6

ПО ПЪТЯ НА БЕЛИЯ КОННИК

Сега св. Йоан ни завежда при отварянето на Седемте Печата на Книгата (шест от Печатите са отворени в Глава 6; Седмият Печат се отваря в 8:1, и е свързан със Седемте Тръби). Видяхме, че Книгата представлява договорният документ на Новия Завет, отварянето на който ще доведе до унищожението на отстъпилия Израел (виж по 5:1-4). Тогава какво представлява отварянето на Печатите? Някои са считали това, че означава хронологическо четене на Книгата, и че представените събития са в прав, исторически ред. Това е неприемливо по две причини. Първо, изглежда печатите са от външната страна на Книгата (която е под формата на свитък): не може да се започне четенето на Книгата, докато всички печати не са отворени. Седмият печат, състоящ се от призив към действие чрез зазвучаването на Седемте Тръби, в действителност отваря Книгата, за да можем да започнем да четем нейното съдържание.

Второ, внимателното четене на събитията, показани от всеки Печат, открива, че те не са изброени в хронологичен ред. Например, в Петия Печат – след цялото опустошение, причинено от Четиримата Конника – на мъчениците, призоваващи за съд, е казано да чакат. Но съдът се излива незабавно с Шестия Печат, цялото творение “напълно се срутва.” Но след всичко това Бог заповядва на ангелите да задържат съда докато не бъдат защитени Божиите служители (7:3). Очевидно, Печатите не са замислени да представляват прогресивна хронология. По-вероятно е те да откриват основните идеи на съдържанието на Книгата, главните теми на съда, който идва върху Израел през Последните Дни, от 30 до 70 г. от Хр.

Р. Х. Чарлс посочва близкото структурно сходство между Шестте Печата от тази глава и събитията от т.нар. Малък Апокалипсис, записани в Синоптичните Евангелия. Както показва неговата схема (адаптирана по-долу), “те практически представляват един и същ материал.”[1]

Откровение 6

1. Война (ст. 1-2)
2. Международен конфликт (ст. 3-4)
3. Глад (ст. 5-6)
4. Мор (ст. 7-8)
5. Гонения (ст. 9-11)
6. Земетресение; разпадане на създанието (ст. 12-17)

Матей 24

1. Войни (ст. 6)
2. Международен конфликт (ст. 7а)
3. Глад (ст. 7б)
4. Земетресения (ст. 7с)
5. Гонения (ст. 9-13)
6. Разпадане на създанието (ст. 15-31)

Марк 13

1. Войни (ст. 7)
2. Международен конфликт (ст. 8а)
3. Земетресения (ст. 8б)
4. Глад (ст. 8с)
5. Гонения (ст. 9-13)
6. Разпадане на създанието (ст. 14-27)

Лука 21

1. Войни (ст. 9)
2. Международен конфликт (ст. 10)
3. Земетресения (ст. 11а)
4. Мор и глад (ст. 11б)
5. Гонения (ст. 12-19)
6. Разпадане на създанието (ст. 20-27)

Това показва проницателността на Чарлс и на многото коментатори, които са последвали неговите насоки. Удивително е, обаче, че те не успяват да видят целта на св. Йоан, когато представя “същия материал” като Синоптичните автори: да пророкува събитията, водещи до разрушаването на Ерусалим. Макар всички с готовност да признават, че Малкият Апокалипсис е пророчество срещу Израел (виж Мат. 23:29-39; 24:1-2, 15-16, 34; Марк 13:2, 14, 30; Лука 21:5-6, 20-24, 32), малцина са способни да направят очевидната връзка: Големият Апокалипсис също е пророчество срещу Израел!

Четиримата Конника (6:1-8)

1	И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди!
2	И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.
3	И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди!
4	И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.
5	И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди! И видях, и ето, червен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.
6	И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.
7	И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди!
8	И видях, и ето зелен кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

Централният старозаветен текст зад образите на “Четиримата конници на Апокалипсиса” е Захария 6:1-7, който изобразява Четирите Вятъра като Божии колесници, движени от Неговите представители, които излизат и влизат, обхождайки земята. Следвайки и подражавайки на действието на Духа (виж 5:6), те са Божиите средства за управление на историята (виж по-долу за 7:1, където Четирите Вятъра биват отъждествявани и управлявани от ангели; ср. също Пс. 18:10, където “крилата на ветровете” са свързани с “херувимите”). Библейският символизъм разглежда земята (и особено Земята на Израел) като Божия олтар с четири ъгъла, и затова често представя всеобхватни, национални осъждения в четворна форма. Следователно, Конниците ни показват Божието средство за управление и довеждане на съд над непокорния народ на Израел.

