Знаете как става, когато някой велик цар влезе в голям град и пребивава в някоя от неговите къщи; поради пребиваването му в една къща, целият град получава почит, и враговете и крадците престават да го безпокоят. Така става и с върховния Цар; Той е дошъл в нашата страна и е обитавал в едно тяло сред многото, и като следствие замислите на врага против човечеството са осуетени, и покварата на смъртта, която преди това е държала хората в своята власт, сега просто е престанала. Защото човешкият род би погинал напълно, ако Господарят и Спасителят на всичко, Божият Син, не беше дошъл сред нас да сложи край на смъртта.

Св. Атанасий, За въплъщението [9]

 

2

КАК ДА ЧЕТЕМ ПРОРОЧЕСТВАТА

Започнах моето лично пътешествие към есхатологията на господството една вечер в църква, преди около дванадесет години. Пасторът, проповедник, известен със своя обяснителен метод за библейско поучение, тъкмо беше започнал поредица поучения върху пророчествата. Докато той защитаваше красноречиво своята есхатология на поражение, аз бях поразен от факта, че той изглеждаше напълно неспособен да развие своите възгледи органично от Библията. О, той цитираше някакви стихове – стих оттук, стих оттам. Но никога не можеше да покаже, че неговото обяснение на бъдещето съвпада с цялостния модел на Библията. С други думи, той беше много умел да налага своите собствени възгледи за действителността върху библейския текст, като се стараеше неговите стихове да бъдат подредени в правилния ред. Но той не можеше да покаже как неговите доктрини произтичаха от Писанието; неговата есхатология не изглеждаше органична част от Разказа, който Библията ни разказва.

Това, което започнах да осъзнавам тази нощ, беше, че начинът да се възстанови библейската есхатология трябва да бъде чрез разбиране на библейския Разказ. Вместо да се опитваме да вместваме Библията в предварително подреден модел, трябва да се опитаме да открием моделите, които вече са там. Трябва да позволим на собствената структура на Библията сама да се издигне от текста, сама да се наложи върху нашето собствено разбиране. Трябва да свикнем с библейския речников запас и начини на изразяване, опитвайки се да променим нашето собствено мислене според категориите на Писанието.

Тази перспектива хвърля ценна светлина върху стария спор за “буквалното” обратно на “символичното” тълкувания. До голяма степен този спор е несъществен; защото истината е, че всички тълкуватели са “буквалисти” по някои въпроси и “символисти” по други.

Например, имам предвид един скорошен коментар на Откровение, написан от известен евангелски учен. Задната корица смело заявява: Това може да бъде най-буквалното изложение на Откровение, което някога ще прочетете! И въпреки това, при по-внимателно разглеждане, коментарът всъщност учи силно символично тълкувание на много неща в пророчеството. Ето няколко от тях:

1. “Нацапаните дрехи” на християните в Сардис (Откр. 3:4);
2. Обещанието, че християните ще станат “стълпове” в Храма (3:12);
3. “Хладката” температура на лаодикийците (3:15-16);
4. Предложението на Христос да продава “злато,” “бели дрехи” и “колурий” (3:18);
5. Христос “чука” на “вратата” (3:20);
6. “Лъвът от Юдовото племе” (5:5);
7. “Агнето” със “седем очи” (5:6);
8. “Маслинените дървета” и “светилниците” (11:4);
9. “Жената, облечена със слънцето” (12:1);
10. “Големият червен змей” (12:1);
11. Седмоглавият “Звяр” (13:1);
12. “Голямата блудница, която седи на много води” (17:1).

Има малко “буквалисти,” които не биха били съгласни, че тези образи в Откровение са предназначени да бъдат разбирани символично. Но това, което трябва да осъзнаем, е, че символите са използвани също и в останалата част на Писанието, заедно с напълно буквален език. Това е така, защото Библията е литература: тя е божествено вдъхновена и непогрешима литература, но все пак е литература. Това означава, че ние трябва да я четем като литература. Някои части са предназначени да бъдат разбирани буквално, и те са написани подобаващо – като разказ, или теологически твърдения, или друго. Но не трябва да очакваме да четем Псалмите или Песен на Песните по същите литературни стандарти, използвани в Римляни. Това ще бъде като да четем “буквално” монолога на Хамлет: “Ударите и стрелите на разгневената съдба . . . да се опълчиш срещу море от грижи. . . .”

Виждате ли, не можем да разберем както казва Библията действително (буквално), освен ако не осъзнаем нейната употреба на литературни стилове. Дали бихме разбрали Двадесет и трети Псалм правилно, ако го приемем “буквално”? Не би ли звучал малко глупаво? Всъщност, приет буквално, той не би бил верен: защото смея да кажа, че Господ не прави всеки християнин да лежи на буквални, зелени треви. Но обикновено не правим такива груби грешки при четенето на библейската поезия. Знаем, че тя е написана в стил, който често използва символичен език. Но трябва да осъзнаем, че същото е вярно за пророците: те също говорят с поезия, с образи и символи, черпещи от богатото наследство на библейските образи, което, както ще видим, действително започна в първоначалния Рай – Едемската градина.

