7

ПОДЧИНЕНИЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ

И Господ Бог взе човека и го постави в Едемската градина, да я обработва и да я пази (Бит. 2:15).

Космическият персонализъм твърди, че всички неща имат своето съществуване и смисъл на основата на Божията личност и Божия план (Деян. 17:28). Той абсолютно отрича възможността за автономия – самодостатъчност – на която и да е част от вселената. Цялото създание е подчинено на Бога. В този създаден ред има и йерархия. Човекът е под Бога; природата е под човека.

Светът е бил създаден добър. Бог вече е бил потвърдил добрия характер на създанието, когато възложи на човека задачите за господство. Въпреки своя произхождащ от Бога и обявен от Бога добър характер, природата не беше напълно развита. Повърхността на земята не беше още под господството на човека. Бог създаде градина на изток в Едем като място на първоначално изпитване и обучение за човека. Адам още не беше готов за пълната задача на световно господство. Той, обаче, беше готов да се учи.

Земята никога не е била предназначена да бъде автономна. Нито градината е била предназначена за това. Макар че създанието можеше да функционира без прякото присъстиве на човека, то не можеше да постигне пълния си разцвет без човека. Това важи също за епохата след Падението. Естественият свят се нуждае от ръководство и грижа от страна на човека, особено от заветно верния човек. За да може природата да процъфтява, тя трябва да бъде подчинена. Природата е в основата си пасивна, въпреки активната конкуренция на видовете вътре в рамката на природния законов ред. Но природата е направена; тя има цел; Бог има предназначеине за нея. Природните процеси не са напълно самоконтролиращи се, защото без човешките грижи природата не може независимо да постигне своето предназначение. Така нареченото природно равновесие е недостатъчно да произведе развита, зряла природа. Природата без човека е поддържана от Бога и възпирана от Бога. Под заветното господство ограниченията върху проклетата природа биват прогресивно премахвани.

На природата е било позволено да действува за кратко време без човека в продължение на пет дни. На човека е било позволено да действува за кратко време без жена в продължение на по-малко от един ден. Никой от двамата не може да се чувствува напълно уютно без своята добавка. Природата се нуждае от подчинение под човека. Човекът се нуждае от подчинение под Бога. Човекът не можеше да постигне пълнотата на господството сам. Господството изисква разделение на труда, затова той получи помощник, пригоден за него. Познатият израз “подходящ помощник” е изкривил смисъла на оригиналните думи. Ева беше помощник, който е “подходящ” или пригоден за Адам. Тя беше резултат от специално предназначение. Адам знаешще, че не може да изпълнява своите задачи ефективно без да има друг човек да му помага. Както природата, той беше създаден добър, но незавършен. От самото начало той знаеше, че не самодостатъчен.

Призванието на човека

Бог възложи на Адам една първоначална задача, която трябваше да бъде свършена от самия Адам. Той трябваше да наименова полските животни и птиците. Това означава, че той трябваше да ги класифицира, обобщавайки интелектуално техните функции в една цялостна схема. “Многото” трябваше да бъдат подредени според “единия,” тоест според Божия план, както е разбран и тълкуван от Адам, Божия образ. Не ни се казва дали тази класификация включва всички земни животни, или е била ограничена до градината. Ако тя е включвала всички животни, задачата е невъобразимо трудна сега. Не можем да си представим как една такава задача би могла да бъде изпълнена от един индивид в продължение на няколко часа. Дори ако задачата включваше само животните и птиците в градината, това би било една наистина величествена задача. Но Адам я изпълни за няколко часа. Неговият ум преди Падението е бил по-ефективен от всичко, което можем да си представим. Съвременният човек, с помощта на огромен капитал, разделението на труда и съвременния компютър, едва е започнал да доближава уменията на първия човек в градината.

Адам започна да работи още преди да се е оженил. Неговото определение за него самия се състоеше според неговото подчинение към Бога и завета за господството. Работата на човека е основна за самото му естество. Ева му беше дадена в контекста на неговото призвание пред Бога. Семейството има смисъл на основата на завета за господството. Индивидуалното семейство стои предимно върху конкретното призвание на съпруга. Съпругите трябва да бъдат избирани според призванието на съпрузите. Те трябва да помагат на своите съпрузи да изпълняват своите призвания (Пр. 31:12, 23, 27). Когато изоставяме това тълкуване на смисъла на брака, откриваме, че религиите, обществата и индивидуалните семейства пренебрегват своите призвания пред Бога и задачите по господството не биват постигани по систематично библейски начин. Структурата на семейството е била направена с определено предназначение, и като пренебрегват призванието на съпруга като централна характеристика на семейството, бунтовните хора компрометират семейството.