Коментарите на Милтън Тери са полезни: “Истинското тълкуване на тези първи четири печата е това, което ги вижда като символично представяне на ‘войните, глада, мора и земетресенията,’ за които Исус обяви, че ще бъдат ‘началото на страдания’ при опустошението на Ерусалим (Мат. 24:6-7; Лука 21:10-11, 20). Опитът да се отъждестви всяка отделна фигура с едно конкретно събитие пропуска духа и метода на апокалиптичния символизъм. Целта е да се даде четирикратна и силно впечатлителна картина на тази ужасна война срещу Ерусалим, която е определена да възмезди праведната кръв на пророците и апостолите (Мат. 23:35-37), и да доведе ‘голяма скръб,’ каквато никога е нямало преди (Мат. 24:21). Като четирите последователни, но близко свързани ята вредители в Йоил 1:4; като четирите конника на различно оцветени коне в Захария 1:8, 18, и четирите колесници, теглени пак от различно оцветени коне в Захария 6:1-6, тези четири горчиви присъди на Йеова излизат по заповед на четирите живи същества при Престола, за да изпълнят волята на Онзи, Който е обявил ‘книжниците, фарисеите и лицемерите’ на Своето време за ‘змии и ехидни,’ и ги увери, че ‘всичко това ще дойде върху това поколение’ (Мат. 23:33, 36). Трудовете на Йосиф Флавий изобилно ни показват колко страшно са били изпълнени тези неща в кървавата война на Рим срещу Ерусалим.”[2]

Също толкова важна за основата на този текст, колкото и Захария, е Молитвата на Авакум (Авак. 3), традиционният текст за четене в синагогата за втория ден от Петдесятница,[3] в който пророкът вижда Бога идещ в съд, светещ като слънцето, блестящ с мълнии (Авак 3:3-4; ср. Откр. 1:16; 4:5), носещ мор и чума (Авак. 3:5; Откр. 6:8), разтърсващ планините и срутващ хълмовете (Авак. 3:6, 10; Откр. 6:14), яздещ на коне срещу Своите врагове (Авак. 3:8, 15; Откр. 6:2, 4-5, 8), въоръжен с Лък (Авак. 3:9, 11; Откр. 6:2), затъмняващ слънце и луна (Авак. 3:11; Откр. 6:12-13) и потъпкващ народите в Своя гняв (Авак. 3:12; Откр. 6:15). Авакум ясно тълкува своите образи като пророчество за военното нашествие на Халдейците в Юда, Божиите езически инструменти за божествен гняв (Авак. 3:16; ср. 1:5-17). С подобен образен език св. Йоан изобразява унищожението на Израел от ръцете на нахлуващите Едомски и Римски войски.

1-2 Виденията от Книгата започват, както започват Посланията, с Христос държащ група от седем в своята ръка. Когато Агнето отваря всеки един от първите четири Печата, св. Йоан чува едно от четирите живи същества да казва с глас като гръм: Ела! Това не се изговаря към св. Йоан като “ела и виж.”[4] По-скоро всяко от живите същества призовава един от Четиримата Конника. Тоест, четирите ъгъла на земята, стоящи около олтара, призовават за Божията праведна присъда да дойде и да унищожи нечестивите – точно както характерният вик на апостолската църква за съд и спасение е бил, Мараната! Ела, Господи! – и доведи Анатема.[5]

Когато първото живо същество извиква, св. Йоан вижда бял конник, неговият ездач въоръжен за битка, носещ Лък. Конникът е вече побеждаващ, защото на Него се дава корона (св. Йоан като цяло използва безличен страдателен залог през цялото пророчество, за да посочи, че нещо е направено от Бога; ср. 6:2, 4, 11; 7:2, 4; 8:2, 3, и т.н.) Вече постигнал победата, Той язди към още победи: Той излезе побеждаващ и да побеждава. Удивително, обичайното диспенсационалистично тълкувание твърди, че този конник на белия кон е Антихристът.[6] Показвайки къде лежи неговата вяра, Хал Линдзи е последователен и твърди, че Антихристът е “единствената личност, която би могла да извърши всички тези подвизи.”[7]

Но има няколко подробности относно този Конник, които показват убедително, че Той не може да бъде никой друг, освен Господ Исус Христос. Първо, Той язди на бял кон, както Исус в 19:11-16. Второ, Той носи Лък. Както видяхме, текстът от Авакум, който формира основата за Откровение 6, показва Господ като Воин-Цар носещ Лък (Авак. 3:9, 11). Св. Йоан също се позовава на Псалм 45, едно от най-големите пророчества за победата на Христос над Неговите врагове, в който псалмистът радостно възклицава към Него, когато Той язди побеждаващ и да побеждава:

Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
Славата Си и величието Си;
И във величието Си язди победоносно
В полза на истината и кротостта и правдата;
И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.
Стрелите Ти са остри,
Забиват се в сърцата на царските врагове;
Племена падат пред Тебе. (Пс. 45:3-5)

