3

ЗАЩИТА НА ЧЕСТНИТЕ ПАРИ

Да не извършвате неправда в съд, в мярка, в къпони, или в мерило. Къпони прави, теглилки прави, ефа права, и ин прав да имате. Аз съм Господ вашия Бог, който ви изведох из Египетската земя (Левит 19:35-36).

Не е необходимо да се влиза в спор за това точно какви мерни единици са били "ефа" и "ин.” Смисълът е достатъчно ясен: веднъж определени, те не могат да се променят от отделните хора на пазара.

Кой ги е определил? Не е казано. По всяка вероятност не е еврейската държава, защото тя бива учредена по времето, когато законът е бил обявен. Както разпространената употреба на златото и среброто, определени теглилки и мерки също са се разпространили на доброволна основа. Важното нещо не е, че държавата прави дефиницията им "научна"; важно за държавата е да налага постоянен стандарт.

Трябва да се отбележи, че Бог незабавно посочва причината за тази заповед: Той е, Който ги е извел от робство в Египет. Той е Господ, върховният господар на вселената. Той е освободителят на Израел. Те трябваше да се дисциплинират, за да избегнат повторното попадане в робство. Първо, те трябваше да дисциплинират себе си чрез честни мерки и теглилки. Второ, те трябваше да дисциплинират себе си чрез всеобхватния морален закон на Бога.

Не можем без дисциплина. Никога въпроса не е бил "с или без дисциплина.” Въпросът винаги е бил чия дисциплина. Ще се дисциплинираме ли сами, като отделни личности под Божия закон? Ще бъдем ли дисциплинирани пряко от Бога (например, когато Той изпраща върху нас бедствие, както прави няколко пъти в Стария Завет)? Или ще бъдем дисциплинирани от държавата? В наши дни държавната тирания е най-честата алтернатива на самодисциплинирането.

Не може да има свобода без самоконтрол под открития Божий закон. Неверни теглилки и мерки водят до неправда. Хората, които продават стоки на обществеността трябва да са сигурни, че избягват даването на по-малко от очакваното – това, което е написано на везните – чрез подмяна на физическите стандарти. Накратко, подмяната на физическите стандарти на обществото е белег, че хората вече са подменили обществените морални стандарти.

Пазарни мерки

Когато един човек в старозаветни времена (всъщност почти до наши дни) отивал на пазара за да купи нещо, е носил със себе си нещо ценно за размяна. В обществата на проста размяна той би могъл да вземе нещо домашно произведено или домашно отгледано за продажба. Той би се опитал да го размени за нечие друго домашно отгледано или произведено нещо.

Ако даден човек донесе нещо, което изисква теглене (например овца) и иска да го изтъргува за нещо друго, което изисква теглене (например торба пшеница), въпросът за точните мерки е по-маловажен. Ако нещо бива претеглено за "продавача,” то бива претеглено и за "купувача.” (Спомнете си, че и двете страни са купувачи и продавачи едновременно: единият купува жито и продава овца, а другият купува овца и продава жито.) Нечестни теглилки ще бъдат онези, в които професионалният продавач – човекът, който притежава везните – подменя теглилките в едната половина на сделката. Измамата в половината сделка вероятно не е лесна.

Когато хората започнали да носят метали на пазара за да купят потребителски стоки, е станало по-лесно за продавачите да използват нечестни мерки. Металното кюлче или предметът от метал обикновено би бил претеглен в малки единици за тежест ("унции") или дори по-малки ("грамове"), когато става въпрос за злато. Но това, което се продава за пари, ако е продадено чрез теглене, вероятно би изисквало много по-тежки единици (“фунтове, килограми”). Човекът с мерките може да измами купувача като направи по-леки везните за металните пари, докато в същото време направи по-тежки везните за продукта.

Така, след като металите вече навлизат в широка употреба, както би станало в развита икономика с високо разделение на труда, възможностите за измама рязко нарастват.

