Ясният факт е, както казвам, че вече няма цар или пророк, нито Ерусалим, нито жертва, нито видение между тях; въпреки това цялата земя е изпълнена с познание за Бога, и езичниците, оставяйки безбожието, сега прибягват към Бога на Авраам чрез Словото, нашия Господ Исус Христос.

Св. Атанасий, За въплъщението [40]

 

12

ВЪЗХОДЪТ НА АНТИХРИСТ

Според Исусовите думи в Матей 24, една от все по-видимите характеристики на епохата преди падането на Израел щеше да бъде отстъплението вътре в християнската Църква. Това беше споменато по-рано, но едно по-съсредоточено изследване на този факт ще хвърли повече светлина върху редица свързани въпроси в Новия Завет – въпроси, които често са били погрешно разбирани.

Ние като цяло мислим за апостолския период като време на изключително експлозивно евангелизиране и растеж на църквата, “златна епоха,” в която всеки ден са ставали удивителни чудеса. Този общоприет образ е по същество верен, но в него има очебиен пропуск. Ние обикновено пренебрегваме факта, че ранната Църква е била сцена на най-драматичното нашествие на ереси в световната история.

Голямото отстъпление

Ересите започват да проникват в Църквата доста рано в нейното развитие. Деяния 15 предава срещата на първия Църковен Събор, който се събира, за да издаде църковен указ по въпроса за оправданието чрез вяра (някои учители са защитавали лъжеучението, че човек трябва да спазва церемониалните закони на Стария Завет, за да бъде оправдан). Но проблемът не отмира; години по-късно Павел трябва отново да се справя с него в своето писмо към църквите в Галатия. Както Павел им казва, това доктринално отклонение не е маловажен проблем, но засяга самото им спасение: това е “различно благовестие,” крайно изопачаване на истината, и е равнозначно на отричане от Самия Исус Христос. Като използва някои от най-суровите думи в своята кариера, Павел обявява проклятие върху “лъжебратята,” които учат ереста (виж Гал. 1:6-9; 2:5, 11-21; 3:1-3; 5:1-12).

Павел също предвижда, че ереста ще зарази църквите в Мала Азия. Свиквайки презвитерите на Ефес, той ги увещава, “Внимавайте на себе си и на цялото стадо,” защото “зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалеят стадото; и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:28-30). Точно както Павел предсказа, лъжеучението става проблем в огромни размери в тези църкви. По времето когато Книгата Откровение е написана, някои от тях са станали почти напълно разрушени от развитието на еретични учения и следващото от тях отстъпление (Откр. 2:2, 6, 14-16, 20-24; 3:1-4, 15-18).

Но проблемът с ереста не е ограничен до някаква географска или културна област. Той е широко разпространен, и с напредването на годините става все повече предмет на апостолски събори и пасторска грижа. Някои еретици учат, че последното Възкресение вече е станало (2 Тим. 2:18), докато други твърдят, че възкресението е невъзможно (1 Кор. 15:12); някои учат странни учения на аскетизъм и поклонение на ангели (Кол. 2:8, 18-23; 1 Тим. 4:1-3), докато други защитават всякаква неморалност и бунт в името на “свободата” (2 Пет. 2:1-3, 10-22; Юда 4, 8, 10-13, 16). Многократно се налага апостолите да отправят строги предупреждения срещу търпимостта към лъжеучители и “лъжеапостоли” (Рим. 16:17-18; 2 Кор. 11:3-4, 12-15; Фил. 3:18-19; 1 Тим. 1:3-7; 2 Тим. 4:2-5), защото те са причината за напускането на вярата от много хора, и размерът на отстъплението се увеличава с течение на времето (1 Тим. 1:19-20; 6:20-21; 2 Тим. 2:16-18; 3:1-9, 13; 4:10, 14-16). Едно от последните послания на Новия Завет, Книгата на Евреите, е написано към цяла християнска общност само на крачка от цялостно изоставяне на християнството. Християнската църква от първото поколение се характеризира не само с вяра и чудеса; тя също се характеризира с увеличаващо се беззаконие, бунт и ерес вътре в самата християнска общност – точно както Исус предсказа в Матей 24.

