21

НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ

Библията е Книга, която разказва един Разказ. Този Разказ, който е за Исус Христос и Неговото спасение на света, е представен многократно в Библията, с многобройни варианти на една и съща основна тема. Една важна страна от този Разказ е Бог като Цар-Воин, Който възкресява Своя народ от мъртвите, побеждава Своите врагове, взема за Себе Си военната плячка и изгражда Своя Дом. Например, ето разказа на Изхода: “А Мойсей каза на хората: Не бойте се, стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес: защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите до века. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни” (Изх. 14:13-14). Съответно, след успешното преминаване на Червеното море (кръщелното възкресение на Израел и кръщелното унищожение на Египет), Мойсей възкликна: “Господ е силен Воин!” (Изх. 15:3). Египет и цялото му богатство и слава бяха напълно изличени; всичко, което остана, беше “ограбеното” от израилтяните, сребро и злато и дрехи (Изх. 3:21-22; 11:1-2; 12:35-36). Много от тези вещи бяха по-късно предадени на Господа при изграждането на Скинията, Божият Дом (Изх. 35:21-29; 36:3-8), в който Той влезе в пламтяща Слава (Изх. 40:34).

Този модел се повтаря много пъти, като друг известен пример е разказът за Давид и Соломон: Давид действува като Божият Воин, воюващ Господните битки заедно с Господа (ср. 2 Царе 5:22-25), а неговият син Соломон изгражда Божия дом (2 Царе 7:12-13); и отново, белегът, че Бог е влязъл в него, е слизането на огън (2 Лет. 7:1-3). Всички тези бяха временни победи и изграждания на домове, в очакване на окончателната Победа в делото на Исус Христос.

Едно от най-удивителните прогласявания на идващият Воин-Цар е в пророчеството на Езекиил. Както видяхме, Книгата Откровение съзнателно е обвързана с Езекиил на много места; а специално последните дванадесет глави на Езекиил са в основата на заключителните глави на св. Йоан. В Езекиил 37 пророкът вижда видение за Израел в изгнание, представен като долина, пълна с мъртви кости; казано по човешки, всяка надежда е отминала. Но когато Езекиил проповядва на костите и се застъпва за хората с Божия Дух, Господ изпълнява чудото на повторното сътворение, връщайки народа на Израел към живот, изваждайки ги от техните гробове, и превръщайки ги в “превъзходно велика войска.” Обединеният Израел е възстановен в своето Царство, с Давид отново като Цар, завинаги.

Но след това Възкресение идва Войната: “Гог от земята на Магог” идва с войските на езическите народи да воюва срещу възстановения Израел (Езек. 38). Той е погубен от огън и сяра от небето, неговата плячка е взета от победоносния Израел, а неговите войски са погълнати от небесните птици и земните зверове (Езек. 39). След тази сцена Езекиил пише едни от най-сложните и подробни глави в Библията (Езек. 40-48), в които той описва идален Храм-Град, Нов Ерусалим, в който самият Бог обитава сред Своя народ и изпраща благословения от Своя Престол до краищата на земята.

Св. Йоан вече използва темата за възкресението-битката-Храма няколко пъти в Откровение (един от най-забележителните примери е глава 11, в която двамата свидетели са възкресени, Царството идва, Божият гняв пада върху народите, погубителите са погубени, а Храмът се отваря). Но в Откровение 20 ясно се има предвид конкретната картина на Езекиил: Светиите участвуват в Първото Възкресение и царуват в Царството с техния по-велик “Давид”; след това са атакувани от Гог и Магог. Врагът е унищожен с огън от небето – белегът, че Бог е влязъл в Своя свят Храм. Всичко това ни отвежда към 21-22, Йоановото видение за окончателния Храм, осъществения Рай, който е станал Божия Град, където Бог обитава със Своя народ в съвършено общение. Първоначалната задача на Адам е изпълнена, и нейните обществени резултати са напълно реализирани, когато народите доброволно донасят своите съкровища в Божия Дом и Реката на Живота излиза да изцели света.

Всичко стана ново (21:1-8)

1	И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
2	Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си.
3	И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
4	Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
5	И седещият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.
6	И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и края. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
7	Който побеждава, ще наследи тези неща: Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.
8	А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийите, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

1 Йоан започва това, последното и най-дълго от поредицата от видения, с думите И видях. Макар това да е седмото видение в поредицата, това е осмото използване на израза kai eidon – числото 8, както вече отбелязахме, се свързва с възкресението и новорождението (напр. еврейските момчета бяха обрязвани на осмия ден; Исус [888], също беше възкресен на осмия ден, и т.н.). Св. Йоан го използва тук, за да подчертае картината на космическото възкресение и новорождение: Той вижда ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха, като побягнаха от лицето на Съдията (20:11). Старият ред напълно е заменен от нов; използваната дума не е neos (хронологично нов), а kainos (нов по вид, или превъзходно качество). Задачата на Адам да направи земята като небето беше завършена, поставена върху съвсем нова основа в делото на Христос. С първоначалното земно необитаемо състояние на дълбочина и тъмнина напълно е приключено: Вече няма Море или Бездна. Има небе и земя, но не “под земя,” обиталището на Левиатана. Това, което ни разкрива св. Йоан, е есхатологичното следствие от цялостното, космическо примирение, което св. Павел прогласява: “Защото Бащата благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст” (Кол. 1:19-20).[1]

Но това видение за новото небе и новата земя не трябва да се тълкува като изцяло в бъдещето. Както ще видим многократно в нашето изследване на тази глава, това, което е абсолютно и напълно вярно във вечността, е първоначално и прогресивно вярно сега. Нашето наслаждаване на вечното ни наследство ще бъде продължение и съвършенство на това, което става с Църквата в този живот. Не трябва просто да очакваме благословенията на Откровение 21 в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и радваме, и да ги увеличаваме тук и сега. Св. Йоан разказва на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават, когато Благовестието излиза и обновява земята.

Спасението е последователно представяно в Библията като повторно сътворение.[2] Затова, когато Бог говори за спасението на Своя народ, са използвани език и символизъм от сътворението. Видяхме как избавлението от Бога на Неговия народ в Потопа и в Изхода са смятани от библейските автори като времеви Нови Създания, сочещи към първоначалното Ново Създание при Първото Идване на Христос. Така, Бог говори чрез Исая за благословенията на идещото Царство на Христос:

Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят,
Нито ще дойдат на ум.
Но вие веселете се и радвайте се винаги
В онова, което създавам;
Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,
И людете му за веселие,
Аз ще се радвам на Ерусалим,
И ще се веселя за людете Си,
И няма да се чува вече в него глас на плач
Нито глас на ридание.
Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си;
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.
Те ще построят къщи и ще живеят в тях;
Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
Няма те да построят, а друг да живее там;
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие;
Защото те са род на благословените от Господа,
Също и потомството им.
Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям,
И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат нито ще погубват
В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Ис. 65:17-25)

Това не може да се отнася за небето, или за време след края на света; защото в тези “ново небе и нова земя” все още има смърт (макар и на много напреднала възраст – “животът на дърво”); хората строят, сеят, работят и раждат деца. Исая ясно говори за тази епоха, преди края на света, показвайки какво могат да очакват бъдещите поколения, когато Благовестието изпълва целия свят, възстановява земята в Райска градина и довежда до изпълнение целите на Царството. Исая описва благословенията от Второзаконие 28 в тяхното най-голямо земно изпълнение. Така, когато св. Йоан ни казва, че е видял “ново небе и нова земя,” трябва да осъзнаем, че главното значение на този израз е символично и е свързано с благословенията на спасението.

