15

СТИМУЛЪТ КЪМ СВЕТОВНА ТЪРГОВИЯ

Елате, да слезем, и там да разбъркаме езика им, така че един друг да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града (Бит. 11:7-8).

Строителите на Вавеловата кула се опитаха да построят символ на своето единство – религиозно, културно, лингвистично и политическо. Техният символ трябваше да бъде висока кула, вероятно вавилонски зигурат, който представлява многоетажна постройка, приличаща на стъпала към небето, от която и страна да се погледне. Хората се опитаха да “си направят име,” тоест, автономно да определят себе си и своето съществуване. Както Адам, който наименова – дефинира, класифицира – животните в градината, тези хора също имаха властта да наименоват. Те искаха да изградят символ на своето единство, за да не бъдат разпръснати (Бит. 11:4). Те имаха нужда от политическо и религиозно единство, за да наложат една унитарна власт, която да определя човечеството. Те се страхуваха от неединството, което би поставило под въпрос способността на един унитарен наименовател да налага своите имена и дефиниции. Както Ръшдуни коментира: “Във всички религии едно от неизбежните изисквания на логическата мисъл се изявява в търсенето на единство на божеството. Следователно, тъй като човечеството е бог, в това божество, човечеството, не може да има разделение. Следователно човечеството трябва да бъде принудено насила да се обедини.”[1] Хуманизмът изисква един единен бог, а именно, човечеството.

Кой е изпълнителят на това обединение на човечеството? Това е политическият ред. Отново, цитирайки Ръшдуни: “Вавеловата кула е опит да се наложи тази отстъпническа теза на върховно единство и равенство върху цялото човечество. Не трябва да има разделение между хората и никакво разделяне и дискриминация, а само абсолютно единство. Религията и ценностите или етиката на Вавилон е трябвало да бъдат факт от самото човешко естество, а единството е трябвало да бъде просто в самия факт на човешкото естество. В Божия град единството е чрез Изкупителя в Бога; в човешкия град, обществото на Сатана, основата на единството е общото човешко естество независимо от какви да е религиозни или морални разлики. Всички разлики трябва да бъдат подтискани в полза на анонимността на единството. Добрият и изпълненият живот са в и чрез държавата. Теологичните аргументи за единството на божеството изискват тази вяра в единството на човечеството, единствения истински бог. Затова, ‘Нека построим град,’ единен световен ред, и да влезем в рая без Бога.” Той продължава: “На основата на всичко това смисълът на заявлението ‘Да си спечелим име,’ става ясен: нека да бъдем сами за себе си благословение, Месия, спасител и бог. Нека бъдем сами за себе си създател, наш върховен източник на смисъл и дефиниции. Нека да няма ценности над и отвъд нас; нека човекът да бъде източник на дефиниции, а подчинен на тях. Нека човекът бъде над доброто и злото и над смисъла, тъй като самият той е източникът на всяка дефиниция.”[2] Като че ли безвредните думи “Да си спечелим име,” са жизнено важни.

Те се надяваха да построят кула, за да не се разпръснат. Но в опита си да постигнат този проект, те гарантираха своето бъдещо разпръсване. Те застанаха срещу Бога и онези, които не събират с Бога, биват разпилени (Мат. 12:20). Бог ги разпръсна, за да възпре изработването на техните зли помисли (Бит. 11:6). Стремежът към пълно единство на основата на принципи различни от положените в Библията е извратен стремеж. Единството трябва да бъде етично, не егалитарно или хуманистично. Винаги има различия във всяко общество, различни функции, различни отговорности, различни умения (1 Кор. 12). Следователно опитът да се построи единен световен ред е обречен от самото начало, защото народите съществуват в цялата библейска история и дори в самия Божий град (Откр. 21:24-26). Такъв единен световен ред трябва да включва огромна политическа централизация и следователно загуба на лична свобода и лична отговорност. Като разбърка езика им, Бог премахна заплахата от тоталитарно управление по лицето на цялата земя. Светските тоталитарни режими са задължително ограничени по географски мащаб. Колкото е по-голяма географията на тиранията, толкова повече ресурси трябва да се изразходват, за да се поддържа контролът. Производителността спада.

