Обяснение на християнската философия за образованието
Съдържание
Предисловие
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Приложение А
Приложение Б

Библиография

   

Обяснение на християнската философия за образованието
  Home     Стивън Пъркс  

 

6

ОБРАЗОВАНИЕ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Да се отрече заветната същност на човешкия живот и господството на човека над света е да се отрече човешката същност на човечеството. Като Божий наместник и поради това управител на земята, човекът е над всички други творения. За разлика от животните, човекът е физически направен от земята, но духът му е от Бога, т.е. той е сътворен по Божия образ. Този образ в морално естество, сътворено за общение с Бога и господство над земята. Да отречем това неизбежно морално и господстващо естество на човека означава да отнемем неговата човешка същност, защото означава той да бъде лишен от всичко, което по естество съставлява Божия образ в човека. Следователно в този напразен – и разбира се невъзможен – опит за бягство от Бога и от моралната природа на своето същество, човек прибягва до всякакви неморални и извратени практики. Той се опитва да принизи себе си до нивото на животните, като понякога пада и по-надолу и прибягва до действия, които не се срещат дори сред животните.

Езическото съживление

Следователно съвсем логично, като се има предвид неговият антитеистичен мироглед, сатанизмът прогласява като своя най-основна доктрина, че човекът не е по-различен от животните и следователно не е по-висш от тях. Поне такива са твърденията на сатанизма и несъмнено мнозина им вярват. Нашата епоха ни показва на практика проявлението на този принцип по много начини, на много нива и чрез много различни групи – и категорично не всички или дори повечето от тях няма и не биха могли съзнателно да признаят посвещението си към принципите на сатанизма. Те се простират от морално пропадналите и животински практики на сексуално извращение до по-философските и идеологически позиции на „зелените” и екологичните движения, неоезичеството на Ню Ейдж и организациите за правата на животните, които прибягват до античовешки тактики на тероризъм в опит да докажат и да наложат своята идеология върху обществото. Всичко това е естественото проявление на желанието на падналия човек да се отърве от своя Създател. Тъй като животът на човека е неизбежно заветен и следователно морален по естество – човекът е сътворен по Божия образ – човекът се опитва да похули и отрече Бога като изврати определения от Него естествен ред на творението и като отрече собствената си морална същност, и когато прави това, той неизбежно обезличава собствената си човешка същност.

Това не е отклонение от темата за образованието, защото не трябва да оставаме в неведение относно настоящата способност на повечето от споменатите групи, в това число сексуално извратените, зелените, Ню Ейдж, движенията за защита на животните, както и хуманизма като цяло, да налагат своята гледна точка чрез установените образователни институции. Нашето общество преживява много истинско завръщане към езичеството, последствията от което ще засегнат дълбоко нашия живот, но дори още повече живота на нашите деца и внуци. Не бива да подценяваме стратегическата важност на установените образователни институции в този процес на връщане към езичеството в нашето общество. Не просто че училищата, колежите и университетите в нашата страна не са защитени срещу влиянието на неоезичеството; те играят важна роля в разпространението на мирогледа на обществото, и ако това общество трябва бъде спечелено за неоезичеството, точно тези институции трябва да бъдат в челните редици. Вземете училищата и колежите и вие сте придобили контрол над следващото поколение чрез формиране на неговия религиозен мироглед и житейска философия.

Трудно ще е да се отрече, че хуманизмът вече е завзел повечето от нашите образователни институции, държавни и частни, светски и религиозни. Но малцина може би осъзнават степента, в която групи като Зеленото движение, защитниците на правата на животните и Ню Ейдж – и дори в определена степен хомосексуалните лобита[1] – се опитват, и то с не малък успех, да проникнат и да контролират образователните институции в нашата страна. Учители в държавната система посочват, че тези групи все повече се опитват да предлагат своите “образователни” услуги на училищата чрез курсове за деца и обучение на кадри в техния конкретен мироглед. Тези учители представляват вероятно малцината, които осъзнават истинската същност на това влияние и го отхвърлят. Много повече, осъзнавайки далеч по-малко проблемите, без съмнение са измамени от тези групи и дори възприемат техния възглед с цяло сърце. Такива групи са способни да оказват подсъзнателно влияние върху нашето общество чрез “услугите,” които предлагат в училищата, както и чрез преподавателската дейност на поддръжниците на техния възглед в държавната система. Нарастващото представяне на тези идеи в медиите способства за притъпяване на обществото и води до общо нарастване на тяхното възприемане, и това от своя страна означава, че съпротивата срещу влиянието на тези групи от страна на образователната система все по-намалява.

Важно е да разберем кои неща са повлияли и способствали формирането и информирането на идеологии като зеленото движение и Ню Ейдж. Много хора днес възприемат поне някои от идеите на зелените и Ню Ейдж, макар че често възприемането на мирогледа, който те представят, е несъзнателно. Въпреки това, общото възприемане на тези идеи е вредно за нашето общество и нашите деца, защото то спомага за формирането на един предимно езически мироглед. Степента, до която древната предхристиянска религия – която се радва на съживление през този век – е оказала влияние върху тези движения, като цяло е подценена. Следващият цитат трябва да ни помогне да покажем това:

Днес хората най-после започват да осъзнават последствията от превръщането си в това, което Дион Форчън нарича ”сираците на Великата Майка.” Започваме да се вглеждаме в това, което се е случило и се случва на нашата планета. Най-сетне ни е просветнало, че каквито и утопии да се градят от обещанията на политиците, ако самата ни планета погине, тези обещания няма да са нищо повече от прах, носен от вятъра. Нашата съдба е свързана с тази на Майката Земя, чиито деца сме ние. Това е причината за появата на така наречената “зелена политика.”

