Мартин Лутер
РОБСТВОТО НА ВОЛЯТАИСТОРИЧЕСКО И ТЕОЛОГИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ
РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА
- ВЪВЕДЕНИЕ
- КРИТИКА НА ПРЕДГОВОРА НА ЕРАЗЪМ
- За необходимостта от твърдения в християнството
- За яснотата на Писанието
- За важността на това да знаем каква сила има “свободната воля”
- За определящото Божие предузнание
- За важността на това да знаем, че Бог определя всички неща
- За предполагаемите ползи от подтискането на определени истини
- За предполагаемите вреди от прогласяването, че Бог предопределя всички неща
- За доброволността на предопределените действия
- Че волята, която няма сила без благодат, не е свободна
- Заключение на този раздел
- КРИТИКА НА ВЪВЕДЕНИЕТО НА ЕРАЗЪМ
- Че авторитетът на древните не може да бъде сигурно доказателство за “свободната воля”
- Че истинската църква, която е скрита за човешкия поглед, не греши
- Че всички учения трябва да бъдат изпитвани и преценявани чрез Писанието
- Че учението на Писанието е ясно и открито
- Че човешката слепота не опровергава яснотата на Писанието
- За непоследователността на Еразъм в позоваването на древността
- КРИТИКА НА АРГУМЕНТИТЕ НА ЕРАЗЪМ ЗА "СВОБОДНАТА ВОЛЯ"
- За определението на Еразъм за “свободната воля”
- Прем. Ис. Сир. 15:14-17: неубедително свидетелство
- За разделянето от Еразъм на три възгледа за “свободната воля”
- Прем. Ис. Сир. 15:14-17 (продължение): човекът, като подчинен на Божията воля, не е свободен
- Че заповедта не винаги означава способност за изпълнение
- Че аргументът на Еразъм, ако е верен, би създал цялостна способност
- Бит. 4:7: задължението не означава способност
- Вт. 30:19, и т.н.; законът е предназначен да дава познание за греха
- За объркването от Еразъм на закона и благовестието в Зах. 1:3; Ер. 15:19; Езек. 18:23, и т.н.
- За Бога, проповядван и непроповядван, и за Неговата открита и Неговата тайна воля
- Вт. 30:11-14: задължението не е доказателство за способност
- Мат. 23:37: човекът не трябва да надзърта в тайната Божия воля
- Мат. 19:17: законът показва безсилието на човека и спасителната сила на Бога
- Че предназначението на предписанията в Новия Завет е да ръководят оправданите
- Че основанието за награда в Новия Завет е Божието обещание, а не човешките заслуги
- Мат. 7:16; Лука 23:34; Йоана 1:12; Рим. 2:4: неизбежността не унищожава моралната отговорност
- КРИТИКА НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ОТ ЕРАЗЪМ НА ТЕКСТОВЕТЕ, КОИТО ОТРИЧАТ “СВОБОДНАТА ВОЛЯ”—(I)
- За оценката на Еразъм за въпросните текстове
- Че метафорите не могат да бъдат поставяни в Писанието без подходяща причина
- За обяснението на Еразъм за закоравяването на Фараона
- За Божия начин на изработване на зло в човека
- За Божия начин на закоравяване на човека
- За закоравяването на Фараона
- Рим. 9:15ff.: доказателство, че Павел учи Божието предопределящо предузнание
- Че естественият разум трябва да признае, че Божествената свобода означава човешка неизбежност
- Рим. 9:15ff. (продължение)
- Че неизбежността не означава принуда: случаят с Юда
- Мал. 1:2-3: правилно цитирано от Павел за доказване на върховенството на Бога в благодатта
- За грънчаря и глината
- За Божията праведност в оправдаването и осъждането на грешниците
- Че Павел приписва човешкото спасение единствено на Бога
- КРИТИКА НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ОТ ЕРАЗЪМ НА ТЕКСТОВЕТЕ, КОИТО ОТРИЧАТ “СВОБОДНАТА ВОЛЯ”—(II)
- Бит. 6:3: значението на “плът”
- Бит. 8:21 и 6:5: Извратеността на човечеството
- Ис. 40:1-2: човекът под закона може само да греши
- Ис. 40:6-7: човекът е изцяло “плът”
- Ер. 10:23: човешкото безсилие
- Пр. 16:1; 21:1: Божието върховенство над човека
- Йоана 15:5: значението на “нищо”
- Че “свободната воля” не следва от сътрудничеството на човека с Бога
- Заключение на този раздел
- БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА
- Рим. 1:18ff.: универсалната вина на човечеството отрича “свободната воля”
- Рим. 3:9ff., 19ff.: универсалното господство на греха отрича “свободната воля”
- Че делата, които оправдават, не са просто церемониални дела
- Че законът е предназначен да води към Христос като дава познание за греха
- Рим. 3:21-26: учението за спасение чрез вяра в Христос отрича “свободната воля”
- Че пелагианското учение за заслугите е по-малко порочно от това на схоластиците и Еразъм
- Рим. 4:2-3: пълната неприложимост на делата в праведността на човека пред Бога
- За други аргументи против “свободната воля,” непосочени тук
- За убедителността на Павел против “свободната воля”
- Рим. 8:5: състоянието на човека без Духа
- Рим.10:20; 9:30-31: спасението по благодат не предполага предварително старание
- Йоана 1:5, 10-13, 16: спасението за грешния свят е по Христовата благодат само чрез вяра
- Йоана 3:1ff.: случаят с Никодим
- Йоана 14:6; 3:18, 36, 27, 31; 8:23: спасението е само чрез Христос
- Йоана 6:44: неспособността на човека да повярва в благовестието
- Йоана 16:9: естественото разпространение на неверието
- Рим. 7; Гал. 5: силата на “плътта” в светиите отхвърля “свободната воля”
- За спокойствието в това да знаеш, че спасението не зависи от “свободната воля”
- За вярата в справедливостта на Бога в Неговото отношение към хората
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
[Заглавна страница]