2

ПРОИЗХОДЪТ НА ПАРИТЕ

И златото на оная земя е добро; там има още бделий и ониксов камък (Битие 2:12).

Във втората глава на Битие Бог, говорейки чрез Мойсей, счете за уместно да спомене тази характеристика на Евилатската земя. Това беше място, където имаше скъпоценни минерали. Един от тях беше златото.

Не можем законно да изградим защита за златния стандарт от този стих. По същия начин можем да изградим защита за ониксов стандарт или за бделиев стандарт (каквото и да е бделий: вероятно бял минерал). Това, което можем да твърдим, е, че Мойсей знаеше, че хората ще осъзнаят важността на Евилатската земя, защото ще признаят стойността на тези минерали. Един от тях е златото.

Защо наблягам на златото? Исторически златото е служило на хората като най-дълго съществувалата форма на пари, за която има писмени сведения. Среброто също е било популярен паричен метал, но исторически златото е цар на паричните метали. Няма съмнение, че Мойсей е очаквал хората да разберат стойността на златото. Ние четем неговите думи 3500 години по-късно и осъзнаваме важността на Евилатската земя. Ако можем да я намерим днес на картата, ще има луда златна треска, както би могло да е имало в дните на Мойсей. Никой не си мисли: "Чудя се какво ли е злато?"

Парите: минало, настояще и бъдеще

Може би си спомняте от предишната глава, че парите се появяват в обществото когато хората започват да разбират, че определена стока става приета навсякъде за размяна. Хората искат да са способни да си купят това, което желаят утре, следващата седмица или следващата година. Те не са съвсем сигурни кои икономически стоки ще се търсят, така че търсят една стока, за която вероятно ще има голямо търсене. Те могат да си купят количества от тази стока сега, да ги запазят и след това да си купят по-късно каквито стоки и услуги желаят. Накратко, парите са най-търгуваната стока. Те са търгувани, защото хората очакват от тях да бъдат ценни в бъдещето.

Това не е много трудно за разбиране. Но възниква проблем. Единицата, която наричаме пари, е стойностна днес. Трябва да продадем стоки или услуги за да я купим. С други думи, парите вече са се установили като обща единица на икономически изчисления. Моят труд струва една десета от единицата за час. Трудът на мозъчният хирург струва цяла единица. Нова кола струва пет единици. Днес парите имат разменна стойност. Ако не беше така, нямаше да са пари. Ние всички сме научили за стойността на парите в нашите ежедневни дела. Запознати сме с тях.

По какъв начин знаем каква е тяхната стойност днес? Знаем какво са стрували вчера. Имаме исторически познания за тяхната покупателна способност. Ако не знаехме нищо за стойността на парите в миналото, нямаше да ги приемем днес като единица на изчисление. Ако нямаха минало, защо някой ще очаква, че ще имат бъдеще? Но ако хората не очакват от тях да имат бъдеще, те няма да служат за пари.

И така, ето ключовият въпрос: Как са възникнали парите? Ако трябва да имат история, за да притежават стойност в настоящето, как са се появили за пръв път? Дали не сме изправени пред проблем, подобен на проблема с кокошката и яйцето?

Това е интелектуалният проблем, с който се занимава един от най-големите икономисти на всички времена, Лудвиг фон Мизес, австрийски учен. В своята книга, Теория на парите и кредита (1912) той предлага решение на този важен въпрос. Парите, както казва той, се появяват, защото в по-ранни времена са били ценени за други свойства. Той смята, че вероятно златото е една от най-ранните форми на пари – определено не много чудно откритие. Преди да е действувало като пари, то трябва да е служило за други цели. Може би е било използвано за накити. Може да е било използвано като украса. Знаем, че много религии са използвали златото като част от своите украшения. То е блестящо, приятно наглед и широко признато.

Златото в Библията

Всеки, който е запознат с Библията, ще признае вярността на теорията на Мизес. Слугата на Авраам даде на Ревека дарове, за да я привлече да се омъжи за Исаак. Тези дарове включваха украшения от злато и сребро (Битие 24:53). На Израилтяните им беше казано от Бога да съберат "плячка" при бягането си от Египет като заплата за дългото им робство: накити от злато и сребро (Изход 3:22).

