17

НАРАСТВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ

Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда (Бит. 15:5-6).

Словото на Господа дойде към Аврам във видение, казвайки: “Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма” (Бит. 15:1). Отговорът на Аврам е показателен. След като научава за своята заветна защита (щит) от Бога и наградата от Бога, Аврам незабавно иска повече. Това, което е забележително, е, че неговото искане е свързано с липсата на дете. А Аврам рече: Господи Йеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник” (Бит. 15:2-3).

Искреният отговор на Аврам показва, че той познава достатъчно добре библейските завети. Той е знаел, че защитата и благоразположението на Бога съпътствуват призванието пред Бога. Това е означавало, че капиталовите активи на Аврам отсега нататък ще бъдат управлявани в една открито заветна рамка. Кой, тогава, би бил наследникът на тези активи? Кой би се заел с вярното управление на Аврамовия капитал? Аврам ясно е разбирал дългосрочното естество на собствеността под завет. Капиталът трябва да се използва вярно, да бъде разширяван и да бъде насочван в ръцете на този, който ще продължи вярното управление на активите. Капиталът е предимно семеен капитал. Тази преминаваща в поколенията отговорност изисква някой друг в дома на Аврам да бъде обучаван за дългосрочно управление на капитала – управление на основата на теократичен завет. Кой трябва да бъде това? Елиезер от Дамаск? Това ли е човекът, когото Бог е избрал, за да продължи вярното управление на капитала на Аврам?

Аврам вече е бил човек с голямо богатство (бит. 13:2) и ръководни способности (14:13-24). Въпреки това той все още не е бил Патриарх, в едно общество, което е поставяло висока стойност върху семейната власт. За всеки ориентиран към бъдещето старозаветен светия служението на бащата е било наистина уважавано служение. Доколкото става въпрос за Аврам, липсата на наследник е била причина за голяма загриженост. Какъв е бил смисълът на Божия завет с неговия дом, ако е нямал син или дъщеря?

Бог отговаря на този въпрос с обещание: потомството му ще бъде многобройно като звездите на небето (Бит. 15:5). Аврам повярва в Бога и това му се вмени за правда (15:6). Обещанието също включваше бъдещо придобиване на земя, която да служи като дом на неговите наследници (15:16). Двете обещания бяха изпълнени в дните на Исус Навиев. Седемдесет от неговите преки наследници, плюс техните слуги, слязоха в Египет, и 600,000 човека, плюс техните семейства, излязоха в изхода (Изх. 12:37). На Мойсей конкретно беше казано, че това е изпълнение на Божието обещание към Авраам относно увеличаването на неговото потомство, защото израилтяните бяха “по множество като звездите на небето” (Вт. 1:10; сравни 10:22).

Обещаната земя също имаше значение по отношение на завета. Наследниците на Аврам нямаше винаги да бъдат чужденци в друга страна, както Аврам беше, нито винаги щяха да живеят като пилигрими. Чужденците рядко упражняват дългосрочно господство над цели общества, освен в случаи на завладяване с военна сила, а империите неизбежно се разпадат, когато централизираната политическа власт вече не може да налага своите решения в краищата на империята или дори в столицата. Номадите също не строят цивилизации и Бог не е възнамерявал неговите хора да останат завинаги пилигрими. Те имаха крайно назначение, земя, която да покорят.

