9

ЦЕЛИЯТ АД СЕ ОТПРИЩВА

Петата тръба (9:1-12)

1	И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.
2	И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.
3	И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, каквато е силата, що имат земните скорпии.
4	Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5	И позволи им се да не убиват тези, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ожили човека.
6	През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побягне от тях.
7	И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.
8	А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
9	При това, имаха нагръдници като желязни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.
10	Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца.
11	Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.
12	Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

1-6 С първото Горко, язвите стават по-тежки. Макар че това проклятие е подобно на големите ята от скакалци, които дойдоха върху Египет при осмата язва (Изх. 10:12-15), тези “скакалци” са различни: те са демони от Бездната, бездънната пропаст, за която се говори няколко пъти в Откровение (9:1, 2, 11; 11:7; 17:8; 20:1, 3). Септуагинтът първо използва тази дума в Битие 1:2, говорейки за първоначалната дълбочина и тъмнина, която Духът съзидателно покрива (и метафорично “побеждава”; ср. Йоан 1:5). Бездната е мястото, което е най-отдалечено от небето (Бит. 49:25; Вт. 33:13) и от високите планини (Пс. 36:6). Тя се използва в Писанието като значение за най-дълбоките места в морето (Йов 28:14; 38:16; Пс. 33:7) и за подводни реки и подземни водни басейни (Вт. 8:7; Йов 38:16), откъдето дойдоха водите на Потопа (Бит. 7:11; 8:2; Пр. 3:20; 8:24), и които хранеха царството на Асирия (Езек. 31:4, 15). Преходът на заветния народ през Червеното море многократно е уподобяван на преминаване през Бездната (Пс. 77:16; 106:9; Ис. 44:27; 51:10; 63:13). Пророк Езекиил заплашва Тир с голямо опустошение на земята, при което Бог ще издигне Бездната да покрие града с нов Потоп, отнасяйки хората до дълбочината на най-ниските места на земята (Езек. 26:19-21), а Йона говори за Бездната като отлъчване от Божието присъствие, изгонване от Храма (Йона 2:2-6). Обиталището на Змея (Йов 41:31; Пс. 148:7; Откр. 11:7; 17:8), затворът на бесовете (Лука 8:31; Откр. 20:1-3; ср. 2 Пет. 2:4; Юда 6) и мястото на мъртвите (Рим. 10:7) всички са назовани с името Бездна. Така св. Йоан предупреждава своите читатели, че адът ще се излее върху Земята на Израел; както при Тир в миналото, Бездната ще бъде изтеглена, за да покрие Земята със своите нечисти духове. Отстъпилият Израел ще бъде изхвърлен от Божието присъствие, отлъчен от Храма и изпълнен с демони. Едно от централните послания на Откровение е, че църквата се събира в небето; следствие от това е, че лъже-църквата се събира в ада.

Защо язвата от скакалците трае пет месеца? Тази цифра е преди всичко отнасяне към периода от пет месеца, от май до септември, когато скакалците обикновено се появяват. (Необикновеното нещо е, че тези скакалци остават през целия период, занимавайки се с постоянно измъчване на населението.) Второ, това може да се отнася отчасти до действията на Гесий Флор, прокуратор на Юдея, който за период от пет месеца (започвайки от май 66 с клането на 3,600 мирни жители) тероризира юдеите, като умишлено се стреми да ги предизвика към бунт. Той успява: Йосиф Флавий датира началото на Юдейската война от този случай.[1] Трето, употребата на думата пет е свързана в Писанието съ с сила, и конкретно с военна организация – подреждането на Израилевото опълчение в строй от взводове от по пет отделения (Изх. 13:18; Чис. 32:17; Ис.Нав. 1:14; 4:12; Съд. 7:11; ср. 4 Царе 1:9ff.).[2] По Божия заповед, Израел ще бъде нападнат от демонична армия от Бездната.

По време на служението на Христос Сатана е паднал на земята като звезда от небето (ср. 12:4, 9, 12); и ключът за изворите на бездната беше даден на него. И той отвори изворите на бездната. Значението на всичко това е точно каквото Исус пророкува по време на Своето земно служение: Земята, която беше получила привилегиите на Неговото служнеие и после се отрече от Него, ще стане напълнена с демони от Бездната. Тук трябва да отбележим, че ключът е даден на Сатана, защото Бог е този, който изпраща демоните като наказание върху Своя бунтовен народ.

