Заветът на господството
Съдържание
Общо
въведение

Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д

Библиография

   

Заветът на господството
  Home    от Гари Норт  

 

19

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗАБЛУДА

И Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти (Бит. 27:19).

Коментаторите, които са склонни да критикуват умелите преговори на Яков с Исав, са също така склонни да твърдят, че моралният проблем на Яков неизбежно се вижда и в този случай. Тук Яков прибягна до лъжа, за да получи желаното благословение от своя баща. Той използва явна заблуда срещу своя възрастен баща, възползвайки се от отслабналото зрение на стария човек, за да придобие благословението. Изглежда, че Яков не би се спрял пред нищо, за да си осигури икономически предимства.

Коментаторът, който разглежда Библията с презумпцията, че винаги във всички обстоятелства е неморално да се говори неистена, естестено трябва да направи извода, че действията на Яков бяха неморални. Обаче, такова a priori допускане относно заблудата пропуска, или в някои случаи съзнателно подтиска свидетелството на Библията, че заблудата в праведна кауза може да бъде благословена от Бога.

Очевидният пример е Рахав, която съзнателно излъга представителите на ерихонските власти, които търсеха еврейските съгледвачи. Дори Жан Калвин критикува правилността на лъжата на Рахав, макар че я оправдава напълно в действието на предателство срещу Ерихон, и Калвин е следван в тази оценка от пуританския коментатор Матю Пул и от теолога от двадесети век Джон Мъри.[1] Но би трябвало да бъде напълно очевидно, че шпионинът по определение използва заблуда през цялото време, както и предателят, който остава в дадено общество като агент на врага. Факт е, че словесната лъжа, изговорена от Рахав, от аналитична гледна точка е несъществена в сравнение с далеч по-голямата заблуда на нейното предателство, но въпреки това коментаторите твърде често не желаят да приемат несъществената лъжа, макар че са принудени да следват новозаветната оценка относно праведността на предателството на Рахав (Евр. 11:31). Мълчаливият предател в Съдии 1:24-26 и очевидното използване на заблуда от Аод цареубиеца (Съдии 3:15-25) са други примери на успешно използане на заблуда от хора, които са в завет с Бога. Когато Аод заяви целта на своето тайноп осещение в покоите на царя, да даде “подарък” на царя, той не беше по-малко лъжец от Рахав или Яков; никой цар не очаква при него да се появи човек от неговите покорени поданици, носещ нож вместо подарък (Съд. 3:15). Заблудата имаше толкова голямо значение в случая с Аод, че дори беше намесено неговото биологично устройство. Той беше левак, затова опаса своя меч, дълъг почти половин метър, на дясната си страна, така че мързеливите стражи да проверят само лявата му страна, където всеки нормален човек, служещ с дясната си ръка, би опасал меч, за да го извади бързо.[2]

Друг забележителен пример за военновременна заблуда е разказът за Яил и Сисара, военачалникът на войската на асорците, ханаанските поробители на Израел. В успешно въстание срещу своите поробители израилтяните, ръководени от Девора, побеждават войските на Сисара. Сисара, бягайки пеш, стига до дома на кенееца Хевер, който е в мир с началника на Сисара, Явин (Съд. 4:17). Той бива приветствуван от жената на Хевер, Яил, който казва, “Свърни, господарю мой, свърни у мен; не бой се” (4:18). Той й казва да казва на всеки, който пита дали има гости, че няма такива (4:20). Тогава заспива, уверен в договореността със семейството, уверен, че Яил ще излъже заради него, заблуждавайки преследвачите му. Какво направи тя? Тя едностранно наруши договора на съпруга си с победения народ. Тя строши главата му, като заби кол през слепоочията му и буквално го прикова към земята (4:21). Като образ на Месия, който щеше да смаже главата на змията (Бит. 3:15), тя на практика наруши словото на съпруга си. Каква е оценката на Библията относно нейното непокорство към нейния съпруг, нейната активна заблуда, нейните лъжи и нейното убийство? “Благословена нека да бъде повече от всички жени Яил” (Съд. 5:24). Песента на Девора за похвала на Яил изброява нейните лъжи и ги хвали (4:25-27). Оттогава колът на Яил създава екзегетични главоболия за легалистичните коментатори.

