14

ЕКОЛОГИЧНИЯТ ЗАВЕТ

В това време Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се, и напълнете земята. Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те, с всичко, което пълзи по земята и всички морски риби, са предадени в ръцете ви (Бит. 9:1-2).

Заветът за господството, даден на Адам и Ева от Бога (Бит. 1:28), беше отново потвърден между човечеството и Бога след големия потоп. Бог изясни, че заветът за господството не е ограничен до градината и състоянието на човека преди Падението, а важи навсякъде, където хората изработват приложенията на своята вяра. Не може да има законно бягство от цялостните отговорности, свързани със завета за господството. Всеки опит да бъде отречено неговото задължително естество или да бъдат премахнати някои от неговите характеристики трябва да се счита за антиномистки – отричане на Божия закон. Човекът безспорно е законно господствуващото създание на земята, под Божията власт. Човекът е отговорен за налагането на заветите на своя Господар и дори самият той е обвързан от тях.

Цялата земя е била поставена под проклятие в резултат от бунта на човека (Бит. 3:17-19). Животните на сушата изчезнаха в резултат от греха на човека и Божия отговор във формата на големия потоп. Като подчинено на човека, създанието задължително споделя някои от благословенията и проклятията, довеждани върху човека. Това е основно за заветния живот: подчинените участвуват в успехите и пораженията на своите началници, по същия начин, по който обикновените войници са победители, затворници или трупове в зависимост от решенията, вземани от техните началници в йерархичната верига. Фактът, че природата страда поради бунта на човека, е свидетелство за подчиненото положение на природата под човека и следователно доказателство за положението на на човека на господство над природата.

Бог показа милост към семейството на Ной. Чрез Ной Бог също показа Своята благодат към животните, които бяха взети в ковчега. Един остатък от човечеството запази един остатък от животните. Божията заветна структура очевидно покрива повече от просто спасението на индивидуални души: “Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас; и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас – да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега” (Бит. 9:9-10). Белегът на този завет на мир между Бога и човека и следователно между Бога и животните под господството на човека е дъгата, която очевидно не е била позната преди големия потоп. Докато съществува дъгата, обяви Бог, ще продължава и Неговият завет със създанията, с човека и с животните.

Ноевият ковчег е най-големият екологичен проект в историята на създанието. Бог поиска от Ной да избере по две от някои животни и по седем двойки от “чистите” животни (Бит. 7:2). Те щяха да бъдат запазени чрез храна, осигурена от Ной и чрез самия ковчег (Бит. 6). Човекът беше посредник на Божията обща (запазваща) благодат към животните. Христос също е посредник между Бога и животните, както и между Бога и човека, макар и не в смисъл на посредник на новорождение за животните. Неговата благодат в крайна сметка ще доведе до премахването на проклятието върху животинския свят (Рим. 8:21). Следователно, ролята на човека е служител под Христос, който от Своя страна е посредник между Бога Баща и човечеството.

Хората имат отговорности не само за своя собствен вид. Заветът от Битие 9:1-17 поставя човека в заветна власт над животните. Затова Бог поставя в тях страх от човека. Животните се страхуват от Ной и семейството му, което прави по-лесно за Ной и неговите наследници да покорят земята, защото дългата продължителност на живота е щяла да бъде премахната (Бит. 6:3). Способността на хората да боравят със законите на създанието в рамките на един човешки живот също щеше постепенно да бъде премахвана. Разлагането на обществото преди потопа безспорно е довело до намалено познание за библейските законови принципи, вероятно и за природнте закони. Ной и синовете му нямаше да имат същата способност да господствуват над природата, както предишните дългоживеещи и заветно верни поколения са притежавали, и Бог призна отслабеното състояние на човека, като постави в животните страх от човека.

Бог възпира Своя краен съд, за да даде на хората достатъчно време да изработят своето спасение или проклятие със страх и трепет (2 Пет. 3:9; Фил. 2:12). Всички Негови планове ще бъдат изпълнени, във времето и на земята. Той е гарантирал на човека, че вече няма да има световен потоп, и дъгата е белегът на Неговото обещание. Но този белег също означава, че човекът е под условията на екологичния завет. Страхът на животните от човека е поставен, за да бъде защитен човекът, но също и за да му даде допълнителна власт над животинското царство. Властта трябва да се използва правилно. Нашата законна власт трябва да произведе заветно служение.

Следователно хората са длъжни да служат на природата по начина, по който Ной й служеше. Неговото служение в запазването на живота на животните беше също от полза за него и неговите наследници. Чистите животни, които бяха запазени, можеха след това да послужат като средство за жертва пред Бога (Бит. 8:20) и за храна (Бит. 9:3). Следователно трябва да уважаваме Божието създание. На хората е дадена власт над него; следователно те имат пълната отговорност да го подрязват и да се грижат за него. Земята не трябва да подивява, следвайки собствената си природа, както и човечеството не трябва да подивява на основата на падналата природа на човека. Природата, както и човекът, трябва да бъде управлявана законно. На природата не трябва да се позволява да остава автономна и безделна завинаги; нито да бъде унищожавана от хората в техните претенции за автономия. Отговорното подрязване не трябва да става безотговорно унищожаване. Дъгата ни напомня: природата е под човека, а не над него, защото Бог е над човека и Неговата благодат поддържа човека. Ние трябва да бъдем стопани, обичащи и дисциплиниращи това, което ни е поверено за нашия личен растеж и полза, а също и в полза на самата природа.

Екологичният завет на Битие 9 е повторение на завета за господството от Битие 1:28). За да изпълнят условията на екологичния завет, хората се нуждаят от всички свои интелектуални и обществени умения, включително и от научните инструменти, както Ной се нуждаеше от познание в своя голям екологичен проект, ковчега. Покоряването на земята означава точно това, покоряване на земята. Това не е просто земеделски завет, защото животът на човека е преплетен в едно пълно разделение на труда. Ние не можем изкуствено да разделяме “земеделие” от “бизнес” и “наука” от “технология.” Усилията на всеки човек трябва да допълват усилията на ближния му. Този факт на икономическия живот е пренебрегнат от Библейската Презвитерианска Църква, малка американска деноминация, която през 1970 отхвърля възгледа за обществения мандат. Делегатите на 34-тия Синод единодушно капитулират пред своя църковен ръководител, преп. Карл Макинтайър, заключавайки, че Божието изискване да покоряваме земята по никакъв начин не се отнася за всички области от обществото. Всичко, което Бог е имал предвид, е максималното биологично възпроизводство и земеделието. Коментирайки Битие 1:28, Синодът заявява: “Същата тази заповед беше подновена към Ной (Битие 9) след потопа, без никакво споменаване на думата ‘и завладейте я.’ Нещо повече, стихът няма нищо общо с обществото, в съвременния смисъл на тази дума. Така нареченият ‘обществен мандат’ е основан изцяло на една дума в един стих, думата, която е преведена ‘и завладейте я.’ Както всички думи в Писанието, тази дума трябва да бъде тълкувана в контекста. Тук контекстът е изпълването на празната земя с хора. Той казва, че земята трябва да бъде обработвана, за да могат тези хора да живеят и да се размножават. Това, и само това, е което стихът означава.”[1] Колко сухо и стегнато! “Това, и само това, е което стихът означава.” Но какво всъщност включва “това, и само това”? Как можем да отделим съвременното земеделие от цялата тъкан на съвременната наука, съвременната икономика и съвременното общество? Как едно развиващо се общество би могло да отдели земеделието в някакво състояние от времето веднага след потопа, казвайки на фермерите, че те, и само те, са отговорни за изпълнението на този мандат и че заветът за господството не се отнася за нищо извън границите на фермата? Една дума е достатъчна, за да се категоризира такава библейска екзегетика: смешно.

Синодът не е спрял дотук. Възприел едно абсурдно заключение, той не устоява на изкушението да възприеме и друго: “Ние се противопоставяме на ‘обществения мандат’ и защото той дава лъжлива представа за мястото на християнина в тази епоха на греха и отслабва силата на истинската мисионерска дейност и евангелизирането.” Мисионерската дейност и евангелизирането, в тази рамка, са изолирани дейности. Те включват призоваването на хората към покаяние за техните грехове, но след това ги оставят без обосновани, конкретни инструкции за праведно поведение в техния всекидневен живот – в изкуствата (защо не порнография?), в бизнеса (защо не лъжлива реклама?), в държавното управление (защо не социализъм?), във военните дела (защо не прикрити, подли атаки?), и така нататък. От какво трябва да се покаят хората? И, след като са се покаяли, какво да правят със злите дела, от които са се покаяли? Трябва ли да се върнат обратно “в света” (като че ли покаянието някакси ни премахва от този свят) и да вършат същите неща? Трябва ли новоповярвалите порнографски издатели да продължат да правят богатства от продажби на порнография? Дали повярването, така наречено, на порнографа по някакъв начин похристиянчва всяка бъдеща порнография, издавана от “повярвалите” издатели? Защо е толкова тясно определена задачата на евангелизирането? Ако Синодът е бил последователен, проповядването на завета за господството би било разбирано като полезно поне за земеделските дейности. Но тогава изискването за проповядване на цялото Божие учение задължително би се разпространило от земеделските дейности към производството на земеделско оборудване, държавната аграрна политика, и така нататък, до страшния свят на действителността, от който фундаментализмът на двадесети век бяга вече в продължение на две поколения и повече. Преди 1980 фундаменталистите от двадесети век не искаха да се занимават с трудната дисциплина да дават инструкции във всяка област от човешкия живот – конкретно християнски инструкции – и затова са съставили теология на нулева или малка обществена отговорност, за да оправдаят своя мързел и липсата на познания в света извън светилището.[2]

Заключение

Екологичният завет в Битие 9 не може да бъде отделен от завета за господство в Битие 1. Екологичният завет е просто приложение на по-цялостния завет за господството. Всеки човек действува под условията на този завет за господство, независимо да ли признава този факт или не. Никой човек не може да избегне да бъде съден според своите отговорности пред Бога да се придържа към условията на този завет. Всяка теология, която по някакъв начин омаловажава или отрича съществуването на този завет, е антиномистка, тоест тя е пряко и арогантно противоположна на откритата Божия воля. Такава теология трябва да бъде избягвана на всяка цена.