Ако Той не е възкръснал, но е все още мъртъв, как става така, че Той разгромява, гони и побеждава лъжливите богове, които невярващите мислят за живи, и злите духове, на които те се покланят? Защото където се спомене Христос, идолопоклонството бива унищожено и измамата на злите духове бива изобличавана; и наистина, никой такъв дух не може да понесе това Име, но започва да бяга като бъде произнесено. Това е делото на Онзи, Който живее, а не на мъртвец; и повече от това, това е Божие дело.

Св. Атанасий, За въплъщението [30]

 

11

ИДВАЩ В ОБЛАЦИТЕ

Видяхме, че беседата на Христос на Елеонския хълм, записана в Матей 24, Марк 13 и Лука 21, говори за “края” – не на света, а на Ерусалим и на Храма; тя се отнася изключително за “последните дни” на старозаветната ера. Исус ясно говори за Своите съвременници, когато казва, че “това поколение” ще види “всички тези неща.” “Голямата скръб” се изпълни в ужасното време на страдания, война, глад и масови кланета, довели до разрушаването на Храма през 70 от Хр. Това, което изглежда представлява проблем за това тълкувание, обаче, са следващите думи на Исус:

А веднага след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия (Мат. 24:29-31).

Изглежда сякаш Исус говори, че Второто Пришествие ще стане непосредствено след Скръбта. Стана ли Второто Пришествие през 70 от Хр.? Пропуснахме ли го? Първо, нека от самото начало да изясним едно нещо: просто няма начин да се избяга от думата веднага. Тя означава веднага. Приемайки, че скръбта е станала по време на живеещото тогава поколение, трябва също да приемем ясното учение на Писанието, че всичко, за което Исус говори в тези стихове, се е случило веднага след това. С други думи, тези стихове описват това, което ще стане в края на Скръбта – това, което образува нейната кулминационна точка.

За да разберем значението на изразите на Исус в този текст, трябва да разбираме Стария Завет много по-добре от мнозинството хора днес. Исус говори на слушатели, които са били подробно запознати с най-малките подробности на старозаветната литература. Те са били слушали Стария Завет да четен и обясняван безброй пъти през целия им живот, и са запаметявали дълги текстове. Библейската образност и форми на речта са оформили тяхната култура, обкръжение и речник от най-ранна възраст, и това се отнася за поколения наред. Разликата между техния поглед и нашия може да бъде показана от факта, че докато голяма част от дискусията в тази книга върху темата за Рая е вероятно съвсем нова за вас, тя би била позната тема за учениците.

Фактът е, че когато Исус говори на Своите ученици за падането на Ерусалим, Той използва пророчески изрази. Има пророчески “език,” който се разпознава веднага от хората, запознати със Стария Завет (част от който вече разгледахме в нашето изучаване на Градината). Когато Исус предсказа пълния край на старозаветната система – който в известен смисъл е краят на целия свят – Той говори за него както всеки от пророците би направил, с енергичния език на заветния съд. Ще разгледаме всеки елемент от пророчеството, като видим как неговата предишна употреба в старозаветните пророци определя неговото значение в контекста на Исусовата беседа за падането на Ерусалим. Помнете, че върховният стандарт за истината е Библията, и само Библията.

Слънцето, луната и звездите

В края на Скръбта, каза Исус, вселената ще се срути: светлината на слънцето и на луната ще угасне, звездите ще паднат, небесните сили ще се разклатят. Основата на този символизъм е в Битие 1:14-16, където за слънцето, луната и звездите (“небесните сили”) се говори като “знаци,” които “управляват” света. По-късно в Писанието тези небесни светила са използвани да означават земни власти и владетели; и когато Бог заплашва да дойде отново срещу тях в съд, това се описва в същите понятия за срив на вселената. Пророкувайки падането на Вавилон в ръцете на Мидите през 539 пр. Хр., Исая пише:

Ето, денят Господен иде,
Лют, с негодуване и пламенен гняв,
За да запусти земята
И да изтреби от нея грешните й,
Защото небесните звезди и съзвездия
Не ще дадат светенето си;
Слънцето ще потъмнее при изгряването си,
И луната не ще сияе със светлината си. (Ис. 13:9-10)

Забележително, по-късно Исая пророкува падането на Едом като разпадане на създанието:

И цялото небесно множество ще се разложи,
И небето ще се свие като свитък;
И цялото му множество ще падне
Както пада лист от лоза,
И като паднал лист от смоковница. (Ис. 34:4)

Съвременникът на Исая, пророк Амос, предсказва гибелта на Самария (722 пр. Хр.) почти по същия начин:

В онзи ден, казва Господ Иеова,
Ще направя да залезе слънцето на пладне,
И ще помрача земята посред бял ден. (Амос 8:9)

Друг пример е от пророк Езекиил, който предсказва разрушаването на Египет. Бог каза това чрез Езекиил:

И когато те угася,
Ще покрия небето и ще помрача звездите му,
Ще покрия слънцето с облак,
И луната няма да свети със светлината си.
Ще помрача над тебе
Всичките небесни светила,
и ще туря тъмнина на твоята земя,
Казва Господ Иеова. (Езек. 32:7-8)

Трябва да се подчертае, че никое от тези събития не се случи буквално. Бог не е възнамерявал някой да изгражда буквалистична постройка върху тези думи. Поетично, обаче, всички тези неща наистина се случиха: за тези нечестиви народи “светлината угасна.” Това е просто образен език, който въобще няма да ни изненада, ако бяхме по-запознати с Библията и разбирахме нейния литературен характер.

