Обяснение на християнската философия за образованието
Съдържание
Предисловие
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Приложение А
Приложение Б

Библиография

   

Обяснение на християнската философия за образованието
  Home     Стивън Пъркс  

 

Приложение Б

ПОКЛОНЕНИЕ И ГОСПОДСТВО

Нашият Господ ни учи в Писанието, че които се покланят на Бога, “трябва да се покланят с дух и истина” (Йоан 4:23). Следователно от основна важност е да разберем каква е истинската природа на поклонението, което Бог изисква от нас.

Двете основни думи за поклонение в еврейския език са shachah, която означава да “падам възнак, смирявам се,” и habad, която означава “служа, работя за някого.” Shachah е еквивалентна на гръцката дума proskuneo, преведена като “поклонение” в Йоан 4:23 и означава навеждане или покланяне в смирение. По отношение на Бога, разбира се, това няма абсолютно никаква стойност, ако не символизира смирено и съзнателно подчинение пред Него и волята Му.

Думата habad има по-широко значение, защото включва целия живот и всичките действия на човека. Тя обозначава служението, което Бог изисква от човека. Интересно е, че съществителното, habodah, също значи “мебел.” Това може да изглежда странно, но логиката му е съвсем проста и поучителна. Мебелите имат предназначение, и това предназначение се определя от този, който ги прави. Те са направени единствено да се ползват от човека и да му служат. Мебелите съществуват само за да служат на човека и нуждите му, и следователно нямат друго предназначение извън волята и властта на този, който ги притежава или използва. Точно по същия начин човекът е сътворен да служи на Бога според Неговата воля. Животът на човека е напълно подвластен на Божията върховна воля. Никой човек няма законно предназначение извън Божия план и да обърне гръб на Бога и да се стреми към автономен живот означава да се превърне в безцелно същество без истинско предназначение в живота. Това значи да стане изметта на творението, и е напълно уместно вечното обиталище на тези, които се стремят към автономен живот, да бъде описано в Новия Завет като Gehenna, тъй като „геена” е било сметище край Ерусалим, където изгаряли всякаква смет, включително трупове на престъпници и строшени идоли – думата Gehenna е преведена като “ад.” Законното предназначение на човека е изцяло обхванато в Божията воля и изпълнявайки предназначението си, човекът служи, труди се и се покланя чрез служението и труда си на Бога, който го е сътворил. Следователно, отричането на Бога и Неговото предназначение за човека прави човека обитател на Геена.

В Новия Завет Павел обяснява по-подробно естеството на поклонението, което Бог изисква от човека, когато пише: “И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение” [някои преводи звучат “духовно поклонение”] (Рим. 12:1). Думата, която е преведена като “служение,” е latreia и значи на първо място “служба,” и на второ “църковна служба” или “поклонение.” Тази гръцка дума е използвана в Септуагинта за превод на думата habodah от Стария Завет. С това апостолът постановява главната същност на поклонението като обръща вниманието ни към факта, че истинското поклонение е разумно, рационално служение на целия човек на Бога. Това има някои важни следствия.

Първо, основната същност на поклонението е служение, а не преживяване. Нито думите shachah или habad, нито техните еквиваленти в Новия Завет говорят за някакво преживяване или за субективно емоционално състояние на ума. И двете говорят за покоряване на човека пред Бога, първата в действието на покланяне пред Бога с благоговение и смирение като израз на почит и покорство пред Неговото господство и върховенство, а втората в живот в служение и покорство на Бога. Поклонението е служение, не преживяване.

Второ, поклонението обхваща целия живот на човека. Ние трябва да предадем телата си – това значи цялото си същество, не само ума или духа – в свята жертва на Бога във всички неща. Тялото участва във всяка част на живота. Затова с всичко, което сме, и с всичко, което правим или мислим, трябва да служим на Бога според Неговата воля. В каквато и област на изследвания да сме се посветили, каквато и професия да имаме, каквото и да правим в свободното си време, трябва да служим на Бога според Неговата воля и само когато правим това, отдаваме на Бога истинското поклонение, което Той изисква от нас.

Като ограничават смисъла на поклонението до случващото се в неделя в църквата, християните са направили християнската религия непрактична за живота и в следствие на това църквата е станала непрактична като обществена сила. Вследствие от това е започнал да преобладава един същностно монашески възглед за вярата. По подобен начин пиетистите гледат на поклонението просто като на нещо, което се прави във вътрешния човек, докато в Библията поклонението е нещо, което целият човек прави в цялостния ход на своя живот. То включва живота и същността на човека напълно, в мисъл и дело.

Оттук и третото заключение, че църковното поклонение или неделното служение са само една страна от поклонението, което Бог изисква от Своя народ, макар и да е същностна и жизненоважна страна. В църквата Божият народ участва в общо хваление, молитва, благодарение и получава поучение и наставление от Божието слово. Там също се приемат тайнствата на кръщението и Господната вечеря. Всички тези неща са важни елементи на християнския живот, но те не са цялото поклонение, което Бог изисква от нас, и когато съществуват сами по себе си, като шоу всяка седмица за някакъв ефект, Писанието съдържа ясни указания, че Бог счита такова служение на думи неприемливо. Следователно това, което правим в неделното служение, е истинско и валидно само в контекста на живот на поклонение, т.е. живот в служба на Бога.

Четвърто, казано ни е, че поклонението, което Бог изисква от нас, трябва да бъде духовно служение. Думата, преведена като “духовно” (logicos), произлиза от същата словесна група, от която произлизат английските думи логика и логичен. Това особено трябва да се има предвид днес, когато същността на поклонението е считана почти изцяло за емоционална по характер и лишена от разумно съдържание. Такова поклонение е неприемливо за Бога. Заповядано ни е да обичаме Господа нашия Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум (Мат. 22:37), с други думи, с нашето цяло същество. Цялата същност и посока на живота ни, включително съвместното поклонение в неделя, трябва да бъдат разумно служение на Бога. Затова да се опитваме да се покланяме на Бога на непознат език, било то чрез участие в католическа литургия или “говорене на езици” е противоречие на първата и най-голяма заповед, дадена от нашия Господ.

Това не означава, че ние трябва да идолизираме интелекта. Но също не трябва и да го пренебрегваме. Нашият интелект ни е даден от Бога и ние трябва да го използваме възможно най-добре, с всички сили, в служба на Бога, така както трябва да подчиним и нашия емоционален живот в Негова служба. Нито идолизирането, нито пренебрегването са правилното отношение към нашите умове като християни. Християнството не е религия на сърцето; нито е религия на главата. То е религия на целия човек, която изисква тоталното посвещение на човешкия живот и същество в служба на Бога. Затова поклонение, било то в нашия всекидневен живот или в общите ни църковни служения, което не е рационално, означава да дадем на Бога по-малко, отколкото Той изисква от нас.

Пето, упражняването на господство в Христос, като важен елемент в изпълнението на мандата на сътворението на човека и оттам на Божието намерение за сътворяването на човека, е действие на поклонение. Ние сме призовани да посветим живота си и уменията си в служба на Бога в съответствие с Неговата изявена цел за Неговото творение. Това е мандатът на сътворението на човека или неговият обществен мандат, даден първо в Битие 1:28 и подновен и потвърден от нашия Господ Исус Христос в Матей 28:19-20. Този мандат е заповедта човекът да упражнява господство в името на Господа и чрез това да подчини всичко, всяка човешка мисъл и действие, и всяка част от света, над който му е дадено да управлява, на Исус Христос. Упражняването на господство в Христос, следователно, е необходим елемент в служението, което Бог изисква от човека. Отказ от стремеж към това господство в Христос е отказ от отдаване на Бога на поклонението, което Той изисква от човека чрез живот на пълно служение на Бога според Неговата изявена воля за творението. Това е отказ да бъде прославян Бог по начина, по който Той изисква, и отдаване на непълноценно поклонение на Този, Който изисква и с право желае целия ни живот да бъде в служение на Него.

Следователно упражняването на господство в Христос е важна част от поклонението, което Бог изисква от Своите хора. Затова в Псалм 149 поклонението и господството са неразривно свързани заедно:

Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч остър от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя. (ст. 5-9)

Според преводачите на Женевската Библия (1560) този псалм е “Увещание към Църквата да хвали Господа за Неговата победа и завоевание, които дава на светиите си срещу всяка човешка сила.” Относно ст. 7 ни е казано, че “Това е постигнато главно в Христовото царство, когато Божият народ за справедливи каузи изпълнява Божията присъда срещу враговете си.” Пуританите говорят, разбира се, в контекста на християнска цивилизация. Те разбират, че победата на християнската църква трябва да доведе до християнска цивилизация и установяването на Божията правда по цялата земя.

Това е бъдещето, за което християните работят в служба на Господа тук на земята. Благовестието трябва да се проповядва по цялата земя. Победата е сигурна, защото Бог е дал народите на Своя Син като Негово наследство (Пс. 2:8-12) и управлението и мирът Му непрестанно ще се увеличават (Ис. 9:7). Като Божий народ, ние имаме славна част в Божия план за творението и очакваме с нетърпение победата, която е Негова, и чрез Христос и наша, тук на земята и във възкресението. Нашето участие в намерението на Бога за Неговото творение, и така в Неговата победа и унищожение на греха и злото, е служението, което Бог изисква от нас, и в цялостта на това служение се състои истинското поклонение, което Бог изисква от Своя народ.

Шесто, това има големи последствия за образованието. Писанието ни учи, че нашите деца трябва да бъдат възпитавани в учение и наставление Господне (Еф. 6:4). Малко християни ще поставят под съмнение факта, че това включва да научим децата си да се покланят на Бога според Неговото Слово. Нашите деца трябва да разбират същността на поклонението, което Бог изисква от човека, ако искаме да израснат в благодат и вяра. Но мнозина не успяват да осъзнаят, че поклонението, което Бог изисква от Своя народ, е много повече от съвместното хваление в църквата в неделя и стремежа към личен молитвен живот. Да се покланяме на Бога означава да се трудим и работим за Бога и за Неговото намерение в целия ход на живота си. Ако не се стремим да служим на Бога, да работим за Бога във всичко, което правим, като следваме господството, което Бог изисква от Своя народ, ние няма да се покланяме на Бога според Неговото Слово.

Нещо повече, ако не образоваме децата си за господство, ние няма да ги образоваме да се покланят в най-пълния смисъл и така ще им попречим да дойдат до Бога в Христос (Лука 18:16). Целият живот на човека трябва да бъде служба на поклонение пред Бога и затова децата трябва да бъдат обучени да работят за Бога, да се трудят “като за Бога” във всички неща (Еф. 6:5-7). За това е необходимо образование основано на богоугодно поучение и дисциплина във всички неща, всички области на живота, всички академични дисциплини и т.н.

Следователно истинското християнско образование е много по-широко от традиционната идея за “религиозно образование,” което се среща в повечето училища в нашата страна. То не е един предмет, занимаващ се с конкретна страна от живота, но включва целия живот, защото в целия ход на нашия живот и във всяко нещо, което правим, ние трябва да служим и да работим за Бога и така да изпълним целта, за която ни е създал и изкупил в Исус Христос. Само когато така работим за Бога във всичко, ще можем да се покланяме на Бога според Неговото Слово, и следователно само когато образоваме децата си по същия начин, ще можем да ги подготвим за живот на служение и поклонение.

Поклонението, което Бог изисква от Своя народ, изисква осигуряването на християнско образование на децата ни, т.е. образование основано на християнска дисциплина и богоугодно поучение във всички академични дисциплини. Господството, за което сме призовани като Божий народ, и следователно поклонението, което трябва да принесем на нашия Изкупител, е невъзможно без този процес на богоугодно поучение и дисциплина, и да лишим децата си от него е да откажем да се покланяме на Бога според Неговото Слово, да попречим и на децата си да се покланят според Словото, и следователно е отстъпление от вярата.





The Christian Philosophy of Education Explained
Copyright © 1992 Stephen C. Perks
превод Copyright © 2005 Даниела Петкова