Дни на въздаяние
Съдържание
Предисловие
Предговор
от автора

Предговор
от издателя


Въведение

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3

Част Трета
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Четвърта
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14

Част Пета
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22

Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Библиография

   

Дни на въздаяние
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Приложение Б

ХРИСТИЯНСКИЯТ ЦИОНИЗЪМ
И МЕСИАНСКИЯТ ЮДАИЗЪМ*

Джеймз Джордан

Една от най-гротексните страни на социологията на съвременното американско протестанство е явлението на християнския ционизъм. Макар да е свързан с теологията на диспенсационализма, християнският ционизъм е всъщност нещо напълно различно в теологично отношение. Целта на тази статия е да се проучи това движение, и конкретно да се изтъкне неговата дълбоко еретична теоретична основа. За да улесним разглеждането, ще се занимаем с изразените вярвания на един християнски ционист, Джери Фолуел. Ще завършим с кратка бележка върху месианския юдаизъм.

Ционизъм

Ционизмът е политическо движение, изградено върху вярата, че юдейският народ заслужава по право да притежава земята на Палестина като своя собствена. През последната част на 19 век и първата част на 20 век, ционизмът печели подкрепа в християнския Запад. Това се дължи на два фактора: влиянието, което юдейските пари могат да купят сред политиците, и емоционалната подкрепа, която историята на юдейската скръб може да придобие от християнизираното обществено съзнание.[1]

С тази подкрепа ционистките партизани успяват да хвърлят Палестина в безредици в края на 40-те, и накрая да завземат земята. Резултатът е лишаване от граждански права на хората, които исторически са обитавали там. Мюсюлманските палестинци официално са лишени от граждански права, а палестинските юдеи са практически лишени от избирателни права в следствие на това, че са залети от по-големия брой европейски юдеи, които имигрират в новата държава Израел.

Важно е да осъзнаем, че повечето консервативни юдеи са антиционисти, вярвайки, че Палестина не трябва да става юдейска земя докато не е направена такава чрез идването на Месия. (Този възглед беше драматизиран в скорошния добър филм, Избраните). Голяма част от най-сериозните критики срещу политическото ционистко движение идват от антиционистки юдеи, най-известният от които е Алфред М. Лилиентал.[2]

Недостоверните критики отдясно срещу ционизма са изобилни. Нямам желание да бъда свързван с тях, и затова от началото искам да ги разкритикувам преди да се захвана с ереста на християнския ционизъм. Първо, чуваме от някои крайно десни източници, че е мит убиването на 6,000,000 юдеи от националсоциалистите. Твърди се, че няма толкова юдеи в Европа, че логистично не би било възможно да се премахнат толкова много хора предвид времето и съоръженията, с които саразполагали нацистите, и така нататък. Това може да е вярно; нямам никакъв начин да разбера това. Но аргументът изглежда е, че действително никакви юдеи не са избити от нацистите, и това е глупост. Дори ако числото е 600,000, а не шест милиона, събитието е все още морален ужас от поразителна величина. Дори ако само един човек е убит просто защото е юдеин, това би бил морален ужас. А няма съмнение, че много, много юдеи са избити.

Разбира се, върху това в някои юдейски кръгове е издигната една богохулна теология, която е възгледът, че нацистките гонения изпълняват пророчеството на Исая 53, и че юдеите страдат за греховете на света. Като християни можем само да се отвращаваме от такава измислица, и трябва да я назовем с истинското й име: сатанинска лъжа. Все пак, не е необходимо да се отрича самото събитие, за да се спори срещу една нечестива теологична измислица, изградена върху събитието.

Може би по-често е твърдението, че повечето съвременни юдеи не са въобще юдеи: Те са хазари.[3] Хазарският род изглежда е основата на евреите ашкенази от Източна Европа. Този вид твърдение, разбира се, може да бъде оспорвано. Истинският проблем в дискусията е възгледът, че юдейството е кръвно или расово понятие. То не е.

