Смъртта стана като тиранин, който е бил напълно победен от законния монарх; завързан за краката и за ръцете, както е сега, минувачите му се подиграват, удрят го и го обиждат, без вече да се страхуват от неговата жестокост и ярост, заради царя, който го е победил. Така смъртта беше победена и изложена на показ от Спасителя на кръста. Тя е вързана за краката и за ръцете, всички, които са в Христос, я тъпчат, като минават, и като Негови свидетели я осмиват, подиграват и казват, “О, смърт, къде е твоята победа? О, гроб, къде е твоето жило?”

Св. Атанасий, За въплъщението [27]

 

16

СЪВЪРШЕНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦАРСТВОТО

Сега можем да започнем да извличаме някои много важни цялостни заключения от нашето изследване дотук. Како видяхме в предишната глава, Последният Ден е синоним на Крайния Съд, в края на света. Нещо повече, Исус заяви, че онези, които вярват в Него, ще бъдат възкресени в Последния Ден (Йоан 6:39-40, 44, 54). Това означава, че Денят на Съда е също Денят на Възкресението; двете стават заедно, в края на историята.

Можем да добавим към това казаното ни от апостол Павел относно Възкресението: то ще съвпадне с Второто Идване на Христос и с грабването на живите вярващи (1 Сол. 4:16-17). Някои се опитват да избегнат смисъла на този текст като предлагат поредица от Възкресения – едно при Грабването, друго при Второто Пришествие (може би няколко години по-късно), и поне още едно при завършването на Царството, края на историята (където то принадлежи). Това, обаче, по никакъв начин не разрешава проблема. Защото Исус конкретно каза, че който вярва в Него ще бъде възкресен “в Последния Ден.” Това означава, че всички християни ще бъдат възкресени в Последния Ден. Отново, 1 Солунци 4 казва, че всички вярващи ще бъдат възкресени при Грабването. Очевидно, според тези текстове, може да има само едно възкресение на вярващите. И това възкресение, което съвпада с Грабването, ще стане в Последния Ден.

Едно възкресение

Преди да можем да разгледаме тези моменти по-подробно, трябва да сме наясно по един въпрос, който беше изложен в предходната глава, но в по-слаба светлина. Една от моите най-важни презумпции е, че има едно Възкресение, на праведните и на неправедните. За мнозина, разбира се, това ще изглежда очевидно. Но това трябва да се каже изрично, защото има много объркване по този въпрос в някои кръгове, водени от учители, които настояват не само на множество Възкресения, но че Възкресението(ята) на вярващите и на невярващите ще станат в напълно различни случаи! Няма библейско основание за тази позиция. Писанието ясно учи едно Възкресение, в Последния Ден; и ортодоксалната християнска Църква, както е отразено в нейните исторически изповеди на вярата, винаги и навсякъде е твърдяла тази истина. Библията казва:

Множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение (Дан. 12:2).

Защото както Бащата има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:26-29).

Ще има възкресение на праведни и неправедни (Деян. 24:15).

След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:11-15).

Библията е пределно ясна: Възкресението на всички хора, праведни и неправедни, се извършва в един и същи Ден, и е последвано веднага от Съда. Защо тогава има толкова много объркване по този въпрос? Част от отговора е, че наблягането в Писанието е върху Възкресението на праведните, което е радикално различно по естество и резултат от това на нечестивите. Възкресението на Божиите хора е тясно свързано с настоящото обитаване на Святия Дух в тях (Рим. 8:11); така самата основа на възкресяването на праведните, неговият съществен принцип, е от напълно Духовно естество. Християните ще бъдат възкресени за Живот от Духа, докато нечестивите ще бъдат възкресени за Смърт. В абсолютен контраст със съживените тела на осъдените, обновените тела на светиите ще бъдат като славното тяло на самия Христос (1 Кор. 15:42-55; Фил. 3:21). Нашето Възкресение е плодът на Христовото Възкресение, и е в действителност продължение на Неговото (1 Кор. 6:13-20; 15:20).

Следователно, за християнина Възкресението е нещо, към което да гледа с надежда и въодушевено очакване (2 Кор. 5:1-10; Фил. 3:10-11): Писанието гледа на него като окончателното “изкупление на нашето тяло” (Рим. 8:18-23). По тази причина, когато Библията говори за Възкресението, бъдещето на праведните винаги е на преден план. Проблемът е, че повърхностният подход към Писанието е оставил хората с впечатлението, че има две отделни Възкресения, едно на праведните и друго на нечестивите. В качествен смисъл, разбира се, можете да кажете, че има две Възкресения; но те стават на един и същи Ден!

Царството и Възкресението

Най-подробното библейско учение за Възкресението се намира в края на първото Павлово послание към Коринтяните. Същината на тази глава казва:

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първия плод, после, при пришествието на Христа тези, които са Негови. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Бащата, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена (1 Кор. 15:20-26).

Този текст ни дава голямо познание за Възкресението. На първо място, дадено ни е уверение за неразделната връзка между Христовото Възкресение и нашето. Възкресението се извършва на два етапа: първо Христос е възкресен, а после и ние сме възкресени – първи плодове, след това жътвата. (Забележете добре: не са споменати никакви други етапи.)

Второ, казано ни е кога става Възкресението: “при пришествието на Христос.” Тъй като вече знаем, че Възкресението съвпада с Последния Съд, знаем, че Второто Пришествие на Христос ще бъде в Последния Ден, при Съда.