Тук трябва да зададем твърде очевидния въпрос – толкова очевиден, че обикновено напълно го пропускаме: Откъде Христос взема Лъка? Отговорът (както обикновено) започва в Битие. Когато Бог направи завет с Ной, Той обяви, че вече няма да воюва със земята, заради “благоуханния аромат” на жертвата (Бит. 8:20-21); и като свидетелство на това Той разхлаби Своя Лък и го окачи “в облака” за да се вижда от всички (Бит. 9:13-17).* По-късно, когато Езекиил беше “грабнат” до Престолната зала на върха на Облака на Славата, той видя Дъгата (Лъка) да виси над Престола (Езек. 1:26-28); и тя беше все още там, когато св. Йоан се възнесе до небето (Откр. 4:3). Но когато Агнето излезе, за да получи Книгата от ръката на Своя Баща, Той също посегна и взе Дъгата (Лъка), за да я използва в съд срещу отстъпниците на Израел. Защото онези, които “съгрешават самоволно, след като са познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, и пак: Господ ще съди хората Си. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” (Евр. 10:26-31). Така беше необходимо да се вижда как първият Конник носи Лъка на Божия гняв, за да показва изливането на Проклятието върху земята на Израел; за тези отстъпници Ноевият завет беше развален.

Първите читатели на св. Йоан незабавно биха разбрали неговите думи за този Конник с Лъка като отнасящи се за Исус Христос, на основа на това, което вече видяхме. Но, трето, вижда се, че на Конника е дадена корона, и това също се съгласява с това, което знаем за Христос от Откровение (14:14; 19:11-13).[8] Четвъртата и последна точка, обаче, трябва да направи това тълкувание напълно сигурно: Конникът излиза, за да побеждава.[9] Това е същата дума на гръцки, която се използва в посланията до седемте църкви за побеждаване и покоряване (виж Откр. 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21). Вижте как Откровение използва тази дума до този момент:

На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и аз победих и седнах с Баща Си на Неговия престол. (3:21)

Лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата. (5:5)

И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. (6:2)

Именно Христос е превъзходният Победител. Всички събития в историята са под Негово управление, и е напълно подходящо Той да бъде представен тук като водачът на Божиите присъди. Той е Центърът на историята, и Той е Който нанася присъди срещу Земята. Неговото отваряне на Новия Завет гарантира падането на Израел; както Той победи, за да отвори Книгата, така Той язди победоносно, за да осъществи значението на Книгата в историята. Той излезе при Своето Възкресение и Възнасяне като вече победоносен Цар, побеждаващ и да побеждава, разширявайки действието на Своята вечна, окончателна победа по цялата земя. И трябва специално да отбележим ужасните присъди, които идват след Него. Конниците представляват силите, които Бог винаги използва за да съкруши бунтовни народи, и сега те са обърнати срещу Неговия заветен народ. Същото важи, разбира се, за всички хора и народи. Всички опити да се намери мир и сигурност без Исус Христос са обречени на провал. Народът, който не се подчини, ще бъде смазан от Неговите войски, чрез историческите сили, които са постоянно на Неговото абсолютно разположение.

Има разлики между това видение за Христос и видението в Откр. 19. Основната причниа за това е, че в глава 19 Христос е видян с меч, излизащ от Неговата уста, и видението символизира Неговото покоряване на народите след 70 г. от Хр. Но това не се вижда още при отварянето на печатите. Тук Христос идва срещу Своите врагове в съд. Той идва, не да спаси, не да изцели, а да унищожи. Страшните и ужасяващи конници, които Го следват, не са посланници на надежда, а на гняв. Израел е обречен.

3-4 Агнето отваря Втория Печат, и св. Йоан чува второто живо същество да казва: Дойди! В отговор на призива излиза конник на червен кон, на когото е дадена от Бога властта да отнеме мира от Земята, и хората да се убиват едни други; и нему е дадена голяма сабя. Този втори конник, представляващ война, показва колко напълно покварен е човекът. Не е необходимо Бог да подбужда хората да се бият едни срещу други; Той просто нарежда на Своите ангели да отнемат условията на мир. Защо няма повече войни в един греховен свят? Защо няма повече кръвопролития? Защото има ограничения върху нечестието на човека, върху свободата на човека да изработва логичните последствия от своята омраза и бунт. Но ако Бог премахне ограниченията, човешката етична извратеност се открива в цялата си грозота. Жан Калвин пише: “Умът на човека е бил толкова отдалечен от Божията правда, че замисля, желае и предприема само това, което е нечестиво, извратено, глупаво, нечисто и позорно. Сърцето толкова е напоено с отровата на греха, че не може да издиша нищо друго, освен гнусно зловоние. Но ако някои хора от време на време покажат нещо добро, техните умове пак остават завинаги обгърнати в лицемерие и измамна лукавост, а сърцата им обвързани от тяхната вътрешна поквара.”[10]

