12

ПОЛИТИКАТА НА ПАРИТЕ

За това казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах, ще се облекча от противниците си, И ще отдам възмездие на враговете си; И пак ще туря ръката си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес; И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; подир което ще се наречеш Град на Правда, Верен Град (Исая 1:24-26).

Проблемът с разглеждането на парите е, че хората, които имат само повърхностни познания за теорията или практиката на парите, смятат, че знаят всичко, което действително трябва да знаят. Те са прекалено уверени в много области. Икономистите са непоносими; всички други са просто нетърпими.

Хора, които никога няма да помислят за изказване на мнение в областта на органичната химия, имат уверени възгледи относно парите. Количеството на препоръките относно реформата на парите е легендарно: препоръкипрепоръки е имало още в древността.

Но и древният свят не е достигнал до никакво ясно заключение.

Но какво да кажем за християнската църква? Какво е казала тя за парите? Не много. Тя е постановявала закони против "лихварството" (лихвата) в продължение на около хилядолетие и половина, за щастие с малък успех. Доколкото знам, единствените хора, които претендират, че проповядват християнски възглед за парите, е едно малцинство от привърженици на инфлацията, наречени Движение за Обществен Кредит, интелектуален наследник на старото движение за "зелено обезпечение" в Америка в края на 19 век. ("Зеленото обезпечение" са били защитници на хартиените пари със "зелено" обезпечение, от зеления цвят на хартията, за разлика от обезпечените със злато, напълно обезпечени хартиени пари – традиционния златен стандарт.)

Имам няколко рафта от техните лошо написани и лошо отпечатани брошури, от 20-те години на 20 век досега. Те нямат никаква стойност като икономически документи. Всичко, към което призовават, са държавно издавани необезпечени декретни пари за стимулиране на бизнеса и да стабилизиране на цените. Те проповядват груба версия на академично популярната защита на декретните пари.

Основният спор се свежда до следното: Дали държавата или нерегулираният свободен пазар е надеждната институция за управление на парите? "Меките" инфлационисти винаги са на страната на държавно издаваните пари. Такива са и защитниците и на "стабилните цени.” Само тези, които вярват, че пазарните цени трябва да бъдат пазарни цени, защитават произведените от пазара пари.

Така онези, които предпочитат парите на свободния пазар, нямат представители нито в академичните кръгове, нито в кръговете "парично лудите" (зеленото обезпечение), нито в политическите кръгове. Тези, които защитават премахването на властта над парите от всяка известна група със специални интереси, особено държавата, намират малко поддръжници. Всеки иска неговата група да има контрол над парите – разбира се, "за доброто на народа.”

Американското християнско политическо наследство

В продължение на един цял век християните в Съединените Щати са в заблуда. Последният съзнателно християнски президент е презвитерианецът Гроувър Кливланд, който е подкрепял златния стандарт, ниските данъци, свободната търговия, и който през двата си мандата е налагал вето по-често от кой да е друг президент в историята. (Бил е известен като "кметът на ветото" от Бъфало, Ню Йорк.) Той служи два мандата, 1885-89 и 1893-97. От този момент нататък християнската политика се хлъзва надолу по пътя на съвременната тотална държава.

Друг теологично консервативен презвитерианец, но политически и икономически радикал, Уилиям Дженингс Брaйън, е номиниран три пъти за кандидат за президент на Демократическата партия, и той дължи всичко това на известната си реч за "златния кръст" от 1896. Почти без чужда помощ Брайън обръща Демократическата партия от политическа партия в подкрепа на златния стандарт, ниските данъци и свободния пазар, каквато е била от времето на Ендрю Джаксън (силен противник на централното банково дело), в радикална партия за тоталната държава. Той се кандидатира за президент за последно през 1908; следващите президентски избори виждат Уудроу Уилсън, също презвитерианец, но в никакъв случай консервативен, избран президент. Уилсън ни дава степенуваното данъчно облагане и Системата на Федералния Резерв.

Брайън е инфлационист. Той прогласява сребърния стандарт като средство обременените от дългове фермери да изплатят дълговете си в по-малко ценни пари. (Само да отбележа, измамването на кредиторите никога не е мъдра дългосрочна политика). По-късно той помага за създаването на Системата на Федералния Резерв, и по-късно само се извинява, когато разбира, че тя е притежавана и управлявана от същите банковите интереси на Уол Стрийт и Ню Йорк, които той винаги е мразел. Той е бил наивен, както е бил и инфлационист.

