава на кого ще даде стоките, като види кой ще предложи най-високата цена. Много просто: най-високата цена печели. Ясно се вижда, че в случай на търг, водещият на търга не се конкурира с купувача. Той само се опитва да създаде по-голяма конкуренция сред купувачите. Той използва всички свои умения за да увеличи конкуренцията сред купувачите. Купувачи се конкурират с купувачи. Какво става, ако водещият на търга започва наддаването на цена по-висока от тази, която участниците в търга са склонни да дадат? Той няма да направи продажба. Ще бъде принуден да намали началната цена или ще трябва да запази стоката и да се надява, че на някой друг търг ще я продаде за по-висока цена. Това разбиране за конкуренцията е различно от онова, което нормално четете по вестниците. Съвременният критик на капиталистическото общество не разбира истински как работи пазарът. Той не разбира, че основният принцип на пазара е именно отговорната работа на всеки човек пред Бога, за да изпълни своята настойническа отговорност. Той не разбира идеята за отговорно притежаване на собственост. Той не разбира конкуренцията. “Дай ми по-добра оферта!” Какво е конкуренция? Конкуренцията е моето предложение да дам по-изгодни условия на потребителя, отколкото той може да получи от друг продавач на стоки или услуги. Или ако съм купувач, това е моето законово право да предложа на даден продавач повече пари или по-добри условия, или нещо, което продавачът иска, в сравнение с това, което някой друг купувач е склонен да му предложи. Това е конкуренцията. Тя е законовото право да кажеш: “Купи го от мен,” или законното право да кажеш, “Продай го на мен.” Тя е законовото право на всеки човек да предложи по-добра сделка на другите хора. В известен смисъл това, което искам другият човек да направи, е да смени нечие друго конкурентно предложение за моите услуги, или ако съм купувач, за моето предложение. Това е просто процес на заместване. Човекът, от когото се иска да направи размяната, трябва да получи и стимул да смени. Имаше една популярна реклама за цигари, която показваше пушач с ударено око. “Предпочитам да се бия вместо да избера нещо друго!” заявяваше той. Е, това е избор на купувача. Но продавачите трябва винаги да имат законовото право да предложат на купувача по-добра сделка, да го накарат да промени мнението си. Това, което е неморално, е настоящият продавач да поиска правителството да забрани на неговите възможни конкуренти да имат законово право да предложат сделка. Продавачът казва, “Предпочитам да се бия със своята конкуренция, отколкото да позволя на моите потребители да изберат нещо друго.” Той иска правителството да заплаши неговите конкуренти с глоби или затвор. Това е нечестна, неморална битка. Конкурентните предложения ни дават възможност да получим най-добрата оферта за парите си, ако сме купувачи на стоки или услуги или да получим най-голямото количество пари за своите стоки и услуги. Това означава, че всеки човек е отговорен за своите действия и се предполага, че той познава своите нужди много по-добре от някой друг. Само той познава своя ум; държавният чиновник не може да познава неговия ум. Той разбира много по-добре своите таланти, отколкото някой бюрократ ги разбира. Той разбира много по-добре какво е готов да плати за нещо или да се откаже от нещо, за да постигне нещо, отколкото някой политик на много километри далеч от него. Ако искаме да получим най-много слугуване от всеки от своите съграждани, трябва да позволим на всеки от своите съграждани възможността да дойдат при нас и да ни направят по-добро предложение. Свободата е просто система от законови наредби, при които всеки човек има законовото право да направи по-добро или различно предложение на всеки друг в обществото. “Послужи ми; принуди ме” Ако искам да привлека всички други граждани, които е възможно да ми послужат по някакъв начин като потребител, трябва да позволя на всички да се конкурират с мен, ако съм продавач. Свободата да ми продават включва свободата да се конкурират с мен. Това е учението за свободната търговия, наречено още открита конкуренция. Проблемът е, че ние обикновено си казваме: “Добре, аз наистина имам желание да позволя на други американци да се конкурират с мен, но нямам желание да позволя хората от други страни да се конкурират с мен.” Това е точно същото като да кажем: “Ще позволя на другите американци да ми служат, но никога няма да позволя на чуждите производители да ми служат.” Всъщност, това е едно и също изречение. Ако искам чуждите производители да служат на мен като потребител, трябва да позволя на