Conclusion

Сега, добри ми Еразъм, моля те настоятелно в Христовото име най-после да спазиш обещанието си. Ти обеща, че ще отстъпиш пред онзи, който поучава по-добре от теб. Остави настрана пристрастията! Признавам, че ти си велик човек, надарен с много от най-благородните Божии дарби – остроумие, ученост и почти чудодейно красноречие, да не говорим за останалите; докато аз нямам нищо и съм нищо, да не говорим да се хваля, че съм християнин. Нещо повече, отдавам ти сърдечна похвала и признание и за още едно нещо – че ти единствен, за разлика от всички други, атакува истинското нещо, тоест, същността. Ти не ме отегчаваш с онези странични неща[1] относно папството, чистилището, индулгенциите и подобни – дреболии, а не въпроси – поради които днес всички искат кръвта ми ( макар и без успех); ти, и единствено ти видя опорната точка, върху която стои всичко, и се прицели в най-важното място.[2] Затова сърдечно ти благодаря; защото за мен е по-голямо удоволствие да се занимавам с този въпрос, доколкото времето и възможностите ми позволяват. Ако онези, които ме атакуваха в миналото, бяха направили това, което ти направи, и ако тези, които сега се хвалят с нови духове и откровения, бяха направили същото, бихме имали по-малко размирици и секти, и повече мир и съгласие. Така Бог, чрез Сатана, наказва нашата неблагодарност.

Обаче, ако не можеш да разглеждаш този въпрос различно от твоето разглеждане в тази Беседа, моето искрено желание е да се задоволиш със собствените си дарби и да се ограничиш да следваш, увеличаваш и насърчаваш изучаването на литература и езици; каквото досега си правил с много полза и с голямо влияние. Със своите изследвания си ми послужил и на мен, и признавам, че съм ти задължен; определено в това отношение истински те почитам и искрено те уважавам. Но Бог засега не е пожелал, нито е позволил да бъдеш подготвен за този настоящ дебат. Моля те, не мисли, че има някаква арогантност в моите думи, когато казвам, че се моля Господ бързо да те направи по-превъзходен от мен в това, както вече си във всяко друго отношение. Не е ново нещо за Бога да наставлява Мойсей чрез Йотор или да поячава Павел чрез Ананий. Ти казваш, че “си се отклонил далеч от пътя, ако не познаваш Христос.”[3] Мисля, че ти самият виждаш как стои въпросът. Но не всички ще се отклонят, ако ти и аз се отклоняваме. Бог е Този, Който е прогласен като чудесен сред Своите светии, така че можем да смятаме за светии и хора, които изглежда са много далеч от святостта. Нито е трудно да вярвам, че ти, бивайки човек, можеш да не разбереш правилно, или да не забележиш с достатъчно внимание Писанията или поученията на бащите, под чието ръководство смяташ, че се придържаш към правилния път. Това, че не си успял, е достатъчно ясно от твоите думи, че не твърдиш нищо, а само “правиш сравнения.”[4] Който вижда същността на въпроса и го разбира правилно, не пише така. Сега аз, в тази моя книга, не “правя сравнения,” а твърдя; и не искам ничие мнение, но подтиквам всички хора да се покорят! Дано Господ, чиято кауза е това, да те просвети и да те направи съд за почит и слава. Амин.

[1] alienis.

[2] ipsum iugulum petisti.

[3] “Знам добре какво ще ми бъде казано: Нека Еразъм да познае Христос и да каже сбогом на човешката мъдрост: никой човек не разбира това освен онзи, който има Божия Дух. Ако още не разбирам какво е Христос, тогава, разбира се, досега съм се отклонил много настрана от пътя.”

[4] contulisse.

| Предишна глава | Съдържание |

VIII

ЗАКЛЮЧЕНИЕ