Предимството на продавача

Обикновено на пазара продавачът има предимство над купувачите. Той разбира търговията си, особено мерките. По-лесно е професионалният продавач да подмени теглилките, отколкото купувачът да подмени монетите. Но и това не е универсално правило. Нащърбването на монетите е древна практика. Хората са изстъргвали малко злато от ръба на монетата. Ето защо монетите имат малки зъбци около тях: за да се намалят кражбите (наследство от дните, когато монетите са правени от ценни метали). Чувал съм, че по времето на златната треска китайски емигранти в Калифорния слагали няколко златни монети в малко сито и са карали старите хора или децата от семейството им да тръскат ситото докато от монетите се отчупят златни люспички. След това събирали праха от ситото.

Има друг странен пример от историята на Съединените Щати. В края на 19 век, във времето на "дивия запад,” известен нечестен фермер на име Дан Дрю пасял кравите си без да ги допуска до вода. После, точно преди да ги продаде, той ги водил да се напият до насита. След това ги водел на пазара и ги продавал. Това става известно като "напояване на добитъка.” По-късно същата дума се използва за подобна неморална практика на корпорациите. Чиновници в корпорациите отпечатвали огромни количества от удостоверения за собственост (акции) и ги продавали, когато някоя външна група се опитвала да завземе компания чрез закупуването на 51% от свободните акции. Купувачите се оказвали с дялове с намаляваща стойност – "напоени акции.”

Като цяло, обаче, е по-вероятно професионалният продавач на пари да мами, отколкото продавачът на стоки. Обикновено той е в центъра на вниманието от страна на държавата. От друга страна по-лесно е той да бъде проверен, защото той действува на обществено място.

Може би още по-важно е, че продавачът на стоки има конкуренти. Купувачите разбират когато са измамени, ако имат достъп до конкуренцията. Конкурентите имат икономически стимул да предупредят купувачите или държавата за измамата на даден магазин. Така пазарната конкуренция притиска продавачите на стоки да останат честни, поне в общоприетите "позволени граници" на свободния пазар.

Везните на справедливостта

Бог свързва притежаването на везни със своето върховенство. Човекът, който притежава везни, е съдия. Бог съди хората по морални стандарти. Той е Съдия с везните на справедливостта. Когато злият вавилонски цар Валтасар пирува по време на военната обсада на мидо-персите, Божията ръка пише известните думи на стената: "М'НЕ, М'НЕ, Т'КЕЛ, УПАРСИН.” Царят повика Данаил за да ги разтълкува и Данаил го направи:"М'НЕ: Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил; Т'КЕЛ: Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен" (Данаил 5:25-27).

Претеглен на везните: това е символ на Божия краен съд. Ето защо човекът, притежаващ "мерките" на правосъдието, е съдия. Така е и с човека, който притежава действителните мерки и теглилки на пазара.

Ако човекът злоупотребява с положението си и лъже хората, с това той свидетелствува лъжливо за Божия характер. По същество той казва, че Бог не го е грижа за правосъдието, че Той изкривява везните, че Той лъже човечеството относно Своите цели. Точно това намеква Сатана за ролята на Бога като Съдия. Това е лъжесвидетелство срещу Бога. Затова Бог предупреждава хората, че те трябва да използват честни теглилки и мерки, защото Той е върховният Бог, Който ги е освободил от робство. Той намеква, че има силата да ги върне отново в робство, ако лъжат в тази много специална област на икономиката.

Честни метални пари

Кое беше пари в древния Израел преди вавилонския плен? Пари би било всяко нещо, което хората биха приели доброволно в замяна за стоки и услуги. Единствените парични единици, определени в Библията като пари, бяха шекела и таланта. Това бяха мерки за тегло. Въпреки че Библията не го казва конкретно, те също бяха и единица за чистота. ("Чистота" се отнася до процента на чистото злато или сребро в цялото тегло на монетата.) Можем да стигнем до това заключение поради факта, че когато леярят е изливал метала в калъпите, е можел да смеси и основни (евтини) метали. Теглото не е била достатъчно; трябвало е да има определена чистота.

