Обяснение на християнската философия за образованието
Съдържание
Предисловие
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Приложение А
Приложение Б

Библиография

   

Обяснение на християнската философия за образованието
  Home     Стивън Пъркс  

 

7

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕ

Във Въведението казах, че е жизненоважно църквата да вземе положително отношение по въпроса за образованието, че трябва да положи решителни и дългосрочни усилия да обърне онези тенденции в църквата, които толкова много се противопоставят на осигуряването на християнско образование, и трябва да започне да пропагандира и улеснява колкото може най-добре, програма за пре-образоване в тази жизненоважна област. Това трябва да бъде се изясни сега и правилната роля и място на църквата в областта на образованието да бъдат внимателно разгледани.

(1) Държавното образование и църквата

На първо място, не е възможно да прекалим в настояването си, че от библейска гледна точка образованието не е отговорност на държавата. Образованието, както твърдя в Глава 3, е отговорност на семейството. Училището не е определена от Бога институция с мандат от Бога в областта на образованието. В Библията утвърдената от Бога институция с отговорност за образованието на своите членове е семейството. Следователно държавата, която в Библията е служение на правосъдие, превишава дадената й от Бога власт, когато си присвоява задачата да определя образователни стандарти и осигурява образование чрез държавно управлявани и финансирани училища. Когато държавата изисква съобразяване с тези стандарти и налага насила посещение на държавни и държавно регулирани училища, това е тирания. В Библията няма Социална държава. Благосъстоянието е отговорност главно на семейството, и когато семейството не е в състояние да го осигури, то става отговорност на църквата. Образованието е част от социалните отговорности на семейството и затова само когато семейството не може да се погрижи достатъчно, то става отговорност на църквата – но то никога не става отговорност на държавата.

Държавният контрол и данъчното финансиране на образованието са удар срещу християнската вяра, тъй като чрез контрола върху даването на образование според своите си стандарти и философия, държавата отнема дадените от Бога отговорности на родителите, и като финансира държавното образование чрез данъци не само че нарушава Осмата заповед, но също намалява възможностите на родителите да дават образование на децата си извън държавната система. Това положение е още по-тежко за хората, които не използват държавната система, поради факта, че финансирането на държавното образование чрез данъци прави държавното образование безплатно за крайния потребител и така ефективно разрушава пазара за частно образование. Така само по-заможните членове на обществото могат да си позволят да заплащат таксите искани от частните училища.

Ако държавата се оттегли от образованието напълно, родителите не само ще имат повече налични ресурси за образованието на своите деца – като предполагаме, разбира се, че държавата ще намали данъчните ставки съответно – но и пазарът за частно образование ще бъде по-жизнен, разнообразен и ефективен от икономическа гледна точка. Предлагането на образование също ще бъде съобразено с изискванията на клиентите и ще има реалистична преценка за предлагания продукт, вместо населението да бъде оставено на милостта на поредните капризи и любими теории на държавно финансираните академици и бюрократи. Последствията от това ще имат повече предимства за всички и във всяко едно отношение. Изборът на потребителите и конкуренцията в предлагането ще увеличат качеството и ще намалят себестойността, тъй като образованието ще бъде стока на пазара като всеки друг икономически продукт.

Ролята на църквата по този въпрос е да даде библейското учение за правилната роля на държавата и границите на нейната власт. Християните трябва да бъдат учени да съблюдават тези граници, определени от Писанието, и да бъдат отклонявани от държавно образование. Църквата трябва да насърчава създаването на нови християнски училища и колежи и развитието на вече съществуващите. Нашата цел е да създадем ситуация, в която образованието е свободно от всякаква форма на държавно финансиране и контрол. Междувременно, докато държавните и частните училища съществуват съвместно, християнските училища трябва да бъдат насърчавани да се противопоставят на всякаква държавна намеса в работата си и да отхвърлят всякаква държавна парична помощ под формата на дарения и т.н. Християнските училища и родители не бива да разчитат на държавно финансиране по никакъв начин.