Но, възкликват коментаторите, които не позволяват никакви лъжи, дали Бог би използвал заблуда, за да проведе Своята воля в историята? Отговорът на Библията е категорично положителен. Говорейки за лъжепропроците в Израел, Бог иска от Езекиил да обяви:

Затова говори им и им кажи: Така казва Господ Йеова: На всекиго от израилевия дом, който постави идолите си в сърцето си и сложи препънката на беззаконието си пред лицто си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря – на този, който идва с многото си идоли – за да хвана израилевия дом за сърцето им, защото те всички се отчуждиха от Мен чрез идолите си. . . . И ако пророкът се подмами да проговори слово, Аз Господ съм подмамил този пророс; и ще простра ръката Си против него и ще го изтребя изсред народа Си Израил. И ще понесат беззаконието си – като беззаконието на онзи, който се допитва, ще бъде беззаконието на пророка – за да не се отклонява вече Израилевият дом от след Мен и да не се оскверняват вече с всичките си престъпления. И ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог, казва Господ Йеова (Езек. 14:45, 9-11).

Легалистичният или хуманистичният коментатор ще има огромни проблеми с този текст от Писанието, и този текст може да служи като много полезен “лакмус” за скрит екзегетичен хуманизъм от страна на коментатора. Друг текст, в който заблудата се посочва като валидна част от Божия план за вековете, е 2 Солунци 2:8-12:

И тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищожи с явлението на пришествието Си, този, чието идване е според действието на Сатана с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, за онези, които погиват, защото неприеха любовта към истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не саповярвали в истината, а са имали удоволствие в неправдата.

Трудно е да разберем защо коментаторите критикуват действията на Рахав по заблуждаване на представителите на едно обречено, изродено общество. Защо словесната лъжа на Рахав трябва да й се вменява за неправда, въпреки ясното свидетелство на Библията относно нейната вярност, е тайна, от библейска гледна точка. Като че ли ясното свидетелство на Писанието е твърде ярко в очите на коментаторите. Те са така объркани относно Божието откровение в тази област на практическата вяра, както първите ученици са били от притчите на Исус. Те просто не могат да схванат естеството на пълната враждебност на Бога срещу хуманистичното непокорство.

Проблемът в разбирането на лъжата на Яков към неговия баща не трябва да е, че той излъга, а само че излъга друг вярващ. Колосяни 3:9 заявява: “Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му.” Дали Яков е виновен за нарушаване на тази заповед? Като че ли не може да се избегне изводът: Той наруши закона. Въпросът е: Дали този закон е напълно универсален, независимо от историческите обстоятелства? Ако е, тогава Яков съгреши. Ако деянието на Яков в този случай беше законно, тогава правилото не е напълно универсално, но трябва да бъде обусловено от нашето познание за други библейски правила, които променят или дори възпират неговото действие в определени случаи.

Когато разглеждаме условията около лъжата на Яков, трябва да имаме предвид няколко факта. Първо, Бог говори в полза на Яков срещу Исав (Бит. 25:23). По-големият ще служи на по-малкия, заяви Бог. Второ, причината Бог да обърне нормалното положение на братята в семейството беше Неговата благодат към Яков. Той намрази Исав и неговите потомци и обикна Яков и неговите потомци (Мал. 1:3; Рим. 9:10-13). Яков беше изкупен; Исав не беше. Трето, Бог изрично откри Своите планове за двата народа още преди раждането на близнаците. Той каза това на Ревека. Четвърто, Исак възлюби Исав, защото обичаше да яде дивеча, уловен от Исав, но Ревека обикна Яков (Бит. 25:28). Исак не беше загрижен от моралното положение на двамата си сина пред Бога, нито пък относно Божието ясно откровение относно тяхното бъдеще. Беше го грижа само за месото. В това отношение той беше като Исав, който се интересуваше повече от яденето, отколкото от своето първородство (Евр. 12:16). Тази ориентация към настоящето на Исак, който отказа да вземе предвид Божието слово относно бъдещото състояние на двата народа, го заслепи да не види проблемите в характера на Исав, който беше убиец в сърцето си (Бит. 27:4). Пето, Исак имаше намерение да използва властта си да дава патриархално благословение като начин да си поиска още едно ястие от дивеч от Исав (Бит. 27:41). Той беше напълно готов да се противопостави на отсъждането на Бога относно заслугите на двамата синове, за да получи още едно месно ястие. Пренебрегна факта, че Исав беше продал първородството си. Пренебрегна факта, че Бог обеща на Яков първото място. Всичко, което имаше значение, беше неговото незабавно облагодетелствуване. С други думи, в този момент Исак обяви война на Бога. Той се разбунтува. Шесто, Ревека беше подбудител набунта, не Яков. Тя беше законна власт в дома и на нея лично Бог каза за бъдещето на двамата синове и на техните потомци. Тя застана на страната на сина, когото Бог подкрепяше. Тя застана на страната на заветната последователност. Следователно, Яков не реши едностранно да осуети желанията на своите родители; той реши да следва съвета на единия от тях – този, който съобразяваше действията си с Божието пророчество. Ревека очевидно беше по-ориентирана към бъдещето от своя съпруг, защото тя взе сериозно обещанието на Бога относно бъдещето на Якововото наследство в семейството – заветната последователност, който в крайна сметка щеше да доведе до Месия. Макар че Бог нормално управлява чрез съпруга, а не чрез съпругата, и макар че нормално най-големият син трябва да получи двоен дял, в този случай съпругата застана на страната на Бога срещу своя съпруг и с по-малкия син срещу по-големия.

