8

ЧАСТИЧЕН БАНКОВ РЕЗЕРВ

Ако заемеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към мене, аз ще чуя, защото съм милостив (Изход 22:26-27).

Този стих е поставен в контекста на общата забрана срещу вземане на лихва от беден вярващ. Той е стигнал до такава жалка бедност, че моли ближния си за толкова малък заем, че връхната му дреха да може да послужи като гаранция. Той няма нищо друго с някаква стойност, което да послужи като гаранция. Това не е делови заем.

Но помислете за целта на гаранцията. Ако ви дам заем, ще искам някаква сигурност, че ще получа от вас нещо, ако откажете или сте неспособни да го върнете. Може би ще ви дам назаем пари срещу автомобила, който притежавате. Ако се провалите със заема, мога да получа автомобила и да го продам. Може би по този начин ще си върна парите.

Аз знам също, че вие не желаете да загубите автомобила си. Ще работите усилено, за да спечелите достатъчно пари и да ми върнете заема. Знам, че болката, която бихте преживели от изгубването на гаранцията, ви подтиква към по-големи усилия. Не е необходимо да притежавам физически собствеността, ако съм получил юридическото право на собственост, което ме упълномощава да притежавам физически собствеността, ако не можете да върнете заема.

Но какво ще направи един беден човек, който няма друга гаранция освен палтото си? Аз искам да го накарам да си изплати заема. Все пак, за мен връхната му дреха е неизползваема. Бих могъл да я ползвам през нощта, когато става студено, но не мога. Ще трябва да му я връщам всяка вечер. Така че тя е неизползваема за мен. Или има някаква полза от нея?

Очевидно тя е полезна за него. През нощта му става студено, така че ще идва за да си я вземе. Трудно е (а и малко унизително) за него да идва при мен всяка вечер, за да си вземе връхната дреха. Той ще иска колкото се може по-скоро да се освободи от този дълг. Така че това му служи като стимул да ми върне заема, което също означава, че тя е полезна и за мен.

Има и друга страна на този вид гаранция, за която хората никога не се замислят. Какво става, ако наемателят е извратен в сърцето си? Какво става, ако излезе и вземе пари назаем от десетина човека, като използва връхната си дреха като гаранция? Той обещава на всеки заемодател: "Виж, ако се проваля, можеш да ми вземеш дрехата. Аз се нуждая от нея, така че със сигурност няма да се проваля." Но ако е взел заем срещу дрехата дванадесет пъти, той може и да е съгласен да не плати и да изгуби дрехата си. Нека заемодателите да решат кой да вземе гаранцията.

Извратеният длъжник се провиква: "Лош късмет наивници. Оправете се помежду си. Парите са изхарчени. Всичко, което ми е останало, е тази дреха. Ще ми е студено без нея, но се забавлявах с парите. Струваше си!"

Това, което Библията учи, е, че е неморално да се гарантират много заеми с една и съща гаранция. За да намали възможността за многократно влизане в дългове, Библията разрешава назаемодателя да притежава физически гаранцията през деня. Тъй като само един заемодател може да прави това за деня, длъжникът няма да може да влиза в дълг многократно на основата на една и съща гаранция.

Просто защото една гаранция е физически безполезна за заемодателя, не означава, че тя е икономически безполезна за него. Тя може да е много полезна за него икономически, първо, за да подтиква длъжника да върне заема, и второ, да попречи на длъжника да влезе в дълг многократно.

Многократна задлъжнялост

В Глава Трета разгледах издаването на складови разписки за съхранение на злато или сребро. Един човек внася 10 унции злато в склада за съхранение и складът издава разписка за 10 унции злато. Собственикът плаща такса за съхранението на парите, но се предполага, че така увеличава безопасността на притежанията си. Складът специализира в охрана на паричните метали от крадци. Вложителят плаща за тази специализирана услуга. Това е нещо като банков трезор, с това изключение, че складът издава разписка.

