9

ЗАКРИЛА НА ЛИЦЕНЗИРАНИ ФАЛШИФИКАТОРИ

Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си (Левит 19:15).

Разкрити са трима фалшификатори. Първият е човек от средната класа, който притежава евтина офсетова печатница. Той е отпечатал 500 20-доларови банкноти и ги е въвел в обръщение.

Вторият е държавен чиновник в САЩ. Той работи за Монетното Бюро. Той е отпечатал милиони 20-доларови банкноти и правителството ги е въвело в обръщение.

Третият е председател на борда на мулти-милиардна банка в Ню Йорк. Неговата банка е заела милиарди долари от частичен банков резерв на мексиканската държавна петролна компания Пемекс. Цената на петрола спада, така че Пемекс не може да си плати дълговете.

Какво става с тримата фалшификатори? Първият е обвинен за фалшифициране и е изпратен в затвора. Вторият работи до 65-годишна възраст и след това се пенсионира.

Но какво става с третия човек, председателя на борда? Ето това е интересно. Третият отива в националната централна банка, Федералният Резерв, която на свой ред се обажда на мексиканското правителство, което незабавно отпечатва мексикански облигации за 25 млн долара, които след това са купени от Федералния Резерв с електронни пари, създадени от нищо. Тогава тези мексикански облигации стават част от "законовия резерв,” който предполагаемо е основата на паричната система на САЩ. (Това е узаконено в известния Закон за паричния контрол от 1980, срещу който гласуваха само 13 конгресмени).

Мексиканското правителство изпраща парите на Пемекс, който след това изпраща 25 млн долара за да плати лихвата за тримесечието на банката в Ню Йорк. Пемекс плаща на банката такса за “просрочване” на заема. След три месеца идва падежът на други 25 млн долара. Председателят на банката в Ню Йорк получава поздравленията на борда на директорите на банката и може би дори и премия за своето блестящо отлагане на кризата на банката с още три месеца.

Тези 25 млн долара се умножават чрез системата на частичен банков резерв на САЩ, създавайки милиони нови долари в търговията, една малка вълна на инфлация.

Този сценарий би могъл наистина да се осъществи според законите на САЩ. Тази система справедлива ли е? Бихте ли казали, че този закон не облагодетелствува нито силния, нито бедния?

Системата на Федералния Резерв

В късния ноември на 1910 (вероятно 22 ноември) частен вагон, носещ някои от водещите банкери на нацията и един сенатор, потегля от гара Хоубоукън, Ню Джърси, и се насочва към Джорджия. Крайната им цел: Джекил Айлънд, който е собственост на някои от най-богатите хора в света като ловен клуб. Членството в този клуб се придобива само по наследство.

Във влака е сенатор Нелсън Олдрич, по майчина линия дядо на Нелсон Олдрич Рокфелер. Там са също: Хенри П. Дейвидсън, старши съдружник в могъщата банкова фирма J. P. Morgan Co., Бенджамин Стронг, (друг служител на Морган) и един европейски експерт в банковото дело, Паул Варбург. Присъствуват също представители на две големи банкови фирми в Ню Йорк.

На събралите се по гарата репортери не се казва нищо, освен че мъжете отиват на лов на патици. Шест години по-късно Бърти Форбс, човекът, който създава списанието Forbes, съобщава накратко за срещата и повечето хора остават с впечатление, че цялата история е просто измислица. След 1916 е писано много малко за това. (Може би най-подробното описание е в глава 24 на доста благосклонната биография, Нелсън У. Олдрич от Натаниъл Стивънсън [Nathaniel W. Stephenson, Nelson W. Aldrich, Scribner's Sons, 1930; преиздадена от Kennikat Press, 1971.])

На това тайно събиране тези мъже оформят това, което става Федералния Резерв, централната банка на САЩ.

На връщане биват посрещнати от репортери на гара Брунсуик, Джорджия. Дейвидсън отива да се срещне с тях и когато се връща, казва на групата, че "те няма да ни издадат.” Те никога не го правят. Пресата никога не отбелязва тази среща.

Сенаторът Олдрич, републиканец, е политическият посредник. Неговият биограф Стивънсън разкрива тази информация;

По какъв начин ще бъде контролирана Банката на Резерва? Опитът от нашата ранна история с двете банки на САЩ ни кара да бъдем внимателни. Житейският опит се изразява в безусловния отговор на Олдрич: Банката трябва да бъде пазена настрани от политиката. Не трябва да бъде контролирана от Конгреса. Правителството трябва да бъде представено в борда на директорите, трябва да има пълно знание за всички дела на Банката, но мнозинството от директорите трябва да се избират, пряко или непряко, от членовете на асоциацията (р. 379)

На републиканеца Олдрич не се отдава да прокара своята версия за централната банка през Конгреса през 1911 и 1912, но президентът демократ Уудроу Уилсън прокарва много подобна версия през декември 1913. Така в годината на данъка върху доходите се ражда също и Системата на Федералния Резерв, централната банка на нашата нация.