Децата бяха важни за Аврам не само поради обществените стандарти на околните ханаански племена, но и поради няколко конкретно теологични причини. Първо, дарът на децата беше важен за запазването на заветната линия, пророкувана от Бога на Ева (Бит. 3:15). Изглежда доста вероятно Аврам да е знаел за това пророчество към Ева (Йоана 8:56). Второ, задачата за обществено господство е била (и сега е) тясно свързана с увеличаването на броя на хората (бит. 1:28; 9:1). Трето, наследниците на един човек – интелектуални, духовни и биологични – са част от неговата загриженост за линейната история. Това не означава, че другите общества освен евреите не са ценяли високо децата, но загрижеността на тези общества не е била в линейната история. Гърците и римляните са ценяли високо децата от мъжки пол поради конкретно религиозна причина: синовете са били семейни жреци, които единствено са можели да управляват семейните ритуали в продължение на столетия. Ако тези ритуали са бивали изоставяни от някой син и не са подновени от неговия син, тогава дългата редица от предци на семейството би била оставена да се скита в сенките на долния свят на тъмнината. Следователно грижата на класическата религия е била ограничена до бъдещите семейни ритуали, а не в дългосрочното заветно господство. В класическата религия е имало същностна ориентация към миналото и отвъдния свят, защото тя е трябвало да довежда мир на предците и, за да гарантира мир на самия човек в задгробния живот, тя се е нуждаела от мъжки наследници. Следователно бъдещите поколения са били важни поради отдавна починалите предци.[1]

Еврейската вяра, в ярък контраст на класическата религия, е гледала към бъдещето. Заветите на миналото са били важни, но не поради миналото. Те са показвали Божията грижа и посвещение към един специален народ, избран от Него да изпълни важни задачи в историята. Заветите на миналото са били средство за победа в бъдещето. Психологията е била съвсем различна от господствуващите теми в класическата религия. Ева е трябвало да гледа към бъдещето, защото нейното потомство е щяло да победи потомството на змията. На Ной е била дадена надежда: никакъв бъдещ потоп няма да унищожи неговите наследници. На Аврам е бил обещан народ от неговите вътрешности; неговото име беше променено от Бога на Авраам, “баща на народи,” когато Бог заяви същността на завета (17:4-5). Този завет включваше и обещанието за земята (17:8). Всички тези характеристики на завета са свързани с Божия първоначален завет за господството. Сигурността на Божието слово осигури бъдещето на Авраамовите потомци. Заветът на господството ще бъде продължен от един нов, макар и още нероден народ. Вярата на старозаветните светии трябваше да бъде в линейно, необратимо историческо развитие, управлявано от Бога. Мъжете и жените трябваше да играят важна роля, във времето и на земята, като родители. Тази работа имаше смисъл поради Божиите завети и изисквания.

Част от изпитанието на Йов беше загубата на децата му (Йов 1:18-19), както и загубата на неговото материално богатство (1:14-17). Неговите благословения се състояха във възстановяването на богатството му размер, по-голям от това, което е имал преди (42:12, както и в раждането на десет деца (42:13). Като окончателен подарък, той получи дълъг живот (42:16-17). Накратко, той получи капитала, от който се нуждаеше, за да започне отново да упражнява господство над земята като праведен семеен човек: инструменти, деца и време.

Децата са основни за завета и са белег на Божието незаслужено благословение към човека: “Ето, наследство от Господа са децата, и награда плодът на утробата” (Пс. 127:3). Децата са благословение – не прикрито благословение, а благословение – в рамката на завета на благодатта. По-обширният завет за господството също предполага, че децата са благословение във времето и на земята, тъй като на мъжете и жените е заповядано да се умножават, а покорството води след себе си благословения. Всеобхватната природа на завета за господството не означава, че елементът на проклятието в деня на съда бива преодолян просто чрез желанието на хората да имат големи семейства. Но във времето и на земята, децата са благословение.

Нарастването на семейството, водещо до милиони потомци, беше безспорно основно за Авраамовия завет. Доколкото става въпрос за Авраам, съвременният идеал за нулев демографски растеж би бил приемлив . . . за ханаанците. Обещанието за окончателна победа в Ханаан прави необходимо унищожаването и изгонването на Божиите врагове от земята (Бит. 15:16, 18-20; Изх. 23:31; Ис.Нав. 21:44). Когато израилтяните напуснаха Египет, Бог им даде специално обещание: тяхната заветна вярност щеше да доведе до общество без помятания, било то за животните или за хората. Заедно с това Бог им обеща и дълъг живот: “. . . числото на дните ти ще направя пълно” (Изх. 23:26). На “старите” беше позволено да станат дори още по-стари. Така много по-скоро земята щеше да бъде напълнена и завладяна от заветно верни хора. Когато снижите смъртността на децата чрез премахване на помятанията и заедно с това снижите смъртността на възрастните, създавате идеални условия за исторически безпрецедентен “демографски взрив.” Но това беше обещанието на Бога към един народ, който току-що беше преминал през най-бързото нарастване на населението в записаната човешка история.