Преди години, когато бях момче, със семейството си посетих Хуарес, Мексико. Видях стара жена седяща пред една будка в голям магазин. Някой й подаде монета. Тя пъхна монетата в устата си и я захапа. Не можех да разбера защо. Моята майка ми каза, че това е начин за нея да провери монетата. Ако не е достатъчно мека за да оставят зъбите й белег, тя не съдържа съответното тегло от скъпоценния метал.

Едно кюлче или монета с конкретна големина, ако приемем, че е известно на всички, е известно на купувачите с определено тегло. Като измери кюлчето или монетата и след това го претегли, експертът може да определи дали то е със стандартната чистота (правилната сплав от основен метал за твърдост и скъпоценен метал за стойност). Аз имам един прост евтин комплект от мерки и теглилки, с които се измерват най-често срещаните златни монети.

Мерките и теглилките за кюлче злато или сребро са защитата на професионалния продавач срещу измама. Теглилките за стока са защитата на купувача срещу измама.

Библията определя правилото за честните мерки и теглилки. Подмяната на везните е морално зло. Това е кражба чрез измама. Някой се доверява на продавача, а той злоупотребява с това доверие. По-лесно е да измамиш доверчив човек, защото той не следи всяко движение на продавача. Следоваелно подмяната на везните е голям грях. Когато продавачите оставата безнаказани защото властите си отвръщат очите, честните доверчиви хора губят, докато непочтените търговци печелят. Това обръща Божиите стандарти за господство, а именно, господство чрез етично поведение. Нещо повече, това намалява ефективността на пазара, защото купувачите ще трябва да отделят допълнително време и грижи за да проверяват продавачите. Бог няма да търпи такова поведение безкрайно.

Една от причините златото и среброто да станат общоприети в древния свят е, че те са можели да бъдат проверявани от продавачите на стоки и услуги. Днес един продавач на стоки (купувач на пари) може да използва обикновени инструменти за да определи, ако е необходимо, надеждността на дадено кюлче или монета. Златото и среброто са могли по-лесно да действуват като най-търгуваната стока в обществото, защото са били познати на всички и защото стандартите за форма и тегло са давали възможност на хората да проверят точното тегло (на съдържанието на ценен метал) в кюлчетата.

В условията на икономика с кюлчета или монети от чист ценен метал е лесно да се определят честните пари. Едно кюлче или монета съдържа конкретно количество от злато или сребро с позната чистота. В случаят с познатият американски "двуглав орел,” златното късче от 20 долара, монетата тежи 1.075 тройунции (стандартна единица за измерване на златото), с 0.967 унции чисто злато и добавена мед за твърдост.

За най-голямо улеснение в употребата кюлчето се подпечатва с познат знак или със знака на компания, така че потребителят да знае, че леярят или фирмата гарантират за честността на теглилките и мерките. Монетата или кюлчето в едно образовано общество посочва теглото и чистотата на метала (като една унция, .999 чистота). Може би върху монетите могат да се запазят традиционните имена на националните валути – "долар,” "песо,” “йена” и т.н. – но за да се намали объркването до минимум, ще е по-добре да няма отбелязано име. Просто ще бъде монета от една златна унция. Със или без познато име, в мометна на производството монетата ще съдържа точно толкова скъпоценен метал, колкото е написано.

Подмяната на теглото или на чистотата на монетата е като да вкарваш вода в месото в магазина. Това е мошеничество: опит да получиш нещо за нищо.

Честни хартиени пари

Монетите и кюлчетата са обемисти и тежки. Трябва да е очевидно защо хората предпочитат хартиени пари. Подходящи са за портмоне или за джоб. Плоски са. Лесно разпознаваеми са. Хартията може да се напечата да представлява всякакъв брой парични единици: 1, 5, 10, 20, 50, 100 и т.н.