От библейска гледна точка юдеин е човек, който е в завет с народа на юдеите чрез обрязване, за добро или за лошо. Когато на Авраам беше заповядано да се обреже, той трябваше да обреже цялото си домочадие, включващо неговите 318 военни мъже и другите му домашни слуги (Бит. 14:14; 17:10-14). Компетентни учени предполагат, че домочадието на Шейх Авраам вероятно е включвало поне 3,000 души. Тези слуги са се умножавали с течение на годините, и Яков ги е наследил всичките (Бит. 27:37). Макар само 70 души от потомците на Яков да слизат в Египет, толкова много слуги отиват с тях, че е трябвало да им бъде дадена цялата Гесенска земя, в която да живеят.

Всички тези хора са юдеи, но само малка част от тях действително имат някаква Авраамова кръв в себе си. По-късно виждаме много други хора да се присъединяват към евреите; всъщност, списъкът на Давидовите мъже включва много чужденци, от които Хетеецът Урия е най-познатият. Това показва, че заветът, а не родовата принадлежност, е бил винаги отличителният белег на юдеина (както и на християнина). Разбира се, за преките предшественици са били пазени родословните записи, тъй като Месия трябва да бъде от действителната кръв на Авраам, а по-късно на Давид; но това не може да се приложи за повече от само малка част от общия брой на хората.

Така, юдеи са онези, които твърдят, че са юдеи, които са в завет с юдеите. Хазарите се обръщат към юдаизма в Средните векове и са юдеи, обратното при британско-израелитската дясна глупост.[4] (Разбира се, съвременните ционисти разбират също толкова зле този религиозен принцип, колкото и техните британско-израелитски критици. И двете групи разглеждат всичко според кръв и раса.)

Затова е неправилно да се критикува ционизма на основа на това, че “Евреите всъщност не са пострадали през Втората световна война,” или “Кой знае кои са истинските юдеи?” Доста очевидно е кои са евреи, и те както винаги са сила, която трябва да се има предвид.

Третата посока на критика срещу ционизма засяга правилността или неправилноста на неговото нашествие и завладяване на Палестина. Можем да слушаме аргументи, които казват, че юдеите са откраднали земята от нейните жители, че са преследвали палестинците, че са извършили ужаси по време на партизанската си кампания, и подобни. След това можем да слушаме аргументи, които казват, че юдеите в Палестина са били ощетявани от мюсюлманската власт, че палестинците днес са много по-добре под просветената еврейска власт, отколкото са били преди, че евреите облагородяват земята, а мюсюлманите не са правили това, и затова са изгубили правото на нея, и подобни.

На практика, нито едно от тези неща не е наша пряка грижа като християни. Като християни трябва да гледаме на юдеите и на мюсюлманите като групи, които са отхвърлили Христос като Месия, и които са се противопоставили на истинската вяра. Ако искат да се обърнат, ние се радваме. Ако искат да се избият помежду си, това е твърде лошо, но ще ги оставим да го направят – не можем да направим нищо за това.

Но тогава стигаме до въпроса: Дали вярващите в Библията християни трябва да подкрепят една еврейска държава по теологични причини? Такова е твърдението на Джери Фолуел и на ереста на християнския ционизъм. Нека да разгледаме това учение.

Ортодоксалният диспенсационализъм срещу християнския ционизъм

През деветнадесети век възниква един особен доктринален възглед, известен като “диспенсационализъм.” Неговите водещи светила са Дарби и Скофилд; а неговата Библия е Scofield Reference Bible; а през последните години неговата главна квартира е Даласката Теологична семинария. Технически казано, диспенсационализмът учи, че Бог има два народа в историята на света: Израел и “Църквата.” Понастоящем живеем в “Епохата на Църквата,” и Божият народ днес са християните, Църквата. В настоящето юдеите са отстъпили врагове на Бога и на Христос, и са под Божието осъждение докато се покаят.

Някой ден скоро (Винаги е скоро!) Христос ще се върне на земята невидимо и ще грабне всички християни в Църквата (това се нарича “Грабването” на светиите). В този момент Бог ще се заеме отново с Израел. Ще има седемгодишен период, наречен “Скръбта,” и през този период отстъпническото юдейство ще образува съюз със Звяра против Бога, но Бог ще започне да обръща юдеите, и в определеното време Звярът ще се обърне и ще започне да гони тези обърнати евреи. Точно когато нещата изглеждат безнадеждни, Христос ще се завърне и ще сложи началото на Милениума.