Ниневийските мъже ще се явят на съда на това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона. Южната царица ще се яви на съда стова поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тука има повече от Соломона.

Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и по следното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение. (Мат. 12:41-45)

Заради отхвърлянето от Израел на Царя на царете, благословенията, които те бяха получили, щяха да се обърнат на проклятия. Ерусалим беше “пометен и почистен” от Христовото служение; сега щеше да стане “обиталище на бесове и затвор за всеки нечист дух, и затвор за всяка нечиста и омразна птица” (18:2). Цялото поколение е ставало все повече обладано от демони; неговата нарастваща национална лудост се вижда, когато четем Новия Завет, а ужасяващите му последни дни са изобразени в страниците на Юдейската война на Йосиф Флавий: загуба на всякаква способност за разсъждаване, полудели тълпи нападащи се една друга, заблудени множества, следващи най-очевидни лъжепророци, лудо и отчаяно търсене на храна, масови убийства, екзекуции и самоубийства, бащи убиващи своите собствени семейства и майките изяждащи своите собствени деца. Сатана и войската на ада просто са се тълпяли по земята на Израел и са поглъщали отстъпниците.

Растителността на земята е изрично изключена от унищожението, причинено от “скакалците.” Това е проклятие върху непокорни хора. Само християните са защитени от подобното на ухапване от скорпион жило на демоните (ср. Марк 6:7; Лука 10:17-19; Деян. 26:18); непокръстените израилтяни, които нямат Божия печат върху челата си (виж при 7:3-8), са надапани и измъчвани от демоничните сили. И непосредствената цел Бог да пусне това проклятие не е смъртта, а самото мъчение, мизерията и страданията, когато народът Израел е подложен на последователност от демонични пристъпи. Св. Йоан повтаря каквото е казал в 6:16, че през тези дни хората ще пожелаят смъртта и няма да я намерят; и че ще копнеят да умрат, но няма да могат да избягат от тях. Исус изрично пророкува този копнеж по смъртта в последното поколение, поколението на юдеите, които Го разпънаха (Лука 23:27-30). Както казва Божията Мъдрост преди много време: “А който Ме пропуска, онеправдава своята си душа; всички, които ме мразят, обичат смъртта” (Пр. 8:36).

7-12 Описанието на демоните-скакалци носи много сходства с нахлуващите езически войски, споменати в пророците (Ер. 51:27; Йоил 1:6; 2:4-10; ср. Лев. 17:7 и 2 Лет. 11:15, където еврейската дума за демон е космат). Този текст може също да се отнася отчасти за сатанинските банди от зилоти-убийци, които са нападали гражданите на Ерусалим. Както ни казва Йосиф Флавий, хората са се страхували повече от зилотите, отколкото от римляните: “С ненаситния си глад за плячка те плячкосваха къщите на богатите, убиваха хората и насилваха жените за удоволствие; те пиеха своята плячка с кръв, и само от пресищане се отдаваха безсрамно на женственост, заплитайки косите си и слагайки женски дрехи, наливащи се с парфюми и гримиращи своите клепачи за да се направят привлекателни. Те подражаваха не само на облеклото, но и страстите на жените, изобретателни в своята невъздържаност на развратни незаконни деяния, в които се въргаляха като в публичен дом. Така те напълно замърсиха града със своите безумни действия. Но макар да носеха лица на жени, техните ръце бяха ръце на убийци. Те се приближаваха със ситни стъпки, а после изведнъж ставаха въоръжени мъже, и измъквайки своите мечове изпод боядисаните си плащове, се спускаха върху всеки минувач.”[3]

Една особенно интересна подробност от описанието на демоничната войска е твърдението на св. Йоан, че звукът от техните крила беше като шум на колесници с много коне, когато тичат на бой. Това е същият звук, издаван от крилата на ангелите в Облака на Славата (Езек. 1:24; 3:13; 4 Царе 7:5-7); разликата тук е, че шумът се прави от паднали ангели.