Това, по мое мнение, е още едно свидетелство за настъпването на Епохата на Водолея. Време е да разберем и използваме миналото, за да градим върху него за бъдещето. Старата религия трябва също да гледа напред и да продължи своята еволюция. Ако успее, тя ще може да играе съществена роля в Новата епоха (Ню Ейдж). Всъщност, езичеството в различните си форми вече започва да прави точно това.[2]

Този цитат е взет от книгата Чародейството: Обновена традиция. Чародейството, или “Старата религия,” както авторите на тази книга предпочитат да го наричат, и съвременното зелено движение и Ню Ейдж споделят общи неща в основни области. Всъщност съживлението на езическия мироглед като цяло е било стимул за възхода на зеленото движение и Ню Ейдж.

Нещо повече, докато чародейството в продължение на векове е било тайно практикувана вяра поради влиянието на Църквата и на християнското общество като цяло, днес то все повече излиза на открито, заедно с други присъщи на езическата древност практики като хомо- и бисексуалност. Авторите цитират настоящата ситуация като причина да бъдат по-открити: “Със сигурност ще има такива, които ще осъдят мен и Джон, че ‘говорим твърде много,’ ‘издаваме тайни’ и т.н. . . Аз чувствам обаче, че е нужно да осъзнаваме променящите се времена и да бъдем готови да се променяме с тях, ако е необходимо.”[3] “Съществената роля,” която чародейството играе за раждането на Ню Ейдж, е от достатъчно важност за авторите, за да “молят тези, които намират книгата за смущаваща . . . да вземат под внимание тази страна на въпроса.”[4] Следователно ние трябва да търпим отвратителните деяния на чародейството, дори ако ги презираме, само заради важната му роля за раждането на Ню Ейдж, че ни помага да се върнем към поклонението пред “Майката Природа, Гея, Великата Майка, Майката Земя,”[5] както искате я наричайте, защото “Тя е, за ваше сведение, Интелектът скрит в Природата, който от самото начало е осъзнаван в женски род.”[6] Също ни се казва, че “Нейният син или съпруг е Рогатият, когото нашите първобитни прародители са рисували по стените на своите пещерни светилища.”[7]

Човек може да бъде изкушен да се изсмее на всичко това, ако не беше фактът, че тези вярвания стават все по-популярни в нашето общество. “Старата религия” отново излиза от скривалището си в определена степен, и въпреки че не е съвсем евангелизираща в позицията си, тя със сигурност е по-войнствена в настояването си за толерантност: “Ние се намираме във важен повратен момент в човешката история,” ни се казва, и “това е преходът от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея.” Следователно, “Тези от нас, които са запазили познанието известно като ‘окултно,’ което просто значи ‘скрито,’ сега трябва да използват това познание по конструктивен начин. Нещо повече, трябва да се изправим срещу невежеството и предразсъдъците, и да отстояваме признаването на нашата древна вяра за законна религия.”[8]

Няма вероятност да имаме съживление на чародейството като логически последователна система от ритуали практикувани редовно от повече от неколцина ентусиасти, но много от основните религиозни и философски идеи и презумпции в основата му, които са били присъщи за древното езичество и всъщност за всички форми на езичество, са вече широко възприети в нашето общество.[9] Популярната „наука” – нелепо съчетание от научни спекулации, медийна еуфория и зле тълкувани статистически данни – е възприела много от тези идеи и обличайки ги в псевдонаучна терминология, им придава вид на достоверност. Като следствие от това те сега са значителна част от еклектичния мироглед на съвременното западно общество и играят все по-голяма роля във формулирането на политическите идеологии.

В статия озаглавена “Зеленият човек: Възраждането на един жизнен дух – Бащата Земя,” публикувана през ноември 1990 в World Magazine, издание на ВВС, научаваме, че “Няма съмнение, че Зеленият човек, динамичното мъжко съответствие на Майката Природа, отново е сила, с която трябва да се съобразяваме. Традиционно свързван с всичко, което е най-жизнено в даден период – плодовитостта в езически времена, творчеството в романските и готическите времена и познанието в средните векове – днес той съвпада с нарастващото осъзнаване на нуждата от баланс между нас и околната среда.”[10] Според Джулиан Енрикес, Зеленият човек “ни казва неща относно отношението на човека с естествения свят. Като икона, въплъщаваща древни келтски корени, той като че ли осмисля стремежа на съвремието ни към ‘по-природен’ начин на живот от настоящия екологично разрушителен и материалистичен начин на живот. Всъщност, норвежката зелена партия е съсредоточила своята кампания против киселинните дъждове в образа на Зеления човек като защитник на горите.”[11] Съавторът Уилям Андерсън, също автор на книга със заглавие Зеленият човек: Първообраз на нашето единство със Земята (Green Man: the Archetype of Our Oneness with the Earth), заключава: “Днес ние отново се учим да виждаме Земята като Великата Богиня, като Гея, и той, нейният син, любовник и пазител, се завръща да ни помогне, да ни предупреди и да представи пред нас невъзможните предизвикателства да живеем в хармония с Природата.”[12]

Появата на тази статия съвпадна с филма на ВВС за Зеления човек, Омнибус, и художествен телевизионен сериал за Зеления човек. ВВС със сигурност не е някоя долнопробна окултна издателска къща и World Magazine е едно от доброкачествените списания с широка аудитория, които се продават във Великобритания. И статията в списанието, и филмите са показател за степента, в която такива идеи започват да проникват в съвременното западно общество.

