Тогава какво трябваше да
направи Бог? Какво още можеше Той да направи, бивайки Бог, освен да обнови Своя
образ в човечеството, така че чрез него хората още веднъж да Го познаят? И как можеше
това да бъде направено, освен чрез идването на самия Образ, нашия Спасител Исус
Христос? Хората не можеха да направят това, защото те само са направени по
Образа; нито ангелите можеха да извършат това, защото те не са Божий образ. Божието
Слово дойде в Своята собствена Личност, защото само Той, Образът на Бащата,
можеше да пре-създаде човека, направен по Образа.
За да извърши това повторно
създание, обаче, Той трябваше първо да премахне смъртта и тлението. Затова Той
прие човешко тяло, за да може в него смъртта да бъде веднъж завинаги унищожена,
и хората да бъдат обновени според Образа.
Св. Атанасий, За въплъщението [13]
6
ГРАДИНАТА И БЕЗВОДНАТА ПУСТИНЯ
Когато Бог създаде Адам, Той го постави в земя,
и му даде господство върху нея. Земята е от основно значение за господството; следователно,
спасението включва възстановяване в земя и собственост. При обявяването на Своя
завет с Аврам, първото изречение, което Бог изговори, беше обещание за земя
(Бит. 12:1), и Той напълно изпълни това обещание, когато спаси Израел (Ис.Нав.
21:43-45). Именно затова библейският закон е изпълнен със споменавания на
собственост, закон и икономика; и именно затова Реформацията полага такова
ударение върху този свят, както върху бъдещия. Човек не се спасява като се избавя от
своето обкръжение. Спасението не ни избавя от материалния свят, а от греха
и от последствията от Проклятието. Библейският идеал е всеки човек да притежава
собственост – място, където може да владее и да управлява под Бога.
Благословенията
на Западния свят са дошли поради християнството и произтичащата от него
свобода, която хората са имали в употребата и развитието на собствеността и изпълнението
на техните призвания под Божия мандат за господство. Капитализмът – свободният
пазар – е продукт на библейския закон, в който висок приоритет се поставя върху
частната собственост, и който осъжда кражбата от всеки вид (включително кражба от държавата).
За невярващите икономисти, професори и държавни чиновници е мистерия защо
капитализмът не може да бъде изнасян. Предвид очевидното, доказано
превъзходство на свободния пазар в повишаването жизнения стандарт за всички
класи хора, защо езическите народи не прилагат капитализма в своето обществено устройство?
Причината е тази: Свободата не може да
бъде изнесена към народ, който няма пазарно място за Благовестието.
Благословенията на Градината не могат да се придобият без Исус Христос.
Златното Правило – което обобщава закона и пророците (Мат. 7:12) – е
неизбежната етична основа на свободния пазар; и тази етика е невъзможна без
делото на Святия Дух, Който ни дава възможност да спазваме праведните
изисквания на Божия закон (Рим. 8:4).
Всички езически общества са били етатистки и тиранични, защото хората, които отхвърлят
Бога, предават себе си и своята собственост на диктатор (1 Царе 8:7-20).
Нечестивите хора искат благословенията на Градината, но те се опитват да ги
придобият чрез незаконни средства, както Ахав направи с лозето на Навутей (3 Царе 21:1-16), и
следствието е, както винаги, погибел (3 Царе 21:17-24). Истинското, свободно притежаване на земя е
следствие от спасението: Бог въведе Своя народ в земя и я раздели между тях за наследство (Чис.
26:52-56); и както направи в Едем, Той регулираше земята (Лев. 25:4) и
дърветата (Лев. 19:23-25; Вт. 20:19-20).