Яков безспорно следваше заповедите на законна глава над себе си. В началото той се притесни относно лъжата; неговият баща можеше да открие лъжата, “и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение” (27:12). Но майка му го увери, че не трябва да се страхува: “Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми . . .” (27:13). Яков се покори.

Бунтът на Исак

Исак имаше намерение (собствена воля) да даде на Исав цялото благословение. Не просто имаше намерение да даде на Исав двоен дял, на който нормално първородните синове имат право. Той възнамеряваше да даде на Исав такова голямо благословение, че да постави Яков завинаги под господството на злия по-голям брат. Неговото благословение гласеше: “Народи да ти слугуват и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти . . .” (Бит. 27:29). Той мислеше, че дава благословението на Исав. Вместо това го получи Яков.

От началото беше ясно, че Исав е намразен и няма да бъде част от заветната последователност. Бог каза на Ревека: “Два народа са в утробата ти, и два народа ще се разделят от корема ти. Единият народ ще бъде по-силен от другия и по-големият ще слугува на по-малкия” (Бит. 25:23). Два народа означав, че единият народ е част заветната последователност и е избран от Бога, докато другият ще бъде отхвърлен. Бог възнамеряваше Яков да получи пълното благословение, не просто двоен дял. Обратното, Исак реши, че може да осуети Божията изявена воля като самоволно даде благословението на сина и народа, които Бог избра да намрази (Рим. 9:11-14; Мал. 1:3-4). Именно чрез своята лъжа Яков получи обещаното пълно благословение, не оставяйки нищо за Исав освен обещанието за жилище в “тлъстината на земята” (27:39). Исак се опита да запази най-доброто за бунтовния Исав и след като лъжата на Яков донесе Божието първоначално обещание към Ревека, нямаше нищо останало в рамките на заветната последователност, което да остане на избрания от Исак син. Бунтовният избор на Исак, съчетан с успешната измама на Яков, доведе Божиите обещани условия в хода на заветната история.

Ревека разбираше мотивацията и слабостта на характера на своя съпруг. Тя го е виждала да се отнася благосклонно към Исав още от самото начало. Сега той имаше намерение да отхвърли Бога, да измами Яков и да благослови по-големия син. Както Исав, Исак беше виновен за греха на почитане на корема си повече отколкото Божиите обещания, почти като покланящите се на коремите си грешници, критикувани от Павел (Фил. 3:18-19). Нямаше време за губене. Ревека направи оценка на вероятността тя и Яков да убедят Исак да промени оценката, която е имал цял живот относно заслугите на двамата сина, и тя реши, че заблудата, а не позоваването на Божието слово, има по-голяма вероятност да успее. В края на краищата двамата синове бяха на по 84 години.[3] Исак все още не беше осъзнал истината. Така че тя сготви някакво месо, като по този начин угоди на желанията на Исак, и облече своя син в “маскировъчни дрехи.”

