| Назад | Напред |

Глава Девета

9. ВСИЧКИ ПРИНЦИПИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО БИВАТ РАЗРУШАВАНИ ОТ ФАНАТИЦИТЕ, КОИТО ЗАМЕСТВАТ ПИСАНИЕТО С ОТКРОВЕНИЯ.

Раздели:

  1. Кратко описание на нравите и грешките на либертините, които си приписват духовен характер.
    1. Апостолите и всички истински християни прегръщат писаното Слово. Това се потвърждава от един текст в Исая; също от примера и думите на Павел.
    2. Христовият Дух запечатва учението на Писаното Слово в умовете на праведните.
  2. Продължение на опровержението.
    1. Мошеничествата на Сатана не могат да бъдат открити без помощта на писаното Слово. Първо възражение
  3. Второ възражение от думите на Павел относно буквата и духа. Отговор, с обяснение на смисъла на думите на Павел. Как Духът и писаното Слово са неразделно свързани.

1. Фанатиците погрешно се позовават на Святия Дух.

Онези, които, отхвърляйки Писанието, си въобразяват, че имат някакъв особен начин да стигнат до Бога, са не толкова под влиянието на грешки, колкото на лудостта. Защото напоследък се появиха разни лекомислени хора, които, макар да излагат силно превъзходството на Духа, отхвърлят всяко четене на самите Писания и осмиват простотата на онези, които само се наслаждават в това, което те наричат мъртва и смъртоносна буква. Но аз бих желал те да ми кажат какъв дух е този, чието вдъхновение ги издига до такава висота, че да смеят да презират учението на Писанието като посредствено и детинско. Ако те отговорят, че това е Христовият Дух, тяхната увереност е много смехотворна; тъй като, предполагам, те ще признаят, че апостолите и другите вярващи в ранната Църква не са били просветени от някакъв друг дух. Никой от тези, обаче, не се е научил да презира Божието Слово, но всеки е бивал пропит с все по-голяма почит към него, както съвършено ясно свидетелствуват техните писания. И наистина, това е било предсказано чрез устата на Исая. Защото когато той казва, “Моят Дух е на теб, и думите Ми, които сложих в устата ти, няма да напуснат устата ти, нито устата на твоето потомство, нито устата на потомството на твоето потомство, казва Господ, от сега и завинаги,” той не свързва древната Църква с някакво чуждо учение, като че ли е обикновен учител по основни неща; той по-скоро показва, че под царуването на Христос истинското и пълно щастие на новата Църква ще се състои в това да бъде управлявана както от Словото, така и от Божия Дух. От тук си правим извода, че тези изверги са виновни за страшно богохулство в разкъсване на части на това, което пророкът съчетава в неразделим съюз. Добавете към това факта, че Павел, дори когато беше отнесен до третото небе, не престава да използва учението на закона и пророците, като по същия начин увещава Тимотей, учител с особени качества, да прилежава в четенето (1 Тим. 4:13). И похвалата, която той произнася спрямо Писанието заслужава да бъде напомнена, а именно, че “то е полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенствуван” (2 Тим. 3:16). Следователно, какво мошеничество на дявола е да си въобразяваме, че Писанието, което води Божиите синове до крайната цел, има само преходна и времена употреба?

Отново, бих желал тези хора да ми кажат дали не са погълнали някой дух, различен от този, който Христос обеща на Своите ученици. Макар че тяхната лудост е безкрайна, тя едва ли ще ги доведе до края, за да изговорят и това. Но какъв Дух обеща да ни изпрати нашият Спасител? Такъв, който няма да говори за Себе Си (Йоана 16:13), а ще предава и внушава истините, които Той самият е дал чрез Словото. Затова и служението на Духа, който ни е обещан, не е да състави нови и нечути досега откровения, или да изкове ново учение, чрез което да бъдем отведени настрана от приетото поучение на благовестието, а да запечата в нашите умове самото учение, което е препоръчано от благовестието.

2. Святият Дух се разпознава по Неговото съгласие с Писанието.

