|
| |||||||
|
1СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ
През 1719 Даниел Дефо написва роман за човек, чийто кораб потъва, и който живее на пустинен остров в продължение на 28 години. Заглавието на романа е Робинзон Крузо. Икономистите обичат да използват Робинзон Крузо за свой пример, когато започват учебник по икономика за начинаещи. Защо? Защото в началото той е сам. Тогава можем да говорим за оскъдица и нейните икономически следствия в свят без парична икономика. Защо икономиката на Крузо няма пари? Защото това е свят без размяна (търговия) и разделение на труда. Крузо е изправен пред враждебен свят. По какъв начин той ще се справи с оскъдицата? Той има нужда от храна, дрехи и подслон. За негово щастие, той успява да вземе много от инструментите си от кораба; ако не ги беше взел, нямаше да преживее и 28 дни. Причината икономистите да използват Робинзон като пример е, че така не е нужно да започват с трудния проблем за разделението на труда и доброволната търговия. Едва когато икономистът е обяснил основното производство, спестяването и разпределението на времето и капитала, той може да ни представи и Петкан, местният съдружник. Това е също и стратегията на Дефо. В началото учебникарският Крузо трябва да реши кои са неговите най-големи приоритети. Какъв е редът на желанията му? Прясна вода, храна, подслон или облекло? Коя нужда се опитва да задоволи най-напред? Целият смисъл на примера е да покаже, че в свят с ограничени ресурси човек трябва да взема решения за това как да постигне целите си. Той не може да постигне всичките наведнъж. Трябва да реши какво трябва да направи – първо, второ и т.н. до 135-то и повече – и след това да сравни този списък с наличните ресурси, включително своите лични способности и време. Един ден може да бере ягоди. Но те не траят дълго, и освен това ще иска да има и нещо друго за храна. Може да се покатери на някое дърво и да си набере кокосови орехи, или може да отдели няколко часа да си направи нещо като прът за брулене, за да сваля от дърветата плодове или кокосови орехи. Но времето, което прекарва в намирането на подходящ прът, не може да се използва за катерене по дърветата и събиране на плода направо от тях. Идеята е, че той трябва да се откаже от доход (храна), за да може да отдели време да произведе или да открие капитал (прът). Той може да иска да лови риба. Това означава, че се нуждае от въдица, малко корда, кукичка, и може би малко стръв. Или се нуждае от мрежа. Но ако не ги намери готови (от корабния склад), той трябва да ги направи. Не може да е много капризен, иначе ще умре от недохранване преди да свърши проекта. Решения на борда Да кажем, че той има един куп вещи, които да вземе от кораба. Сглобил е груб и нестабилен сал, който може да използва да пренесе някои вещи на брега. Корабът бавно потъва, така че той има ограничено време. На хоризонта се задава буря. Той не е в състояние да отнесе всичко. Какво да вземе? Кое е най-ценно за него? Очевидно той взема решенията си от гледна точка на това, което мисли, че ще му е необходимо на острова. Опитва се да прецени кои инструменти ще са най-ценни в неговата нова среда. От негова гледна точка стойността на инструмента няма нищо общо с цената, която първоначално е струвал. Той би могъл да вземе изящен часовник, или скъп музикален инструмент, но най-вероятно няма да го стори. По-скоро той би избрал няколко не толкова скъпи ножове, огледало (за сигнализиране на минаващ кораб), буре (за събиране на дъждовна вода) и десетина други обикновени инструменти, които биха могли да са разликата между живота и смъртта. Накратко, стойността е субективна. Икономистът използва украсен език и казва, че Крузо приписва стойност на оскъдни ресурси. Той решава какво желае да постигне, и тогава изчислява за себе си стойността на всеки инструмент. С други думи стойността на инструмента е напълно зависима от стойността на очакваната му бъдеща производителност. Крузо мислено пресмята бъдещата стойност на очакваното бъдещо производство на всеки инструмент и тогава определя важността на всеки отделен инструмент според производителността му. Тогава той преценява колко време има до потъването на кораба, колко тежи всеки инструмент, колко голям е салът и колко развълнувано е морето. Според това той избира своята съвкупност