БИБЛИОГРАФИЯ

Икономика

Трудно е да препоръчам списък от книги по християнска икономика, тъй като тезата в основата на писането на тази книга е, че християнският свят е пренебрегвал целия този въпрос в продължение на три века. Няма нищо, което да се сравни с Богатството на народите на Адам Смит или Човешката дейност на Лудвиг фон Мизес. Най-доброто, което имаме налице, са сборници от статии, монографии по определени теми, и един много уводен учебник.

Учебникът е книгата на Том Роуз, Икономиката: Принципи и политика от християнска гледна точка (Tom Rose, Economics: Principles and Policy from a Christian Perspective, Mott Media, P.O. Box 236, Milford, MI 48042). Той е съавтор (заедно с Робърт Меткалф) на Идещата победа (Robert Metcalf and Tom Rose, The Coming Victory, Christian Studies Center, P.O. Box 11110, Memphis, TN 38111).

Аз съм съставил един сборник от 31 статии, Въведение към християнската икономика (Gary North, An Introduction to Christian Economics), издаден от Craig Press през 1973. Количествата вече свършиха. Планирам да го преиздам чрез Institute for Christian Economics. Написах тези статии за някоко списания и вестници в края на 60-те и началото на 70-те.

За тези, които се интересуват от марксизма, може да бъде полезна моята книга, Марксовата религия на революцията: Учението за съзидателното разрушение (North, Marx’s Religion of Revolution: The Doctrine of Creative Destruction, 1968). Никой, който прави подробно изследване на социализма, не може да си позволи да пропусне класическото опровержение на Лудвиг фон Мизес, Социализмът: Икономически и социологически анализ (Ludwig von Mises, Socialism: An Economic and Sociological Analysis, 1922), която може да се купи от Liberty Classics (7440 N. Shadeland, Indianapolis, IN 46250). Тя е издадена в Съединените Щати от Yale University Press през 1951.

Аз правя критика на епистемологията на съвременните школи за икономическо мислене в моята статия, “Икономиката: От разума към интуицията” (“Economics: From Reason to Intuition,” in North, ed., Foundations of Christian Scholarship, Ross House Books, P.O. Box 67, Vallecito, CA 95251). Две хуманистични книги критикуват презумпцията за свободната от стойности икономика: Walter E. Weisskopf, Alienation and Economics (E. P. Dutton, 1971) и Mark A. Lutz and Kenneth Lux, The Challenge of Humanistic Economics (Benjamin/Cummings, 2727 San Hill Rd., Menlo Park, CA 94025), 1979.

Два броя на The Journal of Christian Reconstruction са посветени на тази тема: “Christian Economics” (Summer, 1975) и “Inflation” (Summer, 1980): P.O. Box 158, Vallecito, CA 95251.

Книгите върху икономическото развитие от британския икономист П. Т. Бауър са важни: P. T. Bauer, Dissent on Development (1972) и Equality, The Third World and Economic Delusion (1981), Reality and Rhetoric (1984), всички издадени от Harvard University Press. Той е съавтор (заедно с Базил Йейми) на Икономика на слаборазвитите страни (P. T. Bauer and Basil Yamey, The Economics of Under-Developed Countries, Cambridge University Press, 1957). Бауър набляга на важността на свободата, отношението на гражданите, готовността на хората да жертвува в дълъг период от време и подобни въпроси. Той казва, че без правилното отношение към икономическия успех и свободата за следване на личните цели, дългосрочният икономическия растеж е немъзможен.

Допълващи книгите на Бауър са Helmut Schoeck, Envy: A Theory of Social Behavior (Harcourt, Brace, 1970) и Edward Banfield, The Unheavenly City Revisited (Little, Brown, 1974). И двете книги показват важността на ориентацията към бъдещето на икономическите участници за успеха на икономиката. Банфийлд твърди, че икономическите класи трябва да бъдат определяни на основата на ориентацията към бъдещето, не дохода или капитала. Моята книга, Успешно инвестиране във време на завист (North, Successful Investing in an Age of Envy, Steadman Press, 702 W. 2nd St., Sheridan, IN 46069), прилага изводите на Шьок и Банфийлд в икономиката и политиката.

