10

ОСКЪДНОСТТА: ПРОКЛЯТИЕ И БЛАГОСЛОВЕНИЕ

А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, в пръстта ще се върнеш (Бит. 3:17-19).

Началната точка на цялата съвременна икономика е тази: въпросът за оскъдността. На нулева цена има по-голямо търсене за повечето неща, отколкото предлагане, което да задоволи търсенето. За някои стоки, като например въздуха за дишане, обикновено няма цена, и затова въздухът не е обект на целенасочена човешка дейност. Разбира се, въздухът в подводница, или на върха на висока планина, или в космически кораб, ще изисква цена; същото е и със затоплен, филтриран или охладен въздух. Но повечето ресурси са оскъдни през повечето време, което означава просто, че те изискват цена. Трябва да се откажем от нещо, за да получим нещо друго. Дори в случай на безплатен подарък, човекът, който ни дава подаръка, трябва да се откаже от нещо.

Беше ли оскъдността резултат от бунта? Изричното свидетелство на Библията изглежда подкрепя такова тълкуване. Трябва да разсъждаваме относно условията в градината. Преди бунта обитателите на градината не са мислили, че времето може да бъде проблем, или поне така показваха техните действия. Те не ядоха веднага от дървота на живота, така че Бог ги изгони от градината, за да им попречи да придобият евтино вечен живот (Бит. 3:22). Те действуваха така, като че ли мислеха, че имат безкраен живот. Ако те можеха да правят всичко, което им се хареса, мислейки Божиите мисли след Бога, естествено избирайки точно храната, която беше необходима или приятна за тях, отказвайки да се притесняват относно времето, възможно е те да са нямали представа за оскъдността. Ако един човек знае точно какво иска и има всички ресурси, за да постигне своите цели, и не е под времеви ограничения, и всички “по-малко добри” алтернативи могат да бъдат пренебрегнати като несъществени, тогава разходът за постигането на неговите цели е нула. В края на краищата, това, което губи, не струва нищо в сравнение с постигането на настоящата цел. Той следва Божията воля за себе си и е в съвършено етично общение с Бога. Възможно е да си представим, че Адам е действувал в един свят с нулеви разходи. В деня, в който той се разбунтува, обаче, той плати пълната цена за нещо, което изглежда като нелогично решение. Той премина от нулеви разходи – действувайки в съобразеност с Божията воля в една напълно изобилна среда – към пълни разходи. Той изгуби живота си и средата с нулеви разходи.

От друга страна, възможно е също да си представим, че Адам всъщност е понасял разходи. Той трябваше да прави избор. Може би не е бил абсолютно сигурен във всеки случай какво точно да прави. Етичното съвършенство може да не е означавало такова изчерпателно познание на Божията воля, че инстинктивното познание на всяка стъпка в прилагането на Божия мандат за господството да е било точно което Бог иска от него още в самото начало. Ако е трябвало да се откаже от ползите от една насока на действията, за да постигне ползите от друга насока на действията, тогава той е бил изправен пред оскъдност. Той е плащал цена за своите действия. Това изглежда по-вероятно, отколкото един свят на нулеви разходи.

Ние не знаем какви умствени или инстинктивни взаимоотношения са свързвали Бога и Адам в градината, така че не можем със сигурност да кажем тази тази среда се е характеризирала с оскъдност. Ако един човек иска едно нещо и само едно нещо в конкретен момент и има всичко, което иска в този момент, в този момент той не е изправен пред среда на оскъдност. Въпросът е на предлагане и на човешко търсене.

Безспорно е, че Божието проклятие върху земята създаде нова среда. От този момент нататък земята започна да се противопоставя на човека. Порастнаха тръни, които пречат на способността на човека да извлича това, което иска, от земята, за да увеличат разходите на човека за постигане на неговите цели. Човекът трябва да се поти, за да яде. Сега неговият труд е неприятен и затруднен, или най-малко е често тормозещ и обезсърчаващ, за разлика от труда в градината. Трудът в градината беше изцяло приятен. Човекът просто изпълняваше своето предназначение и упражняваше своите дадени от Бога таланти. “Да работиш е човешко,” но в градината това ставаше без проклятие. Бог добави огромни нови разходи към труда, намалявайки неговата ефективност, докато заедно с това намали психологическото удоволствие и стимула, свързан с работата. Сега човекът би бил принуден от своята среда да работи; вече Бог нямаше да разчита само на неговата човешка същност, която да го насърчава да изпълнява условията на завета за господството.