Както видяхме, когато Бог изгони Адам и Ева от тяхната земя, светът започна да става
пустиня (Бит. 3:17-19). От този момент Библията започва да развива темата за Земята срещу
Пустинята, в която изкупените, покорни Божии хора наследяват земя,
която е безопасна и изобилна, докато непокорните са проклети, като биват
изгонени в пустиня. Когато Каин беше осъден
от Бога, той се оплака: “Ето, гониш ме днес от лицето на тази земя; ще съм
скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята” (Бит. 4:14). И той
беше прав, както отбелязва Писанието: “Тогава излезе Каин от Господнето
присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем” (Бит. 4:16). Нод означава
Скитане: Каин стана първият номад, скитник без дом и без посока.
Съответно, когато целият свят стана нечестив, Бог каза: “Ще изтребя от лицето на земята
човека, когото създадох” (Бит. 6:7) и Той направи това чрез Потопа – оставяйки
живи само Ной и неговото семейство в ковчега (който в крайна сметка Бог спря на
планина; Бит. 8:4). Нечестивите бяха изгонени от земята, и хората на завета я населиха.
Отново, нечестивите се опитаха да построят своя собствена “Градина,” Вавилонската кула.
Те се опитаха да си направят име – да се определят според своите собствени бунтовни стандарти –
и да предотвратят своето разпръсване от земята (Бит. 11:4). Но
човек не може да строи Градината според своите собствени условия. Бог е Този,
Който определя, и Той е единственият, Който може да ни даде сигурност. Самият
опит на Вавилонските хора да предотвратят своята гибел всъщност причини тази
гибел. Бог обърка техните езици – дотук беше всяко “наименуване”! – и ги
разпръсна от земята им (Бит. 11:8-9).
В забележителен контраст, точно следващата глава отбелязва Божия завет с Аврам, в
който Той обещава да засели Адам в земя, и да направи името му велико (Бит.
12:1-2). Като допълнителна гаранция и напомняне за Своя завет, Бог дори промени Аврамовото
име на Авраам, според неговото предопределено призвание. Бог е
Този, който ни определя: само Той ни дава име, и “извиква в съществувание
това, което не съществува” (Рим. 4:17). Така, когато сме кръщавани в Божието
Име (Мат. 28:19), ние сме определени
наново като живи Божии хора, свободни в Христос от нашата смърт в Адам (Рим.
5:12-6:23). Обрязването изпълняваше същата функция в Стария Завет, което е
причината децата да получават своето официално име в момента на обрязването
(ср. Лука 2:21). В спасението Бог ни въвежда обратно в Едем и ни дава ново име (Откр. 2:17;
ср. Ис. 65:13-25).
Когато Божият народ стана непокорен при влизането в Обещаната Земя, Бог ги наказа като
ги направи да се скитат в Пустинята, докато цялото поколение на непокорните
беше изличено (Чис. 14:26-35). Тогава Бог се върна и спаси Своя народ от
“пустата земя” (Вт. 32:10), и ги въведе в земя, където текат мляко и мед (друг
намек за Едем: млякото е по-хранително от водата,
а медът идва от дървета). Божиите
покорни хора никога не са били номади – вместо това, те се отличават със стабилност
и господство. Наистина, Библията ни нарича пътници (Евр. 11:13; 1 Пет. 2:11), но точно това е
идеята: ние сме пътници, не скитници. Пътникът има дом, има посока. При изкуплението Бог ни
спаси от нашите скитания и ни събра в земя (Пс. 107:1-9). Разпръснат, бездомен
народ не може да владее. Когато пуританите напуснаха Англия, те не се скитаха
по земята; Бог ги въведе в земя и ги направи владетели, и макар основата, която
те изградиха, да е силно разядена, до голяма степен тя е все още с нас след 300
години. (Какво ще кажат хората след 300 години за постиженията на днешното плитко,
пораженческо евангелско християнство?)
Хората стават номади само поради непокорство (Вт. 28:65). Когато Проклятието действува
в историята, когато цивилизацията отстъпва, скитничеството става широко
разпространено и пустинята нараства. И, с разпространението на Проклятието, водата пресъхва.