Разписката може да започне да действува като пари. Ако хората се доверяват на склада, те ще приемат разписка за цялото злато или за част от него като разплащане за стоки и услуги. Защо? Късче хартия, упълномощаващо приносителя да получи определено количество злато, е същото като действителното злато. Освен това златото е на сигурно място на съхранение, а хартията е много по-удобна отколкото парчета метал.

Но един проблем застрашава системата. Какво би станало, ако собственикът на склада прецени, че хората в обществото му се доверяват? Те знаят, че той има много охранители, които наблюдават всичко, и че той винаги е бил много честен. Тогава той излъгва доверието на хората. Той издава складови разписки за злато, за които няма злато на съхранение.

След това той дава тези разписки на хора, които искат заем. Разписките служат като пари. Хората ги приемат в размяна за стоки и услуги. Складовите разписки се смятат за "добри като злато.” Защо не? Те винаги могат да се разменят за налично злато. Просто носиш късчето хартия в склада и си вземаш златото. Никакъв проблем!

Но сега има проблем. Има повече разписки за злато, отколкото злато в запас, за да се плати на всички възможни приносители. Сега тези "налични влогове" са уязвими към най-страшното финансово явление, банков фалит. Вложителите, които които имат разписки, идват и искат изплащане на златото. Но няма достатъчно злато в резерв, за да се задоволи пълното търсене.

Складът се е поставил в подобно положение като това на бедния, който неморално придобива заеми от десетиназаемодатели на основата на една и съща гаранция. Собственикът на склада е станал банкер. Той дава заеми, за които наемателите са съгласни да му платят лихва в бъдещето, заедно с връщането на главницата. Но след като са заети, парите ги няма до деня на връщането назаема. Складът е уязвим към изчерпване на влоговете. Складът дължи злато на вложителите. Той е задължен към тях. Влоговете са правни пасиви на банката. Банката е влязла в дългове многократно. Тя разполага в резерв само с част от активите, обещани на вложителите.

Има име, използвано от икономистите при описването на такава банкова практика: частичен банков резерв. Банките нямат 100% от всичките си пасиви на ръка като активи срещу тези пасиви. Накратко, техните запаси са само част от техните пасиви (влогове). Те са заели парите дългосрочно, но техните клиенти (вложители, заемодатели за тях) могат да изискват парите си в кратък срок. Така се намесва факторът време. Това е слабата страна на цялото съвременно банково дело.

Създаване на парите

Спомнете си, аз казах, че складовите разписки са в обръщение като злато. Затова, ако златото служи като пари в едно общество, късчетата хартия също ще служат като пари.

Нищо не се променя, ако тези късове хартия са просто заместители на метални пари. Физическото злато е изтеглено от обръщение и е сложено в склад. То е заменено с късчета хартия (складови разписки). Никакви нови пари не са влезли в обръщение. Никакви пари не са изтеглени от обръщение. По същество нищо не се променя, освен удобството.

Но ако собственикът на склада издаде складови разписки за злато, когато няма ново злато на влог, тогава той увеличава предлагането на пари в обществото. Никой не е дошъл в склада и не е внесъл злато (взето от всекидневната икономика). Така складовите разписки неизбежно са инфлационни. Това е добавяне на пари в икономиката (аз определям "инфлация" като "увеличение на паричното предлагане,” както са я определяли речниците и икономистите преди 50 години. Резултатът е повишаване на цените, или поне цените няма да паднат толкова, колкото иначе биха паднали.)

Това е, което се случва обикновено. Складовата разписка е в обръщение като злато. Ако собственикът на склада е предпазлив и издаде само няколко допълнителни разписки, вероятно никой няма да разбере. Той ще вземе малка лихва от длъжниците и всички ще са доволни. Цените може да скочат само малко или въобще да не се повишат.

Но други собственици на складове разбират за своя конкурент. Значи, той дава пари назаем, нали? Добре, и двама могат да участват в играта. Така че и те започват да издават складови разписки на получателите на наемателите. И те се включват в банковата игра. Сега паричното предлагане започва да нараства.