Изпълнението на завета беше неизбежно свързано с намаляването на влиянието на неправедните в Ханаан. С увеличаване на броя на праведните неправедните ще намаляват. Това е било основно за Авраамовия завет, както и за откровението, представено на Авраамовите потомци непосредствено преди военното нахлуване в Ханаан (Вт. 1:10). Бог предпочита увеличаването на броя на хората и човешкото господство над земята пред господството на дивите животни над земята (Изх. 23:29-30), но Той много повече предпочита увеличаването на Своя специален народ и тяхното господство над земята, вместо продължаване на господството на ханаанците.

Демография на поражението

Показателно е за широкоразпространения секуларизъм и пораженчество в Западното общество в края на двадесети век, че населението в индустриалните държави радикално е забавило нарастването си. Прирастът във Франция се е забавил след средата на деветнадесети век, увеличавайки се с около 41% от 1861 до 1974 (37 милиона до 52милиона).[2] Ирландия, след опустошителния глад през 40-те години на 19 век, стана единствената европейска страна с нулев демографски прираст. Всъщност, населението на Ирландия практически се стопи, от 8 милиона през 1841 до 6.5 милиона през 1851, а след това до около 4.5 милиона (отчитайки и населението на Северна Ирландия, която днес е част от Великобритания) в началото на 70-те години на 20 век.[3] Ирландия, обаче, е останала предимно земеделска нация, а Франция е била далеч по-земеделска след 1850 от другите европейски индустриални нации, които са преживели демографски растеж през същия период. Нидерландия е нарастнала от 2 милиона през 1816 до 3 милиона през 1849, а до 1975 населението е било доста над 13 милиона.[4] През 1871 Германия е имала около 41 милиона; до средата на 60-те населението на Източна и Западна Германия е било някъде около 73 милиона.[5] Там, където е процъфтявала европейската индустриализация в периода 1850-1950, е имало значителен демографски растеж.

Една промяна започва да привлича вниманието на демографите, специалисти по демографски промени. След 1957 раждаемостта в Съединените Щати започва да спада рязко. Раждаемостта през 1957 е била 3,767 раждания на 1,000 жени, което означава, че средностатистическата жена е раждала почти четири деца в зрялата си възраст.[6] До 1975 раждаемостта е спаднала до около 1,800 на 1,000 жени, или 1.8 деца на жена. Тъй като необходимото поддържащо ниво в Съединените Щати е 2.1 деца на жена (тъй като някои жени не раждат деца), Съединените Щати вече не раждат достатъчно деца, които да заместят родителите, когато умрат. Това е най-ниската раждаемост в историята на Съединените Щати.[7] Това е предизвикан от просперитет спад, обратно на спада от 30-те години, годините на международна икономическа депресия.[8] Процентът на жените в работната сила в САЩ непрекъснато нараства, така че до средата на 70-те 45 процента от американските работници са били жени.[9]

Западна Германия е изправена пред същия проблем. Раждаемостта е спаднала на около 1.65 деца на жена. Около 9.8 деца се раждат на 1,000 жители, в сравнение с 14.7 в Съединените Щати, 18.2 в Съветския Съюз (ако може да се вярва на техните статистики, което е съмнително) и 13.6 във Франция. Раждаемостта в Германия спадна с поразяващите 50 процента от средата на 60-те до средата на 70-те. При сегашния прираст 60-те милиона западногерманци ще продължат да намаляват до пълното им изчезване през около 2500 година.[10]

