11

ПРОГРАМА ЗА ПАРИЧНА РЕФОРМА

Ако хората Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им, и ще изцеля земята им (2 Летописи 7:14).

Това, което предлагам тук, може да бъде направено. То няма да бъде направено, докатo няма голямо съживление, което ще има по-добри познания от съживленията, които сме виждали в миналото, но то може да бъде направено. Уверявам ви, обаче, че то не може да бъде направено на нулева цена. Ето защо то няма да бъде направено без духовно съживление.

Аз не съм политически революционер. Моето намерение не е да прокарвам програма за реформи, която ще доведе до политическа революция.

От друга страна, аз съм безспорно теологичен, обществен и икономически революционер. Смятам, че цялата западна цивилизация трябва да бъде преустроена, от долу нагоре (а не от горе надолу). Смятам, че останалият свят се нуждае от същото. Но, тъй като не съм политически революционер, вярвам, че тази промяна трябва да стане в сърцата и умовете на християните преди да бъде проповядвана успешно на света. Ако християните откажат да зачитат своя Бог, защо трябва да очакват мразещият езически хуманистичен свят да Го зачита?

Но пък може да стане и по този начин. Езичниците може да се покаят преди християните. Хората на Ниневия се покаяха, и едно-две поколения по-късно Бог предаде Израел в ръцете им. Служението на Йона в Ниневия беше успешно; служението на другите пророци в Израел не беше.

От значение е, че Йона проповядва на хората преди да говори на царя, "И Ниневийските жители повярваха Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; понеже вестта бе стигнала до Ниневийския цар, който като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел" (Йона 3:5-6).

Царят попитал мъдро: "Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия си гняв, та не погинем? И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи" (Йона 3:9-10).

Къде искаме да отидем?

Необходимо е време за да се развие един икономически възглед. Повечето хуманистични икономисти все още го развиват, така че не се обезсърчавайте. Това отнема време.

Основополагащите принципи на библейската парична теория са достатъчно прости:

Накратко, Библията поучава свобода под Божия морален закон. Тя прогласява свобода без измама или физическа принуда. Хората могат да правят това, което е икономически изгодно за тях, стига да избягват измамата и физическата принуда. Има само няколко забрани в Библията срещу доброволната размяна; те се отнасят до същностно неморални сделки. (Любимият ми пример за престъпление, което огромното мнозинство от граждани ще признаят веднага за неморално и незаконно, е хомосексуалист, който дава хероин на осем годишно момче в замяна за секс. Ако вие мислите, че държавата няма какво да каже за тази доброволна сделка, или " престъпление без жертва,” вие сте наистина сериозен философски либертарианец!)

И така, в паричните дела трябва да избягваме монопол над парите, включително държавен монопол над парите. Трябва също да се противопоставяме на прехвърлянето на монопола върху парите от държавата към централната банка, която е притежавана и ръководена от представители на частни търговски банки.

Традиционният златен стандарт

И така, нашата дългосрочна цел не трябва да бъде връщане към традиционния златен стандарт, при който държавата издава и златни монети, и хартиени пари, като обещава да купува и продава злато на постоянна цена в хартиени пари, издавани от държавата.

Голямата грешка на консервативните икономисти е била да смятат, че традиционният златен стандарт е нещо повече от временна мярка. Лесно е за държавата да разруши златния стандарт като издаде едно от следните две постановления:

Второто постановление слага край на т.нар. златен стандарт. Накратко, традиционният златен стандарт е всъщност хартиен стандарт: хартията на обещанията на държавата. Историята показва, че тези обещания не са стрували и хартията, на която са били написани.

Първата цел: Централната банкова система

Целта е да се премахне всяка централна банкова система, тоест институция, управлявана от и за банкерите на частичния резерв, но притежаваща държавен монопол над парите.

Очевидно, днес това е утопична мечта. Но не можем ли да започнем програма с постепенни стъпки – постепенно отстраняване на Федералния Резерв? Мисля, че можем. Стъпка по стъпка трябва да оказваме натиск върху политиците във Вашингтон да извършат тези мерки.