Голяма банкова застрахователна компания

Федералният Резерв е най-могъщата застрахователна компания в Съединените Щати, а може би и в света. Нейната функция е да контролира паричното предлагане в САЩ, увеличавайки или (едва ли някога) намалявайки по свое решение общото парично предлагане. Създадена е, както обещават основателите, за да премахне "паниката,” които са били наричани в онези дни рецесиите и депресиите. Резултатът е:

“Паниката” от 1920-21
Депресията от 1929-39
Рецесията от 1953-54
Рецесията от 1957-58
Рецесията от 1969-70
Рецесията от 1975-76
Рецесията от 1980-82

Казват ни, че той е създаден за да предложи т.нар. "еластични пари" за да задоволява сезонните нужди на бизнеса. Тези "еластични пари" достигнаха до стотици милиарди и дори повече.

Истинската цел на създаването на банката беше да предотврати фалита на коя да е голяма търговска банка в Ню Йорк и на други големи банки в страната. Само една голяма банка в САЩ фалира по времето на Голямата депресия, частната търговска банка с официалното име Банка на Съединените Щати. Но над 9000 малки банки прекратиха плащанията.

Дори в случая с Банката на Съединените Щати можем да видим намесата на големите банки. Тази банка е финансирана главно от малки търговци, особено еврейски търговци. Не е била "вътрешна" банка. Банките на Клиринговата къща, състояща се от големите Ню Йоркски банки, в началото обещават да позволят на разклатената банка да се слее с по-платежоспособни институции, но в последния момент се отказват от даването на гаранция допускайки обсадената от хора банка да претърпи още по-бърза изчерпване. Това създава вълна от изтегляния при другите банки. Накрая, през декември 1930 щатът Ню Йорк я закри, за да предотврати пълен банкрут. В края на краищата тя изплати над 83% от задълженията си при ликвидацията на активите си. Може поне да се зададе въпросът за причините за отказа на клиринговите банки да й помогнат в този кризисен момент. Дали са се страхували от нейния пълен фалит? Или просто премаахнаха "нетрадиционен,” по-спекулативен конкурент, който бе спечелил от възхода през 1924-29?

След като е премахнат този конкурент, няма повече провали на големи банки до края на депресията.

Във всеки случай този фалит посочва Ахилесовата пета на частичния банков резерв: парите са "инвестирани дългосрочно" в дългосрочни ипотеки, а задълженията на банката са краткосрочни, изплащане при поискване. Но парите са заминали. Такава е действителността на издаването на повече разписки за краткосрочни пари, отколкото има краткосрочни пари в резерв.

Федералният Резерв също е създаден да осигурява средства за предотвратяване на разпространяването на банковата паника върху големите банки. Ключовият израз е “осигурява средства" – синоним на създавам инфлация.

Банката на Федералния Резерв е частна корпорация, чиито дялове на собственост са държани от банките членове. Тя изглежда като обществена, тъй като президентът на САЩ назначава членовете на борда на управителите на Федералния Резерв, но директорите на дванадесетте регионални банки на Федералния Резерв, и особено на мощната Банка на Федералния Резерв в Ню Йорк, не са назначавани от никое политическо тяло. Има девет директори във всяка регионална банка на Федералния Резерв; шестима се назначават от местните банкери, а трима от Борда на Управителите на Системата на Федералния Резерв.

Може ли правителството да каже на Федералния Резерв какво да прави? Ако конгресът и президентът имат съгласие за това, което трябва да се прави – да. Ако има несъгласие относно паричната политика – и обикновено е така – тогава Федералният Резерв прави това, което желае. Произходът на Федералния Резерв показва, че той прави това, което големите мултинационални банки желаят. Това, което искат Белият дом и Сенатската комисия за банковото регулиране, обикновено е неясно, а мнозинството от членовете едва ли знаят какво е това централна банка, да не говорим как действува, или – чудо на чудесата – кой всъщност я притежава. Те дори не питат. Това се смята за "лошо поведение,” нарушение на етикета. Знам това от опит. Служил съм като помощник при конгресмен, който беше член на Банковата комисия на Конгреса.