Да отбележим още едно нещо: Няма абсолютно никакви белези, че Грабването на Църквата е близо. То ще дойде “като нощен крадец.”

Сега, цялата тази схема, макар да е популярна през последните години, няма корени в християнското тълкувание на Писанията, и в наши дни се срива под тежестта на критиките от вярващите в Библията учени с по-исторически ортодоксални убеждения. В същото време има няколко неща за отбелязване.

Първо, като учи, че няма никакви белези, които да предшествуват Грабването, диспенсационализмът ясно казва, че съвременната държава Израел няма нищо общо с библейските пророчества. Ако Израел се разпадне утре, не би имало никакво значение. Съществуването на държавата Израел, макар да насърчава диспенсационалистите да вярват, че Грабването е близо, не е от никаква теологична пророческа важност.

Второ, диспенсационализмът учи, че евреите днес, и дори в периода на Голямата скръб, са отстъпници, и това със сигурност означава, че те са под Божия гняв и съд. Християните трябва да им служат и да се опитват да ги обърнат, и да им показват всякаква любезност като ближни човешки същества; но християните трябва да разбират, че по време на Църковната епоха евреите не са Божият народ. Вместо това, Църквата е днес Божият народ.

Трето, като учи, че Израел е “отложен” през Църковната епоха, диспенсационализмът ясно има предвид, че обещанията, дадени на Израел, също са “отложени” през този период. Обещанието за земята и обещанието, “ще благословя онези, които те благославят,” са били отложени, докато влезем в “пророческото време.” Следователно евреите нямат право над земята по време на Църковната епоха, и също няма особено благословение за езичниците, които се отнасят към евреите със специално благоволение.

Четвърто, диспенсационалистическите теолози са най-строги по въпроса, че Църквата е “новият народ,” съставен като едно тяло в Христос от евреи и езичници. По време на Църковната епоха разграничението между тези дванарода не трябва да се чувствува в Църквата. Така по подразбиране диспенсационалистичната теология се противопоставя на позицията, изразявана в много “Месиански еврейски” групи.

Това, което представям, е стандартният, последователен диспенсационализъм. Колкото до моето мнение, диспенсационализмът е напълно погрешен в своя пророчески възглед, но е поне ортодоксален във възгледа си за спасението и благословението. Благословението идва при евреите, когато те се покаят и приемат Христос; дотогава, те са под Божието проклятие. Как би могло да бъде по друг начин? Всички благословения са в Христос. Това е учението на ортодоксалното християнство, и Дарби и ранните диспенсационалисти са ортодоксални християни по този въпрос, доколкото мога да кажа.

Джери Фолуел и християнският ционизъм

Моето описание на диспенсационализма може да изглежда малко странно, защото това не е учението на Хол Линдзи от съвременната Даласка теологична семинария, или на другите съвременни диспенсационалисти. Наричам тези хора “поп-диспита,” на кратко. За разлика от диспенсационалистичната система, тези хора твърдят, че Бог сега има два народа на земята: Църквата и Израел. Последователната диспенсационалистична система учи, че няма пророчества, чието изпълнение да се извършва през Църковната епоха, защото Църквата съществува извън пророческото време, но съвременните поп-диспита поучават, че възстановяването на нацията Израел през 1948 е изпълнение на пророчество.

Последователният диспенсационализъм учи, че Бог се занимава сега със Своя “небесен” народ (Църквата), и че през Църковната епоха Бог е “оставил” Своя отстъпил “земен” народ (Израел). Поп-диспитата, напротив, твърдят, че макар да е отстъпил, Израел все още трябва да се счита за народ под Божието благословение. Те се придържат към еретичната идея, че юдеите не трябва да се покаят, за да придобият благословенията на Божия завет. Те държат небиблейската идея, че отстъпническото юдейство не е днес под Божието проклятие.