Източноевропейските нации преживяват подобен спад в раждаемостта. В Унгария има 150 аборта на всеки 100 раждания. С изключение на Румъния, където абортите бяха забранени през 1966, народите от Съветския блок имат спадаща раждаемост. Само Източна Германия, освен Румъния, преживява увеличение, в резултат на сериозна промяна в правителствената политика през 1976 и началото на програма, предлагаща значителни грижи за майките. През 1976 Източна Германия имаше най-ниската раждаемост сред всички народи в Съветския блок, а тя беше най-индустриализираната.[11]

Нарастването на населението в селските, слаборазвити народи продължава при темп около 2 процента на година. Това означава, че, около 2010 година, ще има около 8 милиарда души, освен ако смъртността не се увеличи, или раждаемостта да спадне, или и двете. Това е нетно увеличение с около 114 милиона на година. Заглавията изразяват посланието: “Най-големият световен проблем.”[12] Един доклад на Конгресната служба за изследвания при Библиотеката на Конгреса, който периодично се актуализира за използване от законодателите във Вашингтон, заявява: “Отговорността за контрола върху населението на света лежи върху цялото световно общество.”[13] Какво означава това? Че едно световно правителство трябва да контролира решението на хората да имат деца? Че някакъв международен комитет трябва да установява правилата? Възможна ли е една такава цел в реалния свят? Трябва ли въобще тя да бъде обсъждана? Какви са последствията от нарастването на месианската държава?

Това, което откриваме, е, че оптимистичната ориентация към бъдещето на Западните индустриални народи в периода 1850-1960, е имала важно въздействие върху нарастването на населението. Сега, обаче, тази увереност избледнява, заедно с раждаемостта. Ориентацията към настоящето на младите двойки, които отлагат раждането на деца заради по-висок настоящ приход, създава демографско бедствие за създаваните от държавата пенсионни програми, тъй като няма да има достатъчно млади работници, които да ги финансират през 2000 година, и определено през 2020, освен ако се увеличи раждаемостта, или по-старото поколение бъде систематично унищожено от по-младите в една програма за евтаназия.[14] Социалната държава е изправена пред банкрут.

Американската система за Социални грижи е била статистически обречена от самото начало. Онези, които са влезли в системата в началото, през 1937, са плащали $30 на година (максималната ставка) и техните работодатели също са плащали $30. През 1989 година, освен ако се промени една ревизия на данъчните ставки от 1977, всеки работник ще плати максимум от $3,560, като неговият работодател ще плати същата сума.[15] Разбира се, много семейства имат по двама членове в работната сила, така че семейното плащане може би е по-високо. Първата жена, която е получила чек от Социални грижи, Ида Фулър, се е пенсионирала през 1940, като е внесла през живота си $22.54. Починала е през 1975 на 100-годишна възраст. Пълната сума на получените от нея осигуровки е надвишила $20,000.[16] Тя е спечелила. Данъкоплатците са платили нейните печалби. Като ирония, именно 1975 година е първата година на дефицит в програмата за Социални грижи.[17]

Правителствените чиновници уверяват гласоподавателите, че всички осигуровки ще бъдат платени. Това или е грешка, или е лъжа, или икономиката ще се срути под товара на данъците. Ако програмата не бъде официално прекратена, това ще означава унищожение на американския долар. Това е признато през 1976 от Джеймс Кардуел, тогава директор на Социални грижи, в отговор на запитване от сенатора Уилиам Проксмайър. Провел се е следният разговор:

ПРОКСМАЙЪР: . . . Има 37 милиона хора, които получават осигуровки от Социални грижи, вярно ли е?

КАРДУЕЛ: Днес те са между 32 и 34 милиона.