от инструменти и други вещи. С други думи, той не гледа в миналото за да пресметне за себе си стойността на някой предмет; той гледа към бъдещето. Миналото си е отишло. Няма значение колко са стрували вещите първоначално, в момента те са ценни само от гледна точка на прихода (включително и душевния приход), който се очаква да произведат в бъдещето. Каквото и да са стрували в миналото то си е отишло завинаги. Било каквото било. Икономистът нарича това учение за потъналите разходи. В случая с кораба на Крузо точно това ще стане с тях: потънали. Ето защо той трябва да действува бързо, за да не изгуби всичко. На острова има обективни условия, различните инструменти също са обективни, но всичко е оценявано субективно от Крузо. Той си задава въпроса: “Каква стойност има този предмет за мен?” Оценката му е единствен определящ фактор за стойността на всеки предмет. Той може и да допусне грешки. Той може по-късно да оцени наново (припише наново) стойността на всеки предмет, когато по-добре разбира условията си на острова. По-късно може да реши, че е било по-добре да вземе някой друг предмет. Идеята е, че това, което има значение, са неговото решение и неговата преценка. Понеже той е напълно сам, единствено той определя стойността на всеки предмет. Той не си задава въпроса: "Колко пари струваше този предмет в миналото?” Вместо това той пита: "Какви ползи и блага ще произведе за мен в бъдещето?” Тогава той взема своите решения. Той разпределя оскъдни средства за производство. Разпределя някои за сала, а останалите оставя на потъващия кораб. Натоварва най-първостепенните по важност за него предмети на своя сал и ги отнася на брега. Функцията на парите Какво общо имат парите с всичко това? Абсолютно нищо. Крузо не използва пари. Той просто прави мислени преценки за стойността на нещо според това, което очаква да произведе за него в бъдещето. Ако това, което даден предмет произведе за него, не би било ценно в бъдещето, то няма да е ценно и днес. Той не си задава въпроса: "Чудя се колко пари е струвало всичко това преди да е било натоварено на кораба?” Той не би си задавал такъв въпрос, освен ако не очаква да бъде спасен много скоро, което би му дало възможност да продаде отново дадения предмет. Какво го е грижа цената на някой предмет в миналото? Всичко, което има значение, е какви действителни ползи (непарични приходи) ще произведе предметът за него в бъдещето. Да предположим, че той наистина има малка надежда да бъде спасен. Корабът потъва. Салът му е почти под водата. Бурята идва. Той трябва бързо да отиде на брега. Тъкмо като слиза от кораба на сала си спомня, че е чувал слух, че капитанът на кораба притежава сандъче пълно със златни монети. Дали Крузо ще се върне в капитанската каюта, за да се опита да намери това сандъче? Дори да имаше достатъчно време и да знаеше точно къде се намира, би ли го довлачил до ръба на кораба и би ли се опитал да го натовари на сала? Ще изхвърли ли в океана инструментите за да направи място за сандъчето със златни монети? Очевидно не. Но парите са богатство, нали? Златото е пари. Защо той няма да пожертва няколко евтини ножа и съдове за да увеличи богатството си (парите)? Отговорът е прост: в среда от само един човек парите не могат да съществуват. Те не служат за нищо. Крузо знае, че златото тежи. То измества инструментите. Натежава на сала. То не е само безполезно; то е пречка. Стойността на парите се определя от очакването на тези, които я пресмятат, за ползите от това, което парите ще направят за тях в бъдещето. Сам човек на пустинен остров не може да има високо мнение за това, което парите ще направят за него в бъдещето. Ако остане сам до края на живота си, парите няма да му служат за нищо. Така че в този случай стойността на парите е нула. Йосиф в Египет Нека да вземем един истински исторически пример, времето на големия глад в Египет. Йосиф беше предупредил Фараона за идващия глад и в продължение на седем години пратениците на Фараона събираха една пета от жътвата и я складираха в хамбари. Тогава дойде гладът. Реколтата изчезна. Хората от съседен Ханаан също страдаха. Никой нямаше достатъчно храна. "И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха и Йосиф донесе парите в Фараоновия дом. И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките Египтяни