Трудовете на Вилхелм Рьопке са много важни, не просто защото е превъзходен икономист (силно повлиян като млад от Мизес), но и защото неговата гледна точка е далеч по-обширна от почти всички останали икономисти на свободния пазар. Той задава трудните въпроси относно последствията от пазарната свобода върху обществените институции. Заинтересуван е от моралните основи на свободата, не просто от въпросите на икономическата ефективност. Най-важни са неговите книги, Човечна икономика (Wilhelm Röpke, A Humane Economy, 1957), разпространявана от Intercollegiate Studies Institute, 14 S. Bryn Mawr, Bryn Mawr, PA 19010; Икономика на свободното общество (Economics of the Free Society, 1963), издадена за първи път от Henry Regnery Co., Chicago; Срещу течението (Against the Tide, 1969), посмъртно издаден сборник от негови статии, разпространяван от I.S.I.; Civitas Humana (1948); Обществената криза на нашето време (The Social Crisis of Our Time, 1950); и Международното икономическо разпадане (International Economic Disintegration, 1942); всички издадени в Лондон от William Hodge & Co. (В САЩ английските книги най-лесно се поръчват чрез Blackwell’s, Broad Street, Oxford, England).

Всички книги от анархокапиталиста Мъри Ротбард са много ясни, добре документирани и със силни аргументи. Те включват Човек, икономика и държава (Murray Rothbard, Man, Economy and State, 1962), издадена от няколко компании, но последно от New York University Press; Голямата депресия в Америка (America’s Great Depression, 1963), която може да се купи от Institute for Humane Studies, 1177 University, Menlo Park, CA 94025; и Какво направи правителството с нашите пари? (What Has Government Done to Our Money? 1964), от The Foundation for Economic Education, Irvington, NY 10533. Неговата книга, отричаща законността на всяка държавна власт, е много добра относно икономическите последствия от различните видове държавно регулиране и данъчно облагане: Power and Market: Government and Economy (1970), издадена от Institute for Humane Economy.

Книгите на Ф. А. Хайек са основни за всяко разбиране за свободния пазар. Най-важните са: F. A. Hayek, The Road to Serfdom (1944), The Constitution of Liberty (1960); Individualism and Economic Order (1948); Studies in Philosophy, Politics and Economics (1967); и трилогията Law, Legislation and Liberty (1973-80), всички издадени от University of Chicago Press. Също важно е неговото изследване за възхода на социалистическото мислене, The Counter-Revolution of Science (1952), преиздадено от Liberty Press.

Най-добрата книга върху икономиката на информацията е книгата от един бивш марксистки икономист, Thomas Sowell, Knowledge and Decisions (Basic Books, 1980), която дава повече уникални открития във всяка една страница от коя да е друга книга по икономика, която съм чел. Неговата книга, Race and Economics (David McKay Co., 1975) е също много добра, както са Markets and Minorities (1981) и Ethnic America (1981), и двете издадени от Basic Books.

Две книги от Бетина Грийвс са подходящи за въведение в мисленето на свободния пазар: Bettina Greaves, Free Market Economics: A Syllabus и Free Market Economics: A Basic Reader, издадени от Foundation for Economic Education. FEE също издава месечноото списание, The Freeman (безплатен абонамент). Адрес: Irvington, NY 10533.

Много важни са трудовете на Р. Дж. Ръшдуни, свързани с икономическите въпроси: R. J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law, Vol. I (Craig Press, 1973), и Vol. II (Ross House Books, P.O. Box 67, Vallecito, CA 95251); Politics of Guilt and Pity (1970) и The One and the Many (1971) и двете издадени от Thoburn Press, P.O. Box 6941, Tyler, TX 75711. Също важна за политическата и обществената теория е The Foundations of Social Order: Studies in the Creeds and Councils of the Early Church (1969), също издадена от Thoburn Press.

Социологът Робърт Нисбет е написал много книги, които са важни за обществената теория, включително Robert Nisbet, The Quest for Community (Oxford University Press, 1952), The Sociological Tradition (Basic Books, 1966), Tradition and Revolt (Vintage, 1969), Social Change and History: Aspects of the Western Theory of Development (Oxford University Press, 1969), The Social Philosophers: Community and Conflict in Western Thought (Crowell, 1973), Twilight of Authority (Oxford University Press, 1975) и History of the Idea of Progress (Basic Books, 1980). Нисбет е плуралист и децентралист, в забележителна противоположност на толкова много социолози. Неговата статия, “The Year 2000 and All That,” Commentary (June, 1968), е важна поради изследването на интереса в мисленето на Просвещението към идващото трето хилядолетие.

Еволюция

Книгата на Гертруде Химелфарб, Дарвин и Дарвиновата революция (Gertrude Himmelfarb, Darwin and thwe Darwinian Revolution, 1959) сама по себе си създаде революция. Тя е много добра в разглеждането на британското мислене в средата на деветнадесети век и защо Дарвин така се харесва на обществото. Преиздадена от Peter Smith, Gloucester, MA 01930.

Книгата на Филип Апълман, Philip Appleman, Darwin: A Norton Critical Edition (Norton, 1970) е много важна със своите извадки от основните трудове на Дарвин, както и с критиките и оценките на Дарвин от неговите съвременници. Тя също включва и съвременни оценки за Дарвин. Заключение: сега човекът трябва да поеме управлението на еволюционния процес.

Книгата на Хенри Морис, Мътните води на еволюцията (Henry Morris, The Troubled Waters of Evolution, C.L.P. Publishers, P.O. Box 15666, San Diego, CA 92115), гл. 2, има много цитати от съвременни еволюционисти, които са възприели парадигмата “животното човек става човекът предопределител.” Става очевидно, след като четем страници от тези цитати, че еволюционизмът е религия.

За възхода на дарвинизма, виж биографията William Irvine, Apes, Angels, and Victorians (McGraw-Hill, 1955); Charles Coulston Gillispie, Genesis and Geology: The Impact of Scientific Discoveries Upon Religious Beliefs in the Decades Before Darwin (Harper Torchbook, [1951] 1959); Francis C. Haber, The Age of the World: Moses to Darwin (Johns Hopkins University Press, 1959); и Steven Toulmin and June Goodfield, The Discovery of Time (Harper Torchbook, 1965). Също полезна е книгата на Робърт Нисбет, Robert Nisbet, Social Change and History (Oxford University Press, 1969). Той се занимава с “развитието” като идея и идеал в Западната мисъл. Loren Eiseley, Darwin’s Century: Evolution and the Men Who Discovered It (Anchor, [1958] 1961) е важна книга, особено поради главата върху Алфред Уолъс, съоткривател на естествения отбор, който заключава, че човешкият мозък не може да е еволюирал чрез бавни, постепенни стъпки.

За хуманистичните изводи от еволюцията виж George Gaylord Simpson, The Meaning of Evolution (Yale University Press, [1949] 1967) и This View of Life (Harcourt, Brace, 1964). Симпсън ни дава повечето от клишетата на съвременния хуманизъм. Тези, които е забравил, са дадени от сър Джулиан Хъксли в Julian Huxley, Knowledge, Morality, and Destiny (Mentor, 1957) и в неговата статия, “Evolutionary Ethics,” in Touchstone for Ethics, 1893-1943 (Harper & Bros., 1947). Theodosius Dobzhansky, The Biology of Ultimate Concern (New American Library, 1967) дава ясно въведение към новото божество, човека.

Задължително, разбира се, е всичко, написано от Лестър Франк Уорд, особено в неговата класика от 1883, Lester Frank Ward, Dynamic Sociology (Greenwood Press). Той използва идеята, че човекът е надскочил животинската еволюция, за за защитава идеята за планирано общество. Новата еволюция ще бъде управлявана от човека еволюция.

За важността на учението за еволюцията в развитието на съвременната наука са задължителни трудовете на Стенли Джаки. Джаки твърди, че науката се е развила само в християнския Запад, където хората вярват в линейното време. Цикличното време, което е общ възглед в езическите общества, никога не е било благоприятно за научния напредък. Ерудицията и документацията на Джаки са изключителни. Неговите трудове са пренебрегвани от всички освен малка шепа специалисти в историографията на науката. Неговите по-достъпни книги са Stanley Jaki, The Road to Science and the Ways to God (University of Chicago Press, 1978), книга, която се чете бавно, но има огромно въздействие; The Origin of Science and the Science of Origins (Gateway Editions, 120 W. La Salle, Suite 600, South Bend, IN 46624); и The Milky Way: An Elusive Road for Science (New York: Natural History Press, 1975). Изключително важна е Science and Creation: From Eternal Cycles to an Oscillating Universe (Scottish Academic Press, 33 Montgomery St., Edinburgh, Scotland EH7 5JX) и малката книга Cosmos and Creator (Scottish Academic Press).

Също важни са трудовете на френския учен Пиер Дюем. Неговата 10-томна Световна система (Pierre Duhem, Système du monde), издавана от 1913 до 50-те години, представя теза, подобна на книгите на Джаки. Англоговорещите читатели могат да прочетат преводи на две книги от Дюем, The Aim and Structure of Physical Theory (Atheneum, 1962) и To Save The Phenomena: An Essay on the Idea of Physical Theory from Plato to Galileo (University of Chicago Press, 1969).