ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

От самото начало лунатици и откачалки се опитват да използват Откровение, за да прокарват някаква нова разновидност на Доктрината на Пилето Литъл: Небето се срутва! Но, както се надявам да покажа в това изложение, Откровението на Св. Йоан всъщност учи, че християните ще преодолеят всяка съпротива чрез делото на Исус Христос. Моето изследване ме убеди, че вярното разбиране на това пророчество трябва да се основава върху правилното приложение на пет основни принципа за тълкуване:

1. Откровение е най-“библейската” книга в Библията. Св. Йоан цитира стотици текстове от Стария Завет, често с отнасяния към малко познати религиозни ритуали на еврейския народ. За да разберем Откровение, ние трябва да познаваме подробно цялата Библия. Една причина този коментар да е толкова голям е, че съм се опитал да обясня тази широка библейска основа, коментирайки многобройни части от Писанията, които хвърлят светлина върху пророчеството на Св. Йоан. Също съм публикувал като Приложение А превъзходното изследване на Филип Карингтън върху Левитския символизъм в Откровение.

2. Откровение има система на символизъм. Почти всички признават, че Св. Йоан пише своето послание в символи. Но значението на тези символи не се схваща лесно. Има систематична структура в библейския символизъм. За да разбираме правилно Откровение, трябва добре да познаваме “езика,” на който е било писано. Освен другите цели, този коментар се стреми да доведе църквата поне няколко стъпки по-близо до една истинска библейска теология на Откровение.

3. Откровение е пророчество за непосредствени събития – събития, които са надвиснали върху света през първи век. Откровение не е за ядрена война, космически пътувания или за края на света. На много места то конкретно ни предупреждава, че “времето е близо.” Св. Йоан написа тази книга като пророчество за наближаващото разрушаване на Ерусалим през 70 г. от Хр., показвайки, че Исус Христос е въвел Новия Завет и Новото създание. Откровение не може да бъде разбрано без да вземем на сериозно тази основополагаща истина.

4. Откровение е служба на поклонение. Св. Йоан не пише учебник по тълкуване на пророчества. Той описва небесна служба на поклонение. Всъщност, една от неговите главни теми е, че поклонението пред Бога е централно за всичко във живота. То е най-важното нещо, което правим. По тази причина съм посветил специално внимание в целия коментар на твърде значителните литургични страни на Откровение и на тяхното значение за нашите служби на поклонение днес.

5. Откровение е книга за господството. Откровение не е книга за това колко ужасен е Антихрист или за това колко е могъщ дяволът. Тя е, както казва още първият стих, Откровение на Исус Христос. Тя ни разказва за Неговото господство над всичко; казва ни за нашето спасение и победа в Новия Завет, Божия “чудесен план за нашия живот”; тя ни казва, че световното царство е станало Царство на нашия Бог и на Неговия Христос; и ни казва, че Той и Неговият народ ще царуват завинаги.

Искам да изкажа благодарност на много хора, че направиха тази книга възможна. Първо и най-много съм благодарен на д-р Гари Норт, без чието търпение и значително финансово вложение тя просто нямаше да бъде написана. Седмицата, когато се преместих в Тайлър, Гари ме взе на един от неговите периодични рейдове за купуване на книги в една голяма книжарница за книги втора ръка в Далас. Докато му помагах да занесе стотици внимателно подбрани томове на касата (аз също си купих няколко книги – две на около всеки час, само за да бъда и аз в играта), Гари ме попита върху какъв дългосрочен проект бих желал да работя, заедно с моите други задължения в Института за християнска икономика. “Например една средна по размер, популярна по стил, на начално нива, лесна за четене книга върху Откровение?” предложих му аз. “Мисля, че мога да нахвърля нещо такова за около три месеца.” Това беше, с точност почти до един ден, преди 3 години и шест месеца – или, както Гари би бил изкушен да промърмори под носа си: Време, времена и половин време. Най-после скръбта приключи.

Книгата, разбира се, доста надмина своя планиран размер и мащаб. Немалка част на това се дължи на пастор Джеймс Джордан и пастор Рей Сътън, пастори в Уестминстърската Презвитерианска църква в Тайлър, Тексас, които силно повлияха върху моето разбиране на литературните и символични връзки и литургичните структури в Библията. Пастор Нед Ратланд от Уестминстърската Презвитерианска църква в Опълусас, Луизиана, прочете един първоначален вариант на някои глави и със съвършен такт и добронамереност ме насочи в по-библейска посока. Джеймс Питърс, историк на древността и компютърен факир, живеещ в Тайлър, беше богато съкровище от информация за древния свят.