Всичко това е било изобилно изпълнено в Израел и в околните народи по време на Последните Дни, когато Земята е била изпълнена с убийци, революционери и терористи от всякакъв вид; когато “всеки град беше разделен на две войски, строени една срещу друга, и оцеляването на едната партия се състоеше в унищожението на другата; така дните бяха прекарвани в проливане на кръв, а нощите в страх. . . . Тогава беше обичайно да се видят градове пълни с мъртви тела, все още непогребани, стари хора, заедно с бебета, всички мъртви и разпръснати наоколо; жени също лежаха между тях, без никакво покритие на своята голота; след това можехте да видите цялата провинция пълна с неизразими бедствия, докато страхът от още по-варварски действия, които бяха надвиснали, беше навсякъде по-голям от престъпленията, които вече бяха извършени.”[11]

5-6 Следвайки петите на войната идва третият ангелски конник, начерен кон, държащ везни в своята ръка, символ на глад от пророчеството на Езекиил, в което гладуващите обитатели на Ерусалим бяха принудени да претеглят внимателно храната си (Езек. 4:10). Този Конник донася икономическо лишение, ситуация описана като напълно хаотична. Глас отсред четирите живи същества – т.е. от Божия Престол – казва: хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай. Така това проклятие означава недостиг на необходимите суровини – единица тегло пшеница, което се покачва до повече от 1000% спрямо предишната си цена, поглъщайки една цяла надница,[12] така че целият труд на човека да се похарчи за придобиването на храна. Това е Божието проклятие върху хората, когато те се разбунтуват: Самата земя ги избълва (Лев. 18:24-28; Ис. 24). Проклятието поглъща производителността във всяка област, и нечестивото общество загива от глад, болести и насилие (Втор. 28:15-34). Ето как Бог обуздава нечестивите: Те трябва да прекарват толкова много време само за да оцелеят, че са неспособни да осъществяват нечестиво господство над земята. В дългосрочен период, това е историята на всяко общество, което изоставя Божието Слово.[13]

Йосиф Флавий описва трескавото търсене на храна при окончателната обсада: “С влошаването на глада нарастваше и безумието на метежниците, и всеки ден тези ужаси връхлетяваха още по-страшно. Защото, тъй като никъде не се виждаше жито, мъжете нахлуваха в къщите, и ако намираха нещо, те пребиваха обитателите за това, че не са признали, че имат жито; ако не намираха нищо, ги измъчваха, като че ли го бяха скрили по-внимателно. Доказателството дали имат храна или не идваше от физическото състояние на нещастниците; за хората, които все още са в добро състояние, се считаше, че са добре осигурени с храна, докато онези, които вече линееха, бяха подминавани, защото изглеждаше безсмислено да се убиват хора, които скоро щяха да умрат от глад. Мнозина тайно разменяха своите притежания за един хиникс пшеница, ако бяха богати, и за ечемик, ако бяха бедни. Тогава те се затваряха в най-тъмните ъгли на своите домове; от силен глад някои дори изаждаха своето жито под земята, докато други го печаха, подбуждани от нужда и от страх. Никъде нямаше изложена маса – храната се изтръгваше полу-сготвена от огъня и се разкъсваше на парчета.”[14]

От друга страна, обаче, в това особено проклятие върху Ерусалим луксозните дървено масло и вино не са засегнати от общото повишение на цените; на черния Конник е забранено да ги докосва. Везните са знакът на Везни, заемащ септември и октомври; Фарър предполага, че ако житената реколта се провали през април и май, “хората започвали да затягат колани през октомври. Тогава те тъкмо привършвали обирането на плодовете, и е можело да наблюдават иронията на природата, че гроздето и маслините са останали непокътнати; от традиционната триада жито, вино и зехтин, в крайна сметка житото ще ви държи живи без другите две, но не и те без житото.”[15] По всяка вероятност, още едно измерение на значението на този израз е, че Божиите пратеници за унищожение са предупредени да не повреждат праведните: Писанието често говори за Божиите благословения върху праведните като зехтин и вино (ср. Пс. 104:15); и разбира се, зехтинът и виното се използвали в ритуалите на Църквата (Яков 5:14-15; 1 Кор. 11:25). Следователно това съответствува на онези други текстове, в които праведните са защитени от унищожение (ср. 7:3).

7-8 Накрая се отваря Четвъртият Печат, и четвъртото живо същество призовава последния Конник на осъждението, който язди върху зелен кон – зеленият цвят[16] загатва за болнава бледност, предвестник на смъртта. Така четвъртият конник, с много по-широки и по-обхватни пълномощия, е наречен Смърт; и той е следван от Ада (гроба) – като и двамата са пуснати от Човешкия Син, който ги отключва със Своя ключ (1:18). И на него е дадена власт да донесе четири язви върху Земята с четири краища: да убие с меч и с глад и с мор и с дивите зверове на Земята. Това просто е обобщение на всички заветни проклятия в Левит 26 и Второзаконие 28. Нещо повече, това съответствува на Божието изброяване на Неговите четири основни категории от проклятия, с които Той наказва нечестивите и непокорни народи – “Моите четири тежки съдби върху Ерусалим: меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек, и животно!” (Езек. 14:21; ср. Езек. 5:17). Но на този предварителен етап – и в съгласие с “четирикратността” на текста като цяло – на Смъртта и на гроба е дадена власт да погълнат само до една четвърт от Земята. Присъдите на Тръбите ще отнемат една трета от Земята (ср. 8:7-12), а присъдите от Чашите ще я погубят цялата.