Вероятно категоричният новозаветен текст за “новото небе и новата земя” е 2 Пет. 3:1-14. Там св. Петър напомня на своите читатели, че Христос и всички апостоли предупредиха за засилващото се отстъпничество към края на “последните дни” (2 Пет. 3:2-4; ср. Юда 17-19) – които, както видяхме, бяха четиридесетгодишният преходен период (ср. Евр. 8:13) между Христовото Възнасяне и разрушаването на старозаветния Храм, когато народите започнаха да се стичат към Господния Хълм (Ис. 2:2-4; Деян. 2:16-17; Евр. 1:2; Яков 5:3; 1 Пет. 1:20; 1 Йоан 2:18). Както изяснява св. Петър, тези “подиграватели” от последните дни са отстъпниците от Завета: юдеи, които са запознати със старозаветната история и пророчества, но са изоставили Завета чрез отхвърлянето на Христос. Върху това зло и извратено поколение щеше да дойде великият “Съден Ден,” предсказан в пророците, “погублението на нечестивите,” като това, понесено от нечестивите в дните на Ной (2 Пет. 3:5-7; ср. същата аналогия, очертана в Мат. 24:37-39; Лука 17:26-27). Точно както Бог погуби “света” от онова време чрез Потопа, така Той ще погуби “света” на Израел от първи век чрез огън при падането на Ерусалим.

Св. Петър описва това като разрушението на “настоящите небе и земя” (2 Пет. 3:7), освобождаващо място за “ново небе и нова земя” (ст. 13). Заради терминологията на “колапс на вселената,” използвана в този текст, много хора погрешно приемат, че св. Петър говори за окончателния край на физическото небе и земя, а не за разрушаването на старозаветния световен ред. Великият пуритански теолог от седемнадесети век Джон Оуен отговаря на този възглед като се позовава на библейската преобразна употреба на небе и земя, както в Исаевото описание на Мойсеевия Завет:

Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

Турих словата Си в устата ти, и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята, и да река на Сиона: Ти си мой народ. (Ис. 51:15-16)

Оуен пише: “Времето, когато споменатите тук дела за устройването на небето и за основаването на земята, беше изпълнено от Бога когато Той ‘раздели морето’ (ст. 15), и даде закона (ст. 16), и каза на Сион ‘Ти си Мой народ’ – т.е. когато Той извади децата на Израел от Египет и ги направи в пустинята църква и държава. Тогава той устрои небето, и постави основата на земята – направи нов свят; т.е. роди ред, и управление, и красота, от бъркотията, в която те бяха преди това. Това е устройването на небето, и основаването на земята в света.”[3]

Друг такъв текст, между много, които биха могли да бъдат споменати, е Еремия 4:23-31, който говори за непосредственото падане на Ерусалим (587 пр. Хр.) в подобен език на разрушаване на създанието: “Погледнах на земята, и ето, тя беше пуста и празна, на небето, и нямаше светлината му. . . . Защото така казва Господ: цялата страна ще запустее [ср. Мат. 24:15], но съвършено изтребление няма да нанеса. Затова земята ще жалее, и небето горе ще се помрачи. . . .” Божият Завет с Израел беше изразен от самото начало като ново създание; така старозаветният ред, в който целият свят беше организиран около централното светилище на Ерусалимския Храм, би могъл съвсем уместно да бъде описан, преди неговото пълно разрушаване, като “настоящите небе и земя.”

Оуен продължава: “И оттук следва, че когато се споменава за унищожаването на държава или на власт, това е в такъв език, който излежда сякаш представя края на света. Така е Исая 34:4; което обаче говори за унищожението на Едом. Същото се заявява за Римската империя, Откр. 6:14; което юдеите постоянно твърдят, че е предназначено за Едом в пророците. И при предсказанието на нашия Спасител Христос за разрушението на Ерусалим, Матей 24, Той го поставя в изрази със същото значение. Тогава се вижда, че в пророческите изрази и начин на говорене под ‘небе’ и ‘земя’ често се разбират политическото и религиозното състояние и общност на хората в света, и самите хора. Така небето и земята бяха този свят, който беше унищожен от Потопа.

На основа на това твърдя, че небето и земята, които се имат предвид в това пророчество на Петър, идването на Господа и деня на съда и гибелта на нечестивите, споменати при унищожението на това небе и земя, всичко това се отнася не за последния и окончателен съд на света, но за това пълно запустяване и разрушение, което щеше да бъде доведено върху юдаистката църква и държава.”[4]

Това тълкувание се потвърждава от допълнителните думи на св. Петър: При този непосредствен “Господен Ден,” който ще дойде върху света през първи век “като крадец” (ср. Мат. 24:42-43; 1 Сол. 5:2; Откр. 3:3), “елементите нажежени ще се стопят” (ст. 10; ср. ст. 12). Какви са тези елементи? Така наречените “буквалисти” приемат, че апостолът говори за физиката, отнасяйки думата за атомите (или може би за субатомните частици), действителните физически съставки на вселената. Това, което тези “буквалисти” не успяват да разберат, е, че макар думата елементи да е използвана няколко пъти в Новия Завет, тя никога не се използва във връзка с физическата вселена! Думата винаги се използва във връзка със старозаветния ред (виж Гал. 4:3, 9; Кол. 2:8, 20). Авторът на посланието към евреите ги мъмри: “Понеже докато вие трябваше досега учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните неща на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна” (Евр. 5:12). В контекста авторът ясно говори за старозаветните истини – особено след като той ги свързва с думата Божиите словеса, израз, използван масово за временното старозаветно откровение (виж Деян. 7:38; Рим. 3:2). Посланието на св. Петър, твърди Оуен, е, че “небето и земята, които сам Бог посади – слънцето, луната и звездите на юдейската държава и църква – целият стар свят на поклонение и поклонници, който настоява в своето упорство срещу Господ Христос – ще бъдат видимо разложени и унищожени.”[5] Така “Земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат” (ст. 10).

Оуен предлага още две основания (“от многото, върху които би могло да се настоява, от самия текст”) да се приеме тълкуванието за 70 от Хр. за 2 Пет. 3. Първо, отбелязва той, “това, за което се говори тук, трябваше да окаже своето конкретно влияние върху хората от това поколение.” Св. Петър е особено загрижен вярващите от първи век да помнят апостолските предупреждения за “последните дни” (ст. 2-3); юдейски присмивачи, явно запознати с библейските пророчества за съда, отказват да се вслушат в предупрежденията (ст. 3-5); читателите на св. Петър са увещавани да живеят свят живот в светлината на този непосредствен съд (ст. 11, 14); и за тези ранни християни постоянно се споменава като активно “очакващи и ожидащи” съда (ст. 12, 13, 14). Точно близостта на наближаващия пожар е това, което Петър изтъква като мотив за прилежаването в свят живот.