Всъщност, именно там започна пророчеството. И си струва да отбележим, че първото обещание за идващия Изкупител беше изречено в силно символичен език. Бог каза на Змията:

Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Бит. 3:15)

Следователно, истинският въпрос, с който трябва да започнем, не е някакъв изкуствен спор символично срещу буквално, а много по-основен въпрос: Дали нашето тълкувание ще бъде библейско или спекулативно? С други думи, когато се опитвам да разбера или да обясня нещо в Библията, трябва ли да отида при самата Библия за отговори, или трябва сам да измисля нещо “творческо”? Поставянето на въпроса по този начин е много по-точно, и ще даде по-плодотворни резултати.

Ще използвам краен пример, за да изясня своята идея. Книгата Откровение описва жена, облечена със слънцето, стояща върху луната и в родилни болки, докато един змей се навърта наоколо, за да погълне детето. Един радикално спекулативен тълкувател може първо да се обърне към новините за последните генетични експерименти, за да определи дали ръста и химическия състав на жената може да се променят достатъчно, за да може тя да облече слънцето; той също може да види дали Чудовището от Лох Нес не се е показало наскоро. От друга страна, един библейски тълкувател ще започне да задава въпроси: От кое място в Библията идва тази образност? Къде Библията говори за жена в родилни болки, и какво е нейното значение в тези контексти? Къде Библията говори за Змей? Къде Библията говори за някой, опитващ се да убие бебе? Ако трябва да разберем посланието на Библията, трябва да придобием навика да задаваме въпроси като тези.

Разбира се, всеки подход има своите недостатъци. Основният недостатък на библейския метод е, че той обикновено изисква повече усърден труд, правейки необходимост по-голяма запознатост с Библията. Основният недостатък на спекулативния метод, въпреки цялата му сензационност, е, че той просто не е библейски.

Езикът на пророците

Както споменах по-горе, голяма част от Библията е написана в символи. Може би един полезен начин да разберем това би било да говорим за тези символи като за съвкупност от модели и асоциации. Под това имам предвид, че библейският символизъм не е шифър. Той е поглед, перспектива. Например, когато Исус говори за “живата вода” (Йоан 4:10), ние правилно разбираме, че Той използва водата като символ. Ние разбираме, че когато Той говори на жената при кладенеца, Той не й предлага просто “вода.” Той й предлагаше вечен живот. Но Той го нарече “вода.” Трябва незабавно да попитаме: Защо направи това? Той можеше просто да каже “вечен живот.” Защо говори с образи? Защо искаше тя да мисли за вода?

Тук е мястото, където можем да направим голяма грешка, и това е основната грешка на някои тълкуватели, които се опитват да приемат “символичен” подход. Това е да се мисли, че библейският символизъм е основно главоблъсканица, която трябва да решим. Можем внезапно да решим: “Аха! Вода е специална кодова дума, която означава вечен живот. Това означава, че винаги когато Библията говори за вода символично, тя всъщност говори за вечен живот; винаги когато някой пие, той всъщност става християнин.” Просто не работи по този начин (както ще видите, ако се опитате да приложите това в цялата Библия). Освен това, какъв смисъл би имало за Библията да изразява всичко закодирано? Библията не е книга за шпиони и тайни общества; тя е откровението на Бога за Него самия към Неговия заветен народ. Тълкуванието, което е мистично и заплетено, има обикновено е спекулативно; то не обръща достатъчно внимание на начина, по който самата Библия говори.

Когато Исус предложи “вода” на жената, Той искаше тя да мисли за множествената образност, свързана с водата в Библията. В общ смисъл, разбира се, знаем, че водата е свързана с Духовното освежаване и поддържането на живота, което идва чрез спасението. Но библейските асоциации с водата са много по-сложни от това. Това е така, защото разбирането на библейския символизъм не означава разкодирането на шифър. То е много по-близо до четенето на добра поезия.

Символизмът на Библията не е структуриран в плосък речников стил, “това означава онова.” Той е предназначен да се чете визуално. Ние трябва да виждаме как образите се издигат пред нас в последователност, пласт върху пласт, позволявайки им да породят отклик в нашите умове и сърца. Пророците не пишат, за да създадат стимулиращи интелектуални упражнения. Те пишат за да поучават. Те пишат във визуални, драматични символи; и ако искаме да разбираме напълно тяхното послание, трябва да оценяваме техния речник. Трябва да четем Библията визуално. Самите визуални символи и това, което Библията казва за тях, са важна част от това, което Бог иска да научим; иначе Той не би говорил по този начин.

