Обяснение на християнската философия за образованието
Съдържание
Предисловие
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Приложение А
Приложение Б

Библиография

   

Обяснение на християнската философия за образованието
  Home     Стивън Пъркс  

 

5

НАИМЕНУВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ:
ПРИМЕР ЗА БОГОУГОДНО ОБУЧЕНИЕ

Разбирането на света около нас е жизненоважно за нашето господство над него. Но нашето разбиране трябва да бъде според истината. Можем да постигнем господство над земята истински, тоест в съответствие с Божията воля, само когато стигнем до разбиране за истинската природа и действие на отделните части и елементи на света около нас, според съзидателното намерение на Този, Който е създал света.

Това е смисълът на наименуването на животните от Адам в Битие 2:19-20. Господ Бог доведе животните пред Адам, за да ги наименува и да упражни господство над тях. Много очевидно е, че това беше процес на обучение, на образование в най-пълния смисъл, водещо до по-голямо господство над животните. Следователно този разказ е очевиден пример за мястото на образованието и обучението по праведните принципи в призванието на човека да бъде Божий образ и наместник на земята.

Има няколко важни момента, които трябва да бъдат разгледани в този разказ: първо, да дадеш име на нещо в библейски времена е имало много по-дълбок смисъл отколкото днес в западното общество през двадесети век. То е означавало много повече от просто поставяне на произволен етикет на дадено нещо, и затова е много лесно да не оценим значимостта, която задачата дадена на Адам има за нашето разбиране за образователната дейност. Да наименуваш нещо в Писанието означава да го опишеш, да дефинираш смисъла му. Затова всяко име в Писанието има някакъв смисъл. Така Авраам означава баща на множество (от еврейската дума ‘ab, баща, и rabah, арабската дума за множество), име, което определено е изисквало вяра от страна на Авраам, защото когато Бог му го дава, той няма деца.

За да може Адам да наименува животните, той е трябвало да ги познава и да разбира мястото им в реда на нещата. Наименуването е описание и дефиниране, за което е нужно разбиране. На Адам беше поверена задачата да опознае животинското царство, да го изучи, да класифицира животните, да даде подходящите описателни имена на различните видове и т.н. Това е била сериозна зоологическа задача, изискваща упорит труд и голяма способност за разбиране.

Второ, това е свидетелство за възможността на човека да придобива знания и да има господство преди падението, и следователно ни наставлява как човек трябва да се стреми към познание в покорство. Начинът, по който Адам изпълни задачата, принципите за тълкуване, които използва, за да класифицира данните и да определи техния смисъл и цел, и най-важно епистемологичната основа, на която стъпи, трябва да бъдат приети за стандарт за покорно мислене и учене от християнина днес. Наименуването на животните от Адам представлява истинската парадигма за човешкото образование във всички области на живота.

Трето, казано ни е, че Господ Бог сътвори и доведе животните при Адам, за да им даде име. Целият разказ се развива на фона на сътворената и тълкувана от Бога вселена, организирана според Неговите цели и подчинена на Неговото управление. Животните, които Адам наименува, не бяха просто факти, неподредени данни реещи се из неподредена вселена, която е безсмислена докато човешкият ум наложи своята собствена идея за ред и смисъл. Данните, върху които Адам приложи своето разбиране и тълкувателни способности, вече бяха дефинирани и тълкувани според Божията цел при сътворението. Качествата на разума на Адам бяха сътворени от Бога, действащи в дадена от Бога и тълкувана от Бога среда. Всички факти, с които Адам борави, вече имаха своето тълкуване в Бога и Адам трябваше да се научи да разбира истината за тези факти като мисли Божиите мисли след Бога. Адам възприе, поне на този етап, дадената от Бога и тълкуваната от Бога природа на реалността пред себе си. Той не започна с предположението, че животинското царство може да бъде разбрано и тълкувано независимо от Бога, Който го е сътворил и му е дал смисъл. Адам разбра, изтълкува, класифицира и наименува животните както Бог му ги доведе, тоест според дадената им от Бога цел. Неговото знание, дефиниране, категоризиране и наименуване бяха основани върху дадената и тълкувана от Бога природа на реалността, и затова неговото разбиране за животните беше основано върху техния смисъл според Божието творческо намерение.

Едва след грехопадението Адам отхвърли тази дадена и тълкувана от Бога природа на реалността и на заобикалящите го факти, и реши да определя природата и смисъла на реалността независимо от Бога, според своя независим разум – действие, което доведе до драстично неправилни заключения относно достоверността на Божието слово и природата на реалността, което причини смъртта на човека, както Бог го беше предупредил. Ако Адам беше предприел тази стъпка към независимия човешки разум и беше отрекъл дадената от Бога природа на данните пред себе си, когато се захвана със задачата да наименува животните, той не би могъл да разбере и дефинира техния истински смисъл и цел в Божия свят и би ги наименувал неправилно. Познанието и обучението на Адам в този момент предполагаха създадена от Бога природа на реалността и на факта, че само ако мисли Божиите мисли след Бога, неговото познание ще бъде в съответствие с истината и следователно надеждно.