чуждите производители да се съревновават срещу мен като производител. Хората много трудно приемат този невероятно очевиден аргумент. Иска им се да вярват, че всеки на този свят би могъл да им служи като потребители, но искат също да забранят на тези същите хора да се съревновават срещу тях като производители. Но не може да имате едното без другото. Нещо повече, ако като производители искате да имате възможност да отидете и предложите своите стоки на потребителите в други страни, тогава трябва да дадете същата възможност на външните производители да дойдат при вашите клиенти и да направят по-добро предложение. Това, което казвам, е, че Библията ни учи, че всеки човек има законовото право да изработва своето спасение със страх и трепет пред Бога и хората –да работи усилено, да управлява добре своите дела и да получава печалби. Единственото изключение би била търговията между народи във война. Ако мирната търговия с друг народ е законна, тогава безмитната търговия е законна. Не трябва да има дискриминация срещу никой мирен народ и срещу никоя вносна стока: една и съща митническа ставка трябва да бъде прилагана към всеки внос. Колкото по-ниска е митническата ставка, толкова по-добре за потребителите. Трябва да позволим на всеки човек да упражнява своите умения и способности да служи на Бога и на хората по най-добрия за него начин, без законова намеса в неговата възможност да предложи по-добра сделка на всички хора в икономиката. Отново, не твърдя, че държавата трябва да позволи на хората да правят неморални предложения – като търговия с хероин, проституция, порнография или аборти – на други хора. Това, което всъщност казвам, е, че ако някои стоки или услуги са законни да бъдат предлагани, не трябва да има законови ограничения върху никой човек да прави конкурентно предложение. Няма съмнение, че в някои области някои хора в дадени чужди народи могат да предложат по-добри оферти на потребителите по целия свят. Японската електроника или японските фотоапарати са класически пример. Нека си припомним, че през 1952-1953 японската промишленост беше международна шега и думите “Произведено в Япония” нямаха голяма тежест. Но ние позволихме на японските производители да произвеждат най-добрите стоки и услуги, на които са способни. Те ставаха все по-добри и целият свят се облагодетелствува от техните усилия. Но японците не са световно конкурентноспособни в областта на селското стопанство. Напротив, те са вносители на селскостопански продукти. Те са вносители специално на американски селскостопански продукти. Вносители са също на американска дървесина и на други суровини, от които имат нужда. Ако откажем да им позволим да продават своите фотоапарати, своето електронно оборудване и своите автомобили на американските граждани, тогава те няма да могат да купят долари. Ако не могат да купят долари, как ще могат да купят соя, месо, дървесина и други продукти, от които имат нужда, за да поддържат своя начин на живот? “Сделките забранени!” Ако издигнем забрани за вноса срещу японските продукти, автоматично издигаме забрани за износа за американските продукти. Ако ние, американските потребители, не харчим долари за японски стоки, тогава японските потребители няма да получат долари да купят американски стоки. Това е очевидно и въпреки това твърде малко гласоподаватели от двете страни на границата го разбират. Това работи и в двете посоки. Ако те наложат квоти и други ограничения върху това, което американците имат право да изнасят в Япония, тогава японският потребител не би получил толкова добра сделка. Тъй като неговото правителство не му позволява да купува американски продукти, американският продавач на стоки не би имал достъп до много йени и ние като потребители не бихме имали възможност да купим много продукти от японските производители. Вижте, митото е данък. Чуждият производител е задължен да плати вносно мито на правителството на САЩ. Тогава ние потребителите сме изправени пред по-високи цени на вносните стоки и по-високи цени на съответните американски конкурентни стоки (тъй като американските производители не са изправени пред силна ценова конкуренция). Всеки, който иска по-високи мита, автоматично иска по-високи данъци. Но американските гласоподаватели рядко проумяват това. Нека приложим пълната логика на митата и другите търговски забрани. Ако кажем, че на японците не трябва да се позволява да внасят в Съединените Щати всичко, което искат, защото по някакъв начин това наранява съединените Щати, защо гражданите на Калифорния да не забранят на гражданите на Орегон или Невада да изнасят стоки