(2) Ролята на църквата при нормални обстоятелства

Църквата също не е определената от Бога институция, която носи главната отговорност за образованието на децата. Отново трябва да подчертаем, че образованието е отговорност на семейството и следователно родителите или трябва да се възползват от услугите на частни училища, които предлагат образование последователно с ученията християнската вяра, или да образоват децата си чрез домашно обучение. Първостепенната роля на църквата е служение в словото и тайнствата. Като общо правило църквата не трябва, при нормални обстоятелства, да финансира или субсидира образованието на децата.[1]

Църковни социални грижи и евангелизиране

Има обаче две изключения на това общо правило, при които образованието попада в отговорностите на църквата в упражняването на нейното служение: (1) Част от служението на църквата е да помага на бедни и нуждаещи се, и да лекува болните. Следователно църквата има социална отговорност да помага на нуждаещите се. Но трябва да подчертаем, че ролята на църквата като служител за социално подпомагане е свързана с нуждаещите се, бедните и безимотните, и хората, които не могат сами да си помогнат. Ролята на църквата в тази област е благотворителна в същността си. Образованието, като страна на социалните грижи може в отделни случаи да попадне под служението на църквата в тази област.

Има три начина, по които църквата може да осигури това: първо, могат да се създават спонсорирани и управлявани от църквата училища. Това може да се осъществи в контекста на едно по-широкомащабно църковно подпомагане като домове за сираци, безимотни самотни майки, семейства в истинска бедност и т.н. Така църковните училища и сиропиталища могат да работят съвместно в контекста на цялостното служение на църквата. Второ, църквата може да осигури стипендии за независими християнски училища за деца на нуждаещи се семейства. Трето, могат да бъдат давани безлихвени заеми на нуждаещи се семейства, за да могат да осигурят образование за децата си или в платени християнски училища, или чрез домашно образование. Например там, където финансови трудности налагат и двамата родители да работят, но доходът все още е недостатъчен за заплащане на училищни такси, може да бъде даден безлихвен заем, за да могат децата да бъдат изпратени в християнско училище или за да помогне на единия от родителите да стои у дома и да обучава децата. Родителите ще решат кой е правилният начин на действие според обстоятелствата и своите способности. Този вид заем трябва да има максимален срок за изплащане от седем години, след който, ако има остатъчен дълг, той трябва да бъде опростен (виж Изх. 22:25; Лев. 25:35-36; Вт. 23:19-20 и Вт. 15:1-11).

В случаите, когато децата не са сираци, а имат семейство, третата възможност е може би по-добър начин да се помогне, вместо да се дава безплатно образование или стипендия, тъй като това оставя отговорността за образованието на децата на родителите, чието задължение е, вместо да ги освободи от нея. По този начин църквата оказва помощ, но оставяйки главната отговорност за образованието на децата в областта на родителските решения и действия, тя укрепва семейната структура и родителска власт, вместо да я отслабва. Изискването за отпускане на такъв заем трябва да бъде училището, което бъде избрано, да действа на основата на християнска философия и практика на образованието, а в случаите, когато бъде избрано домашно обучение, изборът на учебната програма и материали да бъдат последователни с християнския възглед за образованието. Църковните училища и стипендии в такъв случай ще бъдат запазени за подпомагането на сираци.

Въпреки че това е предпочитаният начин църквата да помага на нуждаещите се семейства, действителните решения ще бъдат определяни според конкретните нужди на семействата, и църквите сами ще трябва да решат кой е най-добрият начин за действие според конкретните обстоятелства. Не твърдя, че това трябва да бъде непоклатимо правило, просто изразявам какво считам за най-добра възможност като цяло. Стигнал съм до това заключение приемайки като основна предпоставка, че трябва да помогнем на семейството да изпълни дадените му от Бога отговорности колкото е възможно повече, вместо да изземем отговорността от него. Християнската благотворителност трябва винаги да се стреми да възстанови нормалната ситуация.

(2) Църквата също има евангелизаторско и мисионерско служение и понякога осигуряването на образование може да попадне под служението на църквата в тази област. В една мисионерска ситуация осигуряването на образование е законна и необходима част от евангелизаторската задача на църквата.