Първо, като символичен жест, федералното правителство трябва да даде на Федералния Резерв точно 11,090,000,000 долара държавни облигации с нулева лихва, "равностойни на златото,” и да изисква от Федералния Резерв да върне истинското злато, което е купил с фалшиви пари. Това няма да промени общите резерви на Федералния Резерв и затова няма да е инфлационно. Правителството на Съединените Щати ще вземе всяко кюлче от резервите на Федералния Резерв в трезорите на Банката на Федералния Резерв в Ню Йорк и ще премести златото във Форт Нокс, Кентъки, където му е мястото.

Но това злато не трябва да стои там твърде дълго. Държавата ще трябва да започне да продава всяка унция от това конфискувано (1933) злато под формата на малки златни монети. Всеки, който иска да си ги купи на пазарни цени, трябва да може да го направи. Всички печалби от тази сделка трябва да се използват за намаляване на едералния дълг. Но важното е да се отнеме националното злато от ръцете на системата на Федералния Резерв, най-малкото като проява на национален суверенитет.

Тук предполагам, че наистина има злато в официалните центрове за съхранение – Форт Нокс и Ню Йоркската Банка на Федералния Резерв – и че то не е било незаконно продадено без много шум. Това предположение може да е напълно погрешно. Не е имало официална финансова ревизия на американския златен резерв, тъй като златото предполагаемо е в притежание на Федералния Резерв, а никога е нямало официална финансова ревизия на Федералния Резерв. Това е друга част от моя предложен план: многобройни финансови ревизии, проведени от Държавната Сметна Палата, от Паричния Контрольор и от Министерството на финансите.

Има и друга възможност за връщане на златото в ръцете на обществото: просто вземаме 265 милиона златни унции, претопяваме златото в златни монети от по 1/4 унция, и изпращаме по четири монети на всеки американски гражданин. Останалите монети могат да бъдат продадени.

Ако Федералният Резерв протестира, ще разберете защо казвам, че сега Федералният Резерв притежава националното злато, а не федералното правителство.

Второ, Конгресът ще трябва да гласува закон, който да изисква от Федералния Резерв да се подлага всяка година на ревизия от страна на Държавната Сметна Палата и/или на коя да е друга държавна агенция за финасов контрол. Нещоповече, всички финансови архиви на Федералния Резерв трябва да бъдат подложени на ревизия, като парите за тази задача ще лихвените плащания на Федералния Резерв върху държавните дългове.

Трето, всички събрания на борда на управителите на Федералния Резерв трябва да бъдат отворени за представители на пресата, за членове на кабинета и за членове и щатни икономисти на комисиите на Конгреса и Сената, които са задължени по закон да надзирават американската банкова система.

В случая на "спешни събирания,” които изискват "изслушване при затворени врати,” трябва да бъдат поканени да участват Президентът на Съединените Щати, секретарят на Съкровищницата, председателят на Конгреса, водачът на опозицията в Белия дом, всички членове на Върховния Съд на Съединените Щати и ръководителите на мнозинството и на малцинството в Сената.

Всички решения на Борда на управителите относно паричната политика трябва да бъдат огласявани публично незабавно след събирането, а не 45 дена по-късно.

Четвърто, Федералният Резерв трябва да престане да купува или продава каквито и да е дългови удостоверения или активи. Трябва да бъде наложен постоянен мораториум върху такива покупки и продажби. На Федералния Резерв няма да се позволява да вкарва страната в инфлационна или дефлационна криза, и след това да изисква от нас да върнем всичко обратно.

Пето, активите и пасивите на Федералния Резерв ще бъдат прехвърлени към хазната на САЩ а Федералният Резерв изцяло ще прекрати дейността си. Това включва и пенсионния фонд на Борда на управителите на Федералния Резерв, вероятно единствената напълно финансирана пенсионна система във Вашингтон.

Може да има някои стъпки, които съм пропуснал. Както и да е, готов съм да приема всяка програма за премахване на Федералния Резерв. Но програмата трябва да води до Пета Стъпка: премахване на Федералния Резерв.

Повишени изисквания за резерв

Веднъж като активите на Федералния Резерв са обратно в ръцете на хазната, към нея трябва да премине също и контролът над банковото дело. На този етап задачата на хазната ще е да доведе банковата система в съответствие на принципа за нулев частичен резерв, или 100% банков резерв.