Както винаги, вътре в Божието видимо осъждение има елемент на благодат. Като възпря езическия централизиран религиозно-политически ред, с неговите претенции за автономия и абсолютно върховенство, заедно с това Той даде на хората условия, които са далеч по-благоприятни за политическата свобода. Местното самоуправление, критерият за децентрализиран политически ред, можеше да се въведе, в съчетание с друго изискване на свободното общество, библейската вяра.

Второ, Бог обвърза тази децентрализация със съществуването на различни езици. Извън религията и преките семейни връзки има малко други връзки, ако въобще ги има, които са обществено по-обвързващи от общия език. Когато един език вече не се говори, то е защото обществото, в което езикът преди това е процъфтявал, е или унищожено, или разпръснато, или измряло. Бог дава на хората един главен фактор в създаването на чувство за общност, без който човешкото общество не може да оцелее.

Трето, Бог ги разпръсна географски. Икономически, това беше много важна част от Божието осъждение. Преди големия потоп климатът изглежда е бил еднакъв навсякъде. Мамутите, намерени в Арктика, все още имат листа от субтропични растения в своите стомаси, което показва бързо изстиване (иначе съдържанието в стомасите на животните би се разложило вътре преди замръзналите външни тела да имат време да предадат студа на вътрешните части). Една оценка определя необходимата външна температура на -100°С – в средата на “арктическите” тропици![3] Промяната е била навсякъде и е протекла бързо. След тази катаклична промяна на тропическия или субтропическия климат на земята мамутите вече не са дъвчели листа в Сибир; джунглата вече не е процъфтявала под новия лед на Антарктида. Сега хората живеят при различен климат и на земя с различни земеделски ресурси. Те могат да специализират своето икономическо производство, което е било задължително, за да се увеличи производството на единица вложен ресурс.

Хората желаят повече благосъстояние. За да постигнат своите цели, те са принудени да си сътрудничат икономически, чрез доброволна размяна. Собственият интерес възпира жаждата за кръв, разрушение и бунт в сърцата на хората. Бог прибави разнообразието от климати към проклятието върху земята като допълнително средство за възпиране на беззаконните дейности на хората. Разнообразието в климата дойде вероятно през времето на Ной, поради премахването на водната сфера над земята. При Вавел дойде и езиковото разделение. Бог раздели хората, разпръсна ги, но също и се погрижи хората да имат стимул да търгуват, защото проклятието върху земята все още възпираше производителността на хората. Вероятно климатичните разлики, тогава, както и сега, са принудили някои народи да започнат да търгуват преди други, но в крайна сметка повечето народи са започнали да търгуват. Хората са се заемали с все по-специализирани и следователно все по-производителни и по-ефективни призвания пред Бога.

Следователно разпръсването при Вавел беше част от двустранен процес. Първо, то спря създаването на бунтовна единна световна политическа тирания. Божият отговор показа незаконността на всеки политически ред, основан изключително върху идеята за монизма, върховното Единство. Второ, като даде възможни за научаване езици на разпръснатите населения, Той спря създаването на пълна анархия и пълно номадство. Главите на семейства бяха отделени от други глави на семейства, но не всеки човек имаше отделен език. Бог установи баланс между индивидуалистична анархия и тоталитарен монизъм в политиката и обществата на бунтовните хора. Семействата останаха.