Има други, които допринесоха по много начини към написването на тази книга. Търпеливите и бодри секретарки на ICE, г-жа Морийн Питърс и г-жа Лин Дуел, ми помагаха с много технически подробности и намираха книги, които отдавна са изчезнали от пазара; те развиха добродетелта на “вървене на допълнителна миля” във висше изкуство. Словослагателят Дейвид Тобърн, истински художник, работи дълги часове с престараване, решавайки необичайни проблеми и осигурявайки високото качество и четливост на книгата. Той изобилно потвърди моето убеждение в неговия превъзходен професионализъм. Неговата помощничка, г-жа Шарън Нелсън, беше ценен посредник, правеща всичко възможно нашите компютри да работят съвместимо. Индексите бяха направени от Мич Райт и Върн Крайслер.

Един от най-големите библейски учени в наши дни е британският теолог Гордън Дж. Уенхам, от Колежа на Св. Павел и Св. Мария, чиито осведомени и добре написани коментари оставиха важна следа в евангелския свят. Моят първи контакт с д-р Уенхам беше миналата година, когато без предварително предупреждение му изпратих копие от моята книга, Възстановеният рай (David Chilton, Paradise Restored). За моя голяма изненада и наслада, той ми отговори за да изрази своето задоволство. Това ме насърчи (макар и не без известен страх и трепет) да помоля настоятелно за неговите коментари върху нередактираните чернови на настоящата книга. Д-р Уенхам благосклонно отдели ценно време, за да я прочете, да направи предложения и да напише Предисловие. Благодарен съм за неговата любезност. Естествено, той не може да бъде считан за отговорен за многобройните недостатъци на тази книга.

Последното изречение може би трябва да бъде подчертано. Този коментар няма никакви претенции да бъде “последната дума” по предмета; всъщност, ако моята есхатология е правилна, църквата има много повече години пред себе си, за да напише много повече думи! Силно съм задължен на важния принос на много други коментатори – особено на Филип Карингтън, Остин Фарър, Дж. Мейсингбърд Форд, Мередит Клайн, Дж. Стюарт Ръсел, Мозес Стюарт, Хенри Баркли Суит и Милтън С. Тери – и се надявам, че съм се отнесъл справедливо към тях, като съм градил върху тяхната основа. Все пак болезнено осъзнавам, че задачата да коментирам величественото пророчество на Св. Йоан силно надвишава моите способности. Където не съм успял да изложа достатъчно посланието на Откровение, моля за снизходителността на моите братя и сестри в Христос, и сериозно желая техните коментари и поправки. Писмата нека да се адресират до мен на адрес: David Chilton, P. O. Box 2314, Placerville, CA 95667.

Моята възлюбена съпруга, Дарлин, винаги е била моят най-голям източник на насърчение. Нашите деца (Нейтън Дейвид, Джейкъб Израел и Абигейл Авива) изтърпяха нашето колективно “заточение в Патмос” с истинска Йоанова милост (смесена, може би, със спорадични избухвания на Воанергиеви гръмотевици!); и ако приказките им за лека нощ бяха по някакъв начин изпълнени с повече от обикновената квота от херувими, змейове, летящи конници и огнени мечове, те никога не се оплакаха.

Накрая, благодарен съм на моите родители, пастор и г-жа Харълд Б. Чилтън. Бях неизмеримо благословен да отрасна в дом, където Божието Слово е толкова високо почитано, толкова вярно поучавано и толкова истински живяно. Средата, която те изградиха, беше постоянно препълнена с музикално великолепие и богатство, докато атмосферата беше нагрята с бурни теологични дискусии, всичко в контекста на грижа за нуждаещи се, подслоняване на бездомни, хранене на гладни и довеждане до всички хора на скъпоценното послание на Благовестието. От влажните джунгли и оризови полета на Филипините до сенчестите поляни на Южна Калифорния, те ми представиха забележителен и незабравим пример за това какво означава да са слуги на Господа. Някои от моите най-ранни спомени са как съм гледал вярата на моите родители да бъде изпитвана отвъд това, което изглеждаше като граница на човешкото търпение; и когато Господ ги опитваше, те излизаха чисти като злато. Издигайки Свидетелството на Исус, понасяйки загубата на всички неща за да придобият Христос, те са това, което Св. Йоан увещава всички ние да бъдем: верни свидетели.

Тази книга е посветена на тях.

Дейвид Чилтън
Тайлър, Тексас
8 май 1986
Денят на Възнесение