Второ, Оуен цитира 2 Пет. 3:13: “А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.” Оуен пита: “Какво е това обещание? Къде можем да го намерим? Та ние го имаме подробно в Исая 65:17. И така, кога ще бъде това, когато Бог създава ‘ново небе и нова земя, където обитава правда’? Петър казва, ‘Това ще бъде след идването на Господа, след съда и погублението на нечестивите хора, които не се покоряват на Благовестието, което аз говоря.’ Но сега е ясно от това място в Исая, заедно с текста в глава 66:21-22, че това е пророчество само за евангелските времена; и че устройването на тези ново небе и нова земя не е нищо друго, а създаването на евангелските наредби, които да траят вечно. Същото нещо се изразява по такъв начин в Евреи 12:26-28.”[6]

Оуен е точен, когато задава въпроса, който толкова много тълкуватели пропускат да зададат: Къде Бог е обещал да доведе “ново небе и нова земя”? Отговорът е, както Оуен правилно заявява, в Исая 65 и 66 – текстовете, които ясно пророкуват периода на Благовестието, въведен чрез делото на Христос. Според Исая, това Ново Създание не може да бъде вечното състояние, тъй като то съдържа раждане и смърт, строене и сеене (65:20-23). “Новото небе и новата земя,” обещани на Църквата, обхващат епохата на победата на Благовестието, когато цялото човечество ще дойде да се поклони пред Господа (66:22-23). Насърчението на св. Петър към Църквата от неговото време е да бъдат търпеливи, да очакват Божия съд да погуби онези, които преследват вярата и спъват нейния напредък. Когато Господ дойде да унищожи скелето на старозаветното устройство, новозаветният Храм ще бъде поставен на своето място, и победоносният поход на Църквата няма да може да бъде спрян. Светът ще бъде обърнат; земните съкровища ще бъдат донесени в Божия град, когато се изпълни (Откр. 21:24-27) Райският Мандат (Бит. 1:27-28; Мат. 28:18-20).

Затова апостолите постоянно твърдяха, че епохата на свършека вече е превърната в дело чрез възкресението и възнасянето на Христос, който изля Святия Дух. След като старият ред е пометен, обяви св. Петър, Епохата на Христос ще бъде напълно установена, епоха, “в която живее правда” (2 Пет. 3:13). Отличителната характеристика на новата епоха, в ярък контраст с това, което я предшествува, ще бъде правдата – нарастваща правда, когато Благовестието ще бъде свободно в своята мисия към народите. Норман Шепърд токазва как това е предсказано във временното ново сътворение след Потопа: “Както Ной след първото семейно водно кръщение (1 Пет. 3:20f.) поставя крак върху нова земя, в която отново обитава правда, така Христос чрез Своето кръщение – своята смърт и възкресение – въвежда Своите деца чрез тяхното кръщениe в Него към ново съществуване, в което те могат да започнат да виждат и да участвуват в нова земя, характеризирана от праведност и святост. В силата на Духа те обработват земята за Божията слава.”[7]

Определено е вярно, че правдата не обитава на земята в пълен смисъл; нито този свят някога ще бъде напълно праведен, докато последният враг не е победен при Второто Идване на Христос. Войната между Христос и Сатана за господството над земята все още не е приключила. Имало е много битки в историята на Църквата, и много битки предстоят. Но те не трябва да ни заслепяват за истинския напредък, който Благовестието е постигнало и продължава да постига в света. Войната е била първоначално спечелена; Новият световен ред на Господ Исус Христос е дошъл; и според Божието обещание, спасителното знание за Него ще изпълни земята, както водите покриват морето.

Нещо повече, изразът небе и земя в тези контексти не се отнася, както посочва Оуен, за физическото небе и физическия свят, а за световния ред, религиозната организация на света, “Дома” или Храма, изграждан от Бога, в който Той да бъде прославян. Постоянното послание на Новия Завет е, че Домът на Новия Завет, над който Исус седи като Апостол и Първосвещеник, е безкрайно превъзходен пред Дома на Стария Завет, над който седи само Мойсей (ср. 1 Кор. 3:16; Еф. 2:11-22; 1 Тим. 3:15; Евр. 3:1-6). Всъщност, както настоява авторът на Посланието към Евреите, “идещият свят” е дошъл; това е настоящото спасение, въведено от Божия Син в Последните Дни (Евр. 1:1-2:5). В този конкретен смисъл, правдата обитава “на небето и на земята.”

2 Св. Йоан вижда след това, като централна част на това Ново Създание, Святия град, Новия Ерусалим. Отново трябва да помним, че Исус Христос извърши едно спасение, едно Ново създание, с първоначална, прогресивна и окончателна част. Окончателната реалност на есхатологичното Ново Създание е също настоящата реалност на първоначално-прогресивното Ново Създание. Никоя страна на това спасение не трябва да се издига така, че да се изключват или незаслужено принизяват другите. Новият Завет учи, че при отлъчването и екзекуцията на Стария Ерусалим заради неговото нарушаване на завета, християните стават граждани и наследници на Новия Ерусалим, Града, чийто произход е в небето, който слиза от небето от Бога (3:12; ср. Гал. 4:22-31; Еф. 2:19; Фил. 3:20; Евр. 11:10, 16; 12:22-23). След това Новият Завет продължава, като казва: Всичко това, и небето! (ср. Фил. 3:21); Новото Създание не е само състояние, установено първоначално от Христос и прогресивно развиващо се сега; един ден то ще бъде окончателно установено, в завършено, абсолютно съвършенство![8]

Градът е приготвен като Невяста украсена за нейния Съпруг. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (ср. ст. 9-10). Ясното определяне от св. Йоан на Града като Невястата на Христос служи като друго свидетелство, че Божият Град е настояща, както и бъдеща реалност. “Невястата” от седмичното Сватбено Тържество на причастието (19:7-9) е “обичният Град” на Царството на Христос (ср. 20:9). Ние сега сме в Новия Ерусалим, както Библията ни казва категорично: “Но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата. . . .” (Евр. 12:22-23).

3 Ако сме граждани на небето, както заявява св. Павел (Еф. 2:19), също е вярно, че небето обитава в нас (Еф. 2:20-22). Всъщност, Самото Слово обитава между нас (Йоан 1:14); Той и Неговият Баща са направили Своето обиталище в нас (Йоан 14:23); и така ние сме Храмът на живия Бог (2 Кор. 6:16). Съответно, видението на св. Йоан за Святия Град е последвано от силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора, и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Отново, това е повторение, на това, което вече научихме в това пророчество (3:12; 7:15-17). В новозаветната Църква обещанието на Закона и на пророците е осъществено: “Още ще поставя скинията Си между вас, и душата Ми не ще се погнуси от вас. Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои хора” (Левит 26:11-12); “При това ще направя с тях завет на мир, който ще бъде вечен завет с тях; и като ги настаня ще ги умножа, и ще положа светилището Си всред тях до века. И скинията Ми ще бъде всред тях; и Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде. Тогава народите ще познаят, че Аз Господ освещавам Израил, когато светилището Ми бъде всред тях до века” (Езек. 37:26-28).