дойдоха при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе понеже се свършиха парите ни" (Бит. 47:14-15)? Какво имаха предвид с "парите се свършиха"? Те просто казаха, че в сравнение със стойността на животворното жито парите не струват нищо. Защо човек, който е изправен пред гладна смърт, ще иска да даде остатъците си от запасите от жито, за да получи пари? Каква полза ще има от парите? Той иска живот, не пари, а житото предлага живот. Тъй като парите "свършиха," те паднаха почти до нулево равнище на стойност. По този начин за да си купят храна, хората бяха принудени да изхарчат всичките си пари. Сега те бяха без храна и без пари. "А Йосиф рече: ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. И тъй докарваха добитъка си на Йосифа; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, чердите и ослите им; и тъка през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкият им добитък" (Бит. 47:16-17). Бяха ли глупави египтяните? В края на краищата целият добитък и конете бяха полезни. Но животните ядат зърно. Зърното беше твърде скъпоценно през времето на глада, за да се хранят с него животни. Цялата стойност на животните е в това колко храна могат да произведат, а в Египет месото не трае много време. Мъртви животни в пустинна страна не остават ценни за дълго време. Защо да не се продадат животните за зърно, което устоява на горещините? Единствената причина Фараонът да има някаква полза от животните и от парите е, че той знаеше, че има достатъчно храна за да преживее глада. Той знаеше, че гладът ще свърши. По този начин той ще бъде собственик на цялото богатство на Египет на края на глада. Размяната беше добра сделка за него, но само защото той имаше храната, армията, за да я защитава, освен това той притежаваше, както вярваше, точно знание за това, кога ще свърши глада. Йосиф му беше казал, че ще трае седем години. Понеже имаше излишък от зърно, стигащ му не само за простото оцеляване, и понеже имаше "вътрешна информация" за продължителността на глада, парите и добитъкът бяха ценни за Фараона, въпреки че не бяха такива за хората. Така доброволната размяна беше изгодна и за двете страни. Фараонът се отказа от зърно заради стоки, които могат отново да станат ценни в бъдещето. Египтяните се отказаха от стоки с много малка сегашна стойност за тях, за да получат абсолютно жизнено необходима стока. Всяка страна дава нещо по-малко ценно в размяна за нещо по-ценно. Всяка страна подобрява своета икономическо положение. Следователно всяка страна печели от сделката. Забележете, че тук не се занимаваме с някаква така наречена "равностойност на размяната.” Тази теория казва, че хората си разменят стоки само когато те са с равна стойност. Вярно е, че на пазара може да са на еднаква цена, но те не са с еднаква стойност в умовете на търговците. Това, с което се срещаме винаги в случаите на доброволна размяна, е неравностойността на размяната. Един човек желае да притежава това, което друг има повече, отколкото иска да запази за себе си. Тъй като всеки човек оценява като по-ценно това, което другият има, осъществява се доброволна размяна. Парите в Египет се обезцениха. Всъщност, зърното стана новата форма на пари, въпреки че Библията не го казва изрично. Това, което казва, е, че всеки е желал да продаде това, което е с бивша стойност, за да купи храна. Но ако някой предмет е нещо, което всички желаят, тогава можем да кажем, че той истинските пари. Свойствата на парите Защо зърното би служило за пари? Защото има петте основни характеристики, които трябва да притежават всички видове пари:
Обикновено зърното не функционира като пари. Защо? Поради характеристика номер пет. Обикновено шиник зърно не притежава висока стойност, поне не в сравнение с шиник с диаманти, или шиник със златни монети. Купувачът си мисли: "Има още много там откъдето идва това." Обикновено той е прав; наистина има много повече зърно там, откъдето то идва. Но не и по време на глад. Защо делимост? Защото вие имате нужда да оценявате нещата. Пет унции от това за чисто ново от онова. Само три унции за втора ръка онова. И купувачът, и продавачът трябва да са способни да осъществят сделката. Продавачът на използваното "онова" може да желае да отиде и да закупи още три използвани от "онова,” за да остане в бизнеса с “онова,” така че по