6

СТОЙНОСТТА НА ЗЛАТОТО

И златото на оная земя е добро; там има бделий и ониксов камък (Бит. 2:12).

Като описва Евилатската земя, Мойсей говори специално за нейните наличности на скъпоценни метали и камъни. (Някои смятат, че бделий е растение или продукт, получаван от растения.) Това е единственото споменаване на неодушевени предмети преди бунта на човека, което определя техните особени качества. Мойсей е разбирал, че неговите съвременници биха разбрали каква е стойността на една земя, в която има скъпоценни камъни и злато. Мястото на първоначалната отговорност на човека беше една превъзходна земя и наличието на добро злато беше един от белезите на нейното превъзходство. Божията щедрост към човека незабавно се вижда от всеки, който чете или слуша свидетелството на Мойсей за средата на Адам.

Ценните метали и камъни са били считани за основни предмети на благосъстоянието в цялата история, за която имаме оставени записи. Златото е било форма на пари винаги, поне откакто имаме някакви сведения. Неговият блясък, дълготрайност, пластичност и повсеместно признаване като метал с дълготрайна стойност са го направили уникален икономически ресурс. Неговата оскъдност по отношение на високата стойност, която хората влагат в притежаването на метала (висока пределна полезност), е направила златото универсална парична единица. Златото е нещо, което си заслужава да притежаваш. В ретроспекция дори Адам в градината може да бъде смятан за благословен, изясни Мойсей – още една причина да бъде осъден етичният бунт на Адам. В едно съвършено създание, което Бог е обявил като добро, златото и скъпоценните камъни са били нещо специално.

Златото е универсалната парична единица. Винаги когато хората търгуват или разменят, те признават златото като средство за размяна. Защо? Какво са парите и защо златото трябва да служи като техен универсален първообраз? Парите са просто най-търгуваната стока.[1] В една или друга степен парите трябва да имат следните характеристики: делимост, дълготрайност, преносимост и оскъдност по отношение на тяхното търсене (висока пределна полезност). В историята на човечеството много предмети са служели като пари. Добитък, ценни метали, сол, мидени черупки и дори жени са служели като единици за стойност. (Делимостта винаги е била проблем с жените; половин жена е по-лошо от никаква жена.) Парите трябва да служат като обща единица за стойност. Те често биват наричани “склад за стойност,” макар че тази терминология е заблуждаваща, защото тя съдържа намек за непроменима обективна стойност, свободна от действията на вменяващите стойност хора на конкурентните пазари. По-добре е да кажем, че парите са ценно за складиране нещо. Най-важното, парите имат историческа стойност. Те са били ценни вчера, или може би преди векове, и следователно търговците могат да приемат, че конкретна форма на пари ще бъде ценна и в бъдещето. Именно тази дълготрайност на стойността във времето е първостепенна в установяването на конкретна стока като приемлива парична единица.

Има един теоретичен проблем с този анализ. Ако парите са ценни като пари днес, защото са били ценни като пари вчера, как можем да обясним произхода на парите? Това е проблем, на който отговаря “теоремата за регресията” на проф. Мизес в неговата книга от 1912, Теория на парите и кредита (The Theory of Money and Credit). В даден момент от историята на дадена парична единица тя е била ценна за някакви други цели. Може би основна е била нейната красота. Може би е била използвана като украшение или като свещен предмет. Хората са вменили стойност на метала или някакъв друг предмет по причини, различни от неговото използване като средство за размяна. Аргументът на Мизес е правдоподобен, но той все още е форма на “предполагаема история.” Можем само да спекулираме относно произхода на парите.

Това, което със сигурност знаем, е, че Бог ни обръща внимание на специалното положение на златото и съпоценните камъни в Евилатската земя. Той очаква хората да осъзнаят специалното естество на Неговия подарък към човечеството, състоящ се от активи, които почти навсякъде се признават за стойностни. Тяхната красота в очите на хората – показател за универсалните стандарти за красота сред хората – и тяхната оскъдност (висока пределна полезност) по отношение на това универсално търсене на красиви скъпоценни камъни или златни украшения довеждат до създаването на това, което изглежда като обективна стойност на златото и скъпоценните камъни. Това е най-многото, което можем да направим в приписването на “обективна” или “присъща” стойност на златото, среброто или някаква друга универсално призната форма на пари. Почти универсалното признаване на златото в доброволните размени между хората е произвело историческа стойност с такава дълготрайност за метала, че хората говорят за присъщата стойност на златото. Но тази въображаема “присъща стойност на златото” по-добре се разбира като почти присъщо желание във всички хора да притежават злато. Дори и така, това желание никога не е непроменлива емоция, независима от времето и мястото. Няма непроменлива пазарна стойност на златото, няма “присъща цена” на златото. Златото не е универсална фиксирана икономическа отправна точка за всички пазарни размени. Обаче, Бог осигури висококачествено злато за Адам и Адам и неговите наследници трябваше (и сега трябва) да признаят Божията щедрост в това отношение. Дарът на златото наистина беше добър подарък. Той все още е.

Използването на златото и среброто като украшения е записан в Библията факт. Strong’s Concordance изброява три колони с много ситен шрифт от стихове, които се отнасят за среброто, и три и половина, отнасящи се за златото. Безспорно, Библията отразява дългата история на двата метала като първостепенни форми на благосъстояние. “А Авраам беше много богат на добитък, сребро, и на злато” (Бит. 13:2). Златото и среброто са били удобни за отчитане единици, защото са можели да бъдат претеглени чрез стандартната единица за тегло, сикъла (Бит. 24:22). Цар Аса даде златото и среброто от съкровищницата на Юда като данък към Венадад (3 Царе 15:18). Фактът, че това плащане беше съвършено приемливо за Венадад, показва колко универсални са били тези метали в размяната.