Тези две изключения от нормалната ситуация се отнасят съответно за вярващия и за невярващия. Осигуряването на социални грижи там, където семейството не може да се погрижи за себе си, е законна функция на църквата в служението й към вярващите. Осигуряването на същото за невярващите също е законно в по-широкия контекст на евангелизаторското служение на църквата (всяка грижа на църквата за благосъстоянието на невярващите трябва да бъде свързана с тази евангелизаторска мисия, тъй като такава благотворителност е средство да проявим нашата вяра на практика и да свидетелстваме за спасението на човека в Исус Христос).

Нормалните обстоятелства

При нормални обстоятелства обаче семейството трябва да се погрижи и да плати за образованието на своите членове. Нормални обстоятелства в този случай означава семейството да не е безимотно или твърде бедно, за да се погрижи само за себе си, и църквата да не е заета с мисионерска дейност. Следователно при нормални обстоятелства християнското образование трябва да се получи или чрез домашно образование, или в частни платени християнски училища. Във втория случай обаче, образованието не спира да бъде отговорност на семейството, нито родителите трябва да абдикират от своите задължения в полза на училището. Частните християнски училища просто предлагат услуга, която родителите купуват като част от упражняването на своите отговорности. Задължението да се уверят, че тези услуги са съобразени с християнската философия и практика на образованието, остава върху родителите, които носят крайната отговорност пред Бога за образованието на своите деца.

(3) Ролята на църквата при специални обстоятелства

Дотук разглеждах ситуацията, която трябва съществува при нормални обстоятелства. Сега възниква въпросът дали наличието на специални обстоятелства променя това, и ако да, до каква степен? Конкретно, дали ситуацията, пред която сме изправени днес във Великобритания, и всъщност общо в западните общества, представлява извънредни обстоятелства, достатъчни да накарат църквата да играе роля в осигуряването на християнско образование различна от изложената по-горе? Преди да отговоря на този въпрос, ще разгледам накратко ситуацията, пред която сме изправени в нашата страна.

Настоящата ситуация

Във Великобритания всички данъкоплатци са принудени да плащат чрез своите данъци за държавно образование, независимо дали използват системата или не. Въпреки законовите изисквания за християнските събрания и Закона за образователна реформа от 1988, който гласи, че религиозното образование в държавните училища трябва да “отразява главно християнските религиозни традиции,” образованието, което държавната система предлага, не е християнско при никакви усилия на въображението; всъщност господстващият дух е този на атеистичния хуманизъм. Следователно невъзможно е за родителите християни да изпълнят образователните си отговорности според библейските критерии като изпращат децата си в държавните училища, въпреки че са принудени да заплащат за държавната система чрез своите данъци – те не могат да направят това и от гледна точка на библейското учение за политика и икономика, но аз ще прескоча това, тъй като главната ми грижа е строго образователната страна на въпроса.

Нещо повече, както беше показано по-горе, държавната система значително е ограничила възможностите за родителите търсещи частно образование за децата си, като чрез своите цени е изгонила частните конкуренти от пазара. Предлаганото държавно образование е безплатно за крайния потребител, което означава, че много малко частни училища могат да съществуват като предлагат услуга на достатъчно ниска цена, за да привлече повече хора да я използват.[2] Само по-заможните членове на обществото могат да си позволят да образоват децата си в частни или обществени училища без да се налага да правят значителна финансова жертва, която да нанесе щети върху семейния живот в други области.

