Review of Erasmus' Introduction

(i) Че авторитетът на древните не може да бъде сигурно доказателство за “свободната воля”

В началото на същинския диспут, ти даваш дума да спориш на основата на каноничните Писания, тъй като Лутер не се подчинява на авторитета на извънканоничен писател. Благодаря ти! Приветствувам обещанието, макар че ти го даваш само за да си спестиш безплодния труд, а не защото оценяваш тези другите писатели като несъществени за въпросния предмет. Защото ти не одобряваш много моята – презумпция ли да кажем? – или както и да се нарича този мой принцип. Ти си много повлиян (ни казваш ти) от големия ред учени мъже, предмет на единодушната възхвала на много векове, някои от които вещи библейски учени, някои от тях велики светии, някои мъченици, много известни с чудесата си, плюс теолозите от по-късни времена и покрай тях изобилие от школи, събори, епископи и папи. Накратко (казваш ти) на твоя страна са учеността, уменията, множествата, достойнствата, отличията, смелостта, святостта, чудесата и какво ли не, докато на моя страна са само Уиклиф и Лоренцо Вала (макар че Августин, когото ти не споменаваш, е изцяло с мен). Но тези последните (казваш ти) нямат такава тежест, когато бъдат сравнени с останалите. Което оставя само Лутер – човек без обществено положение, младок – и неговите приятели; които не могат да се хвалят с такава ученост, умения, брой, достойнство, святост или чудеса. Та те (казваш ти) не могат да изцелят и куц кон! Те парадират с Писанието, макар да са също така невежи относно него както са и техните противници; те се хвалят, че имат Духа, но никъде не го показват – и има и други неща, които можеш да изброиш чрез изобилно многословие. Така (заключаваш ти) те всъщност не са нищо; както вълкът казал на славея, след като го изял: “Ти си само един глас – и това е всичко!” те говорят; и само поради тази причина (казваш ти) очакват хората да им вярват! [1]

Допускам, добри ми Еразъм, че може и да си повлиян от тези съображения. В продължение на повече от десет години те имаха такова голямо влияние върху мен, че не мисля, че някой друг смъртен някога е бил така дълбоко разтърсен от тях. Аз също смятах за невероятно тази наша Троя, толкова често атакувана и винаги непобеждавана, да бъде някога завзета. И призовавам Бога за свидетел срещу душата ми, че бих продължавал така, и бих бил под тяхното влияние и днес, ако принудата на съвестта и свидетелството на фактите не ме тласнаха в друг път. Без съмнение ти също можеш да оцениш, че моето сърце не е от камък; а и да беше от камък, би било смекчено от ударите, понесени в моята борба с вълните и бурите, тъй като посмях да направя онова, което, веднъж направено, щеше да донесе като порой върху главата ми цялата тежест на авторитета на онези, които ти изброи. Но тук не е мястото да съставяме история на моя живот и моите дела. Не се захванах с този дебат с цел да рекламирам себе си, а за да възвиша Божията благодат. Какъв съм и с какъв дух и намерение съм се захванал с тези въпроси, оставям на присъдата на Онзи, Който знае, че всичко това става според Неговата свободна воля, не моята – което целият свят отдавна трябваше да е осъзнал. Това твое въведение несъмнено ме поставя в лошо положение, от което не мога лесно да избягам без да възвелича себе си и да омаловажа всички тези Бащи. Накратко, обаче, ще говоря за това.

Аз съм по-долен в ученост, способности, численост, авторитет и всичко друго. Дори ти смяташ така! Но сега да предположим, че ти задам тези три въпроса: Какво е проявлението на Духа? Какво са чудесата? И какво е святостта? Доколкото знам от твоите писма и книги, ще се разкриеш като такъв невеж глупак, че не би могъл да произнесеш и една единствена сричка на обяснение. Или да предположим, че, поставя въпроса, за кой от всички тези, с които се хвалиш, можеш да докажеш, че със сигурност е, или е бил, светия, или е притежавал Духа, или е вършел чудеса? Мисля че би се изпотил обилно над отговора си, и то без никакъв резултат! Казваш много неща, които са общоприети и публично повтаряни в проповеди; но няма да повярваш колко много те губят от своята надеждност и авторитет когато бъдат представени пред съда на съвестта. “Много са признатите светии на земята, чиито души са в ада,” е истинна поговорка!

Ще допусна заедно с теб, ако искаш (макар че ти не го искаш), че те всички са били светии, всички са имали Духа и всички са вършели чудеса. Сега ми кажи следното: бил ли е някой от тях светия, получил ли е някой от тях Духа, или вършел ли е чудеса в името на “свободната воля,” или чрез силата на “свободната воля,” или за да потвърди учението за “свободната воля”? в никакъв случай, ще кажеш ти; всички тези неща са вършени в името и чрез силата на Исус Христос, и за да потвърдят учението на Христос. Но защо, в този случай, извеждаш напред тяхната святост, притежаването на Духа и чудесата за да подкрепяш учението за “свободната воля,” което те не са правели, нито пък са подкрепяли такова учение? Техните чудеса, притежаването на Духа и святостта, следователно, подкрепят нас, които проповядваме Исус Христос, а не човешката сила или дела. Също, чудно ли е, ако тези святи, духовни, чудесни мъже понякога са били предразположени към плътта и са говорели и действували плътски; когато същото нещо ставаше много пъти със самите апостоли дори когато бяха Христос? Ти не отричаш – всъщност, потвърждаваш – че “свободната воля” е нещо, с което нито Духът, нито Христос имат нещо общо, но което си е човешко дело. Следователно, Духът, който е обещан за да възхвалява Христос, определено не може да проповядва “свободна воля.” Ако, тогава, Бащите някога са проповядвали “свободна воля,”, техните думи определено са били от плътта (защото те са били обикновени хора), а не от Божия Дух. Още по-малко пък са вършели чудеса в потвърждение на това учение! Така че твоето позоваване на святостта, духа и чудесата на Бащите е безсмислено; защото това, което те доказват, не е “свободната воля,”, а учението на Исус Христос, което противоречи на учението за “свободната воля.”

Но ела сега ти, който поддържаш “свободната воля” и твърдиш, че учението за нея е вярно, тоест, че е дошло от Божия Дух – застани тук и покажи ни Духа, върши чудеса и дай свидетелство за святост! Ти, който отправяш такива претенции, дължиш поне това на нас, които го отричаме. Духът, святостта и чудесата не трябва да се изискват от нас, които отричаме, а от теб, който твърдиш. Простото отрицание не предлага нищо, не е нищо, не е длъжно да доказва нещо, и самото то не се нуждае от доказателства; твърдението е това, което се нуждае от доказване. Ти твърдиш, че силата на “свободната воля” е факт в човека. Но никога не е виждано и не е било чувано за чудо от Бога в подкрепа на какво да е учение относно това, което е факт в човека; чудесата се дават само за да подкрепят учения, които ни казвата за факти относно Бога! И ние сме увещавани във Вт. 18 да не приемаме никакво учение, което не е преди това доказано със знамения от Бога (ст. 22). Наистина, Писанието нарича човека “суета” и “лъжа”; което просто означава, че всичко, което е човешко, е суета и лъже! Ела сега и докажи, че това твое учение за простата човешка суета и лъжа е истинно! Къде е твоето изявяване на Духа? Къде е твоята святост? Къде са твоите чудеса? Виждам твоите способности, твоята ученост и твоя авторитет; но това са неща, които Бог е дал на целия свят. Ела сега! Няма да те принуждаваме да вършиш велики чудеса, нито да изцелиш куц кон, за да не представиш като извинение плътския характер на времето (макар че Бог има навика да потвърждава Своето учение чрез чудеса независимо от плътския характер на времето; това, което Го движи, не са заслугите на плътското време, а само милостта, благодатта и любовта към душите, които трябва да бъдат въведени чрез здравата истина в тяхната слава). Можеш да избереш да направиш дори най-малкото чудо. Всъщност, за да подтикна твоя Ваал към действие, те предизвиквам и призовавам тук да създадеш поне една жаба в името на и чрез силата на “свободната воля”! Та безброните езически магьосници в Египет можеха да създават жаби в изобилие! (Забележи, че не те натоварвам със задачата да направиш въшки, което дори те не можаха да направят!) Ще ти предложа и едно още по-незначително нещо: вземи една единствена муха или въшка – тъй като изкушаваш и подиграваш нашия Бог с твоето говорене за изцеляване на куц кон – вземи това и съчетай всичките сили и съсредоточи всички енергии и на твоя бог, и на твоите поддръжници; и ако в името на и чрез силата на “свободната воля” можеш да я убиеш, вие ще бъдете победителите, вашата кауза ще бъде победоносна, и ние веднага ще дойдем и ще се поклоним на този твой бог, удивителния убиец на въшки! (Не че отричам, че можеш да преместваш и планини; но едно нещо е да кажеш, че едно дело е направено чрез силата на “свободната воля,” а друго нещо е да го докажеш.)