Бог предупреди израилтяните да не си правят богове от злато и сребро, на които да се кланят (Изход 20:23), показвайки по този начин, че това е било честа форма на идолопоклонство в езическите страни. Но Неговата скиния трябваше да е изпълнена със златни украшения (Изход 25, 26, 28, 37, 39). По същия начин беше и храмът (3 Царе 6, 7:48-51, 10). Като възможен (макар и не решаващ) аргумент можем да сравним сияещото великолепие на златото с облака на Божията слава (Езекил 1:4). Не е учудващо, че хората са възприели златото в религиозното поклонение, а след това в украшенията и накитите.

Златото притежава петте характеристики на парите: делимост, трайност, преносимост, разпознаваемост и оскъдност (по отношение на тегло и обем). То има уникална делимост. В чистата си форма може да се реже с железен или стоманен нож. Може да бъде ковано невероятно фино. Уникално трайно е; само една киселина, aqua regia, го разрушава. Лесно се превозва и лесно се укрива. Лесно се разпознава. А по отношение на неговата оскъдност, през цялата история то е било изключително оскъдно по отношение на другите метали. Хората са го търсили откакто имаме записана история.

Можем да разберем защо златото е общоприето като форма на пари. Хората признават красотата му и връзката му с боговете. Разбираемо е хора, които са създадени по Божия образ, да желаят да го притежават. Ако Бог желае злато в Неговото място за поклонение, защо хората да не искат да се украсяват със злато?

Бог описва Своята любов към Израел като описва образно това, което е направил за Своите хора. Като невяста Израел получава украшения, гривни, гердани за шията, скъпоценен камък за диадема и обици. “Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от визон, коприна и везано; Тя ядеше чисто брашно, мед, и масло; И стана превъзходно красива; И напреднала си дори до царско положение” (Езекиил 16:13).

Най-търсената стока

Златото е най-търгуваната стока в продължение на хиляди години. Един продавач на злато няма нужда да стои на улицата и отчаяно да умолява хората да решат да си купят неговото злато. Всъщност той се нуждае от охрана, за да попречи златото да бъде ограбено от хората.

Разберете още от началото, че държавата не е задължителна част от развитието на златото и среброто като пари. Няма нищо в Библията, което да посочва, че златото и среброто стават парични метали, защото един ден Авраам, Мойсей, Давид, или някой друг политически лидер обявява: “От сега нататък златото е пари!” Държавата само утвърждава това, което пазарът е създал. Тя събира данъци в злато и сребро. По този начин признава стойността, която пазарните сили са приписали на златото и среброто. Но държавата не е създала парите.

Забележете също, че ако аргументът на Мизес относно развитието на парите е верен, първоначалните парични единици трябва да са били стоково основани. Ако единицата за изчисление (например, злато) трябва да е влязла в широка употреба заради своята минала стойност, на даден етап ще трябва да заключим, че тя е била ценна като стока заради ползите, които е носела, освен функцията си на най-търгувана стока: пари. Парите трябва да са започнали от някъде. Трябва да са започнали от някакво начало. Преди да са били пари, те трябва да са били стока.

Накратко, първоначално парите не са били къс хартия с изображение на политик върху него.

Пари и данъци

Няма съмнение, че държавата може да влияе силно върху продължителността на един или повече метали като приемана единица за пари. Всичко, което държавата трябва да направи, е да обяви: “От сега нататък всеки е длъжен да плаща данъците си в определена счетоводна единица.” В края на краищата данъците са разходи. Няма бягство от смъртта и от данъците. (Но за щастие смъртността не нараства всеки път, когато Конгресът се събира на заседание.) Държавата има власт. Ако каже, че хората трябва да плащат данъците си в определена счетоводна единица, хората ще имат силен стимул да събират тази форма на пари.

Все пак държавата не притежава пълна свобода за да определя тази счетоводна единица. Ако тя наложи на хората правно задължение да плащат нещо, до което всъщност нямат достъп, няма да има приходи за държавата. В Средновековието, например, до средата на 13 век в Западна Европа е нямало златни монети в обръщение. По никакъв начин един цар или император не е можел да принуди хората да плащат злато през 1100 или 900 година, защото неговите поданици не са можели да придобиват злато. Те не са притежавали нищо ценено от Изтока (Византия, Източната Римска империя), което биха могли да разменят за злато.

Библията е ясна: данъците на държавата се плащат "в натура" (десятък от земеделската продукция: 1 Царе 8:14-15) и “в брой,” тоест в сребро. Поголовен данък бива налаган когато населението бивало преброявано преди война (Изход 30:12-14) - единственият път когато е законно държавата да проведе преброяване на населението, както цар Давид по-късно научи (2 Царе 24:1-17). Соломон събира 666 таланта злато (3 Царе 10:14), вероятно от данъци, дарове от чужди народи и от продажбата на земеделската продукция, която има. (Не е казано от къде е взел това огромно количество злато.)

