Институтите на християнската религия

Съдържание на цялата книга

Книга I. ПОЗНАНИЕТО ЗА БОГА СЪЗДАТЕЛ.
  1. Познанието за Бога Създател и за нас самите са взаимносвързани. Как са взаимно свързани.
  2. Какво означава да познаваме Бога и накъде е насочено познанието за Него.
  3. Познанието за Бога е естествено вложено в умовете на хората.
  4. Това познание е или подтиснато, или извратено, отчасти поради невежество, отчасти поради злоба.
  5. Познанието за Бога блести в наредбата на вселената и непрекъснатото й управление.
  6. Писанието е нужно като ръководство и учител за всеки, който иска да дойде при Бога Създател.
  7. Писанието трябва да бъде потвърдено от свидетелството на Духа. Така неговата власт може да бъде установена като сигурна; и е нечестива лъжа, че неговата вярност зависи от преценката на Църквата.
  8. Доколкото става въпрос за човешкия разум, налице са достатъчно сериозни доказателства за установяване на вярността на Писанието.
  9. Фанатиците, като изоставят Писанието и се опират на откровенията, отхвърлят всички принципи на благочестие.
  10. Писанието, за да поправя всякакво суеверие, издига единствено истинския Бог над всички богове на езичниците.
  11. Незаконно е да се приписва видима форма на Бога, и като цяло всеки, който издига идоли, въстава срещу истинския Бог.
  12. Как Бог да бъде така разграничен от идолите, че единствено на Него да се отдава съвършена почит.
  13. В Писанието, още от самото Сътворение, сме учени за едно естество на Бога, което съдържа три Личности.
  14. Дори в Сътворението на вселената и всички неща Писанието с безпогрешни белези разграничава истинския Бог от лъжливите богове.
  15. Разглеждане на човешкото естество като създадено, на качествата на душата, на Божия образ, на свободната воля и на първоначалната цялост на човешкото естество.
  16. Бог чрез Своята власт храни и поддържа света, създаден от Него, и управлява частите му чрез Своето провидение.
  17. Как можем с най-голяма полза за нас да прилагаме това учение.
  18. Бог така използва делата на нечестивите и така насочва техните умове да извършват Неговите съдби, че остава чист от всякакво нечестие.



Книга II. ПОЗНАНИЕТО ЗА БОГА ИЗКУПИТЕЛ В ХРИСТОС, ПЪРВО РАЗКРИТ НА БАЩИТЕ ПОД ЗАКОНА, А СЛЕД ТОВА НА НАС В БЛАГОВЕСТИЕТО.
  1. Чрез падението и бунта на Адам целият човешки род е предаден на проклятие и се е изродил от първоначалното си състояние; учението за първоначалния грях.
  2. Сега човекът е лишен от свободата на избора и е вързан в нещастно робство.
  3. От извратеното естество на човека идват само проклети неща.
  4. Как Бог работи в човешките сърца.
  5. Опровержение на възражения, често поставяни в защита на свободната воля.
  6. Падналият човек трябва да търси изкупление в Христос.
  7. Законът е даден не за да ограничава под себе си народа на Стария Завет, а за да насърчава надеждата за спасение в Христос до Неговото идване.
  8. Обяснение на Моралния Закон (Десетте Заповеди).
  9. Христос, макар че е бил познат на юдеите под Закона, е подробно и ясно изявен едва в Благовестието.
  10. Подобието между Стария и Новия Завети.
  11. Разликата между двата завета.
  12. Христос трябваше да стане човек, за да изпълни служението на Посредник.
  13. Христос прие на Себе Си истинско естество на човешка плът.
  14. Как двете естества на Посредника правят една личност.
  15. За да познаваме целта, с която Христос беше изпратен от Бащата и какво ни е подарил, ние трябва преди всичко да видим три неща в Него: пророческото служение, царската власт и свещеничеството.
  16. Как Христос изпълнява служението на Изкупител, за да придобие спасение за нас. Тук също се разглеждат Неговата смърт и възкресение, както и Неговото възнесение в небето.
  17. Правилно и уместно се казва, че Христос заслужи Божията благодат и спасение за нас.