Както стих 9 изяснява, този текст е завършването на раздела от пророчеството за Чашите. В неговото начало св. Йоан видя Светилището на Скинията изпълнено с дим, така че никой не можеше да влезе в него (15:5-8), а после чу “силен Глас” от светилището да заповядва на седемте ангела да излеят своите Чаши на гняв върху Земята (16:1). При изливането на седмата чаша отново излезе “силен Глас” от Светилището, казващ: “Сбъдна се” – създавайки голямо земетресение, в което градовете паднаха и всяка планина и остров “побягнаха,” когато центърът на видението се обръща към унищожението на Вавилон, лъженевястата (16:17-21). Сега, при края на раздела за Чашите, земята и небето са “побягнали” (20:11; 21:1), и отново св. Йоан чува силен Глас от небето, обявяващ, че достъпът до светилището е бил осигурен в най-голямата възможна степен, защото Скинията на Бога е между хората. Скоро този същия Глас отново ще прогласи: “Сбъдна се” (ст. 6), когато видението обърне нашето внимание към установяването на Истинската Невяста, Новия Ерусалим.

4-5 Гласът, който св. Йоан чува, продължава: И Той ще избърше всяка сълза от очите им, и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Можем да очакваме абсолютното и съвършено изпълнение на това обещание в Последния Ден, когато последният враг бъде победен. Но по принцип, това вече е вярно. Исус каза: “Аз съм Възкресението и Живота; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века” (Йоан 11:25-26). Бог вече е избърсал нашите сълзи, защото сме участници в Неговото Първо Възкресение. Едно поразително свидетелство на това е очевидната разлика между християнските и езическите погребения: Ние, скърбим, но не като такива, които нямат надежда (1 Сол. 4:13). Бог е отнел жилото на смъртта (1 Кор. 15:55-58).

Всички тези благословения са дошли, защото първите неща са преминали. И Седящият на Престола каза: Ето, подновявам всичко. Това е друга препратка към учението на св. Павел: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново” (2 Кор. 5:17). Отново, разбира се, виждаме факта, че това важи сега, както и за Последния Ден. Единствената съществена разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е това, че св. Павел говори за изкупения индивид, докато св. Йоан говори за изкупената общност. И индивидът, и общността са сътворени наново, обновени, и възстановени в Рая в спасението, и това космическо възстановяване вече е започнало. Св. Йоан вижда, че това, което започна в привидно (от гледна точка на първи век) изолирани случаи, е всъщност вълната на бъдещето. Новото Създание ще изпълни земята; цялото творение ще бъде обновено. Това е вярно първоначално, ще бъде абсолютно вярно есхатологични – и ни дава модел за нашата работа междувременно, защото то също ще бъде изработвано прогресивно. Новото Създание трябва да се разгръща, и всяка негова подробност трябва да бъде разбрана и приложена на практика, от царското свещенство в тази епоха.

Великият историк на Църквата Филип Шаф разбира това: “На Господа и на Неговото царство принадлежи целият свят, с всичко, което живее и се движи в него. Всичко е ваше, казва апостолът [1 Кор. 3:22]. Религията не е изолирана, отделна сфера от човешкия живот, а божественият принцип, чрез който целият човек трябва да бъде проникнат, пречистен и усъвършенствуван. Той го обхваща в неговата неделима цялост, в центъра на неговото същество; за да внесе светлина в неговото разбиране, святост в неговата воля и небето в неговото сърце; и така да простре свещеното освещение на новото раждане, и славната свобода на Божиите деца, над целия негов вътрешен и външен живот. Никоя форма на съществуване не може да устои на обновяващата сила на Божия Дух. Няма рационален елемент, който да не може да бъде осветен; няма област на естествения живот, която да не може да бъде прославена. Създанието, в най-отдалечените краища на света, нетърпеливо очаква изявяването на Божиите синове, и въздиша за същото славно освобождение. Цялото творение се стреми към изкупление; а Христос е вторият Адам, новият универсален човек, не просто в религиозен, но в абсолютен смисъл. Възгледът, застъпван от римския монастицизъм и протестантския пиетизъм, чрез който християнството е направено да се състои в абстрактна съпротива срещу естествения живот, или в бягство от света, е напълно противен на духа и на силата на Благовестието, както и заблудителен в своето предназначение. Християнството е изкуплението и обновяването на света. То трябва обнови всички неща.”[9]

6 И рече ми: Сбъднаха се! Това е другата страна на обявяването на разрушаването на Вавилон (16:17), като и двата текста служат като отглас на Неговия вик на Кръста: “Свърши се!” (Йоан 19:30). Чрез Своето изкупление Христос придоби вечно поражение на враговете Си и вечно благословение за Своя народ.

Седящият на Престола назовава Себе Си (както в 1:8) Алфа и Омега (на български “А и Я”), означаващи Началото и Краят, Източникът, Целта и Смисълът на всички неща, Този, Който дава увереност, че обещанията ще бъдат изпълнени. Тук това се казва, за да потвърди следващите думи, в обещанието на Христос за Причастието.

Отбелязахме по-горе, че последните думи на нашия Господ от Кръста в Евангелието на св. Йоан (“Свърши се!”) са отразени тук; но има нещо повече. Защото след като Исус прогласи това, Той издъхна; и когато римските войници дойдоха и видяха, че е умрял, “един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34). Св. Йоан Златоуст коментира: “Не без цел, нито случайно, излязоха тези потоци, а защото Църквата е образувана от тях: Посветените са новородени чрез вода, и са хранени чрез Кръвта и Плътта. Тук е произходът на Тайнствата; че когато се приближавате към тази величествена чаша, да подхождате към нея, сякаш пиете от самия източник.”[10] По тази причина Господ казва: На жадния ще дам да пие безплатно от извора на Живата вода. “Безплатно” за нас; защото изворът на живота блика от Неговата собствена плът. Нашето изкупление беше платено “не с тленни неща като сребро или злато . . . а със скъпоценната кръв на Христос, като Агне без недостатък и пречисто” (1 Пет. 1:18-19). Водата ни храни безплатно, извирайки вътре нас и след това изтичайки от нас, за да даде Живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39).

7 Темата на Седемте Писма е повторена в обещанието за победителя, победоносния християнски победител: Който побеждава, ще наследи тези неща. Това пророчество никога не е изпускало от погледа си своя характер като практично, етично послание към църквите (а не голо “предсказание” за идещи събития). Трябва също да отбележим, че наследяването на всички тези обещания е изключително право на победителя. Както вече видяхме, св. Йоан не допуска съществуването на пораженческо християнство. Има само един вид християнин: победителят. Божието дете се характеризира с победа срещу всяка съпротива, срещу самия свят (1 Йоан 5:4).

Нещо повече, Бог също уверява победителя за Своята вярност към Неговото заветно обещание за спасение: Аз ще бъда негов Бог, и той ще бъде Мой син (ср. Бит. 17:7-8; 2 Кор. 6:16-18). Най-висшата и най-пълна наслада на общението с Бога ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние вече живеем в новото небе и в новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново.