Колко ценно е златото? Когато прави оценка на несравнимата стойност на Божиите присъди, Давид използва златото като представителен стандарт за сравнение, макар и като бледо приближение. Но златото е най-високият земен стандарт, с който можем да сравняваме Божиите присъди (Пс. 19:9-10). Златото е желателно; колко по-желателно е праведното правосъдие на Бога! Същото това сравнение се използва много пъти от библейските писатели (Пс. 119:72, 127; Пр. 3:14; 8:10, 19; 16:16; и т.н.). Дори Новият Ерусалим, Божият окончателен и най-славен физически подарък към изкупеното човечество, е наречен чисто злато (Откр. 21:18). От Едемската градина до Новия Ерусалим златото е богатство.

Монопол и примеси

Когато хората като граждани или правителствени чиновници се намесят и променят съдържанието на златото и среброто като парична единица, се стига до бедствие. Когато сърцата на хората са замърсени, те рискуват да имат производство на замърсена парична единица и замърсени потребителски стоки (Ис. 1:22). Икономическият цикъл възход-депресия е едно от най-бедствените последствия от обезценяването на парите. Царете и централните банкери практикуват това парично заблуждение откакто съществуват царе и централни банкери. Те примесват по-евтини (основни) метали в среброто или златото, използвани за сечене на кюлчета или монети; заместват ценните метали с книжни бележки или чекове или с компютърни данни на магнитни носители, а след това умножават бележките, чековете или компютърните данни. Парите се умножават, цените растат и преразпределението на благосъстоянието чрез измама нараства. Държавната власт насърчава измамата, или пряко (обезценяване, печатане на книжни пари), или косвено (централната и търговските банки). Когато държавните власти пуснат монета или банкнота с печат, удостоверяващ, че в монетата се съдържа скъпоценен метал с конкретно количество и качество (или конкретно количество от този метал е в резерв за незабавна размяна срещу книжната бележка), а в последствие обезценят метала или напечатат повече банкноти, отколкото метал има в резерв, по този начин те извършват измама. Те първо създават монопол върху издаването на пари, а след това злоупотребяват с този държавен монопол. Те вкарват декретните пари в обръщение, закупувайки оскъдните икономически ресурси на пазара. Така държавата увеличава своето потребление, като налага “невидимия данък” на паричната инфлация.

Монополът на парите е измама, която е опасна за всички, освен за най-внимателните граждани на държавата и за получателите на държавни услуги. Властите не могат дълго да издържат на изкушението да наложат невидимият данък на ценовата инфлация. Вярно е, че Византия е била благословена със сечене на златни монети в продължение на 800 години, но това е уникално в човешката история.[2] Ето защо инфлацията на паричното предлагане е била характерна черта на човешката история от началото на писаната история. Правителствата мамят.

Честните правителства не са създатели на пари; те най-много да са удостоверители на парите. Ето защо Библията отново и отново предупреждава срещу греха на лъжливите теглилки и мерки.[3] Когато Еремия купи нивата от своя роднина, той “написа записа и удари печат, повика свидетели и претегли среброто на везните” (Ер. 32:10). В този случай парите бяха седемнадесет сикли сребро (Ер. 32:9). Обезценяването на парите не е нищо друго освен измама с теглилките и мерките, било то от частни секачи на монети, измамници или държавни чиновници. Повсеместното премахване на златния стандарт през двадесети век след Първата Световна война доведе пряко до повсеместна инфлация, революция и икономически цикли възход-депресия в един и същи период от време. Няма избавление от Божиите морални закони, независимо дали наетите професионални икономисти признават съществуването на такъв морален ред. Стандартът на златните монети или на сребърните монети, или комбинираният монетен стандарт със свободно разменяеми парични единици, е пряко следствие от библейския закон. Премахването на честните теглилки и мерки чрез създаването на частичен банков резерв, печатането на пари, обезценяване на метала или изстъргване на монетите трябва незабавно да доведе до неприятни обществени и икономически последствия. Когато някой издаде разписка за метал с определено качество и тегло, той трябва да има точно толкова в резерв. Да издаде повече складови разписки (банк-ноти), отколкото метал има в резерв, не е нищо друго освен измама с везните, защото резултатите са същите като примеси в метала. Това е един и същи грях; то трябва да доведе до едно и също осъждение. Ние живеем във вселена, която е персонална и е управлявана от морален закон. Икономическите кризи са вградени системи за автоматично регулиране – вградени в човека и във създанието – които възпират човека в неговото следване на злото. Нечестните теглилки, нечестните пари, нечестните власти и нечестните общества винаги вървят заедно. А с тях вървят и бедствията.

Заключение

Макар че днес Римската империя е вече прах, нейните златни и сребърни монети могат да се разменят срещу оскъдни икономически ресурси. Цезарите са в гробовете си вече няколко хилядолетия, тяхната власт отдавна е мъртва, но монетите, носещи техните образи, все още могат да купуват стоки и услуги. Хората вменяват стойност на ценните метали дълго след като са престанали да вменяват стойност на политическите режими. Парите в ценни метали надживяват правителствата. Златото е пари. Среброто е пари. Така е било от началото на писаната история, и така ще бъде до края. Златото на Евилатската земя беше добро. То беше висококачествено злато. Беше желателно злато. Но най-важното, то беше злато, което е трудно за подправяне, особено от беззаконните държавни власти.[4] Това е, което можем да кажем за банкнотите, кредитните карти и необезпечените, кредитни пари.