Това, което казах за чудесата, го казвам и за святостта: Ако от дългия списък от векове, хора и всички други неща, които ти изброи, можеш да покажеш поне едно дело (дори само повдигане на сламка от земята), или една дума (дори само сричката мой), или една мисъл (дори и най-леката въздишка), произтичащи от силата на “свободната воля,” чрез която хората се обръщат към благодатта, или заслужават Духа, или получават прошка, или са убедили Бога и в най-малкото нещо (не казвам нищо за това, че са осветени от Него), отново ще бъдете победители, а ние ще бъдем победените. Направено в името на и чрез силата на “свободната воля”, казвам; защото има изобилни свидетелства в Писанието за това, което е извършено в хората чрез силата на Божественото сътворение. И твоята партия безспорно е длъжна да посочи такъв случай; иначе ще се разкриете като такива смешни учители, които разпространяват по целия свят, с цялата арогантност и авторитет, които имате, учения относно нещо, за чието съществуване не можете да дадете и едно единствено доказателство. Вашите учения ще бъдат наречени нелогични сънища – което е изключително позорно за великите мъже на толкова много векове, учени, святи и чудотворци, чиято подкрепа призоваваш! И тогава трябва да имаме повече уважение към стоиците, отколкото към теб; защото макар че те са се заели да опишат такъв мъдрец, какъвто никога не са виждали, те все пак са се опитали да очертаят някаква част от своя идеал. Но ти не можеш да очертаеш нищо, нито дори сянка от своето учение!

Казвам същото и за Духа: Ако от всички защитници на “свободната воля” можеш да произведеш поне един, който е имал онова минимално количество сила на ума и сърцето, необходими за да може да презре и една единствена монета, или да се откаже и от най-малката придобивка, или да понесе и една единствена дума или знак на обида (да не говорим за презиране на богатства, живот или слава), и това в името и чрез силата на на “свободната воля,” още веднъж палмовото клонче на победата ще бъде твое, и ние срадост ще признаем поражението си.[2] А ти, който си толкова гръмогласен и горд в прогласяването на силата на “свободната воля,” си длъжен да ни покажеш такъв пример; иначе още веднъж ще се разкриеш като човек, който говори за несъществуващи неща и като човек, който отива да гледа пиеса в празен театър![3]

Всъщност, аз мога лесно да ти докажа точно обратното на твоята позиция: а именно, че винаги когато такива святи мъже, с които се хвалиш, са идвали при Бога за да се молят или да общуват с Него, те общуват с Него напълно забравили за своята “свободна воля”; в отчаянието от себе си те викат към Него само за чиста благодат, като нещо съвсем различно от това, което те заслужават. Августин често е бил така; така е бил и Бернард, когато преди смъртта си казва: “Пропилях живота си, защото живях прахоснически живот.”[4] Не виждам тук споменаване на сила, която би заслужила благодат; тук всяка сила е осъдена, защото тя е била напълно отречена от благодатта. Признавам, че същите тези светии, когато са влизали в спор, са говорели за “свободна воля” в друг смисъл. Но това само показва това, което аз виждам като общо явление: хората са различни в думите и споровете си от това, което са в опита и практиката.[5] В първия случай тяхното говорене не е в съгласие с това, което преди това са чувствували; във втория, техните чувства не са в съгласие с това, което преди това са казали. Следователно хората, праведни и неправедни, трябва да бъдат оценявани по това, което чувствуват, а не по това, което казват.

Но ние ще ти дадем и по-голяма възможност. Няма да искаме от теб чудеса, или Духа, или святост. Нека да се върнем към самото учение. Искаме от теб само това: какво дело, дума или мисъл може да предизвика, извърши или изпълни твоята “свобода воля,” за да заслужи благодат. Не е достатъчно да кажеш, “Има сила! Има сила! Има сила в “свободната воля”!” Това е лесно да се каже. Но това не е пътят на онези най-святи и учени мъже, предмет на възхвалата на толкова много векове! Трябва да кажеш името на детето (както казват в онази немска поговорка); трябва да определиш каква е тази сила, какво може да направи, какво се прави на нея, какво става с нея. Например – ще го кажа много грубо – искаме да знаем дали тази сила трябва или дали се опитва да се моли, да пости, да работи, да изморява тялото или да дава милостиня. Защото ако тя е сила, тя трябва да върши някаква работа! Но тук ти си по-ням от серифийските жаби и риби. И как ще дефинираш тази сила, когато по вашето собствено свидетелство вие все още не сте решили нищо относно нея, различавайки се един от друг и непоследователни сами със себе си? Как може да се говори за определение, когато самият предмет на определението не е състоятелен?

И да предположим, че, след като годините на Платон са изтекли, вие в крайна сметка стигнете до едно мнение относно тази сила, и нейното действие тогава бъде определено като молитва или постене, или някакво такова нещо (може би то все още лежи скрито сред идеите на Платон) – кой ще ни увери, че вашият възглед е верен, че е угоден на Бога, и че сме прави и сме в безопасност като го приемем? Особено след като вие самите признавате, че това е факт относно човека, с който свидетелството на Духа не се занимава; защото този факт е бил в света и е разглеждан от философите преди Христос да дойде или Духът да бъде изпратен от небето. Доста очевидно е, че това учение не е било изпратено от небето, а е произлязло от земята преди много време; следователно са нужни сериозни доказателства, за да бъде признато то за вярно и истинно.

Да приемем, тогава, ние от тази страна нямаме обществено положение и сме малко, докато вие от вашата сте известни личности и сте много; че ние нямаме образование, докато вие сте добре изучени; че ние сме глупави, докато вие сте умни; че ние сме родени вчера, докато вие сте по-стари от Девкалион; че ние никога не сме спечелили общественото признание, докато вие сте възхвалявани от много поколения; че, като цяло, ние сме грешници, плътски и тъпаци, докато вие, поради вашата святост, притежаване на Духа и чудесата, сте способни да всеете ужас сред самите дяволи; въпреки всичко това, дайте ни поне правото на турците и евреите да ни дадете обяснение за вашето учение, както вашият приятел Петър ви каза да правите (ср. 1 Пет. 3:15). Ние отправяме нашето искане с най-голяма смиреност; тоест, ние не изискваме вашето учение да бъде доказвано чрез святост, притежаване на Духа или чудеса (което все пак можем да поискаме със същото право, с което вие изисквате тези неща от другите); дори ви предоставяме възможността да няма нужда да произвеждате и едно единствено дело, дума или мисъл като свидетелство за вашето учение; трябва само да ни обясните учението, и просто да ни кажете как вие го разбирате и в каква форма ние трябва да го разбираме – и ако не искате или не можете да го направите, тогава поне ни позволете да се опитаме ние самите да произведем някакъв пример за него! Вие сте зли като папата и неговите хора, които казват: “Правете това, което казваме, но не и това, което правим!” Подобно, вие казвате: “Тази сила изисква да се върши някакво дело”; така че ние да се приготвим за действие, докато вие не правите нищо! Няма ли да получим от вас отговор поне на тази молба? Колкото по-многобройни сте, колкото по-отдавна сте установени, колкото по-достойни сте, колкото по-повсеместно е вашето превъзходство над нас, толкова повече е позор за вас, когато ние, които сред всички сме нищо в очите ви, искаме да се научим и да практикуваме вашето учение, вие не можете да го докажете, било то чрез чудо – дори убиване на въшка – или чрез най-малкото движение на Духа, или чрез най-малкото дело на святост; нито можете да посочите един единствен пример, било то слово или дело, който да го изявява; и още повече (и това е вече нещо нечувано), не можете дори да го формулирате, нито да ни кажете смисъла на вашето учение! О лекомислени учители на “свободната воля”! какво сте вие сега, ако не “глас – и това е всичко”? Кои са сега онези, Еразъм, които “се хвалят с Духа, но нямат какво да покажат”; които “само говорят и само поради това искат хората да им вярват”? не са ли те членове на твоята собствена партия, които така си издигнал до небесата? Ти дори не говориш; но какви грандиозни претенции и изиксвания отправяш! Затова, в името на Исус, ние молим настоятелно теб и твоите хора, добри ми Еразъм, поне да ни позволите да бъдем ужасени пред тази опасност за нашата съвест, и да треперим от страх, и на всяка цена да отлагаме нашето одобрение за едно учение, което, както ти самият виждаш, не е нищо друго освен празно понятие и звуци – “Има сила в “свободната воля”! има сила в “свободната воля”! И дори ако напълно успееш да докажеш и да обосновеш всички свои аргументи, то все още няма да бъде нещо повече от това. Та нали е въпрос на съмнение и сред твоята партия дали понятието означава нещо или нищо; защото те се различават един от друг, и не са последователни един с друг. Следователно е крайно нечестно, и е най-жалкото нещо в този свят нашите съвести, които Христос изкупи чрез кръвта Си, да бъдат затруднавяни от духа на тази малка дума, и при това дума с неясно значение. И тогава, ако не си позволим да бъдем така затруднявани, ние биваме обвинявани с нечувана гордост за това ,че омаловажаваме толкова много Бащи от толкова много векове, които били потвърждавали “свободната воля”! Но, както виждаш от това, което беше казано, истината всъщност е, че те никога не са дефинирали въобще нищо относно “свободната воля,” и че учението за “свободната воля” е издигнато под покрива на тяхната репутация, макар че те не могат да я опишат, нито да определят нейното име. Така с лъжливи думи хората заблуждават целия свят!