Брайън радикализира една съществена част от християнските гласоподаватели в Съединените Щати. Неговото разрушително унижаване през 1925 от адвоката-еволюционист Кларънс Дароу на прочутия процес на Скоупс ("маймунския процес") в Дейтън, Тенеси води до половинвековен политически зимен сън на фундаменталистките и консервативните евангелисти. (Брайън умира няколко дни след процеса.)

И така, американско християнско мислене за икономиката е объркано. "Популистките" инстинкти на християните са против банките, но за хартиените пари. Християните са патриоти, но заедно с това хранят и подозрение към чужденците и чуждия внос. Те приличат повече на Брайън, отколкото на Кливланд.

Кой желае реформата на парите?

Много хора искат реформа, което ще облагодетелствува тяхната група със специални интереси. Проблемът е, че никой не иска реформа, която ще отнеме властта над парите от всички известни групи със специални интереси.

Хората искат държавата да контролира парите, защото вярват, че тяхната група със специални интереси ще успее в края на краищата да придобие влияние над управителите на парите, или може би дори ще стане управител на парите. Всеки се надява, че някак си по някое време той и неговите съдружници ще завземат монопола над парите. Тогаванай-после светът ще бъде управляван добре.

Това, което никой не приема сериозно, е, че всички ние, действуващи като производители на конкурентен свободен пазар, сме способни сами да изберем формата на пари, която искаме. Групите със специални интереси не се доверяват на решенията на най-голямата икономическа група: потребителите. Потребителите просто нямат мъдростта или колективната власт да принудят света да приеме това, от което наистина има нужда (ако хората просто разбираха "как светът наистина действува").

Пазарно познание и бюрократично познание

Проблемът е, че никой не знае точно как светът наистина действува. Всички ние сме несъвършени хора с ограничено познание. Човек може да постигне смислено разбиране на света само чрез библейско откровение от Този, Който знае как светът наистина действува, защото Той го е направил и Той активно го поддържа.

Бог благодатно ни открива юридическите правила, които произвеждат обществен ред, включително и институцията на свободния пазар. Той е установил като Свой стандарт законов ред, който благоприятствува развитието на конкурентни пазари. Тогава, чрез доброволна размяна на информация и доброволно сътрудничество между участниците на пазара (вие и аз), ние откриваме, че печелим от познание, за което не сме и знаели, че съществува. Всеки човек донася най-добрите си познания и умения на пазара и чрез доброволното сътрудничество тези умения и информация се съчетават така, че да задоволят нуждите на потребителите.

Ето защо Бог създава система, която ни дава големи количества полезна информация, и тъй като е дадена от Бога, човек не може да запази това познание, когато се опитва да подражава Бога и да контролира нещата отгоре като космически тиранин. Можем да притежаваме плодовете на многото си познания само когато доброволно сътрудничим един с друг.

Това е вярно както за паричните дела, така и за всяка друга високо развита институция. Ние не знаем как работи всичко като цяло. Няма нужда да го знаем. Да се опитваме да разбираме всичко е да се опитваме да станем Бог. Това, което знаем, е, че ако възпираме измамата и насилието, тогава ще се появят най-добрите решения за проблемите на производството и размяната. Ние не знаем какви са тези решения. Всичко, което знаем, е, че сега ги нямаме, и ако откажем да зачитаме Божието ръководство ("инструкции"), тогава нямаме надежда да ги открием.

Заграбването на властта

Хората, които са в бунт срещу Бога, имат нужда да намерят заместителен източник на власт. Държавата е мястото, към което те се обръщат, защото тя има най-голямата видима власт от всички земни институции.

Когато искат пари, те си мислят: "Някой държи парите, от които аз имам нужда. Много хора имат пари, но аз нямам достатъчно. Трябва да взема контрол над машината за пари."

Истината е, че като народ ние не се нуждаем от повече пари. Нуждаем се от повече производителност на глава от населението. Стоките и услугите ни правят богати, а не късчета хартия с изображение на политици върху тях. Но като индивиди виждаме, че се нуждаем от повече пари. Това, което всъщност искаме да кажем, е: "Имам нужда от повече пари, но без моите конкуренти да получават повече пари."