Да се изисква незабавно мигновено връщане ще означава унищожаване на банките, създаване на масова незабавна дефлация и хвърляне на света в депресия. Това ще бъде нарушение на договор: банките са дали заеми при други условия. Не трябва да се стремим към революция.

Държавата ще трябва да гласува закон, който да изисква от хазната да наложи постепенно повишаване на изискванията за резерв за всички форми на влогове. Това неизбежно ще е произволно число – толкова произволно колкото и да позволи на хората да гласуват при навършване на 18 години. За да вземем решения ние се нуждаем от критерии, дори произволни критерии.

Нека да приемем, че е избрано увеличение от пет пункта на година. За по-малко от две десетилетия цялото банково дело в Съединените Щати ще се провежда при 100% резерви. Банките и другите заемни институции ще бъдат задължени да прехвърлят приходите си от "сметки с автоматично изплащане при поискване" към сметки от вида, "дай на заем парите ми и в това време аз ще карам без тях,” или поне в сметките с "такса за съхранение и право да се пишат чекове.”

Това ще намали паричното предлагане, точно както забраната на фалшивите складови разписки би намалила паричното предлагане. Това е библейски и морално задължително. Днес ние нарушаваме Божия закон. Използваме фалшиви пари. Трябва да се върнем към честните пари. Трябва да престанем да използваме фалшиви пари като основа на нашата икономика. Нямаме избор: трябва да се върнем към честните, "непримесени" пари.

Добре е за длъжниците да планират какво ще правят при намаляване на цените. Добре е и за заемодателите да планират за същото. Щ бъде много по-трудно да се изплащат заемите. Накрая дълговият пазар ще наложи ценови дефлатор, свързан с потребителския индекс на цените. (В наши дни заемите имат скрити "инфлатори,” вградени в тях от заемния пазар.) Лихвените проценти на заемите ще отчитат очакваното намаление на цените. Краткосрочните лихвени проценти може да се върнат както са били през 1933: под 1%.

Дефлацията ще убеди заемополучателите да търсят краткосрочни заеми. Това също е основно за библейския обществен ред: да не се дават дългове на верните за повече от седем години (Второзаконие 15:1-2).

Всяка банка или заемна институция, включително средствата на паричния пазар, ще се подчини на това правило: да не се пишат чекове от сметки, които вече са дадени на заем. Срокът на изплащане на влога ще съответствува на срка на изплащане на заема. Вече няма да има "значително наказание за по-ранно изтегляне,” както казват днес банковите реклами, защото няма да има ранно изтегляне. Ще има само наети пари с първоначалния влог и лихвата като гаранция.

Убеждаване на банкерите

Дали банките ще вдигнат врява? Можете да си представите колко силна ще е тя. Едно от най-активните политически лобита в света ще се задействува. Ние пък ще им предложим сделка. Ще ги подкупим.

Ще кажем на банкерите: "Добре, момчета, всички знаят каква каша сте забъркали. Седите на планина от лоши дългове. Търсите изход. Правителството на САЩ е тук за да ви помогне да издържите бурята. Ще ви направим размяна. Вие ще ни продадете вашата купчина от мексикански и бразилски облигации, а ние ще ви дадем в замяна на това хубави, безопасни 90-дневни съкровищни облигации. Вашите активи отново са ликвидни. Ние ще вземем всичките ви лоши дългове, за които знаете, че никога няма да бъдат изплатени, а вие ще получите вместо това лихвените съкровищни облигации. Можете дори да ги продадете, ако искате – за тях има пазар, за разлика от тези мексикански облигации, на които сте седнали.”

Това ще избави големите банки. Ще обезвреди дълговата криза на Третия свят. Ще възстанови ликвидността на банковата система. И това ще струва на данъкоплатците само лихвата, която Федералният Резерв сега плаща върху съкровищните облигации, които притежава. Те биха се съгласили на това.

Какво да кажем за малките провинциални банки? Какво ще спечелят те? Дайте им същата сделка с някои останали съкровищни облигации. Разменете лошите им стопански ипотеки за хубави, ликвидни съкровищни облигации.