Следователно това, което Исус казва в Матей 24, в добре известни на Неговите ученици пророчески понятия, е, че светлината на Израел ще бъде угасена; заветният народ ще престане да съществува. Когато Скръбта свърши, старият Израел няма да го има.

Знамението на Човешкия Син

Повечето съвременни преводи на Матей 24:30 казват нещо като това: “И тогава знамението на Човешкият Син ще се яви в небето. . . .” Това е неправилен превод, основан не на гръцкия текст, а на собствените объркани презумпции на преводача относно предмета на текста (мислейки, че той говори за Второто Пришествие). Дословният превод от гръцки всъщност казва:

И тогава ще се яви знамението на Човешкия Син в небесата. . . .

Както виждате, наяве излизат две важни разлики в правилния превод: първо, мястото за което се говори, е небесата, не просто небето; второ, не знамението е в небесата, а Човешкият Син е в небесата. Идеята е просто, че този голям съд върху Израел, разрушаването на Ерусалим и на Храма, ще бъдат знамението, че Исус Христос е възцарен в небесата отдясно на Бащата, управлявайки над народите и довеждайки възмездие върху Своите врагове. Наредената от Бога катастрофа през 70 от Хр. разкрива, че Христос е взел Царството от Израел и го е дал на Църквата; запустяването на стария Храм беше окончателното знамение, че Бог го е напуснал и сега обитава в нов Храм, Църквата. Всичко това са страни на Първото Пришествие на Христос, важни части от делото, което Той дойде да извърши чрез Своята смърт, възкресение и възнасяне до престола. Затова Библията говори за изливането на Святия Дух върху Църквата и за разрушаването на Израел като едно и също събитие, защото те са близко свързани теологически. Пророк Йоил предсказва Деня на Петдесятница и разрушаването на Ерусалим в един текст:

И след това ще излея Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Старците ви ще виждат сънища,
Юношите ви ще виждат видения;
Още и на слугите и на слугините
Ще изливам Духа Си в онези дни.
И ще покажа чудеса на небето и на земята,
Кръв, огън и стълпове от дим.
Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв,
Преди да дойде великия и страшен ден Господен.
И всеки, който призове името Господно, ще се избави;
Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени,
Както рече Господ,
И между оцелелите онези, кото Господ ще повика. (Йоил 2:28-32)

Както ще видим в Глава 13, боговдъхновеното тълкувание на Петър върху този текст в Деяния 2 определя факта, че Йоил говори за периода от началното изливане на Духа до разрушаването на Ерусалим, от Петдесятница до Холокост. Достатъчно е за нас да отбележим тук, че в този текст е използван същият език на съд. Общото долнокачествено тълкувание, че “облачните стълпове” са гъбовидни облаци от ядрени експлозии, е коренно изкривяване на текста и пълно неразбиране на библейския пророчески език. Със същия успех може да се каже, че стълбът от огън и дим по време на Изхода бил резултат от атомен взрив.

Небесните облаци

Това съответно ни довежда до следващия елемент в пророчеството на Исус за разрушаването на Ерусалим: “И тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.” Думата племена тук основно се отнася за племената от земята на Израел; а “плачът” вероятно има два смисъла. Първо, те ще заплачат в скръб заради своето страдание и загубата на земята си; второ, те накрая ще заплачат заради своите грехове, когато бъдат обърнати от своето отстъпление (виж Глава 14).

Но как ще видят Христос идещ на облаците? Тези, които са чели глави 7 и 8 на тази книга, не би трябвало да имат трудности при отговора на този въпрос. На първо място, навсякъде в Стария Завет Бог идва “на облаци” в спасение на Своя народ и гибел за Неговите врагове: “Правиш облаците Своя колесница; и вървиш с крилата на вятъра” (Пс. 104:3). Когато Исая пророкува Божия съд върху Египет, той пише: “Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет; египетските идоли ще потреперят от присъствието Му” (Ис. 19:1). Пророк Наум говори по същия начин за разрушаването на Ниневия от Бога: “Пътят на Господа е във вихрушка и буря, и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3). Божието “идване на небесните облаци” е почти повсеместен символ в Писанието за Неговото присъствие, съд и спасение.