Тъй като наименуването на животните от Адам е парадигма за покорно обучение, т.е. нормативен модел за постигане на знания от човека във всичко, това означава, че още в самото начало на всяко наше мислене, обучение и преподаване, ние трябва да приемем абсолютното тълкуване на реалността дадена от Божието Слово като авторитетно и надеждно ръководство към смисъла на реалността и всичко в нея. Само дотолкова, доколкото правим това, ще имаме здрава основа за нашето разбиране на данните пред нас, в нашия стремеж да тълкуваме света, в който живеем. Алтернативата е просто човешка спекулация, без друга съществена основа освен човешката фантазия. Следователно всяко познание се основава на вяра или в Бога и Неговото абсолютно тълкуване на реалността, изявено в Неговото откровение, или в способността на човека за творчески разсъждения – а именно човешката фантазия.[1]

Очевидно е, че знание търсено чрез погрешно разбиране за реалността и погрешно тълкувание на данните основано върху такъв възглед за реалността – напр. мита за еволюцията – ще ни отведат далеко от истината определенаот Божието намерение при сътворението и в заблуда, както стана с Адам при дървото за разпознаване на доброто и злото, което доведе до смъртта на човечеството и Божието проклятие над земята (Бит. 3:14-19). Само когато подхождаме към даден предмет с посвещение към основополагащата истина за създадената и тълкувана от Бога природа на реалността като основа за нашето мислене, както Адам направи при наименуването на животните, ще можем да принесем плод в нашите опити да разберем света около нас.[2]

Четвърто, знанието за сътворения свят, което Адам придоби от тази задача, не беше просто теория, а доведе до по-голяма зрялост и мъдрост, които предизвикаха по-дълбоко разбиране на мандата на неговото сътворение и по-голям обществен напредък. Това има две страни:

(1) Захващайки се с това начинание, Адам научи не само за природата на животинското царство, но също откри неща за собствената си природа и роля в света като носител на Божия образ, които имаха жизненоважно физическо и психологическо значение за човечеството: “Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове; но помощник, подходящ за човека, не се намери” (Бит. 2:20). Човечеството беше направено мъжки и женски пол по Божието намерение. Чрез тази задача Адам откри нуждата си от другар и така Ева беше сътворена да бъде жена и помощник на Адам. И още, създаването на потомство е важно за господството на човека над земята, и то още преди грехопадението на човека и преди навлизането на смъртта. Всъщност, създаването на потомство е от съществено значение за изпълнението на мандата на сътворението. Разрастването на господството на човека над земята, експлоатацията на нейните природни ресурси и общественият прогрес като цяло са възможни единствено чрез разделението на труда и специализирането на познанието и технологиите. Това налага създаване на потомство: “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я завладейте” (Бит. 1:28).

(2) Животинското царство представлява ценен ресурс за човечеството в много отношения, и по-голямото знание, което Адам придоби за животните, му позволи да експлоатира този ресурс по-рационално и продуктивно за своя полза и в полза на самото животинско царство, всичко за слава на Бога. Знанието, което Адам придоби от тази задача, трябваше да му помогне да обучи и да използва животните по-ефективно в своето призвание да обработва земята. Развитието на животновъдството, отглеждането на особено полезни за човека породи и употребата на животни за вълна и кожа и т.н. бяха някои практични резултати от тази задача. Запазването на редки видове и отглеждането на по-добри породи бяха също полезно следствие за самото животинско царство (ср. Бит. 30:41-42). Така наименуването на животните позволи на Адам да разшири господството си над земята. Тази задача беше началото на процеса на цивилизоване на земята на практическо ниво.

Следователно задачата за наименуване на животните съвсем очевидно беше част от мандата за господство на Адам; всъщност тя беше същностна част от мандата. Тя беше образователна програма целяща да разшири властта му над поверения му за управление свят. Този процес на образование, обучение и израстване в разбирането за Божието творение и ролята на човека в него, е жизненоважен за настойничеството на човека над земята и за неговото призвание да господства над нея. Той не е нещо само за себе си, цел сам за себе си. Той има цел. Тази цел е човекът да бъде обучен в своето призвание под Бога, и тази цел се постига само когато човекът упражнява това призвание. Образованието е средството, чрез което човек бива подготвен за дадената му от Бога задача да покори и напълни земята като носител на Божия образ.

Следователно контекстът на образователната задача за християнина е заветът, който, както вече видяхме, е завет на изкупителна благодат и господство в Исус Христос. Образованието е процесът на обучение на човека в неговото призвание да упражнява господство над земята според завета, установен от Бога с Неговия народ. За да експлоатира земята разумно и производително, човекът трябва да бъде обучен как да изпълнява ролята си на настойник и управител на земните ресурси. Тази роля включва разбиране на Божията цел за творението, спазване на обхвата и границите на човешките действия в постигането на това господство, които Божието законово слово постановява, и използването на земята и нейните ресурси производително за благото на човечеството и самата земя. Това е призванието на човека според Божието намерение за човечеството и за света, в който то живее, и когато човек покорно работи за изпълнението на това призвание, тогава трудът му е за Бога и за Неговата слава, и така той се покланя на Своя създател според Неговото Слово.[3]

Образованието е учебният процес, чрез който човек се научава да носи това призвание, и затова е жизненоважно във всяка и на всяко ниво този учебен процес да се основава на презумпцията за сътворената от Бога и тълкувана от Бога природа на реалността, и че образованието отначало докрай трябва да се основава на богоугодни принципи на мислене и действие.