Пътят към придобиване на благосъстояние, както казва Библията, е чрез заветна вярност към Божия закон и производително служение на другите. Накратко, Библията ни дава учението за властта на потребителя. Служи на нуждите на другите, и ще преуспееш.

Но за хората е твърде трудно да приемат това. Те искат краткия път. Печатницата изглежда като кратък път. Завземи държавата, и си завзел и печатницата.

Карл Маркс пише в своя Комунистически манифест, че едно от десетте неща, които трябва да направи успешната комунистическа революция, е да създаде централна банка. Той вижда, че частните банкери, които са основали Банк ъв Ингланд, са придобили централна власт над икономиката, и иска пролетариите да им подражават в това, или по-точно, елитните партийни членове, които действуват от името на пролетариата.

Маркс иска реформа на парите. Ленин също. Всяка група със специални интереси я иска. Парите са власт; контролът над парите е начин да получиш власт.

Политическа програма за християни

Обикновеният човек в църквата няма да запомни всички сложни аргументи на една поредица от книги като серията Библейски Инструкции. Въпреки това, всеки може да схване основните принципи на богоугодния обществен ред:

Когато един християнин започне да мисли за различните конкретни обществени, военни, политически, образователни или икономически проблеми, трябва да познава тези основни неща и след това да ги приложи в конкретната област на изследване. Това важи както за теорията на парите, така и за другите области.

Малка е надеждата да преустроим паричния ред само или основно чрез политическа реформа. Докато не започнем да ограничаваме държавата като политика, с подкрепата на широкото мнозинство от настоящите извратени облагодетелствувани от държавата, няма да видим основана на Библията парична реформа.

Дали хората доброволно ще се откажат от държавните облаги? Не и без морална промяна, ръководена от библейско познание (както в книгите от серията Библейски Инструкции), или не без почти революционна криза (Божието осъждение). Бог предпочита много повече моралната промяна и постоянното посвещение от страна на хората да налагат Неговите принципи във всяка област на живота. Тази и само тази е основата на избягването на осъждението на разрухата – военна, икономическа и може би дори медицинска (СПИН). Проклятията, описани във Второзаконие 28:15-68, могат да бъдат избегнати само чрез морална промяна.

Но Бог не е за подиграване. Промяната ще дойде. Може да дойде чрез икономическа разруха, което ще означава разрушаването на настоящата световна парична система. Тогава, от руините от нарушени договори, разбити надежди и разбити държавни пари ще се появи нещо по-добро, ако християните знаят какво да препоръчат и ако са в положение, в което ще бъдат чути.

Най-доброто нещо при библейските принципи за парите е, че държавата не трябва да прави много. Тя просто трябва да остави нещата сами на себе си. Група от банкови ревизори ще трябва да следи банките и други финансови институции да не създават пари чрез издаване на разновидности на необезпечените складови разписки, и само за това. Аз не призовавам за налагане отгоре надолу на "нов паричен ред.” Призовавам само за развитие отдолу нагоре на толкова парични алтернативи, колкото хората са способни да измислят и да приложат.

Твърде лесно . . . или твърде трудно?

Винаги е лесно да се определи една принципна програма. Не е лесно тя да се наложи. Това е проблемът: налагането на програма. Промяна на обществения ред отгоре надолу просто не е възможна. Хората се бунтуват. Те се научават как да мамят, как да развалят работата, как да се противят на системата. Държавата изразходва нарастващо количество от стопяващите се ресурси просто за да спечели минимално съгласие, да не говорим за активно съдействие.

Има само един начин да се постигне дългосрочна обществена реформа: да бъде убеден обикновеният гражданин в моралната правилност на даден общ подход към живота, както и в благословенията за придържане към този общ подход към живота. Затова Бог включва Второзаконие 28 в Своето слово: благословения и проклятия. Затова Той заповяда четенето на целия закон всеки седем години (Второзаконие 31:9-13): за да утвърди разбиране на хората на общите принципи на библейския закон и на казусните приложения във всекидневния живот.

Законът трябва да бъде достатъчно прост за да се разбира от обикновените хора и достатъчно всеобхватен за да се прилага от съдиите във всички спорове между хората. Библията дава такъв законов ред.