Така, когато Библията ни казва история за вода, тя “всъщност” не ни говори за нещо друго; тя ни говори за вода. Но в същото време от нас се очаква да видим водата, и да мислим за библейските асоциации по отношение на водата. Системата на тълкувание предложена тук не е нито “буквална,” нито “символична”; тя приема “водата” сериозно и буквално, но също приема сериозно това, което Божието слово свързва с водата в цялата история на библейското откровение.

Какви са някои от библейските асоциации, които може да са хрумнали на жената при кладенеца, и на учениците? Ето няколко от тях:

1. Воднистата, течна маса, която беше първоначалното естество на земята при сътворението, и от което Бог оформи целия живот (Бит. 1);

2. Голямата река в Едем, която напояваше цялата земя (Бит. 2);

3. Спасението на Ной и неговото семейство чрез водите на Потопа, от които земята беше повторно сътворена (Бит. 6-9);

4. Божиите милостиви откровения към Агар при извор (Бит. 16) и кладенец (Бит. 21).

5. Кладенецът, наречен Роовот, където Бог даде на Исаак господство (Бит. 26).

6. Реката, от която бебето Мойсей, бъдещият Избавител на Израел, беше взето и направено княз (Изх. 2);

7. Изкупителното пресичане на Червеното Море, където Бог отново спаси Своя народ чрез вода (Изх. 14);

8. Водата, която потече от ударената Канара при Синай, давайки живот на хората (Изх. 17);

9. Многото ритуални поръсвания в Стария Завет, означаващи премахването на нечистота, замърсяване, болест и смърт, и даването на Духа на свещениците (напр. Лев. 14; Числ. 8);

10. Пресичането на река Йордан (Ис.Нав. 3);

11. Звукът на течащи води, издаван от облачния стълп (Езек. 1);

12. Реката на живота, течаща от Храма и изцеляваща Мъртвото море (Езек. 47).

Така, когато Библията говори за вода, от нас се предполага да имаме предвид огромно множество от свързани понятия, съвкупност от библейски образи, която влияе на нашето мислене за водата. Казано по друг начин, водата е предназначена да бъде нещо като “дума за широка употреба,” понятие, което предизвиква много асоциации и подразбиране. Когато четем думата вода, трябва да си припомним Божиите спасителни действия и откровения чрез вода в цялото Писание. Библията използва много от тези “думи за широка употреба,” и постепенно увеличава техния брой; и когато стигнем до Откровение (завършека на библейското пророчество), те всички се втурват към нас наведнъж, в буря от асоциативни връзки, някои от които са очевидни, а други неясни. За този, който действително познава своята Библия и е забелязал литературните модели и образи, голяма част от книгата изглежда позната; за останалите от нас тя е объркваща. В Откровение се срещаме с всички библейски значения на многобройни образи: не само вода, но и светлина, огън, облаци, ангели, звезди, светилници, храна, камъни, мечове, тръни, дъги, дрехи, гръмотевица, гласове, животни, крила, лешояди, очи, ключове, тръби, язви, планини, ветрове, морета, олтари, кръв, скакалци, дървета, глави, рогове и корони.

Откровение също ни представя картини на Жена, на Змей, пустиня, белег върху челото, сърп, бисери, лин, чаша вино, Блудница, река, Содом, Египет, Вавилон, възкресение, сватба, сватбена вечеря, Младоженец, и Невяста/Град във формата на пирамида. А също има употреба на символични числа: две, три, четири, седем, десет, дванадесет, и техните множители – 24, 42, 144, 666, 1 000, 1 260, 7 000, 12 000 и 144 000.

Ето защо е необходимо да разбираме Библията и нейната употреба на символи и модели, ако въобще искаме да разберем Книгата Откровение. Следващите глави върху темата за Рая в Писанието са предназначени да въведат читателя в библейската употреба на образите. По същество, това е упражнение по библейска теология, техническо понятие за изучаването на Божието прогресивно откровение за спасението. По принцип, целият Разказ на изкуплението се преподава в ранните глави на Библията: останалото е просто изградено върху основата, положена там. Ето защо, както ще видим по-долу, по-късните откровения зависят толкова силно от темата за Едемската градина.

Нека да прегледаме основните правила при навлизането в това изучаване на библейската образност:

1. Четете визуално; опитайте се да изобразите това, което Библията казва.

2. Четете библейски; не спекулирайте, нито бивайте абстрактен, но обръщайте силно внимание на това, което Библията говори за своите собствени символи.

3. Четете Разказа; опитайте се да мислите за това как всеки елемент в Библията допринася към нейното послание за спасение като цяло.