Когато Исав се връща, за да получи своето благословение, и открива, че Яков вече го е получил, той иска допълнително благословение от своя баща. Отговорът на Исак е от голямо значение: “Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги . . .” (Бит. 27:37). Той заявява, че именно неговото благословение е това, което издига Яков над неговия брат. Но Бог вече беше заявил това от началото. Очевидно е, че Исак смяташе своето благословение като имащо сила да възлага положението на историческо превъзходство – заветно превъзходство – отделно от Божието слово. Нещо повече, той безспорно възнамеряваше да даде това по-благоприятно положение на бунтовния син, който ще му даде месо за благословението.

Какво направи Яков? Той извърши една невероятна сделка. Както Исав, който размени първородството си за едно ядене (Евр. 12:16), Исак размени благословение, което законно принадлежеше на Яков, за едно вкусно месно ястие. Яков само купуваше това, което заветно и законно му принадлежеше. Бог го беше обещал и Яков закупи първородството от брата си. Исак позна гласа на Яков, но кожите, които правеха ръцете да изглеждат космати, съчетани с обещанието за незабавно дадено ястие, бяха достатъчни, за да заглушат подозренията на Исак (Бит. 27:2-25). Идеята за търгуване на месно ястие за благословение, дължимо на Божия избран получател, е нелепа. Яков, обаче, беше научил, че понякога е необходимо да се влиза в нелепи сделки с ориентирани към настоящето хора, за да закупи онова, което заветно по начало е негово.

Исак постоянствуваше в своето отхвърляне на Божието откровение относно момчетата през целия им живот. Той не показва готовност да промени мнението си за техните характери в продължение на повече от четиридесет години. Близнаците се раждат когато Исак е на 60 години (25:26) и Исав се жени за хетейски жени против желанията на родителите си, когато е на 40 години (26:34-35); но благословението е дадено 44 години след брака на Исав. Всяко видимо действие от страна на Исак показва, че той ще благослови Исав, въпреки мъката, която му причиняват жените на Исав. Какво би постигнало едно позоваване на първоначалното Божие обещание?

Има хора, които ще кажат относно цялата история на Исак, че Ревека и Яков грешат, че трябва да се позоват на теологичното разбиране на стария човек, като му напомнят за Божието отсъждане за двамата синове. Те трябва да пренебрегнат последствията от цял живот активно, съзнателно непокорство от страна на Исак и сами да му кажат, против неговите дългосрочни предпочитания към Исав и неговия дивеч, да благослови Яков. Има хора, които биха казали това, но никой от новозаветните автори не го прави.

В Евреи 11:20 ни се казва, че “С вяра Исак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат,” но това се отнася само за увереността, която Исак имаше, че неговото благословение, като патриарх в заветната последователност, ще има историческо въздействие във времето и на земята. Той имаше увереност в своето слово. Наистина, няма съмнение, че той беше уверен в своето слово. Това беше важно слово. То беше толкова важно, че Яков и Ревека трябваше да използват заблуда, за да бъдат сигурни, че това слово на Исак ще бъде приложено по начина, по който Бог пророкува. Неговото слово беше толкова важно, че можеше да каже на Исав, че е дал дългосрочна власт на Яков (Бит. 27:37). Въпреки това властта на неговото слово зависеше от неговата вяра в Бога, и беше нужен таен заговор срещу него, за да бъдат неговите словесни благословения съобразени с изявеното намерение на Бога да благослови Яков. С други думи, нужна беше заблуда, за да бъдат съобразени думите на Исак с Бога, на Когото той официално беше посветен, но Чиито думи на практика отхвърлени от Исак.

Едно предположение на критиците на лъжата на Яков е, че той си получи заслуженото когато Неговият чичо Лаван го измами да се ожени за Лия и след това можа да принуди Яков да му работи още седем години, за да плати за Рахил (Бит. 29:23-28). Той също използва маскировка, за да привлече жертвата. Но Библията не казва нищо за някакво възмездие в този случай. Казва, че Яков служи вярно на Лаван още шест години. Всъщност, той служи така вярно, че след края на седемте години Лаван го молеше да остане като управител на стадата му. (30:27-28). Нещо повече, въпреки непрекъснатите измами на Лаван, Яков беше този, който забогатя (31:1-13). Наистина, Яков беше мамен, но в края на краищата беше толкова богат, че неговиге съпруги, дъщерите на Лаван, бяха смятани от дома на Лаван за чежденки (31:5). Лаван пропиля капитала на семейството, оставяйки дъщерите си без наследство (31:5). Бог прехвърли богатството на Лаван в дома на Яков (31:16).