И тук, Еразъм, аз ще използвам твоя собствен съвет, даден по-горе, че такива въпроси трябва да бъдат оставени, и че вместо тях трябва да бъде проповядван разпнатият Христос, доколкото това е достатъчно за християнското благочестие. Но това е което от дълго време желаем и правим. За какво друго спорим освен за да се наложи простотата и чистотата на християнското учение, и че това, което хората са измислили и внесли в него, трябва да бъде изоставено и отречено? Но ти, който ни даваш този съвет, сам не го вземаш предвид; ти правиш обратното; ти пишеш Беседи; ти превъзнасяш декретите на папите; ти хвалиш човешките авторитети, ти опитваш всяко средство, за да ни отведеш на тези странни пасбища и да натрупаш върху нас неща небиблейски и ненужни, така че да ограбим простотата и искреността на християнското благочестие и да го смесим с човешки добавки. От което лесно виждаме, че твоят съвет към нас не идва от сърцето ти, и че не пишеш със сериозен дух, а със самоувереността на онзи, който мисли, че чрез празните мехури на своите думи ще може да поведе света натам, накъдето пожелае. Всъщност, обаче, ти го водиш на никъде; защото не изговаряш нищо освен чисти противоречия, по всеки предмет и на всеки етап; и човек ще бъде абсолютно прав да те нарече Протей или Вертумн в плът[6] и да ти каже, с думите на Христос, “Лекарю, излекувай себе си!” (Лука 4:23). Позор е за учителя, когато неговата собствена грешка опровергава него самия!

Следователно, докато ти не докажеш своето позитивно твърдение, ние оставаме твърди върху нашето негативно твърдение. И се позоваваме на преценката на целия сбор светии, с които се хвалиш – всъщност, на целия свят – като се осмеляваме да кажем и се хвалим като го казваме, че не трябва да признаваме нещо, което е нищо, когато не може да се даде сигурен пример за това какво е то; и че ти целият си хванат от невероятни предразсъдъци или лудост, когато изискваш ние да го признаем – и то не поради друга причина освен тази, че вие, които сте много, могъщи и установени от дълго време, се наслаждавате да твърдите нещо, което вие сами признавате, че е нищо! Като че ли е подходящо поведение за християнските учители да мамят бедните хора в религиозните неща с нещо, което е нищо, като че ли то има голямо значение за тяхното спасение! Къде е сега твоето хитро остроумие на гръцкия дух? Едно време го имаше, когато строеше своите лъжи с поне малко честен външен вид; но тук сега си с открито лице и с ясна реч! Къде е твоят стилизиран латински (трудолюбиво моделиран на основата на гръцкия), когато мамиш и биваш мамен относно едно напълно празно понятие? Но това е което става с несмислените и недобросърдечни читатели на книги: те възлагат най-висш авторитет върху нещата, които са били белег на немощ в бащите и светиите. Грешката тук не е в авторите, а в читателите. Това е като да кажем, на основата на святостта и авторитета на св. Петър, че всичко, което св. Петър някога е казал, е било истинно, и е било истинно дори тогава, когато, поради слабостта на плътта си, той увещаваше Христос да не страда (виж Мат. 16 [ст. 22]), и когато каза на Христос да си замине от неговия кораб (Лука 5:8) и в много други случаи, когато беше смъмрян от самия Христос.

Такива хора са като онези, които за забавление безделно говорят, че не всичко, което е в Благовестието, е вярно, и вземат случката в Йоана 8 (ст. 48), когато юдеите казаха на Христос: “Не казваме ли ние, че си самарянин и имаш зъл дух?” – или: “Той е виновен за смърт” (Мат. 26:66) – или: “Смятаме, че този човек развращава народа ни и забранява да плащаме данък на Цезаря” (Лука 23:2). Тези защитници на “свободната воля” правят същото, но с различна цел; не съзнателно, като онези, които споменах, но в слепота и невежество; защото те избират онова, което бащите, съблазнявайки се в слабостта на плътта си, са казали в полза на “свободната воля,” и продължават, противопоставяйки се на това, което същите бащи, в силата на Духа, са казали на друго място против “свободната воля”; и така настояват и налагат идеята, че по-доброто пада пред по-лошото. Така става, че те приписват авторитет на по-низшите изявления, защото те подкрепят тяхното собствено плътско мнение, и отричат авторитета на по-добрите изявления, защото те воюват против това плътско мнение. Но защо да не изберем по-добрите изявления? Има много такива в бащите! Да вземем един пример: кое може да бъде по-плътско, по-безбожно, богохулно и светотатствено от това, което Йером има навика да казва: “Девствеността населява небето, а бракът земята”[7] – като че ли земята, а не небето, е правилното място за патриарсите, апостолите и християнските съпрузи, а небето е за езическите девствени весталки без Христа! Но именно тези чувства, и други като тях, софистите събират от бащите, за да придобият авторитет – защото тяхното оръжие е в големия брой, а не в разума. Така прави и този идиот Фабер от Констанс, който наскоро представи на обществото своя скъпоценен бисер, тоест, своя Авгиев обор[8] - така уверявайки ни, че може да има нещо, което да направи праведния да се поболее и да повръща!