8 Всяка възможност за универсалистко тълкувание е отхвърлена от този мрачен стих. Самият Бог дава девет[11] описания на окончателно непокаяните и неизкупените – обобщено изброяване на Неговите врагове, последователите на Змея – които “няма да наследят Божието царство” (1 Кор. 6:9; ср. Гал. 5:21), но чийто дял е в езерото, което гори с огън и с жупел, което е Втората смърт. Тези осъдени на окончателна гибел са страхливите, обратно на богоугодните победители; невярващите, обратно на онези, които не са се отрекли от вярата (ср. 2:13, 19; 13:10; 14:12); грешници, обратно на светиите (ср. 5:8; 8:3-4; 11:18; 13:7, 10; 14:12; 18:20; 19:8); мръсни (ср. 17:4-5; 21:27; Мат. 24:15); убийци (ср. 13:15; 16:6; 17:6; 18:24); блудници (ср. 2:14, 20-22; 9:21; 14:8; 17:2, 4-5; 18:3; 19:2); чародейци (pharmakoi), дума означаваща “отровни магьосници или аборционисти” (ср. 9:21; 18:23; 22:15);[12] идолопоклонници (ср. 2:14, 20; 9:20; 13:4, 12-15); и всички лъжци (ср. 2:2; 3:9; 16:13; 19:20; 20:10; 21:27; 22:15). Както изтъква Суит, “списъкът принадлежи, като подобните списъци в посланията, към контекста на кръщението, събличането на ‘стария човек’ и обличането на новия” (ср. Гал. 5:19-26; Еф. 4:17-5:7; Кол. 3:5-10; Тит 3:3-8).[13]

Новият Ерусалим (21:9-27)

9	Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.
10	И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,
11	и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
12	Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:
13	откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти.
14	И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.
15	И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.
16	Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
17	Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.
18	Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
19	Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,
20	петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.
21	И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
22	И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.
23	И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.
24	И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.
25	Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там);
26	па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.
27	И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

9 Този стих свързва в едно последната част на Откровение, установявайки литературната връзка на глави 15-22. Един от седемте ангела, които държаха Седемте чаши, е този, който открива на св. Йоан Новия Ерусалим, точно както един от същите седем ангела му показа видението за Вавилон (17:1); а тук Невястата, Жената на Агнето, е противопоставена на Блудницата, невярната съпруга.

10-11 Св. Йоан е отведен в Духа (ср. 1:10; 4:2; 17:3) на голяма и висока планина, съзнателно противопоставяне на пустинята, където видя Блудницата (17:3). Видяхме (при 14:1), че образът на Планината говори за Рая, който се намираше на високо плато, откъдето водата на живота течеше по целия свят (ср. 22:1-2). Апостолът вижда Святия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога. Картината, разбира се, не е предназначена да породи образи на космически станции, или на градове буквално плаващи във въздуха; тя по-скоро показва божествения произход на “Града, който има основи, на който архитект и строител е Бог” (Евр. 11:10).

По време на отстъплението на Юда пророк Езекиил видя Облака на Славата да се оттегля от Храма и да отива на изток, към Елеонския хълм (Езек. 10:18-19; 11:22-23); по-късно, в своето видение на Новия Ерусалим, той вижда Облака на Славата да се завръща да обитава в новия Храм, Църквата (Езек. 43:1-5). Това е изпълнено когато Христос, въплътената Божия Слава, се възнесе до Своя Баща в Облака от Елеонския хълм (Лука 24:50-51), изпращайки след това Своя Дух да изпълни Църквата на Петдесятница. Вероятно е имало по-късен образ на това предаване на Облака на Славата към Църквата, когато на Петдесятница през 66 от Хр., докато свещениците в Храма са изпълнявали своите задължения, се е чуло “много силно разтърсване и грохот,” последвани от “глас, като на войска, викащ: ‘Отиваме си оттук!’”[14] Ърнест Мартин коментира: “Това напускане на Храма от Божеството в деня на Петдесятница през 66 от Хр. е било точно 36 години (с точност до един ден), след като за пръв път Святият Дух е бил даден в сила на апостолите и на другите при първата християнска Петдесятница, записана в Деяния 2. И сега, на същия ден на Петдесятница е дадено свидетелство, че самият Бог изоставя Храма в Ерусалим. Това означава, че Храмът вече не е свято светилище, и че сградата вече не е по-свята отколкото коя да е друга светска сграда. Забележително, дори юдейските писания показват, че юдеите са признавали, че Шекина, Божията слава, е изоставила Храма по това време и е останала над Елеонския хълм в продължение на 3½ години. По време на този период се е чувал глас от местността на Елеонския хълм, който призовавал юдеите да се покаят от своите дела (Midrash Lam. 2:11). Това има интересно отношение към историята на християнството, защото сега знаем, че Исус Христос беше разпнат и възкръсна от мъртвите на Елеонския хълм[15] – точното място, където юдейските писания казват, че Божията слава Шекина е останала в продължение на 3½ години след нейното напускане на Храма в деня на Петдесятница, 66 от Хр. . . . Юдейските сведения казват, че юдеите отказали да се вслушат в това предупреждение от славата Шекина (което те наричали Бет Кол – Божия глас), и че тя напуснала земята и се върнала на небето точно преди последната обсада на Ерусалим от римляните през 70 от Хр.

. . . След Петдесятница 66 от Хр. никой мислещ човек сред християните, който зачитал тези очевидни чудотворни знамения свързани с Храма, не е можел да вярва, че сградата продължава да бъде свято светилище на Бога. Самият Йосиф Флавий обобщава убеждението на много хора, които повярвали, че Бог ‘се е отвърнал дори от светилището’ (Юдейската война, II:539), че Храмът ‘не е вече Божие обиталище’ (Юдейската война, V.19), защото ‘Божеството напусна светите места’ (Юдейската война, V.412).”[16]

Пишейки по времето, когато тези събития все още силно занимават умовете на юдеите, св. Йоан обявява, че Шекина, Божията слава, сега почива върху истинския Свят Храм/Град, завършения Рай – Невястата на Христос.

Новият Ерусалим е описан още като притежаващ светило (phōstēr) – буквално, звезда или светлинен носител (ср. Бит. 1:14, 16 [LXX], където това е използвано по отношение на слънцето, луната и зведите); св. Павел използва същата дума, когато казва, че християните блестят “като светила на света” (Фил. 2:15; ср. Дан. 12:3). Това съответствува на слънцето, с което е облечена Жената в 12:1 – освен че сега светилото на Невястата, по-светло дори от слънцето, блести със Славата на самия Бог: като някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал, по образа на Този, който беше като “камък яспис и сардис” (4:2-3). К. С. Луис пише: “Сериозно нещо е да живееш в общество на възможни богове и богини, да помниш, че най-тъпата и най-безинтересна личност, с която можеш да говориш, един ден може да бъде създание, което ако беше видял сега, щеше силно да бъдеш изкушен да му се поклониш, или ужас и поквара, с които ако срещнеш сега, са само в кошмарите. По цял ден ние в известна степен помагаме един на друг към едно от тези направления. Ние трябва да провеждами всичките си общувания един с друг, всички приятелства, всяка любов, всяка игра, всяка политика имайки предвид тези смайващи възможности, със страхопочитанието и благоразумието, което им се дължи. Няма обикновени хора. Никога не сте говорили с обикновен смъртен. . . . След самото Благословено Тайнство, вашият ближен е най-святият предмет, който е представен на вашите сетива. Ако той е ваш християнски ближен, той е свят почти по същия начин, защото и в него Христос vere latitat* – прославящият и прославеният, Самата Слава, е напълно скрит.”[17]