След Падението, земята вече не се напоява предимно от потоци. Вместо това Бог изпраща водата чрез дъжд
(дъждът е много по-лесен за внезапно спиране и пускане, отколкото са потоците и
реките). Задържането на водата – превръщането на земята в пресъхнала пустиня –
е тясно свързано с Проклятието (Вт. 29:22-28). Проклятието също е описано като изкореняване
на непокорния народ от земята (Вт. 29:28), обратно на Божието насаждане
на Божия народ в земята (Изх. 15:17). Бог унищожава корените на земята и
хората, като премахва водните извори: сушата се счита в Писанието за главно (и
ефективно) средство за национално наказание. Когато Бог спира водата, Той
превръща земята в самата противоположност на Едем.
Историята на Содом и Гомора е в известен смисъл сбита история на света в това отношение.
Описани веднъж като подобни на Едемската градина по своята хубост и изобилие
(Бит. 13:10), те стават чрез Божието осъждение “изгорени със сяра и със сол, та
нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея” (Вт. 29:23).
Содом и Гомора бяха в областта, сега известна като Мъртво Море – и то е
наречено Мъртво по много добра причина: нищо не може да живее в него.
Химическите наноси (сол, калий, магнезий и др.) съставят до 25 процента от
водата като следствие от Божия съд върху земята. Освен местата, където водата се
влива в него (и в няколко изолирани
извори в областта), земята е напълно безводна. Сега тя е във възможно
най-далечното състояние от Едем, и служи като картина на света след
Проклятието: Едем стана Пустиня.
Но това не е всичко, което ни се казва за това място. Във видението на Езекиил за
възстановения Храм (също върху Планина; Езек. 40:2), той вижда Живата вода да
тече на изток от прага към Мъртво Море и да изцелява неговите води, което води
до “голямо множество риба” и изобилен растеж (Езек. 47:8-12). Не трябва да
гледаме на света с очи, които виждат само Проклятието; трябва да гледаме с
очите на вярата, просветени от Божието Слово да видят света като арена на Божията
победа. Историята не завършва с Пустиня. Световната история ще бъде, в огромен
мащаб, като историята на Содом: първо Градина, прекрасна и плодоносна; после покварена
в Пустиня на Смъртта чрез греха; накрая възстановена чрез Божията благодат към
своето предишно Едемско изобилие. “Пустото и безводно място ще се развеселят, и
пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем” (Ис. 35:1).
Сиромасите и немотните търсят вода,
А няма, и езикът им съхне от жажда,
Аз, Господ, ще ги послушам.
Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.
Ще отворя реки на голите височини,
И извори всред долините;
Ще обърна пустинята на водни извори.
В пустинята ще насадя кедър, ситим
Митра и маслинено дърво;
В ненаселената земя ще поставя наедно елха,
Явор и кипарис,
За да видят и да знаят,
Да разсъдят и да разберат всички,
Че ръката на Господа е направила това,
И светият Израилев го е създал. (Ис. 41:17-20)
Следователно
това е посоката на историята, в това, което може да се нарече “първото Грабване” – Бог постепенно
изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя
народ в пълно притежание на земята.
Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне
Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната
доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са
учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието
слово: Господство. Колко често чуваме как християните
казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да
дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!”
Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не
трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва
скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим
този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще
отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма
част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ
да очаква поражение, вместо победа.
Всъщност, твърде чест евангелски мироглед е, че “земята е на дявола,
и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на
Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се
върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако
Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много
по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това
започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга
от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени
на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват
царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят
на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят,
но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност
помагат на врага и го утешават – защото
в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от
теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят
губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал
да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е,
че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна
страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас.
Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да
избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние
да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от
лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ
ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени
от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в
нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея”
(Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да
населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните
грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите
обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости,
“за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език,
Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от
устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите
(нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни
примери – Христос обяви, че Той ще събере първо
плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато”
след това (Мат. 13:30).
“Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр.
13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог Спасява своите хора и им
дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе
във вече населени земи, и те
наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в
известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като
междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21;
Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя
народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37).
Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено
пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го
превръща в Едемска градина.