Цените, изразени в злато, започват да нарастват. Но първоначално цените на златото не се покачват, защото всички разписки са "ценни като злато" и затова се предполага, че са равностойни на злато. Така че тези, които държат злато, са ощетени. Те виждат цените на другите стоки да се повишават, но старото тежко злато си остава същото. Така че те правят разумното нещо: започват да купуват стоки преди цената им да се е повишила повече. Отиват до магазина и започват да си купуват стоки със складовите разписки. Изведнъж собствениците на магазина виждат множество хартиени разписки. От къде ли са дошли? Става нещо странно. Може би банките издават фалшиви разписки. Може би е разумно да осребрят тези разписки и да си вземат златото.

Те отиват в складовете и започват да искат злато. Изведнъж започва изчерпването на склада. Стойността на складовите разписки започва да спада в сравнение със златото. Други хора също се втурват да си вземат златото (чиято стойност сега нараства в сравнение със складовите разписки, които те притежават). Банката фалира. Или е принудена да забави плащанията към притежателите на разписки.

Това е подобно на нечестивия собственик на дреха, който е задлъжнял многократно и оставя кредиторите си да стоят навън в студа.

Стопяването на парите

Няколко дни преди банката да фалира бизнесът е процъфтявал. Всеки като че ли е имал много пари за харчене. Било е чудесно време за предприемачите.

Няколко дни след банковия фалит се вижда действителността. Много вложители не могат да си получат парите. Хората, които са взели заеми от банките, защото бизнесът е бил процъфтяващ, откриват, че техните инвестиции са провалени. Те са започнали да строят нови предприятия, но вече няма търсене на стоките, произведени от тези предприятия. Те са били привлечени да направят инвестиции (вземайки заеми), защото икономиката е изглеждала процъфтяваща, а лихвените проценти са били благоприятни и ниски.

Причината лихвите да са толкова ниски е тази, че банките са фалшифицирали пари и са ги давали назаем. Не е било необходимо да плащат на вложителите никаква лихва, а са получавали лихва. Било е толкова лесно.

Идва денят на икономическият съд. Предприятията фалират. Други уволняват персонала си. Всеки трябва да се приспособи към новите условия на търсене и предлагане. Инфлацията свършва; започва дефлация. Някои банкови разписки (складови разписки) са без стойност. Те вече не са пари. Хората, които ги притежават, загубват парите си. Те спират да харчат толкова, колкото са харчели преди.

Това не звучи ли познато? Би трябвало. Нарича се депресия. И има една причина, и само една причина за депресията: предшествуваща инфлация. Добрите дни са изглеждали толкова добри; лошите дни изглеждат толкова лоши. Хората са били излъгани. Фалшивите складови разписки са били обещаващи разписки, а тези обещания са се оказали лъжи. Реалността на време след лъжите е като махмурлук след цяла нощ пируване. Но това е действителността. И пияницата, и предприемачът трябва да са благодарни за това. Те рядко са.

Вижте, депресиите са трудни за обясняване. Защо почти всеки предприемач в страната – дори в целия свят (1930-те) – всички те правят една и съща грешка по едно и също време. Със сигурност предприемачите правят грешки. Някои купуват когато трябва да продават. Някои печелят, а други губят. Но не и по време на депресия. Защо трябва почти всички те правят една и съща грешка по едно и също време?

Отговорът е паричната система. Всички предприемачи са обвързани с пари и лихвени проценти. Трябва да погледнем към парите и лихвите, ако желаем да обясним защо почти всички от тях мислят, че идва възход, когато всъщност идва криза. Бизнесмените правят една и съща грешка, защото лихвите им дават погрешни сигнали.