Антихристът

Християните са имали специална дума за това отстъпление. Те са го наричали антихрист. Много популярни автори са спекулирали относно това понятие, обикновено пропускайки да отчетат неговата употреба в Писанието. На първо място, помислете за факта, който несъмнено ще шокира някои хора: думата “антихрист” не се използва никъде в Книгата Откровение. Нито веднъж. Въпреки това думата постоянно се използва от християнски учители като синоним на “Звяра” от Откровение 13. Очевидно, няма съмнение, че Звярът е враг на Христос, и в този смисъл е “анти” Христос; но това, което казвам, е, че понятието антихрист се използва в много конкретен смисъл, и по същество няма връзка с личността, известна като “Звяра” и “666.”

Една друга заблуда учи, че “Антихристът” е конкретен човек; свързана с това е идеята, че “той” е някой, който ще се яви към края на света. И двете идеи, както първата, противоречат на Новия Завет.

Всъщност, единствените случаи на употреба на понятието антихрист са в следните стихове от посланията на Апостол Йоан:

Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас. . . . Кой е лъжец, освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Бащата и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Бащата; а който изповядва Сина, има и Бащата. . . . Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят. (1 Йоан 2:18-19, 22-23, 26).

Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е антихристът, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света. Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Онзи, Който е във вас, от онзи, който е в света. Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме Духа на истината и духа на заблудата (1 Йоан 4:1-6).

Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението, той има и Сина и Бащата. Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема вкъщи, и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела (2 Йоан 7-11).

Цитираните по-горе текстове обхващат всички места в Библията, които споменават думата антихрист, и от тях можем да извлечем няколко важни заключения:

Първо, християните вече са били предупредени за идването на антихрист (1 Йоан 2:18; 4:3).

Второ, нямало е само един, а “много антихристи” (1 Йоан 2:18). Следователно понятието антихрист не може просто да бъде име за един отделен човек.

Трето, антихрист вече е действувал когато Йоан пише: “и понеже сега има много антихристи” (1 Йоан 2:18); “Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят” (1 Йоан 2:26); “чули сте, че иде, и сега е вече в света” (1 Йоан 4:3); “Защото много измамници излязоха в света. . . . Такъв човек е измамник и антихрист” (2 Йоан 7). Очевидно, ако антихристът вече е присъствувал в първи век, той не е бил някоя личност, която ще се издигне към края на света.

Четвърто, антихрист е система на неверие, особено ереста на отричане на личността и делото на Исус Христос. Макар антихристите очевидно твърдят, че принадлежат на Бащата, те учат, че Исус не е Христос (1 Йоан 2:22); в съюз с лъжепророците (1 Йоан 4:1) те отричат Въплъщението (1 Йоан 4:3; 2 Йоан 7, 9); и отхвърлят апостолското учение (1 Йоан 4:6).

Пето, антихристите са били членове на християнската Църква, но са отстъпили (1 Йоан 2:19). Сега тези отстъпници се опитват да заблудят други християни, за да отклонят цялата Църква от Исус Христос (1 Йоан 2:26; 4:1; 2 Йоан 7, 10).

Като сглобим всичко, можем да видим, че антихрист е описание на система на отстъпление и отделни отстъпници. С други думи, антихрист е изпълнението на пророчеството на Исус, че ще дойде време на голямо отстъпление, когато “мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:10-11). Както казва Йоан, християните са били предупредени за идването на антихрист; и със сигурност са се появили “много антихристи.” За известно време, те са вярвали в Благовестието; по-късно са изоставили вярата, и тогава са се опитали да заблудят други, или като започват нови култове, или, по-вероятно, като се стремят да привлекат християните към юдаизма – лъжливата религия, която претендира, че се покланя на Бащата, докато отрича Сина. Когато се разбере учението на антихрист, то съвпада съвършено с това, което ни казва останалата част от Новия Завет за времето на “последното поколение.”