12-14 Жената от 12:1, освен славното си облекло, носеше корона от дванадесет звезди; тя сега е заменена от друга корона с дванадесет звезди – този път “корона” от украсени със скъпоценни камъни стени. Но тъй като облеклото на Невястата отговаря на това на възцарената Слава в 4:3, св. Йоан е внимателен да направи нейната “корона” да отговаря на окръжността от дванадесет и в този текст. Там Престолът беше ограден от две групи от дванадесет, двадесетте и четири старци на престоли. Така и тук, Невястата-Град е коронясана с две групи по дванадесет: патриарсите и апостолите. “Преминаването от корона върху челото на жена към пръстен от градски стени е било нещо обикновено за съвременниците на св. Йоан; установената емблема за град е била фигурата на жена с корона от крепостни укрепления.”[18]

Във видението на Езекиил се намеква, че Градът има голяма и висока стена, защото “портите, за които говори пророкът [Езек. 48:31-34], са входните пристройки, входа или кулите на портата, които съставляват градската стена”;[19] това става ясно от сведенията на св. Йоан. Дванадесетте порти на Града са пазени от дванадесет ангела (ср. херувима, който пазеше Едемската врата в Бит. 3:24), и са надписани с имената . . . на дванадесетте племена на на синовете на Израил, друг общ белег с видението на Езекиил (Езек. 48:31-34). Суит коментира: “Дванадесетте порти на Зодиака в небесния град са поставени под контрола на Библията: Израел е ядрото на божественото общество.”[20]

Градът има три порти на изток, и три порти на север, и три порти на юг и три порти на запад. В дискусията върху 7:5-8 видяхме, че дванадесетте племена на Израел са изброени от св. Йоан (и преди него от Езекиил) по такъв начин, че да “уравновесяват” синовете на Лия и Рахил. Редът, по който са изброени портите (изток, север, юг, запад) отговаря на този племенен списък – което трябва естествено да очакваме, след като св. Йоан споменава портите в техния необичаен ред непосредствено след като споменава дванадесетте племена. С други думи, той възнамерява ние да използваме сведенията от този стих, за да се върнем и да решим гатанката от 7:5-8 (виж таблиците в Глава 7, “Истинският Израел”).

Има друго любопитно нещо в този стих: Св. Йоан ни казва, че портите са буквално от изток, от север, от юг, от запад – представяйки, както предполага Суит, “картина на мнозина, идващи от четирите посоки на света (Ис. 49:12; Лука 13:29).”[21] Както показва св. Йоан по-късно, народите ще ходят по светлината на Града, земните царе ще донасят своето богатство в него, и неговите порти ще бъдат винаги отворени за тях (ст. 24-26).

Св. Йоан разширява тази образност: Градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Това, разбира се, е точно Павловата теология: “Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство: понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се съграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Еф. 2:19-22). Излишно е да се казва, че възгледът на св. Павел и на св. Йоан за Божия град, Църквата, е, че в своите стени тя обхваща и старозаветните, и новозаветните вярващи. Както историческата църква винаги е признавала, има само един начин за спасение, Заветът на Благодатта; фактът, че той е действувал под различни наредби, не влияе на същностното единство на единия Божий народ през вековете.

15-17 И този, който говореше с мене – един от седемте ангели на Чашите (ст. 9) – имаше мярка, златна тръстика, за да измери Града, неговите стени и портите му. Светилището беше измерено по-рано, като признак на неговата неприкосновеност и защита (11:1-2); сега самият Град ще бъде измерен, защото самият Град е Храмът. За да покаже това, св. Йоан ни казва, че Градът е изложен като квадрат, и дължината е равна на широчината му: той е съвършено квадратен. И измери града с тръстиката . . . неговата дължина и широчина и височина бяха еднакви. Като Пресвятото място – божественият модел за всяко общество – Градът е съвършен куб (ср. 3 Царе 6:20): самият Нов Ерусалим е космическо Пресвято място. В същото време, обаче, трябва да отбележим друго измерение на тази образност. Съчетанието на квадрат с планина (ст. 10) показва идеята за пирамида, “космическата планина,” която се вижда в древните общества по целия свят. Първоначалният Рай беше първата “пирамида,” Градина-Храм-Град на върха на планина; и когато пророците говорят за спасението и обновлението на земята, то почти винаги е според тази образност (Ис. 2:2-4; 25:6-9; 51:3; Езек. 36:33-36; Дан. 2:34-35, 44-45; Мих. 4:1-4).

Всяка страна на Града – дължина, широчина и височина – се оказва дванадесет хиляди стадии; стената на Града се оказва сто четиридесет и четири лакти. Абсурдността на “буквализма” е смущаващо видима, когато той се опитва да борави с тези мерки. Числата са очевидно символични, множители на дванадесет, които се отнасят за величието, обхватността и съвършенството на Църквата. Но “буквалистите” се чувствуват принудени да преведат тези числа в съвременни мерни единици, получавайки стена, която е дълга 1,500 мили и 216 фута (или 72 ярда) висока.[22] Ясните символи на св. Йоан са изтрити, и нещастният читател на Библията е оставен само с бърканица от безсмислени числа (какво може да означава “216 фута”?). Иронично, “буквалистът” се оказва в нелепата позиция да изтрие буквалните числа на Божието Слово и да ги замени с безсмислени символи!

Св. Йоан прави привидно небрежната, направена между другото и любопитна забележка, че тези човешки мерки (стадии и лакти) са също ангелски мерки. Но това не е толкова тайнствено както изглежда отначало. Св. Йоан просто изважда наяве това, което се предполага в цялото пророчество: че има божествено отредени съответствия между ангелите и хората. Ангелската дейност, видяна в Откровение, е модел за нашата собствена дейност; когато видим Божията воля да се върши на небето, ние трябва да подражаваме на тази дейност на земята. Небето е модел за земята, Храмът е моделът за Града, ангелът е моделът за човека. Точно както Духът се носеше над първоначалното създание, извайвайки го по образа на небето, така нашата задача е да “направим на небе” света, осъществявайки Божиите инструкции в най-пълна степен.

18-21 Градът сега е описан чрез скъпоценни камъни, като съвършеното изпълнение на първоначалния Едемски модел (ср. Бит. 2:10-12; Езек. 28:13).[23] Материалът на стената беше яспис, образ на Самия Бог (4:3; 21:11); а Градът беше от чисто злато, като чисто стъкло (златото е образ на Божията Слава, и затова беше използвано в Скинията и в Храма и върху облеклото на свещениците; а за златото, свързвано с Рая, се казва, че е “добро,” т.е. чисто, без примеси: Бит. 2:12). Дванадесетте основни камъни на Града бяха украсени с всякакъв вид скъпоценни камъни, като нагръдника на Първосвещеника, който имаше четири реда с по три скъпоценни камъка на всеки, представляващи дванадесетте племена на Израил (Изх. 28:15-21): Невястата е украсена за своя Младоженец (ст. 2). Изразът скъпоценни камъни се използва в 3 Царе 5:17 за основните камъни на Соломоновия храм; сега, в есхатологичния Град-Храм, те са наистина “скъпоценни камъни,” във всякакъв смисъл.