Превръщането на дълга в пари

Това е изобретение на съвременния свят. Държавата се нуждае от пари. Тя се страхува от недоволство ако повиши данъците. Не е в състояние да плаща по-голяма лихва, така че не може да вземе на заем пари от обществото. Затова отива в централната банка и казва: “Купете дълговите удостоверения на хазната.”

Хазната създава дългови удостоверения (обикновено компютърно генерирани: задължения). Централната банка ги купува, като създава други къмпютърни данни: пари. Става размяна на компютърни сигнали.

Така държавата превръща в пари част от дълга си. Тя още в началото плаща по-нисък процент на централната банка отколкото би трябвало да плати, ако отиде на свободния пазар и се конкурира за заеми.

Какво е лошото тук? Кой е ощетен? Притежателите на пари са ощетени. Централната банка създава резервни активи, когато купува държавни облигации. Тогава тези пари се използват от държавата за да закупи каквото желае (предимно гласоподаватели). Тези нови пари минават през икономиката. Ако банковата система е система с частичен резерв, парите се умножават още много пъти. Това е процес на законно фалшифициране, който ние наричаме инфлация.

Държавата никога не получава нещо за нищо. Това означава, че вие и аз също няма да получим нещо за нищо. По-вероятно е да получим нищо за нещо. Ще получим по-високи цени, по-високи дългосрочни лихви и след това рецесия. Ще преминем през цикъл възход-криза, който инфлационните пари са създали.

Превръщането на дълг в пари е най-лесният път за държавата, тоест най-лесният начин да конфискува нашия капитал.

Най-доброто решение: никакви държавни дългове. Не бъди задължен на никого с нищо, включително и като данъкоплатец.

Когато Федералният Резерв изкупи някой актив (повечето от активите се състоят от 90-дневни американски облигации), той създава пари. Но той купува облигациите от една облагодетелствувана група от 20 големи банки и финансови къщи, които работят с американски ценни книжа и на свой ред вземат комисионна от всяка сделка. (Процесът е описан в една брошура, разпространявана безплатно от Банка на Федералния Резерв в Ню Йорк, Open Market Operations. Можете да я поръчате от 33 Liberty Str, Ню Йорк, NY 10045.)

На 21 ноември 1985, ден по-рано от 75-годишнината от заминаването на онзи влак от гара Хоубоукън, Банка Ню Йорк, частна търговска банка, преживя компютърен провал. Този ден тя беше закупила 22.6 милиарда долара в американски държавни ценни книжа от други банки и финансови къщи, за да бъдат изпратени към Федералния Резерв. Заявките за продажби дошли, но банката още не била изпратила парите, когато компютърната система се "срутила.” Федералният Резерв е трябвало да даде заем на тази банка от 22.6 милиарда долара до края на седмицата, за да покрие плащанията, които е дължала на другите банки и на финансовите къщи. Федералният Резерв плаща директно на другите банки. (Банката е трябвало да плати на Федералния Резерв лихва за една седмица за парите, която възлизала на няколко милиона долара. Някаква си компютърна грешка!)

Мислите ли, че вашата местна банка би могла да получи спасителен заем от 22.6 милиарда долара?

Въпрос: Защо Федералният Резерв не изкупува пряко тези облигации? Отговор: защото това няма да създава комисионни за облагодетелствуваните 20 банки.

Държавата позволява на централната банка, която по закон е частна организация, да манипулира паричното предлагане в Съединените Щати. Във всяка нация централната банка притежава тази власт. Защо правителствата търпят това? Защото винаги се нуждаят от пари. Централните банки служат като "заемодател в краен случай" за държавата.

Държавата плаща лихви върху сметките на хазната, държани от Федералния Резерв. Днес това възлиза на около 15 милиарда долара годишно. На края на годината Федералният Резерв изпраща обратно около 85% от тези пари на хазната. Запазва 15% за "обработка." (Например това плаща всички сделки по осребряване на чекове в Съединените Щати.)

Декларацията за независимостта на Федералния Резерв

Федералният Резерв никога не е била проверяван от никоя агенция на правителството на САЩ. Служителите му се съпротивяват на всеки опит на някой конгресмен или сенатор да наложи проверка чрез Сметната Палата.

Бордът на Федералния Резерв се събира на няколко месеца, за да определя икономическата политика на САЩ. В продължение на 45 дни никаква информация не може да бъде съобщена на никого, включително и на президента на Съединените Щати. Федералният Резерв казва така и Конгресът не отправя предизвикателство срещу това безочие. Едно време те бяха 90 дни, но Конгресът притисна Федералния Резерв да ускори времето на докладите. Председателят на Федералния Резерв Пол Волкър силно протестира. Той каза, че такова изтичане на информация препятствува възможността на Федералния Резерв да взема решения.

