Започваме със заявлението, че въпросът относно златото е всъщност въпрос относно Бога. Има ли върховен и абсолютен ред, и дали Божият върховен закон установява неизбежен ред по отношение на всяка област, така че нарушението на този закон да довежда до обществени наказания и разруха? Или хуманизмът е истина и единствената стойност е човекът и неговите желания, неговото удоволствие в потреблението, показността и себеизявата? Паричната криза издава обществена криза.

Онези, които се противопоставят на социалистическата икономика, по необходимост трябва да имат стабилна парична политика. Но стабилната парична политика се намира в рамките на абсолютен закон, в основната презумпция за върховния и абсолютен Бог, Чийто правен ред управлява цялата действителност. Без тази вяра, на консервативната икономика й липсва последователността на привържениците на икономиката на тоталната държава. Паричната политика на социализма в крайна сметка отразява последователна вяра във върховенството и автономността на човека и неговата способност да създава по своя воля свой собствен закон, пари и свят. Тук както и навсякъде въпросът е просто този: кой е Бог? Ако Господ е Бог, тогава да го следваме. Но ако Ваал е бог, тогава Ваал трябва да бъде следван. Не е без значение, че парите в САЩ, още от дните на Гражданската война, носят надписа "В Бога уповаваме."

Р. Дж. Ръшдуни*

ВЪВЕДЕНИЕ

Това е книга за парите, предмет, който се надсмива на анализите на професионалните икономисти откакто има професионални икономисти. В същото време, това е въпрос, за който най-незапознатите хора мислят, че имат отговори. Много често най-незапознатите хора са професионални икономисти.

Ще ви дам един пример. През есента на 1985 предложих на един статистически сътрудник на американски конгресмен да проведе бързо проучване на мексиканското песо. Смятах, че рязкото увеличение на налични американски долари в обръщение през 1982-1985 може да се обясни с това, че мексиканци обменят песо за долари в Мексико. По времето, когато той започна своето проучване, песото се продаваше за около 250 за долар. Предложих му да попита щатен икономист от Федералния Резерв, нашата централна банка, дали смята, че мексиканците натрупват долари в наличност. Подозирах, че мексиканските граждани използват американския долар като заместител на девалвиращото песо.

Той ми позвъни няколко дни по-късно. Двама щатни икономисти, единият от които специалист по мексиканска икономика, му казали, че е твърде невероятно мексиканците да натрупват долари, защото те можели да ги занесат до местните си банки, да ги обменят за песо и банката да им плати лихви в песо.

След една седмица песото падна до 500 за долар. По този начин всеки, който беше последвал съвета на експерт-икономистите, беше загубил половината от капитала си. От друга страна, тези, които бяха купили долари в наличност със своите песо и никога не са минавали близо край банка, бяха удвоили парите си (в песо). Накратко, много от необразованите мексикански селяни знаят повече за практическата икономика в инфлационни условия отколкото икономистите на Федералния Резерв. Някак си това откритие не ме изненада.

Няколко месеца по-късно във вестниците се появи съобщение за видимото изчезване на налични американски долари. В него се казваше, че икономистите на Федералния Резерв сега считат, че хората от чужди държави използват американски доларови банкноти вместо техните девалвиращи национални валути. До тук за последователните възгледи на икономистите. Те просто нямат единно мнение за нищо, освен за нуждата да се плаща на икономисти.

Кризата, пред която сме изправени

Ние наближаваме дългова криза. Тя е международна. Всяка индустриална нация на земята е пред криза, която може да надмине многократно кризата от 30-те. Банките на земята изпълниха призива на политиците и дадоха на заем стотици милиарди долари и други валути на "развиващите се страни.” Политиците искаха от тях това, защото на избирателите им омръзна да изпращат държавна чуждестранна помощ на тези изоставащи социалистически диктатури и племенни деспотства. Започвайки през 70-те, банкерите раздадоха стотици милиарди долари от парите на вложителите.

Резултатът във всеки случай е следният: парите ги няма. Деспотите си купиха това, което искаха, и си заделиха стотици милиони и дори милиарди в швейцарски банки. (В началото на 1986 швейцарското правителство замрази банковите сметки на сваления филипински президент Маркос, след като се пусна слухът, че той щял да изтегли "своите" пари от швейцарските банки.) Правителствата построиха градове (класическият пример е Бразилия), електроцентрали и стоманолеярни заводи – никое от които не произвежда печалба. Парите се изхарчиха, пирамидите се построиха, и сега западните банки стоят на върха на планина от дългови полици, които никога няма да бъдат изплатени, поне не с пари, които имат някаква стойност.

Това означава, че вие и аз стоим на върха на тези тези дългови полици, защото това, което идиотите банкери раздадоха, беше нашето икономическо бъдеще. Но това е отчасти наша вина; ние им се доверявахме в продължение на много години.

Няма изход. Заемите са невъзвръщаеми. Ще последват неустойки. Практическите въпроси в прогнозите, на които трябва да отговорим, са следните: Колко скоро ще дойдат проблемите? Какви проблеми ще бъдат те?

Тази книга задава друг въпрос: Какви нарушения на библейските принципи е извършил Западът, които са ни довели до това положение? Тя също задава и този въпрос: Какво трябва да изградим върху развалините на настоящата система след нейното срутване?

Библейски алтернативи

Има библейски алтернативи. Ako ги бяхме възприели преди 500 години, или преди 100 години, или дори преди 50 години, нямаше да сме изправени пред тази парична криза. Но ние не ги възприехме, така че сега сме изправени пред нея.

Професионалните икономисти не приемат сериозно библейските отговори. Те няма да приемат и тази книга сериозно. Но ние 200 години сме слушали професионалните икономисти, и какво можем да покажем? Къде те са представили проста, принципна и ясна програма за дългосрочна икономическа стабилност? Къде са постигнали някакво съгласие за това, което трябва да се направи? Никъде. Където има пет икономисти, ще има поне шест мнения.

Професионалните теолози, които вярват в Библията като непогрешимо Божие слово, също не приемат сериозно библейските отговори. Те не гледат на Библията като на книга, която предлага обществени, политически и икономически инструкции. В продължение на повече от век те не се грижат за основните обществени въпроси.

Тогава защо смятам, че знам нещата, които Библията ни казва да направим, когато атеистичните икономисти и теолозите, които ни казват "да не се занимаваме със социални въпроси," са съгласни, че Библията не ни предлага никакви конкретни инструкции? Защото приемам сериозно Стария Завет. Икономистите и теолозите на "нека просто да проповядваме Исус" не го правят.

Когато кризата дойде – и тя наистина ще дойде – християните трябва да бъдат на ръководни постове, готови с точни отговори за това как и защо е дошла кризата, и какво Библията ни казва да направим, за да се възстановим от нея и да не позволяваме да ни удря отново. Това означава, че християните трябва да разбират библейските инструкции за всяка област на живота. Една от тези области е паричната политика.

Принципите на честните пари не са трудни за изучаване. От друга страна, прилагането им ще е свързано със значителна социална цена, но нищо не може да се сравни с това, през което Западът ще премине, ако ние християните не свършим работата и ако държавата не започне да налага Божия закон. Ако не преустроим сегашната банкова система само защото всеки отказва да плати необходимата социална цена, в крайна сметка ще платим много по-висока цена. Християните трябва да са готови да последват предупреждението на Исус за пресмятането на разходите:

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първом да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват, "Този човек почна да гради, но не можа да доизкара" (Лука 14:28-30).