Св. Йоан продължава с името на царя на демоните, ангела от Бездната, давайки неговото име на еврейски (Авадон) и на гръцки (Аполион) – един от многото признаци за същностно еврейския характер на Откровение.[4] Думите означават Погубление и Погубител; Авадон се използва в Стария Завет за мястото на мъртвите, мястото на “погибел” (Йов 26:6; 28:22; 31:12; Пс. 88:11; Пр. 15:11; 27:20). Така св. Йоан представя Сатана като олицетворение на самата смърт (ср. 1 Кор. 10:10; Евр. 2:14). Явно, пускането на цялата сатанинска армия от погубители върху юдейския народ наистина е адът на земята. Въпреки това св. Йоан ни казва, че това изливане на демони в земята е само първото Горко. Дори това не е най-лошото, защото две Горко (т.е. шестата и седмата тръби) все още предстоят след тези събития.

Шестата тръба (9:13-21)

13	И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
14	че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
15	И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
16	И числото на воюващите конници беше десетки хиляди по десетки хиляди; аз чух числото им.
17	И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаще огън, дим и жупел.
18	От тия три язви – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им – биде избита третата част от човеците.
19	Защото силата на конете беше в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
20	И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21	също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от прелюбодействата си, нито от кражбите си.

13 Отново ни се напомня, че опустошенията, нанесени от Бога на земята са заради Неговия народ (Пс. 46), в отговор на тяхното официално, заветно поклонение: заповедта към шестия ангел се издава от глас от четирите рога на златния олтар (т.е., олтара с тамяна), който е пред Бога. Споменаването на тази подробност очевидно е предназначено да насърчи Божия народ в поклонение и молитва, уверявайки ги, че Божиите действия в историята излизат от този олтар, където Той получава техните молитви. Св. Йоан казва, че гласът идва от четирите рога на олтара (подобните на рог издатини в четирите краища на олтара), позовавайки се на важна част от старозаветната литургия: приносът за очистване. Този принос се принася за замърсяване и оскверняване на място чрез грях. Ако мястото, осквернено от грях, не е очистено, резултатът е смърт. В своето превъзходно изследване на левитската система Гордън Уенхам ни казва, че “приносът за очистване се отнася за замърсяване, причинено от грях. Ако грях замърси земята, той осквернява конкретно дома, където Бог обитава. Сериозността на замърсяването зависи от сериозността на греха, което на свой ред е свързано със състоянието на грешника. Ако частен гражданин съгреши, неговото деяние замърсява светилището само до ограничена степен. Затова кръвта на приноса за очистване е само поръсвана върху роговете на олтара за всеизгаряне. Ако обаче съгреши целият народ, или най-святият член на народа, първосвещеникът, това е по-сериозно. Кръвта трябва да се занесе вътре в скинията и да се поръси върху завесата и върху жертвеника с тамяна.”[5]

Греховете на народа са били изкупвани чрез принасяне на жертва върху медния олтар, след което кръвта се взема и се намазва върху роговете на златния олтар на тамяна (Лев. 4:13-21). По този начин олтарът е бил освещаван, така че тамянът да бъде принасян с уверението, че Бог ще чуе техните молитви. Читателите от първи век на Откровение биха разпознали значението на това: Божията заповед към Неговите ангели, в отговор на молитвите на народа Му, се изговаря от роговете на златния олтар. Техните грехове са били покрити и не възпират свободния достъп до Бога.

Трябва да се отбележи още една подробност. Молитвите на Църквата при жертвеника с тамяна са осъдителни молитви срещу народа на Израел. “Израел,” който отхвърли Христос, беше замърсен и осквернен (ср. Лев. 18:24-30), и неговите молитви няма да бъдат чути от Бога, защото той отхвърли единственото умилостивение за греха. Затова нечистата земя на Израел ще бъде съдена според проклятията от Левит 26, глава, която постоянно заплашва със седмократно осъждение народа, ако той се оскверни с грях (Лев. 26:18, 21, 24, 28; ние видяхме, че това е източникът за повтарящите се седмократни осъждения в книгата Откровение). Но Църквата на Исус Христос е новият Израел, святият народ, истинският Божий народ, който притежава “дръзновение да взезе в святото място чрез кръвта на Исуса” (Евр. 10:19). Отново, Църквата от първи век е уверявана от св. Йоан, че нейните молитви ще бъдат чути и отговорени от Бога. Той въздаде на нейните гонители, защото земята е благославяна и осъждана според литургичните действия и юридическите присъди на Църквата.