(ii) Че истинската църква, която е скрита за човешкия поглед, не греши

Продължавайки, ще отговоря тук на пасажа, където описваш като невероятно Бог да пропусне някаква грешка в Своята Църква в продължение на толкова много векове, и да не открие на никой от Своите светии един въпрос, който ние смятаме за фундаментален в християнското учение. На първо място, ние не казваме, че Бог е търпял тази грешка в Своята Църква или в някой от Своите светии. Защото Църквата се управлява от Божия Дух, а Рим. 8 ни казва, че светиите са водени отБожия Дух (ст. 14). И Христос пребъдва с Църквата Си до края на света (Мат. 28:20). И Църквата е стълб и подпорка на истината (1 Тим. 3:15). Ние знаем това; защото веруюто, което ние всички изповядваме, казва, “Вярвам в святата вселенска църква.” Така че е невъзможно тя да греши и в най-малкия член. Дори ако предположим, че някои от избраните са били в грешка през целия си живот, те трябва неизбежно да се върнат в пътя си преди да умрат; защото Христос казва в Йоана 8: “И никой няма да ги отнеме от ръката Ми” (Йоана 10:28). Но трудното и проблематичното е именно това: да изясним дали онези, които ти наричаш църквата, са били църквата – или, всъщност, дали след цял живот на грешки те най-после са били върнати към истината преди да умрат. Ако Бог е понасял всичките тези съвършени учители, които цитираш, да грешат в продължение на толкова много векове, не следва автоматично, че Той е понасял Неговата Църква да греши! Погледни Израел, Божия народ. Там, от голям брой царе за дълъг период от време не е споменат нито един цар, който да не греши. При пророк Илия целият народ и всяка обществена институция сред тях са се били отнесли в идолопоклонство, така че той си е мислел, че е единственият останал; и въпреки това, макар царете и князете, свещениците и пророците, и всичко, което може да се нарече Божий народ и Божия Църква, са се разпадали, Бог си е бил запазил седем хиляди за Себе Си (ср. 3 Царе 19:18). Но кой ги е виждал или кой е знаел, че те са Божият народ? И кой би посмял да отрече, че в наши дни, под тези твои важни хора (защото ти споменаваш само хора с обществено положение и известни имена) Бог си е запазил Църква сред обикновените хора, докато позволява всички онези, които ти споменаваш, да загинат както Израилевото царство? Защото е привилегия на Бога да събори избраните на Израел, и, както Пс. 77 казва, да заколи тлъстите им (Пс. 78:31); но да запази остатък от Израел, според думите на Исая (ср. Ис. 10:22).

Какво стана със самия Христос, когато всички апостоли Му бяха обидени, когато беше отречен и осъден от всички хора, и само Йосиф, Никодим и крадецът на кръста бяха запазени? Не са ли били тогава онези всичките хора наричани Божий народ? Наистина, имало е останал Божий народ, но никой не ги е наричал така; а тези, които са се наричали така, не са били. Кой знае дали, в целия ход на световната история от самото начало, състоянието на Църквата не е било такова, че някои са били наричани Божий народ и светии, но не са били, докато други, които са били сред тях като остатък, са били Божий народ и светии, но не са били наричани така? – както се вижда от разказите за Каин и Авел, Исмаил и Исак, Исав и Яков. Погледни към времето на арианците, когато само пет католически епископи са били останали в целия свят, и те са били изгонени от своите постове, докато арианците са царували навсякъде, вземайки на себе си името и служението на Църквата. Но и при тези еретици Христос запази Своята Църква; макар че в този момент тя да не е била смятана за Църква.

Или покажи ми поне един епископ в царството на папата, който да си врши работата. Покажи ми поне един събор, на който те се занимават с религиозни неща, а не с мантии, рангове, приходи и други светски дреболии, които само лунатик може да счита за занимание на Святия Дух! Но те биват наричани църквата, въпреки факта, че всички, които живеят като тях, са изгубени, и са всичко друго, но не и църквата. Дори при тях, обаче, Христос е запазил Своята Църква, макар че тя сега не се нарича Църква. Как мислиш, колко ли светии само инквизиторите са изгорили и убили в миналото в обвинения в ерес, както Ян Хус и онези, които го убиха? А без съмнение много святи мъже с неговия дух са живели по онова време.

Защо по-добре не се зачудиш на това, Еразъм: От началото на света винаги е имало превъзходни таланти, по-голяма ученост и по-дълбока сериозност сред езичниците, отколкото сред християните и Божия народ. Самият Христос признава: “синовете на този свят са по-мъдри от синовете на светлината” (Лука 16:8). Кой християнин би могъл да се сравни с Цицерон (да не говорим за гърците) в умения, ученост и усилена работа? Тогава какво ги е възпряло да не намерят благодат? Защото те със сигурност са упражнявали “свободна воля” с цялата си сила! Кой ще посмее да каже, че никой от тях не е следвал истината с цялото си сърце? Въпреки това сме принудени да твърдим, че нито един от тях не я е достигнал. И в този случай ли ще кажеш, че е невероятно Бог да е изоставил толкова много велики мъже през цялата история и ги е оставил да се трудят напразно? Определено, ако “свободната воля” има въобще някакво съществуване и сила, това съществуване и сила трябва да са били с хора като тези, поне в един случай! Но тя не е постигнала нищо; всъщност, тя винаги е действувала в неправилната посока; така че само чрез този аргумент може да се докаже достатъчно ясно, че “свободната воля” не е нищо, доколкото никой не може да покаже нито следа от нея от началото до края на света!

Но да се върна към разглежданата тема. Чудно ли е, ако Бог остави всички велики мъже на Църквата да вървят в своите си пътища, когато Той така позволи на всички народи да вървят в своите си пътища, както Павел казва в Деяния (ср. Деян 14:16)? Мой добри ми Еразъм, Божията Църква не е толкова общо нещо като понятието “Божия Църква”; нито Божиите светии могат да се намират така безразборно както израза “Божии светии.” Светиите са бисери и скъпоценни камъни, които Духът не хвърля на свинете; но (както Писанието казва) ги пази скрити, та нечестивите да не могат да видат Божият слава! Иначе, ако те бяха така открити, че всички да ги признават, как биха могли да бъдат дразнени и измъчвани в света, както са сега? Затова Павел казва: “Ако бяха Го познали, не биха разпънали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Не казвам това защото отричам, че онези, които цитираш, са Божия Църква и светии; но защото не може да се докаже, че те наистина са светии, ако някой реши да го отрича; това е оставено напълно несигурно; което означава, не никоя позиция не е достатъчно гарантирана чрез тяхната святост, за да се докаже кое да е учение. Аз ги наричам светии и ги смятам за такива; наричам ги църква и ги оценявам така – но по правилото на милостта, не по правилото на вярата. С което имам предвид, че милостта, която винаги мисли доброто на всекиго и не е мнителна, но вярва и приема най-доброто за своя съсед, нарича всеки кръстен човек светия. Няма опасност ако греши; милостта често се заблуждава, защото тя е отворена за всякаква употреба и злоупотреба от всеки човек тъй като е слугиня на всекиго, добър или лош, вярващ или невярващ, истинен или лъжлив. Вярата, обаче, не нарича никого светия освен онзи, който е прогласен за такъв чрез божествено откровение; защото вярата не трябва да е в заблуждение. Следователно, макар че всички ние трябва да гледаме един на друг като светии като въпрос на милост, никой не трябва да бъде прогласяван за светия като въпрос на вяра, като че ли има някакъв член на вярата, че еди-кой-си е светия. (По този начин този противник на Бога, папата, канонизира като светия когото си избере, хора, които никога не е познавал, поставяйки себе си на мястото на Бога [ср. 2 Сол. 2:4].) Всичко, което казвам за тези твои светии – всъщност, наши светии – е това: че, тъй като те се различават помежду си, трябва да бъдат следвани онези, които говорят най-доброто (тоест, за благодатта срещу “свободната воля”), оставяйки настрана онези, които поради слабостта на плътта свидетелствуват за плътта вместо за Духа. Така също, в случая с онези, които са непоследователни, местата, където те говорят от Духа, трябва да бъдат приемани и здраво държани, а там, където имат мирис на плът, да бъдат оставяни. Това е правилният път за християнския читател, като чисто животно, което е разделено копито и преживя (ср. Лев. 11:3; Вт. 14:6)! Но така ние изоставяме нашата преценка и поглъщаме безразборно всичко; или (което е по-лошо) отхвърляме по-доброто и възхваляваме по-лошото при един и същи автор, и продължаваме да приписваме на тези по-лоши части властта и авторитета на неговата святост – която той е спечелил не чрез “свободна воля” или чрез плътта, а чрез този, който е най-дброто за всички, самият Дух!