ПРОКСМАЙЪР: Значи малко преувеличавам; 32 до 34 милиона. Почти всички те, или много от тях, са гласоподаватели. Знам, че в моя щат има 600,000 гласоподаватели, които получават социални грижи. Можете ли да си представите при тези условия сенатор или конгресмен да казва, че ще отблъснем такава голяма част от електората? Не.

Нещо повече, ние имаме възможност под Конституцията, тоест Конгресът има, да сечем пари, както и да регулираме стойността им. И следователно имаме силата да осигурим тези пари. И ще го направим. Те може и да не струват нищо, когато получателят ги получи, но той ще си получи тези осигуровки.

КАРДУЕЛ: Склонен съм да се съглася.[18]

Слаборазвитите народи получават западна медицинска помощ, което позволява на далеч повече деца да оцелеят. Те получава ДДТ и пестициди. “Но далеч по-важни като причинни фактори в резкия спад на детската смъртност, който дава начало на демографския взрив,” пише икономистът Питър Дръкър, “са били две много стари ‘технологии,’ на които никой не е обърнал никакво внимание. Едната е била елементарната здравна мярка да бъдат разделени отходните води от кладенеца – позната на македонците преди Александър Велики. Другата е била мрежата от месина за прозорци и врати, изобретена от неизвестен американец около 1860. Двете са били бързо възприети дори от най-изостаналите села след Втората Световна война. Заедно те двете вероятно са главните причини за демографския взрив.”[19] Дръкър има склонност да се съсредоточава върху уникални и преди това пренебрегвани исторически фактори при обясненията си за историческите промени, но този аргумент е определено правдоподобен. Незабавните ползи от това да няма мухи и други досадни насекоми, жужащи около къщата, изглежда са си заслужавали финансовата жертва, свързана със закупуването на мрежи. Членовете на племената са го направили за себе си, но незабавният страничен ефект е било намаляването на детската смъртност. Една проста внесена технология от Запада е променила слаборазвития свят, но малко от въпросните потребители са имали някакво познание за причинно-следствените връзки между определени насекоми, болести, смърт и демография.

Посвещението към по-големите семейства не е било премахнато от тези населения, но вече е трябвало да се раждат далеч по-малко деца, за да могат няколко от тях да оцелеят до зряла възраст. Така че слаборазвитите общества са станали краткосрочно облагодетелствувани от технологията на Запада, но без отношенията, които са дали възможност на Запада да увеличи земеделската и промишлената производителност, за да съответствуват на увеличения брой на оцелелите млади хора. Резултатът е бърз растеж на населението. Социалистическите, доминирани от завист слаборазвити народи, без Западната свобода и Западното отношение към спестяване и натрупване на капитала – старата протестантска етика – сега са изправени пред демографска криза. Дали гладът в крайна сметка ще удари тези общества? Това изглеждаше доста вероятно за живеещите в началото на 80-те. (Една бележка от 1987: това действително се случи в марксистка Етиопия.)

Демография на господството

Библейската икономика твърди, че децата са благословение, тъй като те са форма на личен капитал. Хората трябва да станат ефективни настойници на Божиите ресурси. Те трябва да инвестират в своите деца, като постоянно ги обучават в предписанията на библейския закон (Вт. 6:7). Те трябва да ги насърчават да се заемат с производително призвание пред Бога. Но родителите имат право на възвръщаемост върху своите инвестиции. Децата трябва да осигуряват родителите, когато остареят. Следователно родителите трябва да бъдат почитани (Изх. 20:12). Почитането на Бога означава даване от финансовите притежания (Пр. 3:9). Родителите също заслужават точно такова почитане. Исус критикува силно фарисеите за отричането на този закон в името на традициите. Те са отказвали да издържат своите родители, като са твърдели, че самите те са без активи, “дали на Бога” всичко, което имат (Марка 7:6-13). Тази “по-висша духовност” в отричане на Божия закон е била отхвърлена от Исус. Децата трябва да издържат родителите си. Родителите получават финансовата сигурност, която заслужават; тяхната инвестиция в децата се връща пряко при тях. Това увеличава вероятността родителите да зачитат своите задължения, докато децата им са млади. Семейството става икономическа единица, простираща се през поколенията – такава, в която си заслужава да се инвестира.

