5

ЗАРАЗАТА НА ИНФЛАЦИЯТА

Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода (Исая 1:22).

В Глава Четвърта се съсредоточих върху действителния процес на обезценяване на парите от ценни метали. Разгледах обвинението на Исая срещу управляващите за това, че не налагаха Божия закон, което се отразява в извращаването на среброто на нацията. Той използва това за да покаже духовното непокорство на всички хора, от най-големия до най-малкия. Извращаването беше разпространено в цялото общество.

Ако моралното извращение е широко разпространено, тогава няма по-характерен грях от паричното обезценяване, защото парите са общоприето разменно средство. Всеки в една развита икономика използва пари. Следователно, ако парите са извратени, всеки ще го разбере. Извратените пари свидетелствуват за извращаването на производителите на парите, на защитниците на парите и на потребителите на парите. Извратените пари свидетелствуват за извратени хора.

Където има обезценени пари без масови протести, там има и обезценени хора. Хората в Юда можеха да видят обезценените пари. Ето защо Исая насочи вниманието им към тях. Той знаеше, че те ще разпознаят истината на това, което казва относно техните извратени пари; той използва това, за да вниманието им към техните извратени сърца. Той започна от простото, за да обясни сложното. (Исус правеше същото като използваше притчи за да обясни Своите идеи: “парични” притчи и селскостопански притчи).

Веднъж като процесът на морално обезценяване започне да се разпространява, става много трудно да бъде спрян. Хората трябва принципно да се противопоставят на това разпространяващо се морално извращение. Колкото повече хората виждат, че ивзратеността носи печалби, поне за кратко време, все по-трудно е да бъдат променени. Извратеността е заразна, почти като болест. Но тя не е болест; тя е морално състояние. Тя може да е съпътствувана от болести – например венерически болести – но тя самата не е болест.

Моралната извратеност понякога се разпространява чрез пасивно приемане, но само защото Божиите представители, свещениците на обществото, са мълчали и не са предупредили хората за моралното им задължение да се противопоставят на подобни практики чрез пряка, активна съпротива. Също, подобно "пасивно неинформирано приемане" на някои невидими грехове (например паричното обезценяване) винаги е съпроводено с действия, които действително се приемат за извратени от обикновените хора, но които те активно вършат по един или друг начин. В наши дни порнографията е добър пример за това; също и абортите.

Вино смесено с вода

Не само среброто на Юда стана шлак. Виното им също имаше примеси.

Да разгледаме производителя на вино. Той прекарва дълго време в отглеждане, грижи и бране на гроздето си. Процесът на ферментация за производство на вино отнема време. Тези забавящи фактори намаляват наличното количество на виното. Следователно, за да могат хората да си го купят, ще трябва да платят по-висока цена, отколкото биха дали, ако ги имаше конкуренция с изобилни количества от вино с подобно качество.

Между другото, не трябва да твърдим, че високата стойност на виното е това, което прави високите цени. Така обръщаме причината и следствието. Това, което трябва да осъзнаем, е, че всички тези купувачи се конкурират един с друг да купят виното. Тяхното желание да платят за него е това, което примамва производителите да престанат да произвеждат други продукти и да започнат да произвеждат вино. Купувачите определят цените на виното чрез конкурентното наддаване; производителите не насилват купувачите да го вземат. Накратко, потребителите определят цените, а не производителите. Ако производителите поставят твърде високи цени, много потребители няма да купят; те ще купят нещо друго вместо това, и тогава производителите с високите цени ще трябва да намалят цените или да понесат загуби.

Очевидно е, че ако беше лесно да се произвежда хубаво вино в големи количества, потребителите нямаше да наддават толкова пари за да си купят вино. Но твърде скъпо е то да се произвежда в големи количества, така че те ще трябва да плащат високи цени.

Нека сега се върнем на проблема, пред който е изправен пророк Исая: моралната извратеност на хората. Не само златарите бяха извратени. винопроизводителите също бяха извратени. Всеки беше извратен.

По какъв начин действуваше извратеността на производителите на вино? По същия начин, както при златарите: обезценяване. Златарите изливаха по-евтини неблагородни метали в разтопеното сребро и наричаха продукта сребро. Точно същият е и процесът при извратения винопроизводител. Той изливаше "обезценено вино" (вода) в чистото вино и го наричаше чисто вино.

По какъв начин може да спечели производителят на вино? По същия начин както и златарят. Той може да отдели настрана чисто вино, след като сложи вода. Тогава това отделено вино може да бъде сложено в други винени мехове с още вода. Тогава той може да занесе да речем 20% повече мехове с “вино” на пазара и да ги продаде. И ето: 20% печалба, поне първоначално.