Добре познат защитник на тази злополучна позиция е пастор Джери Фолуел. Един съвременен ционист, Мерил Саймън, е разбрал този факт и е написал книга, Джери Фолуел и евреите.[5] Тази книга е поредица от интервюта с пастор Джери Фолуел, предназначени да го представят като приятел на ционизма, и да потушат подозренията, които либералните ционистки евреи естествено изпитват, когато стане въпрос за предполагаемо ортодоксален, фундаменталистки християнски проповедник.

Бих искал да цитирам някои цитати от тази книга, и да направя някои уместни коментари. Но книгата казва: “Никоя част от тази книга не може да бъде публикувана по някакъв начин без писменото съгласие от издателите,” което твърде много пречи на моя стил. Ще трябва да ми вярвате, когато обобщавам коментарите на Фолуел. Можете винаги да отидете в местната библиотека и сами да проверите.

На страница 13 Фолуел бива запитан дали смята разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр. за белег за Божието отхвърляне на Израел. Фолуел отговаря като казва, че той със сигурност не вярва, че един “отмъстителен” Бог е довел римските войски срещу Ерусалим, за да унищожи евреите. Фолуел по-скоро приписва събитието на антисемитизъм.

Нека сега да чуем какво казва Библията за това. Няма нужда да цитираме Левит 26 и Второзаконие 28 в тяхната цялост. Прочетете ги в свободното си време и си задайте този въпрос: Виждаме ли гневен, “отмъстителен” Бог тук да заплашва да доведе ужаси върху Израел, ако те отстъпят? Също прочетете Псалм 69:21 и попитайте, За кого се отнася това?, и после продължете да четете до края на Псалма, помнейки, че римляните обсадиха Ерусалим по време на Пасхата. Забележете, че Псалм 69:25 говори за “запустяването” на Ерусалим, и помислете за това във връзка с Исусовото обявяване на запустението на Ерусалим в Матей 23:38. Фолуел е напълно против Писанието по този въпрос.

На страница 25 Фолуел казва, че според него антисемитизмът е вдъхновен изключително от Сатана като част от неговата съпротива срещу Бога. Срещу това, прочетете Йов глави 1 и 2. Тук разбираме, че на Сатана никога не се позволява да прави нещо без Божието позволение. Нещо повече, откриваме от останалата част от Библията, че Бог често повдига врагове срещу Своя народ, като бичове, с които да ги накаже. Прочетете Книгата Съдии. Прочетете Царете и Летописите за Асирия и Вавилон. Прочетете Авакум. Това не е някакъв нищожен момент, скрит в някакъв неясен текст. Тази истина обхваща цялото Писание.

Вярно е, че анти-еврейските чувства не са част от християнското послание и християните трябва да са внимателни към евреите както са внимателни към всички други хора. Но също е вярно, че именно Бог подбужда вавилонците и асирийците. Докато евреите не се покаят и не се обърнат (както Римляни 11 обещава, че някой ден ще стане), те остават Божии врагове и Той подбужда езичници срещу тях. Анти-еврейщината е била неотлъчна част от светския хуманизъм от времето на Фредерик II, през Ренесанса, дори до днес. Християнската църква е защитавала евреите през Средните векове и продължава да го прави.[6]

На страница 55 Фолуел казва, че евреите и християните могат да се различават в отделни моменти, но имат общо наследство в Стария Завет. Дали Фолуел би желал да каже същото за един мюсюлманин? Във всеки случай твърдението е неправилно. Юдаизмът приема Талмуда, а не Библията, за свой закон. Да се твърди, че християни и евреи се позовават на Стария Завет като обща основа, показва крайно непознаване на юдаизма, средновековен или съвременен. Юдаизмът никога не подхожда към Библията освен чрез Талмуда.

На страница 62 Фолуел казва, че бъдещето на държавата Израел е по-важно от всеки друг политически въпрос. Той казва, че евреите имат теологично, историческо и законно право над Палестина. Той потвърждава своето лично посвещение към ционизма и казва, че е научил ционизма от Стария Завет.

Библията ни учи, че когато Адам и Ева се разбунтуваха, те загубиха своето право над Градината и Бог ги изгони. Бог използва същия принцип с Израел, давайки им земя, но ги предупреждава многократно, че ако се разбунтуват, ще бъдат изгонени. Не мога да разбера как Фолуел може да чете старозаветните Писания и да не види това. Съвременните отстъпници евреи нямат абсолютно никакво теологично, и следователно историческо и законно право над земята на Палестина.