Един от антихристите, които нападат Ранната Църква, е Керинт, водачът на юдаистки култ през първи век. Считан от Църковните Бащи за “Архи-еретик” и определян като един от “лъжеапостолите,” които се противопоставят на апостол Павел, Керинт е юдеин, който се присъединява към Църквата и започва да отклонява християни от истинната вяра. Той учи, че едно по-низше божество, а не истинският Бог, е създало света (твърдейки, заедно с гностиците, че Бог е твърде “духовен,” за да се занимава с материалната действителност). Логично, това означава също отричане на Въплъщението, тъй като Бог не би приел физическо тяло и истински човешка личност. И Керинт е последователен: той заявява, че Исус е просто обикновен човек, не роден от девица; че “Христосът” (небесен дух) е слязъл върху човека Исус при Неговото кръщение (давайки Му способност да върши чудеса), но после Го оставя отново при разпятието. Керинт също защитава учение за оправдание чрез дела – конкретно, абсолютната необходимост да се спазват церемониалните постановления на Стария Завет, за да може човек да бъде спасен.

Още повече, Керинт очевидно е бил първият, който учи, че Второто Пришествие ще даде начало на буквално царуване на Христос в Ерусалим за хиляда години. Макар това да е против апостолското учение за Царството, Керинт твърди, че това учение му е открито от ангел (точно както Джоузеф Смит, антихрист от 19 век, по-късно твърди, че бил получил ангелско откровение).

Истинските апостоли твърдо се противопоставят на Керинтовата ерес. Павел увещава църквите: “Но ако и ние, или ангел от небето, ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8), и продължава в същото послание да опровергава легалистичните ереси, защитавани от Керинт. Според преданието, апостол Йоан пише своето Евангелие и послания като има предвид конкретно Керинт. (Също ни е казано, че когато Йоан влязъл в обществената баня, забелязал този антихрист пред себе си. Апостолът веднага се обърнал и избягал, викайки: “Да бягаме, да не би сградата да падне; защото Керинт, врагът на истината, е вътре!”)

Връщайки се към Йоановото твърдение за духа на антихриста, трябва да отбележим, че той набляга върху още един много важен момент: както Исус предсказа в Матей 24, идването на Антихрист е белег за “Края”: “Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (1 Йоан 2:18). Връзката, която хората често правят между антихриста и “последните дни,” е напълно правилна; но това, което често се пропуска, е фактът, че изразът последните дни и подобните понятия се използват в Библията да говорят не за края на физическия свят, а за последните дни на народа Израел, “последните дни,” които завършиха с разрушаването на Храма през 70 от Хр. Това също ще бъде изненада за мнозина; но ние трябва да приемем ясното учение на Писанието. Новозаветните автори безспорно използват езика на “последните времена,” когато говорят за периода, в който живеят, преди падането на Ерусалим. Както видяхме, апостол Йоан казва две неща по този предмет: първо, че антихрист вече е дошъл; и второ, че присъствието на антихриста е доказателство, че той и неговите читатели живеят в “последния час.” В едно от своите по-ранни послания Павел трябва да поправя погрешно впечатление относно идещия съд върху Израел. Лъжеучителите наплашвали вярващите като казвали, че денят на съда е вече върху тях. Павел напомня на християните това, което им е обяснявал преди:

Никой да ви не измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението . . . (2 Сол. 2:3).

Към края на тази епоха, обаче, когато Йоан пише своите послания, Голямото Отстъпление – духът на антихриста, който Господ предсказва – било действителност.

Юда, който написва една от последните новозаветни книги, не ни оставя причина за съмнение по този въпрос. Произнасяйки силно осъждение върху еретиците, които нахлуват в Църквата и се опитват да отклонят християните от правилната вяра (Юда 1-16), той напомня на своите читатели, че са предупредени точно за това нещо:

Но вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха: В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тези са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа (Юда 17-19).

Юда ясно счита предупрежденията за “присмивачи” като отнасящи се за еретиците от неговото собствено време – което означава, че неговото собствено време е периодът на “последното време.” Както Йоан, той знае, че бързото умножаване на тези лъжебратя е белег за Края. Антихрист е дошъл, и това е бил Последният Час.