Накратко, използваме резервите на Федералния Резерв (175 милиарда долара) за подсилване банките. Тогава пруниждаваме банките да започнат заменянето на фалшивите пари с честни.

Какво ще струва това на американските данъкоплатци? Само това, което те всяка година вземат от Федералния Резерв. Ако Федералният Резерв притежава 175 милиарда долара в Съкровищни облигации и те носят на Федералния Резерв 7% годишно, тогава Федералният Резерв взема малко над 12 милиарда долара всяка година. От това Федералният Резерв ще връща 85% или около 10.4 милиарда долара. Това са пари, които хазната ще трябва да плаща като лихва на банките.

Това не е зле. За тези пари – повече или по-малко, в зависимост от това в каква посока се движи лихвеният процент – федералното правителство може да избави банковата система на САЩ, да премахне завинаги Федералния Резерв и да получи в замяна за около две десетилетия възстановяването на честното банково дело със 100% резерв.

Свобода да купуваш и да продаваш

Безспорно дефлацията ще причини много повече кризи, но поне сме поели пътя към честните пари. Ако не го започнем, събитията ще ни причинят поредица от икономически бедствия.

За да предотвратим причиняването от дефлацията на цялостна депресия, трябва да забраним всяко държавно ограничение на цените. Свободата е цялостна сделка. Ползата от свиването на паричното предлагане ще е малка, ако хората не са напълно свободни да предлагат стоките и услугите си на каквато цена те изберат. Създадените от държавата картели, които съществуват днес, трябва да изгубят своето привилегировано положение. Хората трябва да бъдат оставени свободно да сключват сделки както могат, да продават услугите си на каквато цена могат да получат, да избягват арести или глоби при опитите си да направят най-добрата сделка, която могат. Най-малко това означава премахването на законите за минималната работна заплата.

Ако гласоподавателите не са готови за такъв вид свобода, те не са готови за честни пари. По-добре да се приготвят за катастрофална инфлация, следвана от дефлационна депресия, защото това е алтернативата на честните пари и на честното пазарно определяне на цените.

Обобщение

Вече казах, че златото на Федералния Резерв трябва да се премести в хазната на САЩ. Тогава хазната трябва да продаде всяка унция от това злато на обществото в малки, използваеми златни монети. Получените пари трябва да отидат изключително за намаляване на дълга.

Трябва да има мораториум върху всякакви нови дългове на Федералния Резерв. Още от сега трябва да имаме балансиран бюджет. Но не е необходимо да има златен стандарт. В смисъл на държавенстандарт, не е необходим повече златен стандарт.

Ако постигнем честни мерки и теглилки и тяхната равностойност в банковото дело, 100% резерв, тогава ще постигнем честни пари. Това ще е система, която ще позволява на злато, сребро, платина, мъниста, мед или каквото и да било още, да служи като пари едновременно. Главното е това: премахваме държавата от бизнеса с парите. Прекратяваме невидимия данък на инфлацията.

Имало е твърде много спорове в консервативните кръгове за възстановяването на златния стандарт. При наличието на частичен банков резерв не можем да постигнем и да запазим традиционен златен стандарт. Никога не можем да знаем каква е истинската цена на златото, за да я поставим отново като официална цена. Никой от икономистите, подкрепящи златния стандарт, не е намерил решение на този проблем.

Ако нямаме частичен банков резерв и ако имаме налагане на закони, забраняващи неверните мерки и теглилки, тогава нямаме нужда от държавно налагани пари, нямаме нужда от златен стандарт.

Защо не най-доброто? Защо не библейски пари? Защо да объркваме същността с настояване за повторното налагане на традиционен златен стандарт? След като нямаме политическа подкрепа да постигнем традиционен златен стандарт, защо да не се борим за възможно най-доброто? Защо да не настояваме за пазарно произведени честни пари?

Според мен няма да постигнем нито едно от двете – поне не преди да имаме масова инфлация, контрол върху цените, купонна система и рухване на международната парична система. Но можем да опитаме. Ако хората откажат да слушат, тогава Бог, чрез неизбежните пазарни сили, ще разруши съвременните декретни пари, системата на частичен банков резерв. По един или по друг начин, нейните дни са преброени.