Ключовата дума е представлява. За да останат честни, хартиените пари трябва да бъдат издавани от печатаря на пари на точно едно към едно с активите. Ако на парите пише, че представят монета от една златна унция, .999 чистота, тогава издателят на пари трябва да притежава в запас тази монета от една златна унция, готов да я даде на всеки, който влезе и представи късчето хартия.

Ако издадеш къс хартия, която да служи като дългова разписка за ценни метали, без да имаш 100% обещания метал в резерв, е мошеничество. Това е кражба. Това е форма на подмяна на мерките и теглилките.

Как би работила една такава система? Притежателят на монети си оставя монетите си в склад. Той желае монетите му да бъдат съхранявани на сигурно място. Плаща такса за съхранението, по същия начин по който наемаме сейфове в банката. Складът издава разписка. Тъй като тази разписка обещава да плати на носителя й конкретно количество монети или кюлчета при поискване, хартията е в обръщение като злато, ако приемем, че всеки познава склада, който е издал разписката, и му има доверие.

Предупреждение: винаги когато някой ви обещава да пази безплатно вашият ценен метал, внимавайте. Никога не получаваме нещо за нищо. Или има скрито плащане, или има измама. Всяка система с хартиени пари или кредит, която не изисква по никакъв начин такса за съхранение, е несъмнено и неизбежно измама. Вгледайте се внимателно, докато откриете формата на измама.

Хартиената разписка е заместител на метала, понякога наричана паричен заместител. Но тя не е паричен заместител; разписката е истински пари, ако складираният метал се смята за пари. Стойността й в размяната се покачва или пада според разменната стойност на складирания паричен метал.

Големият проблем е измамата. Много по-лесно е да фалшифицираш къс хартия, отколкото да фалшифицираш една златна монета. Фалшивата монета по-лесно се разкрива. Може да бъде претеглена. Късчето хартия изглежда точно като другите късчета хартия. Затова издателите се грижат да поставят на хартиените парчета или серийни числа, или специални водни знаци, или използват специална хартия, която лесно да се разпознава от хората.

Ясно е, че фалшификаторът е крадец, щом печата фалшиви складови разписки. Дадена компания е задължена по закон да обезпечава хартиените разписки чрез изплащането на конкретното количество и чистота злато или сребро. Издаването на фалшиви разписки поставя издателя в опасно положение. Или, ако компанията банкрутира и е неспособна да обезпечи разписките, последният човек, който е приел разписките на доверие. Той отива да си вземе златото, но компанията издател е банкрутирала. Той остава с лишена от стойност складова разписка, докато фалшификаторът си е купил стойностни стоки и услуги. Губещият (освен всички останали) е последният човек, който остава с фалшивата разписка, когато лошата новина е оповестена публично. Несъмнено фалшифицирането е форма на кражба.

Един от начините да се защитят потребителите от фалшиви разписки е банката да позволи на вносителя да издава разписки за внесените монети, когато прави сделки. Така потребителят трябва да се подпише на разписката при покупката на нещо. Той пише чекове (складови разписки) докато му се изчерпят складираните монетите. Тогава той спира, освен ако е крадец или направи грешка (и плати глобите на банката), или предварително е сключил споразумение със склада да "покрива" чековете му с допълнително злато, което е складирано – злато, за което не са издадени складови разписки.

Ето защо чековете са пари, ако обезпечаващият метал е пари. Те са заместители на метала. Честен чек е просто друга форма на складова разписка.

Кредитната карта също е пари, ако паричният метал, обезпечаващ кредитната карта, е пари. Тя също е заместител на метала. Честна кредитна карта е просто друга форма на складова разписка.

Можем да добавим всякакви примери в тази логика, но сега вече разбирате. Проблемът е честността на склада. Ако издава толкова разписки, колкото злато или сребро има на склад, за да обезпечи разписките, тогава те могат законно да служат като форма на пари.