Следователно е лесно да разберем, че трябва да прилежаваме в четенето и слушането на Писанието, ако искаме да имаме някаква полза от Божия Дух (точно както Петър хвали онези, които внимателно изучават учението на пророците (2 Пет. 1:19), макар че може да се е смятало, че то е било изместено след като изгрява светлината на благовестието), и, обратното, че всеки дух, който пренебрегва мъдростта на Божието Слово и внушава друго учение, заслужено може да бъде подозиран в суета и лъжа. Тъй като Сатана преобразява себе си в светъл ангел, каква власт може да има Духът в нас, ако не е потвърден чрез непогрешим белег? И със сигурност той ни е показан от Господа с достатъчна яснота; но тези нещастни хора грешат, като отиват към своето унищожение, докато търсят Духа от себе си, вместо от Него. Но те казват, че е обидно да подчиняваме Духа, на Когото всички неща трябва да бъдат подчинени, на Писанието: като че ли е обидно за Святия Дух да изглежда съвършено еднакъв навсякъде и да бъде във всяко отношение без изключение последователен със Себе Си. Наистина, ако беше подчинен на чонешки, ангелски ил друг външен стандарт, може да се помисли, че бива представен като подчинен или вкаран в робство, но докато Той бива сравняван сам със Себе Си и разглеждан вътре в Себе Си, как може да се каже, че с това Той бива оскърбяван? Признавам, че с това той бива подложен на изпитване, но това е самото изпитване, с което Той е благоволил да бъде потвърждавано Неговото величие. Трябва да е достатъчно за нас, когато веднъж чуем гласа Му; но за да не би Сатана да се промъкне чрез Неговото име, Той желае ние да Го разпознаваме чрез образа, който е отпечатал в Писанията. Авторът на Писанията не може да се променя и да променя образа Си. Такъв, какъвто се е явил там в началото, такъв и ще остане завинаги. За Него няма нищо обидно в това, освен ако не смятаме, че за Него би било чест да се изражда и да се бунтува против Себе Си.

3. Словото и Духът са неразделно свързани.

Тяхното заяждане, че ние се придържаме към мъртвата буква, носи със себе си наказанието, което те заслужават за презрението си към Писанието. Очевидно е, че Павел спори срещу лъжеапостолите (2 Кор. 3:6), които, като препоръчват закона без Христос, лишават хората от ползата на Новия Завет, чрез който Господ се задължава да напише закона Си в сърцата на вярващите и да го отпечата във вътрешностите им. Следователно буквата е мъртва и Господният закон убива своите читатели когато бъде разделен от Христовата благодат, и само звучи в ухото без да докосва сърцето. Но ако бъде ефективно наложен в сърцето чрез Духа, ако изявява Христос, той е животворно слово, обръщащо душата и правещо мъдрия прост. В същия този цитат апостолът нарича своето проповядване служение на Духа (2 Кор. 3:8), намеквайки, че Святият Дух така се придържа към Своята Си истина, каквато е изявил в Писанието, че упражнява и развива Своята сила само когато Словото бъде прието с дължимата почит и уважение.

Няма нищо противоречиво в това, което преди това казахме (глава 7), че нямаме голяма увереност в самото Слово, докато то не бъде потвърдено от сводетелството на Духа. Защото Господ така е свързал сугирността на Своето Слово и Своя Дух, че нашите умове биват надлежно пропити с почитание към Словото, когато Духът, осветявайки го, ни дава способност да видим в него Божието лице; а, от друга страна, ние прегръщаме Духа без опасност от заблуда, когато го приемаме в Неговия образ, тоест, Неговото Слово. Така е наистина. Бог не произвежда Своето Слово с цел временно показване пред хората, възнамерявайки да го премахне в момента, в който Духът пристигне; но използва същия Дух, чрез Чието действие дава Словото, да извърши Неговото дело чрез ефективното потвърждение на Словото.

По този начин Христос обяснява на двамата ученици (Лука 24:27) не че трябва да отхвърлят Писаниятаи да уповават на своята си мъдрост, а че трябва да разбират Писанията. По същия начин, когато Павел казва на солунците, “Духа не угасвайте,” той не ги възвишава до празни измишления отделно от Словото; той незабавно добавя, “Пророчествата не презирайте” (1 Сол. 5:19, 20). С това без съмнение той намеква, че светлината на Духа бива угасена в момента, в пророчеството бива презряно. Как се отговаря на това от онези надменни ентусиасти, в чието въображение единственото истинско просветление се състои в безгрижното отхвърляне и изоставяне на Божието Слово, докато, лишени от увереност поради глупостта си, се хващат за всяка сънувана идея, която случайно възникне в умовете им? Със сигурност на Божиите деца подхожда съвсем друга трезвост. Както чувствуват, че без Божия Дух те са напълно лишени от светлината на истината, така и не са без знание, че Словото е инструментът, чрез който се дава просветлението на Духа. Те не познават друг Дух, освен Този, Който живееше и говореше в апостолите – Духът, чрез Чиито пророчества те всекидневно биват призовавани да слушат Словото.



| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2000