Трябва да бъде ясно на всеки, който изследва разказа за престоя на Яков в дома на Лаван, че измамите на Лаван доведоха до обратен резултат на това, което той възнамеряваше. Той знаеше, че Бог е с Яков, и затова го нае отново след края на първите седем години (30:27). Но постоянствуваше в многобройни измами, опитвайки се да спечели икономическо превъзходство над Яков (31:7). Така изгуби дъщерите си, богатството си и дори домашните си идоли (31:19). Въпреки това, когато се говореше с Яков, той имаше безочието да заяви, че всичко, което Яков притежава, е негово (31:43). (Идолите наистина бяха негови, но той така и не ги намери: 31:33-35.) Яков каза на чичо си, че честно и производително му е служил в продължение на две десетилетия, изнемогвайки от жега през деня, мръзнейки през нощта и с твърде малко сън (31:38-42). Яков обвини Лаван, че ако Бог не беше с него, със сигурност Лаван би го отпратил с празни ръце (31:42). И все пак Яков стана богат, не Лаван.

Резултатът от лъжата на Яков срещу Исак беше напълно в полза на Яков. Резултатите от лъжите на Лаван срещу Яков бяха икономически ползотворни за Яков. Какъв е изводът? Че лъжата винаги се връща върху лъжеца? Очевидно лъжата на Яков срещу баща му не се върна. Исав се оплакваше отчаян, не Яков. Трябва ли да заключим, че лъжата сама по себе си винаги печели? Едва ли; Загубите на Лаван свидетелствуват обратното. Тогава какъв е изводът?

Святата измама

Трябва да заключим, че е по-добре да се съобразим с ясното Божие откровение, не като Исак и Исав, и с видимите белези на Божието благоволение, не както Лаван и синовете му да презрем Бога. Имаме свидетелство, че Бог благославя онези, които се съобразяват с Неговия заветен правен ред. Имаме свидетелство, че една и съща тактика за придобиване на лично облагодетелствуване, а именно, използването на заблуда, може да доведе до напълно различни резултати, в зависимост от мястото на човека в Божия план. Бог зачете Исак, защото Исак се поддаде на заблудата на Ревека и Яков. Заблудата спаси Исак от жизнено важна грешка в отсъждането. Заблудата даде на Яков възможност да спечели онова, което по право му принадлежи, както по Божието обещание, така чрез доброволната продажба на Исав. Измамата по никакъв начин не доведе до обедняването на Яков; всъщност, думите на благословението на Исак бяха изпълнени в живота на Яков през следващите 20 години, когато неговите потомци и капитал нарастваха бързо.

Ако действията на Яков бяха непременно погрешни, свидетелството на Библията срещу него е само подразбиращо се, не явно. Разбира се, би било по-добре ако Исак никога не беше се поддавал на своя апетит за месо за сметка на Божиите обещания. Без съмнение би било по-добре, ако Яков нямаше нужда да използва заблуда, поддавайки се на настойчивостта на Ревека. Но заблудата безспорно беше за предпочитане пред това Исак да даде благословението на Исав, а именно това беше положението, в което бяха Ревека и Яков. Яков и Ревека приеха своите исторически обстоятелства и действуваха според тях. И Яков забогатя.

Бог заблуждава невярващите. Самият Христос съзнателно говореше в притчи, така че да обърка Своите съвременници и те да не разберат и да не могат да се покаят и да загинат във времето и във вечността. Това беше отговорът на самия Христос, когато учениците Го попитаха защо говори в притчи: “Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и Аз да ги изцеля” (Мат. 13:15). Колко по-ясна трябва да бъде Библията, за да убеди хората в законната роля на заблудата и дори на словесната измама – избраният от Христос метод за изпращане на беззаконниците на вечен съд – да убеди Неговите последователи в полезността на заблудата? Трябва ли да осъждаме използването на разузнавачи в случаите, когато християнски народи воюват свраговете си? Беше ли в грях Мойсей, когато изпрати дванадесетте съгледвачи в ханаанската земя? Пуритани като Уилиам Пъркинс и Уилиам Еймс без съмнение са на наша страна; има съвършено законна употреба, казват те, на свята измама.[4]