Първият основен камък беше яспис; вторият, сапфир, третият халкедон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият, вирил, деветият топаз, десетият хрисопраз, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист. Имало е няколко опита да се открие основанието на св. Йоан да изброи камъните в този ред, като най-известното е предположението на Р. Х. Чарлз, че скъпоценните камъни са свързани със знаците на Зодиака, и че “знаците или съзвездията са дадени в определен ред, и то точно обратния ред на действителния ход на слънцето през съзвездията.” Това показва, както той казва, че св. Йоан “счита Святия Град, който описва, като нямащ нищо общо с етническите спекулации на собственото си време и на миналото относно града на боговете.”[24] Чарлз е последван по този въпрос от няколко коментатори,[25] но по-късните изследвания опровергават тази теория.[26] Суит изтъква, че “Филон (Специални закони I.87) и Йосиф Флавий (Юдейска история, III.186) свързват скъпоценните камъни със Зодиака, но само като част от космическия символизъм, който те приписват на облеклото на първосвещеника; ср. Мъдр. 18:24. Целта на Йоан е подобна. Всяка пряка астрономическа връзка е унищожена, когато той ги свързва не с дванадесетте порти на небесния град, а с основите.”[27]

Най-разумното обяснение за реда на камъните идва, както можем да очакваме, от Остин Фарър. Той показва, че камъните са положени в четири реда по три скъпоценни камъка на всеки ред, както на нагръдника на първосвещеника: “Св. Йоан не се придържа нито към реда, нито към имената на камъните от гръцкия вариант на Септуагинта на Изход, и всяко изследване, което можем да предприемем относно преводите на еврейските имена, които той може да е предпочел, пред онези, предложени от Септуагинта, може само да ни доведе до бездната на несигурността. Разумно е да предположим, че той не си е правил труда да направи нещо повече от даването на мелодичен списък в някакво грубо съответствие със списъка в Изход. Той така е подредил гръцките имена, че да наблегне на тяхното разделение на три. Всички, освен три от тях, завършват със звука с, а трите изключения със звука н. Той е поставил окончанията на н като местата на разделение, така:

Яспис, сапфирос, халкидон;
смарагдос, сардоникс, сардион;
хрисолитос, вирилос, топазион;
хрисопрасос; хиацинтос, аметистос.

“Защо трябва да се стараем да направим повече? Ако той прави съвършено изработен списък, какво би направил, освен да съответствува точно на списъка с племената, които вече е подредил за нас в [глава] 7? И как нашето разбиране ще се увеличи от това? Св. Йоан желае да даде плът на своето видение, като изброява племената; но той вече е изброил племената. Затова той изброява камъните, които (както знаем от Изход) трябва да се считат за равнозначни на племената. Той набляга на две неща: първо, че имената на племената могат да бъдат заменени с имената на апостолите – и в крайна сметка, по-вярно е новият мистичен дванадесетократен Израел да бъде описан като обществото, събрано около апостолите, отколкото като действителните наследници на Рувим, Симеон, Левит и останалите. Второ, той поставя ясписа начело на списъка и така без съмнение да означава Юда и неговия апостол (ср. 7:5). А ясписът е общия материал на гореспоменатите стени, и цветът на божествената слава. Значението на алегорията е ясно. Месията е главният краеъгълен камък; бивайки основан върху Него, целият град, или Църква, придобива същността и цвета на божествената слава.”[28]

Вместо да бъдат подредени според знаците на Зодиака и техните дванадесет порти, дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка от портите беше един бисер. Очевидно, тези врати са само декоративни и за украшение, а не предназначени да отблъснат атака; но тъй като Градът трябва да обхване целия свят, така или иначе няма опасност от атака. Наблягайки на огромното богатство и слава на Новия Ерусалим, св. Йоан ни казва, че улицата на Града е от чисто злато, като прозрачно стъкло. Можем да отбележим, че стойността, която хората винаги са вменявали на златото и скъпоценните камъни, произтича от първоначалната стойност, която Бог е вложил в тях. Бог е вложил в нас желание за скъпоценни камъни, но Неговото Слово говори ясно, че богатството трябва да се придобива като следствие от Божието Царство и от Неговата правда (Мат. 6:33). Блудницата беше украсена със скъпоценни камъни и загина с тях; Невястата е украсена със скъпоценни камъни заради своя съюз с Младоженеца. Бог е Този, Който дава силата да се придобива богатство, за Негова слава (Вт. 8:18); когато превърнем даденото ни от Бога богатство в идол, той го отнема от нас и го запазва за праведните, които го използват за Божието царство и са щедри към бедните (Йов 27:16-17; Пр. 13:22; 28:8; Екл. 2:26).

Осем века преди св. Йоан пророк Исая описва идещото спасение като Град украсен със скъпоценни камъни:

От наскърбена, смутена, безутешна,
Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове,
И ще положа основите ти от сапфири;
Ще направя кулите ти от рубини,
Портите ти от антракс,
И цялата ти ограда от отбрани камъни. (Ис. 54:11-12)

Интересно е, че на еврейски думата преведена като красиви цветове е очни сенки (ср. 4 Царе 9:30; Ер. 4:30); отново, стената на Божия Град е само декоративна: построена от скъпоценни камъни, с козметика вместо “хоросан.” Идеята е, че Строителят е приказно богат, и напълно уверен, че няма да има атака. Това, казва Исая, е бъдещето на Църквата, Божия Град. Тя ще бъде богата и в безопасност от врагове, както обяснява останалата част от текста:

Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа;
И голям ще бъде мирът на чадата ти.
С правда ще се утвърдиш;
Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, -
Далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе. . . .
Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее;
И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд.
Това е наследството на слугите Господни,
И правдата им е от Мене, казва Господ. (Ис. 54:13-17)

22-23 Целият Град е Храмът, както видяхме – но в него няма светилище, защото неговия храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. Това е наистина друг начин за изявяване на благословенията, описани по-рано: “Който победи, ще го направя стълп в храма на моя Бог; отгдето няма вече да излезе навън” (3:12), “Затова те са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на Престола ще разпростре скинията Си върху тях” (7:15). Градът, в който живеят, е техният Храм; в него няма храм, чиито стени или врати да застават между тях и Бога, Когото почитат. Бог е храм на града, а градът е храм на Бога.”[29]

Обитаван от Бога в Облака на Славата, Градът блести с първоначалната, непроменена Светлина на Духа. Така Градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето, както Исая предсказа:

Стани, свети, защото светлина дойде за тебе,
И славата Господна те осия.
Защото, ето, тъмнина ще покрие земята,
И мрак племената;
А над тебе ще осияе Господ,
И славата Му ще ти се яви.
Народите ще дойдат при светлината ти,
И царете при бляскавата ти зора. . . .
Слънцето не ще ти бъде вече светлина денем.
Нито луната със сиянието си ще ти свети;
Но Господ ще ти бъде вечна светлина,
И дните на жалеенето ти ще се свършат.
Твоите люде всички ще бъдат праведни;
Земята ще им бъде вечно наследсво;
Те са клонче, което Аз съм посадил,
Дело на Моите ръце, за да се прославям. (Ис. 60:1-3, 19-21)

24-27 В същия текст Исая пророкува, че народите по земята ще се стекат към Божия Град, носейки цялото богатство на своите общества:

Защото изобилието на морето ще се обърне към тебе,
Имотът на народите ще дойде при тебе.
Множеството камили ще те покрият,
мадиамските и гефарските камилчета;
Те всички ще дойдат от Сава;
Злато и темян ще донесат
И ще прогласят хваленията Господни...
Ето, островите ще Ме чакат
С тарсийските кораби набело,
За да доведат от далеч синовете ти
Заедно със среброто им, и златото им,
Заради името на Господа твоя Бог,
И за Светия Израилев, защото те прослави...
Портите ти ще бъдат винаги отворени,
Не ще се затворят ни денем, ни нощем,
За да се внася в тебе имота на народите. (Ис. 60:5-6, 9, 11).