Той търгува на основата на предишната си репутация. Преди е произвеждал висококачествен продукт (точно какъвто и златарят по-рано е произвеждал). Хората са се доверявали на продуктите му, защото са се доверявали на неговия морал. Така че той може да използва предимствата на това доверие чрез изливане на вода във виното. Той просто подражава на златаря.

Но моралната извратеност сама по себе си никога не остава на едно ниво. Тя става по-лоша. Във виното ще се съдържа все повече вода и в среброто ще се съдържа все повече шлак. Много скоро, всеки ще започне да вижда, че среброто на даден златар е предимно шлак и виното на даден винопроизводител е предимно вода. Тогава хората ще престанат да търгуват с тези извратени хора или ще започнат да им предлагат по-малко ценни стоки и услуги за размяна.

Освен. . . .

Освен ако съществуващите златари действуват съгласувано като гигантски монопол за обезценяване на среброто (картел). Освен ако съществуващите производители на вино правят същото. Освен ако те контролират пазарите (с помощта на управляващите), за да отстраняват конкурентите, които искат и са способни да предлагат на потребителите висококачествено сребро или вино.

С държавен контрол срещу честните новодошли в бизнеса ще е възможно за извратените продавачи да продължат действията си без да загубят пазарите си в полза на честните новодошли в бизнеса. Но това би изисквало насилие срещу тях, или пряко (частни наемни разбойници) или непряко (разбойници, наети от държавата).

Това е било самото естество на икономическото подтисничество в библейските времена. То все още е. Когато извратените производители завземат властта, за да отстранят честните производители, губещи са потребителите. Те са онези, чийто интереси са накърнени, не само интересите на честните производители, които са премахнати.

Широкоразпространеното икономическо подтисничество винаги изисква съгласието на управляващите. В Божия свят то изисква и съгласието на управляваните. Бог налага подтисничество върху тези, които сами вършат подтисничество и които искат да го правят без заплаха от съд от страна на държавата. Бог чува виковете на наскърбените и довежда съд срещу подтисниците (Изход 22:22-24).

Библията казва че конкретните извратени действия са като мая (това, което Библията нарича ''квас''): те извращават целия хляб. Но от друга страна честните отношения също са като мая; те също могат да се разпространят в цялото тесто.  Какво определя коя мая ще се окаже по-силна в дадено общество? Сърцата на хората. Те ще изберат маята, която предпочитат, извратена или неизвратена. В Юда хората бяха избрали извратените действия.

Законът на Грешъм

В края на 16 век един чиновник в съвета на кралица Елизабет, сър Томас Грешъм, прави едно прочуто изявление. Той казва, че "лошите пари изваждат добрите пари от обръщение.” Накратко, обезценените пари изваждат честните пари от обръщение.

Но, как е възможно това, ако Божият закон наистина управлява целия свят? Как може нещо лошо (извратени, фалшиви, обезценени пари) да извадят добрите пари (чисто злато или сребро) от обръщение. Няма ли нещо извратено в пазарната конкуренция? Защо в конкурентен пазар лошият продукт побеждава добрия?

Накрая икономистите стигат до отговора. Нещо е липсвало в анализа на Грешъм. Лошите пари изваждат добрите пари от обръщение само когато държавата казва, че те са равни по стойност, и налага това решение със заплахата от наказание.

Ако имам сребърна монета, която стига за един хляб, и една фалшива монета, изглеждаща като сребърна, която само наполовина е сребро, втората би трябвало да стигне само за половин самун хляб. Но какво ще стане ако държавата обяви, че двете монети са равни по стойност? Коя монета ще похарча за един самун хляб – от чисто сребро или фалшивата? Ще похарча фалшивата монета и ще си запазя тази от чисто сребро, или ще я дам на някого, който ще ми даде (може би нелегално) три четвърти хляб за нея. (Продавачът на хляб ще си запази последната четвърт хляб – или каквото и да е друго, което продава – като негова печалба, като възнаграждение за усложненията и риска.)

Така че законът на Грешъм трябва да гласи: "Монетата, която е изкуствено надценена от държавата, ще извади от законно, видимо обръщение монетата, която е изкуствено подценена от държавата."

Но тази изкуствена цена, която е определена от държавата, не е пазарна цена. Тя е форма на насилие. Това е лъжа, която е наложена за истина. Това е друг пример за нарушение от държавата на Божия закон относно мерките и теглилките.