Паричното предлагане в САЩ се управлява напълно от решенията на Борда на управителите на Системата на Федералния Резерв. Федералният Резерв установява "изискванията за резерв" на търговските банки (10% или 5% или колкото и да е, в зависимост от това къде се намира банката и дали е разплащателна или спестовна сметка). Федералният Резерв купува или продава американски съкровищни облигации (дългови удостоверения на правителството на САЩ.) Когато Федералният Резерв купува, той увеличава паричното предлагане (умножавайки го чрез частичния резерв). Когато продава, намалява паричното предлагане (стопявайки го със същия умножителен фактор).

Но той никога не продава за повече от няколко седмици. Почти винаги купува. Почти винаги създава инфлация.

Така американският икономически цикъл ("възход-криза") се управлява от шепа хора, които не са контролирани пряко от президента или от Конгреса, освен в редките случаи, когато законодателната и изпълнителната власт са в пълно съгласие и наложат решението си на Федералния Резерв.

О да, забравих да спомена, че Федералният Резерв притежава целия златен резерв на САЩ. По закон няма златен резерв на “Съединените Щати.” Има само златен резерв на Федералния Резерв. Съхранява се не във Форт Нокс, Кентъки, а на 33 Liberty Str., New York City, New York, централата на Федералния Резерв. След 1914 правителството на САЩ е продало всичкото си злато на Федералния Резерв.

Откъде Федералният Резерв е взел пари за да купи златото? Направил ги е, разбира се. Накратко, фалшифицирал ги е. Но това е по закона.

Наистина интересно е, че през 1933 правителството на САЩ обявява за незаконно частното притежаване на злато. То закупува цялото злато, което може да събере насила от обществото, като заплаща действителна цена от 20.67 долара за унция. След това го продава на Федералния Резерв за 20.67 долара за унция. На следващата година правителството повишава цената на златото до 35 долара за унция. Чистата печалба за Федералния Резерв: 75%.

Това повишава законовите резерви в банките и паричното предлагане (така нареченият M-1) скача на 30% процента от 1933 до 1935.

"Не!” казвате си вие. "Това не може да е вярно. През 1933 правителството конфискува златото ни, за да може една частна корпорация, притежавана от банките членове, да закупи златото с отстъпка? Невъзможно!"

Добре, скептични приятелю, вземи си един брой от някое петъчно издание на The Wall Street Journal. Някъде във втория раздел (винаги го местят насам-натам) ще намериш таблица, наречена Federal Reserve Data. Провери графата “Member Bank Reserve Changes” (“Промени в резерва на банките членове”). Ще видиш количество на "Златния Резерв” (“Gold Stock”). Той никога не се променя: 11,090,000,000 долара. Те не го продават, и в счетоводните книгите стои на безсмислената спорна цена от 42.22 долара за унция.

Чии резерви? На банките членове. Чия собственост? На Федералния Резерв. Кой притежава Федералния Резерв? Банките членове.

Това ме води до заключението, че ако искаш да станеш фалшификатор, трябва да бъдеш безочлив фалшификатор. Тайните фалшификатори рискуват да влязат в затвора. За централните банкери няма такъв риск.

Наистина, по закон Конгресът и президентът могат да изискват от Федералния Резерв да продаде златото за 42.22 долара за унция. По закон. Да сте виждали някой да е предложил такъв закон? Дали след 1913 Конгресът някога е разглеждал такъв закон? Виждали ли сте някой да обсъжда смислеността, или поне възможността за такъв закон, освен “ненормалници,” които пишат брошури и евтини книги? Да сте чули някога университетски икономист с докторска степен да го препоръчва? Не? Нито пък аз.

Наистина, Конгресът контролира Федералния Резерв. По закон Федералният Резерв трябва да докладва пред Конгреса. Точно както Политбюро в Съветския Съюз трябваше да докладва пред съветския народ.

Конгресът може да си вземе златото винаги, когато пожелае. Точно както един алкохолик може да спре пиенето винаги, когато поиска. Точно както американските граждани могат винаги, когато пожелаят, да си вземат своето злато от Конгреса за 42.22 долара за унция (или дори на пазарна цена).

Ако все още вярвате в това, все още мога да ви продам онзи мост в Ню Йорк.

Застраховане на вложителите

Федералната корпорация за застраховане на влоговете (Federal Deposit Insurance Corporation, FDIC) възниква през 1934, една година след като държавата конфискува златото на обществото. FDIC е представена като програма за държавно-гарантирано застраховане на банковите сметки на частните граждани. Е както се казва, да и не.