(iii) Че всички учения трябва да бъдат изпитвани и преценявани чрез Писанието

Тогава какво да правим? Църквата е скрита, светиите не се виждат; на какво и на кого да вярваме? Както ти самият твърдиш, и то с голямо основание, “Кой ни дава увереност? Как да разпознаем Духа? Ако говорим за ученост, намираме равини и в двата лагера; ако говорим за живот, намираме грешници и в двата лагера; ако обърнем очите си към Писанието, и двата лагера претендират, че то е тяхно. Нещо повече, нашият спор не е просто върху писанието (което е доста неясно по този въпрос), а за точния смисъл на Писанието; и тук числеността, учеността и достойнството на едната от страните, а още по-малко малочислеността, невежеството и липсата на достойнство на другата, могат да подкрепят коя да е от двете каузи.” Следователно въпросът е оставен под съмнение, и случаят остава sub judice (нерешен юридически случай; бел.пр.), така че изглежда, че нашият най-разумен път е да се съгласим с възгледите на скептиците! – освен ако не следваме твоята собствена майсторска политика да казаш, че се съмняваш и да изповядваш, че търсиш истината и се опитваш да я научиш, докато в същото време се заклеваш във вярност към страната, която поддържа “свободната воля,” докато истината се изясни! Ето моят отговор към теб. Това, което казваш, е част от истината, но не цялата истина. Вярно е, че не разпознаваме духовете чрез позоваване на ученост, живот, способности, численост, достойнство, или на невежество и необразованост, или малочисленост, или ниско обществено положение. Обаче, аз не ръкопляскам на онези, които намират убежище в това да се хвалят с Духа. Миналата година водих и все още водя една доста яростна кампания срещу онези фанатици, които подчиняват Писанията на тълкуването на своя си дух. По същата причина атакувам папата, в чието царство нищо не е по-често казвано или по-общоприето от тази поговорка: “Писанията са неясни и двусмислени; трябва да търсим Духа на тълкуването от апостолическия престол в Рим!” Не могат да бъдат изговорени по-бедствени думи; защото чрез това нечестивите хора са се издигнали над Писанията и правят каквото си искат, докато Писанията са напълно тъпкани и ние не можем да вярваме и да поучаваме нищо друго освен сънища на маниаци. С една дума, тази поговорка не е просто човешка измислица; тя е отрова, изпратена в света от самия невъобразимо злобен княз на всички дяволи!

Това е нашето твърдение: че духовете трябва да бъдат разпознавани и изпитвани чрез двоен съд. Първият е вътрешният. В него, чрез просвещението от Святия Дух, специален дар от Бога, човек се радва на пълна увереност в отсъждането и оценяването на ученията и мненята на всички хора доколкото те засягат него и неговото лично спасение. За този съд се казва в 1 Кор. 1: “Духовният човек съди всичко, а него никой не го съди” (1 Кор. 2:15). Това разпознаване е съдът на вярата и той е нужен на всеки християнин, дори на мирянина. Това е, за което по-рано говорихме като вътрешната яснота на Святото Писание. Може би това е било в ума на онези, които са ти отговорили, че всичко трябва да се реши чрез разпознаването на Духа.[9] Но това разпознаване не облагодетелствува другиго освен този, който го има, и не е наша грижа в този дебат. Нито пък, смятам, някой се съмнява в неговата реалност.

Вторият е външният съд. Чрез него ние разпознаваме духовете и ученията на всички хора, също с най-голяма сигурност, но сега не само за себе си, но за доброто и спасението и на другите. Този съд е в областта на общественото служение на Словото и видимите служения, и е специална грижа на учителите и проповедниците на Словото. Ние го използваме когато укрепваме слабите във вярата и опровергаваме противниците. Ние говорихме за това по-рано като външната яснота на Святото Писание. Ние твърдим, че всички духове трябва да бъдат доказвани в погледа на Църквата чрез съда на Писанието. Защото трябва да бъде установено като фундаментално и най-твърдо укрепено в умовете на християните, че Святите Писания са духовна светлина далеч по-ярка дори от слънцето, особено в това, което се отнася до спасението и всички важни неща.

(iv) Че учението на Писанието е ясно и открито

Но тъй като толкова дълго сме били убеждавани в противното чрез тази смъртоносна поговорка на софистите, че Писанията са неясни и двусмислени, ние сме принудени да започнем доказвайки този наш първи принцип, чрез който всичко друго трябва да се доказва (една процедура, която за философите би изглеждала ирационална и невъзможна!).

Първо, Мойсей казва във Вт. 17 (ст. 8), че ако има нещо трудно за отсъждане, хората трябва да отидат до мястото, което Бог е избрал за Своето име, и да питат свещениците, които трябва да отсъдят според закона на Господа. “Според закона на Господа,” казва той; но как ще го отсъдят, ако законът на Господа не е външно възможно най-ясен, така че те да бъдат доволни? Иначе би било достатъчно да каже: “според техния си собствен дух!” Та нали при всяко управление всички спорове между всички страни се решават по закони. Но как биха могли да се решат, ако законите не са съвършено ясни, и наистина са като светлина пред хората? Ако законите са двусмислени и несигурни, не само че няма споровете да се решават, но и няма да съществуват никакви сигурни стандарти за поведение. Именно по тази причина се налагат закони, за да може поведението да се регулират според определен кодекс и споровете да намират своите решения. Следователно, необходимо е това, което трябва да бъде стандарт и мерило за другите, както е законът, да бъде много по-ясно и по-сигурно от всичко друго. Ако законите трябва да бъдат ясни и определени в светските общества, където се засягат само временни проблеми, и такива закони всъщност са били подарени от Божественото изобилие на целия свят, как Той няма да даде на християните, Негов собствен народ и Негови избрани, закони и правила с много по-голяма яснота и сигурност, с които да съобразяват себе си и всички спорове помежду си? Защото Той желае Неговите хора да не се държат за временни неща! “Ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в огъня,” колко повече нас (ср. Мат. 6:30)? Но нека да продължим и да смажем тази смъртоносна поговорка на софистите с текстове от Писанието.

Пс. 18 (Пс. 19:8) казва: “Заповедта на Господа е светла, просвещава очите.” Сигурен съм, че това, което просвещава очите, не е нито неясно, нито двесмислено!

Отново, Пс. 118 (Пс. 119:130) казва: “Изясняването на Твоето Слово просвещава, дава разбиране на простите.” Тук отново се казва за Божиите думи, е те са врата, нещо отворено, което е ясно представено пред всички и просвещава дори простите.

Ис. 8 (ст. 20) препраща всички въпроси към “закона и изявлението,” и заплашва, че ако не се подчиним, зазоряването ще ни бъде отказано.

В Зах. 2 (Мал. 2:7) Бог им заповядва да искат закона от устата на свещеника; “защото той е посланик на Господа на Силите.” Но какъв добър посланик и говорител от Бога би бил той, ако донася послания, които са неясни за него самия и неразбираеми за хората, така че нито той знае какво казва, нито те какво чуват!

И кое е по-често казвано за възхвала на Писанието в целия Стар Завет, и особено в псалм 118 (Пс. 119), от това, че то е най-ясната, сигурна светлина? Псалмът говори за неговата яснота в тези думи, “Твоето Слово е светилник за краката ми, и светлина за пътеката ми” (ст. 105). Псалмистът не казва: “само Твоят Дух е светлина за краката ми,” макар че той отдава на Духа дължимото когато казва: “Твоят добър Дух нека ме води в земята на правдата” (Пс. 143:10). Така Писанието е наречено път и пътека, несъмнено по причина на неговата цялостна яснота.

Стигаме до Новия Завет. Павел казва м Рим. 1, че благовестието е обещано “чрез пророците в Святите Писания” (ст. 2), и в третата глава, че правдата чрез вяра беше “свидетелствувана чрез закона и пророците” (ст. 21). Но какво свидетелство е това, ако е неясно? Но навсякъде в своите послания Павел описва благовестието като слово на светлина, ясно благовестие, и изяснява напълно този въпрос във 2 Кор. 3 и 4, където много въодушевено разглежда яснотата и на Мойсей, и на Христос.

Петър казва във 2 Пет. 1: “Пророческото слово все повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате в него, като на светило, което свети в тъмно място” (ст. 19). Тук Петър прави Божието Слово ярка лампа, като всичко друго е тъмнина. Трябва ли от това да си правим извод за неяснотата и тъмнината на Словото?

Христос непрекъснато нарича Себе Си “светлина на света” (ср. Йоана 8:12; 9:5) и Йоан Кръстител “светилото, което гореше и светеше” (Йоана 5:35). Това, без съмнение, не беше поради святостта на неговия живот, но поради неговото слово. Така Павел нарича солунците светила на света, защото, казва той, “изявявате словото на живота” (Фил. 2:15-16). Защото животът без словото е несигурен и мрачен.

