Част Първа
ВСТЪПЛЕНИЕ: ЧОВЕШКИЯТ СИН
(Откровение 1)
Въведение
Встъплението във Второзаконие (1:1-5) започва: “Ето думите. . . .”[1]
След това текстът определя говорещия като Мойсей, на когото като посредник на
Завета е било “заповядано” да даде и изложи Божия “закон” на Израел. “Така,
Яхве е Върховен Владетел, който дава завет, а Мойсей е неговия пълномощник и
посредник на завета. Така този раздел съответствува на встъплението на
извън-Библейските мирни договори, които също определят говорещия, който заявява
своето господство чрез завета и изисква подчинението на васала.”[2] Встъплението в Откровение започва с подобен израз:
“Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си
онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на
Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово –
и всичко що е видял” (1:1-2)
Така целта на заветното Встъпление е да изяви господството на Великия Цар,
обявявайки неговата трансцендентност и
иманентност, и изяснявайки от самото начало, че васалите, Неговите слуги,
трябва да се подчинят на Неговата воля. Библейските мирни договори излагат
Божията трансцендентност и иманентност като говорят за една или повече от три
дейности: сътворение, изкупление и откровение. Последните две са особено
подчертани във Встъплението на Откровение. Вече отбелязахме наблягането върху
божественото откровение в началното изречение, и това се подчертава от
следващите стихове. Църквите трябва да “слушат думите на това пророчество и да
пазят написаното в него,” и Господ изговаря специално благословение за тези,
които се покоряват (1:3); Св. Йоан отново говори за себе си като този, който е
донесъл свидетелство за “Божието слово и свидетелството за Исуса” (1:9); нещо
повече, той разказва за откровението, което идва към него според стандарта и
познатите образи на заветното откровение в цялата библейска история: “В
Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от
тръба, който казваше: Каквото виждаш напиши на книга. . . .” (1:10-11; виж по-долу).
Изкуплението също се подчертава в този текст: “Исус Христос, Който е
верният Свидетел, Първороден от мъртвите и Началникът на земните царе . . .
Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си . . . и Който ни
е направил Царство от свещеници на своя Бог и Баща, на Него да бъде слава и
господство във вечни векове. Амин” (1:5-6). Още повече, за Христос конкретно се
говори като за Изкупител, Човешкия Син, Който “идва с облаците” в Своето славно
Възнесение към Бащата и идващ съд над Израел, за да получи световно господство,
слава и Царство; Който ще бъде видян от “онези, които Го прободоха,” и за него
ще скърбят “всички земни племена” (1:7; сравни Дан. 7:13-14; Зах. 12:10-14;
Мат. 24:30; Йоан 19:37; Еф. 1:20-22). Видението на св. Йоан за Христос развива
идеята за Неговото изкупително дело: Той е облечен като Първосвещеник (1:13),
открит е като въплътената Божия Слава (1:14-15), Създателят и Вседържителят на
света, Чието могъщо Слово излиза, за да завладее народите (1:16); Който умря, и
възкръсна от мъртвите, и Който живее до вечни векове (1:17-18).
[1]
Еврейското заглавие на Второзаконие е просто: Думите.
[2]
Meredith G. Kline, Treaty of the Great King (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963),
p. 30.