ВЪВЕДЕНИЕ

Доказателство за адекватността на Църквата към обществото в която и да е епоха е нейната радикално библейска позиция спрямо жизненоважните въпроси на епохата и положителния трансформиращ ефект, който Църквата оказва на обществото чрез библейски подход към тези въпроси. Такъв е случаят с Реформацията. Днес не е по-различно. Силата на Църквата от времето на Реформацията се крие във факта, че тя е разглеждала и се е справяла с жизненоважните въпроси на своето време според изискванията на библейската вяра. Слабостта на Църквата днес, в това число повечето реформирани и евангелски църкви, се крие във факта, че те не разпознават и не се справят правилно с въпросите, пред които са изправени в двадесети век.

Образованието е един от тези въпроси. Всъщност образованието може да се окаже най-важния и стратегически въпрос пред християните в идните години в техния стремеж да участват в християнската реконструкция на нацията. Ако не се постави началото на съзнателно движение за християнско образование, няма да има възстановяване на нашата нация на основата на християнската вяра. Образованието е главното бойно поле в битката на християнството със силите на хуманизма и атеизма, които контролират твърде голяма част от нашия живот, и които, ако можеха, щяха да лишат християнина от поверената му от Бога отговорност да осигури на децата си образование, съобразено с изискванията на християнската религия.

Затова, ако искаме да бъдем сол и светлина за нашето поколение, е много важно да обърнем внимание на този критично важен въпрос и да развием разбиране за християнските принципи свързани с философията и практиката на образованието. Особено важно е Църквата да изгради позитивна позиция по този въпрос, да положи решителни и последователни усилия да промени апатичното и враждебно отношение вътре в Църквата спрямо утвърждаването на конкретно християнска философия и практика на образованието, и да започне да утвърждава и насърчава колкото е възможно повече програма за превъзпитание на християнските родители относно отговорността им в тази област. Нещо повече, при тази липса на възможности за християнско образование, Църквата трябва да помисли дали настоящата ситуация не представлява мисионерско поле, на което трябва да се посвети по-голямо внимание.

Целта на тази книга е да хвърли повече светлина върху най-важните аспекти от християнската философия за образованието. Още в самото начало обаче трябва да се каже, че представената тук философия за образованието се основава съзнателно върху конкретно схващане за християнската вяра, и всичките й точки са защитени на основата на това схващане, а именно, че непогрешимото Божие слово, разкрито в писанията на Стария и Новия завет, е източникът на нашето разбиране що е християнство и е единствен критерий за установяване на неговото съдържание. С други думи, философията за образованието представена в тази книга е основана на възгледа sola scriptura за християнската религия. Писанието е върховният и водещ авторитет за нашето схващане по всеки въпрос и следователно за нашето разбиране за характера, целите и методите на едно истинско християнско образование.

Първо е нужно да установим епистемологичната валидност на теологичните презумпции, на които се основава това схващане за християнската вяра. Глава 1 се занимава с епистемологичните въпроси. Глава 2 се занимава с ролята, която нашата дефиниция за човека играе във философията и процеса на образованието. Тук се разглежда съвременния хуманистичен възглед за първостепенното влияние – и идолизирането – на връстниците и съпоставянето му с християнския възглед за Божия образ в човека като главен фактор в християнската философия за образованието. Глава 3 разглежда образованието като аспект на завета. Глава 4 се занимава с взаимоотношението между мандата на сътворението на човека и християнската философия за образованието. Тъй като образованието е централен аспект от заветните отговорности на християнския родител, и тъй като този завет е завет за господство в Исус Христос, едно истинско християнско образование трябва да бъде образование за господство. Глава 5 представя наименуването на животните от Адам като нагледен пример за богоугодно обучение. Глава 6 се занимава с въпроса за значимата роля на образованието за запазване на нашата цивилизация и предаването на нашата култура на бъдещите поколения, а последната глава е посветена на ролята на местната църква като институция за осигуряване на образователни услуги при нормални и извънредни обстоятелства. Въпросите, на които са посветени двете приложения, макар да не са пряко свързани с въпроса за образованието, са включени тук, защото хвърлят светлина върху теологичната гледна точка, която формира основата на изложената в тази книга философия за образованието.