Готовността на Бога да чуе и желанието Му да изпълни молитвите на Своя народ биват постоянно прогласявани в Писанието (Пс. 9:10; 10:17-18; 18:3; 34:15-17; 37:4-5; 50:14-15; 145:18-19). Бог ни е дал многобройни примери за проклинащи молитви, показвайки многократно, че една част от нагласата на праведния човек е омразата срещу Божиите врагове и гореща молитва за тяхното падение и унищожение (Пс. 5:10; 10:15; 35:1-8, 22-26; 59:12-13; 68:1-4; 69:22-28; 83; 94; 109; 137:8-9; 139:19-24; 140:6-11). Защото тогава не виждаме повалянето на нечестивите в нашите собствени дни? Важна част от отговора е нежеланието на съвременната Църква да се моли библейски; а Бог ни е уверил: Нямате, защото не искате (Яков 4:2). Но Църквата от първи век, молеща се вярно и горещо за унищожението на отстъпилия Израел, е била чута при Божия небесен олтар. Неговите ангели били изпратени да ударят.

14-16 Шестият ангел е пратен да освободи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат; след това те довеждат срещу Израел войска, състояща се от десетки хиляди по десетки хиляди. Реката Ефрат представлява границата между Израел и страшните езически сили, които Бог е използвал като наказание срещу Своя бунтовен народ. “Именно през северната граница на Палестина [ср. Бит. 15:18; Вт. 11:24; Ис.Нав. 1:4], са нахлували асирийски, вавилонски и персийски нашественици, за да наложат своята езическа власт върху Божия народ. Затова всички библейски предупреждения за враг от север се отразяват в смразяващото кръвта видение на Йоан” (ср. Ер. 6:1, 22; 10:22; 13:20; 25:9, 26; 46:20; 24; 47:2; Езек. 26:7; 38:6, 15; 39:2).[6] Трябва да се помни също, че северът (първоначалното местоположение на Едем)[7] е мястото на Божия престол (Ис. 14:13); и Облакът на Славата, и Божиите пратеници на гняв се виждат идващи от север, т.е. от Ефрат (ср. Езек. 1:4; Ис. 14:31; Ер. 1:14-15). Така, тази голяма войска от север е Божията войска и е под Неговата власт и командване, макар да е видимо демонична и езическа по характер (за връзването на паднали ангели, ср. 2 Пет. 2:4; Юда 6). Бог има абсолютната власт и използва демони и езичници, за да извърши Своите святи намерения (3 Царе 22:20-22; Йов 1:12-21; разбира се, после Той наказва езичниците за техните нечестиви мотиви и цели, които ги водят при изпълнението на Неговите присъди: ср. Ис. 10:5-14). Ангелите, вързани при Ефрат, са били приготвени за часа и деня и месеца и годината, тяхната роля в историята е напълно предопределена и сигурна.

Св. Йоан чува числото на конниците: десетки хиляди по десетки хиляди. Във въведението към този труд отбелязахме някои от по-чудатите тълкувания на този израз. Ако обаче ограничим въображението си в рамките на Писанието, ще забележим, че това е взето от Псалм 68:17, който казва: “Божиите колесници са два пъти по десет хиляди, хиляди по хиляди.” Маунс правилно отбелязва, че “опитите да се сведе този израз до аритметика пропускат смисъла. ‘Два пъти по десетки хиляди по десетки хиляди’ е неопределено число с неизброима величина.”[8] Изразът просто означава много хиляди и посочва огромна войска, за която трябва да се мисли във връзка с Господната ангелска армия от хиляди по хиляди колесници.

17-19 Избягвайки бляскавите технологични измислици, развити от някои коментатори, ние просто ще отбележим, че макар числото на армията да е написано, за да ни напомни за Божията армия, характеристиката на конете – огънят, дима и сярата, които излизат от техните уста – ни напомнят за Змея, огнедишащия Левиатан (Йов 41:18-21). “Картината е предназначена да бъде невъобразима, ужасна, и дори отвратителна. Защото тези създания не са от земята. Огънят и сярата принадлежат на ада (19:20; 21:8), точно както димът е характерен за бездната (9:2). Само чудовищата от дълбините бълват такива неща.”[9] Така, да обобщим идеята: Към Ерусалим напредва неизброима войска от Ефрат, произхода на традиционните врагове на Израел; тя е свирепа, враждебна, демонична сила, изпратена от Бога в отговор на молитвите за въздаяние от Неговия народ. Накратко, тази войска е изпълнение на всички предупреждения на закона и пророците за множество на мъст, изпратено да накаже нарушителите на Завета. Ужасите, описани във Второзаконие 28, са щели да бъдат нанесени върху това нечестиво поколение (виж особено стихове 49-68). Мойсей заяви: Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти (Вт. 28:34).