Книгата на Джеймс Уебър, Нараствай или умри! (Grow or Die! 1977) служи като силно и ярко оръжие срещу защитниците на нулевия растеж, като Е. Дж. Мишан и Гарет Хардин. Той цитира забележката на Алфред Сови, директор на Демографския Институт при Парижкия Университет и бивш президент на Комисията по населението при Обединените Нации. Сови пише, че “едно стационарно или много бавно растящо население не се ползва достатъчно добре от предимствата на растежа. Няма исторически пример за стационарно население, което да е постигнало забележим икономически погрес. Теоретично това не невъзможно, но на практика, особено в наши дни, това не се случва.”[20]

Саймън Кузнец, изявеният икономист и носител на Нобелова награда по икономика през 1971, е посветил своята кариера на серия от изследвания на националния доход: неговото формиране, статистика и следствия. В една важна статия, публикувана през 1960, Кузнец прави някои извънредно полезни наблюдения. Съществува важно взаимоотношение между вярата на хората в бъдещето и високата раждаемост. “Обратното, едно постоянно или бавно нарастващо население е скрито свидетелство за липса на вяра в бъдещето.”[21] Кузнец предупреждава да не разчитаме на това, което виждаме – ограниченията върху материалните ресурси – като изключваме онези фактори, които все още не можем да видим, като например човешката съзидателност. Както той пише, “няма извинение за непрекъснатото пристрастие в литературата в тази област, в което ясно наблюдаваните граници върху настоящите ресурси обикновено засенчват напълно смътно различимите възможности на новите открития, нововъведенията и подобренията, които бъдещето може да доведе. Може би само онези, които се стряскат, се втурват да пишат, докато хората, които са по-малко притеснени от въображаемите опасности, е по-вероятно да си мълчат.”[22]

Следователно, заключава Вебер, не трябва да смятаме нулевия демографски растеж за полезен. “Това не означава, че няма недостатъци в нарастването на населението. Нарастването на населението очевидно изисква да се правят ‘инвестиции’ в повече деца, повече нови хора. И, както с всяка ориентирана към бъдещето инвестиция, това означава, че днес трябва да се направи жертва, свързана с повече работа или по-малко потребление или и двете, за да се постигне по-голям демографски прираст утре. Обратно, ако всички деца под работна възраст внезапно изчезнат днес, ние всички ще можем незабавно да се насладим на ‘предимството’ да потребяваме повече и да работим по-малко утре, макар че постигането на такова ‘предимство’ очевидно ще бъде късогледо, както и ще продължи само малко време.”[23] Съвременните Вълшебни Свирачи,* нашите защитници на нулев демографски прираст или дори отрицателен прираст (т.е. спад), изглежда пренебрегват дългосрочните последствия от своята политика. Когато се пенсионират, за да живеят чрез даваните им държавни субсидии (напр. пенсионните плащания), те ще бъдат благодарни за всички онези по-млади работници и данъкоплатци, които все още са готови да ги издържат. “Почитай баща си и майка си” е безсмислен израз в свят без деца. Защо да не произвеждаме повече деца, които да ни почитат?

