Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Тогава какво трябваше да направи Бог? Какво още можеше Той да направи, бивайки Бог, освен да обнови Своя образ в човечеството, така че чрез него хората още веднъж да Го познаят? И как можеше това да бъде направено, освен чрез идването на самия Образ, нашия Спасител Исус Христос? Хората не можеха да направят това, защото те само са направени по Образа; нито ангелите можеха да извършат това, защото те не са Божий образ. Божието Слово дойде в Своята собствена Личност, защото само Той, Образът на Бащата, можеше да пре-създаде човека, направен по Образа.

За да извърши това повторно създание, обаче, Той трябваше първо да премахне смъртта и тлението. Затова Той прие човешко тяло, за да може в него смъртта да бъде веднъж завинаги унищожена, и хората да бъдат обновени според Образа.

Св. Атанасий, За въплъщението [13]

 

6

ГРАДИНАТА И БЕЗВОДНАТА ПУСТИНЯ

Когато Бог създаде Адам, Той го постави в земя, и му даде господство върху нея. Земята е от основно значение за господството; следователно, спасението включва възстановяване в земя и собственост. При обявяването на Своя завет с Аврам, първото изречение, което Бог изговори, беше обещание за земя (Бит. 12:1), и Той напълно изпълни това обещание, когато спаси Израел (Ис.Нав. 21:43-45). Именно затова библейският закон е изпълнен със споменавания на собственост, закон и икономика; и именно затова Реформацията полага такова ударение върху този свят, както върху бъдещия. Човек не се спасява като се избавя от своето обкръжение. Спасението не ни избавя от материалния свят, а от греха и от последствията от Проклятието. Библейският идеал е всеки човек да притежава собственост – място, където може да владее и да управлява под Бога.

Благословенията на Западния свят са дошли поради християнството и произтичащата от него свобода, която хората са имали в употребата и развитието на собствеността и изпълнението на техните призвания под Божия мандат за господство. Капитализмът – свободният пазар – е продукт на библейския закон, в който висок приоритет се поставя върху частната собственост, и който осъжда кражбата от всеки вид (включително кражба от държавата).

За невярващите икономисти, професори и държавни чиновници е мистерия защо капитализмът не може да бъде изнасян. Предвид очевидното, доказано превъзходство на свободния пазар в повишаването жизнения стандарт за всички класи хора, защо езическите народи не прилагат капитализма в своето обществено устройство? Причината е тази: Свободата не може да бъде изнесена към народ, който няма пазарно място за Благовестието. Благословенията на Градината не могат да се придобият без Исус Христос. Златното Правило – което обобщава закона и пророците (Мат. 7:12) – е неизбежната етична основа на свободния пазар; и тази етика е невъзможна без делото на Святия Дух, Който ни дава възможност да спазваме праведните изисквания на Божия закон (Рим. 8:4).

Всички езически общества са били етатистки и тиранични, защото хората, които отхвърлят Бога, предават себе си и своята собственост на диктатор (1 Царе 8:7-20). Нечестивите хора искат благословенията на Градината, но те се опитват да ги придобият чрез незаконни средства, както Ахав направи с лозето на Навутей (3 Царе 21:1-16), и следствието е, както винаги, погибел (3 Царе 21:17-24). Истинското, свободно притежаване на земя е следствие от спасението: Бог въведе Своя народ в земя и я раздели между тях за наследство (Чис. 26:52-56); и както направи в Едем, Той регулираше земята (Лев. 25:4) и дърветата (Лев. 19:23-25; Вт. 20:19-20).

Както видяхме, когато Бог изгони Адам и Ева от тяхната земя, светът започна да става пустиня (Бит. 3:17-19). От този момент Библията започва да развива темата за Земята срещу Пустинята, в която изкупените, покорни Божии хора наследяват земя, която е безопасна и изобилна, докато непокорните са проклети, като биват изгонени в пустиня. Когато Каин беше осъден от Бога, той се оплака: “Ето, гониш ме днес от лицето на тази земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята” (Бит. 4:14). И той беше прав, както отбелязва Писанието: “Тогава излезе Каин от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем” (Бит. 4:16). Нод означава Скитане: Каин стана първият номад, скитник без дом и без посока.

Съответно, когато целият свят стана нечестив, Бог каза: “Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох” (Бит. 6:7) и Той направи това чрез Потопа – оставяйки живи само Ной и неговото семейство в ковчега (който в крайна сметка Бог спря на планина; Бит. 8:4). Нечестивите бяха изгонени от земята, и хората на завета я населиха.

Отново, нечестивите се опитаха да построят своя собствена “Градина,” Вавилонската кула. Те се опитаха да си направят име – да се определят според своите собствени бунтовни стандарти – и да предотвратят своето разпръсване от земята (Бит. 11:4). Но човек не може да строи Градината според своите собствени условия. Бог е Този, Който определя, и Той е единственият, Който може да ни даде сигурност. Самият опит на Вавилонските хора да предотвратят своята гибел всъщност причини тази гибел. Бог обърка техните езици – дотук беше всяко “наименуване”! – и ги разпръсна от земята им (Бит. 11:8-9).