Трето, текстът също ни осведомява, че тези събития се случват в “края.” Краят на какво? Много ненужни спорове се съсредоточават върху този израз. Павел продължава, за да ни каже, че Краят идва, “когато Той ще предаде царството на Бога и Бащата, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.” Краят тук е просто Краят – краят на времето, на историята и на света. Това разбира се следва от факта, че това е последният Ден; нещо повече, това е краят на завладяването на земята от Христос, когато Той ще е установил Своето пълно управление над всичко, побеждавайки всички Свои врагове. Това е краят на “Милениума,” съвършеното изпълнение на Царството – точният момент, когато Книгата Откровение, в пълно съгласие с 1 Коринтяни, поставя Възкресението и Последния Съд (Откр. 20:11-15).

Четвърто, Христовото настоящо царуване, което започна при Неговото Възкресение и възнасяне, продължава “докато положи всички врагове под нозете Си.” Това твърдение идва от Псалм 110:1, където Бог Баща казва на Сина: “Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие.” Ние знаем, че при възнасянето на Христос Той наистина седна отдясно на Бащата (Марк 16:19; Лука 22:69; Деян. 7:55-56; Рим. 8:34; Еф. 1:20-22; Кол. 3:1; Евр. 1:3; 8:1; 10:12; 12:2; 1 Пет. 3:22). Следователно, според Писанието Исус Христос сега управлява от Своя небесен престол, докато всички Негови врагове бъдат направени Негово подножие. Изводите от тези текстове са неизбежни: Христос се е възнесъл на престола, и Той няма да се върне, докато последният враг не бъде победен, при Възкресението на Последния Ден. “Защото той трябва да царува, докато положи всичките Си врагове под нозете Си.”

Трябва да помним, че Библията говори за спасението по модела за първоначално–прогресивно–окончателно, който отбелязахме преди. Първоначално, всички неща са поставени под нозете на Христос при Неговото възнасяне към Неговия небесен престол; по принцип, Той сега управлява света като Втория Адам. Прогресивно, Той сега се занимава със завладяване на народите чрез Благовестието, разпростирайки Своята власт до най-далечните краища на земята. Окончателно, ще дойде Денят, когато действителното Христово завладяване на света е завършено, когато всички врагове са били победени. Това ще бъде Краят, когато “в Исусовото име ще се поклони всяко коляно . . . и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Баща” (Фил. 2:10-11).

Пето, подчертавайки факта, че Възкресението става в края на Милениума, Павел казва, че “и смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена.” Христовото настоящо царуване ще бъде свидетел на постепенно унищожаване на всички врагове, прогресивно потушаване на всеки остатък от бунта на Адам, докато само едно нещо остане да бъде унищожено: Смъртта. В този момент Христос ще се върне в слава, за да възкреси мъртвите и да преобрази телата на Своите хора в съвършенството на завършеното ново Създание. По-късно в този текст Павел разсъждава допълнително върху този факт:

Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната беше смъртта победоносно” (1 Кор. 15:51-54).

Това съответствува на друго велико изказване на Павел за Възкресението:

Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа (1 Сол. 4:14-17).

Както думите на Павел казват толкова ясно, събитията в Последния Ден включват Второто Пришествие, Възкресението и “Грабването” (“грабването” на живите светии “да посрещнат Господа във въздуха”). Библията не поучава никакво разделение между Второто Пришествие и Грабването; те са просто различни страни на Последния Ден. И фактът е, че през цялата история на Църквата до деветнадесети век никой никога не е чувал за (така нареченото) “Грабване преди Голямата скръб”; това вярване не става широко разпространено допреди няколко десетилетия. Напоследък, когато по-младите поколения започнаха да осъзнават липсата на библейска основа за този нововъведен възглед, започна да се извършва преход към по-библейски основана есхатология. Есхатологията на господство, историческата Надежда на Църквата, отново е във възход. Заради обновения интерес към развиването на библейски мироглед и прилагането на библейските стандарти към всяка област на живота, есхатологията на господството все повече се обсъжда и приема. И тъй като тя е истината, нейното установяване като господствуваща есхатология е неизбежно.

Заключение

Библейското учение за Второто Пришествие е относително просто и праволинейно. Можем да обобщим нашите открития от последните няколко глави както следва:

1. Царуването на Исус Христос започна при Неговото Възкресение и Възнасяне, както пророците обещаха. Неговото Царство (“Милениумът”) сега е в сила и ще продължи, докато Той бъде признат за Господ по целия свят. Чрез Благовестието Неговите хора разширяват Неговата власт по лицето на земята, докато всички народи бъдат научени и Раят дойде до своето най-съвършено земно изпълнение.

2. В Последния Ден, в края на света, Исус Христос ще се върне да възкреси всички хора за Съда, праведни и нечестиви. Онези християни, които все още живеят при Второто Пришествие, ще бъдат грабнати, за да се присъединят към Господа и възкръсналите светии в Облака на Славата, където ще бъдат преобразени, напълно възстановени в образа на Бога.

3. Учението, че Христовото Царство ще започне едва след Неговото Второ Пришествие е напълно опровергано от Святото Писание. Библията учи, че Второто Пришествие на Христос, съвпадащо с Грабването и Възкресението, ще се извърши в края на Милениума, когато историята завърши в Съда. Дотогава Христос и Неговият народ напредват от сила в сила, от победа в победа. Ние ще победим.