Не, това не е агенция на Федералното правителство. Не, правителството никога не е обещавало да гарантира, затъне в множество банки, които са пред фалит. Не, съвместната резолюция на Конгреса от 1980 да застрахова всяка банкова сметка до 100,000 долара не е закон. Президентът никога не я е подписвал, така че тя не е закон. Никога не е имало такъв закон.

Да, ако FDIC наистина изглежда пред фалит, Федералният Резерв или Конгресът почти сигурно ще се намесят за да я спасят. Федералният Резерв ще отпечата пари, както направи когато Continental Illinois Bank почти фалира и трябваше да влее в нея около 4.5 милиарда долара. Банкерите не обичат банковите фалити.

Дали FDIC може да спаси банките по време на паника? Разбира се, че не. Тя има около 1 долар резерв за всеки 100 долара на влог. Този "резерв" на практика не е нищо друго освен американски съкровищни бонове: държавни облигации, с други думи. За да получи пари, FDIC трябва да осребри тези облигации в Съкровищницата на САЩ. Два фалита от размера на Continental Illinois Bank биха изпразнили до нула или почти до нула резервите на FDIC.

FDIC е илюзия, чиято цел е да успокои вложителите, които иначе биха могли да изчерпят слабите банки и да срутят икономиката до депресия. FDIC е създадена за да намали риска за банкерите, така че поне големите банки да не попаднат в такава криза. Тогава банкерите могат да отидат и да дадат назаем стотици милиони от доларите на вложителите на страните от "третия свят,” които никога не възнамеряват да върнат нещо от тези пари.

В една страна със златен стандарт – такава вече не съществува – хората могат да окажат натиск на банките и държавата да спрат увеличаването на парите (инфлацията) просто като отидат в банките или в хазната и купят златото на постоянната, определена от държавата цена. Много скоро държавата ще трябва да спре инфлацията. Много скоро банката, която е издала твърде много фалшиви складови разписки, е застрашена от паническо изчерпване.

Тогава ще се случи едно от тези две неща:

Второто събитие става в началото на всяка голяма война. Така е в САЩ през декември 1861, когато Северът напада Юга. Така става през Първата световна война, когато САЩ се включват във войната, от която президентът Уилсън обеща да ни запази на изборите през 1916. Те просто променят правилата. Няма повече злато при поискване.

След това те увеличават парите за да платят за войната без да увеличават видимите данъци, за да платят всички разходи.

След 1933 Съединените Щати не са на златен стандарт за гражданите на САЩ, а след 1971 не са на златен стандарт за чуждестранните централни банки. Това предпазва от често повтаряне на смущаващите банкови.

Но някой ден Мексико, или Бразилия, или някоя друга страна с огромни дългове ще фалира, и най-големите банки в страната официално ще фалират. Ще започнат изтеглянията от банките. Тогавa Федералният Резерв ще се намеси и ще създаде пари за да спре изчерпването на банките. Служителите на Федералния Резерв ще излязат от кризата чрез инфлация. В този ден е по-добре да притежаваш злато, сребро или други подобни нехартиени активи. Доларът ще умре.

Обобщение

Откакто системата за частичен банков резерв е станала общоприета по целия свят, и откакто банките са станали по-уязвими към фалити, правителствата са променили правилата за да намалят риска за банкерите, поне за по-големите от тях.

Централните банки придобиват властта да поставят изисквания за резерв: парите, които банките трябва да държат в наличност върху влоговете. Тогава Федералният Резерв намалява тези изисквания за резерви. Федералното правителство премахва златния стандарт през 1933. През 1934 е създадена Федералната комисия за застраховане на влоговете като илюзия за държавно застраховане на банковите влогове. Международният златен стандарт е отменен през 1971 за да се намали натискът върху Федералния Резерв от чуждите централни банки да продаде златото, което съхранява, предполагаемо от името на Федералното правителство.

И при всяко намаляване на риска за големите банкери те дават по-опасни и по-рисковани заеми. Днес международната търговска банкова система е заела над един трилион долара на цели страни и на големи длъжници. Европейският доларов пазар (огромен, нерегулиран дългов пазар с почти нулеви изисквания за резерви) днес е над един трилион долара. През 1959 е бил под един милиард.

Така светът е изправен пред криза: или повече дългове на фалирали длъжници, или фалит. Или по-голяма инфлация за даване на заемите, или огромен международен банков фалит. И всичко това идва, защото господарите на финансите и политиците, които те купуват, отказват да зачитат основните библейски принципи за дълговете, честните мерки и теглилки, и никакво многократно задължаване.

Икономическото осъждение идва.