И какво правят апостолите, когато доказват това, което проповядват, чрез Писанията? Дали те искат да скрият своята тъмнина под по-голяма тъмнина? Дали се опитват да докажат това, което е по-добре известно, чрез това, което е по-малко известно? Какво прави Христос, когато в Йоана 5 поучава юдеите да “изследват Писанията,” защото те свидетелствуват за Него (ст. 39)? Дали искаше да ги направи по-несигурни относно вярата в Него самия? Какво правеха споменатите в Деяния 17, които, след като чуха Павел, четяха Писанията денонощно, за да видят “дали е вярно” (ст. 11)? Това всичко не доказва ли, че апостолите, както самият Христос, се позовават на Писанието като най-ясния свидетел за истината, която те казват? С каква съвест тогава ние ги правим неясни?

Кажи, дали тези думи на Писанието са неясни или двусмислени: “Бог създаде небето и земята” (Бит. 1:1); “Словото стана плът” (Йоана 1:14); и всички други неща, които целият свят е възприел като изповед на вярата? От къде са взети те? Със сигурност от Писанията! Какво правят проповедниците днес? Те обясняват и прогласяват Писанията! Но ако Писанието, което те прогласяват, е неясно, кой ще ни увери, че на тяхното прогласяване може да се разчита? Трябва ли да има допълнително прогласяване, което да ни увери? И кой ще направи това допълнително прогласяване? (И така можем да продължаваме безкрайно!)

С една дума: ако Писанието е неясно и двусмислено, защо е трябвало да ни бъде дадено чрез действие от Бога? Със сигурност имаме достатъчно неяснота и несигурност вътре в самите себе си, и няма нужда към нашата неяснота, несигурност и тъмнина да се добавя нещо от небето! И как тогава ще устоят думите на апостола: “Всичкото Писание е Боговдъхновено, и полезно за поучение, за изобличение, за поправление” (2 Тим. 3:16)? Не, не, Павле, ти си напълно безполезен; такива благословения, които ти приписваш на Писанието, трябва да бъдат търсени от Бащите, които са получили одобрение през многото векове и от римския престол. Трябва да оттеглиш мнението, което изразяваш, когато пишеш на Тит, че епископът трябва да бъде силен в здравото учение, за да увещава и опровергава противниците и да затваря устата на празнодумците и лъжеучителите (Тит 1:9f.); защото как той ще бъде силен, когато ти му оставяш Писания, които са неясни – мишци от въжета и сламени мечове? Христос също трябва да оттегли думите Си, в които Той лъжливо ни обещава: “Ще ви дам така мъдро да говорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да противоречат” (Лука 21:15). Защото те със сигурност ще ни противостоят ако се борим срещу тях само с неясноти и смътности! И защо ти, Еразъм, ни обясняваш християнството, ако Писанията са неясни за теб?

Сигурен съм, че вече станах досаден, дори за най-тъпите читатели, като оставам толкова дълго и изразходвам толкова много усилия по въпрос, който е възможно най-ясен. Но трябваше да го направя за да разоблича това безсрамно богохулство, че Писанията са неясни; така че дори ти, добри ми Еразъм, да можеш да видиш какво казваш, когато отричаш, че Писанието е ясно. С твоите думи ти би трябвало също да ми кажеш, че всички онези светии, които цитираш, трябва да са още по-малко ясни; защото кой ни дава познание за светлината, която е в тях, ако направиш Писанията неясни? Онези, които отричат съвършената яснота и откритост на Писанията, не ни оставят нищо друго освен тъмнина.

Тук можеш да кажеш: това няма нищо общо с мен. Аз не казвам, че Писанията са неясни във всичко (кой би бил такъв глупак да каже това?), а само по този въпрос и по въпроси като този. Отговарям: моите забележки не са отправени само към теб, но към всички, които имат такива възгледи. Конкретно срещу теб заявявам относно цялото Писание, че не позволявам коя да е част от него да бъде наречена неясна. Тук отново се намесва твърдението, което цитирахме от Петър, че Божието Слово за нас е като лампа, светеща в тъмнината. Ако част от лампата не свети, тогава тя е част от тъмнината, а не от лампата! Когато ни просветли, Христос не възнамеряваше част от Неговото Слово да остане неясна за нас, защото Той ни заповядва да пребъдваме в Словото; а тази заповед е безсмислена, ако Словото не е ясно.

Така че ако учението за “свободната воля” е неясно или двусмислено, тогава то не е грижа на християните, нито на Писанията, и трябва да бъде напълно изоставено и наредено сред басните, които Павел осъжда в препирливите християни (ср. 1 Тим. 4:7). Но ако е важен въпрос за християните и за Писанията, тогава то трябва да бъде ясно, открито и разбираемо, както всички останали теми, които са съвършено ясни. Всички членове на вярата, които християните приемат, трябва да са напълно сигурни за тях, а също подкрепени срещу противниците с такива открити и ясни Писания, че да затворят устата им, така че да не могат да отговорят. Това беше същността на обещанието на Христос към нас: “Ще ви дам думи на мъдрост така че вашите противници да не могат да ви противостоят.” Но ако по този въпрос думите ни са слаби, така че нашите противници да могат да противостоят, Неговото изявление, че никой противник няма да може да ни противостои, е лъжливо. Следователно, в това учение за “свободната воля” или няма да имаме противници (което ще е ако то не е наша работа), или, ако е наша грижа, определено ще имаме противници, но те няма да могат да ни противостоят.

Обаче, тази неспособност на нашите противници да противостоят (говоря по този въпрос, защото той се повдигна тук) не означава, че те са принудени да изоставят своя възглед, или принудени да признаят истината, или да замълчат. Кой може да принуди хората против волята им да вярват, или да изповядат грешката си, или да замълчат? “Кое е по-бъбриво от празната глава?” казва Августин (De Civ. Dei. 5.26). Това, което се има предвид че техните уста за затворени, е, че те нямат какво да кажат в отговор, и макар да могат да кажат много неща, пак присъдата на здравия разум е, че те не казват нищо. Това най-добре се показва чрез примери.

Когато Христос в Мат. 22 накара садукеите да замълчат (ст. 23ff.) като им доказа възкресението на мъртвите с цитат от Писанието от Мойсей в Изход 3 (“Аз съм Богът на Авраам, и т.н. [Изх. 3:6]; Той не е Бог на мъртвите, а на живите”), те не можеха да противостоят или противоречат. Но с това отказаха ли се от своя възглед? Колко често Той опровергаваше фарисеите с най-ясните Писания и аргументи, така че хората можеха ясно да видят, че те са победени, и дори те го знаеха вътре в себе си? Въпреки това те продължаваха да Му се противопоставят.

Стефан говореше така, както ни казва Деян. 7, че, според свидетелството на Лука, “не можеха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше” (Деян. 6:10). Но какво направиха? Отстъпиха ли? Не! Подлудени от унижението да бъдат надвити, и поради своята неспособност да противостоят, те си затвориха ушите и очите и подкупиха лъжесвидетели против него (6:11f.). Виж как той опровергава своите противници като стои пред съвета! Изброявайки Божиите милости от самото създаване на народа, и доказвайки, че Бог никога не е заповядвал да Му се строи храм (заради което беше изправен пред съда; спорът беше съсредоточен около това), той подробно изяснява, че е имало храм, построен от Соломон. Тогава той продължава така тази тема: “Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове.” За да го докаже, той цитира от 66 глава на пророк Исая, “Какъв дом искате да Ми построите?” (ст. 1). Кажи ми сега, какво можеха те да отговорят на такова ясно Писание? Но те продължиха равнодушно да се придържат към своя си възглед. При което той ги атакува пряко, казвайки: “Вие с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух,” и т.н. Той казва, че те противостоят, макар че не можеха да противостоят.