Ако складовата компания издава повече разписки за ценни парични метали, отколкото има метал на склад, тогава тя е нарушила закона срещу неверните мерки и теглилки. Разликата е, че е по трудно да разпознаеш фалшива (необезпечена) складова разписка, отколкото да разпознаеш фалшива монета, която не съдържа заявеното количество злато или сребро. Монетата може да се притегли и измери; хартиената разписка не може. Но и в двата случая принципът е един и същ: фалшиви монети или фалшиви складови разписки.

Обобщение

Принципът на честните пари е лесен за разбиране. Ти даваш това, което казваш, че даваш. Ако обещаеш да дадеш на продавача една унция злато, .999 чистота, тогава това е, което даваш. Той може да прецени колко е ценна за него тази унция, и ако реши, че иска златото повече, отколкото това, което предлага за продажба, тогава ти си вземаш предмета, а той си получава златото.

Ако някоя от страните подменя везните или по някакъв начин замести с нещо по-малко ценно това, което се е задължила да даде, тогава тя извършва грях. Този грях е нарушение на Божиите принципи за справедливост и обществен мир. Грешникът трябва да изплати двойно обезщетение (Изход 22:11-12): връщането на откраднатото плюс 100% глоба.

Законът относно честните мерки и теглилки е очевидно конкретно (казусно) приложение на осмата заповед: "Не кради" (Изход 20:15). Но тъй като Бог е Съдия и тъй като символът на Неговото съвършено правосъдие са везните, честните мерки и теглилки стават теологичен проблем, както са икономически проблем. Подмяната на везните по същество е да отречеш Бога. Това е да твърдиш, че човекът, нарушителят на закона, направен по Божия образ, представлява Бог, Който е също така нарушител на закона.

Честните пари са икономическо приложение на закона срещу неверните мерки и теглилки. Понеже в Библията парите са метални, всяка подмяна на съдържанието на скъпоценния метал е равносилно на подмяна на везните. Фалшифицирането на монети е незаконно. По същия начин е незаконно и фалшифицирането на хартиените пари: създаването на повече складови разписки за скъпоценен метал, отколкото има складиран от него за бъдещо изплащане.

И така, откриваме, че принципите на честните пари включват следното:

1. Съществуващите мерки трябва да бъдат спазвани във всичките ни сделки един с друг.
2. Не е необходимо държавата да бъде първоизточник на тези стандарти, въпреки че е длъжна да ги удостоверява.
3. Целта е постоянство на употребата.
4. Богът, който изисква честни мерки, е същият Бог, който изведе Израел от плен.
5. Нарушаването на тези физически стандарти е равносилно на нарушаването на Божиите морални стандарти.
6. Професионалният продавач на пазара има повече възможности да подменя везните.
7. Пазарните конкуренти се надзирават едни други и така намаляват разпространяването на измамите.
8. Действията на Бога като Съдия са преобразната основа на закона за честни мерки и теглилки.
9. Парите в древния Израел са се състояли от злато и сребро с позната форма и тегло.
10. Когато управителите откажат да налагат честни мерки и теглилки, лошите хора временно преуспяват за сметка на честните хора. Това обръща Божиите стандарти за господство.
11. Широкоразпространените неверни теглилки също увеличават разходите по сделките за всеки (разходите по размяната): времето използвано за проверяване на мерките.
12. Хартиените пари представят конкретни количества злато или сребро (или каквато парична единица е общоприета).
13. Всяко издаване на складови разписки като пари установява нарушение на закона забраняващ нечестни мерки и теглилки.
14. Издаването на повече разписки отколкото метал има в наличност е форма на фалшификация.
15. Хартиените разписки, чековете и кредитните карти са форми на заместител на метал; те са истински пари.
16. Винаги когато някоя агенция обещае да създаде система с хартиени пари, която не изисква такса за съхранение на паричните метали, тя извършва измама. Не можеш да получиш нещо срещу нищо.