Значителна част от местните и централни данъци се използват за финансиране на държавното образование и на тези, които не използват системата, не се полагат данъчни облекчения. За християните, които искат да образоват децата си извън държавната система, има двойно ощетяване в тази ситуация: първо, трябва да плащат на практика двойно за образованието на своите деца, и второ, принудени са да субсидират образованието на чужди деца според образователна философия, с която не са съгласни, и според религиозен мироглед – т.е. светския хуманизъм – който не приемат, и с пари, които би трябвало да са им на разположение за образованието на собствените им деца според техните собствени вярвания. Тази ситуация представлява фундаментална несправедливост, извършвана от самата институция, която преди всичко е натоварена с отговорност от Бога да защитава правосъдието и да наказва злотворството: държавата. Така, като нахлува незаконно в областта на социалните грижи, държавата не само превишава властта си, но и опорочава собствената си функция като служение на правосъдие. Резултатът е, че християните са принудени да субсидират езическа образователна система и в същото време да финансират християнското образование на своите деца. И това става в ситуация, в която господството на социализма е направило обществото по-бедно като цяло и следователно доходите на разположение на християните за образованието на техните деца са много по-малко, какъвто не би бил случаят при организация на обществото според алтернативния християнски модел.

Въпросите, на които трябва да отговорим сега, са: първо, това представлява ли специална ситуация? Второ, ако да, до каква степен променя нормалната роля, която църквата трябва да изпълнява? Конкретно, фактът, че държавата субсидира образователните си програми чрез данъци – т.е. кражба – оправдава ли субсидирането на християнското образование от църквата в по-широк мащаб от този, за който говорихме при нормални обстоятелства? Или да го кажем по друг начин, можем да попитаме, дали настоящата ситуация, при която държавата незаконно ограбва ресурсите, нужни на семейството за собствените му нужди според библейските принципи, на практика поставя тези семейства, които нормално не биха били считани за бедни или нуждаещи се, в категорията на нуждаещите се и следователно в обсега на социалните грижи на църквата? Трето, дали съществуването на държавно финансирано образование, което субсидира и пропагандира обръщане на нашето общество към езичеството в широк мащаб и допринася за упадъка на християнската култура и влияние в обществото, означава, че настоящото състояние на нещата представлява мисионерска ситуация?

Неокончателен отговор

Решението на този проблем – а именно дали и до каква степен църквата трябва да участва в осигуряването на християнско образование при ненормални обстоятелства – не е просто и може би е мъдро да приемем отговора, до който стигнем, до известна степен за неокончателен. Да кажем отново, възможно е да не можем да постановим непоклатими правила и поради различни индивидуални обстоятелства този проблем може да бъде решен от различни хора и църкви по различни начини.

Моето мнение е, че отговорът е „да” на всичките три въпроса до определена степен, но не за всички ситуации и за всички хора. Отговорът, струва ми се, ще бъде определен от индивидуалните обстоятелства на конкретните семейства и църкви. Считам за трудно да дам безусловно „да” за отговор, като в същото време ми се струва доста очевидно, че в много отношения настоящата ситуация наистина представлява специални обстоятелства.

Ако отговорим с не на всичките въпроси, тогава родителите християни ще трябва да се борят да осигурят християнско образование на децата си чрез платени частни училища или домашно обучение, а църквата ще се намесва само тогава, когато има бедност и трудности. Ако отговорът е да, тогава пред християнската общност има отворени много повече възможности. Финансирането на християнското образование ще бъде считано за законно използване на десятъците от църкви и индивиди, и така финансираните и ръководени от църквата училища, както и независими християнски училища, поддържани чрез десятъци, ще се превърнат в алтернатива на държавната система, както и платените частни училища и домашното училище. Това вероятно ще привлече повече хора към християнското обучение, отколкото би било иначе, и то не само поради финансови причини – чувството за сигурност от големия брой участници е реален психологически фактор за мнозина, които не са първооткриватели по природа и биха се колебали например да се захванат сами с програма за домашно обучение.

Вероятно тук трябва да отбележим, че както църковно управляваните училища, частните християнски училища, които разчитат на дарения, за да продължат работата си, са дали на практика положителен отговор на този въпрос, тъй като такива училища се финансират не само чрез събиране на такси и родителски дарения – които обикновено покриват по-малко от половината необходими финанси – но от десятъци, които са за принос към християнското служение, и чрез дарения от хора, които смятат училището за достойна благотворителна кауза.