Да погледнем в наши дни. Ян Хус проповядваше против папата от Мат. 16[10]: “’Вратите на ада няма да надделеят над Моята църква’ (ст. 18). Има ли тук някаква неяснота или двусмислие? Но вратите на ада надделяват над папата и неговите хора, защото те са известни по целия свят за откритото си нечестие и престъпления. Има ли нещо неясно в това? Следователно папата и неговите хора не са църквата, за която Христос говори.” Какво можеха да противоречат тук? Как можеха да се противопоставят на думите, които Христос му е дал? Но те се противопоставиха и постоянствуваха в това докато го изгориха; толкова далеч бяха от това да изоставят своите възгледи. Христос заявява, че това ще стане, когато казва: “Вашите противници няма да могат да противостоят.” Те са противници, казва Той; така че ще противостоят; иначе няма да бъдат противници, но ще станат приятели. Но Той казва, че “те няма да могат да ви противостоят.” Какво друго означава това, освен че тяхното противопоставяне ще покаже тяхната неспособност да противостоят?

И ако аз също успея така да опровергая “свободната воля,” че моите противници да не могат да противостоят, дори да постоянствуват в своите възгледи и, въпреки протестите на съвестта, продължават да противостоят, тогава ще съм направил достатъчно. Защото от опит знам достатъчно добре колко неохотно всички ние признаваме поражението. Както Квинтилиан казва, всеки би искал да изглежда знаещ, но не и да се учи. И това е вярно, въпреки пословичния рефрен, който всички около нас продължават да повтарят (повече от общоприета употреба, или по-скоро злоупотреба, отколкото защото изразява това, което е в сърцата им): “Искам да се уча; готов съм да се уча и да следвам по-доброто когато ми бъде показано; аз съм човек и съм склонен да греша.” Но под тази маска, това красиво показване на смирение, те могат след това уверено да кажат: “Не съм доволен. Не го разбирам. Той извращава Писанията. Той е толкова упорит в твърденията си” – като се има предвид, както знаеш, че никой не би заподозрял такива смирени души в упорита съпротива и яростни атаки срещу това, което те самите знаят, че е вярно! И те възприемат това поведение за да припишат своя отказ да отстъпят не на своята злонамереност, а на неяснотата и двусмислието на моите аргументи! Гръцките философи са се държали по същия начин: вместо някой да си признае поражението пред другия, те са започвали да отричат първоначалните принципи, както ни казва Аристотел. А през цялото време ние насърчително увещаваме себе си и другите, че има много добри хора в света, които с радост ще приемат истината, ако някой я покаже ясно; и че не трябва да предполагаме, че толкова много учени през толкова много векове са били заблудени и невежи. Като че ли не знаем, че светът е царството на Сатана, където, освен естествената слепота на нашата плът ние сме под господството на зли духове и сме се закоравили в собствената си слепота, здраво вързани в тъмнина, която вече не е човешка, а дяволска!

(v) Че човешката слепота не опровергава яснотата на Писанието

“Но,” казваш ти, “ако Писанието е ясно, защо хората с превъзходни способности в продължение на толкова много векове са били слепи по този въпрос?”

Отговарям: Те са били така слепи за хвалението и славата на “свободната воля,” че тази така високо превъзнасяна “сила, чрез която човекът може да заслужи неща, отнасящи се до вечното спасение,” може да се види такава, каквато е – а именно, сила, която нито вижда това, което вижда, нито чува това, което чува, още пък по-малко разбира тези неща или се стреми към тях. За нея важат думите, които Христос и евангелистите толкова често цитират от Исая: “С уши ще чувате и няма да схванете, с очи ще виждате и няма да разберете” (6:9). Какво друго означава това освен, че “свободната воля” (или човешкото сърце) е така вързана от силата на Сатана, че, освен ако не бъде чудно съживена от Божия Дух, тя не може сама по себе си да чуе или да види неща, които, които така изявено удрят по ушите и очите ни, че почти могат да се пипнат с ръка? Толкова голямо е нещастието и слепотата на човечеството! Затова също и самите евангелисти, когато се чудеха как е възможно юдеите да не бъдат спечелени чрез делата и думите на Христос, възможно най-непротиворечиви и неоспорими, си отговориха чрез същия този текст от Писанието, който учи, че човекът, оставен сам на себе си, виждайки не вижда и чувайки не чува. Кое би могло да бъде по-невероятно? “Светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не схвана” (Йоана 1:5). Кой би го повярвал? Кой някога е чул за такова нещо? – че светлината ще свети в тъмнината и въпреки това тъмнината ще си остане тъмнина и няма да получи осветление!

Така че не е чудно, че през толкова много векове хора с превъзходни способности са били слепи относно Божиите неща. Такова невежество би било изненада от човешка гледна точка; но в областта на божественото би било повече изненада, ако един или двама от тях не бяха слепи! Че всички с напълно слепи въобще не е чудно. Защото какво е човечеството като цяло без Духа освен дяволско царство, както казах, безреден хаос на тъмнината? Затова Павел нарича демоните “началства на тъмнината” (Еф. 6:12) и ни казва в 1 Кор 1, че никой от князете на този свят не е познал Божията мъдрост (1 Кор. 2:8). Какво си мислиш, че е мнението му за останалите хора, когато ни казва, че самите князе на този свят са роби на тъмнината? И под “князе” той има предвид хора от най-висок ранг и най-високо достойнство – онези, които ти наричаш хора с превъзходни способности! Защо арианците са били слепи? Нямало ли е сред тях хора с превъзходни способности? Защо Христос е глупост за езичниците? Няма ли хора с превъзходни способности сред езичниците? Защо е съблазън за юдеите? Няма ли хора с превъзходни способности сред юдеите? “Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни” (1 Кор. 3:20). Той не казва “на хората,” както е в текста, който той цитира (ср. Пс. 94:11), а конкретизира за първите и най-великите сред хората, от които можем да си направим преценка и за останалите. Но се надявам да се занимая по-пълно с това по-късно. Засега нека да е достатъчно да сме положили като въведение, че Писанията са съвършено ясни в своето учение и чрез тяхна помощ може да се направи такава защита на нашата позиция, че противниците ни да не могат да ни противостоят; а това, което не може да се защити, не е наша работа и не трябва да е грижа на християните. Всички, които не могат да видят гореспоменатата яснота и сляпо се спъват в светлината на Писанието, с това разкриват, ако са безбожни, колко могъщо е господството и силата на Сатана над човешките синове, което ги спира да не чуват и разбират възможно най-ясните Божии думи, и ги прави като хора, които илюзионистът е хипнотизирал[11] да мислят, че слънцето е студена пепел, или да вярват, че камъкът е злато. Ако са праведни, обаче, те трябва да бъдат наредени сред онези от избраните, които са в някаква степен на заблуда, за да може Боията сила, без която не можем да видим или да направим нищо, да бъде изявена в нас. Защото неуспехът на човека да схване Божиите думи не произлиза от слабости в разбирането, както би предположил ти; всъщност, няма нищо, което да е по-добре приспособено да схване Божиите думи от слабостта в разбирането, защото именно за слабите и при слабите дойде Христос и на тях Той изпраща Своето Слово. Не, причината е нечестието на Сатана, който се е възцарил и владее над нас в нашата слабост, и самият той се противопоставя на Божието Слово. Ако Сатана не правеше това, целият свят би се обърнал чрез една Божия дума, чута само веднъж; не би имало нужда от повече.

(vi) За непоследователността на Еразъм в позоваването на древността

Защо трябва да продължавам? Защо да не завърша дискусията с това въведение и да заявя своята присъда срещу теб на основата на твоите собствеени думи, според думите на Христос: “От думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Мат. 12:37)? Казваш, че Писанието не е ясно относно разглеждания въпрос. И веднага преставаш да съдиш и разглеждаш предимствата и недостатъците на всяка страна – и не правиш нищо друго в цялата си книга! Ето защо искаш да я наречеш Diatribe (дискусия) вместо Apophasis (отричане), или каквото и да било друго, защото твоята цел, когато си я писал, е била да събереш целия материал без намерение да твърдиш нещо. Но ако Писанието не е ясно относно това, защо са били твоите герои толкова глупави и неразумни в своята слепота да дефинират и утвърждават “свободната воля,” като че ли имат като основа ясно и сигурно учение от Писанията? Говоря, разбира се, за твоя много голям ред от най-учени мъже, възхвалявани през многото векове до днес, много от които, преди и над своите възхитителни умения в Святите Писания, са препоръчани от благочестието на живота си, а някои от тях свидетелствуват и със своята кръв за учението на Христос, което защитават в своите писания. И така, ако казваш това от сърцето си, тогава твое твърдо убеждение е, че “свободната воля” е имала защитници, които са били надарени с чудни умения в Святите Писания, и които дори са носели свидетелство за “свободната воля” чрез своята кръв. Но ако това е така, то те със сигурност са притежавали Писание, което е било ясно; иначе какво остава от техните възхитотелни умения в Святите Писания? И каква необмислена глупост би било да пролееш кръвта си за нещо неясно и несигурно! Това подхожда на дяволските мъченици, а не на Христовите!