Като се има предвид проклятието върху земята и разнообразието на климата след потопа, разпръсването осигури две много важни от икономическа гледна точка условия. Първо, то спря създаването на централизирана социалистическа бюрокрация. Второ, то даде на хората стимул да търгуват за да придобият достъп на ниска цена до плодовете на други общества и други климатични условия. Отново, единият и много бяха едновременно реализирани, този път в икономическата област: единство на търговията сред международно и обществено многообразие.[4]

Връзката между Битие 11 и световната търговия е била разбрана от учените още през четвърти век сл. Хр. Ливаниус, езическият учител на св. Васил и св. Йоан Хризостом, се е придържал към схемата “разпръсване-търговия.” Ливаниус е бил защитник на законността на международната търговия. В своите Orationes той пише: “Бог не е сложил всички произведения във всички части на земята, а е разпределил Своите дарове в различните региони, с цел хората да поддържат обществени взаимоотношения, тъй като всеки би имал нужда от помощта на другия. Така Той е създал търговията, за да могат всички хора заедно да се наслаждават на земните плодове, без значение къде са произведени.”[5] Васил и Хризостом са възприели тази идея и са я сложили в християнска рамка.[6] Теодорет, епископ през пети век на Кир, град на около два дена път западно от Антиохия, е поддържал този възглед. Знаем, че той е бил повлиян от трудовете на Хризостом.[7] Накрая идеята е възприета от св. Амвросий, чийто Hexameron е адаптация на латински на гръцкото заглавие на Васил (шест дни).[8] Не всички бащи на църквата са били благоприятно настроени към търговията, но поне е била установена традиция, която е намерила привърженици през Средновековието. Както Якоб Винер заявява в своята лекция през 1966 пред Американското Философско Общество – която за съжаление не е доживял да постави в окончателна, напълно документирана форма като цялостна книга, както е възнамерявал – “Имам чувството, че има малко идеи, които могат да се сравнят по възраст, проницателност и широко разпространение с идеята, чиято история сега разглеждам, и толкова често да са били възприемани от съвременните учени, които ги намират в историческите текстове, като важни и забележителни. Произходът на идеята за намесата на провидението в търговията е приписвана от учените на Бодин, на Калвин, на един английски схоластик от четиринадесети век, Ричард от Мидълтън, на един италиански писател от Ренесанса, Л. Б. Алберти, на Гроциус и на много други.”[9] От това, което знаем, тя може да бъде открита и в трудовете на автор, който е живял дори по-рано от Ливаниус, но тогава Винер все още не е бил открил това.

Макар да не е универсално вярно, че “където стоките не пресичат границите, армиите ще го направят” – този стар лозунг от деветнадесети век[10] – вярно е, че свободната търговия ще направи по-очевидни реалните икономически разходи от пресичането на такава размяна чрез военно нашествие или опити за нашествие. В обществото след Вавел е вградено хората, макар и разпръснати, макар и разделени чрез език и култура, макар и наследници на различни исторически традиции, винаги да бъдат изправени пред икономическата примамка да увеличават своята производителност чрез търговия и размяна. Онези, които отказват да търгуват, намаляват размера на своя пазар, а, както Адам Смит каза преди толкова време, разделението на труда е ограничено до размера на пазара. Като намалява своето национално разделение на труда, едно общество намалява своя доход на глава отг населението, защото то задължително е намалило своето производство на глава от населението. Никое общество не може да избере да търгува по-малко, без да понесе разходите от изгубен доход на глава от населението. Търговията донася увеличено благосъстояние.

Заключение

Заветът за господството принуждава хората да разширяват своя контрол върху земята. Проклятието върху земята ограничава производителността на самотните, автономни хора. Разпръсването на хората при Вавел намали способността на централизираните планиращи бюрокрации да заменят доброволната размяна със социалистическо преразпределение. Единството на човечеството може да бъде изразено чрез търговия, но многообразието на обществото и природните условия възпира това икономическо единство да не се превърне в основа на бюрократична единна световна държава. Единството и многообразието са в баланс, или поне не са отпуснати дотам, че кое да е от тях да стане напълно разрушително за обществото. Така покоряването на земята може да продължи чрез действието на всички тези фактори: завета за господството, проклятието върху земята, разпръсването на човечеството и свободната търговия. Когато Винер е избрал за заглавие на своите лекции “Ролята на провидението в обществения ред” (“The Role of Providence in the Social Order”), той е имал правилна представа за реалността.