Както става действително в историята, юдейският бунт в реакция на “язвата от скакалци” на Гесий Флор през лятото на 66 г. провокира нахлуването в Палестина на Цестий през есента, с голям брой конни войски от областите близо до Ефрат[10] (макар основната идея на сведението на св. Йоан да е символичното значение на реката в библейската история и пророчества). След като опустошават страната, неговите сили пристигат при портите на Ерусалим през месец Тишри – месецът, който започва с Деня на тръбите. Войската обкръжава града: “Пет дена римляните атакуваха от всички страни, но не постигнаха никакъв напредък; на шестия Цестий поведе голяма сила от избрани мъже със стрелците в атака срещу северната страна на Храма. Юдеите от покрива на портика устояха на атаката и постоянно оттласкваха онези, които достигаха до стената, но накрая, победени от градушката от стрели, те се предадоха. Тогава предните редици на римляните изправиха своите щитове срещу стената и върху тях вторият ред постави своите, и така нататък, докато образуваха защитно покритие, известно като ‘костенурка,’ от където стрелитe отскачаха без да навредят, докато войниците подкопаха стената и се приготвиха да запалят портата на Храмовия хълм.”

“Крайна паника обхвана сега въстаниците, и много започнаха да бягат от града, вярвайки, че той ще падне всеки момент. Хората там отново се съвзеха, и колкото повече нещастниците[11] отстъпваха, толкова повече другите напредваха за да отворят портите и да поздравят Цестий като благодетел.”[12] Тогава, в момента, когато пълната победа е била пред тях, Цестий внезапно и необяснимо оттегля своите войски. Насърчени, юдеите преследват отстъпващите войници и ги атакуват, причинявайки тежки загуби. Галя Корнфелд коментира, че “Неуспехът на Цестий превръща бунта срещу Рим в истинска война. Един толкова неочакван и толкова сензационен успех естествено укрепява позициите на партията, която подкрепя войната. Противниците на бунта стават от мнозинство на малцинство и се стремят да се съюзят с победоносните зилоти, макар да не вярват, че е победата е възможна. Въпреки това, макар да не го обявяват открито, те считат за по-разумно да дадат видимо одобрение от страх да не изгубят контрол над народа като цяло. Така, първосвещеническите кръгове и умерените, макар и известни със своята преданост към каузата на мира, решават да приемат посока към война, която сега се е считала за неизбежна. . . . Временното прекъсване на военните действия, спечелено от юдеите след отстъплението на Цестий към Сирия, е било използвано за организиране на сили за национална защита.”[13]

20-21 Въпреки това, останалата част от хората, които не са убити от тези язви, не се покайват . . . за да не служат на демони и идоли. Юдеите така изцяло са били отдадени на отстъпничество, че нито Божията доброта, нито Неговият гняв са можели да ги обърнат от тяхната грешка. Вместо това, както свидетелствува Йосиф Флавий, дори до самия край – след глада, масовите убийства, канибализма, разпъването на техни сънародници юдеи по около 500 на ден – юдеите са продължавали да дават ухо на безумните бълнувания на лъжепророци, които са ги уверявали в избавлението и победата: “Така нещастниците хора бяха подвеждани от тези шарлатани и лъже-пратеници на Бога, а не приемаха и не вярваха на безпогрешните знамения, които предвестяваха идващото опустошение; но, сякаш ударени от гръм, слепи, безчувствени, не се вслушаха в ясните предупреждения от Бога.”[14]