Основната презумпция зад всичко това и зад зеленото движение, Ню Ейдж и т.н. е, , че природата е нормативна, че всъщност природата е бог, и ако иска да намери своето истинско място в реда на нещата, човекът трябва да признае и да се подчини на това. Човекът трябва да престане да действа като господар над природата, ролята, която Библията му отрежда, и да се подчини на господството на Майката Земя. На човека не се гледа като на творение на трансцедентен Бог по Негов образ, за да управлява земята, а просто като още една част на пантеистичния бог Природа, Гея, или каквото го нарича съвременният човек. Ако искаме планетата да оцелее, и човекът заедно с нея – въпреки че човек не може да не си мисли, че второто не е част от програмата на движението за правата на животните – той трябва да се подчини на господството на необузданата Майка Природа като норматив. Той трябва да приеме нейното иго и покорство пред природните стихии, вместо да поеме дадената му от Бога роля на господар на земята. Основната идея е, че човекът се е издигнал над положението си и в своята гордост и надменност той е причинил разрухата на естествения свят чрез свръхексплоатация на земните ресурси и т.н. Господството на човека над земята е считано за вредно и разрушително за естествения ред. Грехът на човека е, че се е намесил в делата на природата. Следователно трябва да възстановим баланса и това означава завръщане към поклонение на Майката Природа и приемане на нашето място в езическия ред на нещата.

Християнският възглед

Сега вече виждаме радикалната разлика между езическия мироглед и този на ортодоксалното християнство. Езическият възглед за Природата и мястото на човека в нея е напълно идолопоклоннически. Човекът наистина се е възгордял над положението си, но го е направил като си приписва някаква божественост и присвоявайки Божията власт, а не като си присвоява господство над земята. Човекът е господар над земята под Бога. Това е неговото законно място в божествения ред на нещата. Неговото господство на земята е законно, когато се покорява на Бога. Но възгордявайки се над Бога и Неговата власт, той е довел себе си и естествения свят в състояние на безредие. Човекът сега е под господството на греха, който е непокорство към Бога, докато не бъде изкупен от Исус Христос, и земята е под Божието проклятие в следствие на греха. Разбира се, грехът води хората да злоупотребяват с Божието творение, но решението за това не е в подчиняването на човека под природата, тъй като това е следстивето от греха.

Християнският отговор за злоупотребата на човека с творението е покорство под Бога и възстановяване на господството на човека над природата[13] в Исус Христос. В Христос човекът отново се покорява на Бога и следователно богоугодното господство на човека над земята отново става стандарт за човека и за естествения свят. Вместо да злоупотребява със света, християнинът се стреми – или поне трябва да се стреми – да го експлоатира за Божия слава и за благото на човечеството. Това включва подчиняването и контрола над живия и неживия естествен свят. Човекът не е просто още едно животно, нито незначителна част от природата, която трябва да се научи да живее в хармония с нея, ако иска той и земята да оцелеят. Той е господарят над земята и ако иска земята да оцелее, той трябва да започне да упражнява своето господство в покорство към Бога и в съответствие с Неговия заветен закон.

Господството на човека над земята със сигурност не може да бъде постигнато като принизи себе си до нивото на животните, а като управлява земята и животните и ги подчинява на себе си като техен господар, тъй като за това е сътворен от Бога. Господството и управлението на човека над земята е важен част от Божието намерение за човечеството; но тя може да бъде постигната успешно само когато човекът се подчини на Бога и се стреми към това господство в покорство на Неговия закон. Така е защото заветът, който Бог е установил с човечеството и който дефинира съществуването на човека, управлява целия живот на човека, мислите и действията му: той не управлява само вертикалното взаимоотношение на човека с неговия Създател, но също и хоризонталните му взаимоотношения със сътворения ред, със света на хората и нещата. Затова разривът във вертикалните взаимоотношения между Бога и човека чрез човешкия грях и бунт против Бога води до извращаване и изкривяване на хоризонталните взаимоотношения между човека и света, в който живее.

Ето защо всички форми на езичеството водят до падането на човека под властта на света около него, вместо подчиняването на света под управлението на човека. Езичеството във всички свои форми съдържа, всъщност се основава на поклонение пред създанието, вместо пред Създателя. А това, на което човек се покланя, на него той подчинява себе си. Така той става роб на това, на което се покланя. Следователно поклонението пред естествения свят води до робството на човека под елементите на природата и от там до смъртта на човека и смъртта на цивилизацията.

Когато човек откаже вярност и служба на своя Създател и се опита да отхвърли Божия задължителен завет, той подчинява себе си на някоя част от сътворения ред като ръководен житейски принцип, вместо да се подчини на непогрешимото Божие Слово. Всеки такъв бунт, независимо от религиозния му език и символизъм, или липсата на такива, е завръщане към езичеството, и краят му е заробване на човека под създанието. Това е очевидно в такива разнообразни форми на езичество като от една страна марксисткия комунизъм, който претендира за “научност” чрез възприемането на езика на икономиката и социологията, и от друга езическите религии и мистични култове на древния свят, толкова ясно съживени в Ню Ейдж.

Класическо езичество

За да покажем силата и разрушителните последствия от робството на падналия човек под творението, ще разгледаме накратко един класически пример за такова езичество: хиндуизма. Фактът, че хиндуизмът е практикуван толкова дълго и е така втъкан в културата на индийския субконтинент, ни представя един явен и показателен пример за следствията от езичеството върху човешкото общество и върху естествения свят, и отрезвяващ поглед към бъдещето на човека под влиянието на неоезическото съживление.

За хиндуиста кравата е свещена, както и други животни като маймуната например. Тези животни се разхождат свободно навсякъде и унищожават ценна реколта, отглеждана за храна на хората.[14] Но те са считани за свещени и хиндуистите отказват да ги прогонят от реколтата поради страх от своите богове. Хиндуистите отказват да упражняват господство над света и животните, които ходят по земята, и затова производството им на храна е ирационално. Следствието е, че отчайващо необходима за оцеляването на човека храна бива унищожена и изядена от животните. Проблемът обаче е много по-голям от самото поклонение пред кравата. Професор П. Т. Бауър, водещ специалист по икономическо развитие във Великобритания, обяснява въпроса: “Голяма част от населението на Индия се противопоставя на убиването на животни. Освен незабавните и преки последствия върху наличието на храни, това отношение очевидно ограничава възможностите за животновъдство, сериозно затруднява земеделската дейност и пречи на прогреса в земеделието. Краен пример за това е влиятелната секта на джайнистите, чиито привърженици не отнемат съзнателно животински живот в никаква форма, дори на насекомите и бактериите. Те се противопоставят на убиването на скакалците, употребата на инсектициди и дори срещу мерки като хлорирането на водата, унищожаващо носителите на холера, коремен тиф или малария, и други смъртоносни или осакатяващи болести по хората, животните и растенията.”[15] Друго сериозно следствие от това идолопоклонническо отношение към естествения свят може да се види във факта, че плъховете по пристанищните докове изяждат до петдесет процента от вноса на храни в Индия.”[16]

Така хиндуистът става роб на света около себе си и е оставен на неговия произвол. И това е защото той се покланя на създанието вместо на Създателя, и отказва да действа в покорство на своя Създател и да владее над земята и над животните. Така той попада под властта на света, над който му е дадена власт. Превръщайки в богове своята среда и животните, които Бог му е заповядал да подчини за своя напредък и полза в служба на Бога, той е станал роб на средата си. Неговият живот е управляван от робско взаимоотношение с естествения свят, вместо естественият свят да бъде употребен по богоугоден и производителен начин за своя собствена полза, за полза на цялото човечеството и на животинското царство.

Под британския Радж Индия е нетен износител на храни.[17] Независимостта довежда драстична промяна, както можем да видим от заглавието на официален документ публикуван през 1959, наречен Хранителната криза в Индия.[18] П. Т. Бауър посочва, че “дори в благоприятната година 1958-59 все още има бунтове за храна, а през 1957-58 острият недостиг е всеобхватен.”[19] През 1956 са приети закони забраняващи клането и продажбата на добитък за клане, и продажбата и транспортирането на телешки продукти в каквато и да е форма.[20]

Това е институционализирано езичество и следствието от него е подчиняването на човека на естествения свят със свързаните с него бедност, социална изостаналост и човешко страдание. Тези неща са естественото следствие от проявленията на езичеството. Хиндуизмът, като всички други езически религии, е преобръщането на реда, сътворен от Бога, и на мястото на човека в него, определено от Бога, и следователно е сатанински по своето естество и последствия. Човекът, който трябва да бъде господар над земята, е станал роб на естествения свят, който е оставен да подивее, и вместо да го опитоми, както Бог е възнамерявал, човекът се е оставил на неговия произвол.

Всички неща страдат при такава религия. Човекът страда: живее в бедност и в състояние на недохранване поради нерационална употреба и управление на ресурсите, с които разполага. Естественият свят, който е създаден да бъде управляван от човека и е нормативен само под управлението на човека, се превръща в полупустиня и не достига пълния си потенциал, тъй като това също зависи от богоугодната експлоатация и управление на ресурсите му от човечеството (Бит. 2:15).

Сравнение на следствията от езичеството и християнството

Винаги и навсякъде, където човекът откаже да упражнява богоугодно господство според изявения от Бога заветен закон, резултатът е робство за човека и страдание. Когато човекът откаже да бъде Божий слуга, и следователно господар над земята, той прави себе си слуга на създанието вместо на Създателя, и така попада под робството на естествения свят. Затова хората умират от глад в свят на изобилие, сътворен от Бога на изобилието. И това е защото човекът отказва да живее в покорство на Бога и Неговия закон. Защото има достатъчно пространство и храна в този свят за всички, които сега живеят или ще живеят в него, само ако човекът реши да използва земята производително и покорно според Божието изявено слово. Но падналият човек иска да живее автономно от Бога и да умре, вместо да служи на Бога на творението и да живее.

Като Божий слуга, човекът има привилегията да бъде Божий наместник на земята и следователно господар над естествения свят. Като бунтовник против Бога той поробва себе си на света, който е определен да управлява. Грехът, бунтът против Бога, преобърна сътворения ред не само между човека и неговия Създател, но също между човека и неговата среда (Бит. 3:17-19). Това е защото заветът, който Бог установи с човечеството, засяга всяка област: той дефинира не само отношението на човека с Бога, но също, както вече видяхме, правилното му отношение със света около него. Така да наруши завета и да се опълчи срещу него означава да изврати и разруши не само отношението на човека със Създателя, но също на правилното, определено от Бога отношение с творението.

Когато човек отхвърли своя Създател като свой Господар и Владетел и вместо това идолизира някоя част от сътворения ред, той престава да бъде Божий законен наместник и господар над естествения свят. Неговото господство се превръща в господаруване на едни хора над други, и неговото идолопоклонство води до подчиняването на всички хора на сътворения ред. Така силата на греха над човечеството, неговата способност да поробва хората, е много реална и е причината за окаяното състояние и човешка мизерия толкова разпространени в голяма част от света.

Ето защо единствено поради разпространението на християнската религия през последните две хиляди години и особено след Реформацията, гладът, болестите, човешката мизерия и страдание, както и тиранията[21] и материалното робство са били победени в някаква значима степен, защото християнството възстановява отношението на човека с Бога и така неговото правилно отношение със сътворения ред. Регионите в света, където такова робство и страдание са все още големи, са регионите, където християнството е имало най-малко влияние.[22] Наистина, християнската вяра е донесла свобода и избавление на свят, поробен от езичеството с цялата съпътстваща го мизерия и смърт. “Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36).

Естественият ред

Хуманистът иска да бъде свободен от Бога, но това означава робство за хората. Зеленото движение, защитниците на правата на животните и други искат естественият свят да бъде свободен от управлението и господството на човека, но това означава, че човекът е оставен на произвола на природата и следователно в робство под нея. Така свободата и робството не са абсолютни състояния, между които той може или трябва да избира. Човекът не може да избяга от своите ограничения като създание и затова не може никога да бъде свободен в смисъл, че може сам да определя съдбата си без съобразяване с Бога, Който е сътворил него и творението, от което е част, и в което намира своя истински смисъл и цел. Следователно въпросът, пред който е изправен човекът, не е дали да избере свободата от една страна или подчинението от друга – подчинението в една или друга форма е неизбежен факт от човешкия живот – а на кого да се подчинява и в какво се състои неговата истинска, първоначална, дадена от Бога свобода?

Хуманистите, зеленото движение и последователите на Ню Ейдж искат човекът да бъде свободен от Бога и Неговия закон, за да могат сами да решат каква е истинската природа на човека и неговото място в света. Те искат да пресътворят себе си и света около себе си по своя образ и идоли. Но това ги води до робство в една или друга форма под света или под части от него, които те идолизират. Това е напълно противно на сътворения от Бог ред за живота и на мандата на сътворението, който Бог е дал на човека. Човекът трябва да владее над природата и така да служи на Бога. Неговата истинска свобода се състои в изпълнението на определената му от Бога задача в живота, а това е възможно единствено когато той се подчинява на Бога в покорство на Неговото Слово. Да служи на истинския Бог е единствената истинска свобода за човека. Да се бунтува против Бога означава робство за човека.

Следствието от хуманизма и всички други форми на езичеството, в това число зеленото движение, Ню Ейдж и други, е подчиняването на човека на заобикалящия го свят – заробване на едни хора под други и под природните елементи – а от това следва смърт за човека и унищожаване на цивилизацията. Защото природата не е нормативна; тя не е естественият определен от Бога ред на нещата. Природата е дива и необуздана без управлението на човека. Тя не е била сътворена, за да бъде оставена на себе си, а за да бъде управлявана от човека. Пустинята е резултатът от абдикацията на човека от отговорността му да управлява земята. А в пустинята човекът не оцелява, а умира от глад. Естественият ред на нещата, определеният от Бога ред е човекът да владее над земята и животните. Неговата истинска цел и следователно неговото щастие и благоденствие могат да бъдат постигнати само с покорство на това призвание, тъй като това е Божията воля за него и негов дълг към Бога.

Следователно, жизненоважно е християнинът да изяви моралната и заветна същност на човешкия живот и да положи усилия да изгради образователна философия, антропология и етика основани на завета във всички точки. Зелените и екологичните движения засега водят успешна пропагандна война. И наистина някои части от това, което казват, е правилно, тъй като човекът трябва да е отговорен настойник на земята и да се грижи за нея. Но лежащата в основата им философия е анти-теистична, анти-заветна, което я прави античовешка, защото защитава природата в смисъл, че природата е смятана за нормативна. Християните трябва да покажат ясно, че това не е така. Господството на човека над земята под Бога е нормата – иначе казано първоначалният ред за нещата, определен от Бога – не подчиняването на човека на природата. Подчиняване на човека на естествения свят означава смърт за човека, и колкото повече езическият мироглед бива пропагандиран и печели доверие в нашето общество и бива предаван на бъдещите поколения чрез образователната система, толкова повече нашата цивилизация ще изпада в робство на елементите на природата; тя ще стане езическа във всяко отношение и осъждение и смърт ще бъдат нейната справедлива присъда.

Религия и цивилизация

Културата на една цивилизация очевидно е проявление на нейните основни религиозни презумпции. Културата е видимата форма на религията. Следователно цивилизацията се определя от религията, както Хенри Ван Тил доказва в своята книга Калвинисткият възглед за обществото.[23] Примерът на Индия, както вече видяхме, е достатъчно доказателство за тази истина. Примери на изостанали цивилизации основани на езически религиозен мироглед могат да се намерят по целия свят.[24] За разлика от тях, преобладаващото влияние в западния свят исторически е било това на християнската религия. Западната цивилизация и общество в голямата си част са проявление на християнските идеали и влияние.

Това не означава, че е нямало други влияния върху Запада извън юдео-християнската традиция. Имало е конкретни влияния от гръко-римския свят, които са помогнали за оформянето на западното общество. Но дори тези влияния не са се появили в западния свят напълно автентични в своите първоначални форми, а самите те са били променени и формирани според християнските вярвания в историята на Запада. Като цяло западното общество е било повлияно от силно християнско разбиране за естеството и смисъла на живота.

Така демокрацията,[25] която не е точно християнска идея, на Запад се превръща в особен вид демокрация, силно повлияна от християнски принципи и идеали. Това се вижда от факта, че на практика всички опити на съвременните западни правителства да внедрят западни демократични идеали в нехристиянски общества са се провалили нещастно. Демокрацията от западен стил просто се разпада в езически общества, защото те нямат основните християнски идеали като юридически процес, свобода, морал, справедливост, състрадание, милост и т.н., които са били характерни за западното общество под влиянието на християнството и така са били от жизненоважно значение за съществуването на стабилна демократична система от вида, в който тя се намира на Запад.[26] Почти хиляда години са били необходими, за да се развие западната демокрация до съвременната й форма. Просто не е реалистично да се очаква тя да пусне корени за една нощ в езическо общество, което все още не се е освободило от поклонение пред естествения свят. Дори Индия, въпреки факта, че е най-голямата демокрация в света и е била силно облагодетелствана от цивилизоващото влияние на британския Радж през миналия век, не е успяла да навлезе в двадесети век по модела на западното общество и да достигне жизнения стандарт, на който то се радва днес. В някои отношения тя дори върви назад. И това се дължи главно на преобладаващата религиозна култура.

Западната цивилизация след Реформацията

Това, което беше казано по-горе относно господстващото влияние на християнството в западното общество, е особено вярно след Реформацията. В следствие на Реформацията Библията бива преведена на родните езици на протестантските народи. Това довежда до много по-голямо влияние на християнските принципи и идеали в протестантска Европа. Реформацията е големият прелом в прехода на западното общество от феодализъм към модерна цивилизация.

Протестантската вяра поставя висок приоритет върху разбирането на вярата и така върху обучението на хората във вярата. От това следва превеждането на Библията на разговорния език. Обратно, римокатолицизмът насърчава хората да поставят вярата си в църквата и нейните професионални свещеници и да уповават в тях като средство за спасение. Осмислянето на вярата няма същата важност; важна е литургията – всъщност един магически ритуал – и заслугите на светиите и т.н. Протестантската вяра връща ударението върху библейските принципи на благодатта, действаща чрез лична вяра. Това изисква разбиране от страна на вярващия.

Това ударение върху личната вяра и разбиране, за разлика от римокатолическото упование в църквата, където разбирането на вярата е приемано за задължение на свещениците, но обезсърчавано сред миряните, допринася в голяма степен за голямата промяна в европейското протестантско общество след Реформацията. Следствието от това е рационализацията на живота в много отношения. Тезата на Макс Вебер относно рационализацията на икономическите начинания след Реформацията вследствие от развитието на типичното протестантско разбиране за призванието ни дава пример за вида на промяна, до която това довежда в областта на трудовата етика и икономиката.[27]

В Англия следствието от изместването на ударението от църквата и нейното професионално свещеничество към протестантските принципи за свещеничеството на всички вярващи, със съпътстващата необходимост всички вярващи да бъдат научени и да разбират дълга си към Бога и своето призвание в света като средство да принасят рационално служение на Бога (Рим. 12:1), е обръщане на нацията и промяна на обществото. Хората не са вече насърчавани да остават в невежество и да уповават в суеверията и магическите ритуали на римокатолическата църква за своето спасение. Вместо това те са насърчавани да разбират вярата и да живеят и действат съгласно това разбиране във всяка област от живота. Упованието в свещеничеството и тайнствата вече не са приемани за същност на християнската религия. Църквата и нейната роля, дори нейното естество, са демитологизирани и поучението замества изпълнението на магическите обреди като задължение на църквата пред Бога и отговорност към хората.

Това довежда до основна промяна в разбирането за ролята на църквата. При римокатолицизма църквата възприема много езичество, макар то да е силно примесено с римокатолическото схващане за християнската вяра. В римокатолическата църква спасението е възприемано като отслужвано на миряните в църквата чрез магическите манипулации на професионалното свещеничество. Вместо това, протестантството се обръща към обучаване на хората във вярата, за да могат да понесат отговорностите си в света като Божий народ, да направят Божието слово да влияе върху всяка страна от техния живот. Това води до промяна на живота и обществото във всички области. Тъй като християнската вяра е валидна за цялостния живот на човека, разбирането на призванието и задълженията на човека според Божието намерение се разпростира върху целия спектър на живота.

Ударението, което Реформацията поставя върху образованието, има огромно въздействие върху цялостната протестантска култура. То излиза извън границите на “религиозното” образование в тесния смисъл на думата, или теологичното образование, и обхваща живота и обществото в тяхната цялост. Нещо повече, светът е Божие творение и откровение за Божията вечна сила и Божественост (Рим. 1:20), и следователно трябва да бъде разбран от вярващия не по-малко от откровението, което Бог дава за Себе си в Писанието. По-точно казано, протестантското разбиране е, че естественият свят трябва да бъде разбран чрез учението на Писанието. Така всички неща биват довеждани под властта на Божието Слово и управлението на Христос за Божия слава.

Следствието от това съживление на библейското християнство е раждането на съвременното западно общество, обновена християнска цивилизация, характеризираща се с развитие на знанието и науката,[28] открития и световни мисии, обществен прогрес и т.н. Тази промяна на западната цивилизация е причинена от отварянето на умовете на хората към света около тях и тяхното място и задължение в него като хора с призвание да подчинят всяко нещо на Божието Слово. Протестантите отварят училища и колежи, които отправят предизвикателство към качеството и превъзходството дори на старите установени университети, особено в областта на приложното знание, наука и технологии, които изостават с години в старите университети. Протестантското образование е главен фактор за промяната на нашата нация от феодално общество в съвременна индустриална цивилизация.

Нашата цивилизация е, или поне е била, предимно християнска цивилизация, а една християнска цивилизация може да пусне корени и да процъфтява там, където хората са учени да разбират християнската вяра и нейното приложение в целия живот и общество. Християнската цивилизация е невъзможна без християнски възглед за света и живота и приложението на този възглед в целия живот, както на индивидуално, така и обществено ниво.

Средновековното християнство е опорочено в това отношение поради отхвърлянето на свещеничеството на всички вярващи и ограничаване на природата на християнското свещеничество до църковните и теологични области. Рязката разлика между духовно и светско, която характеризира средновековното християнство, означава, че е пренебрегнато прилагането на Божието Слово към голяма част от живота. Светските призвания не са били считани за свещенически призвания и поради това липсва господстващо влияние на християнските принципи в тези области. Това е валидно и за академичните дисциплини. Философията например, въпреки факта, че е била област на действие на средновековната църква, е била считана за дисциплина управлявана от неутрални рационални принципи. Интелектът е бил считан по естество за незасегнат от падението и затова вместо всяка философска мисъл да бъде подчинена на властта на Божието Слово, е била възприета идеята за автономния човешки разум, и естествената теология и Аристотеловата философия са господствали в тази дисциплина. Влиянието на църквата със сигурност е било много голямо върху обществото, но влиянието на християнската вяра е било ограничено в сравнение с Европа след Реформацията, тъй като за изключителна област на нейното действие е била считана църквата. Затова християнската култура не успява да се развие пълноценно. Вместо това настъпва упадък, който се превръща в подтисничество и в римокатолическа тирания, когато църквата става все по-корумпирана.

Едва след Реформацията западното общество успява да се развие в по-последователно християнско общество. С протестантското разбиране за призванието и изкуплението на всички области на живота и дейността като средство за служение на Бога според Неговото Слово, обществото преживява практическо приложение на християнската вяра, което води до по-голям напредък в целия спектър на човешкия живот и дейност, и не на последно място до социален и икономически растеж в широк мащаб. Ударението, което църквата на Реформацията поставя върху познанието и образованието и върху божественото призвание на човека в света, играе важна роля в този процес, друго следствие от който е цялостното нарастване на образованието.

Съвременното западно общество

Макар и все още не напълно, днес като цяло сме изоставили християнската религия като основа за нашия начин на живот и общество. Тя оцелява номинално в нашите институции, защото традицията умира бавно. Но то вече е изчезнало като животворна обществена сила. За нещастие църквата, поради господстващото влияние на пиетизма и ескейпизма сред реформираните и евангелски църкви, и либерализма в по-голямата част от протестантските деноминации, не е оказала никакво съпротивление на секуларизиращото влияние на съвременния хуманизъм. Християнското образование на практика е престанало в църквата и е напълно предадено в ръцете на светската хуманистична държава. С изключение на няколко козметични подробности, училищата на Англиканската църква например са просто държавни училища без никаква конкретна християнска философия и практика на образованието, което предлагат.

Християнската цивилизация отива към упадък с напредването на светския хуманизъм. Бавно но сигурно църквата предава област след област в ръцете на хуманистичните орди: първо предава Божието върховенство, след това историята, след това морала и сега е на ръба да предаде самата вяра, и дори в повечето големи деноминационни колежи тя вече го е сторила – развитието оттам е логично, след като бъде отречена Божията върховна власт над човешкия живот бъде отхвърлен. Самият хуманизъм на старото Просвещение, който поне на думи служеше на християнската вяра, също е в упадък и вместо него едно по-опасно и осъзнато неоезичество започва да завладява нашето общество. Не е необичайно днес да се чуят заявления на Англиканската църква, които изразяват съмнение относно изключителната истинност на християнската вяра, и езическите религии се разглеждат като валиден начин да се търси Бога. До голяма степен тези проявления могат да се свържат с упадъка на християнското образование в нашата страна на всички нива, в дома, училищата, колежите и университетите.

В светлината на този факт осигуряването на християнско образование трябва определено да бъде смятано за една от главните задачи пред християнската църква днес в изпълнение на поръчението да подчини народите под управлението на Христос (Мат. 28:19-20). Без конкретно християнска философия и практика на образованието, нацията ни няма да бъде подчинена на Христос. Образованието е с централна значимост за всяко общество. Религиозните принципи в основата на преобладаващата образователна философия във всяко общество ще определят мирогледа на това общество. Образованието е от централна важност за предаването на разбирането на цивилизацията за същността и смисъла на живота на следващото поколение, и следователно за запазването на начина на живот на тази цивилизация. Без съживление на конкретно християнска философия и практика на образованието като средство да предадем нашия начин на живот на децата си, християнската цивилизация ще бъде унищожена в нашата страна в рамките на следващите няколко поколения. Не е възможно да се християнизира дадено общество без да се осигури образование за това общество, основано на християнския мироглед. Християнската цивилизация изисква християнско образование на всички нива и във всички области, в дома, църквата, училището и колежа.

Заключение

Нашият мироглед се предава на бъдещите поколения чрез образованието на нашите деца, и така се запазва нашата цивилизация. Следователно християните са изправени пред един много прост избор: или да образоват децата си в богоугодно обучение, дисциплина и християнски мироглед – заветен, ориентиран към господство – и така да спомогнат за изграждането и запазването на християнската цивилизация, или да предадат образованието на своите деца в ръцете на езичниците, които ще ги образоват в небогоугодно обучение, дисциплина и езически мироглед, и така ще спомогнат за изграждането на езическа цивилизация, която ще пороби децата им на света, който са призовани да управляват.

Да цитирам Ръшдуни отново: “Чрез целия си живот и действия човекът гради общество; то е видимата форма на неговата вяра и живот. Следователно въпросът е: Какво общество ще изгради?”[29] Или образоваме децата си на основата на християнската култура, или ги предаваме да бъдат образовани от хуманистите като езичници. Нашите действия по този въпрос ще спомогнат да се определи и оформи културата на следващото поколение. Или градим според изискванията на християнската вяра, или унищожаваме християнското общество, изградено от предците ни: “Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30). Образованието е най-важният фактор за запазването на културата на нашето общество. Бъдещето на нашата цивилизация зависи от образованието на нашите деца.

Дълг на християните е да образоват децата си в християнската вяра за господство, да изпълняват мандата на сътворението на човека да подчини цялата земя на себе си като Божий настойник и наместник на земята, и така да я доведе до покорство на Бога и Неговото Слово. Това изисква християнска култура и изграждането на християнска цивилизация, което пък от своя страна изисква християнска, заветна, ориентирана за господство философия и практика на образованието.


[1] Имам предвид неотдавнашния случай с образователни власти в Англия, които позволиха поставянето в държавните основни училища на книга пропагандираща хомосексуалния начин на живот като морално приемлива форма на семеен живот.

[2] Evan John Jones and Doreen Valiente, Witchcraft, A Tradition Renewed (London: Robert Hale, 1990), p. 11.

[3] Ibid.

[4] Ibid.

[5] Ibid., p. 10.

[6] Ibid.

[7] Ibid.

[8] Ibid., p. 12.

[9] Виж Gary North, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1986).

[10] Julian Henriques and William Anderson, “The Green Man: The Re-emergence of a vital spirit – Father Earth,” in World Magazine (November 1990), no. 43, p. 25.

[11] Ibid., p. 26.

[12] Ibid., p. 32.

[13] Думата “природа” тук означава просто естествения свят в сравнение със света на човешките дела, който се управлява от етиката. В този смисъл природа е просто друга дума за Божието творение. Хуманистите и езичниците обаче използват този термин, за да обозначат интелигентно същество само по себе си. Така Ню Ейдж и зеленото движение възраждат понятието „световна душа,” често срещано в древността. Всъщност това е естественото следствие от тяхната позиция. За езичника природата е живият бог и светът и всички неща в него са части от този бог. Този възглед за Природата е пантеистичен и анимистки и има все повече последователи дори в “научния” Запад, както се вижда от окултните движения и Ню Ейдж. За християните това схващане за природата е идолопоклонническо. Природата, или естественият свят, е област на човешкото господство, а не Бог. Следователно за християнина природният закон се свежда просто до вторичните причини, чрез които Бог управлява естествения свят, Божиите закони за природата обратно на етичния закон, който управлява живота на човека като морално създание, отговорно пред Бога за своите мисли и действия.

[14] P. T. Bauer, Indian Economic Policy and Development (London: George Allen and Unwin Ltd., 1961), pp. 23-25.

[15] Ibid., p. 23.

[16] David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt Manipulators (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, third edition, 1985), p. 119. Превод на български: Дейвид Чилтън, Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина, Глава 7, „Свръхнаселеност.”

[17] Ibid.

[18] P. T. Bauer, op. cit., p. 67.

[19] Ibid.

[20] Ibid., p. 23f.

[21] В Европа, където такава тирания е надигнала глава, тя съпътства идеологии, които съзнателно отхвърлят християнската религия, напр. марксизма, а в случая с нацизма дори съзнателно се връщат към окултното езичество.

[22] В понятието „християнство” не включвам римокатолицизма. Очевидно е, че римокатолическата църква днес не е тринитарна и е синкретична до самите си основи. Всъщност на много места, където римокатолицизмът процъфтява, местните народи просто са добавили римокатолическия Бог към своя пантеон от идоли. Затова в Централна и Южна Америка римокатолицизмът и първобитните анимистки култове съществуват заедно и се практикуват еднакво от местното население. В някои случаи римокатолическата църква дори не е направила опит да изкорени идолопоклонството и просто е представила приспособени форми на християнски символи, които функционират като алтернативни или даже допълващи идоли за населението. Резултатът е ситуация подобна на тази с Аарон, който представи златното теле на израилтяните като валидно изображение на техния Бог. По този начин римокатолическата църква се доказва по същество като езическа религия. Затова и отличителните последствия на обществен прогрес преживявани от онези общества, попаднали под влиянието на християнската религия, са значително изостанали там, където римокатолицизмът е имал господстващо религиозно влияние. Дори западноевропейски страни, където римокатолицизмът е традиционно силен, изостанали в сравнение със своите протестантски съседи по отношение на общия социален и икономически напредък.

[23] Henry Van Til, The Calvinist Concept of Culture (Grand Rapids, Michigan: Baker Book House, 1959), p. 8.

[24] Виж Stanley L. Jaki, Science and Creation: From eternal cycles to an oscillating universe (Edinburgh: Scottish Academic Press). Джаки показва, че науката или напълно е липсвала, или е била мъртвородена във всички древни езически общества, поради господстващия религиозен възглед за цикличния характер на времето. Обратно, науката в западния свят се ражда от християнски обществен корен, въоръжена с библейския възглед за линейността на времето, давайки по този начин идейна основа за прогреса.

[25] Трябва да бъде отбелязано обаче, че английската парламентарна система не се е развила под влиянието на гръцката мисъл. Не може да има истинско сравнение между ранната гръцка демокрация и английското парламентарно управление. Английското парламентарно управление се е развивало в продължение на стотици години и едва в седемнадесети век придобива характерната си форма, и това става под преобладаващото влияние на пуританското мислене, което само по себе си разчита изключително на библейски примери. Управлението чрез избрани представители се възприема на основата на избора на управители в Израел и старейшини в новозаветната Църква. Така поне в Англия, а също в Америка, чиито политически и законови корени са в Англия, парламентарното управление се развива под влиянието на юдеохристиянските идеали.

[26] Степента, в която Западът днес отхвърля тези християнски идеали, означава, че оцеляването на западната демокрация в настоящата й форма е под съмнение, дори малко вероятно.

[27] Max Weber, The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism (George Allen and Unwin, 1930). Български превод: Макс Вебер, Протестантската етика и духът на капитализма.

[28] Развитието на науката неправилно е приписвано от мнозина на Ренесанса. Франсис Иейтс показва, че Ренесансът не се характеризира с раждането на съвременната наука, а със съживление на древната окултна “наука.” Кабала е големият идол на хората от Ренесанса, които следователно не са толкова учени в съвременния смисъл на думата, колкото окултни мистици. Ренесансът не съживява древната гръцка наука – която във всеки случай е съвсем незначителна (виж Jaki, op. cit.) – а по-скоро древния езически окултизъм (виж Frances A. Yates, Giordano Bruno and the Hermetic Tradition [University of Chicago Press (1964) 1991], The Occult Philosophy in the Elizabethan Age [Routledge and Kegan Paul, 1979, Ark Edition 1983]).

[29] R. J. Rushdoony, “Calvinism and Culture,” in Calvinism Today, vol. I, no. 1 (January, 1991), p. 5b.





The Christian Philosophy of Education Explained
Copyright © 1992 Stephen C. Perks
превод Copyright © 2005 Даниела Петкова