Ето защо наименуването на животните от Адам е толкова важно и поучително за нас. То е учебен процес съобразен с мандата на сътворението на човека да придобие господство над земята. Образованието не може да бъде законно отделено от призванието на човека според Божието намерение, тъй като човекът ще бъде подготвен или за господство като Божий наместник, или за автономност, което в крайна сметка означава господство над човека от човека и подчиняването на хората не на Бога и Неговото намерение, а на другите хора и техните покварени желания, и дори на самото творение. Образованието е учебната програма за призванието на човека да господства над земята и това призвание е контекстът на целия човешки живот. Той ще следва това призвание според Божието намерение както е разкрито в словото, или ще направи едно от следните две неща: ще злоупотреби властта, способностите и господството си над земята, за да си присвои в непокорство сила и власт, или ще отхвърли призванието си на господар на земята и ще остави природните стихии да го управляват, вместо той да ги управлява. Всяко от двете означава заробването на голяма част от човечеството под създанието. И двете имат дълга история и все още са с нас днес – напр. тоталитарната тирания и упражняването на езическите религии, като например индуизма.[4]

Затова образованието, което даваме на децата си, трябва да бъде съобразено с призванието на човека според Божието намерение, ако искаме то да бъде богоугодно образование, “за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17). Това призвание изисква правилно разбиране за човека и за света, в който той живее, според Божието намерение. Само в контекста на това призвание различните страни на задачата на образованието намират правилния си смисъл, и само когато съдържанието на образованието, което даваме на децата си, взима под внимание това призвание, то ще може да ги направи зрели според Божия образ.

За християнина образованието е средството, чрез което човекът бива подготвян в своята заветна задача за господство; то е обучение в “богоугодно упражняване на власт, сила и надзор в областите, където Бог ни е дал отговорност,”[5] над самите нас, в нашите професии и над природата. Следователно за християнина образованието не може да бъде отделено от всеобхватния контекст на Божието намерение за човека според завета на изкупителна благодат и господство в Исус Христос. Стремежът към човешка автономност и образованието в човешка автономност е извращаване на човешкото същество и спиране на израстването му като зряло същество според Божието намерение. То е извращаване на природата и призванието на човека, създаден по Божия образ да мисли Божиите мисли след Бога. Следователно това е отричане на човешката същност такава, каквато Бог я е създал и дефинирал. Не е чудно, че в епоха на властващ атеизъм и човешка автономност, доведени до тяхната крайност, има толкова много депресия, отчуждение, самоубийства, аборти и други. В хуманистичните училища в нашата страна децата непрестанно биват обучавани в безсилие и отричане на тяхното човешко естество, сътворено от Бога, и следствието от това е смърт и за индивида, и за неговото общество.

За разлика от това, образователната задача да наименува животните, предприета от Адам, беше процес на богоугодно образование, което доведе до по-цялостно изпълнение на неговото призвание като Божий наместник на земята и така до по-голяма зрялост като човешко същество сътворено по Божия образ. Адам наименува животните според Божието намерение в сътворението, и това доведе до зрялост в разбиране и до разширяване на господството на човека над земята за Божия слава.


[1] По никакъв начин не целя да отрека или омаловажа способността на човека за творческо мислене. Това е много необходима страна на неговото сътворяване по Божия образ. Бог е Създател и затова човекът също мисли и действа творчески, когато изобразява Бога на земята. Но творческата способност на човека не е първична; тя е споделимо качество на Бога и следователно човек създава като подражава на Бога. Животът би бил немислим за човека без тази способност да твори, всъщност не би бил вече човешки, защото без плодовете на творчеството на човека неговата култура би била сведена до нивото на тази на животните. Това, което отричам тук, е, че творческите способности на човека са автономни, първични и следователно дефиниращи реалността, както искат да ни накарат да вярваме езическите учени и философи (виж цитатите от Карл Попър и Имануел Кант в Глава 2 и сравни с цитатите от Х. Дойеверд в Глава 1).

[2] Виж Глава 1 за разглеждане как невярващият прави това несъзнателно, като основава своето познание върху принципи откраднати от разбирането за реалността като сътворена от Бога, и следствията от това, когато се стигне до сблъсък с принципа за автономността на човешкия разум.

[3] За естеството и смисъла на поклонението по отношение на мандата за господство на човека, виж Приложение Б.

[4] Виж Глава 6 за по-подробно разглеждане на това.

[5] R. J. Rushdoony, “Calvinism and Culture,” in Calvinism Today, vol. I, no. 1 (January, 1991), p. 4a.





The Christian Philosophy of Education Explained
Copyright © 1992 Stephen C. Perks
превод Copyright © 2005 Даниела Петкова