Може би най-значителното препятствие за едно правилно тълкувание на този текст е било това, че коментаторите и проповедниците са се страхували и са били неспособни да видят, че Бог е Този, който нанася тези присъди върху Земята – че те са извикани от Престола, и че пратениците на съда са самите Божии ангели. Особенно порочно и вредно е всяко тълкувание, което се стреми да противопостави Божия Син срещу небесния съд, така че записаните тук проклятия да се виждат като неприсъщи по някакъв начин на Неговия характер. Но това е Исус, Агнето, Който отваря печатите на съда, и това е Исус, Царят на Царете, който язди победоносно, водейки ангелските войски срещу народите, за да унищожи онези, които въстават срещу Неговото световно управление.

За ранните християни е било особено важно да разберат това, защото тези присъди вече са нахлували в техния свят. Във всяка епоха християните трябва да се изправят с увереност срещу света, с непоклатимото убеждение, че всички събития в историята са предопределени и произлизат от Божия Престол. Когато виждаме света разтърсван от войни, глад, язви и природни бедствия, трябва да кажем заедно с Псалмиста, “Елате та вижте делата на Господа, какви опустошения е направил на земята” (Пс. 46:8). В края на краищата отношението на християнина към Божиите съдби върху нечестивия свят е същото като на четирите живи същества около Престола, които радостно призовават Божиите пратеници на осъждение: “Ела!” Ние също в нашите молитви трябва да умоляваме Бога да нанесе Своя гняв върху нечестивите, да изяви Своята правда на земята. Изправени пред тези величествени откровения на съда, какъв е правилният отговор за нас? На нас ни е казано, в 22:17: Духът и Невястата казват: “Ела!”

Мъчениците са отмъстени (6:9-17)

9	И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово, което упазиха.
10	И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
11	И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се изпълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
12	И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям тръс: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
13	небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
14	небето беше преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15	И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
16	и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седещия на престола и от гнева на Агнето;
17	Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

9-10 За читателите на тази книга от първи век описаните скърби в нея са ставали съвсем истински: Всяка църква е щяла скоро да познае скръбта да види някои от своите най-смели и способни водачи затворени и екзекутирани заради Божието Слово, и заради Свидетелството, което те са опазили. За много християни в цялата империя идващите месеци и години са щели да донесат много страдания, когато семейства ще бъдат разделени и любимите хора убити. Когато идва трагедия, ние сме изкушавани да попитаме: Загрижен ли е Бог? Този въпрос е особено силен, когато болката е причинена от злобни врагове на вярата, стремящи се да унищожат Божия народ, и несправедливостта на страданието става очевидна. Ако християните са наистина слуги на Царя, кога Той ще започне да действува? Кога ще дойде да накаже отстъпниците, които първо използваха властта на Римската държава, за да разпънат Господа, и сега използват същата власт, за да убиват и разпъват “пророците, мъдрите и книжниците” (Мат. 23:34), които Христос е изпратил?

Така отварянето на Петия Печат открива сцена в небето, където душите на онези, които са били заклани, са под, или около основата на олтара. Образът е взет от старозаветните жертвоприношения, в които кръвта на закланата жертва се стича към краищата на олтара и се събира около неговата основа (душата [евр. nephesh] на тялото е в кръвта,” Лев. 17:11).[17] Кръвта на мъчениците се излива (ср. 2 Тим. 4:6), и като изпълва канала под олтара, вика от там със силен глас, казвайки До кога, Господарю свят и истинен, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по Земята за нашата кръв? Църквата в небесата се съгласява с херувима призовавайки Божия съд: До кога? е обичаен израз в Писанието за предизвикването на Божествената справедливост за угнетените (ср. Пс. 6:3; 13:1-2; 35:17; 74:10; 79:5; 80:4; 89:46; 90:13; 94:3-4; Авак. 1:2; 2:6). Конкретната основа за неговата употреба, обаче, е отново пророчеството на Захария (1:12): След като Четиримата Конника са обходили земята, ангелът пита, “Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим?” Св. Йоан обръща това. След като неговите Четири Конника са изпратени в своята мисия, той показва мъчениците питащи до кога Бог ще продължава да търпи Ерусалим. Читателите на св. Йоан не биха пропуснали да забележат още една малка особеност: Ако кръвта на мъчениците тече около основата на олтара, свещениците в Ерусалим трябва да са онези, които са я проляли. Служителите на Завета са заклали праведните. Както свидетелствуват Исус и апостолите, Ерусалим беше убиецът на пророците (Мат. 23:34-37; Лука 13:33; Деян. 7:51-52). Връзката с “кръвта на Авел,” викаща от земята до олтара (Бит. 4:10) е друг признак, че този текст като цяло се отнася за съд върху Ерусалим (ср. Мат. 23:35-37). Както Каин, “по-големите братя” от Стария Завет завидяха и убиха праведните “по-млади братя” на Новия Завет (ср. 1 Йоан 3:11-12). И така кръвта на праведните вика: Светиите се молят Христовото пророчество за “дните на въздаяние” (Лука 21:22) да се изпълни.