Успешната дългосрочна реформа на коя да е институция трябва да спечели разбирането и съдействието на тези, които са засегнати от нея. Тя трябва да остане проста. Също трябва да е приложима. Това, което трябва да разберем, е, че Божиите принципи са приложими. Те задоволяват еднакво желанията на моралния и на прагматичния човек, на теоретика и на практика.

Библейските принципи за парите са лесни за разбиране – много по-лесни за разбиране отколкото учебниците по теория на парите за средните училища. Все пак, учебниците се опитват да обяснят една морално извратена система от гледна точка на предполагаемите дългосрочни ползи, една контролирана от свръхбогатия елит система в името на демокрацията, и един двигател на инфлация в името на историческа парична стабилност. Те се опитват да ни кажат, че няма причина да се връщат дълговете, тъй като “ние ги дължим сами на себе си,” и освен това, Федералният Резерв винаги може да ги осребри.

В сравнение със задачата на икономистите, задачата на християнина е лесна. Всичко, което той трябва да говори, е една проста истина: "Не върши измама."

Ако сегашната система продължи

Можем да погледнем на неизбежните факти и да направим някои основни предположения:

Дълг

Световната планина от дългове безмилостно расте. Само един отговор е даден от ръководителите на Третия Свят, международните финансови организации, икономисти и финансови журналисти: дайте повече кредити. Прехвърляйте заемите. Направете по-лесни условията за изплащане. Накратко, отлагайте.

"Отлагайте" не е действуващ отговор. Това не е отговор. Половината от международния дълг от трилион долара е дължан на Западните банки от банкрутирали социалистически страни в Третия Свят, които нямат дори и намерение да върнат парите, нито пък имат средства за връщане, дори ако сърцата им не бяха зли. Те обвиняват нас за своите дългове, защото ние им дадохме пари да си купят наши продукти, които те пропиляха в кампании за строеж на социалистически пирамиди. Много лошо за вас, казват те. Глупавите гринговци пак загубиха. Но според тях Бог именно затова е направил гринговците, както е направил и овцете.

Инфлация

Банкрутът идва. Въпросите тогава са:

Повечето хора са в дългове. Повечето хора са по-загрижени да изкарат как да е настоящето, отколкото за бъдещето. Така че инфлацията е предпочитаното решение. Те не биват гонени от домовете си; те плащат дълговете си с пари без стойност. Може да нямат възможност да купят друга къща, нито децата им ще могат да го направят, но те запазват това, което имат.

Това е възглед за нулев растеж, краткосрочен, езически възглед за живота, но това е възгледът, който длъжниците искат. Такъв е светът, който инфлацията в края на краищата произвежда.

Затова ще имаме "криза чрез инфлация.”

Контрол върху цените и купонна система

За да се прикрият последствията от паричната инфлация – увеличаване на цените – държавата налага контрол върху цените (тоест контрол върху хората). Ще се появят дефицити в критични области на пазара: масово произвеждани стоки на конкурентни цени. Това означава, че хората ще бъдат принудени да отидат на черния пазар за да оцелеят (манипулираните чрез вина, изпълнени със страх хора се контролират по-лесно от държавата в други области), или ще преживеят намаляване на жизнения си стандарт (което ги прави още по-зависими от държавата).

Най-вероятно държавата ще наложи контрол върху цените.

Обобщение

За хората, които са в дълг, е трудно да призовават за край на инфлацията и постепенно намаляване на паричното предлагане. Те се страхуват да призовават за край на държавно налаганите (и митични) схеми за застраховане на банковите сметки. Страхуват се да не бъдат посетени от съдия-изпълнител. Накратко, ако сте в дългове, това ви пречи да воювате доброто войнствуване.

Но на практика всички християни са в дългове. Бизнесът им е в дългове. Затова не очаквам силна християнска подкрепа за предлаганите от мен реформи. Вместо това очаквам опистошително разрушаване на настоящата хуманистична парична система и на световната търговска система, основана на нея.

По вероятно е възстановяването да започне от развалините. Купете си златни и сребърни монети, някои основни инструменти, малко трайни потребителски стоки, малко сухи храни, освободете се от дълговете и се молете. Ако можете, излезте от високорискови населени области. Идва криза. Когато чековете от социални грижи вече не могат да купят нищо стойностно, къде ще живеете и какво ще произвеждате?