Ако решим, че настоящите обстоятелства наистина съставляват специална ситуация за родителите християни, важно е да гледаме на тях като на временна ситуация и да положим усилия да променим обстоятелствата възможно най-скоро. Църковно управляваните и църковно финансираните училища вероятно ще трябва да се постараят веднага, когато могат, да станат частни училища, функциониращи независимо от църковно финансиране и контрол.

Мисионерски възможности

Предвид бързия упадък на държавното образование, на неговите академични стандарти и дисциплина, настоящата ситуация предлага на църквата ценно поле за мисионерска дейност и възможност да достигне до невярващите и техните деца чрез християнските и църковни училища, и тази възможност вероятно ще се увеличава в близкото бъдеще. Църквите и християнските благотворителни организации трябва сериозно да обърнат внимание на възможностите за мисионерска дейност чрез осигуряване на християнско образование. Но образованието на децата на невярващите не бива да се субсидира от десятъци или църковни финанси, освен ако няма налице истинска бедност на семейството, и в такъв случаи това трябва да става с уговорката получаващите помощ да посещават църква заедно със своите деца. Това може да е трудно осъществимо там, където църковните училища са финансирани частично от такси и частично от субсидии от църковните средства. В такива случаи местата в училище трябва да бъдат предлагани първо на родителите християни и тогава, ако има свободни места, на невярващи родители, които желаят децата им да посещават това училище; но отново трябва да има условия, които предполагат родители и деца да посещават църква.

В случаите, когато невярващите родители са готови да заплащат цялата такса, това изискване за посещение на църква може да не е възможно или разумно, макар че все пак невярващите родители могат да бъдат насърчени за това. Такива родители биха изпратили децата си в християнски училища, защото са осъзнали, че държавното образование е в упадък и не осигурява подобаващо образование на децата им. Те ценят качеството на образованието, което християнските училища предлагат, повече от своето неверие. В такива случаи прагматизмът на невярващите може да даде мисионерско предимство на църквата, тъй като чрез посещаването на християнско училище техните деца ще бъдат изложени на влиянието на християнския мироглед и това ще донесе определен плод, независимо от атеизма на техните родители.

В случаите, когато частните християнски училища предлагат заеми или стипендии на невярващите, е естествено да се изисква от родителите и децата да посещават църква. Това също се отнася за случаите, когато заем или стипендия са отпуснати от църквата на независимо училище.

(4) Главната роля на църквата в образованието

Накрая е необходимо да кажем няколко думи за ролята на църквата да научи своите членове на Божието Слово. Част от отговорността и служението на църквата е да поучава и насърчава своите членове да поставят началото на християнската реконструкция на нашето общество във всички области на живота. Каквито и решения да се вземат относно ролята на църквата в образованието и валидността на църковните училища и на независимите училища, поддържани с десятък, в сравнение с частните платени училища, ясно е, че образованието е централната точка в борбата на християните срещу хуманизма днес, и следователно е жизненоважно църквата да осъзнае и изпълни отговорността си да проповядва за необходимостта от християнско образование и да наставлява своите членове за отговорността им пред Бога да образоват децата си по начин последователен със завета, по който са изкупени. Църквата също трябва да насърчава и подкрепя тези, които вече са се захванали с тази задача, независимо дали в частни християнски училища или у дома.

За нещастие, вместо подкрепа и насърчение, мнозина от хората, които се стремят да дадат християнско образование на децата си, са атакувани в своите църкви, особено в реформирани и евангелски църкви, и критикувани еднакво от служители и редови членове. Фактът, че такова нещо може да се случи, е ужасяваща присъда против служението на църквата. Служители, които правят това, трябва да помислят за библейското предупреждение: “Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно” (Ер. 48:10).

Църквата, и конкретно водачите на църквата, трябва да подкрепят и насърчават християнското образование. Конкретно, от амвона трябва ясно да бъде заявено, че държавното и атеистично образование не са законна възможност за родителите християни и изпращането на децата в такава институция е отстъпление от вярата и предателство срещу Бога. Следователно църквата трябва активно да защитава християнската философия и практика на образованието като единствения валиден и покорен начин за родителите християни да образоват децата си във вярата. Това трябва да бъде постоянно поучение на църквата, независимо дали има мисионерска ситуация, тъй като вечен принцип на християнската вяра е децата ни да бъдат възпитавани и образовани в учение и наставление в християнската вяра. От първостепенна важност е църквата да напомня на християните за техните отговорности и непрестанно да ги насърчава да бъдат верни в тази област.