Какви “ясни предупреждения” им е дал Бог? Освен апостолското проповядване, което е било всичко, от което действително са се нуждаели (виж Лука 16:27-31), Бог изпраща чудодейни знамения и чудеса, за да свидетелствува за идещия съд; Исус предупреди, че преди Падането на Ерусалим “ще има ужаси и големи знамения от небето” (Лука 21:11). Това било особено вярно по време на празничните дни през 66г., както разказва Йосиф Флавий: “Докато хората се събираха за Празника на безквасните хлябове, в осмия месец Ксантикус [Нисан], в девет часа през нощта [3.00 сутринта], много ярка светлина освети олтара и Храма, така че изглеждаше като посред бял ден; и това трая половин час. Неопитните отчетоха това за добра поличба, но това веднага беше разтълкувано от посветените книжници в съгласие с последвалите събития.”[15]

По време на същия празник става друго удивително събитие: “Източната порта на вътрешното светилище е била много масивна порта, направена от мед и толкова тежка, че едва е могла да бъде премествана всяка вечер от двадесет мъже; тя е била закрепвана с обковани с желязо лостове и заключвана с болтове, които потъвали много дълбоко в праг, изработен от цял каменен блок; въпреки това, тази врата е била видяна да се отваря сама през шестия час на нощта [полунощ]. Пазачите на Храма изтичали и съобщили новината на началника на стражата, и той дошъл и чрез огромни усилия успял да я затвори.[16] За непосветените това също изглеждало като най-добрата поличба, като си мислели, че Бог е отворил за тях портата към щастието. Но мъдрите хора осъзнали, че сигурността на Храма се е пропуквала сама по себе си и че отварянето на вратите е добре дошло за врага; и те тълкували това в техните умове като предзнаменование за идещото опустошение.”[17] (Подобно събитие, между другото, се случва през 30 г. от Хр., когато Христос беше разпънат и външната завеса на Храма – около 8 метра широка и над 27 метра висока! – се скъса от горе до долу [Мат. 27:50-54; Марк 15:37-39; Лука 23:44-47]: Талмудът свидетелствува, че през 30 г. от Хр. портите на Храма се отварят сами, очевидно заради срутването на горния трегер, камък, тежащ около 30 тона.)[18]

Хората, които не са успявали да отидат на редовния Празник на Пасхата, са били задължени да го празнуват един месец по-късно (Числа 9:9-13). Йосиф Флавий разказва за трето голямо чудо, което става в края на тази Втора Пасха през 66 г.: “Свръхестествено явление беше видяно, твърде удивително, за да бъде повярвано. Предполагам, че това, което сега описвам, ще бъде отхвърлено като измислица, ако не беше засвидетелствувано от очевидци, и след това последвано от катастрофи, които заслужаваха да бъдат предзнаменовани по този начин. Защото преди залез слънце бяха видяни колесници във въздуха над цялата страна, и въоръжени отреди, бързащи през облаците и обкръжаващи градовете.”[19]

Четвърто знамение се случва в Храма на следващия голям празничен ден и бива засвидетелствувано от двадесет и четири свещеника, които са били в дежурство: “При празника, наречен Петдесятница, когато свещениците влизат във вътрешните дворове на Храма през нощта, за да изпълнят своите обичайни служби, заявяват, че първо са усетили много силно разтърсване и грохот, а после чули глас, като от множество, който вика: ‘Отиваме си оттук!’”[20]

Имало е и пето знамение в небето през тази година: “Звезда, изглеждаща като меч, стоя над града, а също и комета, която остана в небето цяла година.”[21] Очевидно е било, както казва Йосиф Флавий, че Ерусалим “вече не е Божието обиталище.”[22] Призовавайки четири години по-късно юдейските бунтовници да се предадат, той заявява: “Вярвам, че Божеството е напуснало светите места и  сега стои на страната на онези, с които сте във война. Защо, когато един почтен човек би избягал от разпуснат дом и би се отвращавал от неговите обитатели, вие мислите, че Бог все още ще остане с това семейство в неговото нечестие – Бог, Който вижда всяко скрито нещо, и чува това, което е обгърнато в тишина?”[23] Въпреки това Израел не се покайва от своето нечестие. Заслепен за своите собствени злини и за нарастващите осъждения върху него, той остава непоколебим в своето отстъпничество, продължавайки да отхвърля Господа и прилепвайки се вместо това към своите лъжливи богове.