Когато видим праведен човек, който отива към бедствие, и в многобройни случаи в миналото имаме доказателства, че прякото представяне на Божията истина на този човек е напълно неспособно да го отвърне от конкретно деяние на непокорство, и в този конкретен случай нямаме законна власт над него, тогава свидетелството на Ревека и Яков трябва да ни води: Ако трябва да бъде заблуден, за да го спасим от сериозна грешка, заблудата е законна. Това правило за поведение не трябва да се използва от хората, за да оправдават Лавановците в този свят, но Бог очевидно заявява чрез похвалата Си за Яков, че понякога използването на заблуда срещу братята ни във вярата, или дори срещу бащите ни, е законно, поне в случаите, когато сме се посъветвали с други законни власти и имаме тяхното одобрение (в този случай това е Ревека).

За нещастие консервативните коментатори не се занимават достатъчно с библейското учение за законната заблуда. Те обикновено възприемат плачевно нереалистичен възглед за заблудата като за сама по себе си, независимо от обстоятелствата. Доста характерен за този подход е анализът на лъжата на Яков срещу неговия баща, който се намира в един стандартен труд от края на деветнадесети век, Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Knowledge (1894): “Не може да се отрече, че това е най-укорително деяние и представлява наистина болезна картина, в която майката заговорничи със сина си, за да измами своя възрастен съпруг, с цел да лиши друг сино от неговото законно наследство. Оправдаването тук е не възможно: . . .” Такъв анализ е напълно лишен от историческо разбиране. Обикновено се пренебрегват обстоятелствата, включително и Божието обещание относно двамата сина, законната сделка между Яков и Исав, краткосрочната ориентация на Исак и престъпната природа на Исав. Пренебрегват се също и времевите ограничения, под които Ревека и Яков действуват. Чудно ли е, че такава слепота спрямо историята, съчетана с a priori подход към заблудата като зла сама по себе си, води до обществена и практическа неприложимост на християнския етически анализ през последните три века? Можете ли да си представите военнокомандуващ, натоварен с ограниченията на тази разновидност на християнството? Той не може да прикрие своята артилерия или ракети. Не може да изпраща напред разузнавачи. Не може да дава лъжливи доклади за заблуда на врага. Чудно ли е тогава, че светските ръководители в целия Запад стигат до там да смятат християните за обществено непрактични и напълно безсилни да се справят с реалностите на живота?

Коментаторите могат винаги да отговорят, че тъй като на Яков еше дадено обещанието, той не трябваше да прибягва до заблуда. По някакъв начин Бог пак щеше да доведе Своето обещание в историята. Яков не трябваше да прибягва до умели преговори със своя беззаконен брат или до заблуда със своя късоглед (буквално и образно) баща. Същият този аргумент може да се използва (и е бил използван) по отношение на Рахав,[5] и може да се повдигне относно Аод и Яил. По някакъв начин Бог пак би извършил Своята воля и без заблуда. Не знаем как. Не можем да кажем. Но Бог би се справил с последствията от казването на истината от страна на Своите слуги. По същия начин казваме на военоначалника, че няма нужда да използва маскировка.[6] Той ще спечели войната и без маскировка, без разузнавачи и без какъвто и да е друг вид заблуда. Не знаем как. И не можем да кажем. Но знаем. Знаем, че военоначалникът, както Яков и Рахав и Яил, не е действително под ограниченията на историческите обстоятелства. Твърдим, че нашето посвещение към безусловното казване на истината може да превъзмогне историческите обстоятелства. Но има един проблем с такова мислене: тези, които Библията хвали като велики хора, понякога са били изключително умели лъжци, и безспорният успех, който имат като пряк и незабавен резултат от своите лъжи, наистина е самата причина на библейската похвала за тях.