Главната роля на църквата в образованието следователно е чрез своето служение като учи хората на Божието Слово. Едва когато църквата започне да изпълнява даденото й от Бога поръчение да научи своите членове каква е тяхната отговорност в тази област, ще започнем да виждаме значителна промяна в действията на християнската общност като цяло. Дотогава практикуването на християнско образование ще си остане дейност на неколцина посветени с първооткривателски дух и мотивация да се впуснат в морето на враждебния свят против течението на една отстъпила от вярата църква. За малцината, остатъка от верните, които го направят, обаче, е сигурността на крайната победа, въпреки трудностите от настоящата буря. Тази е вярата, която побеждава света против всички обстоятелства (1 Йоан 5: 4).

Заключение

Нашата цел трябва да е да работим за установяване на нормалната ситуация, която описахме по-горе, като в същото време осъзнаваме, че настоящата ситуация може да налага специални мерки, които да помогнат на родителите християни да дадат християнско образование на децата си. Установяването на църковни училища и независими християнски училища, финансирани от десятъци, може да доведе до промяна на общите модели за осигуряване на образование сред християните – и вероятно сред нехристияните също до определена степен в близкото бъдеще – които да са по-последователни с библейските принципи и критерии. Независимо дали бъде възприето установяването на църковни и финансирани от десятъци училища или не, нашата цел трябва да е да установим алтернативна християнска философия и практика на образование и да ги направим колкото се може по-широко достъпни. Но преди това да се случи, църквата, и конкретно нейните водачи, трябва да променят своето отношение и служителите трябва да започнат да поучават църквите си за необходимостта от християнско образование. С посвещение, мотивация и вяра в Бога, в Чието дело сме заети, можем да бъдем сигурни, че ще победим, защото Писанието ни казва, че ще дойде времето, когато “земята ще се изпълни със знание за Господа както водите покриват дъното на морето” (Ис. 11:9).


[1] Като част от служението в словото обаче църквата трябва да обучава църковни ръководители и служители, и църковно управляваните колежи и учебни центрове, посветени на тази цел, са напълно законни по принцип – друг е въпросът дали във вида, в който съществуват днес във Великобритания, те са валидни примери на този принцип. Само до определена степен обучението на служители може да бъде постигнато ефективно в колежа, и може би върху университетската система се поставя твърде голямо ударение за обучението на служители днес, което води да голям брой църкви ръководени от академици без връзка с реалния свят, неспособни да послужат на нуждите на църквата в съвременния свят. Университетската система също има склонността да подхранва нереалистични предразположения на пиетизъм, което отделя служителите от обикновените хора и това със сигурност е причината за много от проблемите, с които се сблъскват служителите в управлението на църквите, както и за тяхното неумение да общуват с хората по практичен начин. Теологичното образование обаче е много необходимо за действащите в църковно служение и ръководство, и един от начините за осигуряване на такова образование е чрез църковно управлявани колежи – въпреки че от погледа на човек не може да убегне факта, че мнозина, които посещават теологични колежи в наши дни, като че ли придобиват твърде малко по отношение на здраво теологично образование. Въпреки това, по принцип църковно управляваните теологични колежи са законна и трайна част от служението на църквата при нормални обстоятелства.

[2] За разлика от това, платените и църковни училища в Англия през деветнадесети век, преди Закона за образованието от 1870, са осигурявали на нацията образование, което дори работническата класа е можела да си позволи, и което дори според днешните стандарти за качество и количество, е било над средното за света. Виж E. G. West, Education and the Industrial Revolution (London and Sydney: B. T. Batsford Ltd., 1975), Chapters 3 and 4.





The Christian Philosophy of Education Explained
Copyright © 1992 Stephen C. Perks
превод Copyright © 2005 Даниела Петкова