Дали наистина юдеите се покланят на демони и идоли? Вече отбелязахме (виж за 2:9 и 3:9) сатанинския характер на юдаизма, който не е старозаветна религия, а е по-скоро лъжлив култ, претендиращ за библейска подкрепа (точно както Мормонството, Единната Църквата и други култове, които претендират, че са библейски). Както изтъква Хърбърт Шлосберг, “Идолопоклонството в своето по-широко значение се разбира правилно като всяко заменяне на Създателя със създанието.”[24] Като отхвърлят Исус Христос, юдеите неизбежно се впускат в идолопоклонство; те са изоставили вярата на Авраам и служат на богове, които сами са си направили. Нещо повече, както ще видим, юдейското идолопоклонство не било неясен, неопределен, отстъпнически “теизъм.” Изоставяйки Христос, юдеите на практика са станали поклонници на Цезаря.

Йосиф Флавий дава красноречиво свидетелство за това, пишейки непрекъснато за Божия гняв срещу отстъпничеството на юдейския народ като причина за техните бедствия: “Така тези хора потъпкаха всички човешки закони и се подиграха на Божиите закони; а колкото до предсказанията на пророците, те ги осмиваха като измама на мошеници; а тези пророци предсказаха много неща относно наградите за добродетелта и наказанията за пороците, които, нарушени от тези зилоти, причиниха изпълнението на същите тези пророчества върху тяхната собствена страна.”[25]

“Нито някой град някога е понасял толкова нещастия, нито някоя епоха от началото на света някога е раждала поколение по-отдадено на нечестие, отколкото беше това поколение.”[26]

“Предполагам, че ако римляните бяха отложили още малко идването си срещу тези разбойници, градът или щеше да бъде погълнат от земята, която щеше да се отвори под тях, или щеше да бъде наводнен от вода, или щеше да бъде унищожен от такива гърмове, както погина страната на Содом, защото той роди поколение от хора, много по-безбожни от онези, които понесоха такива наказания; защото поради тяхното безумие целият народ беше погубен.”[27]

“Когато градът беше обграден и вече не можеха да събират трева, някои хора бяха доведени до такава ужасна нищета, че претърсваха градската канализация и стари сметища за оборски тор, и ядоха каквато тор намереха там; и това, което преди едва можеха да гледат, сега използваха за храна. Когато римляните дочуха за това, тяхното състрадание беше възбудено; въпреки това бунтовниците, които също видяха това, не се покаяха, но позволиха същата нищета да дойде върху тях; защото бяха заслепени от тази съдба, която вече идваше върху града, и върху тях също.”[28]

За идолите на Израел е казано, че са от злато, сребро, мед, от камък и от дърво, стандартно библейско изброяване на материалите, използвани при направата на лъжливи богове (ср. Пс. 115:4; 135:15; Ис. 37:19). Библията постоянно се подиграва на идолите на хората като дела на техните собствени ръце, обикновени дърва и камъни, които нито могат да виждат, нито да чуят, нито да ходят. Това е отзвук от подигравката на Псалмиста на езическите богове:

Уста имат, но не говорят;
Очи имат, но не виждат;
Уши имат, но не чуват;
Ноздри имат, но не миришат;
Ръце имат, но не пипат;
Крака имат, но не ходят;
Нито издават глас от гърлото си.

И накрая идва кулминацията:

Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
Както и всеки, който уповава на тях. (Пс. 115:5-8; ср. 135:16-18)

Шлосберг коментира: “Когато една цивилизация стане идолопоклонническа, нейните хора стават изцяло променени от това. В един вид на обратно освещение, идолопоклонникът се преобразува в подобие на предмета на своето поклонение. Израел ‘отиде след суетата и стана суетен’ (Ер. 2:5).”[29] Както прогласява пророк Осия, идолопоклонниците на Израел “станаха гнусни като обичните си идоли” (Ос. 9:10).

Описанието на св. Йоан на идолопоклонството на Израел съответствува на обичайното отношение на пророците; но неговото обвинение е още по-пряко отнасяне към Данаиловото осъждение върху Вавилон, конкретно за неговото поклонение пред лъжливи богове със святите съдове от Храма. Данаил каза на цар Валтасар: “Но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бог, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил” (Дан. 5:23).

Изводът на св. Йоан е ясен: Израел е станал Вавилон, извършвайки богохулство като се покланя на лъжливи богове с Храмовите съкровища; като Вавилон, той е бил “претеглен и е намерен недостатъчен”; като Вавилон, той ще бъде завладян и неговото царство ще бъде притежавано от езичниците (ср. Дан. 5:25-31).