Св. Йоан прилага това пророчество за Новия Ерусалим: народите ще ходят по неговата Светлина, и земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него савните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето. Исус заповяда на Своята Църква да бъде точно това: Град върху хълм (Мат. 5:14-16), светлина на света, сияеща пред хората, за да могат те да прославят Бога Баща. Очевидно на Новия Ерусалим не може да се гледа само според вечното бъдеще, след крайния съд. Във видението на св. Йоан народите все още съществуват като народи; но народите са обърнати, стичайки се към Града и носейки своите богатства в него. Разбира се, “другата страна на факта, че езичниците донасят своята почит и слава, е че те донасят и своите мерзости. . . . Достъпът на езичниците тук е в силно противопоставяне с техния достъп в 11:2. Самото присъствие на неновородените езичници във външния двор говореше за разрухата на Стария Ерусалим; Новият ги приема осветени в своите неразделени предели.”[30]

В друго удивително пророчество за влиянието на Благовестието върху света Исая пише:

Така казва Господ Иеова:
Ето, ще издигна ръката Си към народите,
И ще възвися знамето Си пред племената;
И те ще доведат синовете ти в обятията си.
И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.
Царе ще бъдат твои хранители,
И техните царици твои кърмилници;
Ще ти се поклонят с лице до земята,
И ще лижат пръстта на нозете ти;
И ти ще познаеш, че Аз съм Господ,
И че онези, които Ме чакат, не ще се посрамят. (Ис. 49:22-23)

Уилиям Саймингтън коментира: “Пророчеството се отнася за новозаветните времена, когато езичниците се събират при Изкупителя. Забележителна характеристика на тези времена ще бъде подчинението на държавните владетели пред Църквата, което със сигурност предполага тяхното подчинение на Христос Главата. Царе ще бъдат твои хранители е образ, който изразява най-нежна грижа, най-търпеливо внимание; не само защита, но активно и неуморно хранене и подкрепа. Ако, според мнението на някои, най-доброто нещо, което може да направи държавата за Църквата, е да я остави на мира, да я остави да се справя сама, да не се интересува от нейните грижи, трудно е да се види как този възглед може да бъде примирен с образа на грижовната хранителка, чиито задължения ще бъдат зле изпълнявани при такова отношение на слаба грижа.”[31]

Когато светлината на Благовестието свети чрез Църквата към света, светът се обръща, народите се научават, и богатството на грешниците се наследява от праведните. Това е основно обещание в Писанието от началото до края; това е моделът на историята, посоката, в която се движи светът. Това е нашето бъдеще, наследството на идещите поколения. Дарът на Святия Дух гарантира изпълнението на Божиите обещания: не че Той ще направи нови неща, но че ще обнови всичко.[32]

---

[1] Виж John Murray, “The Reconciliation,” The Westminster Theological Journal, XXIX (1966) 1, pp. 1-23; Collected Writings, 4 vols. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1976-82), Vol. 4, pp. 92-112.

[2] Виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 23-26.

[3] John Owen, Works, 16 vols. (London: The Banner of Truth Trust, 1965-68), Vol. 9, p. 134.

[4] Ibid.

[5] Ibid., p. 135.

[6] Ibid., pp. 134f.

[7] Norman Shepherd, “The Resurection of Revelation 20,” The Westminster Theological Journal, XXXVII (Fall 1974), 1, p. 40.

[8] За нещастие, почти изключително футуристичното тълкувание на такива текстове в близкото минало – и съпътствуващият неоплатоничен възглед, че е безполезно и дори грешно да се работи за “превръщането на този свят в небе” – означава, че едно правилно настояване на настоящата реалност на Царството изглежда обръща посоката на Новия Завет. Където Библията казва: “Не само в този век, но и в идещия,” нашата ревност да възстановим библейския поглед ни води понякога да кажем: “Не само в идещия свят, но също и в този век.” Очевидно, опасността на това е, че може да произведе пренебрежение към една истински библейска есхатология.

[9] Philip Schaff, The Principle of Protestantism, trans. John Nevin (Philadelphia: United Church Press, [1845] 1964), p. 173.

[10] Св. Йоан Златоуст, Проповеди на св. Йоан, lxxxv.

[11] Девет, т.е. ако се приеме варианта на “Текстът на мнозинството” за и грешници; Textus Receptus и т. нар. “критически текст” (Нестъл и пр.), пропускат тези думи, оставяйки осем описания. Според някои изследователи на символизма, числото 9 се свързва със съда в Библията, но свидетелството за това изглежда слабо и произволно; виж E. W. Bullinger, Number in Scriprure (Grand Rapids: Kregel Publications, [1894] 1967), pp. 235-42.

[12] J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 345. За употребата на pharmakeia и за сродните й думи по отношение на абортите в езическите и християнските писания, виж Michael J. Gorman, Abortion and the Early Church: Christian, Jewish, and Pagan Attitudes in the Greco-Roman World (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1982), p. 48.

[13] J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), p. 300.

[14] Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v. 3. За това и други събития от 66 от Хр., виж Глава 9, “Целият ад се отприщва.”

[15] Виж Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984).

[16] Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 157f.

* vere latitat (лат.) – “наистина скрит.” Бел. прев.

[17] C. S. Lewis, The Weight of Glory: And Other Addresses (New York: Macmillan Publishing Co., 1949; revised ed., 1980), pp. 18f.

[18] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 215.

[19] Ford, p. 341.

[20] Sweet, p. 304.

[21] Ibid.

[22] Виж например, New American Standard Bible.

[23] Виж Chilton, Paradise Restored, pp. 32-36.

[24] R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), pp. 167f. Курсивът е негов.

[25] Виж напр. G. B. Caird, The Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), pp. 274-78; Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), pp. 221f.

[26] Виж T. F. Glasson, “The Order of Jewels in Rev. xxi. 19-20: A Theory Eliminated,” Journal of Theological Studies 26 (1975), pp. 95-100.

[27] Sweet, p. 306.

[28] Farrer, The Revelation of St. John the Divine, p. 219. Петнадесет години по-рано възгледите на Фарър върху предмета са били много по-сложни, както се вижда от неговата глава за реда на скъпоценните камъни в A Rebirth of Images: The Making of St. John’s Apocalypse (London: Dacre Press, 1949), pp. 216-44.

[29] Farrer, The Revelation of St. the Divine, p. 221.

[30] Ibid.

[31] William Symington, Messiah the Prince: or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 199f.

[32] Виж Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press), p. 123.