Фактът, че този откровен вик за въздаяние ни се струва странен, само показва колко много се е изродила нашата пиетистка епоха от библейския мироглед. Ако нашите църкви бяха по-запознати с основните химни на Църквата, Псалмите, вместо със захаросаните, сладникави, сантиментални припеви, които характеризират съвременните евангелски сборници с химни, много по-лесно бихме разбрали това. Но ние сме попаднали под езическата заблуда, че е някак си “нехристиянско” да се молим Божият гняв да се излее върху враговете и гонителите на Църквата. А виждаме, че точно това правят Божиите хора с одобрението на Бога в двата Завета на Святото Писание.[18] Всъщност, характеристика на праведния човек е, че той се отвращава от нечестивия (Пс. 15:4). Духът, изразен в осъдителните молитви в Писанието, е неизбежна черта на отношението на християнина (ср. 2 Тим. 4:14). Голяма част от безсилието на църквите днес се дължи пряко на факта, че те са станали кастрирани и женствени. Такива църкви, неспособни дори да се противопоставят на злото – да не говорим да го “победят” – в крайна сметка ще бъдат завзети и владяни от своите врагове.

11 Праведните и верните светии в небето биват видени като царе и свещеници на Бога, и затова на всеки от тях се дава бяла дреха, символизираща Божието признание на тяхната чистота пред Него, символ на победата на победителите (ср. 3:4-5). Белотата на дрехата е част от модела, установен вече в Откровение (Седемте Писма), в който последните три части от седмократната структура отговарят на първите четири части. Така:

Първи печат:	Бял конник	Пети печат:	Бели дрехи
Втори печат:	Червен конник	Шести печат:	Луна като кръв
Трети печат:	Черен кон		Черно слънце
Четвърти печат:	Зелен кон	Седми печат:	Зелена трева изгорена

В отговор на молбата на светиите за отмъщение, Бог отговаря, че те трябва да почакат още малко, докато се допълни броя на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. Пълното число на мъчениците още не е допълнено; пълното нечестие на техните гонители все още не е достигнато (ср. Бит. 15:16), макар то бързо да наближава присъдата на Божия “безконечен гняв,” който се излива върху тях (1 Сол. 2:14-16). Трябва да помним, че основното приложение на това е свързано с отстъпилия Израел – тези, които обитават върху Земята – който (заедно с римските власти) убиваше светиите. На мъчениците беше казано да почакат още малко, и че Божият съд със сигурност ще дойде, носещ обещаната “Голяма скръб” върху нарушилия Завета Израел.

12-14 С отварянето на Шестия Печат биваме още по-ясно въведени в заключителните събития на Последните Дни. Агнето открива следващата велика страна на Своите заветни осъждения, в символ, често използван в библейските пророчества: разрушаване на създанието. Точно както за спасението на Божия народ се говори като за създание (например 2 Кор. 4:6; 5:17; Еф. 2:10; 4:24; Кол. 3:10),[19] така за Божиите съдби (и откровението за Неговото присъствие като Съдия над грешния свят) се говори като за разрушаване на създанието, срив на вселената – Бог разкъсва и разлага тъканта на създанието.[20] Така св. Йоан използва основните съставки на създанието, за да опише падането на Израел:

1. Земя
2. Слънце
3. Луна
4. Звезди
5. Небе
6. Суша
7. Човек

Тези седем осъждения са описани на основата на познати пророчески образи от Стария Завет. Първо, разтърсване: огромно земетресение (ср. Изх. 19:18; Пс. 18:7, 15; 60:2; Ис. 13:13-14; 24:19-20; Наум 1:5). Второ, помрачаването и скръбта на Израел: Слънцето потъмнява като козиняво вретище (Изх. 10:21-23; Йов 9:7; Ис. 5:30; 24:23; Езек. 32:7; Йоил 2:10, 31; 3:15; Амос 8:9; Мих. 3:6). Трето, продължава образът на помрачаването, с прибавената идея за оскверняване: Цялата луна става като кръв (Йов 25:5; Ис. 13:10; 24:23; Езек. 32:7; Йоил 2:10, 31). Четвъртата присъда засяга звездите, които са образи на власт (Бит. 1:16); те са също времепоказатели (Бит. 1:14), и тяхното падане показва, че времето на Израел е свършило: Звездите падат на земята, както смокиня мята своите неузрели смокини, когато е разклащана от силен вятър (Йов 9:7; Екл. 12:2; Ис. 13:10; 34:4; Езек. 32:8; Дан. 8:10; Йоил 2:10; 3:15); силният вятър, разбира се, е донесен от Четиримата Конника, които в първоначалния образ в Захария са Четирите Ветрове (Зах. 6:5), и които ще бъдат представени отново на св. Йоан в този вид в 7:1; а смокиновото дърво е самият Израел (Мат. 21:19; 24:32-34; Лука 21:29-32). Пето, сега Израел просто изчезва: небето се премества като свитък, когато се навива[21] (Ис. 34:4; 51:6; Пс. 102:25-26; за символизма на Израел като “небе,” виж Ис. 51:15-16; Ер. 4:23-31; ср. Евр. 12:26-27). Шесто, езическите сили също са разтърсени: Всяка планина и остров са вдигнати от местата им (Йов 9:5-6; 14:18-19; 28:9-11; Ис. 41:5, 15-16; Езек. 38:20; Наум 1:4-8; Соф. 2:11).[22] Така Божието “старо създание,” Израел, ще бъде разрушено, когато Царството преминава към Църквата, Новото Създание (ср. 2 Пет. 3:7-14). Тъй като настойниците на Божието лозе убиха Божия Син, те също ще бъдат убити (Мат. 21:33-45). Самото лозе ще бъде потъпкано, унищожено и запустено (Ис. 5:1-7). В Божието праведно разрушаване на Израел Бог ще разтърси дори небето и земята (Мат. 24:29-30; Евр. 12:26-28), за да даде Своето царство на Своето Ново Създание, Църквата.

15-17 Старозаветните пророчески образи все още са пред нас, когато св. Йоан описва отстъпилите по време на осъждението. Това е седмият етап от разрушаването на създанието: унищожаването на хора. Но тази седма част в списъка започва, за да разкрие друга “седмица” в себе си (точно както и Седмият Печат, и Седмата Тръба съдържат следващата група от седем осъждения), защото тук са изброени седем вида хора, показвайки, че унищожението е пълно, засягащо малки и големи: земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен. Никой от тях няма да успее да избяга, независимо дали е големец или незначителен човек. Цялата Земя е отхвърлила Христос, и цялата Земя бива отлъчена. Отново, съответствията показват, че това пророчество говори за присъдата над Израел (ср. Ис. 2 и 24-27), макар че и другите народи (“земните царе”) биват засегнати.

Когато земята бива унищожена и посредническото естествено откровение е премахнато – поставяйки грешниците лице в лице с прякото откровение на святия и праведен Бог – хората на Израел се опитват да избягат и да потърсят защитата на нещо, което като че ли предлага убежище. Бягството под земята и в пещери е белег на проклятие (ср. Бит. 19:30-38). Така те се скриват (ср. Бит. 3:8) в пещерите и между скалите на планините (lex talionis** за тяхното лошо отношение към праведните: Евр. 11:38; ср. Съд. 7:25),[23] и те казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от присъствието на Седящия на Престола, и от гнева на Агнето; защото великият ден на Неговия гняв дойде;[24] и (Наум 1:6; Мал. 3:2) кой може да устои? Отново се потвърждава тълкуванието, което дадохме тук: Този текст не говори за Края на Света, а за Края на Израел през 70 г. от. Хр. Произходът на символизма, използван тук, е от пророчеството на Осия срещу Израел:

Ефрем ще бъде засрамен,
И Израил ще се посрами от своите разсъждения.
Колкото за Самария, царят й се отсече
Като пяна отвърху вода.
И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят;
Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им;
И те ще рекат на планините: Покрийте ни! (Ос. 10:6-8)

Исус цитира този текст по Своя път към разпятието, казвайки, че ще се изпълни върху идолопоклонническия Израел в живота на присъствуващите:

И след Него вървеше голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. А исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни! (Лука 23:27-30)

Когато църквите в Мала Азия са четяли за първи път това видение, пророкуваните осъждения вече са ставали; окончателният Край е наближавал бързо. Поколението, което е отхвърило Сина на Земевладелеца (ср. Мат. 21:33-45) скоро е щяло да крещи същите тези думи. Разпнатият и възкръснал Господ е идвал да унищожи отстъпниците. Това е щял да бъде великият Ден на изливащия се гняв на Агнето, Което те са заклали.

---

[1] R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), Vol. 1, p. 158.

[2] Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), pp. 329f.

[3] M. D. Goulder, The Evangelists’ Calendar: A Lectionary Explanation for the Development of Scripture (London: SPCK, 1978), p. 177.