Разпространението на извратени продукти

Да си представим общество, в което управляващите са установили постоянна цена, която приравнява честните пари (от чисто злато и сребро) с нечестните пари (частично от злато или от сребро, или дори без злато или сребро). Правителството лъже, и налага тази лъжа на всеки.

Ние сме разумни хора. Ние не искаме да дадем чиста сребърна монета за продукт, на който пише "продава се за една сребърна монета.” По-скоро ще дадем общоприета монета, която лъже, казвайки "чисто сребро,” но в действителност е само наполовина сребро. Ще си запазим чисто сребърната монета за по-добра сделка в друго време.

Какво прави бизнесменът? Той знае, че няма да получи сребърни монети в касата си през този ден. Знае, че клиентите му ще дадат от наполовина сребърните монети. Тогава какво ще направи?

1. Продължава да продава продукта си за "една сребърна монета,” когато знае, че ще получи само наполовина сребърни монети?

2. Удвоява цената си на две сребърни монети, за да вземе същото количество сребро за единица продукт?

3. Обезценява продукта си с материали от по-евтино качество, но запазва представата, че всяка единица продукт струва една сребърна монета – истинската, стара, чисто сребърна монета?

Нека да разгледаме последствията от всяко едно от трите възможни решения:

1. Същата цена, същият продукт: накрая той се оказва с фалшиви монети. Продава продукта си за 50% от стойността, която е имал преди фалшивите монети да влязат в обръщение.

2. Двойна цена, същият продукт: рискува да загуби продажби. Може би конкурентите му ще предпочетат третия подход и ще обезценят продуктите си. Клиентите му, тъй като не са специалисти по качествен контрол, няма да го разпознаят. Той ще загуби бизнеса си.

3. Същата цена, намалено качество: потребителите първоначално са измамени (докато не разберат новите правила). Той продава лъжливи "висококачествени" стоки за познатата (преди обезценяването) цена.

Сами разбирате колко изкушаващо е третото решение. Държавата не налага закона за честните мерки и теглилки срещу извратените златари. Златарите, които не работят извратено, не могат да накарат държавата да се намеси и да спре измамата на техните конкуренти. Техните конкуренти правят повече печалби и в края на краищата честните излизат от бизнеса или започват да подражават на извратените златари.

Веднъж като всички (или повечето) златари са извратени поради извратеността на управляващите, другите производители също един по един се сблъскват с този проблем. Дали да повишат цените? Дали да намалят печалбите, но да се опитат да продават висококачествени стоки на старите, познати цени? Или да последват примера на извратените златари и да започнат да намаляват качеството на продуктите си?

Осъждението на Исая посочва, че винопроизводителите са паднали в същата извратеност, в която са златарите. Те наливаха вода във виното.

Стъпка по стъпка, обезценяването на парите в кратък период дава стимул за измама. Продавачите са изкушавани да мамят хората. Но помнете, хората искат да бъдат мамени. Хората искат да вярват в нещо за нищо. Те също са нечестни.

Нещо за нищо

Работникът, който е нает от златаря, си казва: "Искам повишение на заплатата. Виждам, че шефът ми разваля среброто и си присвоява печалбите. Аз също искам да участвувам в това. Той може да ми даде повишение." За да купи мълчанието на своя служител, златарят му дава повишение на заплатата. Сега на работника е платено с допълнителни количества от обезцененото сребро. Той също може да излезе и да ги изхарчи за стоки и услуги на вчерашни цени. Той също "печели.” Той също става извратен.

Какво прави този, който продава нещо на работника на златаря? Прави повече пари. Бизнесът му се засилва! Поръчва повече стоки, които да продаде на наемника на следващия ден. И какво си мисли неговият работник? "Моят шеф забогатява чрез продаването на стоки на работниците на златаря. Искам и аз да участвувам." Така и той иска повишение и го получава.

И така, това се развива в цялата икономика. Всеки обича да има повече пари. Всеки обича да харчи все повече. Изглежда като че ли всеки е получил нещо срещу нищо.

Отгатнете какво започва да става с цените? Правилно: те започват да се повишават. Така че какво правят потребителите? Някои плащат повече за това, което купуват. (Ето защо се вдигат цените.) Но други започват да търсят добри сделки: продавачи, които са “глупави,” които продължават да продават стоки на стари, пред-инфлационни цени. Купувачите търсят изгодни сделки, тоест стоки и услуги на старите цени. Те искат нещо (отстъпки) срещу нищо (много обезценени нови пари дрънкащи в джобовете им).