Накрая, св. Йоан обобщава престъпленията на Израел, всички произхождащи от неговото идолопоклонство (ср. Рим. 1:18-32): Това доведе до неговото убийство на Христос и светиите (Деян. 2:23, 36; 3:14-15; 4:26; 7:51-52, 58-60); неговите чародейства (Деян. 8:9, 11; 13:6-11; 19:13-15; ср. Откр. 18:23; 21:8; 22:15); неговото блудство, дума, която св. Йоан използва дванадесет пъти по отношение на отстъпничеството на Израел (2:14; 2:20; 2:21; 9:21; 14:8; 17:2 [два пъти]; 17:4; 18:3 [два пъти]; 18:9; 19:2); и неговите кражби, престъпление, често свързано в Библията с отстъпничесво и последвало угнетяване и гонение на праведните (ср. Ис. 61:8; Ер. 7:9-10; Езек. 22:29; Ос. 4:1-2; Марк 11:17; Рим. 2:21; Яков 5:1-6).

През целия период на Последните Дни, до идването на римляните, тръбите биват надувани, предупреждавайки Израел да се покае. Но предупреждението не е прието и юдеите се закоравяват в своето нечестие. Отстъплението на Цестий се приема, разбира се, като белег, че пророчесвата на Христос за разрушаването на Ерусалим са неверни: Войските от Ефрат идват и обсаждат Ерусалим (ср. Лука 21:20); но обещаното “запустение” не настъпва. Вместо това римляните побягват с подвити опашки. Все по-уверени в божественото благословение, юдеите безразсъдно се впускат в по-големи бунтовни действия, без да знаят, че отвъд Ефрат се подготвят за битка още по-големи сили. Този път няма да има отстъпление. Юдея ще бъде обърната на пустиня, израилтяните ще бъдат убити и поробени, а Храмът ще бъде изличен от земята, без да остане камък върху камък.

---

[1] Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xiv.9-xix.9.

[2] Еврейската дума в тези текстове обикновено се превежда облечени в броня, въоръжени или в боен строй, но буквално се чете просто пет в редица (т.е. пет отделения от десет човека във всяко). Виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 264f.; idem. Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Mnistries, 1985), p. 17.

[3] Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.ix.10.

[4] За обширна дискусия на граматиката на св. Йоан, с особено внимание върху еврейския стил, виж R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), Vol. 1, pp. cxvii-clix. Обобщението на Чарлс за причината за уникалния стил на св. Йоан е, че “макар да пише на гръцки, той мисли на еврейски” (p. cxliii).

[5] Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), p. 96.

[6] G. B. Caird, p. 122.

[7] Виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 29f.

[8] Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1977), p. 201.

[9] G. R. Beasley-Murray, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1974] 1981), pp. 165f.

[10] Виж Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.9-xix.7; виж J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 154.

[11] Зилотите, които държали града във въстание срещу Рим и против желанието на по-богатите и по-пацифистко настроените между юдеите.

[12] Йосиф Флавий, Юдейската война, ii. xix.5-6.

[13] Gaalya Cornfeld, ed., Josephus: The Jewish War (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1982), p. 201.

[14] Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

[15] Ibid.

[16] Предполага се, с помощта на двеста пазачи на портите, които са били на дежурство по това време.

[17] Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

[18] Yoma 39b; сравни с Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah, 2 vols. (McLean, VA: MacDonald Publishing Co, n.d.), Vol. 2, pp. 610f.; Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion (Pasaena: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 9-14.

[19] Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

[20] Ibid.; сравни с обобщението на тези събития от римския историк Тацит: “В небето се появило видение за воюващи войски с блестящи доспехи. Внезапен блясък на светкавица от облаците осветил Храма. Вратите на святото място внезапно се отворили, свръхчовешки глас бил чут да заявява, че боговете го напускат, и в същото време действително се чул бързия шум на тяхното напускане” (История, v. 13).

[21] Ibid.

[22] Ibid., v.i.3.

[23] Ibid., v.ix.4; ср. дискусията за тези и свързани с тях събития от Последните Дни в Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 154-60.

[24] Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983), p. 6.

[25] Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.vi.3.

[26] Ibid., v.x.5.

[27] Ibid., v.xiii.6.

[28] Ibid., v.xiii.7.

[29] Schlossberg, p. 295.