Църквата през всички векове винаги е учела, че новозаветната равностойност на “земята” е целият свят, в Христос, и окончателно Новата Земя. На Божия народ, изповядващите Христос, е дадена цялата земя, първоначално, и те прогресивно я завладяват във времето. Дори ако диспенсационализмът беше правилен в своето твърдение, че някой ден земята на Палестина ще бъде върната на евреите, все още трябва да кажем, че първо те трябва да се обърнат към Христос!

На страница 68 Фолуел казва, че има едно нещо в съвременния Израел, което го притеснява. Това е, че християните нямат свободата да проповядват Благовестието. С други думи, Фолуел е наясно, че християните са преследвани в Израел днес, но все още подкрепя Израел! Ако това не е предателство към вярата, какво е тогава?

Накрая, на страница 145 Фолуел е попитан относно абортите, тъй като съвременните евреи защитават аборта. Саймън го пита дали смъртното наказание трябва да се прилага срещу жена, която е имала аборт, и нейния лекар. Фолуел отговаря, че никога не е мислил за това преди, и че счита, че всяко действие срещу жената би било погрешно.

Е, всичко е ясно. Г-н Саймън знае какви са истинските проблеми, а пастор Фолуел е толкова объркан, оплетен и сляп, че не може да ги види. Очевидно, ако абортът е убийство, тогава трябва да изискваме за него смъртно наказание! Разбира се, Фолуел тук звучи точно както повечето от останалите от съвременното движение срещу абортите: Те никога дори не са помисляли относно някои от най-основните, елементарни проблеми. “Абортът е убийство!” викат те. “Възстановете смъртното наказание за убийство,” казва Моралното Мнозинство (политическата група на Фолуел). Всеки с коефициент на интелигентност над 25 може да разбере заключението от тези две твърдения, но явно Фолуел никога преди не е мислил за това. Живеем в жалки времена, щом като такъв некомпетентен човек е говорител на Новата християнска десница!

Християнският ционизъм е богохулство. Той е ерес. Християните по никакъв начин нямат теологичен интерес в съвременната държава Израел. Това е воюваща с Бога, анти-християнска нация. Докато не се покае и не каже “благословен Този, който идва в Господното име,” тя ще продължи да бъде под Божия гняв. Съвременната държава Израел позволява гонения на християни и християнски мисионери. Трябва да се молим Бог да промени сърцата на евреите, както на всички останали езичници, за да приемат Христос. Но подкрепата за враговете на Благовестието не е белег на служител на Благовестието, а на антихрист.

Бях твърде суров с Джери. Някой трябва да бъде. Такива неща нем огат да бъдат извинени, и се нуждаят от покаяние. Преди няколко години писах статия в защита на Фолуел срещу някакъв либерален критик.[7] Това, което казах тук, не променя онова, което казах тогава, защото критикът на Фолуел не беше прав; но определено оттогава започнах да имам по-ниско мнение за г-н Фолуел. Неговата тръба дава неясен звук. Той трябва да я почисти.

Месиански юдаизъм

През последните години голям брой млади евреи се обръщат към Исус Христос като свой Господ и Спасител. Много от тези млади хора образуват “Месиански синагоги” и изразяват тук и там разнообразни теологии на “Месиански юдаизъм.” За мнозина Месианският юдаизъм е просто начин да се запазят някои еврейски културни традиции, след като са станали християни, и в това няма нищо лошо. Правилно е за християните от различните племена и езици да изразяват вярата в разнообразие от културни форми.

За съжаление, за някои Месианският юдаизъм се вижда като алтернатива на историческото християнство. Това се дължи на влиянието на поп-диспенсационализма. В крайна сметка, ако Милениумът е само на една крачка и ако еврейската култура ще стане империалистически превъзхождаща през Милениума, тогава дори днес еврейските обичаи предвкусват в това превъзходство. Всъщност, някои месиански юдеи явно вярват, че могат да претендират за неограничена финансова подкрепа от нееврейски християни на основа на това превъзходство.[8]

Повечето от това, което съм написал относно християнския ционизъм по-горе, се отнася за тази група от месиански евреи. Но бих желал да призова за внимание към една друга страна на въпроса. Тези Месиански евреи вярват погрешно, че нееврейското християнство (историческата църква) се е отдалечило от библейските форми в ранните дни на Църквата. Те виждат като своя мисия възстановяването на тези обичаи, които вярват, че са запазили.