Книга III. НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ПОЛУЧАВАМЕ ХРИСТОВАТА БЛАГОДАТ: КАКВИ ПОЛЗИ ИМА ЗА НАС ОТ НЕЯ И КАКВИ СА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЯ.
  1. Нещата, говорени относно Христос, ни носят ползи чрез тайното действие на Духа.
  2. Вярата: Определение за нея и обяснение на качествата й.
  3. Нашето новорождение чрез вяра: Покаяние.
  4. Колко далеч от чистотата на Благовестието е всичко, което софистите в техните школи бърборят относно покаянието; разглеждане на изповедта и изкуплението.
  5. Добавките, които те прибавят към изкуплението, а именно, индулгенциите и чистилището.
  6. Животът на християнина; и първо, чрез какви аргументи Писанието ни подтиква към него.
  7. Обобщение на християнския живот: Отричане от себе си.
  8. Носенето на кръста, част от себеотричането.
  9. Размишление за бъдещия живот.
  10. Как трябва да използваме сегашния живот и неговите обстоятелства.
  11. Оправдание чрез вяра: Първо е определението за понятието и за същността.
  12. Трябва да издигнем умовете си до Божия съдебен престол, за да бъдем твърдо уверени в Неговото безплатно оправдание.
  13. Две неща, които трябва да се отбележат при безплатното оправдание.
  14. Началото на оправданието и неговото непрекъснато развитие.
  15. Самохвалството относно заслугите от дела унищожава нашето хваление към Бога за това, че ни е дарил правда, както и нашата увереност за спасение.
  16. Опровержение на лъжливите обвинения, с които папистите се опитват да хвърлят омраза върху това учение.
  17. Единодушието на обещанията в Закона и в Благовестието.
  18. Праведността от дела се извежда неправилно от наградата за праведността.
  19. Християнската свобода.
  20. Молитвата, която е главното упражняване на вярата, и чрез която всекидневно получаваме Божиите дарове.
  21. Вечният избор, с който Бог е предопределил някои за спасение, а други за унищожение.
  22. Потвърждаване на това учение със свидетелства от Писанието.
  23. Опровержение на лъжливите обвинения, с които това учение винаги е било несправедливо натоварвано.
  24. Изборът е потвърден от Божия призив; нещо повече, нечестивите довеждат върху себе си справедливото унищожение, за което са предназначени.
  25. Крайното възкресение.



Книга IV. ВЪНШНИТЕ СРЕДСТВА ИЛИ ОРЪДИЯ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ НИ КАНИ В ХРИСТОВОТО ОБЩЕСТВО И НИ ДЪРЖИ ВЪТРЕ В НЕГО
  1. За истинската Църква. Задължението да развиваме единство с нея като майка на всички праведни.
  2. Сравнение между лъжливата и истинската Църква.
  3. За учителите и служителите в Църквата. Тяхното избиране и служение.
  4. За състоянието на Ранната Църква и начинът на управление преди папството.
  5. Древната форма на управление е крайно извратена от тиранията на папството.
  6. За върховенството на Римския престол.
  7. За началото и възхода на римското папство, до момента, в който то достига висота, при която свободата на Църквата е унищожена, и всяко истинско управление е заглушено.
  8. За властта на Църквата в членовете на вярата. Необузданият разврат на папската църква в унищожаването на чистотата на учението.
  9. За съборите и тяхната власт.
  10. За властта за създаване на закони. Жестокостта на папата и неговите привърженици в това отношение в тираничното подтискане и унищожаване на душите.
  11. За правосъдието в Църквата и злоупотребите с него, както се виждат в папството.
  12. За дисциплината в Църквата и нейното принципно използване в порицанието и отлъчването.
  13. За клетвите. Нещастните вплитания, причинени от неразумни клетви.
  14. За тайнствата.
  15. За Кръщението.
  16. За кръщението на деца. Неговото съответствие с Христовата наредба и естеството на белега.
  17. За Господната вечеря и ползите от нея.
  18. За папското причастие. Как то не само омърсява, но и унищожава Господната вечеря.
  19. За петте лъжливи тайнства. Доказване на тяхната неистинност и обясняване на техния истински характер.
  20. За държавната власт.

[Заглавна страница] [Книга I.] [Книга II.] [Книга III.] [Книга IV.] [Съдържание]