И така, поглеждал ли си и и замислял ли си се по следния въпрос: дали смяташ, че трябва да се доверяваме повече на преценките на всички тези учени, ортодоксални духовни лица, светии, мъченици, древни и съвременни теолози, школи, събори, епископи и папи, които са били убедени, че Писанията са ясни и са го потвърдили както със своите трудове, така и чрез кръвта си; или на твоята лична преценка, когато отричаш, че Писанията са ясни – ти, който, смея да кажа, никога не си пролял сълза и не си отронил въздишка за Христовото учение през целия си живот! Ако смяташ, че те са прави, защо не ги последваш? Ако смяташ, че грешат, защо ги превъзнасяш с такъв хвалебствен език, като че ли искаш да ме удавиш в бурния потоп на своето красноречие? – потоп, чиято мощ се стоварва по-скоро върху твоята глава, докато моят ковчег плава безопасно горе! Всъщност, ти приписваш на тези велики хора пълна липса на разум и смисленост, като ги описваш като експерти в Писанието, които го утвърждават с перото си, с живота и смъртта си, докато ти твърдиш, че Писанието е неясно и двусмислено! Това само ги прави да изглеждат напълно невежи в своето разбиране и големи глупци в своите твърдения. Дори и аз, който, като частен гражданин, съм наредил до тях малкото си магазинче, не бих им направил такъв лош комплимент както ти, който публично пееш техните хваления!

И така, ти (както казват) си застанал на роговете на една дилема.[12] Едно от твоите твърдения трябва да е лъжливо: или твоята преценка, че те са били хора, от които трябва да се възхищаваме за техните умения в свещените писания и за техния живот и мъченичество, или твоя възглед, че Писанието не е ясно. И тъй като си повече увлечен във втората посока, да вярваш, че Писанията не са ясни (защото пееш тази песен в цялата си книга), ние сме принудени да заключим, само с цел да задоволиш гордостта си или да ласкаеш сам себе си, но не и с някакво сериозно намерение, говориш за тези хора като вещи в Писанието и мъченици за Христос; просто за да хвърляш прах в очите на неучените и да затрудниш Лутер като натовариш неговата кауза с празни изречения на злоба и презрение! Но аз твърдя, че всъщност нито едно от твърденията ти не е вярно; и двете са лъжливи. Първо, твърдя, че Писанията са съвършено ясни; второ, твърдя, че хората, които споменаваш, дотолкова, доколкото са защитавали “свободната воля,” са бил напълно невежи в свещените писания; но че не са го твърдяли с жвота си или със смъртта си, а само на хартия, и то само когато умът им е блуждаел.

И така, завършвам този малък аргумент така: Чрез Писанието, ако е неясно, никога не е било и никога не може да бъде дефинирано нещо сигурно относно “свободната воля.” Казвам това на основата на твоето собствено свидетелство. Чрез живота на всички хора от създанието на света не е било открито нищо, което да говори в полза на “свободната воля.” Това доказах по-горе. А да поучаваш нещо, което не е било положено дори с една дума в Писанията, нито е свидетелствувано дори и с един факт извън Писанията, е подходящо за “истинските разкази” на Лукиян, но не и за християнското учение! Освен че Лукиян, който иска само да забавлява с лукавия хумор на своите комични разказчета, не заблуждава и не наранява никого; но нашите противници от твоята партия ни правят на глупци относно едно важно нещо, което засяга вечното спасение, и по този начин погубват безброй души.

Така мога да завърша цялата тази дискусия относно “свободната воля,” защото дори свидетелството на моите противници помага на мен и е против тях самите; и няма по-силно доказателство от изповедта и свидетелството на виновната страна срещу самата нея! Но тъй като Павел ни насърчава да затваряме устата на празнодумците (ср. Тит 1:11), нека да продължим по същинския дебат, разглеждайки предмета в реда, в който Беседата го разглежда. Първо ще опровергаем аргументите, които тя излага за “свободната воля”; второ, ще защтим нашите аргументи, които тя атакува; и накрая, ще воюваме против “свободната воля” за Божията благодат.

[1] Разделът в Diatribe, който Лутер тук разглежда, може да се цитира подробно: “Обаче, бих искал да наблегна пред читателя, че, ако изглеждам като равен на Лутер в свидетелствата от Божественото Писание и здравите аргументи, той ще трябва да погледне и на много големия ред от най-учени мъже, възхвалявани през многото векове до днес, много от които, преди и над своите възхитителни умения в Святите Писания, са препоръчани от благочестието на живота си, а някои от тях свидетелствуват и със своята кръв за учението на Христос, което защитават в своите писания . . . да не споменаваме авторитета на много школи, събори и църковни служители. От времената на Апостолите досега не се е появил нито един автор, който напълно да отхвърля силата на “свободната воля,” освен само Манихей и Джон Уиклиф. (Авторитетът на Лоренцо Вала, който изглежда е съгласен с тях, няма голяма тежест сред теолозите.) . . . Ако читателят вижда, че основите на моя аргумент са равнопоставени с тези на неговия противник, тогава нека да размисли дали смята, че повече внимание се дължи на примера на толкова много учени, светии, мъченици, древни и съвременни теолози, школи, събори, епископи и папи, или на личната преценка на един или двама индивиди. Признавам, че е вярно, че само авторитетът на Божественото Писание трябва да стои над всички оценки на моралния човек. Но спорът тук не засяга Писанията. Всяка страна приема и зачита едно и също Писание: техният конфликт засяга смисъла на Писанието. . . . Казват ми: “Каква нужда има от изложител (interprete), когато Писанието е ясно?” Ако е толкова ясно, защо превъзходните мъже през толкова много векове са били слепи по този въпрос, и то по въпрос с такава голяма важност, за какъвто го смятат нашите противници? . . . Казват ми: “Какво влияние има тежестта на множеството (multitudo) върху смисъла на Духа?” Отговарям: “А какво влияние има липсата на множество (paucitas)? . . . Никой нямаше да повярва на Апостолите, ако чудесата не бяха донесли вяра в тяхното учение . . . Когато Апостолите убиваха змии, изцеляваха болните и възкресяваха мъртвите, тогава хората им вярваха; и даже тогава едва повярваха, толкова парадоксално беше тяхното учение. Сега, макар че нашите противници излагат учение, което като цяло се смята за дори по-парадоксално, досега сред тях не се е появил някой, който да може да изцели и куц кон! Но да оставим настрана чудесата, в случай, че определени хора ни посочат искреността и простотата на характера на Апостолите, което за нас, недостойните (tardiusculis) би било полезно вместо чудесата! Казвам това не конкретно срещу Лутер (когото не познавам лично и чиито писания ме засягат по различен начин (varie) като ги чета), но и за определени други хора, за които имам по-добро знание. . .”

[2] sub hastam libenter ibimus.

[3] Ср. Horace, Epist. I.18, 15 и II.2, 128-130.

[4] Perdidi tempus meum, quia perdite vixi.

[5] affectibus et operibus.

[6] Вертумн е бил етруският бог на променящите се сезони.

[7] ad Eustochium, ep. 22.19.

[8] J. Faber, Malleus in Haeresin Lutheranam (1524).

[9] “Когато бъдат запитани чрез какво доказателство може да знае истинското тълкуване на Писанието, ако хората (hominess) са разделени на две, те отговарят: ‘чрез разпознаването на Духа.’”

[10] В неговия трактат, De Ecclesia, VII (1413).

[11] prestigio illusus.

[12] cornuto . . . syllogismo.

| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

III

КРИТИКА НА ВЪВЕДЕНИЕТО НА ЕРАЗЪМ