за Калифорния? Или защо гражданите на Ню Йорк да не забранят на гражданите на Пенсилвания да изнасят стоки за Ню Йорк? Нека продължим. Какво ще кажете ако хората от вашия град забранят на хората от моя град да изнасят стоки за вашия град? (Като тази книга, например.) Нека направим нещата наистина смехотворни. Какво бихте казали ако всички в моя квартал не искат да търгуват с който и да е от “външните,” които живеят през три квартала? Къде е краят на тази глупост? Нека продължим още нататък. Защо си сътрудничим дори в моето собствено семейство? Защо искам жена ми да върши неща, които аз искам да избягна? Защо не мия чинии, не кърпя дрехи, не търкам подове, не работя в градината и не правя всички онези неща, които моята съпруга прави много по-добре от мен? Защо тя не се намеси да пише статиите и книгите и да записва касетите, които аз правя? Много просто: Аз мразя да правя онези неща. Не мога да ги правя добре. Искам тя да ги прави. А тя не би писала книги освен когато иска и има малко свободно време. Библията ни учи на принципа на разделението на труда. (Виж Глава Девета: “Кой командва тук?”) Разделението на труда трябва да бъде зачитано. Всеки човек има свое призвание. Всеки човек има свои умения, които да предложи на другите. Всеки човек има своя жертва, която принася пред Бога. Бог ни казва, че трябва да представим себе си като жива жертва пред Него (Римляни 12:1). Но ако държавата ни забранява да правим тези предложения и да представяме себе си на другите хора като жива жертва за да им служим по-добре, и ако тя прави незаконно да правим по-добри предложения, тогава законът се намесва в нашата способност да служим на Бога по най-добрия начин и в способността на другите хора, които искат да служат на Бога по най-добрия начин, да ни служат. Най-малкото, те се опитват да служат на своя интерес и най-добрият начин да направят това е да ни предложат по-добра сделка. Вярно е, че някои страни субсидират компании, които произвеждат определени стоки за износ. Със сигурност Съединените Щати го правят (Банката за Внос-Износ и т.н.). Трябва ли да поискаме от федералното правителство да наложи мита на тези субсидирани продукти, които американците искат да купуват? За да ви отговоря, нека ви задам този въпрос: Ако чуждо правителство иска да ми прати чек по пощата, трябва ли правителството на САЩ да проследи чека и да го скъса? Не? Ами добре, принципът е същият. Ако проследяването на чужди чекове е намеса в моята свобода, тогава това се отнася и за наказателните мита срещу държавно субсидирани вносни продукти. В крайна сметка пращането на чекове ще се окаже глупаво от страна на чуждата страна; то ще престане. То прахосва парите на чуждите данъкоплатци. Същото е с финансовото подпомагане на износа. Може да е добра краткосрочна политика, но е лоша икономическа политика. В крайна сметка чуждите гласоподаватели се осъзнават. Практиката бива прекратена. Заключение Това, което библейският принцип за икономическа свобода изисква, е на всеки човек да му бъде позволено да прави честни, конкурентни предложения към възможните купувачи на неговите стоки или услуги. Свободата означава аз като потребител да имам позволението на закона да правя всякакви предложения за закупуване на стоки и услуги на цена, на която мисля, че ще мога да ги получа. Следователно, свободата трябва също да означава, че аз като производител имам позволението на закона да продавам стоките и услугите на цена, която смятам, че ще мога получа за тях. Икономическата свобода е принципът на конкурентно слугуване. Никога не забравяйте това, което четиригодишния Роби Тод е разбрал: всеки купувач е продавач, дори и “наемният работник” (продавач на услуги и купувач на пари), и всеки продавач е купувач, дори “работодателят” (продавач на пари и купувач на услуги). Свободата е аз като потребител да нямам правото да принуждавам продавачите да ми продават стоки или услуги на цени, които аз предпочитам. Аз също нямам право да искам държавната власт да принуждава продавачите да продават на цени, които предпочитам. Свободата е аз като производител да нямам право да принуждавам купувачите да плащат цени, които аз предпочитам. Също нямам право да искам държавната власт да принуждава потребителите да купуват на цени, на които аз предпочитам. Накратко, икономическата свобода означава: моята ръка вън от твоя портфейл и твоята ръка вън от моя портфейл и никой от нас не използва държавата като посредник за кражба. Трябва да познаваме основните принципи на библейската икономическа свобода:
|
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |