Обяснение на християнската философия за образованието
Съдържание
Предисловие
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Приложение А
Приложение Б

Библиография

   

Обяснение на християнската философия за образованието
  Home     Стивън Пъркс  

 

4

ОБРАЗОВАНИЕ И ГОСПОДСТВО

Както вече видяхме, образованието е централен аспект от родителските отговорности на християнина според завета, който Бог е установил със Своя народ. За да можем да оценим значимостта на ролята на образованието за практическото изпълнение на завета е необходимо да разберем библейското учение за завета. Вече разгледахме накратко естеството на завета.[1] Сега ще обърнем внимание на целите и обхвата на завета и следствията от тях за образованието. Значимостта на ролята на образованието в заветния живот на Божия народ става очевидна, когато я поставим в този по-широк контекст, и дори повече от това, необходимостта от изрично християнска философия и практика на образованието, тъй като именно този по-широк контекст дава правилната насоченост на образованието, тоест практическите измерения на неговата цел и видение.

Мандатът на сътворението

Целта на заветните взаимоотношения, които Бог е установил с човечеството, е да направи човека способен да служи и да прославя Бога като изпълни своя обществен мандат като Божий наместник на земята. Този обществен мандат е изявен ясно в Битие: “И Бог създаде човека по Своя образ . . . мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Бит. 1:27-28). Това е общественият мандат, или мандатът на сътворението на човека, неговото призвание според Божието предназначение, и е неизбежно следствие от факта, че човекът е сътворен по Божия образ. Затова Уестминстърският Кратък катехизис с право свързва неразделно тези две страни от човешката природа: “Бог сътворява човека, от мъжки и женски пол, по Свой образ, и със знание, праведност и святост, да упражнява власт над другите творения” (В. 10, О.).

Общественият мандат е страна на Божия образ в човека. Тъй като Бог е върховен владетел на Своето творение, притежаващ абсолютна власт и пълно господство, човекът, който е сътворен по Негов образ, трябва да отразява като създание това господство и управление като настойник на земята под ръководството на Божия закон. Тоест, както Божият образ в човека се състои от знание, праведност и святост, защото Бог е всезнаещ, праведен и свят Бог, също така той включва и господство над другите творения, тъй като Бог е върховният Господар на творението, по Чийто образ човекът е сътворен и чиито споделими качества, в това число и господство, той трябва да отразява, като изобразява Бога на земята. С други думи, тъй като човекът е сътворен по Божия образ, той мисли Божиите мисли и върши Божиите дела след Бога, не по оригинален творчески начин, но пресъздавайки и подражавайки. Затова мандатът на сътворението даден в Битие 1:28 постановява човекът да владее над земята и да я подчини за Божия слава и собствена полза, точно както Бог, в много по-висш смисъл като върховен Господар на творението, владее над него и прави всичко за Своя собствена слава.

И апостол Павел в Ефесяни 5 ни наставлява да “подражаваме на Бога” (ст. 1). Малко по-нататък (ст. 22ff.) той ни показва какво означава това, как се изразява на практика в нашия семеен живот. Казано ни е да действаме по определен начин и да вършим определени неща, защото Бог действа така и прави определени неща за нас. Казано ни е, че мъжът трябва да бъде глава на жената, както Христос е глава на Църквата. Следователно както Църквата е подчинена на Христос, така и жената трябва да бъде подчинена на своя съпруг. А мъжете трябва да обичат жените си както Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея (ст. 23-25). По същия начин бащата трябва да дисциплинира и наказва децата си, както Бог дисциплинира и наказва Своя народ; това трябва да става поради любяща загриженост, тъй като Бог дисциплинира хората Си поради своята любяща загриженост към тях. Без това няма да има никакво господство в нашия семеен живот, което нашата епоха за жалост демонстрира твърде добре. Без любяща дисциплина и наказание децата няма да се научат на себевладение под завета според Божия закон и ще бъдат неспособни да постигнат благочестиво господство над земята.

Следователно господството в нашия домашен живот се постига чрез изобразяване и подражаване на Бога в начина, по който се отнасяме един към друг като членове на едно семейство. По същия начин, във всяка друга област на живота и мисленето трябва да изобразяваме Бога на земята като мислим Божиите мисли и вършим Божиите дела след Бога. Начинът, по който човек упражнява господство като Божий наместник и така изпълнява своя обществен мандат, е като изобразява Бога като негово творение; и в Своя закон-слово Бог е показал ясно на човека как да стори това.

Това господство, както пише Р. Дж. Ръшдуни, е “първо над самите нас, второ, по отношение на нашето призвание, и трето, над природата, над заобикалящия ни свят биологично, земеделски, търговски, исторически и така нататък.”[2] Както Ръшдуни основателно посочва, това господство “не е господаруване; то е упражняването на благочестива власт, сила и надзор навсякъде, където Бог ни е възложил отговорност.”[3] Обхватът на този мандат на сътворението е ясно постановен в Битие 1:28: човекът трябва да покорява земята и да владее над всяко живо същество, което се движи по нея. Господството на човека трябва да бъде по целия свят и всеобхватно. Той е настойникът на Божието творение и следователно е отговорен пред Бога за производителната експлоатация и управление на земята и нейните ресурси. Така призванието на човека е към благочестиво господство над цялата земя и във всяка област на неговия живот, мислене и работа. Той е длъжен да развива своя собствен потенциал и този на света, чието управление му е поверено, и така да служи и прославя своя Създател.

Заветът регулира и управлява начина, по който човек трябва да придобие господство над земята в изпълнение на този мандат на сътворението. Призванието на човека да покорява земята и да упражнява господство над нея е изцяло обхванато в завета и човек трябва да изпълнява своето призвание именно в съответствие с изискванията на този завет, тоест в съответствие със заветния закон. Така заветът, както вече видяхме, е върховният и всеобхватен житейски факт за човека. Човекът не може да избегне неговите изисквания, нито своите отговорности според него. Като пазител на завета човекът живее в общение с Бога и получава благословенията и привилегиите от осиновението си в Божия дом в Христос. Като нарушител на завета той е под проклятието на заветния закон и присъдата за вечна смърт, която той произнася против всички, които нарушават неговите заповеди. И в двата случая санкциите на завета са неизбежни за човека, тъй като във всяко нещо човекът, по силата на своето сътворяване по Божия образ, е заветно създание, от което Бог изисква да мисли и действа съобразно и покорно на всеобхватния завет, който Бог е постановил като основен принцип на човешкото съществуване.

Грехопадение и изкупление

Когато Адам съгреши, той отхвърли категоричното тълкуване на реалността, изложено в Божието слово, и се опита да състави свое собствено определение и тълкуване на света, в който се намира, да реши сам за себе си как трябва да живее и да наложи своя собствен възглед за ред и закон върху реалността. Така той искаше да издигне себе си като върховен съдия, и своите идеи като върховен авторитет за всяко твърдение. В това е първородният грях на Адам, и именно този грях съставлява основата на всички грехове. Именно в това състояние на отхвърляне на Бога и Неговата власт се раждат всички хора по природа след грехопадението.

В това състояние на бунт човекът се опитва да освободи себе си и заобикалящия го свят от Бога и Неговото Слово като основа на всяко разбиране, отричайки Бога и Неговото творческо намерение като основополагащ принцип за тълкуване на реалността във всяка страна на нейното съществуване. Човекът се опитва да премахне Бога и Неговото намерение от сътворения ред, и в следствие на това става напълно покварен, тъй като отказва да признае Бога във всички неща. Той отрича Бога и Неговата воля във всяка част на своето същество и вместо това се стреми към живот на автономия. Това е смисълът на учението за пълната поквареност: не че човекът е неспособен да направи каквото и да е нещо, което е само по себе си добро, тъй като очевидно е способен на това, но че във всичко, което е и което прави в своето паднало и неизкупено състояние, добро или лошо, той отрича Бога и Неговото намерение. Така човек отрича Бога и Неговото господство над целия живот и вместо това живее под господството на греха. Само ако Бог отговаря на условията, определени от човека, човек би Му позволил да заеме отново място в схемата на нещата, построена от човешкия автономен разум; тоест само Бог, който по естество е творение на човешкия разум, направен по човешки образ, би бил допустим или приемлив. Така човекът създава своя собствена религия със свой собствен бог, “религия в границите на чистия разум,” както човекът я вижда. Този бунт против Божията власт цели да обърне постановения от Бога ред в творението. Това е радикално обезличаване на реалността от човека, опит да отхвърли Единствения, Който може да даде смисъл на света, в който човек живее, и следователно Неговият край е смърт за човека и неговото общество.

Единствено чрез Божията спасителна благодат в Исус Христос човек бива избавен от това състояние и възстановен в своето първоначално състояние като Божий законен наместник на земята. Извън Христос човекът е под господството на греха. В Христос човек е избавен от това господство и поставен под господството на благодатта и на Божието царство, и неговият първоначален мандат за господство е възстановен. Много по-велико благословение обаче очаква човечеството в Христос от това, което е имало преди грехопадението. В Христос Божиите хора са предопределени да бъдат осиновени в Божия дом. Тяхното устояване е сигурно и те живеят като царе и свещеници на Бога в Христос, тяхната нова заветна глава.

Така в Христос мандатът за господство на човека е подновен и разширен за да включи Божието изкупително намерение. Призванието на човека като Божий наместник на земята е възстановено, тъй като заветното взаимоотношение между Бога и човека е подновено и неговата същност е потвърдена в Христос. Но формата на завета е нова. Човекът е възстановен за общение с Бога по благодат чрез вяра, и следователно това е завет на изкупителна благодат в Исус Христос. Това означава, че първоначалният мандат на сътворението на човека вече е разширен и включва Великото поръчение на Христос към Църквата да проповядва Благовестието и да научи всички народи (Мат. 28:18-20). Следователно християнският мандат обединява мандата на сътворението и Великото поръчение. Божиите хора трябва да приложат Христовото Благовестие във всичко и да подчинят всяка мисъл и дело на властта и господството на Исус Христос (2 Кор. 10:4-5).

Заветът[4]

Следователно заветното отношение, в което човекът бива възстановен чрез вяра в Христос, е завет на господство в Исус Христос. Делото на Христос е довело до обновяване на всички неща. Разбира се това обновяване на всички неща намира своето крайно изпълнение във вечността; въпреки това историческият факт на Христовото въплъщение, смърт, възкресение и възнесение означава, че това обновление вече е започнало в историята и ще напредва във времето към своя завършек в края на епохата. Следователно Голгота е централната точка в цялата история, събитието, около което се върти историята на хора и народи, и на целия свят. Чрез Христос човекът е изкупен и възстановен в своето призвание на Божий наместник на земята. В Христос той отново е пророк, свещеник и цар, прогласяващ добрата вест за изкупление чрез Христос и подчиняващ всяко нещо на Христос. Неговата задача е да утвърди Христовото управление във всяка област и част на живота. Така Великото поръчение е подновяване на първоначалния мандат на сътворението на човека, което обаче взима предвид грехопадението на човека и неговото изкупление чрез вяра в Исус Христос. То е сбор от мандата на сътворението плюс прогласяване на избавлението на човека от господството на греха и възстановяването му в заветно общение с Бога в Христос.

Божият закон постановява условията на този завет с неговите обещания и благословения от страна на Бога и задълженията от страна на човека, както и проклятията и осъжденията срещу тези, които престъпват заповедите му. Тези, които с вяра гледат единствено към Исус Христос за спасение, са избавени от тези осъждения на закона срещу греха, тъй като Христос понесе проклятието на закона вместо тях, както е писано: “Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас” (Гал. 3:13). Тези, които повярват в Христос, са избавени от закона като присъда срещу греха. Те вече не са под закон – т.е. под присъдата на закона – но под благодат. При новорождението Божият закон бива написан в сърцето на вярващия от вътрешното действие на Святия Дух, така че той се покорява на Божиите заповеди доброволно от любов към Бога, а не от страх от наказание.

Така човекът е възстановен в заветно общение с Бога чрез Божията незаслужена благодат чрез вяра в Христос. Като вярващ той не е под завет на дела като средство за оправдание; но по благодат чрез вяра е избавен от греха – който е престъпване на закона – и обновен във вътрешния човек, за да може да служи на Бога с радост и да се подчинява на Неговия закон. Законът продължава да бъде за вярващия съвършената дефиниция за праведност, и следователно е стандарт, според който той се освещава по образа на Христос – защото Христос спази закона съвършено. Законът следователно остава постоянен фактор в завета на благодатта и в живота на вярващия, но отношението на вярващия към закона е променено под завета на благодатта (Рим. 7:1-4). Той не е вече под закона като смъртна присъда, защото Христос понесе тази смъртна присъда вместо него. Но той е под закон като начин на живот, като правило на поведение, или с други думи като начин да живее праведно и да изпълни призванието си да покори земята и да упражнява господство над нея; и чрез обитаващия в него Святи Дух той бива обновен и укрепен да се покорява на Божия закон (Рим. 8:4). Заветът на благодатта следователно е възстановяване на човека в заветно общение с Бога по благодат чрез вяра в Христос.

Заветът, под който човекът е изкупен в Исус Христос, обхваща целия живот на човека, така както първоначалният завет с Адам обхващаше целия живот. Ограничаването на обхвата на този завет означава ограничаване на природата на изкуплението, което Христос плати за Своите избрани. Христос умря, за да изкупи целия човек, тоест Неговата смърт беше цена платена за изкуплението на целия човек и на всяка област и част от неговия живот, не само “душата.” Христовото изкупително дело включва целия човек в целия обхват на неговия живот. То засяга вътрешния и външния живот, личния живот и обществото.

Християнският завет следователно обхваща и управлява целия живот на човека. Той включва не само неговия личен, професионален и семеен живот (областите на лична отговорност), но и църквата и държавата (областите на обществена отговорност). Тъй като Христос умря да изкупи целия човек в пълния обхват на неговия живот, областите на обществена отговорност попадат под управлението на Исус Христос и са страни на нашия заветен живот с Него. Християнският завет е всеобхватен; той обхваща личния и професионален живот на човека, а също областите на семейството, църквата и държавата. Заветното отношение, към което човек е възстановен в Христос, намира своето най-истинско проявление във вярното изпълнение на мандата на сътворението и на Великото Поръчение в покорство на Божия закон, потвърдено от Христос в Мат. 5:17 и 28:18-20. И мандатът на сътворението, и Великото Поръчение са необходими за призванието на човека като Божий наместник на земята, защото само когато и двете бъдат приети с пълно посвещение, християнската общност ще може истински да представлява Христовото тяло на земята, и нейните членове ще управляват като царе чрез упражняване на благочестиво господство в покорство на мандата на сътворението, ще служат като пророци на Христос като прогласяват Неговото слово на грешния свят, и ще изпълнят своето свещеническо призвание да подчинят всяко нещо на Исус Христос в покорство на Великото Поръчение.[5] Заветът, който Бог е установил със Своя народ, е завет на изкупителна благодат и господство в Исус Христос.[6]

Ролята на образованието

Както вече видяхме, семейството играе жизненоважна роля в обществото чрез отговорността си да образова децата. Именно в контекста на семейния живот детето се научава да владее себе си чрез дисциплината и образованието, които получава от своите родители и от тези, на които родителите биха делегирали властта си в училище и др. Учейки се и израствайки по този начин, то бива подготвено да поеме отговорностите на своето бъдещо призвание, в бъдещия си семеен живот като родител, и също отговорностите в църквата и държавата, ако бъде призовано за това.

Именно на основата на своето разбиране за обхвата на завета образованието намира своята значимост за християнина. Образованието е средството, чрез което детето бива подготвено да изпълни отредената му от Бога задача в живота като наместник на земята, който управлява всичко под своята власт според Божието Слово, прогласява върховното Божие слово за всички неща и довежда всяко нещо в покорство на Христос. За да може детето да бъде подготвено да изпълни своето призвание е необходимо на всяко ниво в развитието му и по всеки предмет в учебната програма, академичен или друг, да бъде следвана християнска философия и практика на образование.

Във всеки предмет и област от нашия живот, във всяка възраст, в църквата, в дома, в училище, на работа и т. н., ние като християни израстваме и научаваме повече за нашия дълг към Бога в Христос. Това е валидно за всички християни във всички времена. Важно е обаче детето да бъде възпитано в такъв живот на служение от самото начало. Заповядано ни е да “се облечем с Господа Исуса Христа, и да не промишляваме за страстите на плътта” (Рим. 13:14, ср. Гал. 3:27; Еф. 4:24). Това не означава просто да се въздържаме от очевидни сексуални грехове и т.н., но означава целият път на човешкия живот да бъде съобразен с образа на Бога в Христос и да не създаваме условия, в които да отхвърлим Бога и Неговото Слово от живота си.

Последствията от това за вида на образованието, което даваме на нашите деца, са важни и с дълготрайно действие. Образование, което отрича Бога и Неговото Слово като принцип за тълкуване на света, включително на всички академични дисциплини, е образование, което скрито отрича цялата библейска истина и валидността на християнската вяра. Да посветим децата си на такова образование е да отхвърлим върховенството и Господството на Бога над нашите деца и отстъпване от вярата. Като християни ние трябва да подчиним всяко нещо под управлението на Христос и властта на Неговото Слово, и трябва да разбираме всички неща според Неговото Слово, било в областта на теологията, морала, историята, изкуството, търговията, археологията, космологията, философията или която и друга област, която се стремим да разберем и развием. За родителите това означава на всеки етап и във всяка област от възпитанието и развитието на детето, и морално, и академично, то да бъде възпитавано в Божието Слово и наставлявано според християнския мироглед, който подчинява всяка страна от неговото образование на върховното тълкуване за реалността, изложено в Божието слово. Всички предмети следователно трябва да бъдат съобразени с Божието откровение и обяснени на основата на християнския мироглед, изложен в това откровение.

Без такова образование детето няма да израсне в своето призвание да изобразява Бога като Негов наместник на земята, защото образованието е учебното поле за тази задача. Детето трябва да бъде научено на себевладение под Бога в своя личен, професионален и семеен живот – и само когато то се научи да управлява себе си и семейството си по този начин, то ще бъде готово и ще получи позволение от Божието Слово да заеме някакъв пост в църквата и държавата, ако бъде призовано за такава задача. Неговото образование следователно трябва да бъде насочено към господство във всички точки, тоест то трябва да го подготви да упражнява благочестива власт, сила и надзор в областите, в които му е поверена отговорност. Целта на християнското образование е да подготви човека за господство в Христос през целия път на неговия живот, защото неговото управление като настойник на земята е страна от неговото сътворяване по Божия образ.

Смисълът на дисциплината

Християнската дисциплина трябва да се стреми да изпълни тази дадена от Бога задача за господство. Тя е дисциплина с цел господство, система за себевладение под Бога според Божията цел за човека в сътворението. Важно е да не объркваме дисциплината с наказанието. Двете не са едно и също нещо, въпреки че и двете са важни за развитието и възпитанието на детето в Христос. Наказанието е това, което следва или би трябвало да следва при нарушаване на дисциплината. Дисциплина, според Oxford Concise Dictionary, е “поведение според установени правила.” Благочестива дисциплина, или християнска дисциплина, е поведение според установените от Бога правила в Неговия закон. Нещо повече, думата дисциплина идва от латинската дума за ученик, discipulus, която пък е производна от глагола disco, който означава научавам. Следователно, както Р. Дж. Ръшдуни посочва, “Да бъдеш ученик и да бъдеш под дисциплина означава да си участник в учебен процес. Ако няма учебен процес и растеж в учението, няма дисциплина.”[7]

Така трябва да е очевидно, че праведната дисциплина е невъзможна без праведно учение. Никакво количество наказание не може да произведе християнска дисциплина от само себе си. Без благочестиво образование наказанието не може да постигне нищо. Само в среда на любов, където детето се учи да мисли и действа с покорство във всичко, наказанието има стойност и смисъл.

Като родители християни ни е заповядано да възпитаваме децата си в учение и наставление Господне, да ги изграждаме в праведна дисциплина чрез праведно образование. Как може да стане това, ако децата ни получават неправедно образование в държавните и езически училища? Неправедното образование произвежда дисциплина според небиблейски принципи. Да подложим децата си неправедно образование означава да ги подложим на неправедна дисциплина и така да ги обучим да бъдат езичници под езическа дисциплина. Такова образование е тотално обръщане на библейския модел за образование и отстъпление от вярата много по-сериозно от дребните отклонения от установените църковни традиции, за които мнозина, които изпращат децата си в държавни училища, с непрестанни усилия изобличават своите братя. Такова взаимно заяждане и укоряване е често срещано в църквите из цялата страна всяка неделя, особено сред реформираните и евангелски църкви. Наистина е учудващо как християни могат да стоят в църквата и да критикуват своите братя, че не спазват човешки традиции и правила с незначителна важност и трескаво да пазят амвоните и Господната вечеря от тези, които не поддържат същите вярвания като тях, и въпреки това да изпращат децата си в държавните училища да получат неправедно образование и дисциплина, без да им мигне окото. Такова нечестиво поведение не е според християнската дисциплина, установените от Бога правила за поведението на родителите; то е фарисейщина в най-лошия вид, защото тези, които участват в нея, не само че опорочават собственото си свидетелство, но съсипват следващото поколение като не дават на децата си образование според християнското учение. Тези, които така подлагат децата си на неправедно образование, трябва да се замислят над думите на Исус: “Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте” (Лука 18:16).

Да подложим децата на неправедно обучение значи да ги подложим на неправедна дисциплина и да им попречим да отидат при Христос. Това е отричане на завета, който Бог е сключил със Своя народ. Библията осъжда това. Наш дълг е – и трябва да бъде наше удоволствие – да възпитаваме децата си в познание и дисциплина според християнската вяра и това означава да осигурим праведно образование, обучение според праведни принципи във всяка област и на всяко ниво. Това също означава да обучим децата си за господство под завета, който Бог е сключил със Своя народ. Детето трябва да се научи да заема своето място в света на възрастните като Божий наместник на земята и затова трябва да бъде обучено да го употребява според Божия закон в своя полза и в полза на човечеството, защото като прави това, то прославя своя Създател, на Чието намерение служи. Призванието на християнина е господство в Христос, не бягство от света, и следователно целта на християнското образование е да обучи детето на това господство.

Християнинът трябва да побеждава света (1 Йоан 5:4) и това може да се постигне единствено чрез праведно образование и дисциплина във всичко и чрез покорство на установените от Бога правила за поведение. Разбира се, това е единствено възможно чрез влиянието на Святия Дух в живота ни. Но това е Неговият начин на действие за да направи Божиите хора силни да победят света. По същия начин при образованието на нашите деца основните характеристики на целия образователен процес трябва да бъдат праведно познание съчетано с поведение според установените от Бога правила за поведение, Неговия закон.

Заключение

Образованието е заветна отговорност на родителите християни, тоест истинският контекст и смисъл на образованието се намират в завета, който Бог е утвърдил със Своя народ и според който те са изкупени от Христос от властта на греха, за да могат да живеят в служение към Бога във всичко. Следователно образованието на нашите деца трябва да бъде следвано съобразно естеството и условията на този завет във всички точки. Както вече видяхме, този завет е завет на изкупителна благодат и господство в Исус Христос, и затова ние трябва да образоваме децата си за господство в Христос като членове на Неговия заветен народ.


[1] Виж Глава 3.

[2] R. J. Rushdoony, “Calvinism and Culture” in Calvinism Today, vol. I, no. 1 (January, 1991), p. 4a.

[3] Ibid.

[4] Виж Приложение А за по-подробно обяснение на естеството на завета.

[5] За ролята на човека като пророк, свещеник и цар, виж R. J. Rushdoony, Salvation and Godly Rule (Vallecito: Ross House Books, 1983), p. 437ff.

[6] Като доказателство за това е необходимо само да размислим, че Бог е дал народите и краищата на земята на Своя Син като Негово наследство, за да ги управлява с желязна тояга (Пс. 2:8-9), и че Божиите деца чрез осиновение в Божието семейство чрез вяра в Христос са сънаследници с Христос и участват в Неговото наследство и господство над земята (Рим. 8:16-17; Еф. 1:5; Мат. 5:5).

[7] R. J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1973), p. 766.





The Christian Philosophy of Education Explained
Copyright © 1992 Stephen C. Perks
превод Copyright © 2005 Даниела Петкова