Всъщност, това е напълно погрешно. Всеки, който е виждал представяне на “Христос в Пасхата,” е учуден от броя на небиблейските обичаи, които са разглеждани и изложени (използването на яйца, хляб разчупен на три парчета и скрит в дрехите и пр.). Тези обичаи възникват след раждането на Църквата и въобще не съхраняват старозаветния ритуал. Нещо повече, опитът да се постави християнско тълкуване на различните особености на тези ритуали е твърде погрешен и изкуствен. Колкото и умни да са такива представяния, те са чудовищно заблудителни.

Всъщност, водещите характеристики на поклонението в Храма и в Синагогата са били доведени право в Църквата, тъй като тя е ограбила новите врагове на Бога: отстъпилото еврейство. Периодът на това ограбване е бил от 30 до 70 от Хр. Веднъж като Църквата е завършила своето събиране на останките от Стария Завет в своето ново, преобразено тяло, Бог напълно е разрушил останките от Стария Завет. Съвременните еврейски ритуали дължат много повече на расово/културно наследство от народите в Източна Европа, отколкото на Стария Завет.[9]

Така, макар да няма нищо лошо обърналите се евреи да запазят културна приемственост със своето минало, няма основания за мнението, че пост-християнското еврейство е запазило музикалните и литургични форми на Библията. Тези форми са били запазени в Църквата и само в нея. Юдеите, които искат да възстановят своето наследство, биха постъпили добре, ако изучават ранната Църква, а не традициите на източноевропейските общества.


* Препечатано от James B. Jordan, The Sociology of the Church (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986).

[1] За първия фактор, виж Ronald Sanders, The High Walls of Jerusalem: A History of the Balfour Declaration and the Birth of the British Mandate for Palestine (New York: Holt, Rinehart, and Winston, 1984).

[2] Лилиентал е автор на няколко книги на тази тема. Неговото главно произведение е Alfred. M. Lilienthal, The Zionist Connection (New York: Dodd, Mead, & Co., 1978).

[3] За хазарите, виж Arthur Koesler, The Thirteenth Tribe (New York: Random House, 1976).

[4] Британският израелитизъм твърди, че англо-саксонският народ е истинските юдеи, и така наследяват завета, обещан чрез расата. Тази странна, глупава идея се прокарва от култа Армстронг, но също вирее в десните християнски кръгове. За добър анализ и опровержение на този възглед, виж Louis F. DeBoer, The New Phariseeism (Columbus, NJ: The American Presbyterian Press, 1978).

[5] Merill Simon, Jerry Falwell and the Jews (Middle Village, NY: Jonathan David Publishers, Inc., 1984.)

[6] За закрилата на евреите от Църквата, виж Harold J. Berman (сам той е евреин), Law and Revolution: The Formation of the Western Legal Tradition (Cambridge: Harvard U. Press, 1983), pp. 90, 222.

[7] Виж моята статия, “The Moral Majority: An Anabaptist Critique,” in James B. Jordan, ed. The Failure of the American Baptist Culture, Christianity and Civilization No. 1 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1982).

[8] Виж Gary North, “Some Problems with ‘Messianic Judaism,’” in Biblical Economics Today 7:3 (Apr./May, 1984).

[9] Луи Буйе показва с големи подробности, че молитвата за причастието на ранната Църква е била приспособена от молитвите на Синагогата и на Храма. Виж Louis Bouyer, Eucharist (Notre Dame: U. of Notre Dame Press, 1968). По същия начин Ерик Вернер показва, че грегорианското църковно пеене на християнската църква запазва музикалния стил, познат сред евреите в старозаветния период. Виж Eric Werner, The Sacred Bridge (Columbia U. Press, 1959; изданието на Шокен само възпроизвежда първата половина на това важно изследване).





Days of Vengeance
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777