По този начин към извратените продавачи на вино се прибавят извратени купувачи. "Да, господине, чисто нов 100% висококачествен предмет за ниски, стари цени!" Между другото те са наляли вода във виното си. По същия начин постъпват много други продавачи.

Качеството на много продукти започва да намалява. Цените остават изкуствено ниски, защото хората всъщност нарушават принципа за честните мерки и теглилки – навсякъде в обществото. "Да вие получавате 10 ярда от 100% коприна на ниски цени от миналата година." Това е лъжа. Или коприната не е 100% коприна, или е ниско качество, или всъщност е седем ярда, защото продавачът е сложил погрешна мярка.

Контрол върху цените

Но какво ще стане, ако държавата се намеси и каже на останалите продавачи, с изключение на златарите, да запазят старите стандарти на качество? Тогава или цените ще скочат, или потребителите, които могат да купят на старите цени, ще намалеят, или качеството ще спадне рязко.

Но какво ще стане, ако държавата прокара закон срещу повишаването на цените? Това означава, че продавачите няма да могат да получат печалби. Тогава какво става? Качеството ще трябва да падне.

А какво ще стане, ако държавата прокара друг закон, според който понижаването на качеството ще е незаконно? Тогава много търговци ще излязат от бизнеса и потребителите няма да могат да си купят всички стоки, които желаят.

Между другото, ориентирани към риск производители ще започнат да продават стоките си на свободния пазар, тоест на нерегулирания пазар, тоест на черния пазар.

(Мразя да използвам думите "черен пазар.” Предпочитам да използвам думите "алтернативни зони на предлагане.”)

Ако бъде позволено само на златарите да обезценяват своя продукт – парите – и правителството прокара закони срещу вдигането на цените и срещу намаляването на качеството, тогава спазващите закона потребители и производители ще бъдат ощетени.

Обобщение

Накратко, ако има подмяна на паричната единица и правителството позволява такава измама да продължава, цялата икономика е заплашена от прогресивно обезценяване. Не просто паричната единица ще е обезценена, но също и много други продукти. Всеки търговец или производител, който вижда, че неговите клиенти няма да приемат повишаването на цените, е принуден да мисли за възприемане на извратената практика на златарите, за да остане в бизнеса.

Така обезценените пари са като огромен двигател на икономическа извратеност. Когато управляващите позволяват, за да не кажем съдействуват на това обезценяване, цялото общество е доведено до изкушението да възприеме извратените практики. Понеже парите са универсално използвано средство за размяна, обезценяването им е най-ефикасният "квас на извратеност” за една икономика. Ако правителството разрешава това обезценяване, да не говорим да вземе монопола върху парите и само да започне процес на обезценяване, тогава разпространяването на неморалността се ускорява. Всяко икономическо предприятие е изкушено да подражава на извратените, за да остане в бизнеса.

Нещо срещу нищо в областта на паричната политика води в края на краищата до бедствие. Бог не е за подиграване.

Така процесът на парично обезценяване поражда серия от нежелани, но все пак изкушаващи последствия. Народът на Юда беше в грях.

1. Хората можеха да видят обезценяването на среброто, но нямаше никаква съпротива.
2. Управляващите бяха извратени, като позволяваха обезценяването на среброто.
3. Разпространението на паричната извратеност не беше само пасивно; злото беше широко разпространено в Юда.
4. (Сега да говорим за настоящето.) Висококачествените стоки обикновено са по-скъпи за произвеждане отколкото нискокачествените стоки.
5. Производителите започват да подражават на извратените практики на обезценителите на парите.
6. Продължителното обезценяване на парите изисква съдействието на държавата, тоест принуда (пряка или непряка) срещу честните производители на пари.
7. И злото, и доброто се разпространяват както мая (това, което Библията нарича квас).
8. Лошите пари изваждат добрите от обръщение само когато държавата приравни двата вида пари със закон.
9. Обществото мисли, че печели от инфлацията, поне в началото.
10. Обществото иска да измами продавачите да продават на цени с "отстъпка" (с честни пари).
11. Търговците лъжат обществото с намаляване на качеството и с предлагане на цени "с отстъпка.”
12. Извратеността се разпространява от работодатели към работници.
13. Наложеният от държавата контрол върху цените е всъщност "контрол върху хората.” Той контролира решенията на хората, а не цените.
14. Държавният контрол върху цените намалява благосъстоянието на хората чрез унищожаване на свободния пазар.
15. "Черният пазар" е просто продукт на хората, които се опитват да избегнат нечестните пари в свят контрол върху цените.