Мартин Лутер

РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА

ИСТОРИЧЕСКО И ТЕОЛОГИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ

  1. Еразъм до 1517
  2. Лутер до 1517
  3. Лутер и Еразъм след 1517
  4. Теологични въпроси
  5. Заключение

РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА

  1. ВЪВЕДЕНИЕ


  2. КРИТИКА НА ПРЕДГОВОРА НА ЕРАЗЪМ
    1. За необходимостта от твърдения в християнството
    2. За яснотата на Писанието
    3. За важността на това да знаем каква сила има “свободната воля”
    4. За определящото Божие предузнание
    5. За важността на това да знаем, че Бог определя всички неща
    6. За предполагаемите ползи от подтискането на определени истини
    7. За предполагаемите вреди от прогласяването, че Бог предопределя всички неща
    8. За доброволността на предопределените действия
    9. Че волята, която няма сила без благодат, не е свободна
    10. Заключение на този раздел

  3. КРИТИКА НА ВЪВЕДЕНИЕТО НА ЕРАЗЪМ
    1. Че авторитетът на древните не може да бъде сигурно доказателство за “свободната воля”
    2. Че истинската църква, която е скрита за човешкия поглед, не греши
    3. Че всички учения трябва да бъдат изпитвани и преценявани чрез Писанието
    4. Че учението на Писанието е ясно и открито
    5. Че човешката слепота не опровергава яснотата на Писанието
    6. За непоследователността на Еразъм в позоваването на древността

  4. КРИТИКА НА АРГУМЕНТИТЕ НА ЕРАЗЪМ ЗА "СВОБОДНАТА ВОЛЯ"
    1. За определението на Еразъм за “свободната воля”
    2. Прем. Ис. Сир. 15:14-17: неубедително свидетелство
    3. За разделянето от Еразъм на три възгледа за “свободната воля”
    4. Прем. Ис. Сир. 15:14-17 (продължение): човекът, като подчинен на Божията воля, не е свободен
    5. Че заповедта не винаги означава способност за изпълнение
    6. Че аргументът на Еразъм, ако е верен, би създал цялостна способност
    7. Бит. 4:7: задължението не означава способност
    8. Вт. 30:19, и т.н.; законът е предназначен да дава познание за греха
    9. За объркването от Еразъм на закона и благовестието в Зах. 1:3; Ер. 15:19; Езек. 18:23, и т.н.
    10. За Бога, проповядван и непроповядван, и за Неговата открита и Неговата тайна воля
    11. Вт. 30:11-14: задължението не е доказателство за способност
    12. Мат. 23:37: човекът не трябва да надзърта в тайната Божия воля
    13. Мат. 19:17: законът показва безсилието на човека и спасителната сила на Бога
    14. Че предназначението на предписанията в Новия Завет е да ръководят оправданите
    15. Че основанието за награда в Новия Завет е Божието обещание, а не човешките заслуги
    16. Мат. 7:16; Лука 23:34; Йоана 1:12; Рим. 2:4: неизбежността не унищожава моралната отговорност

  5. КРИТИКА НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ОТ ЕРАЗЪМ НА ТЕКСТОВЕТЕ, КОИТО ОТРИЧАТ “СВОБОДНАТА ВОЛЯ”—(I)
    1. За оценката на Еразъм за въпросните текстове
    2. Че метафорите не могат да бъдат поставяни в Писанието без подходяща причина
    3. За обяснението на Еразъм за закоравяването на Фараона
    4. За Божия начин на изработване на зло в човека
    5. За Божия начин на закоравяване на човека
    6. За закоравяването на Фараона
    7. Рим. 9:15ff.: доказателство, че Павел учи Божието предопределящо предузнание
    8. Че естественият разум трябва да признае, че Божествената свобода означава човешка неизбежност
    9. Рим. 9:15ff. (продължение)
    10. Че неизбежността не означава принуда: случаят с Юда
    11. Мал. 1:2-3: правилно цитирано от Павел за доказване на върховенството на Бога в благодатта
    12. За грънчаря и глината
    13. За Божията праведност в оправдаването и осъждането на грешниците
    14. Че Павел приписва човешкото спасение единствено на Бога

  6. КРИТИКА НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ОТ ЕРАЗЪМ НА ТЕКСТОВЕТЕ, КОИТО ОТРИЧАТ “СВОБОДНАТА ВОЛЯ”—(II)
    1. Бит. 6:3: значението на “плът”
    2. Бит. 8:21 и 6:5: Извратеността на човечеството
    3. Ис. 40:1-2: човекът под закона може само да греши
    4. Ис. 40:6-7: човекът е изцяло “плът”
    5. Ер. 10:23: човешкото безсилие
    6. Пр. 16:1; 21:1: Божието върховенство над човека
    7. Йоана 15:5: значението на “нищо”
    8. Че “свободната воля” не следва от сътрудничеството на човека с Бога
    9. Заключение на този раздел

  7. БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА
    1. Рим. 1:18ff.: универсалната вина на човечеството отрича “свободната воля”
    2. Рим. 3:9ff., 19ff.: универсалното господство на греха отрича “свободната воля”
    3. Че делата, които оправдават, не са просто церемониални дела
    4. Че законът е предназначен да води към Христос като дава познание за греха
    5. Рим. 3:21-26: учението за спасение чрез вяра в Христос отрича “свободната воля”
    6. Че пелагианското учение за заслугите е по-малко порочно от това на схоластиците и Еразъм
    7. Рим. 4:2-3: пълната неприложимост на делата в праведността на човека пред Бога
    8. За други аргументи против “свободната воля,” непосочени тук
    9. За убедителността на Павел против “свободната воля”
    10. Рим. 8:5: състоянието на човека без Духа
    11. Рим.10:20; 9:30-31: спасението по благодат не предполага предварително старание
    12. Йоана 1:5, 10-13, 16: спасението за грешния свят е по Христовата благодат само чрез вяра
    13. Йоана 3:1ff.: случаят с Никодим
    14. Йоана 14:6; 3:18, 36, 27, 31; 8:23: спасението е само чрез Христос
    15. Йоана 6:44: неспособността на човека да повярва в благовестието
    16. Йоана 16:9: естественото разпространение на неверието
    17. Рим. 7; Гал. 5: силата на “плътта” в светиите отхвърля “свободната воля”
    18. За спокойствието в това да знаеш, че спасението не зависи от “свободната воля”
    19. За вярата в справедливостта на Бога в Неговото отношение към хората

  8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
    9.
    [Заглавна страница]