някакъв начин той се нуждае да отдели прихода от общата продажба. Това означава делимост: унции, число с нули на къс хартия или каквото и да е друго. Преносимостта е очевидна. Тя не е задължително изискване. Четох, че южно-тихоокеанското островно общество Яп използва огромни камъни като пари. Те са твърде големи за да се местят. Но са знак за благосъстояние и хората желаят да дават вещи и услуги за да ги закупят. Всъщност това, което се разменя, са някакви удостоверения за собственост. Обикновено предпочитаме нещо по-малко от огромни камъни. Когато отиваме на пазара, желаем да носим своите пари със себе си. Ако те не могат да се носят лесно, те вероятно няма да служат като пари. Трайността също е важна. Ако сте предпочели парична единица, която се износва бързо или гние, трябва непрекъснато да я подновявате. Това означава проблеми. Буре прясна риба в свят без хладилници няма да служи като пари. Но има изключение на правилото за трайността. Цигарите не са трайни както метала, но са функционирали като пари във всеки съвременен лагер за военопленници. Високата им стойност за единица тегло и обем преодоляват фактора на малката трайност. Освен това те остават оскъдни: хората продължават да пушат своя капитал. Разпознаваемостта е решаваща ако ще убеждавате някой да търгува с вас. Ако не вижда, че това са добри, стари познати пари, няма да рискува да ви даде собственост върху това, което се опитвате да закупите. Ако му отнема много време да проучва дали това са истински пари или не, това изяжда ценно за всички време. Проучванията също не са безплатни. Така че цената на размяната се вдига. Хората по-скоро ще търгуват с по-познати пари. Така е по-евтино, по-бързо и по-сигурно. Така това, което ние казваме, е, че всеки предмет, който притежава тези пет характеристики в една или друго степен, има потенциал да служи на обществото като пари. Исторически като пари са служили някои много странни неща: морски черупки, мечешки нокти, добитък, сол, късчета хартия с нарисувани върху тях образи на политици и дори жени. (Проблемът при жените е факторът делимост: половин жена е по-лошо от никаква жена.) Парите като обществен продукт Вече видяхме, че Робинзон Крузо няма нужда от пари на своя остров. От там отидохме в древния Египет и открихме, че обществото първоначално се е нуждаело от пари, но когато гладът се стоварва, старата форма на пари “изчезва,” като престава да служи за пари. Може би зърното надделява като нови пари. Или може би нищо не замества парите. Би трябвало тези примери да ни дадат някаква първоначална представа за това какво са парите и как действуват те. Те се използват за размяна. Тъй като Робинзон Крузо е съвсем сам, той няма нужда от пари. Той не се опитва да прави някаква доброволна размяна. Подобно, в общество, което едва преживява и където почти всеки е земеделец, няма да има причина за съществуването на пари. Никой вече не купува и не продава за пари. Да търгуваш със зърно е да търгуваш с живот. Всички държат за себе си всяко парченце храна, което отглеждат, и никой не търгува. Те могат да си разменят стоки и услуги направо, но вече не търгуват с пари. Това показва много малък размер на търговия. Така широкоразпространената търговия се прекратява. Когато това се случи, парите “изчезват.” Те умират. Те вече не служат на обществото, затова отпадат от употреба докато кризата свърши. Ако хората не търгуват, те не могат да специализират в производството. В случая с Египет богатият народ остана беден. Фараонът стана богат и хората в Египет оцеляха, но на много висока цена: загубата на тяхната свобода. Те продадоха себе си в робство за да си купят храна, защото продадоха земята си и наследството на децата си на Фараона (Битие 47:19-23). Това е бедност в пълния смисъл на думата. Но преживяха глада. Те откупиха живота си. Защо съществуват парите? Защото служат добре на хората. Ако хората желаят да увеличат своето лично богатство чрез даване на по-малко ценни (за тях) неща за да купят други по-ценни (за тях), те се нуждаят от търговски партньори. Ако имам само добитък за продан и човекът, на когото искам да продавам, не желае добитък, а брадва, ще трябва да намеря някой, който ще размени брадва за моя добитък, и тогава да се опитам да намеря човека, който иска брадвата. Надявам се и се моля той да