При вземане назаем лихвите са ниски, защото банкерите създават фалшиви пари – законни фалшиви пари – и ги дават назаем. Тогава идва инфлацията, икономиката процъфтява и след това се срутва, когато банкерите забавят печатането на пари в самозащита срещу изчерпване на банката: твърде много разписки за твърде малко запаси. Парите се стопяват (или просто намалява увеличаването на паричното предлагане), и депресията идва.

Вече сме виждали това: възходът от 1964-69, превърнал се в криза през 1969-71. Възходът от 1972-74 премина в криза през 1975-76. Възходът от 1977-79 премина в криза през 1980-82. Това отново ще стане. Винаги е ставало.

Това е проклятието на фалшифицираните пари.

Чисти фалшифицирани пари

През последните петдесет години съвременната банкова система измина дълъг път на развитие. Навсякъде по света народите изоставиха златния стандарт. На гражданите вече не се дава законен достъп до истински складови разписки (обезпечени със злато пари). Те вече не могат да занесат своите хартиени разписки в банката или в националната съкровищница и да изискват точно, предсказуема количество злато (или сребро) на разположение.

Сега не е необходимо банкерите да се притесняват от "изчерпване на банката" по отношение на златото. Нито пък политиците. Резултатът е масова инфлация по целия свят. През 1913 сте можели да купите жилище с три спални за по-малко от 3,000 долара.

Днес играта е различна. Нека да видим как работи. Да приемем, че вземате 100 долара в брой и ги влагате във вашата банка. Централната банка (в Съединените Щати това е системата на Федералния Резерв) изисква от банките да запазват различен процент от парите си в резерв в самия Федерален Резерв, в безлихвени сметки. Ще ни бъде по-лесно пресмятането с 10% съхраняване, макар че за много сметки това е под 5%.

Банката взема вашите 100 долара и ви издава разписка (влогова книжка) за 100 долара. Тогава тя взема 10 долара и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. Тогава дава назаем останалите 90 долара.

Този, който взема назаем 90-те долара, ги влага в своята сметка. След това, както може да се предполага, той написва чек за 90 долара. Човекът, който получи чека, го влага в банка. Неговият банкер взема 10%, или 9 долара, и ги превежда към местния клон на Федералния Резерв. Тогава дава назаем останалите 81 долара. Заемополучателят написва чек на някого, който го влага в своята банка. Неговият банкер взема 10%, или 8.10 долара, превежда ги към Федералния Резерв и дава назаем 72.90 долара.

И така продължава, от банка на банка, безгрижно умножаване. На теория, първоначалните вложени 100 долара в брой (или на чек) създават допълнителни 800 долара в дадени назаем пари, заедно с първоначалните 100 долара.

И вие се учудвате защо има инфлация?

Мислите си, че си измислям това? Тогава хвърлете един поглед на официалното обяснение на начина, по който работи системата. То е публикувано от самия Федерален Резерв през 1963, на 50-та годишнина от създаването на Федералния Резерв (през 1913), в книга, наречена Системата на Федералния Резерв: Цели и функции. Числата са различни, защото примерът използва по-консервативното изискване за 20% резерв вместо днешните 10% (или по-малко). Но вие може да видите как работи това, според хората, които движат банковото дело и паричната система на тази страна. С изискване за 20% резерв, 100 долара депозит се умножава по пет: първоначалните 100 долара плюс 400 долара във "фантомни" пари – които са реални, законни пари.

УМНОЖАВАЩ ФАКТОР (МУЛТИПЛИКАТОР) НА ПАРИЧНИ РЕЗЕРВИ ЧРЕЗ БАНКОВИ СДЕЛКИ[1]
(в долари)

Проблем: Ако Мексико не плати заемите си от 100 млн долара или Бразилия не плати нейните 110 млн долара, тогава какво ще правим? Какви банкови фалити ще видим тогава? И ако Федералният Резерв увеличи паричното предлагане, за да покрие тези дългове, можете ли да си представите какви ще бъдат последствията?