Бог създаде среда, която даваше на човека възможността за линейно икономическо и лично развитие. Адам щеше да получи основно обучение в градината и оттам трябваше да излезе в света, заедно със своите наследници, да го покори, разпространявайки рая по лицето наземята. Бунтът на Адам прекъсна това линейно развитие. Божието проклятие в отговор на бунта на Адам внесе смъртта в цикъла: раждане, растеж и смърт. Човекът беше поставен под робството на този цикъл (“от пръст в пръст”), а също и създанието, което копнее да бъде освободено (Рим. 8:18-23). От гледна точка на стандартите в градината, този цикъл е неестествен. В градината нямаше смърт, поне не за животните; вегетарианството беше единственото хранене. Човекът и животните ядяха семената на тревите и дърветата вместо месо (Бит. 1:29-30). Езикът на Исая показва, че благословенията на възстановяването включват в крайна сметка и връщане към вегетарианството, когато вълкът и агнето ще ядат заедно, и лъвът ще яде слама (Ис. 65:25). Това не е ограничено до света след съда; то става във времето и на земята, защото змията е все още проклета, все още яде пръст (Ис. 65:25).[1] Но проклятието върху земята доведе животните под правилото на “зъбите и ноктите.”

Проклятието задължително щеше да забави изпълнението на завета за господството, просто поради ограниченията, поставени върху размножаването на животните. Сега животните ще се ядат едно друго и техният брой ще бъде ограничен от тръните и бодилите, които изпълват преди това изобилната производителност на земята. Изпълнението задължително ще бъде линейно, но новият природен закон ще е цикличен. За да победят това циклично ограничение, заветно верните хора трябва да прилагат принципите на библейския закон. Линейността на икономическия растеж, на растежа и на човешкото, и на животинското население, сега е резултат от етично верни общества (Изх. 23:26). Линейното развитие не е естествено в света след Падението. Линейното развитие е резултат от определена житейска философия, от определен религиозен възглед, и малко общества в историята са поддържали подобен възглед. Езичеството насърчава цикличен възглед за живота, използвайки закономерностите на проклетия земеделски свят след Падението като свой стандарт на човешкото развитие. Проклетата циклична природа е станала нормативна за езическата обществена мисъл.[2]

Общо проклятие, обща благодат

Ние обикновено съсредоточаваме нашето внимание върху тежкото положение на Адам и проклятието върху земята. В двете виждаме предимно гняв. Въпреки това, в двете проклятия има също и благодат, тъй като ние определяме благодат като незаслужен дар от Бога към човека или към създанието. Както във всички изяви на Божия общ гняв, има също и обща благодат. Тази благодат-проклятие произвежда специални проклятия за бунтовниците и специални ползи за Божиите избрани.

Чрез своя бунт Адам деформира човешката природа. Хората вече няма естествено да си сътрудничат един с друг в задачите на господството. Поради това, че са убийци в сърцата си, те ще търсят начини крадат от другите хора и да ги убиват. Човекът се е разбунтувал против Бога; нормално е наследниците на човека да се стремят да убиват всички, които са направени по Божия образ. Следователно човечеството се нуждае от външни и вътрешни ограничения, за да оцелее. Сега хората са отчуждени един от друг, защото са отчуждени от Бога. Нужно е нещо, което да изцели това отчуждение. Бог дава нов стимул за хората, за да бъдат общителни, полезни и да си сътрудничат: личния интерес.

Преди земята е раждала изобилно. Сега тя ражда тръни и бодили. След проклятието хората ще трябва да си сътрудничат, за да извличат богатство от проклетата земя. Сега разделението на труда е задължително за успешното, ефективно, с ниски разходи производство. В един проклет, оскъден свят няма безплатни обеди. Няма и безплатни убийства. Трудът на всеки човек може да бъде полезен за другите на пазара. Убийте един човек, и така премахвате източник на производителност от пазара. Премахвате някого, който би направил вашата работа по-лесна или вашето благосъстояние по-голямо. Воювайки срещу враждебната природа, хората се нуждаят от разделението на труда повече, отколкото са се нуждаели преди бунта. Те имат нужда един от друг, за да получат пълния потенциал на своите производствени възможности. Проклятието върху земята е белег на Божията благодат: като се има предвид извратената природа на човека, един по-малко производителен свят е необходимост.