В забележителен контраст, точно следващата глава отбелязва Божия завет с Аврам, в който Той обещава да засели Адам в земя, и да направи името му велико (Бит. 12:1-2). Като допълнителна гаранция и напомняне за Своя завет, Бог дори промени Аврамовото име на Авраам, според неговото предопределено призвание. Бог е Този, който ни определя: само Той ни дава име, и “извиква в съществувание това, което не съществува” (Рим. 4:17). Така, когато сме кръщавани в Божието Име (Мат. 28:19), ние сме определени наново като живи Божии хора, свободни в Христос от нашата смърт в Адам (Рим. 5:12-6:23). Обрязването изпълняваше същата функция в Стария Завет, което е причината децата да получават своето официално име в момента на обрязването (ср. Лука 2:21). В спасението Бог ни въвежда обратно в Едем и ни дава ново име (Откр. 2:17; ср. Ис. 65:13-25).

Когато Божият народ стана непокорен при влизането в Обещаната Земя, Бог ги наказа като ги направи да се скитат в Пустинята, докато цялото поколение на непокорните беше изличено (Чис. 14:26-35). Тогава Бог се върна и спаси Своя народ от “пустата земя” (Вт. 32:10), и ги въведе в земя, където текат мляко и мед (друг намек за Едем: млякото е по-хранително от водата, а медът идва от дървета). Божиите покорни хора никога не са били номади – вместо това, те се отличават със стабилност и господство. Наистина, Библията ни нарича пътници (Евр. 11:13; 1 Пет. 2:11), но точно това е идеята: ние сме пътници, не скитници. Пътникът има дом, има посока. При изкуплението Бог ни спаси от нашите скитания и ни събра в земя (Пс. 107:1-9). Разпръснат, бездомен народ не може да владее. Когато пуританите напуснаха Англия, те не се скитаха по земята; Бог ги въведе в земя и ги направи владетели, и макар основата, която те изградиха, да е силно разядена, до голяма степен тя е все още с нас след 300 години. (Какво ще кажат хората след 300 години за постиженията на днешното плитко, пораженческо евангелско християнство?)

Хората стават номади само поради непокорство (Вт. 28:65). Когато Проклятието действува в историята, когато цивилизацията отстъпва, скитничеството става широко разпространено и пустинята нараства. И, с разпространението на Проклятието, водата пресъхва. След Падението, земята вече не се напоява предимно от потоци. Вместо това Бог изпраща водата чрез дъжд (дъждът е много по-лесен за внезапно спиране и пускане, отколкото са потоците и реките). Задържането на водата – превръщането на земята в пресъхнала пустиня – е тясно свързано с Проклятието (Вт. 29:22-28). Проклятието също е описано като изкореняване на непокорния народ от земята (Вт. 29:28), обратно на Божието насаждане на Божия народ в земята (Изх. 15:17). Бог унищожава корените на земята и хората, като премахва водните извори: сушата се счита в Писанието за главно (и ефективно) средство за национално наказание. Когато Бог спира водата, Той превръща земята в самата противоположност на Едем.

Историята на Содом и Гомора е в известен смисъл сбита история на света в това отношение. Описани веднъж като подобни на Едемската градина по своята хубост и изобилие (Бит. 13:10), те стават чрез Божието осъждение “изгорени със сяра и със сол, та нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея” (Вт. 29:23). Содом и Гомора бяха в областта, сега известна като Мъртво Море – и то е наречено Мъртво по много добра причина: нищо не може да живее в него. Химическите наноси (сол, калий, магнезий и др.) съставят до 25 процента от водата като следствие от Божия съд върху земята. Освен местата, където водата се влива в него (и в няколко изолирани извори в областта), земята е напълно безводна. Сега тя е във възможно най-далечното състояние от Едем, и служи като картина на света след Проклятието: Едем стана Пустиня.

Но това не е всичко, което ни се казва за това място. Във видението на Езекиил за възстановения Храм (също върху Планина; Езек. 40:2), той вижда Живата вода да тече на изток от прага към Мъртво Море и да изцелява неговите води, което води до “голямо множество риба” и изобилен растеж (Езек. 47:8-12). Не трябва да гледаме на света с очи, които виждат само Проклятието; трябва да гледаме с очите на вярата, просветени от Божието Слово да видят света като арена на Божията победа. Историята не завършва с Пустиня. Световната история ще бъде, в огромен мащаб, като историята на Содом: първо Градина, прекрасна и плодоносна; после покварена в Пустиня на Смъртта чрез греха; накрая възстановена чрез Божията благодат към своето предишно Едемско изобилие. “Пустото и безводно място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем” (Ис. 35:1).

Сиромасите и немотните търсят вода,
А няма, и езикът им съхне от жажда,
Аз, Господ, ще ги послушам.
Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.
Ще отворя реки на голите височини,
И извори всред долините;
Ще обърна пустинята на водни извори.
В пустинята ще насадя кедър, ситим
Митра и маслинено дърво;
В ненаселената земя ще поставя наедно елха,
Явор и кипарис,
За да видят и да знаят,
Да разсъдят и да разберат всички,
Че ръката на Господа е направила това,
И светият Израилев го е създал. (Ис. 41:17-20)

Следователно това е посоката на историята, в това, което може да се нарече “първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята.

Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа.

Всъщност, твърде чест евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас.

Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Мат. 13:30).

“Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр. 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог Спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21; Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина.





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777