Повече от това, обаче, е фактът, че Исус говори за конкретно събитие, свързано с разрушаването на Ерусалим и края на Стария Завет. Той говори за това отново при Своя съдебен процес, когато Първосвещеникът Го попита Той ли е Христос, а Исус отговори:

Аз Съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци (Марк 14:62; ср. Мат. 26:64).

Очевидно, Исус не говори за събитие, което е отдалечено на хиляди години в бъдещето. Той говореше за нещо, което Неговите съвременници – “това поколение” – щеше да види в своя живот. Библията ни казва точно кога Исус дойде с небесните облаци:

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им (Деян. 1:9).

И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога (Марк 16:19).

Отбелязахме в Глава 8, че Данаил предсказа именно това събитие, Възнасянето отдясно на Бога:

Гледах в нощните видения,
И ето, един като човешки Син
Идеше с небесните облаци
И стигна до Стария по дни;
И доведоха го пред Него.
И Нему се даде владичество,
Слава и царство
За да Му слугуват всичките племена, народи и езици.
Неговото владичество е вечно владичество,
Което няма да премине,
И царството му е царство,
Което няма да се разруши. (Дан. 7:13-14)

Разрушаването на Ерусалим беше знамението, че Човешкият Син, Вторият Адам, е на небето, владеещ света и разполагащ с него според Своите цели. При Своето възнасяне Той дойде на небесните облаци, за да получи Царството от Своя Баща; разрушаването на Ерусалим беше откровението за тази истина. Следователно, в Матей 24 Исус не пророкува, че през 70 от Хр. ще дойде буквално на облаци (макар това да е вярно преобразно). Неговото буквално “идване на облаците” в изпълнение на Данаил 7 стана 40 години преди това. Но през 70 от Хр. Израилевите племена щяха да видят гибелта на народа като резултат от Неговото възнасяне до небесния престол, за да получи Своето Царство.

Събирането на Избраните

Накрая, следствието от разрушаването на Ерусалим ще бъде изпращането от Христос на неговите “ангели,” за да съберат избраните. Това не е ли Грабването? Не. Думата ангели просто означава пратеници (ср. Яков 2:25), независимо дали техният произход е небесен или земен; контекстът е този, който определя дали се говори за небесни създания. Думата често означава проповедници на благовестието (виж Мат. 11:10; Лука 7:24; 9:25; Откр. 1-3). В контекста има много добро основание да приемем, че Исус говори за световната евангелизация и обръщането на народите, които ще последват унищожението на Израел.

Употребата от Христос на думата събирам е определяща в това отношение. Думата буквално е глагол, означаващ събирам в синагога; значението е, че при унищожаването на Храма и на старозаветната система Господ изпраща Своите пратеници да съберат Неговите избрани хора в Неговата Нова Синагога. Исус всъщност цитира Мойсей, който обещава: “До небесните краища ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере в синагога Господ твоят Бог, и от там ще те вземе” (Вт. 30:4, Септуагинт). Никой от текстовете няма нищо общо с Грабването; и двата са свързани с възстановяването и установяването на Божия дом, организираното събрание на Неговия заветен народ. Това стана още по-ясно, когато си спомним какво каза Исус точно преди тази беседа:

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера в синагога твоите деца, както кокошката прибира пилците си, но не искахте. Ето, вашият дом се оставя пуст! (Мат. 23:37-38).

Понеже Ерусалим отстъпи и отказа да бъде събран в синагога под Христос, неговият Храм щеше да бъде разрушен, и Нова Синагога и Храм щеше да бъде построена: Църквата. Новият Храм беше създаден, разбира се, в Деня на Петдесятница, когато Духът дойде да обитава в Църквата. Но истината е, че съществуването на Новия Храм щеше да стане очевидно едва когато скелето на старозаветния Храм и старозаветната система бъде премахнато. Християнските събрания от самото начало са започнали да се наричат “синагоги” (тази е думата, използвана в Яков 2:2), наричайки в същото време юдейските събрания “синагоги на Сатана” (Откр. 2:9; 3:9). Но те са живели в очакване на Деня на Съда върху Ерусалим и Стария Храм, когато Църквата ще бъде разкрита като истинския Храм и Синагога на Бога. Тъй като старозаветната система беше “остаряла” и “близо до изчезване” (Евр. 8:13), авторът на Евреите ги увещава да имат надежда, “да не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а да се увещаваме един друг, и толкова повече като виждате, че денят наближава” (Евр. 10:25; ср. 2 Сол. 2:1-2).

Старозаветното обещание, че Бог ще “събере в синагога” Своя народ, претърпява една огромна промяна в Новия завет. Вместо обикновената форма на думата, думата, използвана от Исус, има гръцката представка epi. Това е често използван новозаветен израз, който подсилва първоначалната дума. Следователно, Исус казва, че разрушението на Храма през 70 от Хр. ще Го разкрие като дошъл на облаци да получи Своето царство; и то ще покаже Неговата Църква пред света като пълната, истинска, свръх-Синагога.