На победила във война държава се плащал данък в злато и сребро. Има случаи, когато Израел е трябвало да плаща такъв данък (4 Царе 15:19; 23:33), а също когато други народи са плащали данък на Израел (2 Летописи 27:5).

Държавата също е наемала войски със злато (2 Летописи 25:6). По този начин данъците влизат в държавното съкровище под формата на сребро и злато, а след това разходите на държавата излизат обратно в същата форма. Без съмнение този процес прави среброто и златото общоприета форма на пари в древния Близък Изток. Има изобилие от примери в древните извори от други близкоизточни общества, че те са искали данък в злато и сребро.Това е била общата валута в древния свят.

Това, което трябва да се разбере добре, е, че в тази епоха не са съществували монети. В света не са съществували монети приблизително до 600 пр. Хр. Това е около времето, когато Юда пада пред нахлуващите вавилонци, доста късно в еврейската история. Така че нямало е система на държавни пари с изображение на монарх или други символи върху металните кюлчета, или ако е имало, не са останали примери за тях. Има разумни основания да сме сигурни, че държавата не е правела металните кюлчета в древния Израел.

Това означава, че държавата не е създала парите. Теоретичният модел ("инструкция") за произхода на парите няма нужда да включва какво да е споменаване на държавата. Решението на държавата с какво да облага поданиците си със сигурност е влияело върху това какъв вид пари ще признаят хората, но това решение е било свързано със съществуващия вид пари, който вече се е използвал от хората. Накратко, “ако нещо не се използва, не можеш да го облагаш с данъци.”

Важно е това да се разбере от началото. Има много икономисти, които разчитат сериозно на идеята, че първоначално източникът на парите е била държавата и че това, което държавата определи за пари, наистина е пари. Това обяснение е библейски невярно, исторически невярно и логически невярно. Парите произлизат от индивиди, които решават да продават и да купуват. Ако те откажат да използват за пари това, което държавата определя за пари, то вече не е пари. Ако държавата откаже да използва това, което пазарът е определил за пари, тя не може да си събира данъците или да закупува услугите и стоките на хората. Държавата може да влияе върху стойността на определен вид пари или на тяхната популярност, защото държавата е голям купувач и продавач на стоки и услуги. Но тя не може автономно да създаде пари и да ги наложи на пазара, ако участниците в него не желаят да ги използват.

Не е необходима комисия

На много хора им е трудно да разберат, че свободният пазар действува рационално дори да няма комисия от експерт-плановици или политици да казват на пазара какво да произвежда. На хората им е трудно да повярват, че Божият свят е свят, в който отделните хора, отговорни пред Бога и ближните си, вършат всекидневната си работа вземайки решения, планирайки за бъдещето, обръщайки внимание на личните си и семейни нужди, и от цялото това суетене и бъркотия идва най-производителната икономика в човешката история.

Християните могат да вярват, че светът е подреден, защото е създаден от Бога. Библията учи, че Бог е върховен, а хората са напълно отговорни за своите действия. Като си взаимодействуват един с друг, те научават много. Те откриват, че трябва да предложат нещо на другите хора, за да си купят това, което желаят. Те откриват още какво другите хора желаят и какво могат да им дадат нещо за това, което те сега притежават. Пазарната конкуренция е форма на размяна на информация. Дейността на свободния пазар може да бъде описана като процес на откриване.

Не се нуждаем от комисия да ни казва какво трябва да правим, за да задоволяваме другите купувачи. Всъщност, не е възможно за една комисия да знае всичко, което ние знаем като индивиди, взети заедно. Това, което научаваме, може по-късно да се използва за печалба.

Разпространяването на знанието е много по-лесно при съществуването на общоприета парична единица. Не казвам, че всички сме седнали и сме се съгласили да я използваме. Имам предвид, че хората научават каква парична единица ще приемат другите в размяна за стоки и услуги. С напредването на този познавателен процес определени парични единици стават общоприети. Винаги е по-лесно да търгуваме един с друг, ако “правилата на играта” са предварително известни. Паричната единица е най-важният източник на информация относно състоянието на действителните условия на търсенето и предлагането.