[4] Противно на текста в King James Version, който не се подкрепя от повечето ръкописи.

[5] 1 Кор. 16:22 (ср. Откр. 6:10); според Дидахията (Гл. 10), Мараната се повтаряло в края на литургията с причастието. Ако е вярна хипотезата на Джон Робинсън (че Дидахията е написана в периода от 40-60 г. от Хр.), това представлява заключителната молитва на всяко богослужение десетилетия преди Падането на Ерусалим. Виж неговия труд, John A. T. Robinson, Redating the New Testament (Philadelphia: The Westminster Press, 1976), pp. 324-27, 352.

[6] Това не е вярно за всички диспенсационалисти. Между несъгласните по тази точка съм щастлив да отбележа Henry Morris, The Revelation Record (Wheaton, IL: Tyndale House, 1983), p. 112, и Zane C. Hodges, “The First Horseman of the Apocalypse”: Bibliotheka Sacra 119 (1962), pp. 324ff.

[7] There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House Publishers, 1973), p. 103.

* Думата в Бит. 9:13-17, която на български е преведена “дъга,” е еврейската дума qesheth – лък. Бел. прев.

[8] Тази дума за корона (stephanos) е използвана седем пъти в Откровение относно Христос и Неговия народ (2:10; 3:11; 4:4, 10; 6:2; 12:1; 14:14).

[9] Ср. Св. Иреней, Против ересите, iv.xxi.3.

[10] John Calvin, Institutes of the Christian Religion, ii.v.19, Ford Lewis Battles, trans. (Philadelphia: The Westminster Press, 1960), p. 340. За превод на български, Жан Калвин, Институти на християнската религия.

[11] Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.2; за да придобиете точна (и ужасяваща) картина за това, колко близо пророчествата в Откровение и Синоптичните Евангелия съответствуват на събитията от Последните Дни на Израел, водещи до обсадата на Ерусалим от Тит, е необходимо да прочетете Книги ii-iv от историята на Йосиф Флавий.

[12] Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1977), p. 155.

[13] Виж David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, third ed., 1985), pp. 92ff.

[14] Йосиф Флавий, Юдейската война, v.x.2.

[15] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 100. Дж. Масингберде Форд споменава заповед на Тит по време на обсадата на Ерусалим, маслинените градини и лозята да не бъдат повреждани (Revelation: Introduction, Translation, and Commentary [Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975], p. 107).

[16] Гръцката дума е chloros, и просто означава зелен; използва се още два пъти в Откровение (8:7; 9:4), и веднъж в Марк (6:39). Преводачите обикновено я превеждат като блед, очевидно под твърдото убеждение, че след като няма такова нещо като зелен кон, не е възможно св. Йоан да е видял такъв.

[17] Виж Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 145.

[18] Виж напр. Пс. 5, 7, 35, 58, 59, 68, 69, 73, 79, 83, 109, 137, 140. Общото название за тези и други текстове е Проклинащи псалми; но такъв израз може да е подвеждащ, тъй като повечето от Псалмите съдържат проклинащи раздели (проклятия) (ср. Пс. 1:4-6; 3:7; 6:8-10; 34:16; 37:12-15; 54:7; 104:35; 139:19-22), и всички Псалми са по естество проклинащи, тъй като в споменаването на благословенията върху праведните се предполага и обратното: Нечестивите са проклети.

[19] Виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 22ff.

[20] Виж ibid., pp. 98ff., 133ff.

[21] Говорейки за библейския образ (ср. Бит. 1:7) на “твърдо” небе, Форд обяснява: “Преместването на небето като свитък, който се навива” ни води до образ не на папирусов или кожен свитък, а до свитък като двата медни свитъка, открити в Кумран. Идеята за шум се изявява по-драматично, ако читателят трябва да си представи метален свитък, който внезапно се свива.” J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 100.

[22] Обратно на популярните тълкувания на текстовете, които говорят за вяра, преместваща планините (Мат. 17:20; 21:21; Марк 11:23), трябва да се отбележи, че този израз се среща в текстове, които говорят за идващия съд върху отстъпилия Ерусалим и неговото падение. В Писанието Ерусалим често е наричан “планината” (например Дан. 9:16); така светиите при жертвеника (6:9-11) са изобразени викащи във вяра, защото тази голяма планина ще падне. Така разрушаването на Ерусалим е изобразено отчасти, като горяща планина, която е хвърлена в морето (8:8; ср. Зах. 14:4).

** lex talionis (лат.) – закон за възмездие; бел. прев.

[23] Виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), pp. 114, 140.

[24] Кеърд достига забележителен връх сред абсурдните коментари със своето удивително твърдение, че “Божият гняв в Откровение, както навсякъде в Стария и в Новия Завет, не представлява личното отношение на Бога към грешниците, а безличен процес на отплата, изработван в хода на историята.” G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), p. 91.