Яков беше под исторически ограничения. Баща му беше решил отдавна и сега се опитваше да получи още една порция яхния от сделката, и при това неправедна сделка, против Божиите обещания, както и против законната сделка, сключена между двамата братя. Той имаше намерение да отмени тази сделка, да се намеси на пазара и да възпре икономическите последствия от продажбата от Исав на неговото първородство. Исак искаше да стане интервенционист, преразпределител на благосъстояние, отнемайки благословението, дължимо на Яков, който заплати своето първородство в доброволна сделка, и връщайки го на ориентирания към настоящето бунтовен брат, който причини толкова горест на него и Ревека като се ожени за ханаанските жени. (Бит. 26:34-35). Яков имаше съвсем малко време да се справи с Исак, бунтовния интервенционист, ориентирания към настоящето социалист, който в този момент беше готов да обърне гърба си на божието обещание и Божия закон – защитата на частната собственост в святостта на доброволната размяна. Яков видя историческите ограничения, поставени над него, и излъга. И тази лъжа подействува!

Защо коментаторите отказват да признаят, че лъжата на Яков беше пряката историческа причина той да получи онова, което законно му принадлежеше – законно заради Божието обещание и законно заради доброволната размяна? Защо презират Яков? Трудно е да се каже. Това, което може да се каже, е, че е време да престанем да критикуваме Яков и, подразбира се, Ревека, и да започнем да критикуваме Исав и неговият късоглед баща, Исак. Като възприемем този подход към Писанието, може би ще можем да възстановим чувството за реалност, осъзнаването на историческите обстоятелства, в библейското изложение.

Един от аргументите, които коментаторите понякога представят против лъжата на Яков срещу Исак, е следният: Бог възмезди Яков за греха, като направи Лаван да го заблуди по същия начин, когато уви Лия в було и я даде на Яков като че беше Рахил. На повърхността това изглежда като впечатляващ аргумент, но както самата Лия, той е заблуждаващ. Да, Яков беше заблуден. Яков, обаче, не беше действувал грешно спрямо Лаван, както Исак подействува спрямо Яков по отношение на първородството и благословението, което идва с първородството. Грехът беше напълно в семейството на Лаван. Поне трима човека участвуваха в него: Лаван, Лия и Рахил. Някоя от дъщерите можеше предварително да дойде при Яков и да разкрие плана на баща си. Лия имаше малък стимул да разкрива тази тайна, но Рахил имаше интерес. Очевидната заплаха, която Лаван може да е използвал срещу Рахил, е следната: без нейното съучастие в заблудата, той никога няма да позволи тя да се омъжи за Яков. Също, Рахил знаеше, че по правило дължи покорство към баща си. Но дали дължеше покорство към баща си и в извършването на грях? Не можеше ли да избяга с Яков? В края на краищата, по-късно тя излъга баща си като открадна домешните му идоли (Бит. 31:19). Нейната горест през време на брака й дойде като резултат от нейното нежелание да откаже да се покори на баща си и предварително да разкрие замислената лъжа. Яков я обичаше, а тя го предаде.

Грехът на Рахил беше, че тя се покори на баща си и изпълни своята част в този нечестив план. Тази болезнена поредица от събития не беше Божието наказание срещу Яков за неговата лъжа и непокорство срещу баща му Исак; това беше Божието наказание срещу Рахил за това, че не отказа да се покори на баща си, както Яков отказа да се покори на своя баща. Накратко, основният въпрос в нечестивата лъжа на Рахил срещу Яков не беше самата лъжа. Основният въпрос беше въпросът за подчинението на нечестивата заповед на нейния баща. Тя се подчини на баща си, за разлика от Яков, който отказа да участвува в греха на баща си. Тя участвува в нечестива лъжа срещу своя бъдещ съпруг. Но не лъжата сама по себе си е това, което се вменява за грях, а нейното покорство на незаконна заповед. Отново виждаме една важна библейска истина: не лъжата сама по себе си е това, което е грешно. Не можем да избегнем задаването на на някои по-важни въпроси: Лъжа с каква цел? Лъжа под чия власт? Дали въпросната власт е библейски законна? Трябва да отговорим на тези въпроси преди да се заемем с въпроса за законността или незаконността на конкретна лъжа.