Необходимостта да работиш също е начин да се изразходва енергия, която иначе би могла да се използва за извратени цели. Хората имат по-малко време да заговорничат и да грабят. Имат по-малко сила. Част от енергията във вселената е била пренасочена от Бога към дейности, които ще осуетяват злите планове на хората. Разход на време, капитал и енергия за увеличаване на производителността на земята не може едновременно с това да се използва за убийства и осакатявания. Проклятието върху земята помага да се създаде зона на безопасност за хората от други хора. Човекът е бил направен да се поти, за да не се налага да кърви.

Бедността за нечестивия е специално благословение за праведния, дори когато праведния участвува в бедността. Защо е така? Именно защото гладните нечестиви хора са принудени да изковат мечовете си на плугове, за да оцелеят. Даденото от благосъстоянието свободно време в крайна сметка ще бъде прахосвано за извращения, най-често в похот, войни, подпалвания и изнасилвания. Бунтовните богати народи могат да използват по-голяма част от своето благосъстояние за построяване на дори по-ефективни (ужасни) оръжия.

Трябва също да се посочи, че проклятието върху земята е също благословение за земята. Хората в един оскъден свят трябва да се отнасят внимателно към създанието, ако искат да запазят производителността на земята. Това е една от важните причини частната собственост толкова често да е средство за запазване на земята от замърсяване и ерозия на почвата. Там, където частната собственост е компрометирана или неприложима – “безплатен” въздух, “безплатни” водни потоци, “безплатни” океани, “безплатна” земя – обикновено откриваме екологични сривове.[3] Хората се втурват да вземат “своя” дял от “безплатните” стоки, без да мислят за бъдещето, просто защото имат малък или никакъв контрол върху бъдещото използване на обществената собственост. Те могат да контролират бъдещото използване на частната собственост и разходите идват пряко от техните капиталови ресурси, което дава голям стимул да се използват ресурсите по разходно-ефективен начин – такъв, който отчита бъдещите очаквани ползи от ресурсите.[4] Съществува силна тенденция, макар и не непроменим закон, хората да се грижат по-добре за създанието, когато им се позволи да притежават плодовете от своя труд в техния си парцел от създанието.[5] Отново, именно оскъдността е това, което притиска вътрешно беззаконните хора да зачитат Божиите закони относно създанието.

Проклятието върху земята е форма на благодат към праведните, защото то им позволява да изработват своята вяра с по-малко страх и трепет относно действията на нечестивите. То също е форма на благодат – незаслужен дар – към нечестивите, защото то им позволява да изработват следствията от своята антихристиянска вяра по начини, които са по-малко вредни за другите нечестиви, праведните и създанието: благодат водеща към унищожение (Лука 12:47-48). На нечестивите е даден живот. Дадена им е власт. Те участвуват в историята – форма на отлагане на екзекуцията. Техният труд увеличава благосъстоянието на вярващите, тъй като всички участвуват в благословенията на по-високата производителност. Общото проклятие (пот, смърт и бодили), общата благодат (време, стимули за сътрудничество), специалното проклятие (крайния съд) и специалната благодат (спасението): всички те участвуват в Божието възмездие срещу злото.

Заключение

Целта на праведния е да побеждава проклятието върху земята и проклятието върху неговата собствена плът. Той трябва да направи това чрез прилагане на вяра. Библейският закон трябва да служи като средство за побеждаване на проклятията. Природните цикли ще бъдат победени чрез праведно земеделие (парниците и хидропониката са такъв пример), продължителността на живота ще се увеличи много (Ис. 65:20), бодилите ще бъдат намалени до минимум и ще се постигне пълна производителност (Вт. 8:7-9). Линейният растеж ще победи дългосрочната циклична стагнация.[6] Но е нужна заветната вярност на цели общества, за да започнат да се постигат такива цели в дълъг период от време. Без специална (спасителна) благодат, успехът се превръща в арогантност, а арогантността завършва в унищожение (Вт. 8; 28).[7]

Следователно, оскъдността трябва да се смята за проклятие, но не само за проклятие. Тя носи благословения в свят на извратени, беззаконни, етично бунтовни хора. Тя трябва да бъде побеждавана чрез библейския закон, не чрез революция, хуманистично социално планиране, комунално стопанство или премахване на частната собственост. Тя трябва да се побеждава чрез систематично, повсеместно, дългосрочно прилагане на библейския закон във всяка област на човешкия живот. Само в общества, съставени предимно (макар и не изцяло) от праведни хора, може да се очаква такова дългосрочно намаляване на смазващата бедност, тоест на изключителната оскъдност.