Не е ли чудесно узаконяването на паричното фалшифициране? Нещо срещу нищо. Скоро всички ще сме богати. Милионери. Но хлябът ще струва 40 долара.

Тогава ще имаме депресия. Политиците ще обвиняват бизнесмените. Банкерите ще обвиняват всички. Всички ще обвиняват капитализма. Но капитализмът не е причина за възхода или за кризата; частичният банков резерв е причината: твърде много складови разписки за твърде малко пари в запас.

Обобщение

Банковото дело само като действие между заемодател и заемополучател е чудесна институция. Чистото банково дело не е инфлационно. Ако ви дам назаем 100 долара, не мога да използвам тези 100 долара докато вие ги използвате. Нямам "безсрочен влог.” Не мога да изисквам парите, които съм ви дал назаем, докато не дойде денят на плащането.

Тогава вие влагате временно тези 100 долара в сметка на безсрочен влог. Но вашият банкер не може да ги даде назаем или да ви плати лихва. Тогава вие ги изхарчвате. Същите 100 долара минават през икономиката, но без да се умножават.

Не е така при системата за частичен банков резерв. Имам правото по всяко време да изхарча вложените пари, дори 90% от тях да са дадени вече назаем. Откъде банкерът взема парите за да покрие чека ми? От някой вложител, който е внесъл днес пари в сметката си.

Това е точно както човека, който притежава склада. Той издава много допълнителни разписки за пари (злато), защото знае, че малко вложители ще дойдат при него в един и същи ден и ще искат златото си. Ако някой дойде, тогава вероятно ще бъде обслужен със златото на някой друг вложител, който внася злато в склада. Всичко това изглежда толкова лесно, докато започне изчерпването на банката.

Частичният банков резерв нарушава библейския принцип срещу многократната задлъжнялост. Когато банкерите нарушат този закон (със съгласието на държавата), това води до инфлация и икономически възход, следвани от дефлация и икономическа депресия. Частичният банков резерв е форма на измама, точно както е измамник заемополучателят, който използва една и съща гаранция за да вземе десетиназаеми. Но "банковото дело на връхната дреха" поне не е инфлационно. Парите, които заемодателите дават на измамника с дрехата, отиват от тях при него, без да се умножават. Той печели; те губят. Търговците, които му продават, печелят; търговците, които иначе биха продали нещо на тях, губят.

Частичният банков резерв е инфлационен. Една единица гаранция (влог) е използвана от банковата система като цяло за да създаде многократна залдъжнялост на банките като система.

Ето по какъв начин този процес произвежда зло:

1. Използването на една гаранция за да се вземат пари назаем и следователно да се влиза в многократна задлъжнялост е забранено от Библията.
2. Законната складова разписка трябва да има в резерв това, което е обещано за непосредствено изплащане.
3. Складова разписка за всяко нещо, което служи на обществото като пари, трябва да бъде с пълно покритие от теглото и чистотата, обещани на разписката.
4. Издаването на необезпечени складови разписки за пари е форма на фалшифициране.
5. Фалшифицирането е добавяне на нови пари в икономиката.
6. Добавянето на нови пари в икономиката е инфлационно.
7. Новите пари създават илюзия за преуспяване: икономически възход.
8. Икономическият възход води до по-нататъшно вземане на заеми от бизнесмените.
9. Лихвеният процент временно остава нисък, защото фалшификаторите създават нови пари за заемане.
10. Цените се повишават.
11. Хората стават мнителни към складовите разписки.
12. Започва изчерпване на складовете.
13. Обществото губи доверие в складовите разписки и във възхода.
14. Предлагането на пари се свива.
15. Възходът се превръща в криза: дефлационна депресия.
16. Депресията връща всички към икономическата действителност.
17. Хората мразят болезнената действителност.
18. Правителството е изкушено да създава нови пари или да принуди банките да правят това вместо него, за да стимулира нов възход.
19. Капитализмът не причинява депресии; измамното банково дело и държавната инфлация предизвикват възход и след това депресия.