Кой решава коя парична единица е приемлива? Първоначално това са били хората, които са влизали един с друг в споразумения за купуване и продаване. Те научават какво е добро за тях, а останалите от нас продължаваме да се учим. Една парична единица става общоприета. Придобиваме навика да пресмятаме цената на всичко според тази обща единица. Това ни спестява време и усилия, когато можем мислено да преценим: "Нека да видим, мога да си купя три от тези, но само две от онези, или пет от твоите, или осем от нейните. Кои искам повече?"

Искате ли някаква комисия да ви определя цените? Мислите ли, че една комисия може да седне и да реши колко трябва да струва всичко по отношение на всичко останало? Може ли една комисия да бъде разумен, надежден икономически представител на всички нас? Повечето от нас знаят отговора през цялото време: не.

Защо тогава комисия ще върши такава ужасна работа като решава колко пари да създаде или да унищожи? Ако комисията не може да определя цените, защо трябва да й бъде позволено да контролира предлагането на пари, в които се определят всички цени? Защо трябва да се доверяваме на комисия за парични въпроси, когато комисията не е изобретила парите, нито пък знае достатъчно, за да ни каже от какво наистина се нуждаем или какво наистина трябва да платим?

Ето още един въпрос. От къде можем да знаем, че комисията ще действува само в полза на нас, гражданите? Как можем да сме сигурни, че комисията няма да пилее наличните пари за своите си икономически ползи? Монополите винаги са опасни. Защо трябва някаква правителствена комисия да има правен монопол върху парите? Никоя комисия не е изобретила парите. Никоя комисия не ни е показала как да си използваме парите. Защо трябва някаква комисия да притежава абсолютен контрол върху парите, след като ние си решаваме какъв вид пари искаме?

Обобщение

Парите са много важна обществена институция. Те са измислени толкова от правителството, колкото и езикът е измислен от правителството. Наистина, правителството може да влияе върху парите по същия начин както влияе върху езика, но не е източник на произхода на парите. То не може да наложи своите парични решения на обществото, освен ако хората не решат, че правителството постъпва правилно. Ако по-късно хората променят мнението си, могат да сменят правителството, или доброволно, сделка след сделка, да преминат към нова форма на пари.

Исторически хората доброволно са избрали златото като общоприето средство за размяна. Среброто също е било широко прието в целия свят. Никое правителство не ги е узаконявало; хората просто са стигнали до употребата на тези два метала в икономическите си сделки.

Защо хората избират определена форма на пари? Защото научават от опит, че другите обикновено приемат тази парична единица за размяна. Можем да правим по добри предвиждания и планове за бъдещето, когато открием, че в по-голямата си част другите хора са приели в миналото определена парична единица. Обикновено хората са склонни да вършат това, с което са свикнали. Те имат право да си променят решенията, но по-лесно е да не го правят, поне в повечето случаи. Така парите ни дават достъп до стоки и услуги, които бихме желали в бъдещето, и дори до нови, за които все още не сме мислили.

И така, в историята свободният пазар е определил какво е приемливо за хората при икономическите им действия. Станало е така, че златото и среброто са били приети, но понякога и други стоки са били широко използвани. Идеята е, че хората доброволно са избрали това, което искат да използват като пари. Нямали са нужда от комисия, която да взема това решение вместо тях.

Следователно принципите за произхода на парите са следните:

1. Библията не казва, че хората трябва да бъдат задължавани да ползват златото и среброто като пари.
2. Библията посочва, че в библейските времена хората са стигнали до употребата на златото и среброто като пари.
3. Парите биват избирани, защото хората очакват, че другите ще ги използват в бъдещето.
4. За да установим колко е стойността на парите днес, ни е необходима информация за тяхната стойност вчера.
5. Следвайки този принцип назад в миналото, заключаваме, че първоначално стоката пари е трябвало да се използва за нещо друго.
6. Златото и среброто са използвани за накити и украшения.
7. Вероятно красотата на златото и среброто са били причината за тяхната популярност.
8. Символично сияенето на златото може да бъде свързано в умовете на хората с Божията слава.
9. Металургичните свойства на златото са го направили много удобно за пари (петте характеристики).
10. Парите са най-търгуваната стока
11. Държавата може да влияе на продължителната употреба на една парична единица чрез данъчно облагане и изразходване на пари под формата на тази единица.
12. Някои икономисти твърдят, че парите са това, което държавата каже, че са.
13. Библейското свидетелство води до заключението, че парите са това, което пазарът определи.
14. Парите не са създадени от комисия.
15. Не е необходима комисия, която да поддържа парите.
16. Монополът върху парите е опасна привилегия на власт за държавата.