В Библията съществува непрекъснато взаимоотношение между потомство и покоряване. Битие 1:28 заповядва на човечеството да се плоти и размножава (потомство) и да завладее земята. След Падението на човека Божието заветно обещание към Ева включваше и нейното потомство: то щеше да строши главата на змията (Бит. 3:15), а Божието проклятие върху Адам включваше земята и неговите усилия да я завладее. Важността на родословията в еврейското общество е била основана на това обещание към Ева: проследяване на заветната линия и на линията на онези, които са станали потомство на Сатана. Заветът с Ной повтори заповедта да се плодят и размножават и да напълнят земята (Бит. 9:1) и Бог каза на Ной, че от сега нататък животните ще се страхуват от човека: “предавам ги в ръката ви” (9:2). Нещо повече, “Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева” (9:3). Отново, плодовете на земята принадлежат на човечеството. Авраам получи две обещания, обещанието за земя (12:1), която щеше да бъде дадена на неговото семейство (12:7). Щеше да има земя, която Аврамовото потомство да покори за Божията слава. Бог обеща на Давид едновременно потомство и вечен престол, символ на господство. Говорейки за Соломон, Бог каза: “Той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Баща, и ще утвърдя престола на царството му над Израил завинаги” (1 Лет. 22:10). Псалм 89 е дори по-откровен: “Направил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид: Ще утвърдя потомството ти завинаги, и ще изградя престола ти от поколение в поколение. Села” (ст. 3-4). И отново, “Също и потомството му ще направя да продължава до века, и престола му като дните на небето” (ст. 29). Крайното изпълнение на това обещание дойде с Исус Христос.

И ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш ИСУС. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом завинаги; и царството Му не ще има край (Лука 1:30-33).

Именно Исус Христос, “потомството на жената,” е този, който е получателят и изпълнението на обещанията. Именно Исус е този, който накрая обяви, “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).

Днес Христос има пълна власт. Той постепенно покорява Своите врагове. Затова Павел можеше да напише на църквата в Рим, “А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Рим. 16:20). Сега ние, вярващите, сме потомството на Христос: “И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Гал. 3:29). Църквата е Божият Израил: “И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил” (Гал. 6:16).

Какво означава това, да бъдем наследници по обещание? Трябва да ли да получим всичко без никакви условия? В областта на оправданието всичко е по благодат (Еф. 2:8-9), но освещението е също толкова по благодат: “Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Еф. 1:10). И освещението, и оправданието са незаслужени подаръци от Бога, в смисъл, че са безплатно дадени от Бога. Въпреки това, Божията благодат действуваше и в старозаветната епоха; в нея епоха оправданието беше по благодат, а също и освещението. Какъв, тогава, е източникът на нашите видими благословения? Освещението: прогресивното дисциплиниране на самите нас и на нашите институции, за да се съобразим с Божиите критерии за праведност. Ние сме Негово потомство; следователно трябва да покоряваме земята. Връзката потомство-покоряване все още съществува. Когато упражняваме праведно господство на основата на установените стандарти на установените стандарти на библейския закон, получаваме по-големи количества ресурси. Ние трябва да използваме тези ресурси като средство за още по-голямо разширяване на Божието видимо царство. Ние трябва да покоряваме онези институции, които са под нашата власт, както и трябва да покоряваме похотта на плътта в нас самите. Ние сме наследници по обещание и трябва да бъдем наследници на наследството. Ние сме Божия Израил и сме под същото изискване да покоряваме земята за Божията слава и да я покоряваме според Неговите открити стандарти за праведност. Божията работа, извършвана по Божия начин: ето го нашият завет за господство. Това са нашите заповеди за настъпление. Ние сме под един върховен Главнокомандуващ. Имаме назначения, имаме и различни изисквания; когато изпълняваме тези изисквания като верни подчинени, ще получаваме индивидуални повишения и Църквата ще бъде победоносна, във времето и на земята.