Дървото за познание на доброто и злото също свидетелствува за невъзможността от автономия. То беше видимо и постоянно напомняне за подчинението на човека под Бога и неговата пълна зависимост от Бога за неговата власт и познание. Познанието е предпоставка за власт. Бог постави пред тях дърво, което обещаваше на човека специална форма на познание. След това Той обяви дървото “извън закона.” Не можеха да се насладят на неговия плод. Трябваше да признаят една зона на познание, което означава и на власт, която е етично забранена. Трябваше да живеят в условията на видимо несъвършенство в самото им естество. Беше им казано, че те и създанието са добри, но им беше забранен достъп до дървото. Трябваше да изработват своята задача за господство в съвместни усилия, като съпруг и съпруга и като семейство пред Бога. Бяха ли те метафизично несъвършени? Липсваше ли някаква основна характеристика от тяхното естество, тяхната човешка същност? Бог каза не. Те бяха съвършени като същества, макар че им предстоеше една дълга цял живот задача на господство и празнуване. Те бяха съвършени като създания, но не и автономни. Дървото им напомняше за тяхната задължителна зависимост от Бога, защото имаше познание, което беше забранено за тях като метафизично завършени, етично съвършени човешки същества. Тяхната власт винаги трябваше да бъде подчинена.

Те трябваше да не ядат от дървото. Да го направят означава да бъдат недоволни от своето положение на подчинени, зависими създания. Да го направят означава да вярват, че могат да получат забранено познание и следователно забранена власт. Сатана призна това в своите думи на изкушение, че ще станат като богове (Бит. 3:5). Всъщност, така биха критикували Бога за несъвършенството на Неговите съзидателни действия. Така биха твърдели, че Той ги е оставил метафизично незавършени, лишени от някаква съществена черта на “истинското човешко естество.” Следователно, да ядат от дървото означаваше да заявят, че те, като автономни същества, можеха да решават за себе си да получат своето “съвършено човешко естество” чрез действие на етичен бунт. Щяха да определят за себе си дали ще умрат, макар че Бог им беше обещал, че наистина ще умрат. Те, като върховни експериментатори, щяха да изпитат Божието слово. Но това всъщност не беше изпитване, защото с яденето от дървото те вече заявяваха, че не е възможно Божието слово да е това, което Бог казва че е, а именно, абсолютно авторитетно. Да изпитват Божието слово означава, че изпитателите вече са отрекли абсолютно авторитетната същност на Божието откровение. Като приемат, че Божието слово може да бъде изпитвано, те твърдят, че вероятността, а не Божието слово, е върховна. Може би те няма да умрат. Следователно, трябва Божието слово да не е върховно. Следователно случайността, а не Бог, е господарят на вселената и човекът може да победи безличностната случайност или безличностната съдба като придобие достатъчно познание. Първата стъпка към пълно познание трябва да бъде стремежът към изрично забранена форма на познание.

Бог ще изпита възможностите на човека в градината? Тогава човекът ще изпита Божието слово в градината. Кой ще е господарят? Кой ще е подчиненият? Дали човекът ще намери своята реализация на основата на Бога, съпругата си и завета за господството? Или Бог ще намери Своята реализация на основата на човека, плановете на човека и опитите на човека? Дървото беше символ на истинския експеримент, който беше етичен, а не интелектуален или метафизически. Адам можеше да научи задачите на господството като подчинен. Или Адам можеше да се опита да стане автономен, саморъководещ се господар, който може да постигне пълно господство над създанието чрез упражняването на своето автономно познание и власт. Той можеше да намери реализация чрез подчинение под Бога и господство над природата или да се опита да намери реализация чрез борба срещу Бога, природата и случайността, като случайността е сега действуващият господар, под който и самият Бог действува, опитвайки се да направи Своето слово да има власт. Дървото стоеше като символ на етичното и метафизичното подчинение на човека като създадено същество. В крайна сметка Адам не можеше да изпитва своето метафизично положение, защото Бог го е направил това, което е. Дървото беше изпитание на неговото етично положение пред Бога.

Обучение за господство

Бог даде на Адам почти пълна власт в градината. Само един път на поведение беше забранен. Адам трябваше да научи уменията за господство в градината и оттам той и неговото семейство трябваше да излязат като упражняващи господство подчинени под Бога. Той не трябваше да остане в градината завинаги. Градината беше подготвителна база, която Бог обяви за добра, но несъвършена (неразвита). Задачата на Адам беше да доведе земята под контрол за Божия слава и според Божия законов ред. Неговата специална задача беше да направи природата завършена и добра. Като прави това, той самият щеше да се реализира, като създание, което е изпълнило своите възложени от Бога цели. (“Реализиране” означава историческа реализация, не някакъв напредък в “естеството.”)

Обикновено християните не разбират, че раят, както е представен от градината или небето, не е вечен. Адам трябваше да използва красотата на градината като място за временна почивка, място на радост, както Западните общества гледат на медения месец. Тя беше място за обучение и подготовка. Както медения месец, животът в градината трябваше да служи като предварително благословение, което ще доведе до реализация в господство. Бракът, а не меденият месец, е централен за господството, както и светът, не градината, трябваше да бъде в центъра на работата на Адам. Но Адам искаше рай при други условия. Той искаше незабавно познание, не прогресивно познание, което е плод от господството, първо в градината, а после и по цялата земя. Той искаше “по-висше съзнание” без труда по господството. Искаше специално познание, незабавно познание, а не познанието на опита като подчинен. Очите му се обърнаха към дървото в средата на градината, а не навън към света, който би останал незавършен без неговото активно господство. Така той изостави своето призвание пред Бога. Вместо да разшири областта на рая от градината в света, превръщайки света в рай, той реши да избере незабавното просвещение чрез едно забранено действие, презирайки Бога.

Както Адам откри за свой ужас, Бог нямаше да му позволи да изостави своето призвание, защото това призвание е основно за цялото човечество. Той беше изхвърлен в света преди завършването на неговото обучение. Все още беше отговорен пред Бога. Все още трябваше да упражнява господство. Природата заслужава своето съвършенство. Адам нямаше да получи позволение да изостави природата. Не можеше да остане в градината, този най-приятен от всички подготвителни лагери, търсейки по-висше съзнание. Трябваше да работи. Същото важи и за неговите наследници.

Заключение

Бог ще постигне Своите цели. Човекът ще постигне господство над природата. Природата ще стане напълно завършена (Рим. 8:19-23). Но сега дългият процес на господството е под проклятие. Като сме се провалили в своето свободно от болка обучение, сега сме принудени да се учим болезнено “в процеса на работата.” Не беше така в градината.

Грешка е християните да съсредоточават своята дългосрочна надежда върху радостите в небето. Небето е рай (Лука 23:43; 2 Кор. 12:4). То също служи само като подготвителен лагер. То е добро място, но то не е нашето окончателно място за почивка, както и градината не беше предназначена да бъде нашето окончателно място за почивка. То е “междинно” състояние. Все още трябва да упражняваме господство над земята. Небето е място, което, както градината преди Падението, е по същността си незавършено. Хората в небето са отделени от своите вечни тела (1 Кор. 15:35-55). Те викат непрекъснато: “До кога, Господарю святи и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?” (Откр. 6:10). Центърът на тяхната загриженост, дори на небето, е земята. Тя трябва да бъде и наша грижа. Ние сме длъжни да разширяваме небесния рай на земята. Небето е заменило рая на градината. И двете трябваше да бъдат временни. Нашата цел е небето на земята и тя ще бъде завършена напълно при крайния съд; ние ще живеем в Новото Небе и Новата Земя (Откр. 21:1). Откровение 22:2 описва един завършен рай: съвършения град. Нашата грижа трябва да бъде същата, каквато трябваше да бъде грижата на Адам в градината, първоначалния рай. Заветът за господството е вечен.

Поради престъплението на Адам ние получаваме нашето обучение във времето и върху една проклета земя. Ние трябва да подобряваме нашите умения на господство. Изработваме условията на завета за господството, но се трудим под проклятие. Нашата работа има смисъл, сега и през вечността. Ще получим наградата си на небето (1 Кор. 3), но това не е нашата единствена и окончателна награда. Наградите на небето са като военните медали или наградите в спорта (1 Кор. 9:24; Фил. 3:14; 2 Тим. 4:7-8). Те са нещо, за което си заслужава да се съревноваваш, отново и отново, докато все още си жив. Небесните награди са законна цел на човешката дейност. Но тези награди са началната точка, както успешното класифициране на животните от Адам. Небесните награди се дават за добре свършена предварителна работа. Те са нашите дипломи при завършване на образованието, които ще получим в деня на съда (Откр. 20). Тогава ще излезем в света да работим. Хората и създадения свят най-после ще намерят своята реализация, от етична гледна точка, под Божието върховенство. Проклятията върху човека, труда на човека и природата ще бъдат завинаги премахнати (Откр. 22:3). С етичното съвършенство като основа, създанието ще бъде подчинено и за него ще се полагат грижи, във вечността. Битката с природата най-после ще приключи. Работата върху природата няма никога да приключи.