Заключение

Това не е “ситуационна етика.” Ситуационната етика отрича съществуването на вечни морални стандарти. Ситуационната етика отрича съществуването на стандарт за действия, според който всеки човек ще бъде отговорен в деня на съда. Ситуационната етика твърди, че настоящият момент определя етиката на деянието, че времето е богът на човека. Това, което Библията казва в този конкретен и ограничен случай на лъжа, е, че лъжата може да бъде основателна. Библията ни дава случаи, в които лъжата е оправдана, предимно в случай на война или, в случая с Яков и Исав, конфликт между представителите на два отделни народа. Просто защото заблудата е законна във време на война, както твърди Библията, не трябва да стигаме до извода, че няма нищо лошо в лъжата като цяло. Например, знаем, че не трябва да свидетелствуваме лъжливо против ближния си. Но Библията също ни казва, че праведните светии понякога са принудени да заблуждават другите, в случаи, в които другите действуват неправедно и следователно в пряко противопоставяне на Бога и Божия закон. И вместо да бъдат критикувани поне с една единствена дума в Библията, те биват открито похвалени (в случая с похвалата на Девора за Яил), или присадени в заветното родословие (Рахав), или благословени с огромно благосъстояние (Яков). Яков подмами баща си да даде благословението на този, на когото то принадлежеше по закон и по обещание, и очевидно, благословението му беше дадено. Трябва да приемем сериозно този урок. Ако не го направим, светът ще си направи извода (и трябва да го направи), че нашата религия просто не е сериозна и следователно не заслужава сериозно разглеждане ако Яков и Рахав и Яил бяха сериозни участници в историята, ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да подражаваме на тяхната сериозност, тяхното разбиране за смисъла на завета и тяхното разбиране на историческите обстоятелства, в които се провеждаше тяхната част от завета.


[1] John Calvin, Commentaries on the Book of Joshua (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, 1949), pp. 47-48; Matthew Poole, A Commentary on the Whole Bible (London: Banner of Truth, [1685] 1962), I, p. 411. John Murray, Principles of Conduct (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, 1957), pp. 138-39.

[2] За подробно разглеждане на предателската същност на лъжата на Рахав и оправдание на нейните действия, виж моята статия, “In Defense of Biblical Bribery,” in R. J. Rushdoony, Institutes of Biblical Law (Nutley, Ne Jersey: Craig Press, 1973), pp. 838-42.

[3] Ако сравним Бит. 47:9 с 45:6 и 41:46, ясно е, че когато Яков беше на 130, Йосиф беше на 32. Следователно Яков е бил на 98, когато Йосиф е бил роден. Според Бит. 29:20, 30 и 30:25, Йосиф е бил роден в края на четиринадесетте години слугуване на Яков. Следователно, Яков влиза в Падан-Арам на 84-годишна възраст и се жени на 91. Според Бит. 27:41-28:1, Яков бяга в Падан-Арам незабавно след измамването на Исак, така че Яков е бил на 84, когато е получил благословението. Исав също е бил на 84, тъй като е близнак на Яков. (Благодаря на Джеймс Джордан, че ми показа това. Бел. Авт.)

[4] Сравни George L. Mosse, The Holy Pretence: A Study in Christianity and Reason of State from William Perkins to John Winthrop (Oxford: Basic Blackwell, 1957).

[5] Murray, Principles of Conduct, pp. 138-39.

[6] Джон Мъри, който като войник губи едното си око в Първата световна война, е наясно с военните предимства на маскировката. Когато веднъж преподава детския катехизъм в един клас, Мъри критикува лъжата на Ревека. Но когато пред същия клас повдига въпроса за маскировката, той отрича, че маскировката е подобна на словесната лъжа. Маскировката е прикритие, а не лъжа, и прикритието е оправдано при опредлени условия, а именно, когато “крием нещо от човек, когато този човек няма правото да знае. . . .” В такъв случай прикритието “не е лъжа.” Този разказ е отпечатан в John Murray, a Memorial with Tributes, edited by Iain Murray (Edinburgh: Banner of Truth, 1975), p. 46. За съжаление Мъри не следва тази съществена логика докрай. Не е ли въпросът за “правото да знае” съществен и при въпроса с лъжата? Рахав излъга, защото не вярваше, че управителите на Ерихон имаха правото да знаят местонахождението на Божиите служители, съгледвачите. Ревека реши, че нямаше защо Исак да знае за облеклото – можем да го наречем маскировка – на Яков. Ако можем да отхвърлим обвинението в неморалност в случай с прикриването, като зададем въпроса за “правото да знае,” не трябва ли да отхвърлим същото обвинение повдигнато от критиците, включително от Мъри, срещу Рахав и Ревека?





Dominion Covenant
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов