20

ПОДГОТОВКА ЗА НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, казвайки: Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави (Бит. 32:7-8).

Яков напуска дома си по съвета на майка си, за да избегне гнева на брат си (Бит. 27:42-45). Той също желае да изпълни желанието на родителите си да не се жени за ханаанка (27:46; 28:1-5). Напуска с празни ръце; връща се с огромно богатство. Сега, когато пътува през земята, обитавана от брат му, той се бои за живота си. Страхува се от възмездието на Исав. Неговите съгледвачи го осведомяват, че Исав идва с 400 мъже (32:4). Това в очите на Яков не изглежда като мирна делегация за посрещане. Майка му вярва, че гневът на Исав ще трае само няколко дни (27:44), а Яков е отсъствувал двадесет години (31:38). Въпреки това той не е толкова уверен в ориентацията към настоящето на своя брат. Може би Исав все още има зъб на брат си, вярвайки, че той незаконно го е лишил от благословението му.

Първата цел на Яков е да запази поне част от капитала си. Той разделя стадата си на две групи, като разсъждава, че в случай на пряк конфликт поне половината от неговите притежания ще бъдат спасени от унищожение или конфискуване. Тази готовност да изостави половината от притежанията си, за да спаси другата половина, вместо да рискува всичко в една ситуация на “всичко или нищо,” свидетелствува за икономическия реализъм на Яков. Той възнамерява да сведе своите загуби до минимум. Залогът е твърде голям, за да инвестира всичките си активи, залагайки на ориентацията към настоящето на своя непредвидим брат.

Това, което обикновено не се осъзнава, е, че по това време Яков вече е старец. За Йосиф се говори като “син на старостта му” (37:3), макар че Вениамин беше роден след Йосиф. Не са отбелязани никакви събития между смъртта на Рахил при раждането на Вениамин (35:19) и посещението на Яков при баща му (35:26) и смъртта на баща му на 180-годишна възраст (35:27). Тогава Яков е на около 120 години, тъй като е роден двадесет години след женитбата на Исак, когато Исак е на 60 (25:26). Яков е на 104 години, когато среща войската на Исав.[1] Следователно Яков полага големи грижи да запази поне част от капитала си заради семейството си, тъй като на неговата напреднала възраст няма гаранция, че ще може да възстанови загубеното, ако Исав вземе всичко, което Яков притежава. Много е вероятно да не му остават много икономически производителни години, така че запазването на капитала му сега е много по-важно, отколкото би било, ако беше по-млад. Разбираемо е, че икономическата стратегия на стария човек се различава от това, което би се харесало на един по-млад човек, който има време да се възстанови от грешките.

Едва след като прави това, което смята за ефективно планиране за непредвидени обстоятелства, той се обръща към Бога в откровена молитва (32:9-12). Той се моли на Бога да потвърди обещанията си към него, макар веднага да признава, че “не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си . . .” (32:10). Той напомня на Бога за Неговия завет с него, да го закриля и благославя, но не допуска, че Бог по някакъв начин е задължен да приема времевото тълкуване от Яков на значението на условията на завета в тази конкретна ситуация. Той не седи безделно, очаквайки Божието автоматично одобрение за своите самоуверени решения. Яков предприема благоразумни стъпки да запази част от капитала си преди да се обърне към Бога. Той действува разумно и го прави почти автоматично, знаейки от опит, че Бог по никакъв начин не е морално задължен да награждава глупостта или мързела.

Яков не спира дотук. Той възприема още една тактика срещу своя брат. Решава да го подкупи. В този случай, обаче, той не допуска, че Исав може да бъде умиротворен с една паница леща. Би било скъпо, но си заслужава, ако успее да възпре ръката на Исав без конфликт. Отделя много животни от основното стадо и ги разделя на по-малки групи. След това заповядва на своите слуги да продължат напред с малките стада, давайки на Исав многобройни мирни приноси (32:13-21). Така Исав ще бъде като съвременно дете сутринта след Рождество, радостно отварящо десетки малки подаръци, един след друг, вместо да отвори една голяма кутия – и след това да се отегчи или дори да се обиди, че е получило “само един” подарък. Ако Исав не би се умиротворил със само един подарък, може би ще е склонен на мир с няколко по-малки подаръци, разпределени разумно. Тактиката се оказа успешна (33:9-11).

Яков не изоставя нито здравия си разум, нито, своята пълна вяра в Божиите заветни обещания. Той знае, че Бог е обещал да го благослови, но не може да бъде сигурен, че точно в този случай Бог автоматично ще гарантира неговото безопасно преминаване през Сиирската земя. Яков знае, че Божието общо обещание е вярно; неясни в този случай са конкретните приложения на това обещание. Яков не предполага, че дългосрочната вярност на Божиите обещания задължително се прилага във всяка конкретна историческа ситуация по начина, по който той, Яков, се надява, че се прилага. Затова той предприе най-ефективните действия, които можеше, за да запази част от своите притежания, като се има предвид неговото несъвършено познание за несигурното близко бъдеще. Яков знаеше, че неговите благословения не са заслужени от неговите достойнства, защото бяха дадени чрез Божията благодат, но той също разбираше, че Господ помага на онези, които сами си помагат.

(Този израз, така известен на американците от книгата на Бенджамин Франклин, Алманах на бедния Ричард [Poor Richard’s Almanack], е част от пуританското ни наследство. Франклин е на девет години, когато Семюъл Мууди говори своята проповед, Наставление към длъжника [The Debtor’s Monitor, 1715], в която той дава следния съвет: “Прилежната ръка събира, защото делата й са благословени. Нито пък Божието благословение някога обогатява [макар че Неговото общо провидение понякога го прави] скръстените ръце, или ръцете протегнати в измама или подтисничество. И сега, за да не продължаваме излишно, но само да добавим, че е напълно за Божия слава и за доброто на човека да помагаме сами на себе си, за да ни помогне и Бог” [p. 51]. “Господ помага на онези, които сами си помагат” не друго освен перифраза на думите на Мууди, и както толкова много от изразите на “бедния Ричард,” този израз вероятно е бил много популярен по времето на Франклин.)

Първо, Яков разделя стадата си на две групи. Второ, моли се на Бога за помощ. Трето, избира животни от стадата си за мирни приноси към Исав. Накрая, готов е за голямото противопоставяне – не с Исав, а с Бог в плът. Яков се бори с този неназован човек цялата нощ, изисквайки благословение от Него (32:26). Този човек е теофания (Божий образ) на Бога, пред-Христово откровение на Бога в човешка форма. Знем, че Бог вървеше в Едемската градина в хладината на деня (Бит. 3:8). Знем, че Авраам беше посетен от Бога в човешка форма и говори с Него лице в лице (Бит. 18). Знаем, че “Господ говореше на Мойсей лице в лице, както човек говори с приятеля си” (Изх. 33:11), и въпреки това на Мойсей се каза, че не може да види Божието лице и да живее (Изх. 33:20). Лицето на Бога Баща трябва може да се види непряко чрез теофания, или чрез Исус Христос (Йоана 14:9). Исус каза: “Никой не е видял Бащата, освен Този, Който е от Бога. Той е видял Бащата” (Йоан 6:46). И отново, в Йоан 1:18 четем: “Никой кога да е не е видял Бога; единородният Син, Който е в лоното на Бащата, Той Го изяви.” Следователно това, което Мойсей видя в горящия храст, не беше самото лице на Бога Баща, а теофания, в този случай двойна теофания: самият горящ храст и Господният ангел сред горящият храст (Изх. 3:2). Когато Исус Навиев видя човек с меч в ръката и го предизвика, човекът заяви, че всъщност е началникът на Господната войска. Исус Навиев падна на лицето си и човекът каза, “Събий обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято” (Ис. Нав. 5:15). Това са същите думи, които Бог говори на Мойсей от горящия храст (Изх. 3:5). Следователно, заключава авторът на статията “Ангел” в консервативната Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature (1894): “Тези явявания очевидно са ‘предвестници на въплъщението.’ Чрез тях Божият Син изявява Себе Си от време на време с това човешко естество, което Той завинаги съедини с Божеството в утробата на девицата.” Той включва човека, който се бори с Яков, в списъка на тези ангелски теофании.

В Осия 12:4 четем за Яков: “Да! Бори се с ангел, и преодоля, с плач и молба към него. . . .” Осия приравнява ангела с Господ Бог на силите, тъй като Той е, Който говори на Яков (Ос. 12:5). Победеният борец дава на Яков неговото ново име, Израел, което може да се преведе “ще управлява като Бог” или “княз,” а един коментатор смята, че най-добре се превежда “успешен борец с Бога.”[2] Правото за преименуване на патриарх очевидно е прерогатив на Бога (Бит. 17:1-5). Човекът заявява: “Името ти вече няма да е Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора, и си надвил” (32:28). Тези думи са отправени към един престарял човек, който е имал силата цяла нощ да се бори с теофания. Той е бил решен да получи благословение, независимо дали за това е нужна борба или, както в случая с баща му, заблуда. И в двата случая той получава благословението.

Яков нарича мястото на борбата Фануил, или “Божието лице,” защото както самият той казва, “Видях Бога лице в лице и животът ми беше запазен” (32:30). Това, което е най-значително по отношение на икономиката, е, че Яков потърси Божието лице и Божието благословение едва след като направи всичките си планове, но преди да ги приложи на практика. Той прави планове, моли се, прави още планове, и след това търси своето благословение от Бога с такава увереност, че се бори със самия Бог, за да го получи. Направил е всичко, което е смятал за възможно, за да защити притежанията си и живота си, и след това иска благословение. Систематичното планиране и систематичната молитва вървят заедно.

Фануил е заключителният акорд в един живот на здрав разум, усилен труд, мъдро планиране и забележителна икономическа проницателност. Яков се пазари за първородството, което Бог му обеща чрез майка му, получава своите благословения във враждебни обстоятелства, заминава беден и се връща с огромно богатство, събрано в обстоятелства на измами от страна на Лаван, който е икономически подтисник и лъжец (Бит. 31:41). Той не вижда противоречие между своето внимателно планиране да запази част от капитала си и своите смирени молитви към Бога. Не вижда противоречие между своята напреднала възраст и цяла нощ борба с Бог в плът (разбира се, не в смисъл на пълно Въплъщение). Не вижда противоречие между Божието незаслужено благоволение към него и неговата лична отговорност да прави всичко, което може, за да запази това, което Бог му е дал. Не вижда причина да бъде глупав, нито пък да бъде прекалено уверен в себе си. Яков-Израел е изтъкнат практически човек с голямо благосъстояние и умения да управлява капиталови ресурси, човек, който е готов да действува на основата на цял живот обучение в натрупването на капитал, дори преди да се обърне към Бога в молитва. Той съвсем правилно приема, че Бог зачита инстинктивно разумните действия на дисциплинираните чрез закона и опита настойници – инстинкти, придобити от години на самодисциплина. При Фануил Яков става Израел, княз, човек на власт пред хората и пред Бога, който надвива: над своя късоглед брат, над полуслепия си баща, над своя заслепен от греха чичо, и над самия Бог.

Той тръгва от Фануил към своя брат и неговата войска и отново избавя живота и капитала си незасегнати. Той трябваше да куца (32:31), белег за неговата зависимост от Бога, но отново вървеше към победа. Пред своя брат играеше ролята на слуга (33:14) и не остана дълго време при Исав, може би защото не желаеше да рискува още някоя емоционална промяна в брат си, от приятелство към гняв. Неговата мъдрост и познанието му за психологическите слабости на противника му позволиха още веднъж да тържествува.

Заключение

Яков е върховният пример на здрав разум и внимателно икономическо планиране. Неговият пример не е такъв, от който да се срамуваме; трябва да му подражаваме. Няма нужда от срам в непрекъснатите победи пред видимо превъзхождащите го противници. Светът има нужда от повече праведни хора, които могат успешно да се борят с Бога и с обстоятелствата и да излизат победители, макар и с накуцвания. Съвременните пиетистични коментатори са склонни да се отнасят добре не към Яков, а към Исак, като предполагаема жертва на неправедна измама, а не късоглед, краткосрочно ориентиран, ориентиран към настоящето старец, който отказва да приеме на сериозно Божието обещание относно бъдещето на двамата си синове. Исак беше готов съзнателно да отхвърли Бога и незаконно да продаде своето благословение за една паница с яхния. Симпатията към Исак и критиките към Яков от страна на съвременните коментатори са показателни за силата на пиетизма – систематично отстъпление от трудните решения на всекидневния живот – да изкривява оценките на хората за Писанието. Наш представителен пример трябва да бъде ориентираният към бъдещето Яков, не ориентираният към настоящето Исак. Исак беше вече стар (макар и да оставаха още две десетилетия до смъртта му), когато поиска паница с яхния като своя последна награда, преди да се присъедини към бащите си в смъртта (Бит. 27:4). Когато Яков беше вече стар, той се бореше с Бога и искаше още благословения, за да може да премине през още една опасност към безопасност – и с поне половината от своя капитал. Дано всички праведни стари хора да живеят като Яков, за да се научим всички на успешния начин да живеем до дълбока старост. Победата, както всяко друго умение, изисква практика. И ако трябва да научим нещо от кариерите на Исав и Лаван, то е, че и поражението изисква практика. Исав и Лаван може и да са имали успех в отношенията си с по-малки хора, но когато се срещат с такива като Яков, те са обречени на поражение. Яков имаше смелост, хитрост и посвещение към бъдещето. Исав и Лаван не бяха подготвени да се справят с праведен човек като Яков. Също така не е подготвен и неновороденият свят днес. Времето и Бог са на страната на Яковците в света. Те ще станат Израел.