не е купил междувременно брадва от някой друг. Но който има желание, намира начин. Където има нужда в обществото, хората имат стимул да намерят начин да я задоволят. Когато хората търгуват един с друг, те доброволно започват да търсят желани от всички предмети за да ги съхранят "за черни дни.” Те продават своите излишни стоки и услуги за желаната от всички стока. Защо? Защото предполагат, че хората ще искат още от тази стока утре и през следващата седмица. Така че, ако складират количество от нея, ще могат да намерят хора, които по-късно ще искат да им продадат всякакви стоки и услуги. Всъщност собственикът на тази стока ще може следващата седмица да си промени решението за това, което иска да купи и все още ще е способен да си го купи. Накратко и най-съществено, парите са най-търгуваната стока в дадено общество. Това е най-доброто определение за пари, което икономистите могат да предложат. Библията казва, че парите изчезнаха, когато в Египет старата форма на пари не е била вече продаваема. “Изчезнали” пари е същото като "непродаваеми" пари. Но няма такова нещо като непродаваеми пари. Ако не се продават, значи никой не ги търси. Ако никой не ги иска, значи повече не са пари. Парите ни позволяват да си променяме решенията евтино. Те ни дават възможност да правим грешки относно това, което ни е необходимо или желано, и после да си поправяме грешките. Парите увеличават броя на хората, които биха желали да ни продадат това, което искаме. Колкото повече хора желаят пари, толкова повече хора ще има, с които да търгуваме. Нещо повече, парите позволяват на хората да установят общи цени за повечето стоки и услуги. Няма да е необходимо вече да пресмятам колко брадви ще купят колко обувки, и след това да сравнявам обувките с добитъка, овцете с брадвите и т.н. Всичко, което трябва да направя, е да проверя във вестника и да видя всичките неща, които мога да си купя с пари. Така всички вземаме по-добри решения, защото можем да пресмятаме по-ефективно. Без пари можем да постигнем само първобитна икономика, защото става много трудно пресмятането на цената на едно нещо, да не говорим на всичко. Всъщност можем да определим думата "първобитен" като “общество без развита парична система.” Парите увеличават разделението на труда. Те правят по-големи възможностите ни да купуваме и да продаваме. Следователно те увеличават нашето богатство и свободата ни на действие. Те насърчават икономическия растеж. И което е най-интересно, не е необходимо държавата да ги произвежда, за да се постигне всичко това. Те са продукт на индивидуално икономическо действие, а не на правителствено узаконяване. Обобщение Робинзон Крузо не е имал нужда от пари (освен може би когато Петкан се появява), защото е нямало с кого да търгува. Трябвало е да прави преки изчисления. "Аз искам най-много това, второ от това, а онова трето" и т.н. Той пресмята в смисъла на първо, второ, трето, а не в десет единици, седем единици, пет единици и пр. Нямал е единици в мислите си, така че не е могъл да ги използва за да прави сравнение. В Египет парите изчезнаха, защото всеки искаше едно и също нещо, зърно, а никой освен Фараона не искаше да продава зърно. Търговията или спря или спадна рязко. Парите престанаха да служат като средство за търговия. Гладът направи хората бедни и тъй като търговията намаля, те станаха още по-бедни. Разделението на труда се срути. Това означава, че специализацията на производството се срути. Парите са обществено явление. Те се появяват, защото хората започват да осъзнават, че даден разпространен предмет в обществото е универсално търсен. Тогава те продават своите стоки и услуги, за да се сдобият с тази търсена стока. Те я складират, защото очакват за нея другите да им продадат в бъдещето това, от което се нуждаят. Както в случая с Робинзон Крузо на борда на кораба, хората желаят да притежават това, което ще им осигури приход (стоки и услуги) в бъдещето. Хората вземат решения по отношение на настоящето и на бъдещето. Миналото е отминало безвъзвратно. Парите предлагат на хората най-големият брой от възможности за бъдещето, така че те продават стоки и услуги в настоящето за да купят пари. Принципите, определящи стойността на парите, са следните:
|
| Copyright © 1986 Gary North превод Copyright © 2000 Радослава Петкова, Dominion 777 |