Видимите Божии благословения се дават в отговор на видимата, заветна съобразеност на обществото със стандартите на библейския закон (Вт. 8; 28). Тези благословения включват увеличаването на неодушевените капиталови стоки (Вт. 8:7), богатство в добитък (Вт. 8:13) и храна (Вт. 8:8-9). Обещаното увеличение важи и за човешкия капитал, а именно, децата. Най-ясното заявление на този принцип на растежа се намира във Второзаконие 28: “Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овцете ти” (ст. 4). Като поставят под въпрос законността и ползите от нарастването на населението в едно праведно общество, защитниците на нулевия демографски растеж отправят предизвикателство към целия възглед за завета за господството. Те заедно с това предизвикват и валидността на завета на благодатта, който е теологичната основа за частичното изпълнение от едно общество на завета за господството. Не е изненада, че интелектуалните ръководители на движението за нулев демографски растеж в края на двадесети век населяват храмовете на светския хуманизъм в цялата им акредитирана безопасност, университетите. Като ирония, нулевият демографски растеж е главната икономическа заплаха за наетите на работа в университетите, тъй като намалената раждаемост неизбежно намалява молбите за приемане в колежите две десетилетия по-късно. Единственият начин да “задържиш положението” е да снижиш академичните стандарти на университета и да приемеш студенти, които никога не биха били приети, ако имаше нарастващ брой от налични кандидати. С други думи, успехът на академичните защитници на нулевия демографски растеж в убеждаването на образованите членове на обществото да имат по-малко деца, води до влошаване на академичните постижения от бъдещите потребители на услугите на университета, да не говорим за последващото разводняване на качеството в самите преподавателски състави. Бог не може да бъде подиграван на нулева цена за подигравателите.

Безспорно, нищо не може вечно да расте с постоянен темп на растеж. Ефектът на “положителна обратна връзка,” тоест съставен растеж, ще притисне живота до неизбежните граници на средата. Ако, например, населението на света през 70-те, около 4 милиарда души, се увеличаваха с 1 процент на година в продължение на хиляда години, населението в света от човешки същества – да не говорим за необходимите наличности от говеждо или други животни, които да ги хранят – би било над 83 трилиона.** Или темпът н увеличение в крайна сметка спада до нула или по-малко, или времето свършва. Но проблемът е именно в това: експоненциалният растеж, тоест съставният растеж, сочи към крайния съд, към края на времето. Ако процесът на нарастване е определен от Бога в отговор на заветната вярност на обществото, тогава денят на съда трябва да стане център на грижите и надеждите на хората. Историята не е неограничена. Защитниците на нулевия растеж приемат, че ресурсите са ограничени, че историята е неограничена и следователно растежът един ден трябва да спре. Отговорът на християнина е друг: растежът е законен и възможен, ресурсите настина са ограничени, и следователно краят на историята ще дойде преди да се обърне процесът на растеж, ако допуснем, че обществото преди това не се върне към своите етично бунтовни пътища, по този начин довеждайки си времево осъждение (Вт. 8:19-20; 28:15-68).

Заключение

Всеки опит да се предизвика етичната законност и икономическата възможност на епоха на дългосрочен съставен растеж, който е резултат от Божиите благословения за заветна вярност, е нищо друго освен езичество. Такава атака е основана на философия за историята, която е безспорно езическа, била тя циклично време или неограничено време. Целта на двата възгледа за историята е една и съща: да отрекат възможността за неизбежен краен съд. Съставният растеж сочи към крайния съд, тка че хуманистите са изправени пред сериозен проблем: или растежът трябва да спре, или историята трябва да свърши, и повечето западни хуманисти в позиция на академична, икономическа или политическа отговорност не желаят да признаят съществуването на тази дилема. Те искат безкраен прогрес и растеж, а “числата” – темповете на съставен растеж, съпоставени с ограничените ресурси – свидетелствуват за невъзможността за постигане на двете цели. Някои от тях са станали защитници на нулевия растеж; повечето просто предпочитат да пренебрегнат проблема.

Християните, които не са повлияни силно от съвременния хуманизъм, трябва да отговорят: нека да имаме етична съобразеност с Божия закон, нека да имаме видими благословения (включително по-големи семейства),[24] които са обещани от Бога в отговор на етичната съобразеност, нека увеличаваме господството на новороденото човечество по лицето на цялата земя и нека да се молим за крайния съд и края на проклятието на времето. Да се молим за какъв да е друг сценарий означава да се молим за обществените цели на езичеството.[25]